[мая]Непал

11 май, 2017

При споменаването на Непал винаги в ума ми изникват образи на заснежени планини, боси деца играещи си с огромни якове и жени облечени в ярко цветни дрехи. Цялата тази романтична картинка стана на пух и прах в секундата в която стъпихме в Катманду. Прах - думичка която явно за местните не значи кой знае какво, но за нас стана нарицателно. Докато се разхождахме из малките улички на Тамел, опитвайки се едновременно да се разминем с няколко мотора, коли и хиляди пешеходци се опитвахме да свикнем с огромното количество прах което беше навсякъде. Интересното е, че всички постоянно метат, чистят и въпреки това резултата е нулев. Любимата ми сцена е как една жена мете площада и трупа на купчинка боклука, около нея се вдига облак прах и продавачите които са разположили стоката си на земята (основно ябълки) неистово махат с каквото имат за да опазят колкото могат ябълките. И след цялото това упражнение една кола невъзмутимо мина през купчинката боклук и всичко започна отначало. Другото което прави огромно впечатление е количеството жици които висят по стълбовете, като на някой бяха толкова много че не знам как не са паднали.
Терминала за международните полети, който е по нисък от самолета с който кацнахме

Въпреки че цяла нощ пътувахме, нетърпението да разгледаме града надделя над умората и набързо набелязахме няколко места за посещение, като придвидливо си взехме визитка на хотела, че в лабиринта от малки еднакви улички в Тамел нямахме шанс да се ориентираме сами. Първа цел и най важна за изпълнение беше разрешителното за Annapurna Circuit без което не можехме да минем трека. За да се поразтъпчем тръгнахме пеша към туристическия център където се издават документите и много се надявахме информацията от нета да е вярна и наистина да работят в неделя. По пътя докато чакахме да минем едно ужасно натоварено кръстовище, решихме да направим клипче на безумния трафик. Всичко мина ОК, не успя да ни блъсне никой и тъкмо да се зарадваме че стигнахме отсрещната страна, един човечец с автомат и униформа ни привика, и каза стойте тук сега ще викна шефа. Странно... ама стоим, какво да правим. Дойде шефа и каза - 'Това тук е американското посолство, дай си телефона да видя какво си снимал.' И се започна едно обяснение какви сме, от къде сме, какво правим там и бла бла докато човека изкара една тетрадка с наполовина изпокъсани листи и се опита да запише данните от паспорта. Казвам опита, защото въпреки че имената са на английски много му беше трудно да ги препише, а с датите вече даде заето и каза да ги диктуваме. Слава богу, с изтриване на клипчето всичко вече беше наред и ни пуснаха да си ходим.Други премеждия нямаше по пътя и благополучно стигнахме до заветната цел и се сдобихме с всички необходими разрешителни. Беше време за заслужена почивка и се набутахме в някакво мазе, където продаваха разни неща за ядене. Естествено хората не обелваха грам английски тъй като си обслужваха само местни и импровизирахме с храната - общо взето поръчахме от почти всичко на витрината. После видяхме че има и разни други неща, ама като менюто е на Непалски нямахме шанс. Иначе хората бяха много любезни, даже преди да ни дадат прибори ги забърсаха в една кърпа, която според мен надали е виждала пране последните месеци, но пък оценихме жеста :)

И за да се отбележим че сме в страната с хиляди храмове, а и за да видим някой друга маймуна тръгнахме към 'Monkey Temple'. Много готин храм, който е на хълмче и се открива страхотна гледка към Катманду, като вътре продаваха много красиви картини и всякакви готини нещица. А маймуните бяха наистина навсякъде, даже видяхме как една си открадна едни молитвени флагчета от една сергия явно мислейки си че са за ядене, защото много усърдно се опитваше да ги изгризе. Вече доста се бяхме изморили и решиме да си взмем такси до хотела, а и шанса да го намерим сами беше горе долу нула. Още в момента в който седнахме в таксито видяхме една чантичка на задната седалка, която определено беше на някой турист. Отворихме я и вътре бяха всички документи и кредитни карти на една жена от Британска Колумбия. Тъй като имаше и много пари взехме чантата без да казваме на таксиджията, защото не бяхме сигурни че ще я върне. За късмет в чантичката имаше визитка на хотел, само на 5 минутки от нашия и веднага отидохме там да питаме дали жената все още е там. Намерихме се и когато и върнахме всичко тя беше толкова щастлива и каза че заради добрата ни постъпка ще имаме страхотен късмет по време на цялото ни пътуване. И може би наистина ни 'ориса', защото времето по време на целия ни престой в Непал беше страхотно и всички се чуствахме супер въпреки голямата височина която качихме.

Monkey in Monkey Temple :)

На кучетата изобщо не им пука че спят на шосето

Гледката към Катманду.

Следващия ден започна много рано с автобус в 7.30 до Думре. Избрахме туристическия автобус за цели 6$ вместо местния с идеята че няма да спираме много често. Очаквахме бързо да стигнем, защото пътя казаха че е магистрала - да бе да, ако това е магистрала аз съм трамвай. Завой след завой покрай коритото на реката, с по една лента в посока, без мантинела и средна скорост 40км/ч. Но пък автобуса си имаше 'климатик' - на всеки десен завой му се отваряше вратата, а на всеки ляв се затваряше :) Направихме две спирки за почивка, като едното място беше страхотно, а местния обитател в лицето на една огромна богомолка нападна единия ни спътник и стана голям смях. Добре че нямаше време да му отхапе главата :). Към два часа ни стовариха в Думре и от там се качихме на местното автобусче, като качването си беше атракция - тичаш покрай автобуса, подаваш раницата в движение на момчето което стои на покрива, и после скачаш вътре, като се надяваш че раниците ще са все още горе и като стигнем до Besi Sahar. За късмет успяхме да стигнем безаварийно, въпреки шофьора състезател, и набързо в селото се запознахме с две момичета които се съгласиха да си наемем джип заедно за да ни закара до крайната точка на този ден Syange. Не знам кой е решил че коли могат да минават по този път, но след два часа подскачане и друсане по камънаците буквално се възхищавахме как джипа в който се возим не се е разпаднал. А даже има и градски транспорт до там - това честно си признавам не мога да си го представя да се мине с автобус. И най-накрая сме в Syange - имаме стая, интернет и един топъл душ за всички туристи така че се дебнахме малко но поне се изкъпахме.