Екстремно зимно изкачване на в. Копрен

[Tonyco]

Здравейте Магеланци,

в тази тема ще разкажа как с Боби "Железото" се изкачихме от х. Копрен до в. Копрен 1965 м н.в. зимно при доста тежки атмосферни условия. Първо искам да кажа, че никога не рискувам ничии живот, всичко беше добре обмислено и преценено на база опита, физическите ни възможности, прогнозата за времето и условията на място. Самото изкачване е 5.1 км с 1000 м D+, демек доста стръмничко, успяхме да се качим за 4 ч. и 30 мин. Още с пристигането на х. Копрен вятъра беше много силен и слизането от колата изискваше усилия. Групата ни беше от 6 мъже включително и Боби на 10 г. Всички без нас двамата бяха местни и познава отлично района, ние сме се качвали без сняг веднъж на Копрен и слязохме през Трите чуки, което е един доста сериозен преход също така, за зимата не става. Хванахме зимната пътека за върха, лятната минава през водопад Ланжин скок, но решихме, че ще е доста по-трудно от там, предвид многото нападали дървета и доста по техничния терен. Около 2 км се движехме из горския масив и беше завет. В един момент се излиза на Равно буче, където е открито и двете пътеки, зимната и тази през Ланжин скок се събират. Там беше първия буреносен вятър, който ни удари. В следващия малък горски масив спряхме да се подкрепим на завет, тъй като от там на сетне оставаха още около 2 км до върха, на открито с 460 м D+ От там насетне вече беше много стръмно и с ужасни пориви на вятъра, които те събарят. Налагаше се да се изкачваме приклекнали и да спираме често за изчакване да отмине порива, като се държиш на 4 точки. Имаме тренинг от Исландия и този вятър не беше най-силния, който сме изпитвали. Най-стръмната и опасна част е на около 200 - 300 м преди върха, като последните 50 м са истинско предизвикателство. Тук трябваше да се направи точна преценка на ситуацията на база опит. Въпреки вятъра температурите бяха високи, около -1, не се усещаше студ и нямаше опасност от измръзване. Снега не беше много и под него нямаше лед, няма опасност от лавина. Силите ни бях достатъчно за да издрапаме до върха, но се изисква тактика. Аз вървях много плътно зад Боби за да го пазя от евентуално изпускане и падане, тъй като склона е над 500 - 600 м дълъг и ако тръгне надолу няма да може да се спре, а имаше на места скали с дропове около 3 - 5 м и ако не уцелиш да ги заобиколиш падането ще е лошо макар и на сняг. Случи се така, че на едно място порив го духна и се изпусна, та успях да го задържа, преценката ми да стоя плътно зад него беше правилна. Правехме чести почивки при финалното изкачване, дори и при мен с натренираните мускули усещах, че прасците са ми натегнати на максимум. Тези последни 200 м се изкачват без щеки, на 4 точки, като правиш стъпала в снежната дъска чрез забиване с шут в мекия сняг. От 6 човека, останахме само 3-ма, другите избързаха без почивки и на 50 м преди върха се бяха отказали и си слизаха. Видях, че Боби няма сили да забива крака в снега вече и спряхме за поредната почивка. Оставаха ни тези 50 м, най-тежките, изкачихме ги за около 20 мин. Реших да сменим тактиката, Аз минавам напред да правя малки стъпала, Боби е зад мен и се качва по тях, а 3-тото момче седи плътно зад Боби и го пази да не падне. Тази тактика сработи и се изкачвахме по-бързо, но за сметка на моите крака, определено започнах да усещам доста оптегнати всички мускули, но без крампи. На билото вятъра беше ураганен, ходехме приклекнали, Боби се опита да го събори между пирамидите и му казах изобщо да не се изправя. Малко кадри на върха и айде надолу, което не беше по-лесна задача. Разбрахме се, че 3-тото момче с прякор "Бургера" ще се спуска отпред, а Боби след него плътно за да го пази ако тръгне да се пързаля надолу, аз се спусках последен. Спускането ставаше бавно и внимателно със забиване на краката така, че да не позволяваме засилване, тръгнеш ли няма спиране. На видеото се вижда, на едно място как Боби се изпързалва и Бургера го спира с ръка. После имаше още няколко пъти да му минава между краката хаха, вече в по-ниското, където можеше да се ходи прав. След като слязохме по- в ниското, вече вятъра не беше ураганен и ставаше за пързаляне по дупе, та Боби се накефи и си летеше надолу самостоятелно. Слизането по стръмен склон със сняг е доста по-приятно от колкото без сняг, просто снега омекотява всяка стъпка, тъй като се свлича надолу, става бързо и се щадят ставите, даже и от щеки няма смисъл. Целият този западен район на Стара планина е слабо познат, но много красив и доста див. Често ходим на там, и обикновено сме сами в планината, няма навалица от туристи, гледките са невероятни и силно го препоръчвам. Изисква се усилие обаче, пътеките са технични и стръмни дори без сняг. Не са поддържани и си е приключение всеки път. Няма да качвам снимки в темата директно, макар, че има някой много уникални. Подредил съм ги в галерия тук: http://www.tonyco.net/Pictures/Kopren_23_01_2021/

Сглобих и видео, което дава доста по-точна представа за сложносттата на изкачването и за красотата на този дял от планината.