Забележителности и интересни места в Истанбул

[Mary]

През последната година, с наличието на повече свободно време, се заех да нанеса на карта някои от забележителностите в Истанбул:

 

 https://www.google.com/maps/d/edit?hl=bg&mid=1qaZ1edBRcnAe3qlPVbKA2PvCc17MSaas&ll=41.057325741818474%2C28.96872103173828&z=11 

 

 

 

 

Същата карта съм я сложила и в Пътеводителя за Истанбул, но тук ще събера различни написани от мен неща за отделни забележителности, като ще допълвам постепенно.

В този пост ще оставям и връзка към публикацията за всяка забележителност.

 

Йешилкьой(Сан Стефано) - Yeşilköy(Ayastefanos)

Rumeli Hisarı - Румели Хисар
Балат и Фенер - Balat ve Fener

Pierre Loti Tepesi - Хълм Пиер Лоти 

„Света Богородица Памакаристос“(Фетие музей) - Fethiye Müzesi

Panorama 1453 - Панорама 1453

Çamlıca Kulesi - Кулата Чамлъджа

Кузгунджук - Kuzguncuk

Kız Kulesi

Nakkaştepe Millet Bahçesi

Darıca Hobbit Köyü - Darıca Belediyesi Hobbit Evleri Millet Bahçesi - Хобитските къщи в Дариджа/Гебзе

Ayın Biri Kilisesi - Meryem Ana Kilisesi - Цъквата на първо число(Църква Дева Мария)
Четиримата пазители на Босфора #1 - Yuşa Hazretleri Tepesi - Joshua's Hill

Четиримата пазители на Босфора #2 - Гробницата Тели Баба - Telli Baba Türbesi - Telli Baba Tomb

Четиримата пазители на Босфора #3 -Aziz Mahmud Hüdayi

Четиримата пазители на Босфора! #4 - Гробницата на Яхия Ефенди - Yahya Efendi Türbesi - Yahya Efendi Tomb
Музей на хвърчилата - Uçurtma Müzesi

Anadolu Hisarı - Анадолската крепост

Muhaşşi Sinan Camii - Джамия Мухаши Синан -Джамията със слънчевия часовник

Abdülmecid Efendi Köşkü - Имението Абдулмеджид Ефенди

Borusan Contemporary Museum

Duatepe Parkı

Kara Surları Ziyaretçi Merkezi - Музей/показване на крепостните стени на Константинопол

 

Редактирано 14 юни от Mary

[Mary]

Йешилкьой(Сан Стефано) - Yeşilköy(Ayastefanos)

 

Транспорт до там - Мармарай в посока Halkalı и се слиза на спирка Yeşilköy.

 

Предполагам всички сте чували за Сан Стефано, но въпреки това мястото не е много популярно за посещаващите Истанбул.

Името Сан Стефано идва от византийски времена, когато на това място, търсейки пристан от бурята, спира кораб, който пренася мощите на Свети Стефан. Корабът остава три дни, но легендите се носят дълго след това. Затова и сега има три църкви там с името на Свети Стефан - православна, католическа и арменска.

Името Сан Стефано се е използвало до 1925-1926г.

Yeşilköy(означава Зелено село на турски) е било малко село на десетина километра от Истанбул, което става известно(за нас) с подписването на Санстефанския мирен договор. Този факт предизвика интереса ми и започнах да издирвам информация за мястото, където се е случило това.

В доста български медии има снимка на красива къща, която е представена за въпросното място, но реалността е друга.

 

 

 

 

Красивата къща от снимките(била е собственост на семейство Симеонолу, но вече е закупена от друго семейство), все пак има връзка с историята - там са били отседнали офицери, подготвящи договора.

Няма как къщата да се посети вътре, защото това е частен дом. Аз имах щастието поне да ме пуснат в двора, защото собствениците по това време отсъстваха и пазача любезно ми даде няколко минутки за снимки. Къщата и двора към нея са очарователни!

 

Оригиналната къща, където е подписан договорът е разрушена от земетресение - била е разположена на брега на морето. Ще покажа две фотографии на къщата, които са направени от Pascal Sébah:

 

 

 

Въпреки, че тази къща вече я няма, все пак ми беше интересно да разгледам района и да прочета за историята му.

Интересни неща научих. Например в Йешилкьой се смята, че е положено началото на турското кино - заснет е филм от Fuat Özkınay за разрушаването на руски паметник, построен след края на руско-турската война. За съжаление лентата е загубена в годините.

Ето как е изглеждал паметникът:

 

 

Тук се намира и фарът Yeşilköy-Ayestefanos, който е построен по времето на Султан Абдълмеждид през 1856г.

 

 

Йешилкьой сега е много красиво, спокойно и приятно кварталче. Тук сякаш не си в Истанбул. Има стари запазени къщи, има стари неподдържани къщи, има нови къщи и има много къщи с красиви поддържани дворове.

 

 

 

 

В Йешилкьой има няколко малки плажа, където местните хора плажуват и се забавляват.

 

 

 

 

Освен плажовете има много кокетни ресторантчета и сладкарници. Направо не ми се тръгваше от там.

 

 

 

А сладоледът беше уникален!

 

 

Бих казала, че Йешилкьой е чудесно място за изкарване на един ден, съчетавайки малко история, море, релакс и хапване.

[Дани Магелани]

преди 52 минути , Mary каза:

Йешилкьой(Сан Стефано) - Yeşilköy(Ayastefanos)

 

Предполагам всички сте чували за Сан Стефано, но въпреки това мястото не е много популярно за посещаващите Истанбул.

Името Сан Стефано идва от византийски времена, когато на това място, търсейки пристан от бурята, спира кораб, който пренася мощите на Свети Стефан. Корабът остава три дни, но легендите се носят дълго след това. Затова и сега има три църкви там с името на Свети Стефан - православна, католическа и арменска.

Името Сан Стефано се е използвало до 1925-1926г.

Yeşilköy(означава Зелено село на турски) е било малко село на десетина километра от Истанбул, което става известно(за нас) с подписването на Санстефанския мирен договор. Този факт предизвика интереса ми и започнах да издирвам информация за мястото, където се е случило това.

В доста български медии има снимка на красива къща, която е представена за въпросното място, но реалността е друга.

 

 

 

 

Красивата къща от снимките(била е собственост на семейство Симеонолу, но вече е закупена от друго семейство), все пак има връзка с историята - там са били отседнали офицери, подготвящи договора.

Няма как къщата да се посети вътре, защото това е частен дом. Аз имах щастието поне да ме пуснат в двора, защото собствениците по това време отсъстваха и пазача любезно ми даде няколко минутки за снимки. Къщата и двора към нея са очарователни!

 

Оригиналната къща, където е подписан договорът е разрушена от земетресение - била е разположена на брега на морето. Ще покажа две фотографии на къщата, които са направени от Pascal Sébah:

 

 

 

Въпреки, че тази къща вече я няма, все пак ми беше интересно да разгледам района и да прочета за историята му.

Интересни неща научих. Например в Йешилкьой се смята, че е положено началото на турското кино - заснет е филм от Fuat Özkınay за разрушаването на руски паметник, построен след края на руско-турската война. За съжаление лентата е загубена в годините.

Ето как е изглеждал паметникът:

 

 

Тук се намира и фарът Yeşilköy-Ayestefanos, който е построен по времето на Султан Абдълмеждид през 1856г.

 

 

Йешилкьой сега е много красиво, спокойно и приятно кварталче. Тук сякаш не си в Истанбул. Има стари запазени къщи, има стари неподдържани къщи, има нови къщи и има много къщи с красиви поддържани дворове.

 

 

 

 

В Йешилкьой има няколко малки плажа, където местните хора плажуват и се забавляват.

 

 

 

 

Освен плажовете има много кокетни ресторантчета и сладкарници. Направо не ми се тръгваше от там.

 

 

 

А сладоледът беше уникален!

 

 

Бих казала, че Йешилкьой е чудесно място за изкарване на един ден, съчетавайки малко история, море, релакс и хапване.

Kaк се стига до там от летището или автогарата?

[Mary]

преди 20 минути , Дани Магелани каза:

Kaк се стига до там от летището или автогарата?

Добре ме подсещаш да слагам и транспорт до забележитеностите - в случая с Мармарай до едноименната спирка - Yeşilköy.

[Roje]

 @Mary, много съм ти благодарен за поредната тема, която пускаш за любимия ни Истанбул. С публикациите в нея и  тази година както през последните ще ми спестиш доста усилия за планирането на лятното ни пътуване до Истанбул 🙂 

[Mary]

преди 24 минути , Roje каза:

 @Mary, много съм ти благодарен за поредната тема, която пускаш за любимия ни Истанбул. С публикациите в нея и  тази година както през последните ще ми спестиш доста усилия за планирането на лятното ни пътуване до Истанбул 🙂 

Сигурна съм, че ще си избереш нещо ново за теб.

На картата съм маркирала доста неща, ама като напиша и по нещо за тях си е по-друго.

[Mary]

Rumeli Hisarı - Румели Хисар

 

Транспорт - автобуси 22, 22 RE и 25E  от Kabataş, а до там се стига с трамвай 1, както и автобуси  40Т  и 42T от Таксим.

Слиза се на едноименната спирка Rumeli Hisarı.

Добре се съчетава и с разходка в парка Емирган, като е хубаво кепостта да е след парка. Автобусите са същите, само посоката е различна.

Разстоянието от парка може да се измине и пеша - около 3км. е, но в половината от пътя само се върви покрай Босфора.

 

 

Да се построи тази крепост е задал Фатих Султан Мехмет, като избора на мястото изобщо не е случаен. Това е най-тясното място на Босфора - малко повече от 600м., а точно отсреща, на азиатския бряг е издигната през 1390г. Anadoluhisarı. С построяването на крепости и от двете страни, Босфорът става недостъпен за останалите, а Фатих Султан Мехмет държи под контрол преминаването на кораби и не допуска помощ по вода.

 

На следващата снимка, чиито източник е турска информационна агенция, се вижда крепостта от високо и на нея се вижда как са разположени кулите и крепостната стена

 

 

Когато Мехмед II започва да подготвя обсадата на Константинопол, се нуждае от прекъсване на възможността за помощ по вода, затова още през есента на 1451г. започва да планира построяването на крепост, която да подпомогне затварянето на Босфора. И досега историци се чудят защо е било необходимо построяването на такава голяма крепост, като реално малка крепост с някоко оръжия би свършила същата работа, но поо този начин султанът е показал своята мощ и в същото време си е осигурил и убежище в случай, че има нужда от такова.

Най-впечатляващото е за колко малко време е построена тази крепост - едва 139 дни е времето за което е построена - малко повече от четири месеца.

Строителството е започнало на 15-ти април 1452г. и е завършило на 30-ти август същата година. За сравнение във феодална Европа за такъв строеж са били нужни десетилетия по онова време.

 

 

Говори се, че за да се построи за толкова кратко време тази огромна крепост, султанът е предизвикал своите везири в съревнование за най-бърз строеж и най-голяма кула. Дали това е така не се наемам да кажа, но и трите кули са с различна големина, като носят имената на трима от везирите - Halil Paşa, Zağanos Paşa и Saruca Paşa. Главен архитект е бил Muslihiddin Ağa.

 

 

На същото това място е имало стара крепост и за новото строителство са се възползвали от останалите стени, които са били с дебелина около 7 метра. На строежа са се трудили повече от 3000 човека, като по онези времена е нямало много техника, която да им помага с тежките камъни, които са превозени по Босфора.

 

Една от кулите е отворена и може да се види какво представлява и отвътре. Някога е имало дървен покрив отгоре, но отдавна го няма.

 

 

 

 

 

 

В двора има построена джамия, от която само минарето е било останало след едно земетресение. Амфитеатърът, който се вижда на снимката е допълнително построен при последната реконструкция и според мен добре се вписва в обстановката. Там през лятото понякога праят концерти и снимките, които съм виждала са били пленителни.

 

 

На практика тази крепост е допринесла за потапянето на един единствен кораб - този на венецианеца Рицо.

Много скоро крепостта загубва първоначалното си предназначение и е използвана като затвор.

 

На няколко пъти крепостта е била доста повредена - първо от земетресение през 16-ти век, после от пожар през 18-ти век, а през 19-ти век крепостта е изоставена на произвола и е била в окаяно състояние. Последно е ремонтирана през 1953г. и оттогава работи като музей.

 

По някое време вътре в крепостта, когато е била изоставена, хората са си построили къщи(снимката е от нета), които после са разрушени и премахнати:

 

 

Има такса вход - последно беше 15 лири, но се променят бързо нещата.

 

Преди време можеше да се изкачва по стълбите из крепостта, но сега всички стълби са затворени или забранени за изкачване.

 

Има твърдения, че начинът по който е изградена крепостта изписва името на Мехмет II, но на мен ми се струва леко измислено(прилагам снимка от нета).

 

 

От доста места на територията на крепостта се откриват пленителни гледки към Босфора.

 

 

 

 

 

В близост до кулата има чудесни ресторантчета, където можете да закусите или вечеряте с поглед към Босфора.

Ето какво похапнахме там с магеланска компания:

 

 

А тази гледка беше пред очите ни(съжалявам за кривата снимка, ама съм гледала в яденето сигурно  )

 

 

Времето, което отнема посещението е няколко часа, които преминават в приятна разходка из минали времена на крачка от съвремието.

[Mary]

Балат и Фенер - Balat ve Fener

 

Транспорт до там:

1. С автобус до една от двете спирки: Balat или Fener

От Еминьоню с някой от следните автобуси: 36CE, 44B, 48E, 99, 399B и 399C.

В близост до Лалели, може да се ползва автобус 41Y, от автобусна спирка Yenikapı Marmaray.

2. С корабче на Şehir Hatları по линията Haliç Hattı, която е между Юскюдар и Eyüp, до една от двете спирки: Balat или Fener. За пътуващите от Историческия полуостров(Лалели, Султанахмед, Сиркеджи, корабчето е удобно да се вземе от спирката на Каракьой, а до там се отива с трамвай – Т1, а може и пеша като преминавате през моста Галата.

3. С трамвай - Т5 - тази линия все още не върви по целия си маршрут, но когато я пуснат, с нея ще се стига доста бързо. Ще се движи между Еминьоню и Alibeyköy.

 

Изготвила съм карта за забележителностите в районите Балат и Фенер:

https://www.google.com/maps/d/viewer?hl=bg&mid=1ylgaRFkRJTK9uQMfyoHngeFI_yl3OIwM&ll=41.03282590573797%2C28.947100555175414&z=16&fbclid=IwAR24ZtJot3bJYlF6R9Kcw0XXxw1QaCKOANf7npn0uD-65MrM_QL-HC1t8TI

Всички тези забележителности са нанесени и на голямата карта в началото на темата. 

 

Квартал Балат е стар еврейски квартал в Истанбул, намира се в европейската част на града, на западния бряг на Златния рог.

Евреите са се заселили тук по време на Византийската империя, някъде през 15-ти век. Те масово избягали от Испания и намерили своето убежище на брега на залива Златния рог.

Кварталът вероятно получава името си от гръцката дума palation ("дворец") в чест на византийския Влахернски дворец, който се намира наблизо.

През следващите 300-400 години Балат се превръща в убежище не само за евреите, но и за много имигранти от Армения, България и Гърция.

Евреите допринесли много за развитието на търговията и подобрението на квартала. В Балат са били построени 12 синагоги. През 19 -ти век в следствие на много земетресения и пожари евреите постепенно започват да се преместват в Галата. Много от тях напускат Турция след създаването на Израел.

В изоставените къщи постепенно се настаняват кюрди, цигани и анадолски номади, които не са полагали никакви грижи за външния вид на квартала. Постепенно Балат се превръща в един от най-бедните райони на Истанбул. Радващо е, че последните години започна бавно да се променя облика на района. Все повече стават къщите, които са реновирани, подредени и така привличат друг тип живеещи в квартала.

В квартала не съществува един архитектурен стил, а сградите са построени през различни периоди и в различни стилове.

Тесни калдъръмени улички, ярко оцветени и рушащи се османски къщи, провесени прострени дрехи на въже между сградите от двете страни на улицата, деца, които играят футбол по улиците или просто се мотаят - това е идеалното място да видите ежедневието на местните истанбулци.

Може би най-емблематичната част на Балат са колоритните къщи на квартала по наклонени калдъръмени улички.

 

       

 

 

 

 

Тези домове са на възраст над 50 години, а в някои случаи и на възраст над 200 години. Тези исторически дървени домове са сред най-сниманите сгради в града и предвид популярността му последните години, много от тези улици вече разполагат с кафенета и ресторанти, в които можете да спрете, са отдъхвете и да се порадвате на обстановката.

 

Шарени заведения:

 

 

Шарени инсталации(в случая това са шарените врати):

 

 

Освен шарените къщи, могат да се видят и шарени ... гащи, че и чадъри даже:

 

 

    

Освен многото инстаграмски места, в района има и исторически ценности. Най-важната за нас е църквата „Свети Стефан“, която предполагам повечето от вас са посетили.

 

 

В квартала могат да се разгледат и още забележителности като Гръцкия православен лицей(снимката е от нета):

 

 

Църквата свети Георги и Вселенската патриаршия:

 

 

Синагогата Ажрида

 

 

Арменска църква - Balat Surp Hireşdagabet Ermeni Kilisesi

 

 

Тук са още Богородица Памакаристос, църквата „Света Богородица на монголите“ и други. В отделни публикации ще разкажа за най-известните църкви.

 

В района има антикварни магазини, където все още се провеждат и търгове.

Балат и Фенер се променят. Районът става все по-модерен, тук като се настаняват художници, графични дизайнери, архитекти и изникват модерни кафенета.

 

    

 

    

 

 

За съжаление много от старите собственици на магазинчета и кафенета не можаха да издържат на повишаващите се наеми и вече са заменени от нови, красиво направени, но не толкова лични/семейни заведения.

Все по-малко са крими-изглеждащите места в района. Повечето такива са в съседния квартал - Айвансарай, но предполагам и той ще се промени в недалечно бъдеще.

Надявам се, че кварталът ще продължи да запазва традиционното си местно усещане, докато се развива, но междувременно ми се иска да съм ви убедила да го посетите. Няма да бъдете разочаровани!

[iaia_mama]

Мари, ако позволиш, ще добавя още две забележителности, които си заслужават да се разгледат, но не ги виждам на картата ти: Sadberg Hanım Müzesı - много добре уреден и много интересен частен музей, в който експонатите и колекциите са само от дарения. Намира се в Саръйер, точно на крайбрежния път, има удобен транспорт до там. И второто място, което предлагам, е Panorama Tarıhı Müzesı - намира се на спирка Topkapı на трамвая Т1, това e спирката точно преди крепостните стени на Истанбул (при влизане в Истанбул). Там е и спирка Topkapı на метробусите. Също доста интересно място, показва историята на завладяването на Истанбул, боевете и т.н., подобно на Плевенската панорама, но е доста по-добре направено, според мен. Да се има предвид, че го посещават изключително много местни хора (турци) - самостоятелно, големи семейства, групи, ученически класове - голяма тъпканица е. Но е интересно.

Ако се сетя и за други места, ще подскажа  🙂

[Mary]

преди 34 минути , iaia_mama каза:

Мари, ако позволиш, ще добавя още две забележителности, които си заслужават да се разгледат, но не ги виждам на картата ти: Sadberg Hanım Müzesı - много добре уреден и много интересен частен музей, в който експонатите и колекциите са само от дарения. Намира се в Саръйер, точно на крайбрежния път, има удобен транспорт до там. И второто място, което предлагам, е Panorama Tarıhı Müzesı - намира се на спирка Topkapı на трамвая Т1, това с пирката точно преди крепостните стени на Истанбул (при влизане в Истанбул). Там е и спирка Topkapı на метробусите. Също доста интересно място, показва историята на завладяването на Истанбул, боевете и т.н., подобно на Плевенската панорама, но е доста по-добре направено, според мен. Да се има предвид, че го посещават изключително много местни хора (турци) - самостоятелно, големи семейства, групи, ученически класове - голяма тъпканица е. Но е интересно.

Ако се сетя и за други места, ще подскажа  🙂

Благодаря за допълнението.

Панорама 1453 е включена и даже съм написала някакви неща за нея.

Sadberg Hanım Müzesı сега ще го включа.

Има още много неща, които на мен са ми интересни, но едва ли на всички, та ще допълваме взаимно кой каквото иска.

 

[Mary]

Pierre Loti Tepesi - Хълм Пиер Лоти

 

 

Как да стигнем до там?

 

1. С автобус

От Еминьноню с някой от следните автобуси: 36CE, 44B, 48E, 99, 399B и 399C.

В близост до Лалели, може да се ползват следните автобуси:

от спирка Aksaray İski с автобуси 39, 39D 39K;

от спирка Vezneciler(това е близо до метроспирката Vezneciler) с автобуси 39A, 39B, 39Y;

от автобусна спирка Aksaray с автобус 39Ç

от автобусна спирка Yenikapı Marmaray с автобус 41Y

От всички автобуси се слиза на спирка Teleferik Pierreloti.

2. С корабче на Şehir Hatları по линията Haliç Hattı, която е между Юскюдар и Eyüp. Спира на Каракьой, който е удобен за пътуващите от историческия полуостров. Слиза се на спирка Eyüp Vapur İskelesi.

3. С трамвай - Т5 - тази линия все още не работи по цялата си дължина, а само частично, но когато я пуснат цялата, с нея ще се стига най-бързо. Ще се движи между Еминьоню и Alibeyköy. Слиза се на спирка Eyüpsultan Teleferik.

 

След като стигнете до автобусната/фериботната/трамвайната спирка има два начина, за да отидете на върха, където има уютно заведение. Първият начин е да се повозите с лифта, но обикновено има твърде много хора и се чака доста. Вторият начин е да стигнете пеша, като пътят върви през старо гробище, където са погребани много известни в миналото хора. Като казах, че се върви през гробища, това да не ви притеснява, има си път, не е някакво потискащо място. Просто се ходи около 15-20 минути с изкачване, но не е трудно.

 

Една от най-невероятните гледки към Златния рог се открива от това място.

 

 

 

 

През деня, по залез или нощем - винаги е прекрасно!

 

 

 

Да поседнеш в кафето с хубавата гледка пред очите и да се пренесеш години назад ... незаменимо!

 

 

Сигурно всеки си е задавал въпроса - Кой е Пиер Лоти и как така това е единствения хълм, носещ името на чужденец?!

 

 

Хълмът е кръстен на френския писател Луи Мари-Жулиен Вио с литератуеан псевдоним Пиер Лоти(14.01. 1850 г. - 10.06.1923 г.). Роден е в Рошфор, Франция и е най-малкото дете в протестантско семейство. Влиза във френския флот на 17-годишна възраст. След завършване на морското си образование, той става капитан през 1881 г. и през следващите години е повишен в чин. Като морски офицер той имал възможност да пътува до много места и да опознае чуждата култура, за която после пише в романите си.

За първи път посещава Истанбул когато е на 26г. през 1876г. като офицер на френски кораб. Той бил толкова очарован от османската култура и красота на Истанбул, че става редовен посетител на града.

По време на престоя си в Истанбул той живее в района на Еюп, където се намира и хълмът. По това време малко чужденци са избирали да живеят в този район.

Написал е първия си роман „Азияде“ след посещенията си в чайните на Истанбул и го издава през 1879г. Романът, публикуван първоначално анонимно, подробно описва полу-автобиографична история за забранената любов на мъж с черкезко момиче - Азияде, което е от харема. Легендата разказва, че за да се вижда тайно с изгората си, той се качвал високо на хълма, където сега се намира кафенето, закътано в зеленина, а това било идеално място за тайни срещи далече от хорските очи, с прекрасна гледка към Златния рог, където той идвал и да пише стихове.

Говори се, че любовта между 27-годишния офицер и 18-годишната жена била толкова трайна, че Азиаде умира от разбито сърце, когато Лоти напуснал Истанбул. Легендата също така разказва, че Лоти винаги е носил златен пръстен, изписан с нейното име.

И досега това място си остава посещавано от много влюбени, които се наслаждават на същата гледка и на любовта си.

 

[Mary]

„Света Богородица Памакаристос“(Фетие музей) - Fethiye Müzesi - Fethiye Museum (Pammakaristos Church)

 

Транспорт:

- от Еминьоню с автобус 90

- от Баязит с автобус 90B

Слиза се на предпоследната спирка и от двата автобуса - Şehit ibrahim Yılmaz и след това има още около 200 метра пеша. Може и на последната, но от нея се ходи малко повече пеша - около 300м.

 

След обявяването на "Света София" и "Карие" за действащи джамии, Фетие музей е мястото, където могат да се видят най-много християнски мозайки на спокойствие в Истанбул.

Понеже не е на туристическо място е по-рядко посещавана тази бивша църква и настоящ музей, но си струва да отделите време.

 

Манастирът на Богородица Памакаристос (Богородица Всеблажена), а сега Музей Фетие, се намира на петия хълм на Истанбул, в квартал Çarşamba. Това е една от най-известните византийски църкви в Истанбул.

Зданието на бившия манастир сега има две части: едната е действащата джамия "Фетийе джами", а другата част е напълно самостоятелен параклис, който сега е музей, и където са запазени много византийски мозайки, които като количество се нареждат след уникалните "Св.София" и Карие.

Има спорове относно първоначалното съграждане на църквата. Предполага се, че е изградена първоначално през VII - VIII век. Тази църква е разрушена. През 1294г. е реставрирана от племенника на Михаил Палеолог - Михаил Дукас Глобас. След неговата смърт, жена му Мария Дукина, в памет на своя съпруг изгражда параклис към църквата.

Църквата Св. Богородица Памакаристос е била седалище на Вселенската Патриаршия от 1456 до 1587г.

Памакаристос е останал в ръцете на православните гърци дори след завладяването на Константинопол. Вярва се, че известната среща между Патриарх Генадий Схоларий и Мехмед II Завоевателя и техният разговор по религиозни въпроси се е провел в тази църква.

Остава действаща църква до 1591г., когато Мурад III я превръща в джамия в чест на победата над Грузия и Азербайджан.

С превръщането в джамия, основната част е силно повредена - разрушени са всички мозайки. За различа от основната част, в параклиса мозайките са просто замазани, което е позволило да бъдат съхранени до днешно време. Американския Византоложки институт се е заел с реставрацията и после са разделени джамията и музея.

Мозайките, които са запазени, наистина са много красиви.

Под главния купол е запазена мозайка на Христос, заобиколен от пророците на Стария Завет: Мойсей, Еремия, Софония, Михей, Йоил, Захария, Осия, Авакум, Йона, Малахия, Езекил и Исая.

Цената за вход не е висока, има какво да се види, а самият район е изключително колоритен.

 

Ще покажа една малка част снимки от мозайките там, за да добиете представа дали да отидете.

На следващата снимка е параклисът, който сега е превърнат в музей:

 

 

 

Христос с дванадесетте пророка от Стария завет: Мойсей, Еремия, Софония, Михей, Йоил, Захария, Осия, Авакум, Йона, Малахия, Езекил и Исая.

 

 

 

 

 

Христос Иперагаф (Свръхдобър) в свода на апсидата. По арката има следния надпис :
"Този дар на Бога е от Мария, монахиня, заупокой, съпруга на Михаил Глава, който беше доблестен и славен протостратор".

 

    

 

Над Христос се виждат Богородица с Йоан Предтеча и архангелите Михаил, Рафаил, Гаврийл и Уриил.

 

 

Свети Григорий.

 

 

Свети Антоний.

 

 

Малко известен факт е, че под църквата/музея има останки от кръстообразна цистерна с 14 колони. За съжаление нямам представа дали е възможно да се види. Когато съм била в този музей не съм знаела това и не съм питала.

 

[juriwaro]

Тъй като стана дума за Балат и Фенер - квартали, свързани с българския дух в Истанбул, си позволявам да сложа линк към едно дълго, но интересно четиво "Българските старини в Цариград" на Благовеста Иванова.

В допълнение (и неспоменат там) има един любим очерк на Михаил Маджаров за пътуването му до Ерусалим и обратно като 14 годишен копривщенски хаджия. В част от него става дума за пожарните команди на Балат и Фенер, старата българска църква, една гръцка вечеринка и едно наивно по детски аутодафе. Също за първия изяден домат. Спомените му са записани през 1929 г. в "На Божигроб преди 60 години.", издадени също в "Книга за българските хаджии" 1985 г. Целият пътепис си е класика - не по-слаба от алековата.

[Mary]

Panorama 1453 - Панорама 1453

Транспорт

С трамвай Т1 до спирка  Topkapı Istasyonu, последвано от 2-3 минути пешеходстване.

 

Панорама 1453 е исторически музей в Истанбул, който отвори врати на 31 януари 2009 г. Този музей показва завладяването на град Константинопол, столица на Византийската империя, от войските на османския султан  Fatih Sultan Mehmed - или просто Мехмед II, получил прозвището Завоевателя(Фатих) на на 29 май 1453 г.

Музеят е разположен срещу стените Topkapı-Edirnekapı, където минава защитния ров. В близост до музея можете да видите останките от кулите Topkapı и Silivrikapı в Константинопол, както и стените, които са останали до наши дни.

Тази панорама съдържа 10000 рисунки, които се наблюдават от платфома в центъра на куполообразната сграда и ако няма хора наколо, можеш да се почувстваш като участващ в битката. 

Музеят няма да се хареса на всеки, но турците са особено горди с него.

Мехмед II е само на 21 години е, когато атакува и успява да завладее Константинопол. Точно тази битка е показана в Панорама 1453(това е годината на завземането на града).

Султан Мехмед II е подходил далновидно и преди да обсади града, е започнал строителството на крепостта „Румели Хисар", като по този начин взема под контрола си Босфора и се предотвратява евентуалната подкрепа по море.

Обсадата на града е продължила 53 дни, като атаките са били по море и по земя.

Може би сте чували, че в началото на Златния рог са били поставени вериги и благодарение на тях дълги години не е можел да навлезе вражески кораб в Златния рог и да атакува от там. Обаче и това препятствие е преодоляно - атакуващите за една нощ разглобяват леките си кораби и по суша ги пренасят след веригата - така и Златния рог е преодолян. Тези вериги са изложени във Военния музей - Harbiye Askeri Müze.

От снимките можете да добиете някаква представа какви боеве са се водили.

Константинопол е атакуван с цел превземане повече от 20 пъти, но едва Фатих Султан Мехмед успява да го превземе и влиза победоносно в града на 30-ти май 1453г.

Завоевателят намира града в руини и за кратко време, с изградените джамии и чаршии, ханове около джамиите, градът постепенно придобива османския си облик.

Султан Мехмед II е изключителен политик. Голям поклонник на културата. Владее чужди езици, като особено внимание е обръщал на италианския и всичко свързано с Италия, което не му пречи да нанесе унищожителни удари и там.

Смята се, че Мехмет е говорил персийски, арабски, старогръцки и италиански - което се възприема от мнозина като знак, предполагащ желанието му да създаде империя, обхващаща еднакво запад и изток.

Турските историци твърдят, че библиотеката му включвала книги на теми като геометрия, религия, инженерство, астрономия, аритметика, археология, география и философия.

 

След превземането на Константинопол е превзел още много градове и държави.

Умира на 49г. по път за ново завоевание на 3-ти май 1481г. Погребан е във Фатих джамия - Истанбул.

 

Посещението на Панорамата на мен ми беше интересно, но или трябва да имате гид там, или да почетете малко за историята на превземането. 

 

Аз ще се опитам да я разкажа набързо. 

През зимата на 1453г. Император Константин трескаво започнал да се готви за обсада, предвид станалите известни планове на Мехмед II за завладяването на Константинопол. Освен складирането на храна и муниции, той мобилизирал жителите да ремонтират защитните съоръжения и да приброят годните да носят оръжия - оказало се, че това са приблизително 7000 души, включително венецианците и генуезците, които доброволно дошли да помагат. От тази цифра се вижда колко е било намаляло населението на града по това време. Явно усещайки обречеността на Константинопол хората търсят убежище на запад. Пдкрепление получили от Генуа, откъдето дошъл отряд от 700 воници, под командването на Джовани Джустиниани Лонго, на когото било поверено ръководството за защитата на града.

В ранната пролат на 1453г. Мехмед заповядал на алмията си да потелги към Константинопол и се разположили пред стените на града на 02.04.1453г., а след три дни къ тях се присъединил и самят Мехмед II с останалата част от армията си, която наброявала 80000 човека. Заедно със султана пристигнало и едно огромно оръзие, наречено "Урбан", което можело да изстрелва 500кг. гюле на разстояние от 1,5км. Първата бомбандировка започнала на 6-ти април, когато с въпросното оръдие поразявали стените. Всяка нощ обаче жителите на града възстановявали повредите.

Тези бомбандировки продължили до 27-ми май, когато Мехмед изпратил послание с предложение градът да се предаде, като обещавал на Константин да напусне града безпрепятствено, а на жителите на града обещавал да бъде милостив. Константин отхвърлил предложението, след което Мехмед II започнал пълнообхватна атака на града по суша и вода. Корабите му успяли да преодолеят веригата на Златния рог, като за една нощ ги пренесли по сеша около веригата.

Константин от своя страна събрал всички свещени реликви от градските църкви да последват в шествие иконите на Богородица Одигитрия и Богородица Влахернитиса, които в продължение на много векове закриляли Константинопол. В тази нощ всички, които не били ангажирани със защитата на града се събрали в "Света София" да се молят за спасението на града. Константин се появил малко преди полунощ, помолил се мълчаливо пред иконите, а след това се отправил към двореца, където се простил с всеки от дома си.

През това време турската армия запълнила рова пред стените и към 02 сутринта на 29-ти май Мехмед дал заповед напазението да започне. Първата атака била поверена на башибозуците, които поставили стълби към стените и след двучасова битка се оттеглили, но сериозно изтощили противниците си.

Втората атака е била поверена на анадолската пехота под ръководството на Исхак Паша, придружено от гюлетата на "Урбан". Част от стената била разрушена и около 300 войници нахлули в града, но скоро били заобиколени и избити, което наложило оттеглянето и на вторите атакуващи.

След това султанът пуснал в битката еничарите - те били елитната войска на османската армия. Те успяли да пробеят през една от портите и завзели една кула, то която развяли турския флаг. В същото време и Дустиниани бил ранен и не можел повече да се бие - отнесли го на генуезки кораб.

Последвала нова атака от силите на султана, а жителите като видели да се развява от кулата турския флаг се развикали, че градът е превзет и все повече се разколебавали, а турците нахлули през стените. Константин се е сражавал яростно, но какво се е случило с тялото му не е известно. Съществува легенда, че е бил тайно погребан в църква в района на "Вефа".

Последвало унищожително плячкосване на града, като Мехмед заповядал да не се унищожават постройките, но не е станало това, а голяма част от града бил разрушен, а около 4000 души били избити.

Според записки от онова време, когато Мехмед влязъл в града бил потресен от убийствата и разрушенията и казал: "Какъв град предадохме на грабеж и разрушение!"

 

Та тази история е нарисувана в Панорама 1453, а ето и малко снимки:

 

 

 

 

    

 

 

 

 

 

[Radnev]

Този музей се нарежда на първо място сред приоритетите ми, при следващото ми посещение в Истанбул.👍 

Няколко интересни факта и от мен😀.

Оръдието "Урбан" носи името на
създателя си, който е унгарец. Излято е в Одрин и можело да стреля само 7 пъти в денонощието. 

Копие на оръдието може да бъде видяно пред джамията "Селимие" в Одрин, точно до паметника на Мехмед Завоевателя. 

Що се отнася до превземането на Константинопол, една от загадките е защо защитниците на града са били толкова малко? 

Император Константин е бил наясно, че градът е в упадък и превземането му е въпрос на време. В резултат на това води преговори с Рим, Генуа и Венеция, които обещават съюз. Условието е Константин да признае върховенството на Рим и да даде водещите позиции в търговията на италианските търговци. 

Според много изследователи, към онзи момент схизмата между двете църкви е била толкова жестока, че жителите на града са предпочитали да бъдат превзети от османците, но не и да предадат независимата си църква. 

Всичко това дълбоко демотивира огромна част от населението, което въобще не се включва в защитата на града. 

[iaia_mama]

На 23.02.2021 г. в 17:48, Mary каза:

Според записки от онова време, когато Мехмед влязъл в града бил потресен от убийствата и разрушенията и казал: "Какъв град предадохме на грабеж и разрушение!"

 

Благодаря на Мари за описанието на Панорамата 🙂

Аз не си падам особено по битки, военни музеи и прочие, но Панорама 1453 ми беше много интересна и "участвах в събитията", може би два часа, без да ги усетя как минаха. Единствено некомфортно ми беше от голямата навалица и съответно тъпканица - цели, при това големи семейства или може би групи от по няколко семейства роднини на всякаква възраст, барабар с по 8-10-12 деца от всякакъв калибър, напираха отвсякъде. И всички говорят на турски, и то високо, и се надвикват! И това на фона на турски военни маршове и гърмежи на топове, викове "Аллаах!" и други, неразбираеми за мен. Т.е. реално усещане, че сякаш лично участвам в битката за Константинопол  🙂   Когато излязох от Панорамата се чувствах особено - изпомачкана, физически изтощена и много еуфорична от преживяното. Което не ми попречи да се метна веднага на един метробус и след час блажено да разпускам в някакво кафене в Кадъкьой 🙂

Препоръчвам Панорама 1453, особено на тези, които харесват история и войнски работи.
И накрая да добавя един цитат от мой отдавнашен пътепис за Истанбул, по повод Мехмед Завоевателя. Вече не си спомням къде бях я чела, но:  Според легендата, когато най-сетне влязал в Константинопол, султан Мехмед Фатих, все още на коня си, вдигнал ръка - тълпата от конници около него да млъкне - и обявил: Можете да грабите и плячкосвате всичко, което ви харесва, но няма да избивате населението и никой да не пипа нищо от Света София! Който докосне Света София, ще бъде обезглавен на мига!

 

[Mary]

преди 10 минути , iaia_mama каза:

Можете да грабите и плячкосвате всичко, което ви харесва, но няма да избивате населението

Това е било "правото" на всички победители по онова време.

За съжаение размахът в Константинопол и достигнал невиждани размери на грабене и убийства.

 

преди 1 час, Radnev каза:

Оръдието "Урбан" носи името на
създателя си, който е унгарец. Излято е в Одрин и можело да стреля само 7 пъти в денонощието. 

Не знаех тези подробности.

Със сигурнос тсъм го снимала в Одрин копието, но не съм се замисляла, че е същото.

Предполагам ще ти е интересно и във военния музе, който съм споменала. Там пък се пазят веригите от Златния рог.

Пълен е Истанбул с история. 

[Mary]

В събота беше открита Çamlıca Kulesi - Кулата Чамлъджа!

Това е новата ТВ кула на Истанбул, разположена на хълма Малка Чамлъджа(Küçük Çamlıca) - до там най-лесто се стига с метро М5, което тръгва от Юскудар, слиза се на спирка Kısıklı и после пеша. Освен кулата, самият парк също е много приятен за разходка, има и заведения в него.

 

Височината на кулата е 369 метра, като добавим и надморската височина на хълма, стават 587 метра, тя ще бъде най-високата структура в Истанбул!

Кулата се състои от 49 етажа, 4 от които са подземни, всеки с височина 4,5 метра, а на 33-ия и 34-ия етаж на кулата има две огледални тераси на 366,5 и 371 метра надморска височина.

Освен терасите има и ресторанти на 393,5 и 398 метра надморска височина, съответно на 39-ия и 40-ия етаж на кулата.

До високите части на кулата се стига с асансьор за 1 минута.

До една седмица се очаква да са ясни цените за достъп до терасите, когато се очаква да бъде отворена за посещения.

 

Следващата снимка ми е предоставена от приятел и е направена съвсем скоро:

 

 

Така изглеждаше районът преди да изградят кулата, а сега всички тези антени са премахнати:

 

 

И снимка от турска информационна агенция:

 

 

 

[Roje]

 @Mary, като слезеш на спирка Kısıklı на метрото, нали може да продължиш с автобус №1 към кулата или бъркам?  Ако е да, знаеш ли дали Çamlıca İlkokulu е най-близката спирка на единицата до Тв кулата или има и по-близка?

[Mary]

Преди 1 час, Roje каза:

 @Mary, като слезеш на спирка Kısıklı на метрото, нали може да продължиш с автобус №1 към кулата или бъркам?  Ако е да, знаеш ли дали Çamlıca İlkokulu е най-близката спирка на единицата до Тв кулата или има и по-близка?

Физически най-близката автобусна спирка до кулата май е Küçük Çamlıca. Аз не съм влизала от тази посока и не знам дали няма да е бая стръмно(погледнах сега на картата - доста е стръмно).

Когато съм ходила в този парк, където се намира и кулата, все още го нямаше метрото и ползвах автобуси.

Не си спомням кой номер точно, че са доста, но слязох на тази спирка и след това малко назад до този вход на парка.

Кулата е в другия край на парка, но с една приятна разходка се стига до там. Има два павилиона в парка, къдоте може да се пие/яде нещо. Единият е Su Köşkü, а другият е Küçük Çamlıca Köşkü. Правят се много сватби там. От втория имаше доста панорамни изгледи към Истанбул, но с качването на кулата, те вече ще бледнеят.

Ако не ви се ходи пеша, от метрото си вземете такси и за минималната сума, която май сега е 15 лири, ще ви закара точно до кулата.

[Roje]

@Mary , благодаря много. Сега ще погледна спирките, но мисля, че с последния абзац ми даде решението 🙂  

[Mary]

Кузгунджук - Kuzguncuk

Квартал в азиатската част на Истанбул. Там няма някакви особени забележителности, но районът е много цветен, приятен и натурален.

 

 

 

Има два подхода за разглеждането на квартала:

* по-популярният е откъм пристанището - за да стигнете до там, трябва да вземете корабче или Мармарай до Юскюдар и след това да се качите на един от многото автобуси започващи с 15 - 15, 15A, 15B, 15C, 15E, 15F, 15H, 15K, 15KÇ, 15M, 15N, 15P, 15R, 15S, 15T, 15U, 15Y, 15Z, 15ŞN. Слиза се на третата спирка - Kuzguncuk. За първо ходене в района препоръчвам този вариант. Освен с автобус, това разстояние може да се измине и пеша. А освен с автобус и пеша, може да се стигне до тук и с корабче. В момента има доста промени по фериботните линии, но ние сме ползвали тази: Çengelköy – İstinye.

*вторият вариант е да се спуснете от високото надолу - за целта отново отивате до Юскюдар с корабче или с Мармарай и се качвате на метро - М5, с което се возите до спирка Fıstıkağacı и от там пеша. Този вариант е за разнообразяване и ако сравнително добре се ориентирате в Истанбул. Имайте предвид, че при него ще преминете по много стръмни улици - вярно е, че ще вървите надолу, но пак си е натоварване. Показвам две улички от тази страна:

 

           

 

Предимството му е, че минавате покрай една красива нова джамия и красиви къщи, като имате чудесна гледка към Босфора и целия квартал.

 

             

 

И гледката от двора:

 

 

 

Кузгунджук означава малък гарван на турски. Има различни мнения относно името на квартала. Старото име на Кузгунджук е било Hrisokeramos, което означава Златна плочка. Говори се, че е получил името си от църква, построена тук през византийския период, чийто покрив е бил покрит със златни и позлатени керемиди.
Според друг слух името му преди е било Косиница, което се трансформирало във времето и става Кузгунчук. Според Евлия Челеби(пътешественик и писател, който е допринесъл с много сведения за Истанбул) областта е получила името си от родител на име Кузгун Баба, който се е заселил тук по това време.

 

Кузгунджук е възникнал като рибарско селище по византийско време, а през 16-ти век се заселва с евреи, които се присъединяват към толерантната общност на гърци и арменци. Кварталът е изключителен пример за религиозна толерантност - и до днес буквално една до друга са сградите на църкви, джамии и синагоги.

Днес районът е любимо място за артисти, художници и музиканти, които са си купили къщи тук. На повечето места все още може да се усети духът на 19-ти век, което явно привлича точно такъв тип хора.

Повечето улички са стръмни, а къщите са накацали по склона. Има доста дървени, цветно боядисани къщи, които придават колорит и уникалност на това място. Много кафенета примамват с пъстрия си интериор, а покрай Босфора има и няколко рибни ресторанта.

 

           

 

           

 

 

 

 

В средата на квартала има оформена градина(бостан), където може да се наеме определена площ и да се отглеждат зеленчуци.

 

 

Главната улица на Кузгунюк е Икадие(İcadiye Caddesi). На тази улица и в непосредствена близост до нея са разположени ресторанти, кафенета, галерии, книжарници и антикварни магазини, пекарна. Малките заведения, като самия исторически квартал, са цветни и оригинални. По улиците растат големи дървете, които освен красиви, са и много полезни през лятото, когато скриват парещите слънчеви лъчи.

Целият район е изключително приятно място за разходки!

 

[Mary]

 

Kız Kulesi или както е известна на български - Кулата на девицата(Девичата кула; Момината кула).

Кулата е един от символите на Истанбул и е използвана по много начини - била е охранителна кула, затвор, карантинен изолатор, наблюдателница, митнически пункт, фар, място за отдих, военна радарна станция, а сигурно и пропускам някое предназначение. Доскоро там имаше няколко заведения, които можеха да се посещават, но в момента не работят.

 

 

Кулата можеше да се посети и само с туристическа цел, но по време на пандемията и това го спряха - дали и кога ще се възстанови не се знае.

 

Кулата освен с вида си е интересна и с легендите, които се носят за нея. По-популярната е, че преди време е живял султан, който имал прекрасна дъщеря. Още при раждането на момиченцето предрекли, че то ще умре от ухапване на змия. Бащата решил да построи кула насред морето, където змии е невъзможно да пропълзят. Успял султана да опази дъщеря си до 18 годишна възраст, когато за рождения ѝ ден занесъл като подарък кошница с плодове, където се била скрила змия. Предсказанието се сбъднало и от тогава кулата станала известна с това име.

Има и още една легенда - за митичния Леандър, който от любов преплувал всяка нощ протока за да се вижда с любимата си. Но една буря отнема живота му докато плува към любимата, а тя на следващата сутрин скочила в морето и загинала, а баща ѝ построил паметник на това място.

Тъжни са тези истории... Добре е, че са останали в миналото.

Това е съвсем, съвсем сбит вид на историите за кулата, а ако някога имам време, ще напиша в по-големи подробности от къде идват сведенията и кой е пристигнал специално в Истанбул, препрувал е Босфора с желание да докаже, че легендата за Леандър е възможна да се е случила.

 

Сега кулата е място за романтични срещи.

Да кулата се стигаше с лодки, които тръгваха от две места: Саладжак и Кабаташ. Аз съм я посещавала от Саладжак, което е близо до кулата и е по-удобно.

 

На самата кула има тераса, която обикаля около кулата и може да се насладите на прекрасен изглед към Истанбул.

 

 

Поглед към историческия полуостров:

 

 

Поглед към кула Галата:

 

 

Поглед към Юскюдар:

 

 

Вътре в кулата има изобразени сцени от легендите за нея.

 

 

 

Много е красива по време на залез!

 

 

 

 

[Pantelej Putnik]

@Mary, респект за тази тема! Такова задълбочено познание и изложение за Истанбул не може и в научна статия да се намери. Подобни теми издигат този форум и го превръщат в една съвременна библиотека на знанието на пътешествениците. Страхотна тема! Страхотен форум! 🙂

 

P.S. Сега малко ме е яд, че не намерих темата преди да отида в Истанбул в началото на март. Това обаче не е ли хубав повод догодина пак да отида?! 🙂

[Mary]

Продължавам с разни интересни местенца от последното ми ходене в Истанбул, в компанията на @Ellena и  @Ивайла.

 

Nakkaştepe Millet Bahçesi

Чудесно място за разходка и отмора от забързаното ежедневие на града. Ще напиша по-натам и с какво го комбинирахме в района.

 

Как да стигнем до там?!

С автобуси 14M и 15F от Kadıköy - слиза се на спирка Nakkaştepe и след това има малко пеша.

Към парка се върви надолу, връщането е с леко изкачване, ако се върнете към същата спирка.

 

За тези, които са с кола, има паркиг. Нямам представа за цена, ние бяхме с автобус.

 

Много ми хареса този парк и го слагам сред фаворитите ми в Истанбул.

Прекрасни гледки към първия мост и европейската част на Истанбул, както и към Чамлъджа.

 

 

 

 

 

 

 

 

Изградени са наблюдателни площадки за гледки и снимки, множество маси за пикник, тоалетни. Има и детски площадки, тенис кортове и т.н.

 

 

 

Схема на парка: 

 

 

Има ZIP line, където настроените по-автюристично, могат да се спуснат по въжената линия.