Забележителности и интересни места в Истанбул

[Madonna]

Благодаря ти! Слагам си го в списъка за следващия път!

[Mary]

Darıca Hobbit Köyü - Darıca Belediyesi Hobbit Evleri Millet Bahçesi - Хобитските къщи в Дариджа/Гебзе

 

 

Днес ще ви заведа на разходка в един много приятен и красив парк, който е отдалечен от централните зони, но е достъпен с Мармарай. Даже ще спомена целодневната ни разходка, която не е пример за нормален ден.

Как да стигнем до там?!

Вземаме Мармарай до спирка Gebze. След това може да се ползва автобус 416 или такси. Ние ползвахме такси и сумата беше 45 лири.

Ако идвате с кола, има три паркинга, като средният е най-близо до хобитските къщи.

 

Входът е свободен. В парка има 15 хобитови къщи.

 

 

 

 

 

 

Паркът с хобитските къщи е част от много голям крайбрежен парк, с множество детски площадки, много места за пикник и пейки. Барбекюто и паленето на огън са забранени.

 

 

Има над 4 км велосипедна и крайбрежна алея, игрище за тенис, баскетбол и футбол, кафе-ресторант.

Има и малък плаж, където можете да плувате, на който има и спасители, има и друг неохраняме плаж.

 

 

 

По алеята до морето има чудесни гледки към Osmangazi Köprüsü.

 

 

 

 

Ние разбира се, не дойдохме като нормалните хора от Истанбул, а първо отдохме да видим Ялова с ферибот, от там с друг ферибот се прехвърлихме в Пендик и накрая с Мармарай + такси, стигнахме и до парка с хобитските къщи. Не правете като нас - дълга обиколка беше.

От Ялова не видяхме почти нищо, освен Yürüyen Köşk, но пък се запознахме с български изселник, който много се зарадва да види туристи там. Не знам точно как се превежда името на къщата, но е нещо като ходещата/преместената къща. Името идва от това, че за да не отсичат дървото, което в 30-те години на 20-ти век е бутало покрива на къщата, Ататюрк е дал заповед да намерят начин да преместят къщата, а не де отсекат дървото. С това се заема отдел Пътища и мостове. Изкопават ров под основите, където поставят влакови релси и лека-полека подместват къщата на разстояние около 5м. с което спасяват стария чинар от изсичане.

 

 

 

След хобитския парк продължихме по алеята чак до Eskihisar и от там в Гебзе. В Eskihisar искахме да посетим една къща-музей, но беше затворила докато стигнем до нея, след огромната обиколка, а в Гебзе има две много стари джамии, които успяхме да видим.

 

 

 

 

Накрая отново с такси до спирката на Мармарай в Гебзе и дълъг път до Истанбул.

[Mary]

Ayın Biri Kilisesi - Meryem Ana Kilisesi - Цъквата на първо число(Църква Дева Мария)

 

Как да стигнем до там?

От Eminönü с автобуси - 33, 78,79E, 90, 97GE до спирка Vefa, след което трябва да пресечете булеварда и да походите малко пеша.

От Лалели спокойно може да се стигне и пеша - разстоянието е малко над километър и за 20-тина минути се стига.

Районът не е много приятен/интересен за ходене, но ако вървите по Vefa и след това по Katip Çelebi Cd., не е зле. Съветвам да не навлизате навътре в квартала между църквата и Сюлеймание джамия - много съм видала от Истанбул, но място като това е рядко срещано - огромни площи с вторични отпадъци и всякакви боклуци, срутени сгради, клошари и т.н.

Местоположение.

 

Личен опит:

Както си личи и от името, най-добре е да се отиде на първо число на месеца, а най-най-добре на 1-ви януари. Аз отидох на 1-ви август. Помотах се из района, че исках да видя и други неща, но както вече написах - не правете и вие така. Пеша отидох и пътя от Şehzade до църквата е нормален, с квартална обстановка.

Пред църквата има няколко сергии и подават разни неща - символични предмети, шарени конци/панделки и т.н. Не съм купувала нищо от там.

Влязох направо навътре и от църквата си закупих ключета - цена 5 лири на ключ и си взех свещ - май за нея са даваше колкото решиш. След това излязох навън и се подредих на опашката за свещеника. Имаше хора, но не твръде много.

За мой късмет, след като влязох в помещението на църквата, свещеникът попита дали има православни християни и ни събра около него . Закри ни с епитрахила си, каза молитва за нас, спомена лично името на всеки от тези около него и ни благослови. Затова, когато отивате там, непременно кажете, че сте православни, за да получите благословия и лична молитва.

След това, съгласно неписаната традиция, минах покрай всички икони, правейки символичен опит за ги отключа с купените ключета. За всяко купено ключе си пожелавате нещо и докато отключвате иконите, отправяте молитва за сбъдването на желанието. След време, когато желанието ви се сбъдне, трябва да отидете и да върнете ключето в църквата. Аз лично видях хора да връщат ключета - значи има сбъднати желания.

На подземния етаж е аязмото, където можете да си налеете вода. Ако нямате съд, на място можете да си купите - 5 лири беше сега.

За който врява в чудеса и има мечта, която иска да се сбъдне, не пречи да опита с молитва в таза църква. На опашката се чуваше всякаква реч - включително и на турци, вярващи в чудото.

 

История:

Смята се, че църквата съществува от 1080-та година. Църковната земя, след завладяването на Константинопол/Истанбул, е закупена от грък през 1750 г. Мария, дъщерята на гръцкото семейство, живеещо в къщата, сънува Дева Мария. Дева Мария казва на момичето в съня ѝ, че под къщата има аязмо. След като се събужда, момичето разказва на семейството си за съня си. След този сън започва проучване под къщата през 1755г. и се оказва, че под къщата наистина има аязмо.

Един от най-интересните аспекти на истанбулската църква Ayın Biri е ключовият ритуал. Няма точна информация кога и как точно е започнал този ритуал с ключовете, но хората, които идват в църквата, за да пожелаят и да се помолят, получават ключове оттук. Ключарският ритуал, за който се смята, че е започнал преди около 30 години, се извършва с ключове, взети от входната врата на църквата. Тук купувате ключ и си пожелавате нещо. И след като желанието ви се сбъдне, носите ключа обратно в църквата. Върнатите ключове се дават на тези, които идват в църквата. По този начин се образува цикъл. Този ключ означава, че сте получили ключа на някой, чието желание вече е изпълнено. Това дава енергия на хората, от тези, чиито желания вече са изпълнени.

Всяка молба и желание се приемат като врата. Вярва се, че тези ключове ще сбъднат желанията, отваряйки символично вратите на иконите. Вярвате или не, можете поне да получите ключ за спомен от пристигането си.

Аязмото, се намира на долния етаж. Според поверието на православните християни, от чешмата тече светена вода.

 

През тази врата се влиза най-напред, за да се купи ключе и свещ:

 

 

В тази пристройка се палят свещите:

 

 

От тази врата се влиза за свещеника:

 

 

Винаги на първо число има много хора - всякакви хора и вероизповедания, включитолно много турци.

 

Така изглежда ключето:

 

 

Свещеникът е много сърцат:

 

 

 

Ритуалът с отключването е навсякъде:

 

 

 

 

Аязмото:

 

 

Не агитирам никого да отиде, да вярва, или да прави странни за него ритуали. Споделям места, които са интересни за много хора там, а малко популярни у нас.

[Mary]

Скоро не съм писала нищо тук - не, че нямам какво да напиша, но все време не остава.

Днес ви предлагам нещо интересно.

 

Четиримата пазители на Босфора!

Винаги съм обичала интересните истории, затова и толкова харесвам Истанбул - пълен е с истории, мистика и различни вярвания.

Има четирима духовни закрилници на Босфора: Яхия Ефенди от Бешикташ, Азиз Махмуд Хюдай от Юскюдар, Юша Каршиселам от Бейкоз и Тели Баба от Саръйер.

Капитаните, които са управлявали корабите си по Босфора, са започвали пътуването си с молитва към четиримата да ги запазят живи и пътуването им да бъде успешно.

Ще ви разкажа по нещо и за четирите места. Започвам с хълма Юша/Джошуа.

Yuşa Hazretleri Tepesi - Joshua's Hill

Това е вторият по височина хълм(след Чамлъджа) - висок е 201м. и е най-близко разположеният до Босфора. От него се откриват чудесни гледки.

Районът, в който се намира хълмът Юша, е смятан за свято място през цялата история и тук са построени храмове за различни религии и вярвания.

Говори се, че в ранните векове в тази област е имало храм на Зевс, че този храм е бил превърнат в църква, наречена Свети Михаил през византийския период, и че те са били унищожени при голямото земетресение през 1509 г.

По време на Османската империя малка джамия е построена на хълма през 1755 г. от великия везир Челебизаде Мехмет Саит паша, 28-ми. По същото време е построена стена около гробницата, която сред хората се смята, че принадлежи на пророка Исус Навин.

Джамия Юша е реставрирана в съответствие с първоначалния си вид през 1863 г. след пожара по време на управлението на султан Абдулазис.

На това свято место има гробница с дължина 17м., където дълго време се е смятало, че е погребан Исус Навин. Историята вече е доказала, че това не е така, даже не е известно дали един човек е погребан там или няколко, има различни теории.

Намирането на мястото също е с история - имало там овчар, който дълги години пасял овцете си по хълмовете и му направило впечатление, че точно на мястото на гроба, овцете никога не пасяли - винаги го заобикаляли. Това той разказал на приближен на султан Сюлейман и след това заградили мястото, направили проучвания, построили джамия и т.н. до сегашния си вид.

Мястото е отдалечено, подходящо е за разходка при наличине на повече свободно време.

Освен гроба и джамията, има изградена площадка с пейки, където можете да седнете и да съзерцавате част от Босфора и Саръйер.

По пътя за комплекса има доста сергии с разни дребни неща, както и места за хапване.

Местоположение - https://www.google.com/…/data=!4m6!3m5!1s0x14cacb2e148b7663…

Как да стигнем до там?!

Само един автобус минава точно покрай хълма - 15А - него можете да го вземете от Бейкоз или Анадолу Каваджъ. До тях се стига най-приятно с ферибот или с автобус.

Аз взех автобус 15 от Юскюдар до Бейкоз, след това 15А до хълма. Връщането го направих от Анадолу Каваджъ с корабче.

 

Малко снимки за онагледяване:

 

Така изглежда портата към комплекса:

 

 

По пътя от автобусната спирка към комплекса се виждат части от Босфора:

 

 

 

17-метровия гроб:

 

 

Джамията, където се пробваха да ме пратят в женското отделение, но аз пък се направих, че не разбирам:

 

 

 

 

Чешмата:

 

 

Това е поглед от панорамната площадка направена до джамията, с поставени пейки, откъдето се открива гледка кам Босфора и Саръйер в европейската част:

 

 

Сергийките преди входа - продават всякакви сувенири, както и неща за ядене:

 

 

 

 

Като заключение ще кажа, че мястото е доста отдалечено от туристическите пътеки на Истанбул. Когато аз бях там(през април) бях единствената чужденка.

Отнема много време да стигнеш до там и го препоръчвам за хора, които вече са видяли повечето неща и търсят нещо извън клишето Истанбул.

Идеално е за лятна разходка с корабче.

[Mary]

Четиримата пазители на Босфора #2

Гробницата Тели Баба - Telli Baba Türbesi - Telli Baba Tomb

 

Продължавам с втория от пазителите на Босфора. Реално нямат номерация първи, втори - аз ги изреждам в произволен ред.

 

Най-важното за тази гробница - в нея отиват да се молят момите, които искат да се омъжат и булките за здраво семейство.

И това място е пълно с истории - няма единно мнение чия е гробницата и защо точно Тели баба се казва, но ще ви споделя няколко варианта, част от тях са като приказки:

I. Смята се, че Тели Баба е син на Абдула Ефенди, командвал батальона по време на управлението на Фатих Султан Мехмет Хан. Той служи в продължение на много години в ордена Кадири, и завързвал тюрбана си с тел като за булчински воал.

II. Още една легенда: В района на Саръйер живеели много гърци. Говори се, че имало две богати семейства, които били съседи и приятели. Едните имали красива дъщеря, а другото семейство имало красив син. Децата израснали заедно и се сприятелили.

След време приятелството между семействата се разпаднало. Те са стигнали дотам, че станали врагове един на друг. Но ... децата им се влюбили. И двете семейства обаче са били против брака им. Двамата младежи решават да избягат заедно и една нощ отплавали с лодка в Босфора. Семействата им научили и ги преследвали с оръжия. Заловили ги и двамата в морето. Момичето обаче паднало в морето и починало, а младежът успял да избяга с плуване и отишъл на безлюдно място, където е сегашната гробница на Тели Баба.

Заживял далеч от хората. Започнал да прекарва дните си в поклонение и молитва. Тъй като носел на тюрбана си сноп булчинска връв, останала от земната му любов, го наричали Тели Баба.

III. Според друга легенда: Човекът, който лежи в саркофага, известно днес като Тели Баба, всъщност е бил ... булка. Тъй като светците винаги са били смятани за мъжествени, името "Тели Баба(баща)" е използвано вместо "Тели Гелин(булка)".

 

В коя от легендите да повярвате не се наемам да дам съвет.

 

А ето и как е открита гробницата:

Едно от богатите гръцки семейства от района имало млада и красива дъщеря, която тежко се разболяла. Нито лекарите, нито знахарите успели да намерят лек за болестта ѝ. Това момиче видяло гробницата на Тели Баба в съня си.

Един глас му казал: "Посети това място. Изцелението на твоята болест е там." След това тя посетила Тели Баба и възвърнала пълното си здраве и бил излекувана.

Посетителите влизат на това място, като слизат по стръмни стълби до гробницата Тели Баба. Вътре има и джамия, където могат да се молят. Хората, които се стичат тук, продължават традицията да се молят за изпълнение на желанията си, като вземат малко парче от телта в гробницата.

Когато момите се омъжат, както желаят, те се връщат тук и слагат телта на място.

 

Местеположение: https://www.google.com/…/data=!4m6!3m5!1s0x409fdfdc356e63e7…

 

Как да стигнем до там?

До Саръйер с корабче или с автобус, а после до гробницата с автобус 25А до едноименната спирта - Тели Баба.

 

И няколко снимки:

 

Автобусът спира съвсем близо до входа, а пред него има малък паркинг:

 

 

Входът за гробницата, а след него веднага се слиза по стърли надолу:

 

 

Саркофагът с много телчета от булчински воали - продават такива до входа на една сергия:

 

 

 

Джамията/място за молитви:

 

 

Гробницата е съвсем до Босфора и има чудесна гледка:

 

 

При мен гледката не беше много красива, почти черен Босфор се вижда, но последва силна буря с много дъжд:

 

 

[Argentique]

Преди 1 час, Mary каза:

 

Най-важното за тази гробница - в нея отиват да се молят момите, които искат да се омъжат и булките за здраво семейство.

 

Ох, аз това не го знаех и подходих с друго желание.  Този ноември ще станат две години и още нищо. Нооо може би защото почти никак не се бяхме подготвили информативно за там, а за по-бързо изпълнение на желанието уж трябвало да си режеш по-къс конец. Нищо, ще почакаме. 

При нас пък беше страхотно времето (ноември) - така да обичам онази част от града...

 

Не я знаех нещо тази тема, благодаря, @Mary. Обаче засега ходене натам нямам, година ще стане скоро.  Ти знаеш колко много време е това.

[Mary]

преди 23 минути , Argentique каза:

Ох, аз това не го знаех и подходих с друго желание. 

То и други желания се сбъдвали казват. Поне аз като бях имаше доста мъже и семейства. Все пак можеш да затвърдиш желанието си в Църквата на първото число или в Рибната църква.

Мисля при теб бях прочела преди две години за това място. Тръгнах веднъж натам, но не стигнах.

Цъкнах му едно пинче и отлежаваше до тази година, когато вече беше на дневен ред заедно с останалите пазители на Босфора.

За Тели Баба нищо не знаех и аз, но като поровиш винаги излиза нещо ново от дебрите истанбулски. 

[Mary]

Четиримата пазители на Босфора #3

Aziz Mahmud Hüdayi

За него казват, че е султан на сърцата на народа. Спечелил е и уважението на доста османски султани. Много истории има съханени от живота му, но няма да се впускам в подробности.

Живял е в периода 1541г. - 1628г. Проповядвал е суфизъм, оставил е много написани книги.

Изнасял е проповеди в райзлични джамии в Истанбул, включително и на откриването на джамията Султан Ахмет.

Гробницата Азиз Махмуд Хюдай е едно от важните места сред духовните места в Истанбул. Прочетох, че е на второ място след джамията ва Еюп в духовно отношение.

В гробницата са поставени саркофази и на други членове от семейството му. Комплексът е бил негова собственост, построил е и джамия, която по-късно е изгоряла и е възстановена от султан Абдулмаджид.

Завършвам с негови думи, които обясняват донякъде и защо е смятан за пазител на Босфора:

"Нека тези, които ни обичат, да не се удавят в морето, да не страдат от бедност в старините си"

 

Местоположение: https://www.google.com/…/data=!4m6!3m5!1s0x14cab789cddd5b99…

 

Как да стигнем до там?!

С корабче или Мармарай до Юскюдар и после малко пеша.

 

Аз посетих това място по време на Рамазан и имаше толкова много хора, че едва се стигаше до гробницата.

 

Няколко снимки:

От първата се вижда многото народ още по стълбите:

 

 

Таванът беше интересен:

 

 

 

 

А в дворът, сякаш времето е спряло:

 

 

[Mary]

Четиримата пазители на Босфора! #4

И последният от пазителите на Босфора:

Гробницата на Яхия Ефенди - Yahya Efendi Türbesi - Yahya Efendi Tomb

Яхия Ефенди и султан Сюлейман са млечни братя - майката на Яхия е кърмила и двамата. Сюлейман се е обръщал към Яхия с думите "големия ми брат".

Яхия Ефенди е един он най-големите учени на Истанул през 16-ти век. Бил е връзката между народа и двореца. Давал е уроци и съвети на много високопоставени хора.

Той създава този комплекс, състоящ се от сграда, медресе, турска баня, фонтан и различни къщи, и украсява околностите си с лозя и цветни градини. По-късно тази сграда е трансформирана в джамия с добавянето на амвон, а околността става гробище.

Войниците от османския флот, както и рибарите спирали, слушали молитвте на Яхия Ефенди всеки път, когато напускали Босфора, минавайки под хълма. Яхия Ефенди също излезал в отговор на всички призиви и се молеле за онези, които го повикали.

Молитвите на моряците продължили и след смъртта му.

 

Гробницата е построена от Мимар Синан по поръчка на сина на Сюлейман. Гробницата се превърнала в много посещавано място и станало традиция моряците, които се връщат от плаване да минават от там.

Освен него там са погребани още членове на султанското семейство.

В гробището, което е наоколо също са погребани много членове на двореца.

Мястото е много централно, леко стръмно, но с прекрасна гледка от двора.

Местоположение - https://www.google.com/…/data=!4m6!3m5!1s0x14cab7c861d34ffb…

Как да стигнем до там?!

С трамвай до последната сприка - Кабаташ и после с някой от автобусите: 22; 22B; 22RE; 30D; 40T до спирка Yahya Efendi

Може и пеша от Кабаташ, но има ходене около 2,5км.

Може и с корабче до Ортакьой и после пеша около километър.

 

Малко снимки:

 

 

Гробницата ми се видя пренаселена...

 

 

Джамията е с една от най-хубавите гледки:

 

 

 

А от двора се открива прекрасна панорама към първия мост и азиатската част на Истанбул:

 

 

 

 

[Mary]

Музей на хвърчилата - Uçurtma Müzesi

 

Случайно попаднах в този музей, но се зашеметих от шарения свят на хвърчила от различни страни.

Имаше детски празник по същото време в музея, та не можах да огледам и снимам всичко, но видяното ми хареса.

Това е единствения музей на хвърчилата в Турция и един от 18-те по света.

 

Местоположение: https://www.google.com/…/data=!4m6!3m5!1s0x14cab78859e2a2ad…

 

Как да стигнем до там?!

С корабче или Мармарай до Юскудар и после пеша около 600 метра.

Разходката чудесно се съчетава с посещение в Nevmekân Sahil и други забележителности в района.

Сайт: https://www.ucurtmamuzesi.net/…/kite-museum-turkeys-only…/

Предлагат и различни забавления за деца, както и направа на собствено хвърчило, но предполагам комуникацията на език освен турски, може да е проблем.

 

Първата снимка е от сайта, че имаше много деца, когато аз бях там:

 

 

И красиви цветни феерии от различни краища на света:

 

 

 

 

 

 

[Mary]

Anadolu Hisarı - Анадолската крепост

Отворена е за посещения.

Изградени са стълби, които дават достъп до горните части на крепостта и от там има чудесни гледки. Стълбите не са твърде стръмни, но не са и подходящи за хора с фобии от високо, както и за хора със затруднено движение.

Билети се купуват на място - цена 80 лири - август 2023г.

Работно време: 9-19ч.

В двора има и малък амфитеатър, където правят концерти.

Посетителите бяха само местни.

Тази крепост е построена в азиатската част на Истанбул от Базяд I през 1395г. Мястото не е случайно избрано - това е най-тясната част на Босфора.

Заедно с построената от Фатих Султан Мехмет Rumeli hisarı, Anadolu hisarı е с голяма роля за превземането на Константинопол. С артилерията, поставена зад тази стени, е било гарантирано, че корабите, преминаващи през Босфора, ще бъдат силно ограничени с откриването на огън, когато е необходимо.

След превземането на Истанбул този замък престава да функционира и за известно време е използван като затвор. Използван е също за и предотвратяване на казашките набези към Босфора, а след това губи значението си с изграждането на замъка и укрепленията на входа на Босфора.

Със заселването на войници и семейства в и около крепостта през 19 век това място се превръща в малък квартал.

Anadolu hisarı в първата си конструкция се състои от квадратна кула и околни стени. Тъй като мястото, където се е намирал замъкът по това време е било скалист нос, се смята, че морето е стигало до крепостните стени. С течение на времето, наносите, донесени от потока Göksu, променят облика и стените са били запълнени и така замъкът заобиколен от земя.

 

Местоположение: https://www.google.com/…/data=!4m6!3m5!1s0x14caca1fcf05448f…

Как да стигнем до там?!

• С корабче по линията Üsküdar - Anadolu Kavağı
• С автобуси от Юскюдар: 15; 15KÇ; 15P; 15T; 15ŞN
• С автобус от Кадъкьой: 15F

Най-приятно е с корабче - слиза се на едноименната спирка. Корабчето върви покрай азиатската част на Истанбул билзо до брега. Подходящите места са по посока на движението в дясно. Гледката от крепостта ще е по-хубава преди обед - ще се вижда добре освенетана европейска част на Истанбул. Гледките към брега обаче са по-хубави следобед - тогава слънцето огравя азиатската част.

 

Добавям и снимки:

 

Поглед отвън:

 

 

Вътре в кулата преди входа:

 

 

Стълбите в основната кула:

 

 

Гледки от кулата към втория мост:

 

 

 

Гледка към Гьоксу:

 

 

Гледка към Румели Хисар през Босфора:

 

 

Зад крепостта има открита джамия, което не се среща много често. На който му е интересно, може да етдели няколко минути да я види:

 

[Mary]

Muhaşşi Sinan Camii - Джамия Мухаши Синан

Джамията със слънчевия часовник

Една скрита перла в необятния Истанбул.

 

Построена е през 1574 г. от Muhaşşi Sinan Efendi.

Най-голямата особеност, която прави джамията различна от останалите, е слънчевият часовник, разположен на върха на нейното минаре.

Това е единствената джамия със слънчев часовник в Истанбул.

Вече 449 години този часовник седи на минарето.

В Османската империя също не се споменава за друго такова минаре.

Самата джамия беше заключена по време на посещението ни, но надникнахме през прозорците.

Имаше хора дошли за молитва и се молеха в придверието пред основната част.

 

Местоположение: https://www.google.com/…/data=!4m6!3m5!1s0x14caca1f635e1503…

 

Как да стигнем до там?!

• С корабче по линията Üsküdar - Anadolu Kavağı
• С автобуси от Юскюдар: 15; 15KÇ; 15P; 15T; 15ŞN
• С автобус от Кадъкьой: 15F

 

Намира се съвсем близо до Анадолу Хисаръ, за който разказах съвсем скоро и чудесно се съчетават за посещение.

С леко изкачване се стига до джамията, но попадаш сякаш в различна епоха в този район.

Добавям и няколко снимки:

 

         

 

   

 

 

 

 

 

 

 

И една снимка от нета, където се вижда по-добре часовника(предполагам с дрон е снимано):

 

[Mary]

Abdülmecid Efendi Köşkü - Имението Абдулмеджид Ефенди

Обикновено е затворено за посетители и е достъпно само при организирани събития в него.

Аз самата от няколко години следя и едва сега имах възможност да го посетя. Преди съм стигала до оградата в опит да надникна поне отвън да видя сградата, но е невъзможно. Оградата е много висока и пролуки няма. Май това е последното имение, което не бях посетила.

В момента има организирана изложба "Елегантност от минало към бъдеще", където са показани женски дрехи и аксесоари от късната Османска империя до ранната републиканска епоха.

На последния етаж е експозиция посветена на Ататюрк.

Изложбата ще продължи до 19.05.2024г. Безплатна е за посещение, на входа има провека на багажа и се оставят наличните течности на гардероб. Ще се радвам ащо още хора имат възможността да я посетят. Това е една от скритите красоти на Истанбул. Намира се в горичката Bağlarbaşı на хребетите на Кузгунджук.

Имението Абдулмеджид Ефенди е построено като ловна хижа между 1880-1885 г. от хедива на Египет Исмаил паша. По-късно имението е закупено от Абдулхамид II и разпределено на чичо му Абдулмеджид Ефенди. Така ловната хижа се превръща в дом на изкуството. Абдулмеджид Ефенди, талантлив художник, създава едно място за култура и изкуство там. В резултат на ликвидацията на недвижимия имот с премахването на халифата през 1924 г. имението е разпределено като актив на държавата и след това се продава на Мехмет Доган. През 1972 г. цялата собственост е прехвърлена на Yapı Kredi Bank, а накрая, през 2011 г., тя е закупена от Фондацията на Фонда за пенсии и подпомагане на Коч Холдинг, за да се запази и да се предаде на бъдещите поколения.

Abdülmecid Efendi Mansion е много впечатляваща сграда със своя външен и вътрешен вид. Абдулмеджид е рисувал тук обикновено в сряда, а в другите дни имението е било културен център.

Имението, което се намира в горичка от близо 200 акра и е ремонтирано през 1903 г., се посочва в някои източници, че е проектирано от архитекта Александър Валори.

Самото имение е много красиво, но сега нямаше как да се открои само красотата на сградата, предвид наличната изложба. Опитах се да снимам и някои части на самата сграда, към която реално беше интересът ми.

Има красиви тавани, полюлие, врати, цветни витражи, цветни пана, плочки от Кютахя.

Местоположение - Abdulmecit Efendi Köşkü

Как да стигнем до там - най-близката спика е на автобуси 14M 15F от Кадъкьой. Друг вариант е с метро М5 от Юскудар до спирка Bağlarbaşı и после малко пеша(около километър).

И малко снимки добавям:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Mary]

Borusan Contemporary Museum

Borusan Contemporary

Отворен за посетители само в събота и неделя. Цена миналата седмица 150 лири.

Borusan Contemporary е институция, посветена на съвременното изкуство, изложби, събития и образователни дейности, като същевременно насърчава производството на нови произведения на изкуството

Колекцията за съвременно изкуство Borusan, включва картини, скулптури, фотографии, видеоклипове, нови медийни произведения и инсталации.

Ние имахме интерес само към панорамната тераса и буквално метнахме по един поглед на залата през която се минава и във фоайето на медийните изяви. Има още няколко етажа за разглеждане, но нямахме време.

 

Местоположение - Borusan Contemporary

 

Как да стигнем до там - най приятно е с корабче по линията Üsküdar - Aşiyan и после малко пеша. Може да се комбинира с още няколко неща в района - Rumeli Hisarı, Aşiyan Müzesi, Duatepe Parkı.

 

Панорамата от терасата е наистина красива. Можеш да поседнеш, да се снимаш, да огледаш тази част на Истанбул на 360 градуса.

 

И малко снимки:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Otnesen]

Сега видях темата ( всъщност видях,че съм слагал палчета )и понеже в момента разглеждам забележителнсти в Истанбул ,та съм шашнат от цените на основните забележителности.

Аз съм бил над 20 пъти тами съм видял повечето неща,но сега ще водим родителите на половинката....Света София - 25 евро, Цистерните - 37 лв, Долмабахче 70 лв ....Нещо са полудяли комшиите. Ще се насочим към безплатните места или поне тези с по-ниска цена.

Редактирано 26 март от Otnesen

[Alexander]

Там цените изпреварват инфлацията през последните 1-2 години и вече не е евтина дестинация. 

 

[Otnesen]

Преди 1 час, Alexander каза:

Там цените изпреварват инфлацията през последните 1-2 години и вече не е евтина дестинация. 

 

Да де ,но това са забележителности - не храна или стоки от първа необходимост и не мога да разбера защо са толкова надути тези цени....Другото което дразни е разликата в цените за вход за местни и чужденци....

[Радика]

Чудна тема, благодаря, Mary 🌺 

Обичам такива нетуристически места, а и с безумните цени на основните забележителности, направо ме улесняват с избора.

[Mary]

Duatepe Parkı

Днес ще ви разходя в този парк, който е претърпял голяма промяна от предишното ми ходене там през 2019-та.

Даже нямах намерение да ходя пак там, въреки че видях нови снимки и ми се стори променено, но пък не отдавна пуснаха нов фуникуляр в Истанбул F4, който все още не бях тествала, та сега беше момента. И като се повозихме с него, беше логично и да видим нещо наоколо, та в парка.

Паркчето е малко, вече реновирано и има хубава гледка към Босфора от европейската част.

Как да стигнем до там - най-приятно е с корабче по линията Üsküdar - Aşiyan, след това фуникуляр F4 и после малко пеша. Мариант с метро - М2 до спирка Levent и после М4 до спирка Boğaziçi Üniversitesi İstasyonu и такрая пак малко пеша.

Местоположение - İBB Duatepe Parkı

Добре се комбинира за посещение с Rumeli Hisarı, Borusan Contemporary и Asiyan Museum.

Обръщам внимание, че е много стръмно, ако решите да се спуснете пеша от парка към Босфора. Аз и двата пъти слизах пеша, но си знаех, че е с голям наклон. Не си и помислям как е в обратната посока.

Снимките са от 2024-та и от 2019-та, за да видите разликата и защо не съм го препоръчала още преди 5 години.

Спирката на фуникуляра е на алеята на Босфора -

 

 

Снимки от 2024-та:

 

 

 

 

 

 

И важна табела, за да не се върне нивото от преди:

 

 

2019-та:

 

 

 

 

 

На последната снимка е това, което беше преди години - мръсно е неподдържано. Сега няма нищо общо с преди.

 

[Otnesen]

Това имах предвид цените за чужденци и турски граждани....

За Долмабахче билета за чужденци беше 1050 лири. 

 

 

Онлайн билет за Цистерните е 660 лири, защото има такса. На касата е 600 лири, а за местни е 80 лири - може да не се вижда на снимката. Отделно трябва да се внимава с поръчка  на билети онлайн, защото има десетки сайтове продаващи билети на завишени цени - включени такси и така може да се стигне до купуване на билети на двойна цена.

Ясно е, че положението е ако искаш да видиш плащаш. 

[Mary]

Kara Surları Ziyaretçi Merkezi - Музей/показване на крепостните стени на Константинопол

 

Добавям нещо сравнително ново - Kara Surları Ziyaretçi Merkezi - реконструирана е част от стената и върху нея може да се разходи безплатно всеки.

 

 

Това е част от по-голям проект на община Истанбул за възстановяване и обновяване на пространството около стените, което се предвижда да е подходящо за разходки и да привлича много жители и гости на Истанбул.

Ремонтираният участък е точно до Mevlânakapı, а самата порта е също интересна.

Портата е построена заесто с околните стени по времето на Теодосий. Известна е била с името "Rhegium" или "Rhegion", защото се е намирала на пътя към района Rhegion, който днес е в границите на Кючукчекмедже. Първоначалното име е било Roussou Gate - Портата на Русу(Вратата на червените). Кои са червените ли?! Една от групите в Източен Рим, която участва в изграждането и осигурява сигурността на тази порта.

След век и половина в околността се установява Мевленския орден и името на портата е променено на Mevlânakapı.

 

 

На портата има 4 надписа.

 

 

Надписите на портата останали и до днес:

1. "По заповед на Теодосий, Константин построи тези здрави стени в рамките на два месеца. Само Палада(богинята Атина) можеше да построи толкова здрава постройка, толкова бързо."

2. Вторият надпис съдържа следното: "По времето на нашите много благочестиви господари Юстин и София, козирката на стените на Теодосий беше преустроена от Нарсес и Стефанос".

3. " В рамките на 60 дни префектът на върховния император на града Константин(управител на Сетрин) нареди да се построи тази стена".

4. Не всичко се чете на този надпис, но останалото е следното: "О, приятелю! ... ако се възхищаваш ... продължавай ... работата ... майстора ... майката ..."

 

Няколко снимки от частта до булеварда:

 

 

 

 

Частта под едната кула:

 

 

Имаше изложба на Фатих Алкан:

 

 

А това пиле дали си мисли, че е кацнало на дърво?!

 

 

Към горната част водят стъмни стълби, но не са много. Там са обособени две площадки и има достъп до горната част на едната от кулите.

 

 

 

 

Открива се гледка във всички посоки:

 

 

 

Чак до Мраморно море:

 

 

Около реставрираната част е оформено паркче, където са изградени спортни и детски площадки:

 

 

 

А съвсем наблизо откирх още един новоизгледин парк точно до стените по новите проекти на общината:

 

 

 

В него има и ново заведение от т.нар социални заведения на общината - Fatih Municipality Topkapı Social Facilities. Понеже вече бях навъртяла доста километри пеша, реших да поседна. Рано беше за обяд, но пък ми направиха кюнефе. Цената беше 95 лири - цена към 29 май 2024.

 

         

 

 

Местоположение.

Как да стигнем до там - с трамвай Т1 до спирка Pazartekke и после пеша.

 

С какво може да се комбинира - с трамвай Т1 слизате на Topkapı, пеша до Panorama 1453, след това пресичате булеварда и отивате до Kara Surları Ziyaretçi Merkezi. После спускате надолу към Silivrikapı - виждате портата и стените около нея отвън и отново пресичате булеварда - посока към гробището от другата страна, като целта е Рибната църква(Balıklı Meryem Ana Rum Ortodoks Manastırı). Там може за приключи разходка ви в района и да отидете на спирката на Т1 - Merkezefendı.