Велообиколка на Същинска Средна Гора

[Tonyco]

Здравейте Магеланци,

предвид хубавото и топло време в началото на месец Февруари 2021 г. реших да си направя за уикенд обиколка на Същинска Средна Гора. С кола е ясно, но не е интересно и може да пропуснеш да видиш много интересни места, затова избрах велосипеда като превозно средство. Уикенда 6-7.02 беше прекрасен с пролетни температури и оформих трасето. Идеята ми беше да отида с колата и колелото до Панагюрище, да я оставя там и да ми е начална и крайна точка. Метнах дисагите, спретнах малко багаж и в рамките на двата почивни дни щеше да се получи. Междинна нощувка реших да направя на хотел с минерален басейн в с. Баня. Първо бях решил Хисаря, но в последствие след като се оказа, че всички хотели с басейни са вече препълнени и няма места се насочих към с. Баня, където също бяха пълни, но в крайна сметка намерих един х. Строител, който е бивша почивна станция, места имаше, защото не работеше ресторанта, пък сега масово хората ходят по хотели за да ядат в ресторантите поради затворените нормални такива, което за мен не е никакъв проблем. Казаха ми, че работи само малкия басейн 3 м диаметър и джакузито, идеално. Речено сторено, събота рано сутринта се метнах на колата и се занесох до Панагюрище. От там свалих колелото, натъпках пликовете с багажа по дисагите и потеглих. В момента в който потеглих вече знаех, че съм взел повече от колкото ми е нужен багаж, ама ей така за тежест да има. Спрях първо в с. Кръстевич да снимам култовия паметник.

 

 

 

 

Беше слънчево и много приятно за колоездене, около 13 - 15 градуса, даже ми стана жега в един момент, та се наложи да свалям дрехи.

 

 

Следващата спирка с лека отбивка от към 10 км в посока беше яз. Пясъчник, не бях ходил, но го бях чувал и много ми се искаше да го разгледам от високо (забравих да спомена, че бях взел Дрони за компания). От долу не може да се види кой знае какво, язовир, като язовир.

 

 

Нищо особено нали ? Но вижте го сега отгоре...

 

 

 

 

Картинката е съвсем различна, снимките са правени от височина 500 м, по-късно във видеото ще видите повече. Вече ми се изясни от къде идва името му Пясъчник, просто ивиците изрисувани под дъното му са уникални. 

След язовира се понесох по пътя отново...

 

 

 

Пред мен се извисяваше горда Стара Планина със заснежените си хребети.

 

 

Отправих се към Тракийската гробница при Старосел. Първо се отбих в Тракийския храм.

 

 

 

Стигнах и до самата гробница, но не влизах в нея, преди време съм влизал, по-скоро исках да погледна района от високо.

 

 

 

 

Транзитно преминах през с. Старо Железаре, известно с графитите си, на тях може да познаете доста известни личности, само част от снимките, във видеото почти пълна обиколка на центъра.

 

 

 

 

 

 

Времето напредваше и се отправих към Хисаря и с. Баня, като исках да отида да видя и яз. Домлян. Стигнах в Баня и си направих сметката, че е почти залез слънце и нямам представа колко ще се забавя до Домлян, тъй като е на 5 - 6 км от там, та влязох в един магазин да си напазарувам нещо за вечеря. От там газ към с. Домлян, има два маршрута, на отиване избрах през с. Пролом. От там до Домлян се оказа бетонен друсащ път, в самото село се замотах докато разбера как се стига до язовира, карах и малко черни пътища в нещо като циганска махала. Залеза настъпваше, затова бързах колкото мога. За моя изненада се оказа, че язовира се намира над селото и стената е доста висока, та имаше един много стръмен път право нагоре и ограда на, която имаше табела забранено влизането, но бях почти на нивото на язовира, та се паркирах на бързо и разгънах дрона. Залеза напредваше и беше невероятно лилав, не бях виждал такъв до момента. Най-култовата снимка, която ми се получи е тази, но е обработена с фотошоп и не са истинските цветове.

 

 

На заден фон е Стара Планина и в. Купена, от долу яз. Домлян и Карлово в подножието на планината. Истинските цветове, които видях с очите си бяха нещо подобно.

 

 

 

 

 

 

Останах безмълвен, до момента в който не се появи охраната на язовира и започна да ме пъди, било забранено снимането, обект от стратегическо значение и дъра бъра. Не можах да разбера това малко язовирче защо е толкова охранявано, а и аз бях извън заграждението, демек не съм нахлул. В крайна сметка събрах дрона, но пак успях да си направя кадрите, можеше да има и още по-добри ако не ме бяха напъдили. Вече се беше почти напълно стъмнило и се отправих към с. Баня, този път през с. Бегунци, за да не се друсам по бетоновия път отново, а и за разнообразие. Последните няколко км ги минах на фар в абсолютен мрак. Бях мярнал, къде е отбивката за х. Строител. Бързо се ориентирах и нахълтах на рецепцията направо с колелото и дисагите. Посрещна ме една учтива жена, и момиченцето и явно с нея на работа. Платих си стаята, оказа се, че е на приземния етаж и не се налага да мъкна колелото с целия багаж по стълби нагоре, та направо извадих късмет. Попитах как е положението с хората, каза ми, че само 7 - 8 стай са заети, което беше супер. Настаних се в стаичката, двойна на цена 70 лв, но понеже съм сам платих 50 лв. В цената е включено и ползването на минералния басейн и джакузито, които са денонощни и всяка сутрин се подменя водата. Разрешиха ми да си прибера колелото в стаята, което е добре, защото при предварителния разговор по телефона ми казаха, че ще  ми намерят отделно помещение за него. Ето и как изглеждаше стаичката отвътре.

 

 

Всичко е чисто ново наскоро ремонтирано. Преди да се нацопам в басейна сгънах половината от вечерята, която се изразяваше в 4 кебапчета вакум, две питки, една салата Снежанка и за десерт кадаиф. Носех си от вкъщи пластмасова чиния, вилица и лъжица.

 

 

След което посетих минералния басейн, имаше няколко по-възрастни хора, но не беше навалица, общо взето много спокойно и приятно местенце, не съжалявам изобщо, че в големите хотели не намерих места да се бутам с 200 човека в басейна. За компания си имах Русалинда. 😂🤣

 

 

 

 

Трасето и километража за деня изглеждаха така:

 

 

На следващия ден ме очакваха същите километри, но с доста по-голяма денивелация и две 10 километрови изкачвания, едното Клисурското на подбалканската, другото към Панагюрските колонии. Тръгнах рано в 8 ч. от хотела. Спрях на същото магазинче да си напазарувам нещо за закуска, и за из път за хапване. Температурата беше около 0 градуса и не се очакваше слънце този ден. 

 

 

Планината още спеше под завивката си и на 10 - 15 км от с. Баня имаше ниски облаци та реших да се заиграя с тях.

 

 

 

 

 

 

За мое най-голямо учудване видях и щъркели на една поляна по пътя.

 

 

В центъра на Кърнаре пък мярнах това улично изкуство.

 

 

 

На първото голямо изкачване забелязах няколко интересни водопадчета в далечината.

 

 

 

След като качих клисура, се спуснах и спрях при водопада на Антон, обичам да го снимам, ем е с моето име, ем водата от чешмичката там е много хубава.

 

 

 

 

На място се заговорих с една жена, която ме попита дали знам, къде е Еленската базилика, бях мяркал табелки за нея, но не се сещах точно. В крайна сметка те тръгнаха с колата да я търсят, а аз продължих с колелото. В един момент мярнах табела с надпис надясно за базиликата, и видях, как колата със същите хора се връща обратно, явно я бяха подминали, та реших и аз да ида да и хвърля едно око. Пътчето навлиза първо в поля, след това в гора и уж пишеше 800 м, но се оказаха около 2 км и то само нагоре. От долу не се вижда много от Базиликата.

 

 

 

Предложих на хората да изчакат малко и да видим тези камъни отгоре, вече мирогледа ни се промени и осъзнахме колко голяма е била сградата и каменната и стена, също, че е имало и 4 големи кули в краищата. 

 

 

 

 

 

Деня напредна доста и от там започнах да карам по-стегнато. Започнах да качвам второто за деня 10 километрово баирче. Пътя се вие покрай една река и минава покрай два стари римски моста, но си ги оставих за следващия път, че хич нямах време.

 

 

Минах и покрай едно хвостохранилище с много синия вода. Стигнах до колониите, и започнах да спускам към Панагюрище. Пътя изглеждаше като да е живописен, само дето беше в доста гъста мъгла та спрях да се облека, беше си доста студено вече.

 

 

Преди да се стъмни се добрах до колата и успях да се натоваря. Втория ден изглеждаше така.

 

 

Получи се много приятно микро-приключение, движейки се по-бавно с колело можеш да видиш повече неща. Този маршрут многократно съм го минавал с мотора, но сега преоткрих много неща, покрай които преди само съм профучавал. 

Всички снимки може да намерите тук: http://www.tonyco.net/Pictures/Sredna_Gora_06_02_2021/

Сглобих и едно филмче с избрани моменти от пътуването, приятно гледане.

 

 

 

 

[giafil]

Много благодаря за Еленската базилика...изобщо нямах представа, че съществува такова място. Щях да попитам за подробности но в wikipedia има доста информация.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Еленска_базилика

В Старо Железаре стените са изрисувани от Венци и Катаржина и учениците им, основно техни полски студенти от Катовице.

Много близки приятели.

[Tonyco]

преди 20 часа, giafil каза:

Много благодаря за Еленската базилика...изобщо нямах представа, че съществува такова място. Щях да попитам за подробности но в wikipedia има доста информация.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Еленска_базилика

В Старо Железаре стените са изрисувани от Венци и Катаржина и учениците им, основно техни полски студенти от Катовице.

Много близки приятели.

Да, интересна е тази базилика наистина, ако не се бяхме заговорили с тази жена на водопада, щях да я подмина пак. 

Графитите са много професионални наистина. 👌