дневник Охайо зима 2018

[pr284]

Точно преди 3 години (февруари 2018) бях на командировка в Кълъмбъс, Охайо, на 2 семинара по приложна математика в Ohio State University.
Подготовката на пътуването се осъществи както се казва „в 12 без 5“, заради особеностите на издаването на заповедите за служебни командировки в университети и научни институти в България и особено изискването за закупуване на самолетни билети и хотели през агенцията, спечелила обществената поръчка. Каквото например не е практика в Германия, където съм работил по-рано - там беше достатъчно да покажеш разпечатка от търсачка с петте най-евтини оферти и да си резервираш сам билети и хотел.

Тук нещата са по-сложни и те затормозяват понякога излишно с бюрокрация.

А в държави като САЩ поради особеностите на транспорта в градовете е добре да се настаниш в хотела, който се препоръчва от организаторите. Там има и специални по-евтини оферти за събитието (а хотелите в повечето случаи са безумно скъпи). Оттук агенцията от обществената поръчка ще ти намери в най-добрия случай нещо от търсачките, което е забутано я на летището, я в някой далечен район, откъдето без собствена кола си за никъде. И ако не ползвам тукашната агенция за хотела, трябва да пиша обяснително писмо, защото после при приключването на договора се прави одит...

 

Пътуването беше по маршрут София-Франкфурт с Lufthansa и Франкфурт-Торонто-Кълъмбъс с Air Canada , заради най-ниската цена. Тръгване от къщи в София в ранни зори (около 3:30) и пристигане привечер в Кълъмбъс. Общо около 24 часа от врата до врата.

 

Кълъмбъс е столицата на Охайо и е любопитен факт, това че е най-големият град в света, наречен на мореплавателя Колумб.
Намира се горе-долу в средата на щата Охайо, на водослива на реките Сайото (Scioto) и Олентанджи (Olentangy).
В центъра (Downtown Columbus) е щатския капитолий, заобиколен от клъстер от високи офис сгради. В парка до капитолия има и паметник на Колумб, както и други, които не мога да определя какви са (онзи с пушката).

 

 

Капитолият (Ohio Statehouse)

 

Паметникът на Колумб

Онзи с пушката?

 

 

В капитолия има много интересна ротонда със стъклопис.

Древноримски (или древноамерикански) сенатор?

Близо до реката е интересната скулптура на съдийско чукче (Gavel) от 2008 г.

И една посиняла от студ в леденото февруарско утро композиция от риби на сухо.

[pr284]

Center of Science and Industry (COSI) на другия бряг на реката Сайото

 

и панорами край реката

 

Основната пътна ос в посока север-юг в града е High Street, около която е възникнал градът и където са повечето по-интересни квартали.
Short North се намира на север от центъра, след един район с много „арени“ - Convention Center и Nationwide arena. В Convention Center се провежда спортният фестивал Арнолд Шварценегер. До него е и огромна гръцка църква малко в стил „Св. София“.

Кварталът Short North беше в напреднала фаза на джентрификация, с много заведения, барове, кафета покрай High Street, които стигат почти до кампуса на Ohio State University, където бяха моите семинари.

Залепен за Short North е кварталът Victorian village, приятен жилищен район с доста зеленина през топлия сезон, разположен покрай покрай Neil Avenue.

[pr284]

Ohio State University е на около 4 км северно от центъра. Участниците от семинарите бяхме настанени в хотел до Nationwide arena. Оттам можеше да се пътува с градски автобус или пеша около 1 час. Аз извървях разстоянието за двете седмици може би 3-4 пъти пеша, за да видя все пак нещо от града.

Университетът е голям (около 50 хиляди студенти) и има много модерна инфраструктура.
Кампусът не е отделен от съседните квартали, а преминава в тях. Наоколо има много студентски заведения, барове, кафета, арт галерии. Има огромен стадион, който видях от самолета на връщане. Отборът е buckeyes, което е символа на Охайо, вид кестен.
 Стилът на архитектурата е типично американска (не знам как се нарича точно, стил „бръшлянова лига“?) - червени тухлени сгради с кули. Библиотеката е в класически стил. Има много зелени площи, които се ремонтираха частично, в подготовка за пролетта.

Следва продължение...

[pr284]

Да продължа сега с другата част от града, до която стигнах в свободното време.
German village, южно от центъра, възниква като квартал на немски имигранти в началото на 19 век. Тогава Кълъмбъс е залят от имигранти от немските земи, чийто брой стига до 1/3 от населението на града. Кварталът е застроен с тухлени къщи, има немска католическа църква, училища и немски пивоварни.

 

Покрай Първата световна война кварталът запада заради антигерманските настроения в САЩ. Забранени са немскоезичните училища и са преименувани улиците в квартала. Шилер парк е преименуван на Вашингтон парк. Упадъкът се засилва покрай Сухия режим, когато са затворени пивоварните. През 50-те години на 20 век районът реално е гето и общината е искала да го разруши.

Тогава по-активни граждани се включват с желание да запазят духа на квартала. Започва се с възстановяването на някои къщи докато не се стигне през 1975 г до обявяването на квартала за историческа забележителност. Тенденцията се обръща и започват да се организират фестивали в квартала като Окроберфест и други.

В квартала има и интересна книжарница - The Book Loft - която е като лабиринт с над 30 стаи. Тя е сред най-големите независими книжарници в САЩ (не е част от верига) и е една от задължителните спирки за (малкото на брой?) туристи, които стигат до Кълъмбъс.

 

 Една от основните забележителности е Schmidt's Sausage Haus, в който са вечеряли различни знаменитости и сенатори.
Там ходих и аз, за съжаление атмосферата не е като в немските бирарии, а типично американска, но сервират местна крафт бира.

 

 

Паметникът на Шилер

Момичето с чадъра

 

[pr284]

Дължа да отбележа, че това беше сигурно един от двата по-топли дена от престоя ми в Кълъмбъс. Снимките са правени в петък следобед, улиците изглеждаха малко обезлюдени, защото хората бяха още на работа.

През уикенда имах свободно време и мислех къде да отида да разгледам нещо извън града.

 

Нека отбележа, че Кълъмбъс и щатът Охайо са доста зле откъм пътническа инфраструктура. В Кълъмбъс няма никакъв пътнически железопътен транспорт, който да те отведе до друг град, а междугардският автобусен транспорт с Grayhound е на екзистенц-минимума и със странни вечерно-нощни часове (?!? вероятно транзитни рейсове) т.е. без кола е невъзможно да се пътува извън града. Мислех си, че поне до Синсинати може да се отиде за 1 ден с рейс, но това беше невъзможно. Така че през уикенда наех кола под наем и отидох да разгледам National Museum of the U.S. Air Force в Дейтън (на около час с кола западно от Кълъмбъс).

В съботата валеше лапавица, което е идеално време за музей. Особено на закрито и с безкрайна колекция.

 

започва се с история на въздухоплаването, първи модели самолети, цепелини

[pr284]

Този музей на американските ВВС се помещава в хангари на бивша военна база и в колекцията сбира всичко за авиацията и космонавтиката (да не забравяме откъде са родом повечето американски астронавти). Входът е безплатен, само с дарение. За един ден не мисля, че може да се разгледа всичко.

 

Усещането е като да си на снимачна площадка от Междузвездни войни.

Има всякакви модели,

вкл и президентски самолети,

канадски прототип на НЛО,

летателни апарати от всякакво поколение,

и обгорени от триенето с атмосферата капсули от мисии в космоса.

Имаше и космически совалки, но там паметта ми (и тази на фотоапарата) бяха в режим: auto-refresh. 🙂

[pr284]

В неделята валежите спряха и отидох да видя два археологични обекта на открито: Serpent mound, което е земен насип с форма на змия (най-големият в света) и могилите от културата Хоупуел. Те се намират в южна посока от Кълъмбъс, на около 2 час и нещо път по шосе в сравнително лошо състояние (не магистрала).
Първо отидох до змията Serpent mound.

 

Змията изглежда е създадена през 10-11 век и се намира на стръмнина над близката река. Открита е в средата на 19 век по случайност.

Представлява този насип (вал), който се увива по релефа (зад дърветата склонът се спуска стръмно към една река).

Поглед нагоре:

Археологичният обекта не е напълно разгадан, предполага се, че е свързан с астрономични явления (лятно слънцестоене).

За съжаление беше месец февруари и обектът беше "затворен" за зимния сезон и информационният център не работеше. Нямаше никакви посетители освен мен.

После отидох до археологическия парк на могилите от културата Хоупуел (Hopewell), който включва мисля 5 обекта.

https://www.nps.gov/hocu/index.htm

Едната могила се намира в ливада покрай шосето (обектът Seip), а основната група от могили с музея (Mound city group) се намира до гр. Chilicothe, в долината на река Сайото. Могилите и земните валове са издигнати в периода 3-6 век. Валовете образуват правилни геометрични форми, квадрати и кръгове, като същите по размер са открити и на по-далечни места в щата. Предназначението на могилите е неизвестно (не всички могили са погребални), но майсторите-строители са познавали добре свойствата на местните почви, за да укрепят строежа.

Табелата на обекта Seip. Достъпът е напълно свободен, имаше място за пикник, където си изядох обедния сандвич.

Могилата е сред ливадата, но около нея е грижливо окосена тревата в границите на парцела с археологията.

Mound city, където е основната група могили и валове. Тук имаше и други посетители.

Музеят към обекта е вляво.

Открит е връх на стрела от йелоустоунски обсидиан, добит на разстояние от 1430 мили или 2300 км.

Жалко е, че голяма част от обекта е унищожена по време на първата световна война, защото на това място е построен тренирвъчен лагер за американската армия (Camp Sherman). После са се опитали да поправят останките от обекта и сега тези могили чакат ред да се впишат в културното наследство на ЮНЕСКО (което не знам дали е възможно, защото Тръмп извади САЩ от UNESCO, или не бъркам?).
Като стил, изложените в музея находки (глинени фигурки на птици, влечуги, животни) ми приличаха на такива от Мексико.

[pr284]

След края на втората седмица един американски колега ме закара да видя амишите, които живеят в гр. Берлин, Охайо. Това са преселници от Швейцария и Южна Германия, които са дошли след като са били изгонени от там и от други европейски държави, където са се заселвали (Нидерландия). Имат собствена църква и не признават съвременната техника. Не ползват ток и стационарен телефон в дома си (но имаха телефонни кабини по границите на имотите?).
Берлин, Охайо е на около 2 часа от Кълъмбъс, но на едно място шосето се оказа залято от придошла река и се наложи да обикаляме по черни пътища. При амишите не съм правил снимки, защото колегата ми каза, че не обичали да ги снимат. Общо взето се вижда, че си при тях, щом се появи пътен знак „внимание каруци“. Има няколко магазина-работилници за кожени изделия, метли, сечива от дърво и други такива джунджурии, хлебарници и зарзаватчийници, но всичко е на завишена цена (особено индийските подправки в кесиики с печат Amish shop). По много от фермите имаше сондажи за газ, което ме разколеба доколко техният начин на живот е наистина „природосъобразен“. Помежду си говорят на швабски говор, обилно смесен с английски думи.

Това са ферми на амиши, познават се по това, че не са свързани с електропреносната мрежа.

И най-накрая дойде време за връщане обратно към София.

Самолетът на Air Canada каца на летище John Glenn в Кълъмбъс, за да ме закара към Торонто и после през Франкфурт за София.

[giafil]

преди 53 минути , pr284 каза:

 

 (което не знам дали е възможно, защото Тръмп извади САЩ от UNESCO, или не бъркам?).
 

Не бъркаш САЩ и Израел не са вече част от UNESCO. Напуснаха по времето на Тръмп 2019 г., но още администрацията на Обама е взела решението.