мая Сняг и коняк в Грузия

[мая]

След известно количество узо, кисела служителка на летището, която даже заплаши че няма да  пусне една част от веселата ни компания на самолета, и няколко часа полет се озоваваме на летището в Кутайси малко след полунощ. Имаме уговорка с Гогата, нашия шофьор, който въпреки закъснелият полет ни чакаше. Купуваме по една СИМ карта за да имаме нет, и заедно с още няколко българи се товарим на един бус. Пътя е дълъг, бирата е сладка, песните се леят и по първи петли ни стоварват в Местя. Разтоварваме багажа, нахълтваме в къщата, която Гогата ни показва и ха..едно човече липсва. Тръгвам да го търся, обаче не върви да викна в 6 сутринта, хората още спят, и случайно го виждам да обикаля из един двор. Какво правиш тук? Ами настаних се! Е къде, като ние сме в друга къща?? Опссс. Взимаме набързо багажа пред супер учудените погледи на вече разбудилите се стопани и се изнасяме. Супер, най-накрая ще си легнем да спим, нищо че петлите се разкукуригаха вече. Да обаче като влизаме в 'нашата' къща ни посреща една изключително сърдита лелка, която започва да ни се кара. Оказва се, че това също не е нашата къща, а сме буквално нахълтали с гръм и трясък в 6 сутринта при някакви хора. Е как да не са нацупени..И айде пак - събирай багажа и стискай палци навигацията да ни заведе до където трябва. Доста е тегаво да се ходи на -20 по лед с адски много багаж, обаче в крайна сметка половин час по късно, точно по изгрев слънце, успяхме да намерим правилното мястото и с последни сили буквално припаднахме по леглата. 

Местя е малко селце, сгушено в полите на връх Ушба, пазено от десетки стражеви кули. Над него е местният ски курорт Хатсвали, а на половин час навътре в долината е една идея по големият ски курорт Тетнулди. Тъй като станахме около обяд, решихме да покараме на по близкото място, а и все пак вечерта трябваше да посветим на Грузинската кухня и вино. Пораздвижихме малко кокали, насладихме се на невероятните гледки към Ушба от Хатсвали и с нови сили дойде време да атакуваме и нощният живот в Местя. Препоръчаха ни един ресторант, в който имаше страхотна група, свиреща на живо. Виното беше много добро, музиката невероятна, даже и танци се завихриха. Грузинците си бяха наши хора - весели, усмихнати,и незнайно как но се озовахме на частно парти за рожден ден в един roof top bar. 
Следващите дни вече покарахме на Тетнулди. Много яка схема - караш си до даденото село в долината което си набелязал, после чакаш да те вземат заобиколен от стадо крави в средата на нищото. Имаше един - двама местни, с които се опитахме да завържем разговор, но те не знаеха дори и интернационални думи като кафе и бира, така че по голям шанс имахме да се разберем с животинките около нас. Да живее интернет! Вечерите стандартно се отдавахме на 'гуляй' в местните кръчми и барове, и на домашния коняк разбира се. Страхотен коняк, заслужава си славата.  

Чакаме транспорта да ни прибере, в компанията на местните.

В песни и танци, времето което бяхме отделили за Сванети неусетно отлетя, и колкото и да не искахме след кафенцето сутринта се натоварихме на маршрутката и потеглихме към Гудаури. На карта разтоянието не изглеждаше изобщо страшно - само нищо и никакви 500км, но цялото упражнение ни отне десет часа. А десет часа с шофирането на лудите грузинци си е предизвикателство за нервната система. Трябва редовно по време на път да се пие успокоително, което придвидливо си бяхме набавили - домашно коняче, което ни сипаха от едни 20 литрови пластмасови туби. Класика...

Гудаури ни очарова със страхотни гледки, бързи лифтове и невероятни склонове, но и изненада непроятно с абсурдния трафик от тирове който минава точно през средата на курорта. За да не пречи явно на туристите, през деня движението на камиони е спряно, но в момента в който вечерта падне забраната, започва една върволица от огромни машини, които се влачат по завоите с пет километра в час и не само че вдигат шум, но и избълват огромно количество изгорели газове. Оказа се, че това е международен път, по който минава целият товарен трафик за границата.

Винаги съм свързвала Грузия с една снимка на църква, на фона на връх Казбеги, която бях видяла случайно в нета. За късмет, въпросната църква се оказа само на час с кола от нас, и времето беше страхотно за да успеем да се качим до нея. Речено сторено - малко пазарлък на стоянката в центъра и се оставяме в ръцете на поредният луд шофьор, като стискаме палци да стигнем невредими. Стоварваме се в селото в подножието на Gergety Trinity Church (въпросната църква) и след около час разходка вече сме горе. Няколко страхотни кучета порода алабай решиха че имаме нужда от охрана и ни изпроводиха до някъде, но явно посещение на църква не им беше в плановете, та на края на селото ни изоставиха на произвола на съдбата. 

Неусетно и времето ни в Гудаури отлетя, и беше време да се качваме в маршрутката за Тбилиси. Пътуването мина стандартно - колона от тирове на път само със завои и никаква видимост, шофьора се кръсти и дава газ да изпреварва. За късмет, все някой ни правеше място да се скрием от насрещния ТИР, та успяхме да стигнем невредими до столицата. Не знам дали споменах, но повечето коли в Грузия са с обратен волан, а шофьорите са чисто луди...Затова винаги носете успокоително, най-добре под формата на коняк, когато се возите там. 

Честно казано Тбилиси ме изненада много приятно с доста успешната комбинация от модерни сгради и подредени малки улички, уютни заведения на всеки ъгъл, та дори и с кабинковият лифт, който те качва на крепостта Нартикала. Любимият ми начин за разглеждане е без карта или GPS, а просто да се гмурна в лабиринта от стари къщи, и да спирам на всяко кафе или пейка, която ми хареса. А в столицата на Грузия изобилства от красиви гледки и скрити местенца, като например часовниковата кула, от която на всеки час излиза ангел да бие камбана, или невероятните минерални бани излезли като от приказките на Шехерезада. Ако ви дойде много от крепости и църкви, мостът на Мира ви отвежда в модерният парк Рике, където лятото е пълно с живот и концерти. С две думи - страхотен завършек на една ски ваканция!

Пълен текст