Пазаренето

[ivailo_radev]

Имам едно питане или по-скоро искам да видя гледната точка и на други хора.

Става дума за пазаренето и държавите, в които то е част от културата. Какво ме провокира да я пускам тази тема? Еми във време на пандемия се събрахме с едни приятели и понеже не пътуваме много сега, си говорихме за стари пътувания. Та обща дестинация се оказаха само Мароко и Йордания и се заговорихме за нашето мнение за Мароко, понеже те бяха много разочаровани, тъй като предварително всички им казвали (вкл. познати мароканци), че е изключително евтино и т.н. И като се заговорихме се стигна и до пазаренето и какво на какви цени сме купували. А жена ми се пазари много, ама брутално много. Ама тя го прави точно заради самата комуникация. Случвало се е дори да спазари по-ниска цена и да остави все пак малко отгоре. А и говори малко арабски. Та се оказа, че сме получавали някои услуги доста по-евтино от тях. И стана въпрос за пазаренето, при което той каза, че не харесва такива държави и култури, понеже за него пазаренето в арабския свят е като форма на агресия. И аз, честно казано (и на него му го казах), това не го разбрах. Аз също не съм от най-добрите в пазаренето, ама не го приемам като агресия, а като един вид комуникация и част от културата. И му казах, че ако не иска, може да вземе стоката или услугата и без пазарене. А отговорът му беше: "Еми да, ама ето тогава плащам повече от теб". И сподели, че предпочита да е както е в Германия (той тук живее) - цената да е еднаква за всички.

 

Вашето мнение какво е? Само аз ли не виждам проблем в пазаренето и който иска, се пазари, а който не иска, купува (или пък не) на обявената цена?

 

P.S. Дано съм я сложил на правилното място темата 😄

[Дани Магелани]

преди 13 минути , ivailo_radev каза:

 който иска, се пазари, а който не иска, купува 

 

 

Или като мен се фръцва и си заминава без да купи. И после ме гонят.

Не мога, а и не искам да се пазаря.

[Mary]

преди 37 минути , ivailo_radev каза:

P.S. Дано съм я сложил на правилното място темата

Наместих я на правилното място.

Имали сме една доста стара тема по въпроса и коментари в някои други теми.

 

Моето мнение е, че пазаренето е част от бита и културата на някои хора/държави. Не мога да си представя близкоизточен пазар без пазарене.

Приемам го като част от пътуването и не ми пречи. Пазаря се умерено, отбелязвайки началната сума от която тръгва разговора и пресмятайки докъде може да стигне.

Пазаренето заради спорта не го приемам и не го одобрявам. Ако нямаш намерение да купуваш на каквато и да е цена, не виждам защо трябва да губиш времето на продавача.

[ivailo_radev]

В момента, Mary каза:

Наместих я на правилното място.

Имали сме една доста стара тема по въпроса и коментари в някои други теми.

 

Моето мнение е, че пазаренето и част от бита и културата на някои хора/държави. Не мога да си представя близкоизточен пазар без пазарене.

Приемам го като част от пътуването и не ми пречи. Пазаря се умерено, отбелязвайки началната сума от която тръгва разговора и пресмятайки докъде може да стигне.

Пазаренето заради спорта не го приемам и не го одобрявам. Ако нямаш намерение да купуваш на каквато и да е цена, не виждам защо трябва да губиш времето на продавача.

Благодаря ти за наместването 🙂

 

Да, ние никога не се пазарим само, за да се попазари човек. Т.е. само при наистина съществуващо намерение за купуване на стоката.

[AlexandraKo]

Оооо, как без пазарлък - има места, дето е обидно, да не се пазариш. Винаги се пазаря, но само, ако наистина ще купувам. Имам си стратегия:)))))

Харесвам си нещо и си определям една цена, на която искам да го купя. Започвам да се пазаря.

Примерно:

Моята цена е 30

Той казва 150.

Аз- 30

Той-100

Аз-30

Той-80

Аз-30

И така, докато дойдем на моята цена. Ако не се съгласява, си тръгвам, той ме гони и ми дава нещото за 30.

Плащам 30 и после, му давам още 10, да се почерпи, за това, че ми е угодил.

И аз доволна, и той доволен.

 

[rdd]

Аз имах служебни отношения по един проект с възложител от Турция. Той плаща, аз изпълнявам поръчка. И по отношение на цената, той ми каза: в Турция се счита за обида към изпълнителя/продавача, ако купувача не се пазари. 

[feel_the_rush]

Няма ли цена, значи задължително трябва да се пазари човек. И аз като АлександраКо и на Ивайло жената, давам отгоре, въпреки, че съм спазарила по-ниско. Явно си е женска черта 😉  Надценките наистина са брутални и в никакъв случай не трябва да ви е жал. Ако човекът няма изгода, няма да ви го продаде, камо ли пък да е на загуба, както казват понякога.

 

 

[Lindt]

преди 1 час, ivailo_radev каза:

Имам едно питане или по-скоро искам да видя гледната точка и на други хора.

Става дума за пазаренето и държавите, в които то е част от културата. Какво ме провокира да я пускам тази тема? Еми във време на пандемия се събрахме с едни приятели и понеже не пътуваме много сега, си говорихме за стари пътувания. Та обща дестинация се оказаха само Мароко и Йордания и се заговорихме за нашето мнение за Мароко, понеже те бяха много разочаровани, тъй като предварително всички им казвали (вкл. познати мароканци), че е изключително евтино и т.н. И като се заговорихме се стигна и до пазаренето и какво на какви цени сме купували. А жена ми се пазари много, ама брутално много. Ама тя го прави точно заради самата комуникация. Случвало се е дори да спазари по-ниска цена и да остави все пак малко отгоре. А и говори малко арабски. Та се оказа, че сме получавали някои услуги доста по-евтино от тях. И стана въпрос за пазаренето, при което той каза, че не харесва такива държави и култури, понеже за него пазаренето в арабския свят е като форма на агресия. И аз, честно казано (и на него му го казах), това не го разбрах. Аз също не съм от най-добрите в пазаренето, ама не го приемам като агресия, а като един вид комуникация и част от културата. И му казах, че ако не иска, може да вземе стоката или услугата и без пазарене. А отговорът му беше: "Еми да, ама ето тогава плащам повече от теб". И сподели, че предпочита да е както е в Германия (той тук живее) - цената да е еднаква за всички.

 

Вашето мнение какво е? Само аз ли не виждам проблем в пазаренето и който иска, се пазари, а който не иска, купува (или пък не) на обявената цена?

 

P.S. Дано съм я сложил на правилното място темата 😄

Хич не ми е приятно да се пазаря, обаче се чудя на твоя приятел - в нашите общества за всичко гоним и търсим промоция, отстъпка, специални условия, удължена гаранция. Тоест  пак да платим по-малко от останалите, ама защото някой ни е оценил без да си дадем зор ние да го убедим да намали цената.   

[giafil]

Това е много хубава тема и даже се чудя, че никой още не е споменал…@ivailo_radev комплименти….

Ще споделя две случки които са опит и човек изпада в ситуации защото не е наясно с култури и бит.

Първата в Мароко преди повече от 10 г. , но останала като урок за цял живот. Пазара в Маракеш аз съм с една жена Садия около 55 годишна с американски паспорт, но от смесен брак на иранец и арменка, към този момент се беше преместила да живее в Малага Испания заради ниските цени. Имаше абсолютно арабски външен вид и Дейвид, англичанин от Бристол на 68 г. инженер занимаващ се с водни помпи и напояване, работил по цял свят и наскоро разведен. След 40 г. брак жена му решава, че може да си намери по-млад мъж, в случая фризьора и, човек който не е пътувал никъде. Явно хората са различни, та Дейвид беше изпаднал в някаква сериозна депресия и синовете му го пращат в Мароко, просто да се разсее, след три  години по психиатри и психоаналитици защото той не можеше да си обясни какво и е липсвало на тази жена толкова, че да го напусне…

Та аз съм се запътила да си купя една чанта в която да събера всичко и най-вече подаръци които съм накупила. Чантата някаква реплика на Hermes, обикновена тип плик с цип която после мога да натъпча в раницата, и тя естествено струва някакви космически цени. Почва се пазарлък, ние предварително с Дейвид имаме стратегия, че ще плащам 10 долара и не повече…

Разговора тръгва от къде съм, какво правя в Мароко, пък Дейвид кой е, пък Садия и се заформя една веселба…половината пазар се събира сеирджии, Дейвид се хили като зелка, после идва и признанието, че е ходил 3 г. на психоаналитик и не е вярвал, че някога ще може да се чувства щастлив и да се усмихва… Садия флиртува адската с един антиквар, който чул шума дошъл и той да види какво става и тя вече е изгубена за каузата…

Един търговец ме дърпа много сериозно да ми покажел нещо, в резултат на което аз напускам полето на сражението и преговорите. “Нещото” е плакат на Стоичков с екип на Барселона на гъба на една врата. Връщаме се и двамата ухилени и преговорите продължават…като цялото действие за купуването на чантата е толкова в страни от всичко което се случва и целия шум. Освен това от някъде ни носят чай от прясна мента, фурми и някакви сладки в резултата на което Садия, нещо не ги харесват и иска други…Тя говори малко арабски. Ние само гледаме и се чудим какво става, но следваме предварително заложената цел за 10 долара. И вече почти сме спазарили "нещото" сред целия гмеж и веселба и аз бъркам да давам парите и се оказва, че не ми достигат 2 дирхама. Два дирхама са едно няма нищо…вече не помня точно колко стотинки бяха тогава. Но аз ги нямам, имам долари, но няма как да ги вадя защото са натъпкани по скривалища…И ние с мароканския търговец сме си стиснали  ръцете за определената сума и аз вадя 2 дирхама по-малко и докато се окопитя да питам Дейвид да ми даде тия липсващи 2 дирхама и става такъв панаир….

Даже и сега толкова години по-късно ме е срам като си помисля какви упреци и викове бяха от мароканците… Дейвид реагира светкавично, Садия се опитваше да обясни нещо, но и на нея и беше неловко от ситуацията. Платихме, взехме чантата и се изметохме буквално от пазара. После Дейвид ми каза, никога не прави такива неща …стискането на ръцете е край на пазарлъка…ти скрепяваш думата си с това. Ако нямаш парите, се пазариш до толкова колкото имаш…или се отказваш. Грешката беше, че нямах представа за мароканските пари и колко имам в мен, но ми остана за урок, от този ден винаги зная какво имам в мен до стотинка, независимост от валутите. 🙂 🙂 

[Mary]

преди 18 минути , giafil каза:

Ще споделя две случки

Чакаме и втората случка.

[jul]

В турска Никозия си харесах комплект колие с обици. Продавачът е извадил комплекта и е обявил (най-вероятно) безумна цена. Отиваме с наш близък, който живее там и говори турски. И се почва отдалече - добър ден, как сте, що сте, децата, жената.... (не се познават). По време на разговора на мъж ми му дотяга, вади картата и плаща по заявената цена. Всички в шок, а нашия близък рече, че сме му развалили деня на собственика, поне 10 минути било задължителното предисловие преди пазаренето 😄 По същия начин в Истанбул преди 100 години ми избираше годежен пръстен. Купи на безумна цена, но рече, че точно за годежния ми пръстен няма да се пазари. Целия магазин се бяха оцъклили 😃 

Част от културата си е пазаренето, както и това с бакшишите. Знаем къде е абсурд да не сложим 15-20% върху сметката, както и къде се връща ресто точно до стотинка. И си спазваме правилата, кое му е странното с пазаренето?

Като не можеш или не искаш да се пазариш - не купуваш или плащаш веднага. 

[дядо Пепи]

Две случки, от близкото минало:

1./ Мой съвипусник от ВНВВУ, но граждански профил. Зачислен и преминал подготовка за пилот на Ил-18. Първи полет до Дубай. Сутринта рано момчето нетърпелово слиза рано на коритото ( закуската, пардон ) и излиза на пазар. Решил е с парите от първата командировка да си купи едни дънки, марка и вид, за които си е мечтал от години. Намира едно магазинче, току що отворило. Продавачът го изслушва и намира това, което търси. Нашият човек мери, всичко е 6+. Чува цената, вади парите и плаща. Продавачът взема банкнототе, хвърля ги на земята и го изгонва от магазина. Колегата силно смутен се прибира в хотела. Намира колегите си от екипажа на закуска и обяснява конфузната ситуация, в която е изпаднал. Всички са много очудени от такова поведение. Още повече като разбират за кой магазин и продавач става въпрос - човек, обзавел едва ли не половин България с дънки. Радистът на екипажа поема "тежката" роля на парламентьор. Като отиват в магазина продавачът го посреща като стар приятел. И обяснява поведението на младия колега: Влиза в магазина, казва какво иска, мери, всичко е точно. Вади парите и плаща. А с кой ще си изпия първото кафе? С кой ще си направя сефтето? В резултат на намесата на "парламентьора" колегата ми си купува за същите пари дънки+ дънкова риза и дънково яке.   

[дядо Пепи]

2./ Сингапур. 4-5 човека българи вървим по Orchid Road. Един колега му се закупува кинокамера, за да снима бала на дъщеря си. Атакуваме един, втори, трети магазин. Накрая момчето се хвана за една камера. Но китаецът като видя колко сме народ, как я разглеждаме и как му светнаха очите на колегата каза една цена, като че ли ще му копуваме целия магазини. И се започна една......Няма край. Но продавачът не отстъпва и това е. И в еднин красив миг най-възрастният от групата прие друга тактика. Продавачът иска 300 SIN( примерна цена). Нашият човек му казва 500 SIN. Китаецът щеше да му падне ченето. И се започна една - две напред, една назад. Повече от час. Започнахме всички да даваме различни цени. Една отгоре, две-три отдолу. Накрая китаецът беше сломен. Той просто не издържа на психоатаката, която се получи. без предварително да сме я режисирали, или обмисляли. В края на краищата камерата беше закупена на 3/4 от цената, която продавачът искаше. Което си беше постижение. Като заключение искам само да спомена какво ми каза един търговец в Анталия при една от първите ми комаднировки: На този свят не се пазари само за хляб и вода. Правило, което спазвам и до днес.   

[antea]

завиждам на всички, които го умеят това изкуство 🙂 хем си правят кеф, хем на финала плащат разумна цена

аз имам един единствен опит с учебна цел, на Капалъ Чарши, описан тук, и от тогава си знам, че не ме бива... зле ми става при мисълта как бих се оправила в държавите, където това си е стандарт, а и необходимост, за да не изглеждаш И глупак

[AlexandraKo]

преди 13 минути , antea каза:

завиждам на всички, които го умеят това изкуство 🙂 хем си правят кеф, хем на финала плащат разумна цена

аз имам един единствен опит с учебна цел, на Капалъ Чарши, описан тук, и от тогава си знам, че не ме бива... зле ми става при мисълта как бих се оправила в държавите, където това си е стандарт, а и необходимост, за да не изглеждаш И глупак

Ама то си е голям купон:)))

Аз си умирам от смях, като се надовлекат  гърците по Великден и почнат да се пазарят в магазините на Главната.

Хората им обясняват, че  е  фикс прайс, ама те, пак опитват навред:)))

А ти, се стесняваш, да се пазариш на пазара, дето е задължително и наложително:))))

ПравИ като мен - намисляш си цената, която ти се плаща и си я отстояваш. Ще видиш, че не е трудно и е забавно:))))

[vorbis]

А как разбирате каква цена да си наумите и да я гоните? Когато никъде няма етикети в една държава, как да разберем разумната цена?! Примерно искате да купите локум, а всички магазини са на пазарене и никъде няма цени? Примерно да се гони 50% по-ниска цена от първоначално казаната, или дори да се свали с 80-90%?

 

В момента съм на етап пазарене със строителни фирми във Великобритания. (Става възпрос за повдигане на половината покрив и изграждане на таванска стая, тук го наричат "loft conversion".) Имам някакъв бюджет, но фирмите си калкулират цените по броя на съзвездията на небосклона. Започвам да се обяснявам, че това не е реалистична цена, а част от нещата, които са включили в цената, са излишни. Определено това не ми е любимият начин на правене на бизнес. Знам, че имам бюджет и когато всичко е точно и ясно предварително, мога да си направя разчета. Така, че определено предпочитам фиксираните цени. Това е моят начин.

[AlexandraKo]

преди 25 минути , vorbis каза:

А как разбирате каква цена да си наумите и да я гоните? Когато никъде няма етикети в една държава, как да разберем разумната цена?! Примерно искате да купите локум, а всички магазини са на пазарене и никъде няма цени? Примерно да се гони 50% по-ниска цена от първоначално казаната, или дори да се свали с 80-90%?

 

В момента съм на етап пазарене със строителни фирми във Великобритания. (Става възпрос за повдигане на половината покрив и изграждане на таванска стая, тук го наричат "loft conversion".) Имам някакъв бюджет, но фирмите си калкулират цените по броя на съзвездията на небосклона. Започвам да се обяснявам, че това не е реалистична цена, а част от нещата, които са включили в цената, са излишни. Определено това не ми е любимият начин на правене на бизнес. Знам, че имам бюджет и когато всичко е точно и ясно предварително, мога да си направя разчета. Така, че определено предпочитам фиксираните цени. Това е моят начин.

Еее, ма ти сравняваш кон и кокошка:))) Ние говорим за пазарите, дето цените за глупавите туристи, винаги са, поне Х10. И са за парцали, сувенири , разни дреболии.

Твоето е сериозно нещо. А защо не започнеш наобратно - казваш на фирмата, че имаш такъв и такъв бюджет, да ти направят оферта. Ако се вместят в тази сума, добре. Ако не - търсиш друг.

Примерно- идва ми пациент и съвсем откровено ми казва, с колко разполага. Това ми прави много добро впечатление и с удоволствие , правя отстъпка.

 

[Георги Матеев]

Изключително мразя пазаренето във всичките му форми, никога не ми е било приятно и когато се наложи го правя с огромно неудоволствие.

 

От пазаренето единствено мразя повече да ме взимат за будала / ходеща касичка и в редките случаи, когато наистина желая дадена стока и се опитват да ми я продадат на 50-торна цена, почвам да се циганя брутално. Ако не се лъжа рекордът ми е една картина на арт пазара в Бали, която от първоначална цена $220 в крайна сметка взех за около $8. Пазарлъкът продължи близо 1 час, през който поне 5 пъти си тръгвах, а продавачът още толкова пъти "фалираше" от "неизгодната" за него продажба. Най-интересно беше към края, когато (явно мислейки ме за мюсюлманин) започна да играе по тънката струнка и да споменава Аллах и неговата милост. Познайте до 3 пъти колко се трогнах 🙂

 

Да, пазаренето е неизменна част от културата в някои държави и напълно го разбирам, но просто тази култура не е моята и ме кара да се чувствам некомфортно.

[darinamarinova]

@AlexandraKo Именно. А не да дойде някой и да ти прави сметка на труда и да оценява как можеш да му извършиш манипулация / услуга или тн за каквото цена той прецени. Това е грозната част от синдрома за пазаренето, който е останал у нас българите като дълбоко вкоренен ориентализъм (съжалявам за може би обидния термин за някои хора). 

Мисля, че е най-удачно да си има фиксирани цени, а не на всяка крачка да се опитват да те изпързалят (не говоря само за някой близкоизточен пазар) само защото си турист в някоя държава. Не е никак приятно.

[Роца]

Пазаренето е нещо, което нито мога, нито искам да правя. Става ми неудобно от самата мен, само при мисълта, че трябва да се пазаря ☺️.

Сигурно затова и някои от страните, където е част от кутурата, не ме привличат и досега не съм ги посещавала. Твърде вероятно, ако някой ден стигна до Египет или Турция, ще се върна без един-едничък сувенир 😂. От срам 😂.

 

 

[jorocontrola]

От малкото ми опит в Тунис и Турция мога да кажа, че пазаренето започва след като се свали поне 50% от цената.

Това е намалението, което се дава, само като им се каже "добър ден" и се започне лафа ...

[ECC]

Имаше един скеч с мистър Бийн,който обичам да преразказвам.Отива да си купува панталони.Научили са го да дава 50%.Продавачът казва 50,той 25.Продавачът склонява на 40,той казва 20,после продавачът 30,той 15.И така докато продавачът казва “Добре,подарявам ти ги”.Мистър Бийн “ОК.Дай тогава два чифта”.

Иначе се пазаря,понякога доста брутално.Първите дни ми е забавно,но после ми писва и някой като кабе 100, аз казвам 10.Повече не се пазаря,а си тръгвам,гонят ме и ако паднат на 15 купувам,ако не чао.Имал съм случаи да отказвам сделка въпреки ниска цена.

[krasen_denev]

преди 6 часа, дядо Пепи каза:

Намира едно магазинче, току що отворило. Продавачът го изслушва и намира това, което търси. Нашият човек мери, всичко е 6+. Чува цената, вади парите и плаща.

Това много напомня на моето първо пазарене.Пазарлъкът се случва в Египет.Още първия ден на жената и се скъса банския,та се наложи да купим нов.Отиваме в магазините към комплекса с цел да не губим време в обикаляне.Влизаме и се започва един лаф с продавача.Точно тази година Египет игра много успешно на Купата на Африка и станаха шампиони,а точно този отбор на мене ми бе доста симпатичен и поназнайвах доста за него.Продавачът върл фен на футбола.Оправихме всичките играчи и тактики и трансфери и съвсем забравих ,за какво съм отишъл.Накрая жената си харесала бански с наметало и нещо като клин с горнище за скромната сума от 60$ и аз без да се замисля,че това не е реалната сума и без да се пазаря си платих.Бях адски доволен от......разговора с този приятен човек и лесно прежалих парите.

 

Следваща случка отново в Египет.Магазин далече от централната уличка от типа "И да ни убият,никой няма да разбере".Пазарлъкът върви доста добре.Ние сме доволни и те са доволни.Всичко бе ок, докато не разбрах,че те са се пазарили в Египетски лири а аз в долари.Така въпросните джунджурийки ги взехме за 800 лири вместо за 54 лири.Голяма минавка ,за която се сещам винаги с усмивка.Много е важно дали с продавача говорите на един език.В случая ние говорихме на различни а това удари жестоко по моя джоб.

 

Случка в Турция.Жената си хареса блузка брандирана с популярно спортно лого/правена в час по шиене на начално турско училище/ и пожела да я купим.Аз бях готов за "битка",която в последствие се превърна в приятен разговор с момчето работещо в това магазинче в Мармарис.След половин час пазарене стигнахме до това положение,че той искаше 21$ а аз давах 20$. Той ми казваше че се циганя за един долар а аз му казвах,че той се цигани за един долар.Общо взето циганска му работа.😁 Аз бях непреклонен и атакувах,като му предложих цена не споменавана досега в пазарлъка-15$ ,при което момчето извади от портмонето си един долар,подаде ми го и каза 21$ и сделката бе направена.Много интересна случка.

 

Относно дали пазарлъка е традиция за тези географски ширини,аз мисля,че истината е в парата и ще ви кажа защо? В Афганистан например,местните не искаха да се пазарят с нас.Предпочитаха пазарлъка с американците,канадците,французите,германците и холандците.Познайте защо? Не мисля,че се обиждаха от това,че богатите не се пазарят с тях,по скоро обиждаха нас,че ние се пазарим.

 

В Йордания вече бях супер специалист и в Петра се возих на файтон,който за малко да ми излезе без пари въпреки всичките разговори с "отговорници" от правителството, контролиращи курсовете на файтоните и след това наобикалянето ми от всички кочияши с опит сплашване.Накрая, взе това,което му дадох и то след като му казах,че тръгвам и няма да му платя,защото не мога да си губя времето повече с него.

 

А в Албания на стоки без цени не можах да сваля и цент и буквално ме изгониха от магазина,което е доста странно,предвид,че аз няма от къде да знам какви са цените и самото ми несъгласие с поставената от продавача цена,вероятно го е обидила?!?

 

 

[giafil]

Втората случка е на пазара в Акаба. Може би две или три години след случката в Мароко. Аз идвам от пустинята Wadi Rum, човека който трябва да ме върне до границата с Израел иска да отиде на джамия защото е петък и ми дава някакво парче хартия с написано нещо на арабски и визитка, ако нещо ми се случи да го покажа. Дава ми и някакъв ориентир къде е плажа, къде пазара и основните улици и всеки поема в различни посоки. Аз естествено по най-бързият начин хващам улицата за пазара, изобщо нямам намерение да купувам каквото и да е, но защо да не погледам малко, поне така си мисля.

Залепих се на едни чехли от камилска кожа и реших, че ако не ги купя ще умра. И се почва разговор, защото отпред на сергията стои едно момче, което по мое мнение не е баш човека с който ще се пазаря.

След малко обаче идва един доста възрастен човек и още доста други, кой търговец, кои обикновени сеирджии. И се почва дългия разговор…добър ден – добър ден… Как сте? Как е фамилията? От къде сте?

В момента в който казвам България и забелязвам как очите му отвориха и лицето се промени в една усмивка.

Питам за чехлите за колко ще ми ги продаде изобщо не питам колко струват. И той ми вика ще ти ги продам, обаче нищо повече не казва. И пак повежда разговора за мен, какво правя в Йордания, пък къде съм била, пък при кой…едно сериозно интервю. Народа стои наоколо гледа, някой на някой превежда и изобщо картина-арабски пазар. Аз обаче пак към чехлите…човека само ми вика спокойно и до тях ще стигнем. И ми задава въпроса вие в България имате ли крави? Да имаме крави, аз съм все по озадачена.

Междувременно някой е донесъл чай и аз се захващам за подноса, че е много красив. Грам отклонение от курса не прави търговеца. Разговора върви за кравите. Какви крави сме имали и колко мляко дават. Аз млъквам защото и представа си нямам. Човека ми обяснява, че видял в интернет крави в Холандия които давали еди-колко си мляко, обаче били много скъпи и за това най-вероятно ще ходи от Турция да ги купи. Бил ходил в Египет да гледа как ги отглеждат и решил, че и в Йордания може да се случи. Аз в един момент се окопитвам и питам с какво ще ги храни. И тук вече разбирам за интереса му към България. Оказва се, че фермата в Египет внасяла пресен фураж от България и той иска да разбере дали това е вярно. Казах му, че мога да питам, но ми трябва интернет… Осигуриха веднага и телефон и интернет, имаше късмет с мен защото можех да му предоставя  достоверна информация. Аз самата не знаех, че цели ниви с люцерна за фураж има само за износ и не само за Египет.

След консултацията за бизнес-плана за кравите, човека се върна на чехлите и ме пита колко съм готова да платя. Казах му 10 долара, той каза, че струват повече и тръгна да ми обяснява, че са ръчна изработка и т.н. от този момент нататък аз вече знаех, че ще си тръгна с чехлите. Стоях и само се хилех и той ми вика ок дай 5 долара и каза на момчето нещо, при което аз виждам, че освен чехлите ми слага и една кърпа и един магнит на Петра от една друга сергия. Давам му приготвените 10 долара, той тръгва да ми връща и аз му вика не ….махам с ръка и му казвам купи за вкъщи на жена ти нещо. При което човека ме хваща за ръката и очите му се напълват със сълзи. Изгубил е жена си преди близо 7 месеца, рак…и той е вече изгубен за това му трябва ново начинание да занимава главата му…Извиних му се, изказах съболезнования и му пожелах късмет…Исках да си тръгна възможно най-бързо, даже и не догледах пазара…

Чехлите почти, не съм ги носила те са толкова скъп спомен, че сърце не ми дава да ги ползвам... 🙂 

Та в тоя ред на мисли пазарлъка е начин на комуникация, особено ако успеете да се разберете. Пазарите са били още от най-дълбока древност място за размяна на информация и на някои места все още е запазена традицията.

Това за тарикатлъците и туристите изобщо не искам да го коментирам защото то няма нищо общо с пазарлък, а е по-скоро изнудване от страна на търговеца, някакъв вид спорт за по-голямата лъжа.

[pr284]

Аз съм се пазарил на африкански пазар в Замбия за едни дървени съдове.

В Мароко (Казабланка) направих опит да се пазаря на един битак, но ме гледаха малко странно. Но там май бях единственият чужденец. В крайна сметка се отказах, защото почти всичко на сергията се оказа китайска изработка, дори и едни доста готини молитвени килимчета... А в медината на Рабат си взех един кожен колан за почти без пари, защото магазинът беше в ликвидация. Т.е. нямаше нужда да се пазаря.