Говорим си за Багдад, Ирак

[Kristian Desev]

Адмирации за идеята и смелостта на всички! Чак и на мен ми се доходи 😁. Не мога да помогна с информация за Багдад и Ирак, но следя пътуването на един американец, който посети града и останалия Ирак и направи интересни видеа! Оставям линкове (надявам се да не се сметне за реклама)

 

Първото видео е за Багдад, второто за Вавилон, а третото за Кербала - най-свещеното място за Shia мюсюлманите 

Надявам се да са полезни и интересни 🙂

[EmoKrastev]

Случайно попаднах на темата та да питам - ходихте ли до Ирак? 

[Георги Матеев]

Аз поне още не. Обмислям нещо за септември или октомври, но ще видим.

[EmoKrastev]

Изглежда много интересно, ако има възможност с удоволствие бих се включил. 

[Георги Матеев]

Лека-полека пътуването започва да придобива реално измерение. Гледам двупосочен билет София-Багдад-София с катарците за дати 24-29 октомври. Цената е 38.000 мили и 90 лв. такси. Който няма катарски точки най-изгодната опция е да лети от Истанбул.

 

Периодът умишлено е такъв за да се избегнат високите температури.

 

Booking.com изненадващо за мен предлага над 10 хотела в Багдад, така че и спането няма да бъде проблем.

 

С Ковид рестрикциите също няма усложнение - трябва обикновен пср.

[Георги Матеев]

Другия четвъртък най-сетне заминаваме за Ирак. Ще седим там 8 дни и ще направим целия маршрут от Багдад до Басра (530 км) с всички междинни интересни спирки - Кербала, Вавилон, Наджаф и тн. Вече съм във връзка с доста иракчани чрез една фейсбук травъл група (местен еквивалент на магеланци), които активно помагат с идеи, като горещо благодаря за контакта на @Worldismine. Очертава се изключително пътуване и меко казано нямам търпение! След двете ми ходения в Иракски Кюрдистан се влюбих окончателно в този район на света и смятам, че и останалата част от Ирак ще е не по-малко вълнуваща.

 

Най-голямата битка беше покупката на вътрешен полет Багдад-Басра с Iraqi Airways. Самата авиокомпания не приема онлайн плащания, което крайно затрудни нещата, но не се дадох лесно. Изрових апп на една иракска травъл агенция и успях през него да взема билетите. Не питайте как се оправих на арабски в началото докато намерих забутаната английска версия на ап-а 🙂

[Mary]

преди 5 часа, Георги Матеев каза:

Другия четвъртък най-сетне заминаваме за Ирак.

Силно се надявам като се върнеш, да дадеш подробна информация, а @Worldismine също може да напише за тяхното пътуване.

Видя ме се доста интересно.

 

ПП Ще сменя заглавието, защото се надявам да допълвате информация.

[iabulka]

Страхотно! Много се развълнувах, като видях темата. Като дете съм живяла в Багдад и това място ми е много свидно и мило, свързано с много спомени. Ще ми е много интересно да прочета истории за пътешествието ти и да видя снимки. Лек път! 😊🍀

[дядо Пепи]

преди 16 часа, Георги Матеев каза:

Очертава се изключително пътуване

Не, че нещо, ама един приятелски съвет: Няма да е лошо да помислите за по една бронежилетка и каска.  

[SLX]

На 3.11.2021 г. в 17:29, Георги Матеев каза:

Другия четвъртък най-сетне заминаваме за Ирак. Ще седим там 8 дни и ще направим целия маршрут от Багдад до Басра (530 км) с всички междинни интересни спирки - Кербала, Вавилон, Наджаф и тн. Вече съм във връзка с доста иракчани чрез една фейсбук травъл група (местен еквивалент на магеланци), които активно помагат с идеи, като горещо благодаря за контакта на @Worldismine. Очертава се изключително пътуване и меко казано нямам търпение! След двете ми ходения в Иракски Кюрдистан се влюбих окончателно в този район на света и смятам, че и останалата част от Ирак ще е не по-малко вълнуваща.

 

Най-голямата битка беше покупката на вътрешен полет Багдад-Басра с Iraqi Airways. Самата авиокомпания не приема онлайн плащания, което крайно затрудни нещата, но не се дадох лесно. Изрових апп на една иракска травъл агенция и успях през него да взема билетите. Не питайте как се оправих на арабски в началото докато намерих забутаната английска версия на ап-а 🙂

Жоре, на тази тема ще й прилича и един пътепис след толкова емоционални реакции. Въпросът е кой да го напише? 🙂

 

[SLX]

Ох, мързеше ме, признавам и струпах набързо нещо. Личи му, но е повече от нищо. 

Снимки тук

Вавилонската приказка или как да преодолеем предразсъдъците си към Ирак

„Ти си луд. Бомби валят, тръгнал да се ходи в Ирак“ Това е обичайната реакция на приятелите ми, когато им споделям за предстоящото пътуване. Не е изненадващо, защото повечето хора знаят малко за текущата ситуация в тази арабска страна, а предразсъдъците от времето на Саддам още витаят тук. Ирак в момента е достатъчно сигурно и спокойно място, за да го посетите. Вземете малко здрав разум и тръгвайте, истински проблеми със сигурността няма, но имате уникален шанс да се докоснете до люлката на цивилизацията, до неподправено гостоприемство на темпераментен народ, до богата култура и изумителна религиозна традиция и всичко това в прашен пустинен пейзаж, от който извира петрол.

От шумери, асирийци и вавилонци до съвременен Ирак

Учебникът по география на шестокласничката вкъщи разказва увлекателна история на зараждането на цивилизацията заради плодородните наноси на реките Тигър и Ефрат. Моите поетични спомени от детството също ми подсказват, че тези древни култури трябва да бъдат усетени и на място. В действителност калните води на двете реки, всепоглъщащия прах наоколо и съвременните постройки плюс слабия все още туристически потенциал оставят повече на въображението, отколкото на окото. Но това скоро ще се промени, защото дори Ирак става все по-познат и популярен.

Вавилон

О,Вавилон е друга история. Реконструиран в почти 100 процентовия си блясък от Садддам Хюсеин през 70-те и 80-те години на миналия век градът е феноменално преживяване. Лесно достъпен и близо до Багдад още пази духа на първите цивилизации. Там, както и в цял Ирак туристи на практика няма. Няма и покварата, която те носят, а преживяването да почувстваш място, където 3000 години преди Христа е имало цивилизация си струва. Много си струва. Понеже светът е пълен с предразсъдъци за Ирак, посетители в древния Вавилон няма –  да си насаме с останките на древните цивилизации в продължение на часове е привилегия, която рядко може човек да има. Легендарната порта на Ищар и алеята на процесиите са два от забележителните елемента на древен Вавилон, построени от Навуходоносор II, който както повечето владетели от онова време е очаквал грандиозните строежи да направят града му забележим. Забележим е и до днес. Портата са отнесли и изложили в Берлин германците, но нейно  не по-малко въздействащо копие посреща посетителите на входа. Алеята на процесиите  е път за тържествени и религиозни шествия, настлан с огромни каменни плочи  и ограден с крепостни стени, високи 7 метра, облицовани с цветни глазирани керамични плочки в свещения за месопотамските религии тъмносин цвят. Изумително е, но каменният път, покрит с нещо като асфалт се е запазил в преобладаващата си част и до днес.

Навсякъде в орнаментиката по стените са вградени изображения на лъвове, бикове и различни фантастични животни като грифони и дракони, вероятно разбирани в древността като пазители на града и обитателите му. Все пак градът е реконструиран през 80-те., малко са запазените руини, но там където ги има, лъха на древна история.

На изкуствено създаден хълм над Вавилон е построена грандоманска постройка – дворец на Саддам Хюсеин, която е отдавна изоставена, силно пострадала от вандали, но е и чудесна метафора на срещата на древността и съвремието, величието на първите цивилизации и съвременната политическа суета.

За Саддам и международна политика в Ирак не се говори

Питам всеки трети срещнат за отношението му към Саддам Хюсеин. И изненадващо или не повечето от хората над 50 продължават да са му хардкор фенове, заради огромният му, според тях, принос в строителството и изграждането на модерен Ирак. Международната политика и отношенията със САЩ обаче са табу, което местните старателно отбягват. След посещението на Папата през март тази година беше разрешено издаване на визи по облекчена процедура, което направи Ирак достъпен за чужденци както никога досега. Огромен плюс е, че дестинацията е силно непопулярна и тълпите туристи и свързаният с тях паричен поток не са деформирали местната неподправеност. Спомени от войните има и до днес – някои сгради пазят следите от бомбени удари, зидовете са нашарени с белези от картечни откоси. Следите на размирните времена още могат да се пипнат, но страната се развива икономически все по-интензивно и модерността дебне зад всеки ъгъл.

Петрол и икономика

Всичко в Ирак се върти около петрола, буквално всичко. И това се вижда дори около магистралата, където мазни петролни петна са избили на повърхността. Иракчаните и техните международни нефтени партньори избират кое находище да използват, главно заради това колко по-плитко се намират залежите. Огромна част от хората са заети или в държавната петролна компания или в някои от нефтените гиганти от чужбина. Природният газ, който се добива покрай петрола в Ирак се изгаря… вместо да се продава, а  селскостопанско производство на практика липсва, също какъвто и да е друг вид промишленост. Почти всичко в страната се внася отвън, а стопанската инициатива се среща много рано с някоя от местните милиции, за които се твърди, че контролират всичко в икономиката.

За религията и обществените порядки

Мюсюлманският свят е любопитен по много причини, но и защото силната религиозна традиция се среща с модерните порядки, технологиите и свободолюбивите младежи. Контрастът е изумителен и в малка или по-голяма степен характерен за целия арабски свят. В Ирак религията значи много. Той е един от главните центрове на шиитския ислям, като Кербала и Наджаф, основните религиозни центрове с техните храмове, са посещавани в рамките на няколко дни от 15 милиона пилигрими. Това е гигантска общност от вярващи, голяма част от която идва до светите за шиитите места, ходейки пеша. Храмовете на имам Али в Наджаф и имам Хюсеин в Кербала са грандиозни архитектурни шедьоври, които задължително трябва да се видят. Имамите (ключовите фигури в шиитския ислям) Али и Хюсеин са „погребани“ в тези храмове, а верската отдаденост на поклонниците е забележима – трудно се описва духовното състояние на хиляди хора, които целуват портите на храма и отправят молитва. Това са силно духовни места, пропити с вяра във фантастично обкръжение от милиони кристали, трудна за описване орнаментика, зидарии от златни тухли и умиротворение. Процесии от вярващи са там денонощно, а основното послание към друговерците е, че всички сме хора и никой не бива да се меси в религиозния избор на другия.  Повечето жени спазват строгата религиозна традиция и носят хиджаб, немалко са напълно забрадени. Други хиляди обаче са не толкова стриктни и западното влияние все по-силно си проправя път дори в тази консервативна общност. Отношението към слабия пол остава все още особено, като ролята на жената е твърде близо до изискванията на строгите ислямски норми.

За иракското гостоприемство и топлите хора

Светът е интересен заради хората, не толкова заради местата. Иракчаните са темпераментни, неподправено гостоприемни и открити хора с които се общува лесно. Независимо от това, че почти никой не говори чужд език. Без грам лицемерие са готови да поканят чужденец в дома си, да го нахранят и да му помогнат, да го разведат из забележителностите и дори да платят сметката след дълъг и ожесточен спор с изненадания чужденец. Гостоприемството на този народ е наистина впечатляващо, а желаещите да си направят селфи с ярко контрастиращия европеец са десетки.

За кухнята

Тук изненади няма – арабски хляб, кебап от червено месо и обичайните арабски десерти като толумби, баклави и подобни са навсякъде. Рибата е традиционна в близост до водоеми, а споделянето на храната е дълбоко закодирана традиция. Ястията се ядат с ръце, като почти винаги се сервира на земята, освен в заведенията. Чаят освен напитка е и социален код – на чай се случват протяжни пазарлъци и политиканстване с часове.   

Багдад

Столицата е място на зашеметяващи контрасти – типичните стари квартали с олющени тухлени фасади и висящи отвсякъде кабели, които съжителстват със свръхмодерни, неразличими от тези в Европа места. Центърът на Багдад, т.нар зелена зона е затворен за външни посетители, там могат да влязат само ограничен кръг хора и това е така още от времето на войната в залива. Пейзажът в столицата е характерно арабски – животът кипи на улицата, а прах се стеле навсякъде. Монументът АлШахид, багдадският музей и улицата Ал Рашид са част от популярните места в столицата, които носят онзи характерен арабски привкус и разказват поетични, но и кървави истории. Уличното движение в Багдад е умопомрачително – в час пик разстоянията изискват часове, светофари има, но те са само за декорация, а трафикът са движи по някаква напълно неразбираема система, която учудващо работи без инциденти. Градът, а и държавата, са пълни с армейски сили. Буквално през километър има военни постове с тежко въоръжени части, което обаче създава по-скоро чувство за сигурност, отколкото за опасност.

Вместо заключение

Ирак е скрита перла, жертва на масово незнание и преувеличен страх. Това е място, което колкото по-скоро посетите, толкова по-добре, заради гостоприемния народ, хилядолетната културно-историческа памет и характерната цветна суета на арабския свят. Достъпен, евтин и въздействащ Ирак ще е толкова вълнуващ и интересен не още дълго, така че не отлагайте.

--------------------------------

Логистични бележки

Пътуване до Багдад

Самолетни билети: Нискобюджетната авиокомпания Pegasus Airlines лети срещу около 120 евро двупосочно от летището в азиатската част на Истанбул до Багдад. До Истанбул има удобни автобуси, а ако пътувате с кола е възможно оставянето й на някой от паркингите до летището, като подготвите декларация за пред митническите органи, че няма да я изоставите в Турция.

Виза – Ирак издава виза при пристигане на летището. Отнема 15–ина минути и струва 77 долара.

Валута и плащане – американските долари са предпочитаната валута, като можете да обмените иракски динари почти навсякъде. Картовите плащания са по-скоро изключение, носете пари в брой

Настаняване – в популярните онлайн платформи има много малко хотели, в действителност са много повече. И понеже дестинацията е малко или повече екстремна, бихте могли да направите резервация само за първата нощ и да търсите нещо пътьом.

Транспорт между градовете – т.нар. споделени таксита и нещо подобно на нашите маршрутки са евтин вариант за придвижване. Можете да наемете също почти всеки на улицата и той да ви вози със собствената си кола в продължение на дни из Ирак. Въпрос на преговори. 

 

 

[dimitrov6]

На 17.03.2021 г. в 12:09, Георги Матеев каза:

Досега иракската виза (не говоря за Иракски Кюрдистан) беше изключително трудна и досадна

Не можах да разбера от сайта на МВнР дали за Иракски Кюрдистан е безплатна визата,защото все още  има промоция на Пегасус днес и билетите са евтини, а искам да го посетя.

 

 

В АИРК българските граждани могат да получат 30-дневна виза при пристигане на международните летища в Ербил и Сюлеймания. Стойността й е 75 щатски долара. Тя важи само за трите провинции на автономията. При опит за навлизане с тази виза от АИРК на територията на федерален Ирак, е много вероятно на някои от многото контролно-пропускателни пунктове да бъдете поверени и задържани, след което ще бъдете третирани по процедурата за незаконно пребиваващ чужденец. Ако пристигате в АИРК, преди да посетите населени места извън автономията, най-лесният начин да получите виза за федерален Ирак е да пътувате със самолет до някое от разположените там летища (Багдад, Басра, Наджаф и Киркук).

Гражданите на Република България, притежаващи валиден задграничен паспорт могат да пътуват до Автономен Иракски Район Кюрдистан с директни международни полети или с междинно кацане извън територията на Ирак, както и по суша ползвайки ГКПП Ибрахим Халил/Хабур на иракско-турската граница с максимален престой до 30 дни в административните граници на автономията. При влизане на територията на АИРК в паспортите на същите ще им бъде поставена безплатна специална виза, важаща за горния срок. Полученото разрешение важи за престой само на територията на Иракски Кюрдистан, поради което все пак е препоръчително пътуващите да притежават иракска виза, особено при евентуални затруднения от транспортен характер.

 

[boogy83]

Някой от ходилите там може ли да сподели за транспорта из Ирак. Интересува ме из градовете как се пътува (такситата нещо изглеждат скъпи, в нета пише по 3-4лв на километър). Също и между градовете има ли възможност някакъв обществен транспорт. Пише за някакви споделени таксита и нещо от типа на маршрутките.

[forry]

На 11.08.2023 г. в 17:19, boogy83 каза:

Някой от ходилите там може ли да сподели за транспорта из Ирак. Интересува ме из градовете как се пътува (такситата нещо изглеждат скъпи, в нета пише по 3-4лв на километър). Също и между градовете има ли възможност някакъв обществен транспорт. Пише за някакви споделени таксита и нещо от типа на маршрутките.

Преди два дни се върнах от Ербил. Влязох през Хабур, излязох през Летище Ербил. Виза 72 долара с предварително попълнена апликация и важи само за Иракски Кюрдистан. Цените в Ербил са повече от народни. Такситата 6 лв твърда тарифа в рамките на града. До летището лицензирано такси 25 долара, нелицензирано - 15-20 лв. Транспорт всякакъв и за всякъде и не е скъп! И един съвет - обменяйте пари на място - по изгодно е! Аз обмених предварително по фиксинг, който е около 1300 динара за долар, а на място за долар дават 1500-1540 динара! 

П.п. И само да добавя нещо - в момента в Ербил и Дахук е изключително спокойно (за тези, които имат притеснения от подобно естество) и изключително горещо!