дневник Водопад Бигоро

[pr284]

Чудех се дали да не озаглавя темата „Непознатите водопади в България“, но реших да е по-конкретна и сложих името на водопада.

Водопадът Бигоро се намира в Природен парк „Врачански Балкан“, над село Зверино в Искърския пролом. В интернет се намира твърде малко информация за него, понеже е  непостоянен водопад. Споменава се това, че водопадът е по-широк отколкото висок, че пътят бил обрасъл и горе-долу толкоз.

Известно е, че Врачански Балкан е карстов район и малко реки имат целогодишен отток. Карстовият извор на река Златица се намира на около стотина метра под водопада, така че ако се посетите водопада в края на май, ще останете изненадани как изведнъж коритото на реката става сухо и на мястото на водопада има суха скала-бигор. Затова след един неуспешен опит през миналата пролет, когато водопадът беше „в отпуск“, направихме втори опит да го видим как „работи“.

До Зверино има чести влакове, като се пътува или 1ч15 мин с бърз влак, или 1ч45мин с пътнически.

 

Гарата е ремонтирана:

 

Има поддържани лехи с лалета:

 

Времето е пролетно с мъгла и лек ръмеж от дъжд:

 

Тръгва се в посока обратно към центъра на селото и се върви надясно и леко нагоре през селото по улиците, които заобикалят отгоре завоя на жп линията. Има и табела с жълта маркировка „вр. Околчица“, но не трябва да се следва, защото тя се изкачва на рида и върви по него. Нашата цел е дерето на р. Златица и се спускаме към него, пресичайки го по малко бетонно мостче в края на селото (на картата означено с черните точки).

 

Макар че пътят от Зверино до водопада не е сложен като терен и почти до самия водопад се върви само по черен път, пролетно време са необходими гумени ботуши, ако не искате да подгизнете. Пеша може да се стигне за около 2ч-2ч30 мин от края на селото до водопада.

 

Черният път пресича реката около 15 пъти, а има мостчета само на първите 4-5 места. След това трябва да се гази през реката. Първото такова място е при дърво с пътен знак Г1 „Движение само направо - през реката“ на около 1ч15 мин след края на селото.

 

Пътят се изкачва леко по долината и минава покрай малки тераси с градини, някои от които се обработват. Има няколко изоставени къщи, един рибарник (щом стигнете до него, ви остават около 40 мин и само 7 пресичания на реката до водопада).

Може да видите и стадо коне на някоя полянка.

 

По реката има много малки водопади и дълбоки вирове:

 

Като свърши пътят на една широка равна поляна, се тръгва към отвесните скали в посока север и се завива в края й наляво по една стръмна горска пътека (не е отбелязана на картата). Карстовият извор с водохващането е на десния бряг на реката (синьото квадратче).

Не трябва да се изкачвате по пътеката твърде дълго, защото тя се катери към билото, а водопадът е достъпен през долчинката от дясната ви страна.

 

 

Бигоро прилича на Крушинските водопади, но без тълпите от туристи.

 

 

Праговете са от бигор и може да се ходи по тях.

 

 

Вдясно от водопада има пещера, от която извира друго малко водопадче. През лятото не я бяхме забелязали дори.

 

 

Водопадът е много интересен и е едно малко скрито бижу.

 

[pr284]

И малко снимки за сравнение с миналата година, късна пролет:

преди

 

сега:

 

поляната малко преди водопада

преди:

 

сега

 

дъждовник покрай пътя (имаше на много места)

 

 

Летен пейзаж

 

 

 

[Anna Kalinovska]

Колко хубаво, че този очарователен водопад с атмосфера си има собствена тема 

 

Видях го на следващия ден след завръщането ми от Бутан (всъщност беше пътешествие през Непал, Бутан и Индия, ама онази заБУТАНа хималайска държавица, където, логично, и водопади не липсват, така ми влезе под кожата, че тогава все едно само в Бутан съм ходила...), на 19 март 2019 г.

 

За онези магеланци, пропуснали описанието как се стига до водопад Бигоро, ето го и тук в кратката му версия:

С пътнически влак до гара Зверино, оттам за по-малко от 2 часа по приятна полусенчеста пътека и с форсиране на реката. 

 

Инак пътят до него е прекрасно описан и онагледен по-горе о тсъздателя на темата @pr284 

 

Имам Бигоро и на клип, с мощния му глас, но още не съм се научила как се качват видео заснемания 

 

 

 

 

Да, пресичанията на река Златица за мен бяха предизвикателство, затова педантично ги броих навръщане и ги изкарах 16! - Спътникът ми подло беше премълчал, че се предполагат такива до стигане на водопада; сигурно беше запомнил, че открай време изпитвам солидна несигурност при преминаване над течаща вода, дори тесни поточета по Пирин, да кажем... (Междувременно преодоляна, надявам се трайно..) И още по-подло беше заснел едно от тях наотиване, знаейки, че не се снимам - все пак с новата ми непалска шапка, досега разхождана само там и тогава, и с решаващата помощ на щеки - вЕрвайте ми, помагат! 

 

 

 

 

-----------------------------------------------

"Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив", Волтеp

 

 

#ВодопадитеПоСвета

#ВмоментаСъм