ЮНЕСКО

[домосед 41093]

преди 10 минути , Фил каза:

Ехе, браво, как ги откривате такива оферти? 

Открих три компании, предлагащи редовни рейсове по Рейн в участъка между Бон и Линц-ам-Райн

Имат разни пакети, но имат и еднопосочни билети, които е най-лесно да се купят от будките на кейовете.

Аз пътувах с първата (BPS). От Бон до Ремаген беше някаква цена между 10 и 15 евро. Не помня точно.

 

http://hp.bonn-schiff.de/Tagesfahrplan.php?lan=en

 

http://www.siebengebirgslinie-bonn.de/fahrplan-sommer/

 

http://www.kdrhine.com/rhineschedule.htm

 

 

преди 33 минути , Фил каза:

един и същи архитект

Кой той?

[Фил 68662]

преди 13 минути , домосед каза:

 

Кой той?

Axel Schultes

[домосед 41093]

Още малко архитектурен офтопик (за никакво юнеско и дума не може да става).

По-ниската от двете сгради на снимката е Високият Ойген, бившата офис сграда на немските парламентаристи, издигната в края на 1960-те. Тя е сега центърът на кампуса на ООН. Проектът е бил спорен, защото в целия регион високи сгради изобщо няма, но е надделяло мнението, че е добре да има една (точно една!) , която да маркира федералната столица на иначе монотонния бряг на Рейн. 30 години по-късно са ѝ лепнали по-голяма сестра - Post Tower, с което видимо (според мене) се опорочило това добро първоначално решение. А да се получи "сити" с още небостъргачи, които да оправдаят втория, в близко бъдеще няма никакви перспективи.

[домосед 41093]

Добре експлоатиран от сувенирната промишелност тривиален факт е, че Трир е родно място на Карл Маркс.

Към Юнеско обаче отношение има само римското и средновековено наследство - порти, мостове, бани, театри, църкви.
През Златния си римски век, под името Августа Треверорум, Трир е бил главен град на една четвърт от Римската империя! 

 

 

Константиновата базилика Aula Palatina се е реставрирана в близък до оригиналния си вид и функционира като евангелистка църква, сполучливо (според мене) интегрирана в бароковия с рококови намеси палат на католическите архиепископи.

 

20+ метровите колони на римската ранно християнската катедрала още изпълняват носещите си функции даже и след префасонирането и в романска през Средновековието.

Според една от версиите на християнската традиция това е мястото, в което от XII век се пази Христовият хитон – робата, с която е бил облечен Христос на кръста според евангелист Йоан. Изваждат я на показ от съкровищницата на нередовни интервали не по-къси от 10 години. Тук съм една християнска реликва назад от брат ми, който попадна на нея през април 1996, докато аз се залисвах в Холандия. 

 

 

 

Тук поредната юнеско издирвателнa мисия в Германия приключва.

Летище Хан няма отношение към списъка на световното наследство
Да се готвят други държави!

 

Албумите със снимки от мисията:

Köln & Brühl:  https://goo.gl/photos/kcqcbh8S8g9MS2UdA

Bonn 2 Koblenz: https://goo.gl/photos/KZB8cDwyLkmmDqEV7

Trier: https://goo.gl/photos/oG55Xu498Hopj6PQA

 

Редактирано 13 август, 2017 от домосед

[bulpa 8379]

преди 19 часа, домосед каза:

Останал ми беше още окло час дневна светлина за щракане из Кобленц

Я, къщата на Макс и Мориц

[домосед 41093]

Преди 1 час, bulpa каза:

Я, къщата на Макс и Мориц

Чудех се дали ще я забележи някой 

[домосед 41093]

Прехвърлям се на италианската UNESCO колекция от 2017.  Първата дестинация е Бергамо.

 

 

Надали има магеланец, който да не е минавал през Бергамо. Аз преброих поне половин дузина само на моята маса в магеланската пицария в горния град, в която дават пицата на парче. Добра компания са! Случката е от март, когато още не знаехме, че на Бергамо през юли му предстои приемане в Юнеско. Как точно приемат самите бергамчани, че вписването им е в графата ... венециански укрепления, не съм още информиран. Но наблюденията в самия град и съдържанието на музеите му ми подсказват, че разглеждат вековната си история на васал на Венецанската република повече като повод за гордост и по-малко като робство.

 

Аз лично, признавам, че съм леко озадачен,  им е хванало окото да впишат за световно наследство това

 

 

вместо това

 

 

и решавам да обърна повече внимание на красоти и забележителности по мой вкус:

 

Полентата е на висока почит в тоя град. Предлагат я и във версия бърза храна на крак, гарнирана с глиганско рагу.

 

Това, което другите магеланците от пирцарията пропуснаха, защото за разлика от мене бързаха за ранен неделен полет за София, беше карнавалът по случай средата на постите. За който разбрахме съвсем случайно от закачено на една спирка съобщение за временни промени в градския транспорт. На италиански. Бинго!

 

 

Всички снимки от Бергамо: https://goo.gl/photos/rvQkHCKLLRtKMkd46

 

(следва)

 

Редактирано 17 август, 2017 от домосед

[master_of_germs 53739]

Или аз съм пропуснал, или изобщо не е било отразено подобаващо.

България вече има десети обект на световното наследство на ЮНЕСКО, споделен с още единадесет европейски държави. Всъщност, става въпрос за разширение на вече включен обект, който преди включваше само вековните букови гори в Карпатите и в Германия.

http://whc.unesco.org/en/list/1133

Edit: Извинявам се, моя грешка - @домосед и @bulpa са го коментирали на предишната страница, но е било по време когато повече пътешествах и рядко влизах във форума.

И за да не е спам този пост, ето и моите три обекта на ЮНЕСКО от предишния месец.

 

-Охрид (за мене не е нов обект, но останалите от групата не бяха ходили досега)

 

- Етна

 

 - Добшинската ледена пещера (една от многото пещери, включени в обекта Словашки карст)

 

 

Редактирано 21 август, 2017 от master_of_germs

[домосед 41093]

На 8/17/2017 в 12:58, домосед каза:

(следва)

След карнавала в Бергамо хванах влака за Парма, като спрях за половин час в Милано да изпълня обществения си дълг и да гласувам за народни представители. Генералното консулство е удобно близко до гарата, а към края на изборния ден нямаше и опашка. От двете секции в съседни стаи си избрах да гласувам в тая с по-празната урна от съображения за справедливо работно натоварване на броящите.

 

В Парма беше вече мръкнало. И безлюдно.

 

 

А докато си изям дегустационното блюдо от три вида пълнена паста, поне едната от тях - с трюфели, се обезлюди и операта

 

 

Вмъкнах се точно в петте минути между измъкването на последния зрител и гасенето на лампите. Сега, подобно на метода по който @Георги Матеев си брои държавите, аз мога гордо да си отметна прежияването "на опера в Италия".

 

Юнеското на Парма, разбира се, не е операта, а романската катедрала и късно романското кръщелно (баптистерий) с безупречно реставрирани и поддържани стенописи от XIII и XIV век. Може и час да съм прекарал в захлас в това кръщелно. Не помня. А други нямаше. Защото са чували само за Рим, Венеция и Флоренция 

 

 

А ето и един колаж от интериора на самата катедрала да омилостивим ревността ѝ към кръщелното

 

 

 

Разходката в града на дневна светлина документира още няколко градски пейзажа

 

 

При по внимателно вглеждане забелязваме, че точно тоя ден партизанинът държи опознавателния флаг на дамска въоръжена милиция от Сирийски Кюрдистан (цък)

 

Връщайки се към гарата откъм градинския дворец на херцозите, с изненада открих, че паркът няма изход от страната, към която съм разчитал да има - именно към гарата. Обиколката добави 8 минути пешеходно време към предвиденото за гонене на влак. Ако беше добавило 10 щях да продължа без повече залисване, но така ми оставаха точно 2 за още една снимка. На съвременна сграда от стъкло и бетон, която да добавя към колекцията си от северно италиански архитектурни стилове. И за среща с един ландровър в маскировъчен отенък на зеления цвят. Точно такъв имаше паркиран пред сградата и понеже заподозрях, че е военен, а военните по подразбиране не си падат по снимки, нарочно насочих обектива така, че да не влезе в кадър. Впоследствие, пресичайки на кръговото, забелязах още един подобен ландровър. Малко по-нататък, на една пряка от улицата за гарата, се огледах дали да не пресека булеварда по средата, вместо да губя цяла минута да чакам пешеходното зелено. Прецених, че третият подобен ландровър, който се задава отдолу, се движи достатъчно бавно, за да пресека пред него. С което очевидно прелях чашата на търпение и подозрение от негова страна, ландровърът ускори внезапно и ме застигна. Чак сега загрях, че е един и същи и ме следи още от сградата. Излязоха двама тежко въоръжени военни и се опитаха да се осведомят нещо на италиански. Макар че схванах веднага думите fotografia и edificio, прецених че етикетът изисква от тяхна страна да си преведат въпроса на удобен за мене език, щом те захващат разговор. Примерно на английски. Само единият от тях показа съвместимост (давам му 10-15%) със стандартите на НАТО и започна да се опитва да състави фраза на посочения език. Но моите две минути до влака застрашително изтичаха, затова ги прекъснах с едно универсално alora va bene, демонстративно изтрих снимката на сградата, и се разделихме по-живо по-здраво, доволни от живота и пълноценно прeкарания ден. 

А как изглежда Eвропейската агенция по безопасност на храните, можем да се осведомим от уличната камера на гугъл: цък

 

Всички снимки от Парма: https://goo.gl/photos/rozsMrg5gr5R96P5A

 

(следва)

Редактирано 22 август, 2017 от домосед
добавен линк към снимки

[jungfraujoch 15718]

преди 3 часа, домосед каза:

След карнавала в Бергамо хванах влака за Парма, като спрях за половин час в Милано да изпълня обществения си дълг и да гласувам за народни представители. Генералното консулство е удобно близко до гарата, а към края на изборния ден нямаше и опашка. От двете секции в съседни стаи си избрах да гласувам в тая с по-празната урна от съображения за справедливо работно натоварване на броящите.

 

В Парма беше вече мръкнало. И безлюдно.

 

 

А докато си изям дегустационното блюдо от три вида пълнена паста, поне едната от тях - с трюфели, се обезлюди и операта

 

 

Вмъкнах се точно в петте минути между измъкването на последния зрител и гасенето на лампите. Сега, подобно на метода по който @Георги Матеев си брои държавите, аз мога гордо да си отметна прежияването "на опера в Италия".

 

Юнеското на Парма, разбира се, не е операта, а романската катедрала и късно романското кръщелно (баптистерий) с безупречно реставрирани и поддържани стенописи от XIII и XIV век. Може и час да съм прекарал в захлас в това кръщелно. Не помня. А други нямаше. Защото са чували само за Рим, Венеция и Флоренция 

 

 

А ето и един колаж от интериора на самата катедрала да омилостивим ревността ѝ към кръщелното

 

 

 

Разходката в града на дневна светлина документира още няколко градски пейзажа

 

 

При по внимателно вглеждане забелязваме, че точно тоя ден партизанинът държи опознавателния флаг на дамска въоръжена милиция от Сирийски Кюрдистан (цък)

 

Връщайки се към гарата откъм градинския дворец на херцозите, с изненада открих, че паркът няма изход от страната, към която съм разчитал да има - именно към гарата. Обиколката добави 8 минути пешеходно време към предвиденото за гонене на влак. Ако беше добавило 10 щях да продължа без повече залисване, но така ми оставаха точно 2 за още една снимка. На съвременна сграда от стъкло и бетон, която да добавя към колекцията си от северно италиански архитектурни стилове. И за среща с един ландровър в маскировъчен отенък на зеления цвят. Точно такъв имаше паркиран пред сградата и понеже заподозрях, че е военен, а военните по подразбиране не си падат по снимки, нарочно насочих обектива така, че да не влезе в кадър. Впоследствие, пресичайки на кръговото, забелязах още един подобен ландровър. Малко по-нататък, на една пряка от улицата за гарата, се огледах дали да не пресека булеварда по средата, вместо да губя цяла минута да чакам пешеходното зелено. Прецених, че третият подобен ландровър, който се задава отдолу, се движи достатъчно бавно, за да пресека пред него. С което очевидно прелях чашата на търпение и подозрение от негова страна, ландровърът ускори внезапно и ме застигна. Чак сега загрях, че е един и същи и ме следи още от сградата. Излязоха двама тежко въоръжени военни и се опитаха да се осведомят нещо на италиански. Макар че схванах веднага думите fotografia и edificio, прецених че етикетът изисква от тяхна страна да си преведат въпроса на удобен за мене език, щом те захващат разговор. Примерно на английски. Само единият от тях показа съвместимост (давам му 10-15%) със стандартите на НАТО и започна да се опитва да състави фраза на посочения език. Но моите две минути до влака застрашително изтичаха, затова ги прекъснах с едно универсално alora va bene, демонстративно изтрих снимката на сградата, и се разделихме по-живо по-здраво, доволни от живота и пълноценно прeкарания ден. 

А как изглежда Eвропейската агенция по безопасност на храните, можем да се осведомим от уличната камера на гугъл: цък

 

Всички снимки от Парма: https://goo.gl/photos/rozsMrg5gr5R96P5A

 

(следва)

@домосед,чудесно е,че си изпълнил обществения си дълг и си гласувал за народни представители.Проявил си справедливост пред урните и никак не си натоварил броящите!За операта-нямам думи,впечатлена съм от таванът и и веднагически той се появи на десктопа ми.Следващият път няма да пропуснеш представление,сигурна съм.Катедралата е божествена,както и градските пейзажи.С италианските военни също си успял(не се и съмнявам)да се разбереш учтиво.Имал си невероятен ден,а  за дегустационното блюдо от три вида пълнена паста, поне едната от тях - с трюфели,направо ти завидЕх.

Очаквам с нетърпение продължението.

 

 

[Diana Doncheva 2802]

Да сменим малко континента и да отидем в Африка.

Медината на Маракеш, Мароко с множество от обектите си е в списъка на ЮНЕСКО от 1985 г., като главния полщад Джама Ел-Фна е в списъка на нематериалното културно наследство.

Джамията Кутубия, Саадинските гробници и Дворецът Бахия са едни от най-впечатляващите обекти на Медината.

 

[Diana Doncheva 2802]

Но моят любим обект на Юнеско в Мароко е ксарът Айт Бен Хадду, който се намира на 29 км от Уарзазат, Южно Мароко.

 

[домосед 41093]

преди 57 минути , Diana Doncheva каза:

Но моят любим обект на Юнеско в Мароко е ксарът Айт Бен Хадду, който се намира на 29 км от Уарзазат, Южно Мароко

Там е същи Содом и Гомор! 

 

 

[jungfraujoch 15718]

На 12/20/2015 в 23:33, домосед каза:

В VII серия на "Междузвездни войни" бдителните забелязваме обекти от списъка на Юнеско в най-далечни галактики.

Джедаите знаят какво търсят!

 

Sceilig Mhichíl, Éire

 

 

 

 

 

 

Още снимки от личния архив: цък
 

Красота!

На 12/16/2016 в 12:43, домосед каза:

Още едно попълнение в личната ми колекцията тази година

 

Това място е вълшебно!

[jungfraujoch 15718]

На 9/19/2016 в 17:32, bulpa каза:

Последното ЮНЕСКО, което посетих - железопътната линия Rhaetian в пейзажите на  Албула и Бернина, средни Алпи.

 

Тръгване от гр. Тирано, Италия, две прекачвания - на Понтресина и на Самедан, крайна спирка Chur, Швейцария и обратно. Пътувах изцяло с регионалните влакове, но от Самедан до Chur и обратно бяха закачени вагоните на Глетчер Експрес. По пътя се разминавахме и с вагоните на Бернина Експрес. Разликата освен предимство в по-широките седалки и обслужването при Глетчер Експрес и Бернина Експрес - не видях. Докато на обикновените вагони се отварят прозорците и може да си вееш косите

 

Глетчер Експрес

 

 

Landwasserviadukt

 

Езерото Бианко - тук е най-високата жп спирка Ospizio Bernina - 2253 м.

 

Алп Грюм

 

Спираловиден виадукт Brusio

 

Колегите отсреща до дървото (къде е емотикончето с фотоапарат)

 

Миралаго

 

Един глетчер в далечината

 

 

@bulpa,много е красиво!

[домосед 41093]

преди 22 часа, домосед каза:

(следва)

Влакът ме отведе в Касалмаджиоре.

 

Да вдигнат ръка магеланците, които са ходили в Касалмаджиоре! Даже и за местните жители не съм сигурен дали са ходили там. Беше час на сиеста насред Великите пости и на селския площад нямаше жива душа освен една очевидно объркала показанията на часовника женица, която държеше будката си за вестници отоворена, чунким на някой ще му се причетат новини точно в тоя момент. Единствената причина и аз да сляза тук не беше търсенето на вестник, а че гарата е най-близката възможна до следващото юнеско по пътя ми - Сабионета. Сандвич обаче потърсих. Намерих го зад стъклена витрина на модерен сандвичораздавателен автомат. Пуснах две евро и автоматът каза "Ще видим". Тоест - изплю една бележка, която с ограничения си италиански разчетох като извинение, че няма ресто от 5 цента, затова да заповядам да си ги получа от тютюнджията в съседния дюкян, който ще ми ги върне и ще отключи ръчно машината, за да ми връчи сандвича. За разлика от вестникарката тютюнджията са беше прибрал да спи, но все пак беше сложил някаква бележка, че ще отвори към 5 следобед. А беше още 2. Тая бележка със същия успех може да си е била стояла на вратата от миналата или произволна година по същото време.  Да остана и без сандвич, и без две евро, и да поема гладен и беден шестте километра пеша към съседното село под най-силното слънце, не беше особено мотивиращо и реших да му отпусна на Касалмаджиоре още максимум час. Дали почудо няма да се раздвижи. В последната четвърт на отпуснатия час се случиха цели три чудеса: кафеджийска с азиатски черти на лицето отвори едно кафене и ми направи сандвич с шунка (cotto)  и сирене; кафеджия с европейски черти на лицето отвори друго кафене и любезно откупи кредитната бележка от автомата срещу две евро; мина някакъв заблуден единствен за деня рейс за Сабионета и с подчертана почуда да завари турист на спирката за слизане на ученици, ме взе. 

 

Сабионета е забелязана от Юнеско в качеството си на добър пример на ренесансово градско планиране. На зелено! Веспасиано Гонзага,  дож на Мантуа през XVI век е решил, че може да си позволи тиха, частна, пасторална вилна зона, планирал си я на 30 км от шумната столица, оборудвал я с няколко вилички и църквички  и я заградил с крепостна стена и ров по най-съвременните за ренесанса стандарти. И откакто си е тръгнал, никакви видими промени в градчето не са настъпили!

 

 

(следва)

 

 

[master_of_germs 53739]

преди 16 минути , домосед каза:

Да вдигнат ръка магеланците, които са ходили в Касалмаджиоре!

Надявам се през януари да мога да вдигна ръка. Имах една такава идея, поради купени билети до Болоня от ония за по 6 лв. в посока. Обаче сега смениха разписанието и полетът за отиване ни е отменен. Ще го измислим някак...

Доколкото разбирам, май няма как да се получи да се съчетаят Парма и Сабионета в един ден с обществен транспорт, освен ако не се нощува в Парма, или...?

[jungfraujoch 15718]

В момента, master_of_germs каза:

Надявам се през януари да мога да вдигна ръка. Имах една такава идея, поради купени билети до Болоня от ония за по 6 лв. в посока. Обаче сега смениха разписанието и полетът за отиване ни е отменен. Ще го измислим някак...

Доколкото разбирам, май няма как да се получи да се съчетаят Парма и Сабионета в един ден с обществен транспорт, освен ако не се нощува в Парма, или...?

 

преди 18 минути , домосед каза:

Влакът ме отведе в Касалмаджиоре.

 

Да вдигнат ръка магеланците, които са ходили в Касалмаджиоре! Даже и за местните жители не съм сигурен дали са ходили там. Беше час на сиеста насред Великите пости и на селския площад нямаше жива душа освен една очевидно объркала показанията на часовника женица, която държеше будката си за вестници отоворена, чунким на някой ще му се причетат новини точно в тоя момент. Единствената причина и аз да сляза тук не беше търсенето на вестник, а че гарата е най-близката възможна до следващото юнеско по пътя ми - Сабионета. Сандвич обаче потърсих. Намерих го зад стъклена витрина на модерен сандвичораздавателен автомат. Пуснах две евро и автоматът каза "Ще видим". Тоест - изплю една бележка, която с ограничения си италиански разчетох като извинение, че няма ресто от 5 цента, затова да заповядам да си ги получа от тютюнджията в съседния дюкян, който ще ми ги върне и ще отключи ръчно машината, за да ми връчи сандвича. За разлика от вестникарката тютюнджията са беше прибрал да спи, но все пак беше сложил някаква бележка, че ще отвори към 5 следобед. А беше още 2. Тая бележка със същия успех може да си е била стояла на вратата от миналата или произволна година по същото време.  Да остана и без сандвич, и без две евро, и да поема гладен и беден шестте километра пеша към съседното село под най-силното слънце, не беше особено мотивиращо и реших да му отпусна на Касалмаджиоре още максимум час. Дали почудо няма да се раздвижи. В последната четвърт на отпуснатия час се случиха цели три чудеса: кафеджийска с азиатски черти на лицето отвори едно кафене и ми направи сандвич с шунка (cotto)  и сирене; кафеджия с европейски черти на лицето отвори друго кафене и любезно откупи кредитната бележка от автомата срещу две евро; мина някакъв заблуден единствен за деня рейс за Сабионета и с подчертана почуда да завари турист на спирката за слизане на ученици, ме взе. 

 

Сабионета е забелязана от Юнеско в качеството си на добър пример на ренесансово градско планиране. На зелено! Веспасиано Гонзага,  дож на Мантуа през XVI век е решил, че може да си позволи тиха, частна, пасторална вилна зона, планирал си я на 30 км от шумната столица, оборудвал я с няколко вилички и църквички  и я заградил с крепостна стена и ров по най-съвременните за ренесанса стандарти. И откакто си е тръгнал, никакви видими промени в градчето не са настъпили!

 

 

(следва)

 

 

 

преди 18 минути , домосед каза:

Влакът ме отведе в Касалмаджиоре.

 

Да вдигнат ръка магеланците, които са ходили в Касалмаджиоре! Даже и за местните жители не съм сигурен дали са ходили там. Беше час на сиеста насред Великите пости и на селския площад нямаше жива душа освен една очевидно объркала показанията на часовника женица, която държеше будката си за вестници отоворена, чунким на някой ще му се причетат новини точно в тоя момент. Единствената причина и аз да сляза тук не беше търсенето на вестник, а че гарата е най-близката възможна до следващото юнеско по пътя ми - Сабионета. Сандвич обаче потърсих. Намерих го зад стъклена витрина на модерен сандвичораздавателен автомат. Пуснах две евро и автоматът каза "Ще видим". Тоест - изплю една бележка, която с ограничения си италиански разчетох като извинение, че няма ресто от 5 цента, затова да заповядам да си ги получа от тютюнджията в съседния дюкян, който ще ми ги върне и ще отключи ръчно машината, за да ми връчи сандвича. За разлика от вестникарката тютюнджията са беше прибрал да спи, но все пак беше сложил някаква бележка, че ще отвори към 5 следобед. А беше още 2. Тая бележка със същия успех може да си е била стояла на вратата от миналата или произволна година по същото време.  Да остана и без сандвич, и без две евро, и да поема гладен и беден шестте километра пеша към съседното село под най-силното слънце, не беше особено мотивиращо и реших да му отпусна на Касалмаджиоре още максимум час. Дали почудо няма да се раздвижи. В последната четвърт на отпуснатия час се случиха цели три чудеса: кафеджийска с азиатски черти на лицето отвори едно кафене и ми направи сандвич с шунка (cotto)  и сирене; кафеджия с европейски черти на лицето отвори друго кафене и любезно откупи кредитната бележка от автомата срещу две евро; мина някакъв заблуден единствен за деня рейс за Сабионета и с подчертана почуда да завари турист на спирката за слизане на ученици, ме взе. 

 

Сабионета е забелязана от Юнеско в качеството си на добър пример на ренесансово градско планиране. На зелено! Веспасиано Гонзага,  дож на Мантуа през XVI век е решил, че може да си позволи тиха, частна, пасторална вилна зона, планирал си я на 30 км от шумната столица, оборудвал я с няколко вилички и църквички  и я заградил с крепостна стена и ров по най-съвременните за ренесанса стандарти. И откакто си е тръгнал, никакви видими промени в градчето не са настъпили!

 

 

(следва)

 

 

Касалмаджиоре!Много ми хареса,хич и не си се прецакал,цели три чудеса са ти се случили и успешна сделка!Сабионета е много красиво място,спокойно и лежерно я карат там,както се вижда от снимките.Веспасиано Гонзага със сигурност е спокоен на оня свят! Благодаря ти,че ме развесели толкова много!

[домосед 41093]

преди 43 минути , master_of_germs каза:

Доколкото разбирам, май няма как да се получи да се съчетаят Парма и Сабионета в един ден с обществен транспорт, освен ако не се нощува в Парма, или...?

Сабионета е трудна за обществен транспорт. Има един или два рейса дневно от Парма, които са съобразени с графика на учениците. Откъм Мантуа рейсовете са малко повече. Ключовата дума е "малко".

[iaia_mama 14616]

домосед

"...затова ги прекъснах с едно универсално alora va bene, демонстративно изтрих снимката на сградата, и се разделихме по-живо по-здраво..."

 

И на мен ми се е случвало блюстители на реда край интересно място или в музей/дворец/замък да ме карат да си изтрия снимка, защото било забранено да се снима. Винаги се чудя не знаят ли тези хора, че ако много държа на тази снимка, без проблем бих могла да си я възстановя после  

[iaia_mama 14616]

преди 2 часа, master_of_germs каза:

Надявам се през януари да мога да вдигна ръка. Имах една такава идея, поради купени билети до Болоня от ония за по 6 лв. в посока. Обаче сега смениха разписанието и полетът за отиване ни е отменен. Ще го измислим някак...

Доколкото разбирам, май няма как да се получи да се съчетаят Парма и Сабионета в един ден с обществен транспорт, освен ако не се нощува в Парма, или...?

master_of_germs, ето актуално разписание на автобус 17 - Мантуа-Парма. Сабионета е по пътя му, а цената на билета Мантуа-Сабионета е 4,90€.

en_17_mantova-gazzuolo-sabbioneta-viadana_S1497254401.pdf

 

 

Редактирано 23 август, 2017 от iaia_mama

[домосед 41093]

преди 19 минути , iaia_mama каза:

master, ето актуално разписание на автобус 17 - Мантуа-Парма. Сабинета е по пътя му, а цената на билета Мантуа-Сабионета е 4,90€.

Обръщам внимание, че се сменят два рейса: 17 от Мантуа до Сабионета (4 пъти на ден) и 86 от Сабионета до Парма (1 път на ден). 

В самата Сабионета двата спират на различни места 

[домосед 41093]

От спирката пред Bar Stazione в Сабионета хванах цитирания рейс 17 и продължих към третата юнеско цел на деня - Мантуа.

 

 

Златният век на Мантуа се свързва с 300-годишното управление на фамилията Гонзага, което съвпада с Ренесанса. Гонзагите са имали амбицията да си съперничат по ренесансност с Флоренция, а защо не и със самия Рим. Но това, което прави историята на Италия интересна ("На чужд гръб и 100 чуми и австрийски нашествия са малко!" етруска народна пословица) е, че различните италиански републики, даже и съседни в една долина, често са имали коренно различна съдба.  В средата на XVII век добруването на Мантуа внезапно приключва и тя си остава ограбен и беден роднина, встрани от главния път. 

 

 

Впрочем, че замъкът (кампусът от дворци по-точно) на херцозите на Мантуа е бил разграбван повече от веднъж, в никакъв случай не означава, че сегашната му художествена колекция е бедна на периоди и течения в европейското изобразително изкуство.

 

 

 

Нито, че вътрешността на катедралата е олющена, ошмулена и варосана.

 

 

Но мястото, от което останах в захлас в тоя град, е стаята за нощувка на Съпрузите. Без да се правя на оригинален.  Camera degli sposi е забележителност №1 на Мантуа. За надникване в нея се реди дълга опашка и се правят резервации по интернет.

- Нямате ли случайно свободен час за днес?

- Имаме в 17:30.

- Жалко, влакът ми е в 14:00.

- Сам ли сте?

- Да.

- Е, тогава мога по изключение да ви включа в групата за 12:20.

- Grazie mille!

Това беше диалогът, проведен с касиерката.
Благодарностите се умножиха от mille на milione, когато влязох в спалнята на съпрузите и установих, че групата от 12:20 се е състояла от нула човека! 

 

Фреските са от маркизуването на Лудовико III Гонзага през втората половина на XV век.

В истински ренесансов дух е преценил, че е добра идея да се разнообразят повсеместните религиозни сюжети, и е поръчал на стените в тази дворцова спалня да се изпишат портетни композиции на семейството му.  Позабравена от античния свят практика за овековечаване на простосмъртните.

 

 

Втората по значимост спалня в Мантуа, с която също разполагах самостоятелно, е Camera del domosedo. 

 

 

А разполагах не само със стаята, ами с цял триетажен хостел с тераса с гледка към катедралата.

 

 

(следва)

 

[jungfraujoch 15718]

преди 51 минути , домосед каза:

От спирката пред Bar Stazione в Сабионета хванах цитирания рейс 17 и продължих към третата юнеско цел на деня - Мантуа.

 

 

Златният век на Мантуа се свързва с 300-годишното управление на фамилията Гонзага, което съвпада с Ренесанса. Гонзагите са имали амбицията да си съперничат по ренесансност с Флоренция, а защо не и със самия Рим. Но това, което прави историята на Италия интересна ("На чужд гръб и 100 чуми и австрийски нашествия са малко!" етруска народна пословица) е, че различните италиански републики, даже и съседни в една долина, често са имали коренно различна съдба.  В средата на XVII век добруването на Мантуа внезапно приключва и тя си остава ограбен и беден роднина, встрани от главния път. 

 

 

Впрочем, че замъкът (кампусът от дворци по-точно) на херцозите на Мантуа е бил разграбван повече от веднъж, в никакъв случай не означава, че сегашната му художествена колекция е бедна на периоди и течения в европейското изобразително изкуство.

 

 

 

Нито, че вътрешността на катедралата е олющена, ошмулена и варосана.

 

 

Но мястото, от което останах в захлас в тоя град, е стаята за нощувка на Съпрузите. Без да се правя на оригинален.  Camera degli sposi е забележителност №1 на Мантуа. За надникване в нея се реди дълга опашка и се правят резервации по интернет.

- Нямате ли случайно свободен час за днес?

- Имаме в 17:30.

- Жалко, влакът ми е в 14:00.

- Сам ли сте?

- Да.

- Е, тогава мога по изключение да ви включа в групата за 12:20.

- Grazie mille!

Това беше диалогът, проведен с касиерката.
Благодарностите се умножиха от mille на milione, когато влязох в спалнята на съпрузите и установих, че групата от 12:20 се е състояла от нула човека! 

 

Фреските са от маркизуването на Лудовико III Гонзага през втората половина на XV век.

В истински ренесансов дух е преценил, че е добра идея да се разнообразят повсеместните религиозни сюжети, и е поръчал на стените в тази дворцова спалня да се изпишат портетни композиции на семейството му.  Позабравена от античния свят практика за овековечаване на простосмъртните.

 

 

Втората по значимост спалня в Мантуа, с която също разполагах самостоятелно, е Camera del domosedo. 

 

 

А разполагах не само със стаята, ами с цял триетажен хостел с тераса с гледка към катедралата.

 

 

(следва)

 

Всичко описано и снимано е много красиво!Преди време четох една книга,в която основната тема беше съперничеството между Флоренция и Мантуа.Фамилията Гонзага водеше направо сериозни битки за надмощие.Сниманите от теб фрески в стаята за нощувка на Съпрузите са прекрасни.Както и втората по значимост спалня и camera del domosedo.

преди 51 минути , домосед каза:

От спирката пред Bar Stazione в Сабионета хванах цитирания рейс 17 и продължих към третата юнеско цел на деня - Мантуа.

 

 

Златният век на Мантуа се свързва с 300-годишното управление на фамилията Гонзага, което съвпада с Ренесанса. Гонзагите са имали амбицията да си съперничат по ренесансност с Флоренция, а защо не и със самия Рим. Но това, което прави историята на Италия интересна ("На чужд гръб и 100 чуми и австрийски нашествия са малко!" етруска народна пословица) е, че различните италиански републики, даже и съседни в една долина, често са имали коренно различна съдба.  В средата на XVII век добруването на Мантуа внезапно приключва и тя си остава ограбен и беден роднина, встрани от главния път. 

 

 

Впрочем, че замъкът (кампусът от дворци по-точно) на херцозите на Мантуа е бил разграбван повече от веднъж, в никакъв случай не означава, че сегашната му художествена колекция е бедна на периоди и течения в европейското изобразително изкуство.

 

 

 

Нито, че вътрешността на катедралата е олющена, ошмулена и варосана.

 

 

Но мястото, от което останах в захлас в тоя град, е стаята за нощувка на Съпрузите. Без да се правя на оригинален.  Camera degli sposi е забележителност №1 на Мантуа. За надникване в нея се реди дълга опашка и се правят резервации по интернет.

- Нямате ли случайно свободен час за днес?

- Имаме в 17:30.

- Жалко, влакът ми е в 14:00.

- Сам ли сте?

- Да.

- Е, тогава мога по изключение да ви включа в групата за 12:20.

- Grazie mille!

Това беше диалогът, проведен с касиерката.
Благодарностите се умножиха от mille на milione, когато влязох в спалнята на съпрузите и установих, че групата от 12:20 се е състояла от нула човека! 

 

Фреските са от маркизуването на Лудовико III Гонзага през втората половина на XV век.

В истински ренесансов дух е преценил, че е добра идея да се разнообразят повсеместните религиозни сюжети, и е поръчал на стените в тази дворцова спалня да се изпишат портетни композиции на семейството му.  Позабравена от античния свят практика за овековечаване на простосмъртните.

 

 

Втората по значимост спалня в Мантуа, с която също разполагах самостоятелно, е Camera del domosedo. 

 

 

А разполагах не само със стаята, ами с цял триетажен хостел с тераса с гледка към катедралата.

 

 

(следва)

 

 

 

[cck 25093]

Аз пък току що успях да разгледам древно Филипи. Само то ми беше останало през годините, пропуснато от колекцията ЮНЕСКО в континентална Гърция.