дневник Три планини или мейнстрийма на югозапада

[patilana]

Внезапно ме обзе ентусиазъм да започна да пиша за последното ни пътуване с @anita82. От есента му се каним на югозапада - хем да го видим двете, хем пък да видим как @Иван Попов посреща неочаквани гости, обаче не успях да съчетая двете цели и си остана само разходката. С Иванчо ще се видим на негова територия следващия път. 

И да, става дума за Рилски манастир, Банско, Рупите и Роженски манастир, Лещен, Ковачевица. Но и за Стобските пирамиди, Добърско, Никополис ад Нестум , Делчево, лесопарк Градище и село Долен. Да, и за Гоце Делчев. Това последното буквално ме втрещи - толкова не очаквах да си сменя мнението за града. Ще разкажа и за хората, които срещнахме по пътя. И за самия път. 

В началото на април вече не можехме да преглътнем идеята, че още едни почивни дни ще ни се изплъзнат от ръцете и ще ги прекараме заболи носове в интернет. Анита каза, че четири дни със семейството са съвършено достатъчни и можем да посветим останалите пет на себе си. Аз изобщо не чаках да ми повтаря и за час спретнах програма в одобрена от нея посока - някъде надолу на юг. Сега, да не си помислите, че на мен не ми се е ходело натам ! Неее, абсурд, ходи ми се и на мен. И доколкото се познавам, ще ми се ходи пак.

Това е спретнатата от мен програма. 

Ден 1 - Стобски пирамиди, Рилски манастир, църквата в село Добърско. Нощувка в Банско.

Ден 2 - Банско, Делчевски водопад,Делчевска  еко пътека и село Делчево. Нощувка в Гоце Делчев. 

Ден 3 - Никополис ад Нестум, Лещен, Ковачевица, лесопарк Градище, Долен. Нощувка в Гоце Делчев.

Ден 4 - Мелник, Роженски манастир, Рупите, Хераклея Синтика. Нощувка в Гоце Делчев.

Ден 5 - Прибиране към София по пътя Гоце Делчев - Доспат - Батак - Пазарджик 

 

И тъй в ден 1 , натъпкала пътната си чанта с потници, щото то там е топло, оставила маската си да си виси до входната врата и съвършено забравила за пролетното си якенце, че Банско е в планина, не за друго, аз изскочих от вкъщи и изпаднах във възторг - щях да се возя на прекрасна малка кола - любимия ми червен нюанс . Снимка нямам, ама ако ме качат пак в нея, ще я снимам да видите колко е хубава

Тръгваме в девет и след час и нещо непрекъснато бъбрене се озовахме в село Стоб. За да си спестите малко некачествен път, задайте на навигацията Рилски манастир и няма да сбъркате. Ние се отбихме от магистралата директно за селото и от него излязохме на пътя към манастира. В селото има достатъчно на брой табели за пирамидите и нямате никакъв шанс да поемете в грешна посока. Паркинга за тях е в горния край и около него има заведение за хранене и кафе и щандче за магнити. Е, толкова рано - към 10:30, още премитаха покрай тях, но на връщане работеха с пълна сила. Тръгвате по една широка пътека, която в един момент става тясна и стръмна, после още по - стръмна и след като вече сте минали километъра от навигацията, следва още една стръмнина и чак тогава идва гледката в краката ви .  Не си причинявайте това изкачване посред лято. Може да намразите ходенето и природата. Винаги си вземайте с вас достатъчно вода. Постарали са се да обезопасят пропастта и все пак, внимавайте.

 

От там право на Рилския манастир. Паркингът е 5 лв. Всичко си е на мястото. И е все така внушително и красиво.  

 

Следва село Добърско , със своята прекрасна църква - "Св.св.Теодр Тирон и Теодор Стратилат", изрисувана от любител на портрета. Снимането е забранено и трябва да идете до там, за да видите Богородица в скафандър и Исус в капсула. Както и над 30 изображения на жени, нещо, което не се допуска . Все пак всеки зограф си има своите виждания за изпълнение на поставената задача. И в допълнение един въпрос - Какви бои е използвал майстора, че и днес сцените и образите са ярки и нямат нужда от реставрация след толкова векове ?! 

 

От тук можете да направите преход към хижата  над селото и там да се разхождате доволно.

И да не забравя да кажа, че уредничката ни помоли да изчакаме да излязат предните посетители , за да вляза без маска и въпреки, че заради ковида й е забранено да води беседа, все пак влезе с нас и ни показа най - интересните стенописи . После ни подкани да си измием очите на чешмата в дъното - водата била лековита .

 

[patilana]

Ошеметени от църквата и пълни с идеи за някакъв следващ уикенд в района над Добърско, потеглихме към Банско. Едва влезли в града , аз скокнах в първата аптека за маска. Сдобила се с безценния пропуск за църкви и музеи , най - сетне се успокоих и можех да гледам весело на живота в затворени помещения. С вдигната глава и маска на лице, се появих в букнатата къща за гости  в центъра и  установих, че хората са помислили за забраванковци като мен - предлагаха маски, на цената от аптеката. Да, бях забравила, че банскалии са хора търговци ... Настаниха ни и изчезнаха. 

Метнахме багажа и пихме по  едно малко аперитивче преди вечеря

 

Освежени от чужбинския алкохолец  тръгнахме да издирваме работеща кръчма за вечеря. Изразявам се така, защото в града има ужасно много места за хранене, но в момента голяма част от тях бяха тъжно пусти. Все пак намерихме една. Цял оркестър ни посрещна и забавлява. И напук на твърдението на сервитьора, че имат цялото меню, Анита нацели липсата - поръча си кървавица! То ние  и без кървавицата не успяхме да се справим със съдържанието на чиниите , толкова големи бяха порциите. Сведения за местата ни за хранене, ще даде тя. 

Тази нощ, пред затварящите се наши очи бе последното видяно за деня: 

 

Ех, Банско!

[patilana]

Ден 2

Банско спечели надпреварата със Сандански за първа нощувка, защото се върза прекрасно логистично с голямата ни цел - района на Гоце Делчев.

Каквото и да кажем за него , то просто ще е непълно. Със сигурност това е най - разпознаваемият наш планински град, не само у нас , а и по света. Пропит с история , но и съвсем съвременен , на неговите жители дължим повече, отколкото бихме се сетили на първо четене. Не знам и колко са родовете у нас, които имат толкова дълбоки корени. Ако някой ваш познат има фамилия Радонов, например, то едва ли той няма да бъде далечен братовчед на майстора на часовника на камбанарията на църквата Света Троица.

 

Трудно ще бъде да не си кажете, че вашият познат Бенин не е свързан с книгите и заради родовата си връзка с Неофит Рилски, чийто баща е обучавал бъдещите банскалийски търговци на сметки в уюта на дома си. Нещо почти непознато тогава.

 

Как да пропуснем и твърдия характер на Вапцарови , дали ни човек почетен с паметник,

 

точно срещу безценният за българското ни самосъзнание Паисий Хилендарски.

 

Макар и не така духовно в съвремието, но Молерите не са само част от асортимента на една голяма българо - испанска фирма , а и видни художници, чиито доайен е създателят на Банската художествена школа Тома Вишанов - Молера, а синът му Димитър Молеров, също известен иконописец  е най - доброто приятелче на Никола Бенин, заради когото последния прекършва волята на баща си и се превръща в Неофит Рилски. 

След като се бяхме разходили предната вечер покрай река Глазне и открили пешеходната зона по улица"Гоце Делчев", поразпитахме уредника на къщата музей "Неофит Рилски" за близко до града място, където хем да се разходим, хем да хапнем вкусно. Без замисляне, той ни препоръча язовир Кринец. Кой знай какви съм ги вършила при предните си идвания тук, но този язовир ми беше непознат . Грешката е поправена и вече не ме е срам, че банските кръчми са ми затъмнявали съзнанието твърде качествено, та да го пропусна толкова години. 

И така както улиците в града светят, и с трън да завлечеш, боклук няма да хванеш, то пътят до язовира е за истински българи - няма помен от асфалт и дупките са повече отколкото можете да си представите. Ама нали ни пратиха там, та устояхме на желанието да се върнем на лъскавото околовръстно! И бяхме възнаградени :

 

Нали сме магеланки и не можем да седнем да ядем, без да сме опознали поне близката околност, нападнахме баира след язовирната стена. Толкова е красиво!!!

 

 

 

 

Аз , нали съм си кифла, не можех да проумея как успяваш да караш колело, там дето някои трудно ходят, но пък напълно разбирам любителите на планинското колоездене . Красотата на планините ги зарежда с енергия.

На връщане снимахме и рибата , която вероятно препълва язовира

 

 и басейнчетата след него.

 

Напълно удовлетворени от разходката, заседнахме в ресторанта за пържена риба и бира, естествено.

 

После обратно по разбития път и газ към Гоце Делчев. Настилката е чудесна, гледките около Места прекрасни. Пристигнахме бързо, метнахме багажа в хотела, където беше съвършено празно и поехме към следващата спирка - село Делчево. 

Няма как да претупам това прекрасно местенце и стигането до него, та го оставям за следващия пост.

[anita82]

Patilana така живописно го е описала че не знам какво да добавя освен някои карти и сметки 🙂 Пък и дето тя вика - на мен само гипс ми е в главата (довършвам апартамент ново строителство). Технически погледнато не е гипс ами шитрок, теракол, латекс, мебели и кухни но...пак се отплеснах 😄

 

Като цяло пътят беше ок, очаквах доста по-зле, а и не знаех как ще се оправим без климатик. Оказа се че не беше проблем но предполагам след още един месец ще е мъка. Гугъл мапс на няколко пъти се опита да ни прекара през разбити чакълести пътища за по-кратко...успя на няколко пъти, и в Исландия ни го направи този номер. Но като цяло давам оценка 5.50 за навигацията и плана беше успешно изпълнен!

 

Картите:

 

Ден 1

 

Ден 2:

Обиколка пеша към Делчево, можеше да стигнем но щеше да стане късно и трябваше и да се връщаме така че се върнахме да си вземем колата и да покорим Делчево като нормални туристи:

 

Ден 3

 

Ден 4

 

Ден 5

Това беше моята гениална идея - защо да не се върнем до София през Доспат и Пазарджик! Идеята ми беше да видим язовира и да избегнем трафика от Кулата към София. Не знам какво избегнахме но видяхме и яз. Широка Поляна и хапнахме за 10тина лв за две, така че считам че си струваше допълнителния час път!

[Иван Попов]

На 13.05.2021 г. в 21:28, patilana каза:

От есента му се каним на югозапада - хем да го видим двете, хем пък да видим как @Иван Попов посреща неочаквани гости, обаче не успях да съчетая двете цели и си остана само разходката. С Иванчо ще се видим на негова територия следващия път. 

Заповядайте, добре сте дошли! 🙂 Дано само да съм в района 😊

Ама ти така не говори, че аз и баница може да източа източа 😉

[patilana]

Ох, чуйте го Иванчо  @Иван Попов, баница щял да ми източи! Той вече ми е обещал да ме води в къщата на баба си в Златолист и да осигури местната мечка да реве под прозореца на спалнята ми . Специално съм предупредена, че по това време той ще е на друго място. Сега баница😍 ... Още едно обещание и ще ида пак в неговия край този път специално за обещаните благини .

Само малко ще поизчакам да се увеличи мечата популация в Пирин, да не ми рече, че вече не слизали в селото 😉 И никакви негови заигравки по роботи, уравнения и незнамкакви неразбираеми за патиланската ми глава активности, няма да го спасят от гости🤗

 

Да си продължа за Делчево. Ама преди това да си кажем, че последното нещо, което очаквахме в Гоце Делчев е ... задръстване. Истинско, плътно, изнервено, бибиткащо задръстване в 16:45. Направо не беше за вярване😲Тия хора до колко работят?! 

Понеже временно живеехме точно на другия край на града, ни отне доста време да се измъкнем от него. И тъкмо се чудех на кой точно завой е пътеката за водопада, табелата се показа още в средата на първия вираж.

Две девойчета с почуда ни посочиха, че можем да спрем където си искаме. После един пикап и голяма кола търпеливо ни изчакаха да се наместим на върха на виража. И то не било пътека, поне до средата си е тесен път и за да не се изкушават автомобилистите да навлизат по него , 50 м след началото е преграден с три огромни камъка. След това облещихме очи на кошчетата за боклук.

Следващото стесняване на пътя и превръщането му в тясна пътека бе максимално обезопасено от към кал и невъзможност за минаване. Вярно е, че няма ограда ,предпазваща от срутване в дълбоко дере, но с елементарно внимание стигаш до малка полянка. Тук малките деца задължително превръщат бащите си в кончета. И уж си стигнал края на пътеката, ушите ти отдавна са проглушени от него , а не го виждаш. Трябва си още едно усилие - да надникнеш зад скалите, воден от гръмовния звук и чак тогава го виждаш.

Делчевският водопад е малък, но явно е любимо място за местните. В беседката имаше неколцина младежи , та май разсеяността на девойките на завоя си има естествено обяснение. Наснимахме се и си тръгнахме. Не бяхме предвидили пикник, а той би бил съвсем на място. Не пропускайте да отделите половин час от живота си, за да повървите по тази с любов поддържана пътека, която ще ви предложи и такива гледки.

Метнахме се отново на колата и след два завоя разкопчахме коланите. 

Днес е екопътека, някога е бил бързият път между Неврокоп и Делчево. Кхм, кхм 

До погледното място "Водопада" пътеката е такава.

Нагоре не отидохме, защото нямаше да успеем по светло да се върнем няколко км до колата, заради моята неспособност да съм бързоходец, но съм дълбоко убедена, че в последната си третина тя е дооооста стръмна. Хм, на погледното място "Водопада"не очаквайте да видите водопад, той е някъде долу. Ще го чуете отново гръмовно, а ще се насладите на тези гледки.

 

 

И най - накрая сме в Делчево. Харесах това село.

 

Има красиви къщи, има и съвсем тъжни.

 

 

Неговите булеварди и улици са съвсем извън мейнстриима :

 

 

 

А това са дворчетата : 

 

 Откритите части на заведението в Шапковътъ кръчмъ: 

Има и други места за хранене. Рекламата на едното буквално ме разсмя : 

 

Как точно се е получило това сгъстяване на къщите мога само да гадая, ама Велико Търново ряпа да яде. 

 

Най - хубавото на това до скоро световнонеизвестно място е , че не е загивало като село от XVll век.

И няма и да загине скоро, щом потомците му правят такива неща .

 

 

Решите ли да идете там, има и какво да правите поне седмица в околността му. Погрижили са се да ни запознаят с възможностите :

След като го оръшкахме и наснимахме, се метнахме на модерния си кон и по ето такъв, също чудесно поддържан и разширен за джипове път,

 

се добрахме до ресторанта на Маламовата къща. Нямаме забележка към интериора и храната, нооо за сервитьор ни се падна най - киселото девойче на света. Искрено се надяваме причината за киселяка му да е отстранена и усмивката вече да огрява и подчертава хубостта му.

 

...Нема, нема, не ке се роди

 по юбаво девойче, от македонче...

 

 

 

[patilana]

Ден 3 

Присвои програмата на ден 4 , но това никак не повлия  на намеренията ни да съчетаем почивка и развлечения в едно пътуване. Само уточнявам, че за нас двете, развлечение е да видиш красиви места и да предизвикаш ума си .

Пътят между Гоце Делчев и Мелник е добър до преминаване на планината през Попови ливади. Слизайки от планината и навлизайки към селата от другата страна си става със забележки.Там горе, обаче , с  удоволствие видяхме пушещи коминчета, тичащи деца и много паркирани коли. Значи животът продължава. От там може да слезете до Делчево . Пък и други пътеки има в околността та си става за почивка - кратка или по - дълга, по ваше усмотрение.

Когато бях дете , Мелник беше най - малкият град в България с 500 жители. Днес пак си е най - малкият град, но постоянните му жители са само 25. Загубих всякаква надежда, че тези улици някога ще имат настилка различна от прахта на околните пясъчници.

 

Кордопуловата къща си е на място. Анита каза, че избата й е откровена кръчма. Аз тази година пропуснах зимната градина и холът с размери на соц гарсониера.

 

След похапване в Менчевата къща, където отбелязвам блестящата хигиена на тоалетната, се качихме до манастирчето над града. От него е възстановена само църквичката и за мое удоволствие пак я намерихме отворена и подредена. Качването до нея става по пътека , в която преминава улицата вляво от църквата "Свети Николай Чудотворец ". Стръмна е и може би при дъжд изисква повишено внимание , но с добри обувки и в такова време се минава. Аз съм се качвала по чехли, та мисля всеки би могъл, дори и малки деца, да я качат. Горе имате възможност в кръгов маршрут да обиколите хълма. В единият му край е църквичката, а в другия Деспот Славовата крепост . Пътеката е обезопасена с въже на сложните места. 

 

Кордопуловата къща отгоре:

 

И целият Мелник от птичи поглед: 

 

Южните Мелнишки пирамиди:

 

Преди да тръгнете вдясно за най - известната къща, е началото на еко пътеката между Мелник и Роженския манастир. Има табела . Из нета пише, че се минава за два часа. Дали е така не знам и нямам намерение да проверявам някога . Предпочитам 6те км да ги минавам с превозно средство. Все пак, един ден ще повървя по нея в обратна посока , защото и Роженските пирамиди са хубава гледка даже от пътя. На мен не ми е много ясно чии са тези пирамиди в крайна сметка, защото са ту Мелнишки, ту Роженски , но понеже не съм местна, ги приемам за Роженски , поради по - голямата им близост до село Рожен. 

Пътеката излиза на поляната пред Роженския манастир, където ни посрещнаха няколко овчарски кучета, които се чудеха под коя кола да се скрият от слънцето.

 

Манастирът е  все така красив . Лозата тъкмо се разлистваше. 

 

Кипарисът е още по - достолепен : 

 

Не съм броила колко снимки имам на манастирската трапезария , но снимах и сега :

В това помещение имам чувство, че съм някъде в западноевропейски замък. Част от стенописите тук са реставрирани и ни дават представа за майсторството на автора им в далечния XVI  век.

За съжаление това е единственото помещение , в което допускат туристи. 

Никога не пропускам и гледката от прозорците: 

 Пътят , който виждате е всъщност остатък от екопътека от Роженския манастир до манастира "Света Богородица Спилеотиса" след село Златолист. Пиша остатък, защото беседките по нея и самият път отдавна не са поддържани и нямат белези на такова модерно название. С малко внимание в това й начало, може да я минете с кола . По път ще срещнете табун кончета, ще се полюбувате на безименни пирамиди и накрая й ще стигнете до последният дом на Преподобна Стойна. От мен да знаете, че ако се полюлеете на чинара в двора, ще се сбъдне желанието Ви детски смях да огласи дома Ви. 😉

Ние не тръгнахме натам.

Понеже , както вече знаете, в чантата ми имаше само потници , се бях притеснила , че няма да ме допуснат разголена в манастира. Е, те там си знаят , че кифлите тепърва ще ги налазят и се бяха подготвили. Щом видях наметките се сдобих с една. Анита нямаше такава нужда, но тя винаги подкрепя изпадналото в беда другарче, та и тя се заметна. Чак като излязохме отбеляза, че всъщност никой не ни подкани да го направим, ама аз нали съм вряла и кипяла по божи места та

се самоподканих, така да се каже. 

 

Слизайки в село Рожен може да удължите разходката си по тези места , като продължите към село Любовище. На няколко км  ще видите тунела, който любовщяни прокопали на ръка , за да съкратят пътя . След това продължавате към село Кашина и там по табелите и черен път , и след още час път през гората, ще се полюбувате на водопад Скоко. 

Нас светлите часове вече ни притискаха и оставихме тези активности за друг път. Този бяхме по менстрийма. 

Следваше Хераклея Синтика. Този път попаднахме на археолог, който ни разказа много за града, за  работа им и за очакванията.  За отбелязване е, че ако идвате от село Рупите пътят вече е направен с онези гадни софийски тротоарни павета, които там са си съвсем на място. Правят го далеч по - приятен от коловозите от комплекс "Ванга " - Рупите. Тия дни четох, че общината в Петрич имала готов план за асфалтирането на двата км , които ги делят, но за сега той е на трупчета. Дано стане в обозримо бъдеще, защото на археологическия обект се работи усилено. Тази година имат 400 000 лв и ще отметнат доста работа, която вече започна. Току - що започнали са открили ценен печат. В мечтите на археолозите е намирането на пари за консервация на настилката на градския площад, която била изключително красива. Ако времето ви притиска, не се отказвайте от посещение, защото на обекта има денонощна охрана , пък и някой музеен работник може да е окъснял, та ще ви пуснат да разгледате за 2 лв.  Това  е стара снимка на площада, но промяна към момента няма :

 

Следваха комплекс "Ванга" Рупите. 

Тук една твърде любопитна местна прояви жив интерес към голите ми рамене. Сигурна съм, че бяха първите такива, които виждаше  за сезона: 

 

Завършвам разказа за този ден с предупреждение да не се отбивате за храна в механа " Ванита" в Гоце Делчев ! Няма такова чакане, няма такова връхлитане на страшни спомени от надявах се, отдавна отминали времена. Явно не времената са били такива, а манталитета на обслужващите !  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Иван Попов]

На 5.06.2021 г. в 12:45, patilana каза:

Ох, чуйте го Иванчо  @Иван Попов, баница щял да ми източи! Той вече ми е обещал да ме води в къщата на баба си в Златолист и да осигури местната мечка да реве под прозореца на спалнята ми . Специално съм предупредена, че по това време той ще е на друго място. Сега баница😍 ... Още едно обещание и ще ида пак в неговия край този път специално за обещаните благини .

Само малко ще поизчакам да се увеличи мечата популация в Пирин, да не ми рече, че вече не слизали в селото 😉 И никакви негови заигравки по роботи, уравнения и незнамкакви неразбираеми за патиланската ми глава активности, няма да го спасят от гости🤗

Ще ти източа и баница ама ако имам време.... Иначе имам баба, но тя не е в Златолист, а по-високо в планината. Тя прави много хубави баници, а за сирене и кашкавал да не говоря. Просто докато го ядеш в устата скръцват зъбите ти. Уникално е! 

То мечките всичките ги взеха в Белица още преди години, аз бях дете и те идваха в къщите на село да играя. Ти пък сега чак мечка да ти пусна, аз не съм такова лошо дете.. Моля ти се! ☺️

Ами заповядай, но трябва да ме предупредиш, че наистина постоянно съм в път. Аз не се страхувам от гости, а се страхувам от времето с което разполагам. 

Август имам малко въздух и това е. Ако не като идвам в София ще ме разведеш из Борисовата градина. 🤩

Ами роботите си са добре, но там е много програмиране и е доста сложно, но за сметка на това е много забавно! Патиланската ти глава много знае, да не се прави на незнаеща и неразбираща. 😉🤗🤩

[patilana]

Безгрижен си за Борисовата градина, чакам те на входа на метрото . Това лято там ще ми е местообитанието, та кога речеш и ти ще се включиш в компанията. 

Иначе, защото с теб все към разни места започващи с К се понасяме, какво ще кажеш да дебнем я Колумбия, я Казахстан догодина, че за следващата. Надявам се да не съм прекален оптимист, ама ти кажи Да и почвам да мятам боб да ни се случи Междувременно продължавай да тренираш приготвяне на баница с ориз, че тази ми е любима

И не ме будалкай , че сте прибрали мечките в Белица ! Тия там, нямат нищо общо с ония по баирите. Щом на Витоша има 15 мечки, представям си колко са в Пирин !

[patilana]

Ден 4

Денят на Родопите в нашето пътуване. В полите на планината, само на няколко километра от Гоце Делчев,е община Гърмен :

 

 

Започваме обиколката с Никополис ад Нестум. Територията му е доста голяма, а разкритото твърде малко. Все пак е достатъчно да ни покаже, че става дума за голямо и богато селище. Тези руини са имали най - различни служби през вековете - богато градско жилище, базилика и кой знае още какво. В едното крайче на снимката има място покрито с пясък, 

под който лежат такива красоти:

 Пред нас е входът на банята , вляво са различните й помещения, а вдясно останките на магазини пред, които е имало красива улица :

 

Продължаваме нагоре в планината към село Лещен. Прави впечатление, че повечето къщи са възстановени, а в началото на селото има голелям хотел с водни глезотии на открито. Това не е хотелът.

 

 

Очаквахме да изскочи Фред и да чуем ябадабадуууу😂

От къщата нагоре има кръгов маршрут покрай селцето.

Как да не дойдеш в една от тези къщи за гости, когато ги отворят:

 

Село Ковачевица е архитектурен резерват, макар от моите снимки да не личи :

 

 

Ковачевското читалище е основано през 1865 година и днешното време определено му е длъжник:

 

След селата  любими на софиянци, стигнахме до ландшафтно - исторически парк Градище:

Образуванието Главата:

Май това са главите на две риби, плуващи една над друга , а точно отсреща е някакво птиче:

 

Купата е запълнена, но улеите от нея ясно личат:

 

 Тук имам две мнения и не мога да реша кое е правилно - глава на слонче с малък хобот или клюн на хищна птица:

 Няма такива гледки !

Село Долен е всъщност на един баир. Някои от къщите изглеждат така:

 В Родопите явно има мода всяко село да си има по една изцяло глинена къща:

 Доленска улица, различна от другите настлани с калдъръм:

 Както писах в началото град Гоце Делчев ме изненада много. С един парк, кмойто е ограден с висока ограда, заключва се нощем и в него не се допускат домашни любимци  Раят на децата !

 За съжаление не можахме да се насладим на светлинно шоу :

Докато децата щъкат , възрасните имат прекрасни места за отдих и кафенце :

 Потърсих снимки на сградите на  другите митрополии. Е няма по - голяма от Неврокопската:

В хотела ни очаква изненада:

 Как да не сръбнеш мелнишко вино на фона на планината.

И сефа си гледам снимките и си мисля, че гръцкото слънце явно ме е препекло , когато съм идвала тук първият път и не затова не съм оценила правилно града. 

Разделяме се с югозапада през Родопите. Искахме да видим язовирите.  Язовир Доспат откъм язовирната стена:

 Язовир Широка поляна:

 

 

 

 

Един въпрос  за край - къде ли из България мейнстрийма не е толкова красив както тайните места ?

Никъде ! Няма разлика ! Цялата ни Родина заслужав авсяка минута, която й посветим ! 

[Иван Попов]

На 7.06.2021 г. в 20:56, patilana каза:

Безгрижен си за Борисовата градина, чакам те на входа на метрото . Това лято там ще ми е местообитанието, та кога речеш и ти ще се включиш в компанията. 

Иначе, защото с теб все към разни места започващи с К се понасяме, какво ще кажеш да дебнем я Колумбия, я Казахстан догодина, че за следващата. Надявам се да не съм прекален оптимист, ама ти кажи Да и почвам да мятам боб да ни се случи Междувременно продължавай да тренираш приготвяне на баница с ориз, че тази ми е любима

И не ме будалкай , че сте прибрали мечките в Белица ! Тия там, нямат нищо общо с ония по баирите. Щом на Витоша има 15 мечки, представям си колко са в Пирин !

Опа, така ми харесва! Щом съм безгрижен за Борисовата 😉 значи ще има среща на метрото 😜

 

Вярно е, че ни върви все с "К" Колумбия може, то тази няма как, но 2022 става ама и още нещо, ако може да не е само Колумбия. 

Е та умееш ли да мяташ боб 😃 Баница с ориз не съм правил, но ще направя, няма проблем. 

Не те будалкам за мечките, ти пък какво да не ми се върза за мечките. 😆

А ти от къде знаеш, че са 15 🙃 Да не си ги пребройла 😃 Брей 15 били мечките на Витоша 🙄 я ти да видиш.