[veseliache]НА ГОСТИ НА РИМЛЯНИТЕ И У НАС – ХИСАРЯ

19 май, 2021

Продължихме нашето мини-пътешествие към Хисаря. Започнах да се чудя защо ли съм включила в плана този град, след като съм била „поне сто пъти“ и хотелът, който успях да резервирам, не разполага с минерален басейн?! Нима градът за мен представляваше един огромен спа комплекс? За съжаление да, а съм сигурна, че не само за мен. Колко ли от неговите посетители си правят труда да прочетат поне малко за неговата история, да го опознаят…

Този път нещата щяха да бъдат различни! Време беше да се пуснем по течението, което щеше да ни отведе далеч в миналото… чак в Античността! А митове и легенди ще направят разходката ни още по-интересна и вълнуваща!

Районът около днешния град бил заселен още от антични времена. Тук били изградени древни тракийски селища, които влизали в пределите на Одриската държава и били населени от племето беси.

През 46 г. римляните завладели Тракия и малкото селище постепенно започнало да се разраства и се превърнало в град.

Легенда за създаването на града разказва, че съпругата на император Тиберий Клавдий тежко заболяла. Въпреки грижите, които полагали за нея велики лечители, тя бавно угасвала. Един възрастен трак, разбирайки за мъката на императора, отишъл в двореца, прегледал императрицата и казал: „Има цяр, само един… Още сега тръгнете все на изток, докато стигнете реката Хеброс. Един ден път на север от нея ще найдете топли извори. Нека се къпе в тях и пие от водата им!“

Императорът послушал съвета на стареца. И чудото станало. Императрицата се излекувала! Благодарен и същевременно запленен от магията на мястото, императорът изградил там богат и хубав град. Нарекъл го Аугусте.

През ІІІ век градът бил опожарен и опустошен от готите (източногермански народ). През 293 година римският император Диоклециан го възстановил и му дал името си – Диоклецианопол.

През IV век, за да бъде защитен от вражески нападения, градът бил ограден с крепостни стени с дължина 2327 м., подсилени от 44 кули. Стените били издигнати с помощта на поробеното местно население траки.

Легенда, свързана със строителството на римската крепостна стена, разказва историята на един поробен баща – готов да стори най-страшното, за да опази детето си от нещастната робска съдба.

Живял някога напет момък – трак, който решил да се ожени за своята любима. В деня на сватбата обаче той бил пленен от римляните и отведен в Диоклецианопол, за да участва в строежа на крепостта. Преди да тръгне, той подарил на своята любима едно цвете севда. След няколко месеца му се родил син. Когато синът пораснал и открил жена, с която да сподели живота си, решил да потърси баща си и да поиска благословия за женитбата си. Със себе си взел една китка севда. Когато момчето стигнало до крепостта, то започнало да разпитва за своя баща. Поробеният баща зърнал от крепостта китката и се досетил, че това е неговият син. Дожаляло му. Злочестият баща не искал за сина си същата робска участ като неговата. Не искал и той да остави младата си невеста сама и да не познава сина си като него. Затова взел един голям камък, хвърлил го върху сина си и го убил …

Диоклецианопол бил изграден по всички правила на римското градоустройство – с широки и прави улици, украсени със статуи на богове и богини, с мраморни бани, с красиви дворци и вили на римската аристокрация, във вътрешните дворове на които имало фонтани и водоскоци.

През IV, V и VI век градът се превърнал в третия по големина град в провинция Тракия – след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора) и придобил известност в пределите на цялата Римска империя.

След падането на Западната Римска империя град Диоклецианопол станал част от Византия, а през VІІ-Х век се превърнал в духовен християнски център.

В началото на ХVІІ век от Анадола и от близкото село Хисар Кюселере трайно се заселили турци. Те нарекли това селище Хисар (крепост). За кратко време лековитите му минерални извори добили известност из цялата Турска империя. В него идвали да търсят изцеление видни турски личности от Цариград, Одрин, Пловдив и др.

Опознаването на града започна с Късноримска семейна гробница, намираща се отвъд крепостните стени. До нея може да се стигне по пешеходна алея на юг от минералния извор „Момина сълза” или, както направихме ние, с превозно средство, като се отбихме от пътя, при влизане в град Хисаря.

Гробницата датира от втората половина на IV век и е открита съвсем случайно през 1957 г. Докато местни земеделци обработвали земята си, те се натъкнали на зидовете на некропол, намиращ се на дълбочина от 7 м.

Поради липсата на надписи, все още не е установено на кого е принадлежала гробницата. Богатите стенописи и подовата мозайка обаче свидетелстват за знатния произход на погребаните.

На входа ни посреща любезен уредник, който с прискърбие отбелязва, че поради пандемията, туристи почти няма… Той накратко ни разказва за гробницата и ни оставя да се потопим в този различен свят.

Към погребалната камера ни отвежда дълъг стълбищен коридор. Отворът на камерата е малък, което налага при влизане да отдадем заслужената почит към починалите. Погребалната камера представлява правоъгълно помещение с размери 4,29 х 2,78 м и височина 2,35 м., в чиито стени са изградени шест ниши с ритуално значение. В една от тях има рисунка на рози. Учените смятат, че това е едно от най-ранните изображения на роза по нашите земи. Камерата е изписана с избледнели от времето стенописи, изобразяващи райската градина, а подът й е оформен с разноцветна мозайка. Това е единствената римска гробница с подова мозайка, открита досега в България. В гробницата са иззидани две каменни легла, което ни показва, че тя е била семейна.

Продължаваме разходката си из Античността, като следващата цел ни отвежда до Археологическия музей. На входа ни очаква изненада. Уредничката на музея ни демонстрира новото образователно приложение, което запознава посетителите с работата на археолозите, наречено „Приключение в археологията“. Звучи изключително интересно.

В музея са представени три експозиции – „Археологическа“, „Етнографска“ и „Гостуваща изложба“. Насочваме се към първата експозиция, където са представени интересни артефакти от различните исторически епохи, открити в града и близките местности. Тук са изложени и макети на римски амфитеатър, жилищна сграда, раннохристиянска базилика и др. Вниманието ми бе привлечено от малка оброчна плочка (предмет, който се обрича на бог, като се поставя в неговото свято място) на трите нимфи. Според гръцката митология имената им били Калифея, Синелаксис и Пегая. Намерената оброчна плочка, според археолозите показва, че през римската епоха, тук е имало светилище на нимфите – нимфеум. Нимфеумът се е намирал при топлите извори. „В него са идвали на лечение болни с по-леки заболявания. Там се извършвали религиозни и здравеносни ритуали – наплискване, измиване, потапяне в извора и хвърляне в него на монети за здраве, преспиване в храма върху кожата на животно, принесено в жертва и тълкуване на сънищата от свещенослужителите жреци, които след това предписвали лечение с топла целебна вода чрез къпане и пиене, лечебен масаж, режим на хранене.“

Етнографската експозиция представя оръдия на труда и предмети, свързани с бита и обичаите на населението в Хисаря и региона от епохата на Възраждането до края на XX в. На тъкачния стан местна котка демонстрира занаята тъкачество. Изложени са и кукерски маски и костюми.

Знаете ли, че тук кукерите са наричани „джумали” (мим, веселяк)? Четем, че коренът на тракийските игри са тракийските дионисиеви мистерии. Обредът представлява символична смяна на старата с новата година. Има главен кукер Дионис, който заедно със свитата си играе, за да е добра новата година. Разиграването на обреда започва от скален връх със светилище. Водачът на кукерите встъпва в символичен брак с Богинята Майка чрез жертвоприношение (курбан). И днес в обреда е запазено условието кукери да бъдат само млади мъже. Джумалите се обличат с женски дрехи, свирят с джумалски свирки и вдигат шум с хлопките, за да заблудят и прогонят злите сили (зимата, болестите и лошотията), които не позволяват да се изоре и оплоди земята. Специфично за маскарадните игри тук е т.нар. „скубане” – джумалите дърпат или галят косите на момите, които срещат по пътя си. По всички маски има закачени огледала, за да отразяват грозното лице на Злото и да го плашат.

След като разгледахме музея и закупихме задължителните сувенири се отправяме към Римските терми, разположени в парк “Момина сълза”. Термите са били част от римски жилищен комплекс, обхващащ площ от над 3000 кв. м.

Знаете ли, че Римските терми са едни от най-добре запазените бани на Балканския полуостров?

На входа представяме вече закупените комбинирани билети, включващи всички посетени до този момент обекти. Забелязвам реклама на безплатно мобилно приложение. То запознава посетителите с историята на термите и дава възможност да бъдат разгледани триизмерно археологическите находки от този обект. Звучи невероятно, нали?

Побързахме да инсталираме приложението, но въпреки цялото ни старание, нито история чухме, нито успяхме да видим как са изглеждали в миналото. В последствие се оказа, че забранявайки на приложението да ползва снимки и информация от телефона, не сме му дали шанс да се изяви…

И този път ще се разходим по стандартния начин…

Термите били построени през втората половина на III в., като първоначалното им изграждане, заедно с нимфеума датира от средата на II век. Те били изключително популярни и изумявали със своята пищност и лукс. В термите се влизало през украсена арка в помещение, наречено апудитериум. То се ползвало за съблекалня. Там посетителите се събличали, имало удобни пейки и нарове за отмора, лавици за облеклото и вещите на гражданите.

От преддверието се преминавало в калдариума – помещение с висок таван и плитки басейни с гореща вода, която се нагрявала чрез система наречена хипокауста. За да може да функционира комплекса древните римляни изградили дълъг водопровод, по който водата преминавала от извора и достигала до термите.

Следвал тепидариума. Това било затоплено помещение за къпане и измиване. Тук римляните втривали в кожата си ароматни масла и после я изчетквали с приспособление наподобяващи телена четка. В това помещение също се правели масажи и лечебни процедури. След това посетителите се отправяли към басейните с топла минерална вода.

Голяма част от термите са все още в реставрация, но това не ни притеснява, защото ни дава повод отново да посетим това невероятно място!

В близост до баните се намира императорската резиденция, от която са разкрити 5 помещения. Там са отсядали гостите на императора. В комплекса има и малък амфитеатър, построен най-вероятно през III в. Той служел за забавление на гостите на императора – тук се провеждали гладиаторски битки и битки на хора с животни. След приемане на християнството като официална религия през 313 г., той бил използван за спортни и циркови представления.

Знаете ли, че в града има 22 минерални извора, като водата на всеки от тях има различен химичен състав?

Насочваме се към извора „Момина сълза“. Тук водата е слабо минерализирана и се използва за лечение на стомашно-чревни болести. Наливаме си от живителната течност и сядаме на една от пейките в парка да прочетем легендата за извора.

По време на турското робство, управител на града бил злият Хасан Бей, който бил известен, освен със злия си нрав и с похожденията си. Един ден млада, красива и нищо не подозираща девойка излязла да се разходи. За нейна зла участ, управникът я зърнал и мигом пожелал. Той изпратил своите войници да я отведат в харема му. Влязла момата в харема му, но сърцето й останало твърдо като камък към турския бей. Какво ли не правил турчинът, за да я спечели, но напразно, девойката оставала непреклонна. Не могъл Хасан Бей да се примири с това и решил да й даде урок. Поканил той знатни турци и устроил пищен обед. Когато гостите преяли и препили, домакинът заповядал да съблекат гяурката гола, да намажат тялото й с гюлово масло и така да излезе и разнесе тавата със сладкишите. Въпреки гордостта си, девойката изпълнила заръката. Когато се приближила към бея с тежкия поднос с плодове, тя го стоварила върху главата му и го убила. За своята постъпка девойката била наказана да бъде изгорена жива. Когато обаче огънят обгърнал тялото й от очите й се отронили две горещи сълзи. Тозчас изпод краката й бликнал топъл извор. Тя бавно, бавно се потопила в него. Оттогава изворът носи името „Момина сълза“.

Продължаваме нашата разходка към Южната порта на града, известна още като „Камилите“ – нарича се така, защото до началото на ХХ век вратата била разделена и приличала на две застанали една срещу друга едногърби камили.

Както вече споменах, богатият на минерални извори античен град Диоклецианопол бил обграден със солидна крепостна стена с формата на неправилен четириъгълник, дълга 2327 метра, висока на места около 20 метра и обграждаща площ от 300 декара. Влизането в античния град ставало през четири големи порти – по една порта на всяка страна на крепостната стена. Северната и източната са разрушени почти до основи. Южната крепостна порта била главният вход на римския град Диоклецианопол. Оттук тръгвал пътя за Филипополис.

Знаете ли, че тук през 1882 г. Иван Вазов написал знаменитото си стихотворение „Отечество любезно, как хубаво си ти!”?

Разходихме се по изградената около крепостта алея и вече уморени, най-вече от впечатления, се отправяме към хотела. Наситеният с емоции ден завършва в един доста приличен ресторант с чаша вино в ръка. Наздраве!

Утрото ни посреща облачно и ветровито… Такова време не бяхме поръчвали. Почти на бегом се отправяме към местното арт кафе за чаша топла ободрителна напитка.

И преди да се устремим към следващото приключение аз и Маргото решихме да посетим читалище „Иван Вазов“. Защо ли? – питате Вие. За да се снимаме с бележития български писател Иван Вазов. Дали това е възможно?! Разбира се – благодарение на поредния проект на Археологическия музей!

Към пълния текст