[veseliache]МАЛКО ТРАКИЙСКИ НОТКИ – СТАРОСЕЛ

27 май, 2021

Качваме се в колата и дим да ни няма. Посока – Старосел.

Отправяме се към най-големия тракийски храм на Балканите от V – IV в. пр. н.е., открит през 2000 г. при разкопки на Траколожката експедиция за могилни проучвания, ръководена от археолога д-р Георги Китов – Четиньова могила. Разкопките започнали след като д-р Китов получил анонимно писмо, в което се твърдяло, че в Старосел иманяри разкопали могила, в която се открила огромна постройка със стълбище, ограда и релефи. Иманярите копаели там денонощно и рушели всичко. Археологът потеглил към мястото незабавно.

Могилата е част от голям тракийски култов център, съставен от множество скални светилища и няколко десетки могили. Учените смятат, че храмът най-вероятно е построен за могъщия цар на одрисите – Ситалк, управлявал през 440 – 424 г. пр. н.е. По време на неговото управление Одриското царство се превърнало в най-голямата по територия, население и сила държава на Балканите, простираща се от Абдера, при устието на р. Места до р. Дунав. Поради тази причина, учените считат, че това не е просто гробница, а хероон – светилище на герой, почитан в специален култ.

Паркираме на обособен за тази цел паркинг и се насочваме към могилата.

В близост до куполната сграда забелязахме скално образувание, използвано като олтар за жертвоприношения, около който най-вероятно е било извършено орфическо погребение на знатна особа. За това свидетелства намерено, разчленено на три части тяло, положено около свещената скала.

Знаете ли че, според проф. Николай Овчаров: “Разчленяването на трупа е ритуал на орфическата религия, който вероятно възпроизвежда древния мит за Орфей, който е бил разкъсан от весталките”?!

В страни от скалата в „Пейчова могила“ археолозите откриват вещите на погребания – пълен комплект въоръжение, два пълни комплекта сребърни украси за конска сбруя, 4 сребърни и 4 бронзови съда, 3 амфори, глинени съдове, сребърна двойна брадва (лабрис) – символ на царската власт в древна Тракия. Намерен е и златен пръстен-печат с фигура на конник, пробождащ с копието си глиган.

Продължаваме към тракийския храм. Той е ограден от крепида (ограда) с дължина 241м, достигаща на места височина от 3м. Оградата очертава кръг, който в тракийските религиозни вярвания символизира Слънцето. За изграждането на цялата постройка са били използвани 5000 прецизно обработени гранитни каменни блока, всеки с тегло 200-500кг., свързани помежду си с железни скоби, залети с олово срещу корозия.

Храмът се състои от централно и две странични стълбища, коридор, правоъгълно преддверие и кръгла зала с куполен покрив. Фасадата, както и вътрешната му част, са изградени от вулканичен туф, лесен за обработка и добиван само на 25 км от Четиньова могила.

Изкачваме се по деветте стъпала на парадното стълбище на храма, което ни отвежда до широка площадка. От двете страни на стълбите са издигнати два пиедестала, върху които се смята, че са стояли фигурите на два лъва в естествен размер, които вероятно са откраднати от иманяри. От тях са останали единствено три каменни лапи.

Тръгваме по 10 метров коридор и стигаме до първата врата на храма, чиято рамка е богато декорирана. Някога тук е имало тежка каменна двукрила врата, отваряща се чрез плъзгането й в издълбани в пода жлебове. Отпред са положени три стъпала от монолитни блокове.

Влизаме в малко правоъгълно преддверие, което ни отвежда до централната кръгла камера със стъпаловидно изграден купол. В него се е влизало през еднокрила каменна врата, възстановена изцяло. Тя тежи 750 кг. и има механизъм за заключване отвътре. Това навело учените на мисълта, че помещението най-вероятно било заключвано по време на орфически ритуали и почитане на обожествен владетел след неговата смърт, в които участвали само посветени аристократи. Именно в тази камера владетелят, считан за син на боговете, се превъплатил в антроподемон (обожествен човек или междинен статус между човешката и божествена същност).

Украсата на кръглата камера се състои от десет декоративни полуколони всяка, от които завършва с дорийски капители. Стените са красиво декорирани с цветен фриз, изрисуван със сини, червени и черни минерални бои.

Интересно е да се отбележи, че всяка година на 21.12 на обяд, по време на зимното слънцестоене, слънцето прониква директно през вратата на храма и огрява кръглата зала. За древните траки, това символизирало свещения брак между Богинята майка и Богът слънце, вследствие на което се ражда техният син – новото начало.

От северната страна на Четиньова могила археолозите изкопали цистерна с вместимост от 6 тона, в която се складирало вино. За предназначението на това съоръжение се предполага по намерените вътре съдове за пиене на вино и цедилки. Тракийското вино било гъсто и непочистено от гроздовите семки, поради което се налагало да се прецежда. Виното заемало важна роля в тракийската религия и служило като средство за единение с боговете. То присъствало във всеки важен момент от живота на траките. Неслучайно, откритите тракийски съкровища включват предимно изящни амфори и ритони. Виното е използвано от жреците при извършването на различни религиозни ритуали и в мистериите, изпълнявани в тракийските храмове. Тракийското вино било високо ценено и извън пределите на Тракия, като само траките и някои митични същества го пиели неразредено (останалите народи, включително и древните гърци го смесвали с вода). Смятало се, че това е сакрална напитка, която освобождава духа на човек и му помага да общува с боговете.

В близост до Четиньова могила се намира тракийската могила „Хоризонт“, кръстена на европейската фондация Stiching Horizon, с чиято финансова подкрепа през 2002г. са извършени разкопките.

До обекта има паркинг, на който оставихме колата и по кратка пътечка стигнахме до дървена конструкция, под която се намират останките от тракийския храм, построен през V – IV в. пр. Хр. Това е единственият храм с колонада, открит в земите на древна Тракия. Той е изграден от варовикови и гранитни блокове и се състои от широко и по-малко преддверие, от което се стига до централната камера, до която са имали достъп само посветените.

Съдейки по намерените в гроба предмети – бронзови върхове на стрели, сребърни мъниста и златни пластинки за пришиване към дрехи, учените стигнали до извода, че в храма е погребан тракиец от висш ранг. Археолозите смятат, че откритите дарове са само малка част от действително оставените. А голяма част са отнесени от осквернители още в древността.

Върху съседната могила е издигнат параклисът „Свети Спас“, около който е имало цял манастирски комплекс – унищожен през 40-те години на миналия век. Решихме да влезем и запалим свещ. На вратата ни посрещна мил човек, който се грижи за храма. А кой се грижи за могилата „Хоризонт“ и дали ще успее да оцелее за идните поколения?! Бъдещето ще покаже!

В близост до Старосел се намира местността „Каменица“, част от голям тракийски комплекс, съставен от царски дворец, могили и светилища. Тук се намира и скалната арка – т.нар. „Слънчевата врата“, през която траките вярвали, че минавал пътя на душата към отвъдното. Напред към нови приключения! Но тъй като ни чакаше дълъг път, решихме преди това добре да се подкрепим. За жалост времето се начумери. Заваля силен дъжд и задуха пронизващ вятър… Явно това приключение ще остане за следващия път, а след като ни е предоставена такава възможност, защо да не купим някое хубаво винце от близката винарна…

На входа на винарната ни посрещна „тълпа“ чуждестранни туристи. Явно всички бяха осенени от гениалната идея да се запасят с малко хубаво вино. Това, разбира се, не би следвало да ни притеснява, освен ако… нашата националност, а именно българска, не ни постави моментално в графа „ненадеждни“. Колкото и да се опитвах да привлека вниманието на някой от продавачите към себе си, думите и жестовете ми биваха отнесени от вятъра… Почти се бях отказала от тази неравна битка и един служител се приближи към мен. Отдъхнах си! „Ще пием вино!“ – казах си аз и започнах да разпитвам за видовете винени сортове, за които не бях чувала. Няма смисъл да обяснявам с какво пренебрежение към моята скромна и невежа особа се отнесе вездесъщият служител. Но, както казват мъдрите хора „Всичко е добре, когато свършва добре!“ Заредихме няколко бутилки от вълшебния еликсир на траките и се отправихме към хотела да полеем последната ни вечер от това прекрасно пътешествие!

Към пълния текст