риболов Пътуване и риболов

[Pantelej Putnik]

Тук имаме всякакви теми, та реших, че има и пътешественици сред нас, които обичат и риболова. Доколкото знам, тема за риболова в този форум няма. 

Скоро си мислех, че човек трябва да отделя повече време на нещата, които му правят кеф, които го карат да се усмихва, които го карат да тръпне в стаена радост. И се замислих - "След като ме кефи да пътувам и да ловя риба, защо пък да не пътувам до цели, където да се лови и риба". Тоест - да съчетая две страсти - пътуване и риболов. 

За много хора риболовът е страст, възможност да се откъснат от реалността (или от упреците на съпругите 😁) и т.н. За мен лично риболовът е спокойствие и страст, възможност да остана насаме с природата, да се слея с това спокойствие. 

Отварям тази тема, защото си мисля, че има хора сред нас, които обичат да пътуват и да ловят риба, и такава тема би им била интересна. Сигурно по някое време темата ще се превърне в мерене на ....... риби , но пък то рибарите нали все това правим. 🙂  Моята идея е по-скоро в темата да се обменя информация за риболовните дестинации и възможностите за чартъри, видовете риболов, рибите, такъмите и т.н. Ако пък един ден се организират Магеланци за съвместен риболовен тур, то това би било своеобразен успех на тази тема. 

[Дани Магелани]

преди 58 минути , Pantelej Putnik каза:

Тук имаме всякакви теми, та реших, че има и пътешественици сред нас, които обичат и риболова. Доколкото знам, тема за риболова в този форум няма. 

Скоро си мислех, че човек трябва да отделя повече време на нещата, които му правят кеф, които го карат да се усмихва, които го карат да тръпне в стаена радост. И се замислих - "След като ме кефи да пътувам и да ловя риба, защо пък да не пътувам до цели, където да се лови и риба". Тоест - да съчетая две страсти - пътуване и риболов. 

За много хора риболовът е страст, възможност да се откъснат от реалността (или от упреците на съпругите 😁) и т.н. За мен лично риболовът е спокойствие и страст, възможност да остана насаме с природата, да се слея с това спокойствие. 

Отварям тази тема, защото си мисля, че има хора сред нас, които обичат да пътуват и да ловят риба, и такава тема би им била интересна. Сигурно по някое време темата ще се превърне в мерене на ....... риби , но пък то рибарите нали все това правим. 🙂  Моята идея е по-скоро в темата да се обменя информация за риболовните дестинации и възможностите за чартъри, видовете риболов, рибите, такъмите и т.н. Ако пък един ден се организират Магеланци за съвместен риболовен тур, то това би било своеобразен успех на тази тема. 

Не разбирам нищо от риболов.

 Много се рекламира риболовът на местните острови на Малдиви. Има дневни и нощни турове. Не са скъпи. Накрая и ти сготвят улова, доколкото знам.

Е , аз предпочитам други НЕактивности там. 

[Marisha]

И аз не разбирам нищо от риболов. Но имам роднина, който е много запален рибар и препоръчва Финландия.

[Mitaka FU]

А, аз се подготвям за риболов в Гърция... За първи път! Накупих какви ли не примамки... ЩЕ дам отзиви😁🙈😉

[Pantelej Putnik]

преди 8 часа, Mitaka FU каза:

А, аз се подготвям за риболов в Гърция... За първи път! Накупих какви ли не примамки... ЩЕ дам отзиви😁🙈😉

Предполагам си взел воблери, с които се ловят хищници със спининг от брега? 

[Pantelej Putnik]

преди 16 часа, Дани Магелани каза:

Не разбирам нищо от риболов.

 Много се рекламира риболовът на местните острови на Малдиви. Има дневни и нощни турове. Не са скъпи. Накрая и ти сготвят улова, доколкото знам.

Е , аз предпочитам други НЕактивности там. 

Дани, ще стигнем и до риболова на Малдивите. Личен опит мога да споделя. Ще му дойде времето. 😉

 

преди 14 часа, Marisha каза:

И аз не разбирам нищо от риболов. Но имам роднина, който е много запален рибар и препоръчва Финландия.

Само като погледнем Финландия на картата и става ясно, че ще е супер за риболов - море, езера, реки.... Предполагам, че основно там се лови сьомга, пастърва, щука. Като се има обаче предвид високия стандарт в страната, малко се опасявам, че цената на риболова може да е доста висока. Ако някой знае, нека сподели.

[Mitaka FU]

преди 5 часа, Pantelej Putnik каза:

Предполагам си взел воблери, с които се ловят хищници със спининг от брега? 

Ще ги снимам после в мазето, и кача снимка... 🙈😁

[Mitaka FU]

преди 3 часа, Mitaka FU каза:

Ще ги снимам после в мазето, и кача снимка... 🙈😁

 

[Pantelej Putnik]

преди 3 часа, Mitaka FU каза:

 

Може за Гърция да си вземеш няколко морски воблера с размер от 12 докъм 17 см. Също може да се пробва и с бомбарда с повод след нея от около 1 метър.

Това не го казвам като някакъв експерт, ами така съм чувал. Самият аз още търся първата си свястна риба в Гърция. Проблемът ми е вероятно, че все лятото ходя, а то тогава не е активен риболовен сезон. 

Преди няколко години един софиянец ме научи да хващам октоподи 😀 Хванах доста от тогава. 

[Mitaka FU]

Ще пробвам, пък каквото излезе... Калмари, сепии, октоподи, риби🐙🐠🐙🐠... Важното е да не съм наблизо  с дядото и бабата, които ще бъдат с нас на почивка... 🙈😁

[Pantelej Putnik]

Все с идеята за пътуване с риболов през 2008 г. избрах Занзибар като дестинация. Още си спомням, че една статия в издаваното тогава списание Travel ми обърна вниманието към този рай, а снимката на усмихнат рибар с риба тон в ръцете наклони везните в полза на острова. И ето ме на 10-11 часовия полет с Кондор от Франкфурт към Занзибар. По онова време полет до Танзания не можеше да се намери под 1100 евро и прецених, че предложението за ол инклузив ресорт с 5 звезди за 8 нощувки и цена от 1250 евро е по-добрият вариант. Никак не се излъгах! От голямо значение беше, че и готвачът в ресторанта на хотела беше австриец с 2 звезди Мишлен, което направи почивката ни там И в кулинарен празник, освен всичко друго. След като първите дни бях тотално "размазан" от реалността - този бял плаж, невероятните палми, ресорта, храната и изобщо цялата обстановка, започнах да търся възможност за риболов. Не просто риболов, а Big Game Fishing. Да летиш 10 часа и да целиш да хващаш риби от по 1 лакът е може би като да отидеш с пушка в гората и да събираш охлюви.  Сега не знам как е там, но през 2008 г. изгодните трипове ги предлагаха момчетата на плажа (т.н. бийч бойс). Та, попитах аз един, който изглеждаше като Еди Мърфи, дали може да ми организира риболовен тур и то Big Game Fishing. Обяви ми цена от около 400 долара за около 5 часа, което ми беше доста и едва не ме отказа. Още в началото обаче се бяхме запознали с двойка швейцарци, с които само след няколко часа се чувствахме като отраснали заедно, та швейцарецът ми каза - "Ти разправяше, че Big Game Fishing винаги ти е било мечта, нали? Ами аз ще дойда с теб, ще си разделим цената и така ще осъществим твоята мечта." Както се казва "речено - сторено". На другия ден малко бусче спря пред ресорта в 5:30 ч. сутринта, както се бяхме уговорили. Пътувахме около 15тина минути и ни спря до лодката. Веднага, като видях лодката, опасенията ми се изпариха.

 

 

Няколко пъти бях посочил, че не искам да ловим около рифа разни шарени рибки, както правят обикновено с туристите. На рифа има много дребни риби и при всяко пускане на дънна няма начин да не хванеш. Това може би щеше да зарадва повечето туристи, но не и мен. Аз бях тук за друг риболов. Исках от „Еди Мърфи“ да ми потвърди, че ще влезем толкова навътре в океана, че да виждаме острова като точка. Така и се получи.

 

След като напуснахме лагуната и се отдалечихме от брега бяха пуснати 4 въдици на тролинг. Сега като се замисля, не мога да си спомня дали за примамка имаше истинска рибка, или изкуствена примамка. Не си спомням да ми е направило впечатление и с какви такъми ловим. Тогава имаше значение само да хванем риба тон.

Часове наред обикаляхме из океана, но нищо не се хващаше. Започнах да мърморя на капитана, че това се превръща все повече в скъпа разходка с лодка, а не Big Game Fishing. Наясно бях, че в риболова никой не може да даде гаранция за успех, но пък ……… исках да уловя риба тон. 😆

Преди да направя този тур си мислех, че ще е голяма скука часове наред да гледам повърхността на океана и да скучая на лодката. Лъжех се. Когато си сред океана (в случая това беше Индийския) не може да ти стане скучно – делфини сякаш ни се радваха и плуваха наоколо, после стадо от летящи риби премина до нас, та събрахме няколко и на самата лодка, …………. и така все нещо се случваше. Липсата на удари беше започнала сериозно да притеснява нас, но още по-притеснен изглеждаше капитанът. Междувременно бяхме навлезли доста навътре в океана, а повърхността му не изглеждаше никак равна. Лодката се спускаше надолу, а след това вълна е подемаше нагоре. Това движение е неприятно за вестибуларния апарат и швейцарецът го усети осезаемо. Само го чувах. Бях седнал отпред на лодката и не исках да се обръщам, защото цялото напрежение ми беше стигнало до гушата и бях сигурен, че и миг поглед назад ще повторя стореното от швейцареца. Положението беше тежко, а само свежият вятър отпред на лодката и хладните пръски от разбиващата се в носа вода ме освежаваха и ме пазеха да не се „разлея в океана“.  

И точно в този момент се чу онова свистене и стенене на влакното от макарата, което кара рибарят да запее. Тази музика чакахме. И на четирите въдици имаше удар. Явно бяхме минали през пасаж. Бързо сложихме коланите за вадене на риби, хванахме въдиците. Макарата още се развиваше, аз стисках въдицата и чаках. Докато развива влакно, не бива да се дърпа и навива. Изчаква се да спре първия напор и тогава. Докато швейцарецът сложи колана, аз бях изкарал първата. Бързо взех и втора въдица и започнах да вадя. Швейцарецът изпусна едната, но втората я извади. И аз извадих третата. Въдиците веднага бяха освободени и направихме голям обход, за да се върнем при пасажа. Уви! Повече удари нямаше.

Върнахме се с 3 риби тон. Малки. Около 4-5 килограмови.

 

Още вечерта преди риболова бяхме споменали на готвача, че ще ходим на риболов, а той каза да вземем улова и ще ни го приготви специално за нас. Така направихме и ето какво ни приготви този майстор.

  

Това беше моето "сефте" в Big Game Fishing. Много или малко, колкото - толкова. Важното беше, че аз съм на Занзибар, хванах си риба и ми я приготви готвач с 2 Мишлен звезди, като я споделих с приятели и я поляхме с фино бяло вино от Южна Африка. Като за начало - толкова! 🙂

[Pantelej Putnik]

Риболовът е страст! И тъй като и пътуването за мен е страст, съм решил, че при възможност ще ловя риба навсякъде по света, където ходя, стига да е възможно. В началото на 2019 г. се озовах по една или друга причина в Белиз, като реших, че ще заложа на престой на остров Caye Caulker (или както реших да го наричам Кайе Колкер), като островът предлагаше и възможност за риболов.

Естествено, че бях проучил предварително какви са възможностите за риболов на острова. Въпреки това пообиколих агенциите, за да се запозная лично с хората и условията им за риболов. Запознах се с един човек, който си изглеждаше съвсем латиноамерикански, но пък ме изненада с името си. Въпреки, че според мен името му беше странно за този географски регион, Марко изглеждаше съвсем като всички останали латиноамериканци, които представляваха може би около 70-75% от населението на острова, за разлика например от състава на населението в Белиз Сити. Потомък на коренното население на полуостров Юкатан, той имаше собствен бизнес на острова, притежаваше 2-3 лодки и предлагаше туровете, които се предлагаха и на много други места по острова. Наред с това предлагаше и риболов – в открито море (Big Game Fishing) и такъв в рамките на лагуната. Започнахме да си говорим за риболова и да се пазарим за цената. Поиска ми 400 долара за риболов в открито море и 200 долара (все американски, а не белиз долари) за риболов на рифа. Наясно съм, че цените на риболовните турове са скъпи и по принцип това не е толкова лоша цена. Но колкото и да обичам риболова, та това е сума за 4-5 часа риболов!!! Вложих цялото си умение в преговорите, но новият ми приятел ми каза нещо, което беше самата истина: "Виж, приятелю, всичко в този свят има своята цена. Аз си имам моите разходи и ми се иска да ти предложа по-ниска цена, но не мога." Явно, че неговите аргументи се оказаха по-силни, а и желанието ми за риболов натежа. Разбрахме се за риболов на рифа. Финансовата част вече беше уредена и  разговорът от търговски непринудено премина в приятелски.

Разговорът с новия ми приятел ми показа още веднъж, че където и да живеем по света, хората много си приличаме - мечтаем, страхуваме се, вълнуват ни в основата си сходни неща. Указа се, че дали живее на Карибски остров, или пък в държава на Балканите в Европа, един мъж все се умилява пред снимката на детето си, все има същите разправии с жена си, има същата страст към риболова и все така обича да пие един коктейл по няколко пъти с приятел.

На другата сутрин се срещнахме рано с Марко и с една от лодките му тръгнахме на риболов. Разбрахме се, че ако уловим риба, тя е за мен, а, ако искам, сестра му може да ми я приготви в нейния ресторант.  

   

В риболова никой не може да даде гаранция за успех, но още преди да тръгнем знаех, че ще хванем риба. Обикаляхме из най-любимите места на Марко на ръба на лагуната, там където дъното образува ръб и се спуска рязко надолу в синята бездна. По негови думи там било мястото, където хищните риби ловували. Времето минаваше, а риба не бяхме уловили. Всичко това беше започнало да притеснява Марко, защото ставаше въпрос за репутацията на неговия бизнес, а и може би не искаше да си отида разочарован. В тази връзка той няколко пъти ме успокои, че няма да се приберем докато не хванем баракуда. Все пак в последните часове на риболова имах късмета да хвана баракуда, голям зарган и червен снапер. Последната риба се води като една от най-желаните от рибарите, т.к. има много вкусно месо.

След риболова поканих Марко на обяд в ресторанта на сестра му, която щеше да ни приготви рибата. Ето какво ни приготвиха в ресторанта.

 

 

Преживяването да си хванеш риба на Карибите и да ти я приготвят, като я споделиш с приятел, беше нещо, което няма да забравя никога и винаги ще се усмихвам, като си спомням за слънчевия остров Кайе Колкер. Белиз е unBELIZEable!

Редактирано 22 юни, 2021 от neuromancer
Обърнах лодката на 180 градуса

[Pantelej Putnik]

Нека да седнем, да си помислим какво в живота ни носи радост, усмивки, щастие и нека се насочим към него още сега. Аз вече го направих. За мен пътуването, риболовът, готвенето, виното, цветята.... предизвикват моята усмивка, карат ме да мечтая и да се чувствам жив. КОгато съм ангажиран с тези мои хобита, спирам да се питам какъв е смисълът на живота, а просто започвам да го живея така, че да му се радвам, да му се наслаждавам.  

И тъй като риболовът е едно от моите страсти, то Малдивите са една от мечтаните цели. Така реших да отида на Малдивите. Дълго се поготвах с информация, изучих техниките, такъмите, всички подробности за океанския риболов. Запалих се много яко. Реших да си направя кефа и да се оборудвам с необходимите такъми за океански риболов. Колко ли пъти в живота ще отида на океански риболов в този живот, но пък е хубаво чувството да си мисля, че ще са много пъти. 🙂 

Намерението ми за риболов на Малдивите беше съвсем сериозно. Това беше съвсем очевидно от пръв поглед - голям тубус с въдици и куфар, пълен с такъми. Още от България бях установил контакт с капитан на лодка, който провежда всякакви риболовни турове. Бяхме се уговорили да започнем с риболова още от следващия ден, без никакво забавяне. Трябва да подчертая, че още при зараждането на идеята за риболова, получих „зелена светлина“ от жена ми, т.к. исках тя да е наясно какво планирам и да не я изненадам неприятно чак на острова. Тя нямаше нищо против моя риболов, дори тя винаги ме е подкрепяла в това, защото вероятно разбира, че това е едно от нещата, които ме правят щастлив. А какво е да обичаш някой? Много е просто – да правиш всичко възможно той да се чувства добре, да е усмихнат, да е щастлив…

 

На сутринта в уречения час аз бях вече на кея. Островът се събуждаше, а аз чаках. Минаха повече от 30 минути, а никой не идваше. Позвъних на капитана от телефона на местен човек, който без проблем откликна на молбата ми. Капитанът потвърди, че е на път и ще дойде до десетина минути. Минутите не бяха 10, а повече, но той все пак дойде. Запознахме се, простих му подсъзнателно за закъснението. Все пак той дойде и риболовът можеше да започне.

Лодката изглеждаше добре и беше оборудвана с един двигател от 250 конски сили.

 

Поехме на юг от атола и започнахме да замятаме през ръбовете на лагуните, където трябваше да се намират главните ни цели – големите каранкси (Giant trevally), които представляват сериозен риболовен интерес по тези ширини, наред разбира се с риба тон, уаху, групер, снапер, марлин, акули и т.н. Моят интерес обаче беше насочен именно към каранксите, като основно и примамките ми (попери и слайдери) бяха предназначени за тези риби. Техниката във воденето на такива примамки (т.нар. попинг) е много важна, но клипчетата от Youtube, събраната информация и указанията на капитана, си казаха думата и първите резултати не закъсняха.

 

 

 

 

 

Риболовната техника със замятането и прибирането на примамките е доста трудоемка, т.к. такъмите не са леки - като се започне от въдицата, която е около 300-400 грама, макарата с влакното - около 700-800 грама, и примамката - около 150-200 грама. Постоянното замятане и енергично прибиране изисква сериозна физическа подготовка и бързо може да измори риболовеца, който наред с това трябва и да намира равновесие и да балансира на лодката. Тръгнах на риболова, като взех час преди това таблетка против морска болест. След като един-два пъти получих морска болест при риболов, вече не желая да си правя експерименти и да рискувам. Морската болест е като тежък махмурлук, без да си пиян, целият свят ти се върти, ушите шумят. Накратко – морската болест не е шега работа!

 

И тъй като риболовът беше натоварващ, сменяхме способите през известно време. Понякога закотвяхме лодката в близост до лагуната на някой остров и спускахме вертикално въдици надолу, след което прибирахме ритмично със специфични движения 200-грамовата примамка (т.нар. джигинг).

 

Когато пък се изморяхме, капитанът предлагаше да си починем и да пуснем примамки зад лодката, влачейки ги свободно на 50-100 метра зад нас (т.нар. тролинг). При тролинга пускахме големи воблери (около 20 см.), които позволяваха влачене с по-висока скорост. Пръчките са закрепени в държачи за лодката, авансът на макарата (разбирай спирачката на макарата, която й позволява да спира развиването на влакното) е оставен така, че при сериозен удар, какъвто по принцип се очаква, да не се скъса влакното или да се счупи въдицата, риболовецът си почива и очаква удар. В ранния следобед на същия ден бяхме оставили на тролинг въдиците и пиехме освежителни напитки, когато изведнъж чух онази музика от аванса на макарата, която кара адреналина да заблъска в ушите на всеки рибар. „Д-з-з-з-з-з-з-з-з-з“ и въдицата сериозно се огъна от напора в другия край. Рибата стремително развиваше аванса, пръчката все така оставаше огъната, аз бързо поставих риболовния колан, който помага на рибаря да позиционира удобно въдицата при вадене на рибата. Изчаквах, докато рибата развиваше стремително влакното. Явно беше голяма риба, защото дърпаше сериозно и развиваше много влакно, а авансът беше нагласен така, че при дърпане с ръка развиването не беше никак лесно. Въпреки това авансът пищеше, а рибата развиваше смело. Взех пръта, позиционирах го в колана и когато рибата започна да забавя ход, засякох, както обикновено се прави. Капитанът ме предупреди да не засичам повече, защото е възможно куката да се е закачила някъде по рибата, като при рязкото дърпане кожата или месото може да се скъса и така рибата да се освободи. След засичането ми рибата отново побягна и разви още десетки метри от влакното. Усещах напъна й, усещах, че е сериозна риба, защото едва ми се отдаваше да я приближавам към лодката. Тръгнеше ли в друга посока, не можех да я задържа. Все пак упоритостта ми, умората у рибата, надеждността на такъмите ми спомогнаха да усещам лека полека надмощието ми над нея. Бавно я доближавах към лодката, като от време на време тя развиваше гневно по няколко метра. И пак така. Пръчката все така се огъваше в ръцете ми и оказваше сериозно въздействие над рибата. В един момент, когато вече рибата беше някъде на около 10-15 метра от лодката, усетих силен удар в другия край на линията и онова разочароващо за рибаря отпускане на влакното. Рибата вероятно беше решила да си тръгне, беше се освободила и избягала. Разочарованието в подобни моменти е огромно. Имаше борба със сериозна риба, която енергично бягаше и се дърпаше, дори не успях обаче да видя какво бях закачил, колко беше голяма. Тюх! Какво да се прави обаче - и това го има в риболова. 😪      

 

Бяхме се разбрали с капитана за целодневен трип и риболовът ни за този ден приключи към 16:30 – 17 часа. Принципно, нямах право да съм недоволен от първия ми риболовен ден, т.к. хванах много различни риби, а и основно преследваната риба – каранкс.

 

Платих си, разделихме се и се разбрахме на другия ден да е точно в 6:30 часа на кея и то без закъснение.

Въпреки договорката ни, на която аз много разчитах, капитанът не беше в уречения час там. Не беше там и час по-късно. Успях да му се обадя и той предложи просто да отменим днешния трип, т.к. времето в Мале било лошо. Опитах се да му обясня, че аз съм дошъл тук за риболов от хиляди километри и ще го чакам на кея, докато дойде. Упорството ми доведе до това, че след около час той ме взе от пристана и тръгнахме. Докато го чаках да дойде, отидох до хотела, за да седна там и да пия едно ободряващо питие. Жена ми ме видя, разказах й разочарованието си, а тя ми каза: „Ако отидеш с това изражение при капитана, вероятно той веднага ще се уплаши и ще избяга. Ти изглеждаш бесен, така сякаш ще убиваш с поглед. Опитай се да промениш това, ако искаш риболов.“ Вслушах се в думите й, но знаех, че това няма да е никак лесно, защото трудно скривам емоциите си. Реших обаче как да накажа капитана за това му провинение и така успях донякъде да изглеждам и да звуча поне малко по-правдоподобно.  

 

Капитанът обаче сякаш съвсем не си правеше усилията да изкупи вината си, а дори напротив – разглеждаше си снимки на телефона, не беше подготвен със стръв, не си направи труда да помогне в постигането на целената риба за деня – акула. Вътрешно се ядосвах, но се опитвах все пак да игнорирам това и да се радвам на времето ми в океана, защото съзнавах, че подобни моменти са кратки и не се случват често в живота ми. А дали ще има други такива моменти?!

Постоянно сменяхме местата за риболов, а като за втори ден уловът вече беше станал по-сериозен.

 

 

 

 

При ловенето със замятане на попери (попинг) в близост до една лагуна удари по-сериозна риба и успях да я изкарам – 8 килограмов червен снапер (red snapper). Рибата беше голяма и борбена. Запазихме я, защото месото на тази риба е много вкусно и вероятно е най-предпочитаното от това на останалите видове в района. Обикновено пускам уловените от мен риби, но този снапер исках да го занеса като подарък на българското момиче - @Ametist.

 

 

Риболовът продължаваше, но без каквато и да е заинтересованост от страна на капитана, което беше започнало сериозно да ме дразни. Освен всичко друго, вероятно и неуспеха в преследването на акула спомагаше за това ми раздразнение. Мислех да му платя по-малко от договореното възнаграждение като наказание, но пък не желаех да стават драми и реших да го накажа за закъсненията му по друг начин. За да ме вземе за риболов, капитанът всеки ден пътуваше от Мале до Маафуши, което си отнемаше време за подготовка на лодката, време за път и разноски за гориво. Беше ми писнало безотговорното му отношение, което нямаше нищо общо с моя ентусиазъм към риболова. И реших да го накажа. Уговорихме се за следващия ден, но подчертах, че искам да е точен и да няма вече закъснения. Знаех, че неговите закъснения повече няма да са проблем за мен, защото изобщо нямах намерение да ходя с него за риба следващия ден.    

 

Вечерта още изключих алармата, която ме будеше за риболов, изключих всички звуци на телефона и се отдадох на лежерно доспиване и излежаване. Погледнах телефона си на следващия ден едва към 9:30 – 10 часа – имах около 17 обаждания от капитана, а наред с това и съобщения. Е, бяхме квит!  

 

Впоследствие, едва когато се върнах в България му отговорих. Обясних му, че неговите закъснения бяха обидни за мен. Неговото отношение по никакъв начин не съответстваше на сериозността ми да се нарамя с толкова такъми (имах всичко необходимо за риболова там) и да искам да изживея риболова на моя живот в неговата страна. Едва ли той разбра нещо от това. Той просто съжаляваше, че не съм останал доволен от риболова, но съжалението му не можеше да върне времето назад. Аз бях тогава на риболов там, дали ще има друг път, един господ знае. След това съм мислил доста над това и дори съм намирал основания да го оправдая. Хората там са просто такива. Не са лоши, но и не са особено внимателни към уговорките. По моите разбирания на европеец, когато се разберем в 7 часа, това означава, че един съвестен капитан ще е там в 6:50 часа или най-късно в 7 часа. Да, но този човек не е европеец, като неспазването на точния час на уговорката не го прави непременно лош. Добре де, не е лош човекът, но все пак можеше да прояви малко повече уважение поне към моя ентусиазъм, към това, че съм прелетял хиляди километри и съм избрал точно него, за да осъществя риболова на живота ми. Каквото е било – такова! Следващият път ще бъде по-добре. 🙂 В последно време все по-често си мисля за 5-6 дневен риболов на Малдивите. Определено ще отида не с някой друг, а със съпругът на @Ametist. Е, стига да се споразумеем за добра цена. 😉

 

[Pantelej Putnik]

Дали съм сериозен в риболова?! 😎

[Pantelej Putnik]

„Ще имаш ли място да прибереш в твоя куфар някои мои неща?“ „Защо? Големият куфар няма ли да побере всички такъми и твоите дрехи?!“ Всъщност, 2/3 от куфара се заемаха от такъмите и само 1/3 бяха свободни за дрехите ми. Та какви дрехи са необходими за Сейшелите!? Там е толкова лежерно и един къс панталон и едни бански са достатъчни, както и няколко фланелки. Тук е мястото да забравим всичко, всички суети, всички притеснения и опасения, които съпътстват ежедневието ни в Европа. Сейшелите са реалното измерение на рая. Какво има да се каже повече за тях?!

Чакането и дебненето беше завършило успешно. Два билета за Сейшелите бяха закупени, като прехвърлянето беше в Доха. От разрешените около 20 килограма багаж, моят куфар тежеше към 17 килограма, като вероятно около 13-14 килограма бяха рибарски такъми. Да, такъмите за океански риболов са по-стабилни, по-тежки, по-обемни. Рибите са големи, ударите са сериозни, такъмите следва да са сигурни. Отделно от такъмите в куфара, нося отделно и пластмасов тубус с въдиците.

След пристигането на летището, веднага се качихме на споделено такси от летището до пристанището на Виктория, където тръгват феритата за Прален. 15-20 минути отнема пътуването с вана и се качваме на корабчето, след като жена от фирмата за корабчетата ни помага да се вземем билети от машина. Пътуването не си спомням колко продължава, защото вече съм изключил шалтера и главния мозък. Тук съм да си почивам, да се отдам на релакса, никак да не мисля, да не правя планове. Изобщо, да се откъсна от света, в който живея, да бъда просто човек, без очаквания, без планове. Пиша това и веднага се замислям: „С около 15 килограма рибарски такъми дали съм без планове и очаквания?!“ Когато някой ви каже, че може да живее без очаквания, свободен от предразсъдъци, само в настоящия момент, „тук и сега“, то …………… не му вярвайте. Явно той има тази необходимост, но това не е реално състояние. Ние сме хора, имаме своя живот, имаме своите опасения и предразсъдъци, защото сме живи и истински. Няма как да сме напълно свободни и независими, ако искаме да живеем сред хора, а и конкретно с някой. Нашата свобода и независимост граничи с тази на хората около нас. А да сме с някой друг, да сме в група, в общество е съвсем естествено за човека. Това е всъщност най-хубавото. Защото самотата е най-страшното нещо за човека. А щом сме живи, щом има други хора около нас, не можем да живеем без очаквания, без планове, без мечти.

На пристанището на фериботите на Прален ни посрещат множество такси-шофьори и ни предлагат да ни закарат до нашия хотел, като предлагат доста високи цени. Имам си тактика. Не се пазаря тук. Казвам им, че отивам на спирката на автобуса. Съзнавам, че в автобуса вероятно няма да ме качат с 2 куфара и обемен тубус. Вървя обаче уверено и така искам да им покажа, че пазаренето трябва да започне от далеч по-нисък левъл. Стигам до спирката, а там чакат други таксита. Шофьорът на едно от тях ни пита до кой хотел сме. Казвам му. „Ще ни закарате ли до там за толкова долара?“ Последва положителен отговор и вече прибираме багажа в колата.

Следобедът правим лежерна разходка из селището, което се намира на Anse Volbert и намирам магазин за рибарски такъми. „Организирате ли big game fishing турове?“ „Организираме.“ – казва човекът, но присвива устни. „Колко струва дневен трип“ „Амииии, над 800 долара. Нашият собственик иска тези високи цени, но това е откачено“. „Разбирам! Това са неразумно високи цени и аз няма да платя такава сума. Познавате ли някой който има лодка и може да ме заведе на риболов навътре в океана? Бих желал да знаете, че аз съм напълно оборудван и ми трябва човек с лодка, който може да ме заведе навътре.“ Показвам му снимка с моите такъми и той се убеждава, че съм подготвен и че си има работа със сериозен човек. „Виждаш, че не съм дошъл да си губя времето с разходки в океана, а да хвана риба. Разбираш ме, нали?!“ Човекът премигна с единственото си око, което можеше да мига, и ми потвърди: „Разбирам за какво си тук. Чакай да се обадя на едно момче. Дано е свободен, защото той ще ти свърши работа. Говорихме с човека, той беше свободен за утре. Обясних и на него, че имам всички такъми и съм готов за риболов. Уговорихме се за цената. „ОК, утре в 6:30 ще дойде баща ми да те вземе от твоя гестхаус.“

След като уредих най-важното, беше време за релакс на плажа. Разходих се. Спрях се до едно черно момче, което ме заговори. „Искаш ли прозрачно кану?“ „Не искам. Искам риболов.“ „Мога да ти уредя.“ „Аха, и колко ще ми струва?“ – попитах съвсем лежерно, защото вече си бях уредил нещата за утре. „Ами, около 850 долара. Но ще трябва да дадеш и бакшиш на момчетата на лодката, ако искаш да те заведат при рибата. Знаеш как е – ти на тях, те на теб.“ „Знаеш ли, май френд, аз имам друга философия. Давам бакшиш на свършена работа. Още при качването казвам, че ще получат 50 долара на риба над 20 килограма, а те нека да преценят дали ще правим разходка с лодка, или ще ме водят при рибата. Аз съм дошъл тук риба да ловя.“ „Ха, това е много интересна философия, не знам обаче как биха реагирали моите тропически приятели на твоята западна философия“ – и се усмихна. „Бъди сигурен, че работи моята тактика, пробвал съм я вече.“ – му рекох съвсем уверено, въпреки, че вече обмислях казаното от него. Поговорихме си още с него за различни неща. Накрая той отново ми казва: „Аз съм тук, ти си дошъл за риболов и знам, че ще се върнеш пак при мен. Аз ще те чакам тук на плажа.“ Не исках да го отрежа окончателно, защото съм на тропиците, а тук на всяка уговорка може да се вярва едва когато стане реалност. „Виж, приятелю, твоята оферта не е атрактивна за мен в този й вид.“ „Виж, приятел, аз предлагам мерцедес, а цената му е такава.“ – с голяма доза увереност ми рече той. Аз обаче водех преговори и в подобни моменти никак не се давам: „Знаеш ли колите Хюндай?“ Потвърди ми: „Много хубави, качествени коли.“ „Точно така – хубави коли, не са мерцедес, но с тях можеш да си свършиш работата и да стигнеш от точка А до точка Б, нали?“ „Несъмнено, сър.“ „Виждаш ли, ти не можеш да ми предложиш на този етап един Хюндай, който да свърши моята работа.“ – казах триумфиращ и продължих бос по плажа. Той само се усмихна и сякаш призна поражението си.

Точно в уречения час на другия ден пред портата спря пикап. Високата входната врата беше заключена, но това не можеше да ме спре. Просто я прескочих. „Той ти е син, така ли?!“ „Да, аз съм баща на Робер Бертран.“

Пристигнахме на пристана. Срещу мен стоеше персонаж, който наподобяваше на американския актьор Чанинг Тейтъм. Чудесно – един риболов с Тейтъм! „Готов ли си?“ – ме попита. „Да.“ – потвърдих, като си помислих: „По-готов не съм бил!“

Преминахме покрай черни мъже с окъсани дрехи на кея, където беше неговата лодка. „Как е шефе? Готов ли си за големи риби?“ – ме попитаха. Усмихнах се и потвърдих.

Седнах отпред на лодката, върху нещо като голяма кутия. Нямаше на какво да се облегна - кутията беше толкова дълбока, че за да се облегна краката ми трябваше да се изпънат в коленете. „Днес може да има малко вълни.“ - рече капитанът. Погледнах гладката вода в лагуната и се зачудих: „Малко подухва, но пък чак да има вълни.“ Е, слушай хората на морето, защото те живеят с него, познават го. Лекият вятър на сушата вероятно означаваше вълни зад лагуната - там, където водата не е оградена от брегове, а е свободна да се вълнува, колкото си поиска.

Преминаваме между островчетата и се отправяме навътре в океана. Вълните подхвърлят лодката нагоре и надолу. Изпил съм си хапчето против морска болест и това не ми влияе като за начало. Впоследствие се налага обаче да взема и второ хапче, защото вълните ме подхвърлят насам-натам, а задникът ми ме заболява, защото след всяка вълна подскачам и се приземявам с него на твърдата кутия. Няма къде да се хвана. Навлизаме доста навътре в океана. Запознал съм се предварително, че трите основни острова на Сейшелите са най-високите точки на подводно плато. Платото е на дълбочина около 60-68 метра ме информира капитанът. След ръба на рифа започва дълбокия оеан. Там отиваме. 

Договорката ни е, че излизаме за тролинг, ще ловим и на джигинг, а също и на попинг. В предходните ми постове в тази тема съм обяснил тези видове риболов, но накратко отново ще обясня. Тролинг е риболовът, при който въдиците се закрепват на лодката и примамките се пускат на известно разстояние зад лодката, около 50-100 метра. Джигинг е риболов, при който при спряла лодка тежката около 150-200 грама метална примака се пуска вертикално надолу и после със специфични движения се прибира нагоре. Попинг пък е риболов, който се практикува покрай рифа, където се замята силно през ръба на рифа, където множество хищници чакат техните жертви. Естествено, при тролинга лодката изразходва най-много гориво, защото е в постоянно движение. Капитанът спира на едно място и ми предлага да правим джигинг. „Виждам на сонара добра активност долу.“ „ОК, капитане, но аз не мога седя на краката си в тези вълни, как си представяш да правя джигинг или попинг?! Знам, че за това се разбрахме, а и аз за това съм дошъл, но няма как това да стане сега.“ „Да, но нали разбираш, че договорената цена не може да бъде такава, ако само правим тролинг?!“ Разбрах гледната му точка. „Виж, приятелю, аз съм минал хиляди километри, за да съм тук на риболов, ще ловим така, както времето разрешава, а ти ще получиш още 50 долара, за да продължим да правим тролинг, което е единствено възможния риболов в тези условия.“ Погледът му се успокои, съгласи се. Разбрахме се.

Продължихме напред и навътре в океана. Островите бяха далече, а ние двамата се взирахме в повърхността на океана, както и в небето, за да видим къде кражат птиците. Там трябваше да е рибата. За миг се замислих: Винаги съм се страхувал от дълбоката вода, от акули, от …… , а сега съм сред океана и дори не мисля какво би било, ако нещо се случи с лодката и се окажем във водата. Странно, но нямах такъв страх сега.

Зад нас бяха пуснати 4 примамки. Вълните все така ме подхвърляха нагоре, като се приземявах на големият си седалищен мускул. От време на време носът на лодката загребваше вода и я мяташе върху мен. Това ми създаваше радост, освежаваше ме, караше ме да почувствам осезаемо, че съм навътре в океана. От друга страна обаче, тези пръски вода бяха намокрили всичките ми дрехи без изключение. Да, и гащите ми бяха изцяло мокри. Гледах напред и се усмихвах на момента, на тази невероятна възможност да съм тук, да правя това, което обичам.

Докато порехме вълните се чу онзи чудесен звук на макарата на една от пръчките: „Дзззззззззз“. „Риба, риба“ – извика капитан Бартран. Скочих отзад на лодката, поставих бързо колана за вадене на рибата, взех пръчката. Изчаках рибата да спре първоначалния устрем и засякох. Започнах да навивам, но някак влакното вървеше отпуснато, въпреки, че рибата беше още там. „Навивай, навивай!“ – извика Робер. Аз навивах, но нещо не вървеше добре. По едно време той извика разочарован: „Отиде си рибата!“. Ядосваше се. „Виж, ако искаш да хванем риба, трябва да правиш това, което ти казвам! Разбра ли!“. В нормалното ми ежедневие, ако някой ми каже това, му гарантирам един съвсем истински пълнокръвен скандал, защото не допускам някой така да ми говори. Този път обаче обстоятелствата бяха съвсем други. „ОК, капитане, другия път ще внимавам повече. Ти си капитанът и аз ще слушам.“ При тези думи не само, че аз се изненадах от себе си, но и сякаш той се изненада от мен.

Пуснахме отново въдицата и продължихме. Наоколо сякаш океана вреше, птиците се въртяха наоколо, като някой се стрелваха във водата. Удар! Веднага се озовах отзад и хванах въдицата. Усетих непримиримостта на рибата и започнах бавно, но напористо и с изпънато влакно да я тегля към лодката. Извадихме десетина килограмова риба тон. Погледите ни с капитана се срещнаха. И двамата се усмихвахме. Ръцете ни се плеснаха високо.

На това място явно беше рибата, защото водата продължаваше да ври, а птиците все бяха над нас. Отново удар! Все на същата примамка – тази която се гмурка на около 6 метра дълбочина. През целия ден всъщност всички удари бяха на нея. Рибата развиваше стремително, но по едно време линията се отпусна, а примамката беше отишла с рибата. „Уаху или акула.“ – предположи капитана. „Направо е отрязала влакното виждаш ли“ – отбеляза капитана, показвайки ми влакното. Имах още 1 от дълбокогмуркащите се примамки и я сложихме на същата въдица.

След няколко обиколки в същите води успяхме да извадим 3-4 килограмово бонито. При следващия удар напорът беше жесток. Рибата развиваше сериозно. И двамата предположихме, че е голяма. Поех въдицата в ръце. Издърпвах бавно и прибирах влакното с макарата. Рибата се усещаше, че е едра – когато решеше, развиваше си колкото влакно иска. Капитанът викаше нещо, а аз не го чувах, защото адреналинът пращеше в ушите ми. В подобни моменти не може да се мисли. Всичко е толкова динамично, неконтролируемо, лудо. Влакното се опъваше сериозно, рибата сменяше посоките, развиваше колкото влакно поиска. Аз пък бях обезумял и исках само да я изкарам. Борбата с рибата е най-хубавото на целия риболов. За тези моменти риболовците не пестят пари. Както се казва понякога: „Кефът цена няма!“.

Няколко дни след това моя позната ме попита: „Колко минути се бори с рибата?“ Ако знаех отговора на този въпрос, то вероятно нямаше аз да съм вадил рибата. Та това е момент на безвремие, момент на дива, първична радост, рибарски дилириум. Мъж е на лов и улавя плячка! Това е толкова естествено чувство.

Капитанът заби канджата (пръта с кука) в рибата и я издърпа в лодката. Дори не я поглеждах. Крещяхме си един на друг – „Хвана я, хвана я! Голямо уаху хвана, пич!“ „Хванах я, човече, мамка му! А ти разбра ли, как заработи още 50 долара и дотук вече получаваш 350 долара за този трип! Хвана ли още големи риби, ти заработваш още пари. Разбра ли ме, човече?! Тук съм риби да хващам!“ Хилехме се като идиоти насред океана.   

Въдиците отново в океана. Скоро имахме отново удар. След кратко развиване на влакното, то се скъса. „Голяма риба, която просто си замина.“ – каза Бертран. Не се ядосваше. Знаеше, че някои риби няма как да ги спрем с нашите въдици. На всеки рибар му се иска да хване най-голямата риба, но в океана има риби, които не можем да спрем с въдица. Това трябва да е ясно. С рибата си отиде и последната ми примамка, която се гмурка на около 6 метра. В този ден всички удари бяха само на тази примамка. Това никак не означава, че само това е правилната примамка. На следващия ден още може да има удари на съвсем друга примамка. Риби - иди да ги разбереш! Няма логика.

До края на риболова нямаше други удари. Явно, че с изгубването на дълбокогазещите примамки нямаше да имаме повече удари днес. Тръгнахме назад към острова. Бяхме се уговорили да се приберем отново до кея, от където тръгнахме. Бертран обаче направи завой и се отправи директно към Anse Volbert, където беше нашият гестхаус. Погледнах го. „Ей, човече, ти ме караш директно към нашия хотел. Какво? Искаш да ме направиш герой пред жена ми ли?!“ Той не ми отговори. Усмихна ми се.

Жена ми ме видя и започна да ми маха още когато лодката наближаваше плажа. Започнах бавно да си стягам багажите с нескрито задоволство. Тя беше отворила широко очи в очакване. Първо, бавно изнесох от лодката всички въдици и такъми и ги оставих на брега. Предстоеше „геройският“ момент. Хванах рибата в тясната част до опашката и я помъкнах. Тежеше, а беше и дълга. „Леле, колко е голяма!!!“ – се дивеше тя. Аз пък изживявах риболовен дилириум, триумфа на победителя.

Оставих бонитото на капитана, а аз взех уахуто и рибата тон. Направихме фотосесията с рибите. След това занесох рибата тон на бабата от гестхауса, която се държеше много мило с нас. „Ама тази риба можеш да я продадеш за хубави пари!“ – каза с известна доза учудване жената. „Госпожа, още когато тръгнах на риболов сутринта си казах, че ако уловя риба, тя ще е за вас, защото сте толкова мила с нас. Не искам пари. Вашето отношение към нас е повече от всички пари на света.“ „В такъв случай, ще ви сготвя нещо с рибата.“ – каза тя, а аз се съгласих, без да упорствам. Прясно сготвена домашна кухня – да не съм луд да откажа.

Рибата уаху беше голяма и реших да я занеса в тейк-ауей ресторантчето срещу гестхауса. „Къде е шефът?“ – попитах, влизайки. Той дойде с въпросително изражение на лицето. „Здравейте господине! Хванах голяма риба и понеже всеки ден си купувам храна от вас, а вие готвите страхотна храна, бих желал да ви я подаря, за да нахраните и други хора с тази риба. Аз няма какво да я правя. Голяма е.“ Човекът ме погледна. Не знаеше да ми вярва ли. Какво ли можеше да очаква от един чужденец. Донесох рибата, като я метнах на рамо, защото тежеше. Ризата ми се изцапа с кръвта на рибата. „Господине, аз съм рибар и имам само една молба – нека да я измерим и изтеглим.“ Оказа се, че рибата е дълга 144 см. и тежи 22 килограма. Разбира се, че можех да продам рибата и да избия част от цената на тура, но за мен винаги е бил по-важен МОМЕНТЪТ и отношението между хората. Парите може и да са важни, но тях винаги съм ги поставял на втори план. По-важни са ми отношенията между хората. Понеже исках да опитам уахуто, уговорихме се със собственика на ресторанта да ни направи 2 безплатни ястия за двама. Просто толкова време щяхме да сме още там.

Бяхме се уговорили с капитана за риболов и на следващия ден. Питах се дали след като днес съм изгубил дълбокогмуркащите се примаки, утре ще имаме успех. Е, нямахме късмет на следващия ден. Така е в риболова! Няма логика, няма гаранции. Аз обаче бях уловил вече риба, която щеше да ме кара да се гордея и да я показвам навсякъде, където мога. 🙂  Гордостта може и да е грях, но пък е нещо съвсем човешко. Не търся извинение, а търся …….. по-голяма риба. 🙂 

[vinidj]

На Ботковското езеро в Гърция - Керкини има распери по-сериозни 😉

И особено другите реки пак там преливат и от речна риба, просто много голяма разлика с България, тук всеки прибира, а там са на хвани-пусни повечето.

[Pantelej Putnik]

Това са такъмите

 

Риба тон

 

Уаху

[HUNT]

Поздравления за излетите и успехите през годините, благородно завиждам. И на мен риболовът ми е много голяма тръпка, но за съжаление ограничена до голяма степен от акваторията на Черно и Средиземно море, язовирите и реките в милата ни родина. От години "точа лиги" за тематично пътуване с риболовна насоченост, за което не липсват ентусиасти около мен, но все някак си остава на заден план, а комбинирано със семейно такова някак си не си го представям. Не че е невъзможно, но няма да е..... Аз като съм за риба, изключвам всичко останало, ангажименти,телефони, ограничения във времето..... като съм за риба, съм за риба. Много мразя да ми кажат - "прибери се еди кога си, че ще правим еди какво си", по-добре   въобще да не ходя. Как да обясня на жена ми, че може да съм тръгнал в 08.00, цял ден съм седял и нищо, а мача изведнъж започва в 18.00. Все пак не се оплаквам, 1-2 пъти месечно се класирам, но така наречения "big game", не ми се е случвал все още. 

Преди години на Бали, си вървим по плажа и гледам лодките една върху друга, си казах дай да питам някой ще ме вземе ли утре за 2-3 часа, да топна такъмите в Индийския океан, не че имах такива с мен. Един чичак с вид на късен Джеки Чан, и превозно средство тип "плаващ гроб", се смили над мен, каза 30 долара и утре в 5.00. На сутринта запали двутактовия, влязохме 2-3 км, даде ми един кол за домати, 2-3 умрели риби за стръв и бухай 150м+ дълбочина. Е записах се все пак

[Pantelej Putnik]

преди 17 часа, HUNT каза:

От години "точа лиги" за тематично пътуване с риболовна насоченост, за което не липсват ентусиасти около мен, но все някак си остава на заден план, а комбинирано със семейно такова някак си не си го представям.

 

На 23.07.2022 г. в 20:49, Pantelej Putnik каза:

Нека да седнем, да си помислим какво в живота ни носи радост, усмивки, щастие и нека се насочим към него още сега. Аз вече го направих. За мен пътуването, риболовът, готвенето, виното, цветята.... предизвикват моята усмивка, карат ме да мечтая и да се чувствам жив. КОгато съм ангажиран с тези мои хобита, спирам да се питам какъв е смисълът на живота, а просто започвам да го живея така, че да му се радвам, да му се наслаждавам.  

Самоцитирам се от предходен мой пост. В забързаното ни ежедневие забравяме за себе си сякаш. Забравяме какво ни радва, какъв е смисълът от всичко това, което правим. Смисълът не е да се трупат пари, ценности, имоти, а да се кефим. Преживян кеф е нещо реално, пари на сметка е само възможност. 

В общи линии аз не мога да кажа, че съм някакъв голям рибар. Повечето, като хванат по 2-3 по-големи риби, и се обявяват за професори. Аз съм просто пълен с ентусиазъм и успехите ми в риболова идват точно от там. 

От теб самият зависи дали ще си поставиш приоритети и ще ги следваш. 🙂

[Stotan Driver]

Почти случайно се озовах на риболов на Малдивите. Бяхме на яхта с четирима души екипаж и шестима пасажери. Организаторът е страстен рибар. Обикновено по това време на годината там е слънчево, но прогнозата за седмицата, в която бяхме, беше за гръмотевични бури и валежи. Преживяването беше незабравимо, но за наш късмет два от дните бяха слънчеви, останалите- облачни и валя няколко пъти по няколко часа. Един път даже за един час трябваше да бягаме с яхтата, за да се скрием във вътрешността на атола от доста силен вятър и дъжд. Основната цел- риболовът няколко пъти беше разнообразена от шнорхелинг и разглеждане на коралови рифове, посещение на няколко острова. Техниките за ловене на риба, които използвахме, бяха основно джигинг и при преместването от място на място- тролинг. Уловът беше успешен и имахме непрекъснато на трапезата си различни видове риба- снапер, групер, баракуда, риба тон и GT. Няколко пъти на куките се закачиха и акули, но явно бяха само големи, защото не успяхме да извадим нито една. Скъсаха въдиците. След 18 ч. рязко се стъмва и тогава продължавахме риболова с фосфоресциращи примамки. Няколко пъти добавяхме към джига и парчета от риба, но примамката повече биваше изядена, отколкото да се хване нещо. Най- добрият улов беше на дълбочина между 50 и 150 м. Естествено загубихме няколко джига, закачени в коралите.

 

Това са четирите риби, които хванах аз:

 

 

 

 

А  тези са хванати от другите риболовци:

 

 

 

 

 

[Pantelej Putnik]

преди 20 минути , Stotan Driver каза:

Почти случайно се озовах на риболов на Малдивите. Бяхме на яхта с четирима души екипаж и шестима пасажери. Организаторът е страстен рибар.

 

Можеш ли да споделиш малко повече за организацията - колко голяма е лодката; колко човека общо бяхте на лодката; колко струваше общо/не ден; къде спяхте (на лодката ли); имаше ли фишфайндър на лодката; имаш ли контакти с капитана?

[Stotan Driver]

Лодката е може би около 25 метра дълга.

Общо 10 души с екипажа.

Спяхме на лодката в каюта по двама. Леглата бяха едно над друго. Имаше климатик, баня и тоалетна във всяка каюта.

Яхтата не беше оборудвана с много съвременна техника. Управляваше се от 2 нива- при закритото имаше радио станция , но там е горещо и задушно и затова капитанът управляваше от откритата палуба, използвайки най- обикновен смартфон и google.maps. Благодарение на опита си обаче знаеше местата за риболов, което беше по- полезно от фишфайдър. За GPS аз използвах boating на Navionics, инсталирана на обикновен Android, която е free първите 15 дни.

Ако на някого му трябват контакти с капитана и фирмата, мога да ги намеря от организаторите.

 

[Captain45]

От както се помня като дете съм запален риболовец. Така че като пътувам по света също гледам да практикувам любимото си хоби. Първият си травъл комплект си купих за пътуването ми в Куба. Купих си пръчка на Pen делима на 5 части, която успях да събера в куфар и няколко воблера. В Куба имаше оферти за риболов от порядъка на 400 долара за лодка за ден до 4-ма човека. За съжаление не успях да намеря компания с която да я споделя, защото не ми се даваше такава сума. Но пък извадих късмет да се запозная с един местен който ми организира риболов с ветроходен спорен катамаран на Хоби. Беше уникално изживяване. От там се запалих и по ветроходството след като усетих вятъра в платната. Там хванах една хубава баракуда и един иелоу фин групер. От брега нямах много успех но и не съм ловил много. Иначе видях един страхотен Марлин който бяха хванали местни рибари. Снимки ще пусна по-късно, че в момента пиша от телефона а снимките са на компютъра ми вкъщи. Ловил съм и от яхта в Средиземно море, Атлантическият океан и почти във всички морета в Гърция. В Гърция ходя много често на риболов с каяк и практикувам отвесен риболов. Имам хванати много групери, тунакита, скумрии и други риби. В Гърция ходим да ловим риба през цялата година без юли и август. Най-хубавите риби съм хващал в Йонийско море. Любимата ми риба и за риболов и за трапезата е синегрида.

[Captain45]

Сега се сетих за най-странният ми риболов в чужбина. Беше в един зоо парк на Мавриций. Като влизаш в парка има колело на късмета за различни дейности. На мен ми се падна риболов на талапия. Когато стигнах до езерцето ми връчиха една дървена пръчка с два метра влакно на нея и в края му една кука, без плувка. И едно топче тесто от хляб. Позабавлявах се 30 минути, като успях да хвана повече рибки от едно японче което ловеше до мен. На Мавриций си бях организирал риболов от каяк но нямах слука в този ден.  Иначе се гмурках до едни рифове там и беше наслада да видя толкова много риби и то различни. В близост до Мавриций се намират две от най-големите риболовни банки в Индийският океан.

Сега като се замислих съм ловил риба на почти всички дестинации до които съм пътувал с изключение на Япония. Но там пък влязох в един риболовен магазин и се почуствах като дете в сладкарница. Имаше от пиле мляко в този магазин. Посетих и рибният пазар в Токио, а рибите в езерата бяха навсякъде. В Доминиканската република също успях да си организирам риболов от лодка с местни рибари. Там имах екшън с качването на лодката, че беше доста екстремно.

[Pantelej Putnik]

преди 4 часа, Captain45 каза:

Сега като се замислих съм ловил риба на почти всички дестинации до които съм пътувал с изключение на Япония. Но там пък влязох в един риболовен магазин и се почуствах като дете в сладкарница. Имаше от пиле мляко в този магазин.

И аз си бях запланувал и бях в два магазина в Токио. Дори помогнах на една германка, която не можеше да избере какво да купи на приятеля си, а той се включваше чат-пат по вайбър, за да каже какво точно иска. Седях с часове в тези магазини. Ние нямаме такива магазини за Big Game Fishing, а и в Европа не са много. Въпреки, че в Япония не се пазарят, аз и там успях да си докарам едни 10% отстъпка от общата цена. 🙂  

 

преди 4 часа, Captain45 каза:

В Гърция ходя много често на риболов с каяк и практикувам отвесен риболов. Имам хванати много групери, тунакита, скумрии и други риби. В Гърция ходим да ловим риба през цялата година без юли и август. Най-хубавите риби съм хващал в Йонийско море. Любимата ми риба и за риболов и за трапезата е синегрида.

От яхта ли ги ловите в Гърция? Знам, че за риболов от плавателен съд в Гърция се изисква специално разрешение.