дневник "Мейби ту минитс, мейби ту...мороу"

[master_of_germs]

В тази толкова шашава година с толкова промени в разписания и отменени полети, с толкова карантини и ограничения, решихме да отидем в Турция като използваме многото почивни дни покрай Великден и Гергьовден. Естествено, това значеше да се набутаме точно през месеца Рамазан, когато в Турция мерките бяха жестоко затегнати. Без организирани турове, без никакви разрешени активности, без балони в Кападокия. И без отворени заведения и магазини... Е, добре, де, заведенията бяха отворени, но работеха само с храна за вкъщи. И пълно затваряне за местните хора през уикендите. Непрекъснати полицейски проверки по пътищата... и прочие, и прочие. На пръв поглед това би отказало много хора. Но са нас се оказа почти идеално. В Турция няма закъде да се бърза, а когато около тебе е пълно с туристи, ще - не щеш, ще бързаш. Е, мерките бяха отказали почти всички други и имахме възможност истински да се насладим.

 

А заглавието на темата ми е от едно отдавнашно пътуване в Турция (в егейската част), Вървя си аз с километри по един плаж, накрая тръгвам към главната улица, да си хвана долмуш (маршрутка, демек) и собственика на близкото кафене, ми вика:

   - Ела, комшу, май френд, седни, па си пийни чайче!

   - Бързам за маршрутката - отговарям.

   - Няма закъде да бързаш. Седни! Аз ще се обадя на маршрутката и ще се отклони дотук, за да те вземе. След две минути ще дойде!

Замислям се, нямам му много вяра, ама решавам да видя, накъде ще отиде таз работа. Седя... и чакам... И продължавам да чакам. Тия две минути станаха десет, петнайсет, двайсет... А виждам, че маршрутките минават и не се отклоняват, то улицата е на двеста-триста метра най-много. Па го подпитвам тоя юнак:

   - А,бре, аркадаш, какво стана с тия две минути (ту минитс), а?

...........

   - Уел, май френд... Мейби ту минитс... Мейби ту...мороу 😄 

Закъде си се разбързал, демек. Когато дойде - тогава 🙂 

 

Та така трябва да се подхожда при всяко ходене в Турция, оттогава си го знам.

 

Пътувахме заедно с @mary_shery ( с нея трябваше да ходим в Португалия, но отмениха полетите ни), @MayaS с Иво пък смятаха да обикалят в Хърватия, но се оказа, че никой от нас не е бил в Кападокия, а има желание.  Аз пък реших, че обиколката трябва да включва и други, не толкоз туристически места. В крайна сметка се получи доста добър баланс между много разнообразни обекти, мисля.

 

Малко снимкови анонси, без ред... 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Спътниците ми разполагат с много по-добри кадри, естествено. Пък се надявам да се включват и те, Не че аз съм от особено скоростно разказващите... Но и дестинацията не предполага да е бързо, нали се разбрахме вече 🙂 

 

 

 

 

[master_of_germs]

Тръгнахме на Велики Четвъртък, надвечер. Не че очаквахме тълпи на границата на разпети петък, нищо, че се събираха празници. Ама пък много път си е, и мислехме да нощуваме в Одрин, че петък е пазарен ден.

 

БАгажникът на Мая и Иво е пълен с фотографска техника, но умело наредихме тетриса и с нашите раници. На границата бяхме вече по тъмно. Нямаше почти никакви пътуващи, може би две коли пред нас. Между границите се минава дезинфекция на автомобила, за която се плаща (30 лири може би?).

После показваме отрицателните резултати от PCR тестовете и накрая почна разкостване на багажа... айде отвори, това, айде, онова, и митничарят съвсем "неволно" изпусна едно шише от чешка бира (пълно с ракия, естествено). Прецакахме се. Трябваше ракията да е в пластмасово шише, ама как да зяносваме така ракийката. Е, хак да ни е! Ракия в следващите десет дни няма да намерим...

 

Одрин е съвсем наблизо и ни чакат в Тракия Сити Хотел. Избра го @mary_shery, която беше отседнала там при предното си ходене в града, между коледа и нова година... Тогава аз не отидох, поради карантинни обстоятелства... Но това пътуване си заслужава отделен пътепис с хорър-елементи, ама не знам кога ще е 😄 

 

На рецепцията ни помагат и ни регистрират, за да си получим тия прословути HES-кодове.  Вадят се запаси с храна от вкъщи и след обилно хапване, се спи. 

 

Айде, вече, официално - ден първи (30.04.2021 г.)

 

Събуждат ме гугутки... Гугутки, бе, хора. Не лаят на ония ми ти улични псета, с които Одрин е толкова прословут и които огласяха града цяла нощ.

Двойка гугутки решили да си строят гнездо точно на перваза на прозореца на стаята ни... явно толкова отдавна не е имало никой да нощува там. Не им се получава начинанието. Колчем някой от нас мине наблизо, гугутките се стряскат и събралите се клечки за основа на гнездото се пръскат настрани и надолу към улицата. Накрая осъзнаха безумието си, и се пренесоха връз комина на съседската къща. Честно казано, снимки от Одрин почти не ми останаха, че телефонът ми сдаде багажа вече в българия, преди да съм свалил снимките. А на някои места (като Одрин) само с телефон снимах.

 

Ама съм качил тогава няколко снимки в темата "В момента съм" все пак... С гугутките, включително 😉 

 

 

В Одрин имаме няколко задачи - да се напазаруват разни неща, основно разни ядки и сушени плодове, да си имаме за пешеходните преходи. Разни неща от аптеки, също така. Да се вземе HGS стикер за магистралите и да се заредят в сметката някакви лири. ТАм казват, че 100 лири ще са достатъчни. Иначе само при преминаване през тол-пунктовете се приспада от тая сума автоматично.

 

 

Тука съм се снимал и със статуята на прословутия архитект Мимар Синан

 

А, все пак да се разходим и до огромната джамия Селимийе - макар че от цялата група само аз не съм бил в Ордин, другите солидарно идват с мене.

Първи обект на ЮНЕСКО за годината - записан. 

 

Време е значи да потегляме към Истанбул на лов за лалета, ако изобщо има тази година и не са прецъфтели...

 

...следва...

 

 

 

 

[master_of_germs]

Никога преди не съм влизал в Истанбул по шосе - винаги с влака. Така че никога не съм преживявал какъв кошмар е. Сега обаче вече е петък и има много ограничения. Върви доста добре, да му се не надяваме. И изведнъж - запъваме. Урочасах го, викам си. Оказва се, че е пункт за проверки от страна на полицията, но не ни забавя с повече от половин час от предвиденото. И в целия огромен истанбул нямаше да се натресем на друг такъв.

 

КАзват, че стомната се трошала на третия път. Е, аз имах два неуспешни опита да вляза в Желязната църква, но и третият ми се оказа също толкоз каръшки. Капълъ! Толкоз. Пак само през оградата...

 

После за малко да пропусна да снимам онзи врящ казан - стадион Али Сами Йен.

 

След няколко чупки, по които навигацията на Иво майсторски ни прекарва, стигаме до парк Емирган. Тая година лалетата сякаш са само там.  Плаща се долу за паркинг, а движението в парка е организирано еднопосочно. Та се паркираме по-височко, че той Емирган си е на бая склон.

Преди да почнем да обикаляме и да снимаме, Мая вади още домашни банички за един късен обяд в зоната за пикник.

 

И ето, моля: Лалета, кучета, костенурки, катерички и прочие твари в парк Емирган... И папагал! 😮 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

После минаваме по моста от Европа към Азия и вече сме си в нов континент за тази година. Следва още един мост - Османгази, по който пресичаме най-тясната част на Мраморно море. Таксата за моста е умопомрачаваща - 145 лири, може би? Но ни спестява поне час и половина път...

 

...следва...

 

 

 

[MayaS]

Малеее Мастър сега ще ме накараш да обработвам снимки като за световно и да допълвам. Карай по яваш, яваш, че ша съ припъна. Е обещавам да се постарая де.

[master_of_germs]

преди 34 минути , MayaS каза:

Малеее Мастър сега ще ме накараш да обработвам снимки като за световно и да допълвам. Карай по яваш, яваш, че ша съ припъна. Е обещавам да се постарая де.

Ами аз просто от Одрин снимки нямам 🙂 Иначе да съм описал всяка статуйка, грамаданските оръдия пред Селимийе, колко аптеки обиколихме за разни видове изкуствени сълзи, и соса от нар, дето си взехме от пазара 🙂 Ама то само аз май не бях ходил на пазар в Одрин от тоя форум, а и е пълно с групи в социалните мрежи, дето само с пазар в Одрин се занимават 😄 

Инак забравих да кажа, че през нощта, още далеч преди изгрев, както си е редно през рамазански пости, ни събудиха мюезините от джамиите да става народът да яде, че после след изгрев не може. Но успях да заспя после пак, де.

Поради пандемията, в хотела в Одрин нямаше шведска маса за закуска, а се сервираха индивидуални, опаковани във фолио порции. 

 

В Емирган тоалетните не работеха... Нито една. Предполагам като допълнителна мярка за ограничаване на посетителите. То и без това бяха само чужденци, основно руснаци и украинци.  Та голямо стискане падна докато си намерим някоя бензиностанция вече извън Истанбул. Че в парка за малко да влетя в молитвената стая, вместо в тоалетна. Оттогава вече по три пъти се оглеждах, дали има специфично знак за тоалетна, а не само да пише bay или bayan (мъже, съответно жени, тоест), преди да отворя някоя врата 🙂 

[master_of_germs]

@MayaS аз ще завърша с първия ден, то и без това не остана много. Пък то после добавяй.

 

След като прекосихме моста над Мраморно море продължихме по магистралата в посока Бурса, но много скоро се отклонихме на изток. Пътят минаваше през красиви местности с извисяваши се височки баири. Или поне така изглеждаха от ниското, все пак още сме близо до морето. Нищо общо като височина със заснежения Улуда(г) над Бурса, който щяхме да гледаме на следващия ден, но все пак приятно разнообразие. 

След известно време вече карахме в близост до брега на езерото Изник, а покрай нас се редяха маслинови насаждения. Решихме да не се отбиваме през тях до брега. От пътя нямахме много добри гледки, но щяхме да се напънем да хванем залеза в замия град Изник, за където се бяхме запътили да нощуваме. А езерото не е малко, бих го сравнил с Охридското езеро като размери, а и като пейзаж, обградено с подобни баири.

 

Покрай пътя на места бяха подпалили разни сметища...

 

Пристигнахме в Изник без да се отбиваме и разсейваме от византийските укрепления и директно се насочихме към хотела ни Seyir Butik. В градчето няма изобилие от места за настаняване, но това семейно хотелче, беше на топ място, почти на брега на езерото. Това беше най-скъпата ни нощувка (може би 27 лв на човек, със закуска. Всъщност само в Одрин и в Изник платихме по повече от 20 лв за нощувка. Иначе 10 нощувки със закуски в турция ни излязоха общо около 185 лв на човек.)

Хубавото беше, че имаше градина и след залез можеше да си поръчаме вечеря, а не да продължаваме да караме на запаси от България.

Но това - след залез. Защото той залезът вече си е почнал и аха да го изтървем. Взимат се фотоапарати и се застопоряваме на брега на езерото, да си начешем крастата. Таймингът го уцелихме, мисля 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

Наоколо ни се навъртат безпризорни кучета и комари, поради което е време да се приберем в хотела и да седнем да хапнем.  Вечерята тук все още беше с повече европейски, отколкото ориенталски привкус, разни пилешки хапки с гъбен сос, само @mary_shery уцели нещо по-интересно със сос от кисело мляко и нещо още, ама тя да ми пипомни какво 🙂 

 

Иначе личи си, че Изник е живичко място в нормални времена. Но е петък вечер и никой от местните не трябва да излиза от къщи чак до понеделник сутрин, освен по неотложни дела, до магазин или аптека. Колкото и да е живо, има резки контрасти. Градът  от малкото в Турция с изцяло останала пълна крепостна стена, която го е опасвала по византийско време. Но огромни участъци от нея са оставени да се рушат (все пак на сутринта щяхме да видим, че пък на много други места по стената върват реставрации, а тя хич не е малка като километраж) 

 

Ето една снимка за контраст... Изоставен атракцион тип "боксова круша" на фона на изоставен участък от стената, точно пред хотелчето ни.

 

 

И от другата страна - изоставен атракционен "аутоБОС" за развеждане на липсващите сега туристи 🙂 

 

А защо сме избрали точно Изник за нощувката си и сме се отклонили толкова от прекия път за Кападокия, ще ви разкажа в следващия пост, защото този първи ден от пътуването ни се оказа доста наситен и ще трябва да си поспим...

Не че глашатаите щаха да ни оставят много да спим. Рамазан е, и още в 4 сутринта глашатаите почват да бият тъпани всички да стават да ядат. А на точно тоя глашатай много му хареса да се спре точно пред нашето хотелче и да си изкара цялата програма на бис 😄 

 

...следва...

 

[Asya Assenova]

преди 1 час, master_of_germs каза:

Ами аз просто от Одрин снимки нямам 🙂 Иначе да съм описал всяка статуйка, грамаданските оръдия пред Селимийе, колко аптеки обиколихме за разни видове изкуствени сълзи, и соса от нар, дето си взехме от пазара 🙂 Ама то само аз май не бях ходил на пазар в Одрин от тоя форум, а и е пълно с групи в социалните мрежи, дето само с пазар в Одрин се занимават 😄 

Инак забравих да кажа, че през нощта, още далеч преди изгрев, както си е редно през рамазански пости, ни събудиха мюезините от джамиите да става народът да яде, че после след изгрев не може. Но успях да заспя после пак, де.

Поради пандемията, в хотела в Одрин нямаше шведска маса за закуска, а се сервираха индивидуални, опаковани във фолио порции. 

 

В Емирган тоалетните не работеха... Нито една. Предполагам като допълнителна мярка за ограничаване на посетителите. То и без това бяха само чужденци, основно руснаци и украинци.  Та голямо стискане падна докато си намерим някоя бензиностанция вече извън Истанбул. Че в парка за малко да влетя в молитвената стая, вместо в тоалетна. Оттогава вече по три пъти се оглеждах, дали има специфично знак за тоалетна, а не само да пише bay или bayan (мъже, съответно жени, тоест), преди да отворя някоя врата 🙂 

И ние установихме проблема с неработещите тоалетни. Но джамии наблизо бол, съответно и тоалетни. Райско беше в Истанбул по Великден, но само за туристи.

[master_of_germs]

преди 11 минути , Asya Assenova каза:

И ние установихме проблема с неработещите тоалетни. Но джамии наблизо бол, съответно и тоалетни. Райско беше в Истанбул по Великден, но само за туристи.

Ние просто бяхме набелязали само това в Истанбул. Че иначе потопиш ли се в града, там си оставаш. Помня, че беше тогава по същото време. Но Истанбул си иска време и съответно състояние на духа, за да се потопиш в него. Нещо, което аз не мога да постигна. Аз не харесвам Истанбул, не мога да кажа защо. Всичко поотделно си е интересно и хубаво. Но цялостното впечатление от този огромен град не ми допада. Не е моето място, категорично.

Въпреки това, хубавата компания оправя всякакви негативни впечатления, а досега все с готина компания съм бил 🙂 

[MayaS]

Хайде най-после и аз да се включа в разказа и снимковия материал. Така се бях отвяла с други неща, че забравих да допълвам, а съм готова със снимките още преди месец.

То за ракията Иво още помрънква как са разляли прекрасната домашна ракийка, ама нали все трябва да има и нещо гадно да ни се случи. Ама за щастие си останахме само с това за цялото пътуване. Ако не броим липсата на балони в Кападокия - но това е поправимо.

Направихме една кратка разходка из Одрин включваща джамията Селимие и пешеходната улица. Последната заради някои належащи неща за пазар, като ядки, които да ни спасяват от глад по време на пътуването. Аз си знам да не тръгвам за никъде без спасителна храна, че понякога обяда отива към вечерята.

Аз в Одрин съм снимала само с телефона, явно съм решила, че при толкоз ходения и оснимване на всьо и вся му стига толкоз старание. 

 

 

Малко си поговорихме с Мимар Синан:

 

 

Накрая той ни разреши да се снимаме с него и знамето:

 

 

Кой каза, че тази година лалетата са само в Истанбул:

 

 

Имаме си и още една статуя на Мимар Синан пазена от два големи топа и конник:

 

 

 

Приближаваме към джамията в която за разлика от другите пъти почти нямаше хора (нито туристи нито местни)

 

 

Докато @master_of_germs и @mary_shery разглеждаха вътре ние с Иво се наслаждавахме на вътрения двор.

 

 

 

Малка обиколка около джамията и е време да потегляме за Истанбул, че ни чакат лалета и църква и доста още път.

 

 

 

[MayaS]

Чудехме се какви ли задръствания ни чакат в Истанбул. Караме с изтеглени офлайн карти на google, щот местни SIM карти не си купувахме и нямаше текуща информация за задръстванията. Оттървахме се само с лек уплах, както се казва. Все пак рестрикциите заради вируса спасиха положението иначе в петък щеше да е кошмар.

Първа набелязана цел Желязната църква. Много исках да я видя вече ремонтирана и отвътре ама уви - греда. Оставаше ни поне да разпуснем с красиви лалета и прекрасен парк. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[MayaS]

На 19.06.2021 г. в 22:56, master_of_germs каза:

Преди да почнем да обикаляме и да снимаме, Мая вади още домашни банички за един късен обяд в зоната за пикник.

Ма как само баничките спомена, а кюфтетата, а счупените яйца и още там неща. 🤣  Аз така се бях подготвила с храна за спасителни операции 😛. А колко дена обяда ни беше осигурен, че заплесиите все до заведение за хранене не можехме да стигнем от забележителности. 🙄 

[MayaS]

Унесени в спокойствието и красотите, времето доста напредна. Понесохме се към Изник и успяхме да направим и по някоя залезна снимка там.

 

 

 

 

 

 

 

 

[stebal]

Много са красиви снимките, Мая. Пълнят очите и сърцето. Радвам се, че решихте да довършите темата . 

[MayaS]

преди 4 минути , stebal каза:

Много са красиви снимките, Мая. Пълнят очите и сърцето. Радвам се, че решихте да довършите темата . 

Направо ме е срам, че толкоз се забавих. както магеланци.ком показа "4 месеца по-късно" - заривам си главата в пясъка. Сега вече продължаваме разказите активно. Аз допълних до тук и сега пак е ред на @master_of_germs.

[jungfraujoch]

Много красиви места и снимки!Любими за мен.

И аз очаквам продължение и от двамата.

Друг път да си знаете-ракийката само в пластмасово шише 😀

[MayaS]

преди 24 минути , jungfraujoch каза:

Друг път да си знаете-ракийката само в пластмасово шише

Така ни се пада, като приготвяме някои неща в последния момент 🍾🙄

[MayaS]

Изрових и някои от снимките на Иво. Допълвам към първия ни ден от пътуването. Той обича да снима табели за разлика от мен, което е полезничко да знаеш малко история.

 

Тази Одринска котка ревниво пазеше да не откраднат сутрешната преса:

 

 

 

[MayaS]

На 20.06.2021 г. в 10:17, master_of_germs каза:

Иначе да съм описал всяка статуйка, грамаданските оръдия пред Селимийе, колко аптеки обиколихме за разни видове изкуствени сълзи, и соса от нар, дето си взехме от пазара

Понеже спомена соса от нар, ще ви разкажа една случка (история), дето май е за темата номинации за счупен тъпомер, ама карай тук ще се излагам. При едно от пътуванията ни из Турция, решаваме, че на връщане и ние да не останем по-назад ще пзаруваме в Одрин. Изръшкваме всичко де що може и на борсата виждаме сос от нар. Моя невежа милост решава, че това е сиРоп от нар. Купуваме си 2 бутилки и си ги носим в къщи. Едината отварям а другата скривам от себе си, незнайно къде. Сипвам аз в бутилка и разреждам с вода. Брей, че гъстиляк, едвам се резреди. Сипвам аз на Иво и на сина и с доволни физиономии отпиваме. Започваме да се споглеждаме, да се чудим. Хъм доста странен вкус, ама решаваме, че явно е такъв. И така малко по малко бутилката със сиропа (соса) се изпива, а другата дори не знам къде съм я завряла. Минава време и аз прочитам някъде, че от Одрин масово си купували СОС от нар за салати и о ужас - осъзнавам, че ние сме изпили соса като сироп. Е няма да ви казвам колко дни сме се смяли на себе си. 🤣 Ама вие дето, четете темата си трайте🤫, че иначе целия форум и отгоре ще разбере.

[hodjev]

Четейки пътеписа, по - скоро чакайки да стигнете най - накрая в Кападокия, се сетих /не знам защо 🙂/ за следния виц:

В автобуса, засукано гадже се обръща към зяпащия я младеж:

- Ти още малко и ще ме натаковаш с поглед.

- Ба, ща чакам, аз вече пуша на терасата...

[master_of_germs]

На 18.11.2021 г. в 12:17, MayaS каза:

Изрових и някои от снимките на Иво. Допълвам към първия ни ден от пътуването. Той обича да снима табели за разлика от мен, което е полезничко да знаеш малко история.

 

 

Добре, че видях, че си я пуснала тая табела, дето Иво е снимал. Аз па се бях наточил надълго и нашироко да обясня, какво си поговорихме с Мимар Синан. Как го фанАло яд, че съградил какво ли не за чудо и приказ, и макар да го признавали за най-големия архитект за времето си, западняците от християнския свят се присмивали на османците щот видиш ли, какви са варвари и може да печелят битки, ама ползват за джамия християнската Св. София, а сами не са в състояние да си направят джамия с такъв купол и никога няма да са способни, ами ще обират напрежението с множество странични полукуполи.

Ако беше наш съвременник (и ако не спазваше стрикно заветите на пророка) Мимар Синан би пуснал някое меме в социалните мрежи с текст "Hold my beer!"

Запретнал ръкави, и както се вижда, направил джамията Селимийе за чудо и приказ. Разкарал многото странични полукуполи, за да не ни разсейват и сътворил купол 4 лакти по-широк и 6 лакти по-висок от тоя на АяСофия. No further questions, Your Honour!

 

За съжаление, нямаше как да проверя дали наистина този купол има най-добрата акустика в Империята, както се твърди. Макар да бе петък, иначе ден в който джамията иначе щеше да е пълна, бяхме насред Ковид ограниченията, наложени по време на месеца рамазан и вътре нямаше никого.

 

...

 

А сега е време за ДЕНнашия Магелански вселенски събор в Изник, древната Никея. 

Ето я и тамошната св. София, където се е провел същинския Никейски събор (всъщност Никейските събри са два - първият и последният седми от тези, които православната църква признава за вселенски). Първият Никейски събор е свикан от Константин Велики, за да се преодолеят разногласията в църквата, причинени от арианството, Последното е заклеймено като ерес, но на Никейския събор се приема християнския Символ верую, определя се триединството на бога, решава се твърдо и кога да се празнува великден. Впоследствие по тоя въпрос е настанал мишмаш с различните календари, но това е станало мнооого по-късно.  Е, за нас като магеланци разногласия нямаше - щяхме да празнуваме великден тоно на следващия ден 🙂 Никога няма да забравя, как шеговито @AlexandraKo ни помоли във форума на нашия събор да решим Великден да се удължи чак до Гергьовден. 🙂 Мир на праха ѝ! 😞 

 

Никейската св. София, разбира се, беше затворена 😞  

 

 

 

И тук точно тук се усетих, че нашият магелански символ на вярата , а именно - Магеланското знаме, съм го забравил в хотелчето. Е, то е на десетина минутки, ама решихме да ползваме в Изник умаленото знаме на Мая и Иво (снимки от тях има в албумите на Знамето по света).

 

Бяха отворени само хранителните магазини, а ние жадно се оглеждахме в магазините за сувенирчета, особено в тези за керамика. Особено @MayaS и Иво, на които им предстоеше да ходят на сватба в САЩ и искаха да изберат красиви подаръци от Турция. Харесахме си едно магазинче, и хора, които вършеха разни ремонтни дейности в близост ни казаха, че ако наистина искаме нещо, може да се уреди да се отвори магазинчето за нас, без да се разчува. Рекохме, че ще поразгледаме, и ще наминем пак и наистина го направихме в края на обикоката си. Сдобихме се с много хубави изрисувани керамични плочки в рамки, като картини. Ама ми останаха снимките в оня телефон, дето предаде богу дух, преди да си кача снимките на компютъра. А с фотоапарата съм снимал само едни съвсем мънички котенца, които си гледаше стопанинът.

 

Изник има напълно запазени крепостни стени. имам предвид, че цялата дължина на стените е запазена, формата на града е ромбовидна и е имало 4 порти. Някои участъци на стената са доста порутени, но се извършват доста дейности по реновирането ѝ, и частта окло портата Лефке (лефке капъ) е доста впечатляваща.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В Изник има и исторически музей (беше затворен, разбира се, но и без това по информация в него няма кой знае какво, а някои експонати се виждаха и в двора през оградата...

 

 

 

 

В този район на империяа има и доста гробници на важни личности от ранните години на османската империя. Гробниците по правило винаги с отворени за посещения, често са в пристройки към джамии. НА същия площад беше и такава гробница на шейх Кутбуддин

 

 

 

Както и много известната "Зелена джамия" (Yeşil Camii)

тука ви пращам за зелен хайвер - тая на снимката е зелена на цвят, но не тя е 'ЗеленаТА"

 

...А тази!

 

 И тя пак е на същия площад с музея. Понеже и тя е музеен експонат, беше затворена. Но тя е достатъчно впечатляваща и отвън, макар и не с размерите си.

А защо пък е 'зелена'? Има зелени керамични плочки подредени във вид на шарки по минарето. Макар да преобладават различните нюанси на синьото, като преход към оформянето на типично синьото оформление в развития оснамски период. Зелената джамия е строена в края на 14ти век, малко преди падането на бългаарските царства под оманска власт.

И ако Селимийе в Одрин показва апогея в строителството на джамии с централен купол, то точно Зелената джамия в Изник е преломен момент в архитектурата на храмовете в Османската империя. Тя е първата, при която се появява централно разположен купол, елемент което после става модел за подражание при строежа на всички по-сетнешни джамии в империята.

 

Почва да става горещо, а ние сме се облекли доста, защото наивно си мислим, че имаме шанс в тоя ден да се се въргаляме в сняг на над две хиляди метра надморска височина. Взимаме си багажа, товарим се на колата и се отправяме към Бурса, като постепенно над нас се издигат склоновете на планината Улудаа (Uludağ) известна още като "Мизийския Олимп"...

 

Бурса е голям град и, след като видяхме провеките в Истанбул предния ден, сме решили изобщо да не влизаме към центъра на Бурса, не че там няма какво да се види. Но вече е уикенд и полицейските проверки на влизане и излизане към градовете са масирани. Нали на местните им е забранено изобщо да излизат освен да купят храна или лекарства. Затова в един момент свиваме нагоре из кварталите,,, Ама това нагоре е стръмно! Мисля, че никога не съм попадал на град с чак толкова стръмни улици. 

Спираме на паркинга пред кабинковия лифт за улудаа, макар вече и мъничката искрица надежда у нас да угасва. Не работи и няма други коли, само някакви таксите, които дебнат за някой заблуден (до горната станция си има и асфалтов път с много завои, но с лифта е и по-готино, и по-бързо. Този лифт доскоро беше най-дългата кабинкова въжена линия в света (8,8 км), които преодоляват почти 1400 м денивелация. От горна станция до върха на 2543 м високата планина са три часа преход; не сме предвиждали да е сега, но все пак нямаше да откажем да сме на свежо в планина.

 

Снимки на Улудаа нямам, колеги, помагайте! 🙂 

 

П.П. В горните квартали имаше доста наизлезли да пазаруват хора, явно там полицията не можеше да следи изкъсо (за справка, при онази вълна точно регионът на Бурса най-много пострада от Ковид в цяла Турция. Ежеминутно чувахме сирените на линейки).

 

П.П.П. Другото, което ми направи впечатление от влизането и излизането от Бурса крайпътно, е един огромен спортен комплекс на името на Наим Сюлейманоглу.

 

...следва...

 

 

 

 

[stebal]

Дани, Мая позволявам си  да добавя няколко снимки от вътрешността на Ая София в Изник. Правени са септември 2020 година. 

[master_of_germs]

преди 2 часа, stebal каза:

Дани, Мая позволявам си  да добавя няколко снимки от вътрешността на Ая София в Изник. Правени са септември 2020 година. 

Благодаря, Стефи! 🙂 Помня колко се радваше, че тръгваш най-накрая на това пътуване предната есен 🙂 

Но все пак моля по-често да споделяме за пътешествията си и нещичко повече след като вече са се осъществили. Защото освен тебе знам за поне още петима магеланци, които посетиха Изник в края на миналата година. От снимките им във фейсбук научих за това място, но никой не написа нито дума във форума, нито пък качиха и една снимка.

 

Edit: Сега се сещам и още нещо интересно за Изник. Наскоро откриха останки от една разрушена и потопена базилика, кръстена на местния светец св. Неофит. Вътре в езерото , но съвсем близо до брега.

https://www.trtworld.com/life/a-submerged-basilica-may-hold-the-secrets-to-the-beginning-of-christianity-43014 

Не знам дали с лодка може да се види нещо, но с дрон стават много хубави снимки, та ако някой магеланец с дрон се окаже в района, струва си да отдели малко време. Макар че въпросът с дроновете в Турция е доста деликатен. Нека Мая да разкаже от първа ръка за тяхното ходене по институционалните мъки и защо бяхме без дрон на това пътуване 🙂 

 

Аз поне използвах Изник като отправна точка да намеря доста други местенца в този район на Турция, които за съжаление нямаше как да се включат в това пътуване. Но торбата с идейките си стои закачена за някога си.

Едно място, обаче, нямаше да пропуснем. Макар че и тук липсата на туристи да се усети доста тягостно и на @mary_shery да й е най-малко любимото от цялото пътуване.

В Бурса има места, символи на ранното османско управление, които са заслужили градът да е удостоен с честта да е обект на ЮНЕСКО. Ообаче - обектът е "Бурса и Джумалъкъзък". А Джумалъкъзък много държах да го видя, за да разнообразим пътуването. Предястието преди Кападокия трябваше да е микс-плато от разнообразни вкусове: Джамия в Одрин, лалета в Истанбул, византийска история в Изник, снежец на Улудаа (е, с него се разминахме)... А щеше да има и още 😉 

Ta Джумалъкъзък (Cumalıkızık) е селце на 10 км от Бурса, даже май сега се води квартал. Селце на 700 години, от зората на Османската империя, с характерната за тогав архитектура. То е пример за т.нар. вакъфски села. Въпросният вакъф се състои от 24 селца в подножието на Улудаа, като Джумалъкъзък е най-запазеното от тях. Та тези селца всичките окончават на -къзък, а първата част на името е била според специализацията на селото във вакъфа. Който не знае, Джума на турски означава петък. В това селце хората от всичките селца от вакъфа са се събилари на петъчен пазар. Съседното например се казва Хамамлъкъзък - там хората от селата са отивали на баня (хамам), в друго примерно са били фурните и т.н. Така вакъфът функционира като една що-годе самодостатъчна единица.

 

В началото на селцето, преди да почне туристическата пешеходна част (стръмничка, с доста халтави павета) имаше място за хапване и сувенирчета, но вътре в селцето работеше само едно магазинче, от което си взехме лимонада и сладолед. Определено на пазарното площадче беше тягостно да се гледат затворените сергии. Но пък Джъмалъкъзък си е живо село. 2/3 от около 270 запазено старовртемски къщи все още са обитаеми. Немалко са превърнати на заведенийца и семейни хотелчета и в извънпандемична обстановка според мене селото през уикендите е препълнено от хора.

Ние си направихме приятна разходка и много снимки със Знамето, а и без него 🙂 За тия със Знамето Мая е качила в съответния ни албум, но очаквам и тук помощ от приятел 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

@MayaS, снимките от трактора дай, моля 😉

 

 

 

След хубавата разходка, приседнахме на паркинга да се заситим с още от торбата с провизиите на Мая, пък и аз имах още останал един сандвич, а Мери си беше накупила с килограми ядки от Одрин. 

Че още път ни чакаше...

Като казах паркинг, Мая да потвърди, ама за паркинг в Турция май никъде не сме плащали, освен за влизането с колата в парка Емирган?...

 

...следва...

[MayaS]

По-късно днес като се прибера ще се включа активно в темата.

[MayaS]

Сега да дам и моята лепта за този ден. Към снимките на Мастъра ще добавя няколко.

 

Хотелчето ни се намираше близо до езерото на улицата която води до Св.София и крепостта. Сутринта след проведения Магелански Никейски събор единодушно бе взето решение да се посетят въпросните забележителности, а покрай тях и още някои. Точно на кръстовището (кръговото) пред Св. София една часовникова кула ни зарадва със слънчевия си вид.

 

 

Обииколихме около Св. София, подсмърчайки нещастно, на затворените порти, но такова време си избрахме, знаейки че може някои планирани или не обекти да са затворени.

 

 

 

 

 

А разходката към крепостта беше прекъсвана от ей такива чешмички, джамии и красотички:

 

 

ю

 

 

Азалията ми е едно от любимите цветя, но така и не мога да си отгледам. Все ми се скапват 😞

 

Завряхме се из всички ъгълчета, кръгчета, триъгълничета, квадратчета и нам кви още геометрични фигури на крепостта:

 

 

 

Разходката ни наобратно изкриволичи но с цел да се върнем в магазинчето за сувенири, където ни бяха обещали че по късно ще отвори. Ей аз сватбени подаръци трябва да избирам не е шега работа.

 

Но дотам има още време, а сега е ред на уличното изкуство ( И вдругата тема ще ги пусна). 

 

 

 

 

 

Аз пък нама да ви пращам за зелен хайвер, като някои спътници мои, а направо зееелената джамия ще ви покажа.

 

 

 

Музея и експонатите в двора:

 

 

 

 

 

Минаваме отново покрай магазинчетата за сувенири

 

 

 

с надеждата нашето да е отворено, ами не беше, но продавача от плод и зеленчука отиде да повика собственичката да ни отвори. И падна едно чудене какво точно да изберем. Е справихме се успешно с избора и натоварени хайде пак на верния кон.

 

Оказава се и ние снимки на Улудаг нямаме. Пропуск, ще повтаряме.

 

А по въпроса с дроновете в Турция, направо беше одисея. Тук се натрисаме на абсолютен "Параграф 22". Започвам аз проучване за разрешителни. В сайта на турското въздухоплаване пише че чуждестранни туристи подават еди кои си формуляри и документи. Подготвям ги (подкована съм). Да обаче за да подадеш документите трябва да имаш регистрация в сайта им. Хубаво ама за ди направиш регистрация ти трябва номер на турски паспорт. Е как аджаба като си чужденец турист ще имаш турски паспорт. Такааа греда голяма. Чета аз във форума БГ Дронове, и там колегите това пишат. Хубаво ама аз не се отказвам докато не опитам всички възможни варианти. Пиша на е-мейлите на въпросните институции и прилагам всичкоидокументи, независимо, че е написано, че по пощата документи не се приемат. От едното място ми отговарят, че не се занимават с това и да пиша на другото. Да ама от другото ни вест ни кост. Последна надежда е да пиша на фирмата с балоните, с която летяхме при предишната ни обиколка на Турция над Памуккале и договарях сега с тях да летим над Кападокия с молба ако може те да ми изпратят документите. За съжаление и те ми отказаха с аргумента че при тях наказанията за нарушения са много сериозни. Оставаше само едно - да рискувам да взема дрона и да летя само на неоживени места или да го оставя в къщи. В крайна сметка птичката остана в къщи. Няма да казвам колко ме е яд, още повече, че и балони над Кападокия нямаше 😂😂😂😂😂. А и нарушители видях.

[MayaS]

Докато обикаляхме се радвах на липсата на тълпи, защото можеш да си снимаш спокойно, но в един момент от пътуването започна да ми става много призрачно. Дори и местните не се мотаеха заради ограниченията.

 

Джумазлъказък:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Имаме си вече и магеланец тракторист

 

 

 

На това площадче хапнахме сладолед и пихме лимонада Улудаг - кат нема връх поне лимонада. Ама пък е страхотна.

 

 

Опаа и едни изпуснати магеланци със знаме от Изник:

 

 

Ами май сега пак е ред на Мастъра .....