дневник "Мейби ту минитс, мейби ту...мороу"

[master_of_germs]

Стигнахме значи до входа на Розовата долина, обаче се оказа, че те са всъщност ДВЕ розови долини (Гюллюдере I и Гюллюдере II). Би трябвало уж да може да се направи кръгче и двете да се свържат, но в maps.me беше показано, че "свръзката" не е никак препоръчителна. Избрахме си да хванем Розовата, а не Червената долина, понеже по картите в рРозовите имаше повече скални църкви. Тръгнахме най-напред към по-малкото разклонение на Розовата долина, там имаше една две доста красиви църкви, едната беше затворена с метална решетка и можехме да снимаме само през нея. Но сега съм им забравил имената вече.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Тази беше затворената "Дюлева църква" (Айвалъ килисе)... Тук скалнит църкви са ги кръщавали на някой необичаен мотив, изрисуван вътре, в случая явно е имало дюли нейде, макар че не ги видяхме...

 

 

Видяхме и къде може да се направи връзката между двете розови долини. Беше една много стръмна пътека сред скалите и беше спуснато въже. Без негова помощ би било почти невъзможно изкатерването. С оглед на многото снимачна техника, а и на физическото ни състояние, само погледнахме и се отказахме, и се вурнахме почти в изходната позиция. При други обстоятелства аз може би щях да се пробвам нагоре. Останалите вероятно нямаше да успеят, но и за себе си не бях сигурен. Преболедуването от КоВИД, съчетани с последващите месеци на кортикостероидно лечение и обездвижване хич не ми се бяха отразили добре.

 

Та, като се върнахме, наизвадихме картите и се зачудихме коя ли точно пътечка е нашата. И тогаз, не щеш ли, се появи нашият домакин от хостела ни с групичка туристи. Уж забранени всякакви организирани активности по време на локдаун, ама той много не се беше съобразил със забраните. Поехме по една пътека нагоре, отначало стръмно, но не чак толкова. ИЗкачихме се на панорамно ридче, по което продължихме. Всъщност ето тук започна най-хубавата част от прехода ни, защото се издигнахме и вече сменихме и гледната точка. Имаше скални образувания както под нас в долините, така и напред и встрани. НАистина скалите станаха с преобладаващо розов цвят, а на места най-горните им части бяха обагрени направо в лимонено жълто.

 

 

 

 

 

 

И тук вече наближаваме кафенето на "лошия човек" пред църквата Хачлъ 😄 

 

 

 

Ами, вече се бяхме поизпотили, затова седнахме под нявеса. имаше и още няколко души, освен нас. "Лошият човек" ич не си даваше зор, нито пък на нас. Нищо общо с това, дето ни описваше конкурентът му долу. Нито ни е подканвал нещо да си купим, нито ни е спирал да влезем в скалната църква. Можеше просто да си седим на сянка и да си ядем наши си провизи, колкото си щем. Правихме фотосесия на една двойка украинци, седяхме си на сянка, после поразгледахме и скалната църква, а паанорамите от нея наистина бяха чуднички. Аз си поръчах чай и една минерална вода си взех, че в този ден много течности ми се пиеха. Другите си взеха кафенца и сокчета. А човекът каза, ако не бързаме, да поостанем, ама той трябвало за малко да тръгне да зареди провизии. С едно моторче, по същата тая пътечка, по оято бяхме дошли. На места доста тясна и със солиден наклон. КАфенето му наистина беше на топ място и аз бих платил и повече само заради това, колко трудно е да се зареди със стока. ТАм дори и с кон би било трудно достигането, но той само с моторчето как се справяше, не знам. Върна се след повече от половин час, натоварен с два големи чувала портокали. През това време кафенето беше отворено, ние седяхме отвън. Можехме да си тръгнем, без да платим, можехме да го окрадем. Но човекът си ни имаше безкрайно доверие. И затова ние си го изчакахме да се върне, един вид си се разплухме на това място... 

 

Мейби ту минитс... мейби ту...мороу, нали тъй! 🙂 

Няма па само да отмятаме обекти и километри като гламави.  😄 В Турция просто трябва да се отдадеш на усещането за кеф и рахат 🙂 

 

Е, хайде и малко снимки от църквата Хачлъ и околния пейзаж 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Продължихме по пътеката със съвсем лек наклон нагоре. Идеята беше вече да излизаме от долините към прословутия Sunset point, където е обичайното нясто за навлизане в тях, за снимки на балоните и прочие, едно от най-популярните места в Кападокия. Но пътьом се отбивахме към всяко по-изтересно скално образувание, а те хич не са малко. Няколко минути отбивка направихме да слезем и до още една скална църква, известна като "Църквата с колоните".

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И тук вече излизаме от Розовата долина, като се изкачваме на ридчето между нея и Червената долина. Все по него се стига до Sunset point, като реално последната част от прехода е по склоновете на червената долина. 

 

Мене обаче ме обхвана някакво вдъхновение и реших да сляза и вътре в долината да разгледам още една скална църква (Юзюмлю килисе, затворена, снимах само през решетките), едни древни кошери и още едно затворено кафе, преди да се изкача към погледното място при останалата част от групата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Странно е на това толкова популяно иначе място да няма никого и кафенето да не работи. Обаче е точно така. Има възможност да се изкачи близкия връх, но си е катерене, а нас вече ни мързи. Ние сме на около три км по асфалта от мястото, където сме оставили колата и решаваме двамата с Иво да се върнем до нея, А Мая и Мариелка да ни чакат. 

Междувременно рязко маранята се вдигна, времето се проясни и успяхме да  снимаме с доста зуум връх Ерджийес, най-високият в централния Анадол, почти 4000 м н.в.

 

А след километър ходене успяхме и да стопираме. Качиха ни двама чичковци, които имаха ранчо за камили малко по-надолу по пътя. ТА, спестиха ни един километър ходене и ни показаха една пряка пътека до мястото където бяхме паркирали, така че се върнахме на sunset point доста по-бързо, отколкото ни очакваха спътничките ни.

 

 

...следва...

[MayaS]

Тъй като Дани всичко ви разказва и нищо не пропуска, за мен остава само снимки да добавям 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И нека розовото започне сега:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

Та така... Реално не направихме изцяло тоя "кръг", който искахме, не видяхме част от червенат долина, ама май ни беше достатъчно ходенето. Имахме време обаче да завършим с още един скален "Замък" в близкото градче Ортахисар (името на градчето на български се означава "Среден извор"). В ортахисар беше пълно мъртвило и нищо не работеше. Не си спомням дали на замъка му беше вече приключило работното време или изобщо не работеше, но ние и без това нямахме желание  да повтаряме съвсем еднотипен обект, както преди два дни в замъка на Учхисар. Иначе градчето е пипнато и много арт, наистина ме беше яд, че сме в такъв умрял карантинен период. Поразходихме се и из околните улички, да намерим по-интересни ъгли за снимане, по-отдолу, че да изглежда още по-висок. А иначе замъкът в Ортахисатр е повече висок, отколкото широк, 90-метрова скална цитадела.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тука, покрай тия бутилки станаха и други интересни снимки, обаче ми се затриха заедно с телефона... Сигурен  съм, обаче, че @MayaS има туй-онуй какво да ви покаже 😄 

 

В покрайнините на Ортахисар има и още един напълно изоставен 'Замък", кйто е известен като "крепостта на Исак" (İshak Kalesi).

 

Мислехме да се връщаме директно в Гьореме, но много близо до същия тоя Кая къмпинг, където сутринта паркирахме, видях нещо интересно до пътя. Мънички коминчета, които стърчаха от земята от подземни къщички, или може би изби. И спряхме. Пък то и вече светлината ставаше хубаво залезна...

 

In a hole in the ground there lived a hobbit... 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

 

И комай това са ми всичките снимки от деня, поне на фотоапарата. Но мисля, че спряхме да поснимаме и на още няколко места по пътя надолу към Гьореме, имаше и няколко големи оградени пространства, където си пасяха коне. Нека Мая да ни изненада с някоя хубава снимка още 🙂 

 

 

[MayaS]

 

Крепостта в Ортахисар първо от задния двор

 

 

Трамвайчето пък релси си нямаше

 

 

Тези табелки водят към

 

 

Лобното място на Дани, който изпил всички бутилки окачени по стените падна геройски в битката

 

 

Крепостта от към главния вход, ама май от към задния двор повече ми хареса гледката

 

 

"крепостта на Исак" (İshak Kalesi).

 

 

Ей ма нашите @Crazy Horse and @crazyhorse що така си мълчат, а ние за хотели да плащаме

 

 

Тук трябваше да има и снимки с коне ама се оказа че много бързо бЕгат и не ги Фанах и пак само камъняк:

 

[master_of_germs]

06.05.2021 г.

Музеят на открито в Гьореме - Чавушин - Пашаба(г) - Зелве

 

Тоя ден се оказа доста мърляв като време, та доста пъти слагахме качулки и дъждобрани...

Започнахме с най-посещавания обект в Кападокия, а именно, музея на открито в Гьореме. Не че беше особено натоварено, но може би единствено тук усетихме че сме на някое световно топ-туристическо място. По-интересното беше, че покрай паркинга магазинчетата и за сувенири, и разни други работилнички работеха, а иначе само на километър-два в самото градче Гьореме всичко беше затворено според действащите тогава ограничителни мерки. Имаше и един чичко, който пак в разред с ограниченията предлагаше разходки с камили. Но, все пак преди да се отдадем на шопинг и пазарлъци трябваше да видим и всичките скални църкви в този музей на открито, а те не бяха малко. 

 

 

 

 

 

Музеят е разположен в част от една по-малка долина, от другата страна на пътя има и още една скална църква - Токалъ Килисе (или църквата с токата), която беше доста добре реставрирана. Първо влязохме в нея, като само показахме museum pass, Вътре във всичките църкви е забранено снимането и ако съм имал някоя открадната снимка, е било със старото телефонче, което капитулира. Мисля, обаче, че @MayaS успя повече да използва техниката на "коремната фотография", за да си открадне кадри. Изобщо, от целия комплекс на музея на открито в Гьореме имам много малко снимки аз.

 

влязохме с museum pass и решихме да си платим допълнително и един аудиогайд за четиримата. В началото нямаше много други хора и си го пускахме при всяко обектче да ни говори, като аз се опитвах да превеждам в ефир от английски, че то, като става въпрос за разни термини от библията, структурата на църквите и стенописите си иска малко по-задълбочено знаене на съответния език. За да се вземе аудиогайд искаха да се остави личен документ като депозит. Иначе цената на аудиогайда не я помня, може би 50 лири, което като го разделихме на 4 си е едно нищо. Другото, за което трябва да се доплати допълнително и не се покрива от музейния пас, е Черната църква (Каранлък килисе). Ние си я оставихме за финал, уж за да градираме, защото тя наистина няма как да не ти вземе акъла. Но докато стигнем до нея се посъбраха повече хора, а пък и почна да вали, та всеки гледаше да е на сушина под някоя скална козирка или по-добре да прекарва повечко време в скалните църкви.

Сега съм ги забравил всички как се казваха, особено като и снимки нямам, но някой от тези, дето съм запомнил са параклис Св. Василий, църквата с ябълката (Елмалъ Килисе), Църквата със змията (Яланлъ килисе) и църквата със сандалите (Чаръклъ килисе). Общо взето, имената им идват от някакъв интересен елемент по стенописите вътре.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Колкото до Тъмната Църква, тя наистина трябва да се види. Не е голяма, но дори и мене ме замая, а аз не съм особен почитател на зяпането в храмове...

затова просто ви предлагам да видите какви снимки излизат при търсене в гугъл понеже не се наемам да я описвам:

https://www.google.com/search?sxsrf=AOaemvL-GRKXEYfAv2x-N1G2GPLSO_uP1g:1641594354212&source=univ&tbm=isch&q=dark+church+goreme&fir=vMlN1I_5-gCF5M%2CJM_V0jbBcK22cM%2C_%3BPI0ED7VZd2L7uM%2CJM_V0jbBcK22cM%2C_%3BfXNXel5sB3FyFM%2Cjp-wj-sxjuFawM%2C_%3B22idBroIZLeZ0M%2CHsjTro8Qdhk1bM%2C_%3BoqPWgHu8WPdWaM%2CJM_V0jbBcK22cM%2C_%3BjQlx9xBtNfTYZM%2CCOqNoq8WlTO-bM%2C_%3B9Q_6C5wiTXLfVM%2CJM_V0jbBcK22cM%2C_%3BUuyf53ud_utJfM%2C5xJjTJYjtbymwM%2C_%3BFONYQtmcJmCyXM%2Cjp-wj-sxjuFawM%2C_%3BMkt_4X-6-t7JzM%2CVH1guAUNl3OnuM%2C_%3BrXBzFYsFjHTYFM%2CQFRgYyBIqJap6M%2C_%3BNfliYKukCtv35M%2C2rrXi9yhN4bnFM%2C_%3BwM57eHjcaq2oxM%2CAD2gVjtrLAa2BM%2C_%3BPowdjq1bFI6b1M%2CgUGj66YLz5dKNM%2C_&usg=AI4_-kREK0Q4hlt4WizcOQs8u0b5eycYww&sa=X&ved=2ahUKEwih6ePC16D1AhUXR_EDHWUGDqsQjJkEegQIXRAC&biw=1366&bih=657&dpr=1

 

След като разгледахме де що можеше, излязохме от музея, а при паркинга вече се предлагаха сокчета, сладоледи и гьозлемета. На място не можеше да се яде, но си поръчахме за вкъщи. Направиха ни ги гьозлеметата на място, ама както и Мая по-рано каза, пестяха откъм грамаж и плънка. Личното ми мнение (поне покрай тоя локдаун тогава) е, че ако искате да усетите кулинарните тънкости на Турция, ( а това всъщност е основен момент когато става въпрос за Турция), не е Кападокия мястото. Твърде са се изхитрили заради многото години свръхмасов туризъм. Ако искате да чревоугодничите, колкото по-далеч от масовите места в Турция, толкова по-добре 🙂 

Аз мрънкям, ама си мушнах поне две гьозлемете отмах, че то си стана почти обяд. А после влязохме в магазинчетата. Абе, в близост до много посещаван туристически обект държаха високи цени и не сваляха твърде много при пазарлък, но то пазаренето си е тръпка. Мая и Иво накупиха цял сервиз традиционни разноцветни  чинии и паници за подаръци, @mary_shery се сдоби с една типична лампа с украса от разноцветни стъкла, аз взех някакви шалове да зарадвам @Mistress of Germs, като се прибера, пък май получихме и по някое магнитче за подарък 🙂 

 

Преди да продължим към Чавушин, нека @MayaS да ви замае със снимки, защото аз в тоя пост друго не правих, освен да си чеша езика. 😄 

 

[MayaS]

Деня започна с неизменното наобикаляне на хотелската котка около масата ни за закуска

 

 

Оставихме колата на паркинга за музея Гьореме и поразгледахме околността осеяна със скални образувания и ниши изкопани от човешка ръка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Аз също не помня коя църква коя е но карам поред снимките и слагам и табелите с информация. Хъм оказа се че доста снимки съм успяла да направя вътре в църквите където беше забранено снимането, е някои са малко размазани но колкото толкоз.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Напред към следващия обект дъжд не дъжд ще се обикаля....

[master_of_germs]

Следващата ни спирка беше Чавушин. Уж е на един хвърлей от Гьореме, то си е пешеходно разстояние, а все едно попаднахме в друг свят. Пълно мъртвило. Вярно, че беше вече петък, тоест щеше да започне задължителната карантина по домовете, чак до понеделник сутринта за местните, ама още не беше почнала. Може би дъждът беше поуплашил народа, може би периодично сновящите жандарми? То като цяло и това село ми се струва неглижирано от масовите туристически маршрути. Хеле пък в пандемия... "Замъкът" е впечатляващ, като стръмен скален древен театър, но си личи, че цялата структура е доста рехава и явно има опасност от срутване, така че не се водят там масовки. Няма и вход. А вътре има една прекрасна скална църква "св. Йоан Кръстител". Ние искахме просто да нащракаме малко снимки набързо, че вече изоставахме от графика. Обаче, както беше мъртвило, отнейде изпълзя един образ и ни се лепна с идеята да ни бъде водач. Е, ние не смятахме да се бавим, и нямахме нужда от лекция, а то се и вижда накъде са пътечките. Имаше две пътечки. Едината - към по-старинната част от селцето. Качихме се по нея донякъде, понаснимахме. После по другата нагоре към слкалната цитадела. Там вече имаше разклонения. Определено трябваше да пробваме на късмет, за да нацелим как да стигнем до скритата вътре скална църква. Тоя човек обаче все зад нас и ние се хили: "не е натам, не е натам, няма да познаете". И ако ми беше чак толкова важно да видя поредната скална църква, щяхме да му дадем някоя лира да ни покаже, но много повече ни харесваше цялостния изглед на "замъка", така че не го отразихме. И той накрая почна да ни плаши с жандарми и че ще ни глобят, ако сме без маски. Нямаше да го направят, естествено, но беше ясно, че от яд, че не получава нищо от нас, ще викне жандарми да проверяват. Е, туй беше. Върнахме се при колата, а на площадчето имаше няколко сергии със стоката със сувенирчета на тях, ама без никой да продава. Ние си харесахме няколко неща (бяха доста по-евтини, отколкото в гьореме), оставихме съответната сума заедно с бележка с благодарности "Тешеккюр едерим" и се върнахме при колата. Там, където бяхме паркирали, почваше черно пътче в другата посока. Качихме се пеш леко по него и вече имахме хубава гледка към една от класиките на Кападокия - т.нар. "Вълшебни комини", или както е по научному - еолични стълбове.

Тоест, към долината Пашаба(г). Там частта, където са най-многото и най-красиви "комини" е заградена и е с вход, но има много други в околността. А тук имаше и от онези интересни образувания като "скали с шапки", каквито може да видите примерно при стобските пирамиди или "дяволския град" в Сърбия.

 

...А тоя "скален заек" на първата снимка хич и не помня къде точно беше 😄 

 

 

 

 

 

 

 

Това е друга скална църква, казват й просто "Чавушинската църква" При нея бяхме паркирали, но беше затворена за посещения зад заключена ограда.

 

 

 

 

 

 

Сега установявам, че никъде не съм снимал с фотоапарата целия скален комплекс на Чавушин, та @MayaS пак ще понага със снимковия мат'риял 😄 

 

И от много туткане, то стана три следобед, а ние имахме още поне два обекта за деня, пък по прогноза предстоеше по-сериозният дъжд 😄 

 

 

 

 

[master_of_germs]

Долината на "Вълшебните комини" - Пашаба(г) - е може би най-първата картинка, която излиза в умовете, когато се спомене "Кападокия". 

Лично на мене ми хареса най-малко, въпреки че и тук останахме повечко и се оляхме от снимки, чак докато пак почна да вали 🙂 

Не, не съм прав. Всичко в Кападокия ми хареса, но това място ме изненада най-малко. Беше точно това, което очаквах, докато всичко друго надхвърли очакванията ми. Мястото е много достъпно; има изградени алеи - от малкото достъпни и за трудноподвижни хора в района е. Съответно и доста посещавано; само мога да си представя какъв мравуняк е в извънпандемична обстановка. Но за нас е перфектно, не се блъскаме с други по алеите.

Има голям паркинг, направен да поема доста групи с автобуси. Не сме плащали за паркинга. Преди входа е изградена стройна система от магазинчета за антики, сувенири, традиционни продукти, през които трябва да минеш. Музейният пас важи, макар че входът без него изобщо не е скъп, може би 20-30 лири.

Ние най-напред се отклонихме от повечето хора по алеите, за да се изкачим на по-висока гледна точка. Там се засякахме с двойка украинци, и момчето ни попита дали сме българи. На доста сносен български. Оказа се,че майка му е бесарабска българка. Не го беше научила на много неща, обаче човекът каза с перфектна интонация и без никакъв акцент "Боли ме главата!" 😄 Както и да е, беше приятно да си похортуваме, къде на руски, къде на английски, и с по някоя дума на български 🙂 

 

После слязохме сред вълшебните комини и се разходихме в приказките... По научному тези образувания се наричат еолични стълбове,  което пак може да те потопи в легенди, понеже името идва от Еол, древногръцкия бог на ветровете. Защото тези интересни форми са се образували чрез изветряне на скалите, а "шапките" на коминчетата са останали от пластове по-здрава и по-устойчива на изветряне скала, отколкото подлежащите по-меки скални слоеве .

 

Накрая се изкачихме и от другата страна на малката овална долина, където Иво се застоя за продължителна фотосесия и не сещаше ни дъжд, ни вятър, ни студ 😄... Ама го издърпахме овреме, за да можем да се придвижим и до следващия обект в програмата си, преди да затвори...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Между другото, в този ден, за първи път видяхме и други туристи освен руснаци и украинци. В музея в Гьореме имаше испанки, колумбийки и мексиканец, а тук сме заснели папарашки една американка, която се изживяваше като принцеса в приказно коминче и надминаваше даже фотосесите на рускините и украинките 😄 

 

 

 

 

Тази снимка пък е единствената ми, на която съм решил да направя някаква обработка. Не помня кога и защо. Може да съм решил, че ще стои добре, като се оразмери 5:3 за календар... Явно е било моментно хрумване и съм се отказал бързичко...

 

 

 

[MayaS]

Чавушин

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[MayaS]

Долината Пашаба(г)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[MayaS]

Я да сложа и снимките от последния обект за деня пък @master_of_germs, ще разкаже когато може.

 

Музей на открито Зелве:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

преди 5 часа, MayaS каза:

Я да сложа и снимките от последния обект за деня пък @master_of_germs, ще разкаже когато може.

 

Музей на открито Зелве:

А, то за разказване няма кой знае колко. Какво да добавям към такива снимки. Макар че, ако ги гледа човек, ще си рече че времето е било идеално облачно, а то всъщност бая дъжд си ни валя. Още при тръгването ни от Пашаба(г) почна да вали здраво, а то Зелве е на някакви 2 километра оттам. Та поседяхме в колата няколко минути, дорде се извали първия облак, и когато намаля, все пак се измъкнахме навън. Мислехме, че вече е края на работното време, но се оказа, че това, дето пише в нета, било работното време за април, а през май имахме още доста време до затварянето. Доколкото имаше други туристи, те вече или се бяха прибрали заради дъжда, или се отправяха към изхода. Така че си бяхме почти сами. Аз не знам какво точно бях очаквал от Зелве, но не беше това, дето видях. Нарочно не гледах предварително за информация, исках да се изненадам приятно и успях. 🙂 Само знаех, че някои хора препоръчват музея на открито в Зелве пред този в Гьореме, защото е много по-малко посещаван и може да го разгледаш на спокойствие и без да има пандемия. Е, по-голямо спокойствие от това нашето, нямаше как да има. Може би имаше възможност за водач или аудиогайд, не помня точно, ама не ни се занимаваше. А и бяхме с дъждобраните, малко не най-подходящото облекло да сслагаме слушалки. 

Та да се върна, че се отклоних. Абсурдно е да се обсъжда кой от двата музея да се посети. Единственото общо между тях е, че са "на открито", макар че има къде да влезеш на сушина, слава богу. В Гьореме е малка площ и много много обекти, скални църкви и параклиси - такива, каквито почти никъде по света няма да видите. Не и сред такива причудливи скални формации. В Зелве е простор. Всъщност не е една, а три задънени долини, които се обхождат поотделно, а се отварят към общо начало при входа на комплекса. Но всъщност тук акцентът изобщо не е върху скални църкви, не и изографисани такива. Да, има някоя скална църква, даже и "манастир" (тая голяма "дупка", която се вижда на доста от снимките на Мая. но се руши доста повече и там не се влиза под сводовете, че е опасно. Но иначе има доста други помещения, складове, в които са съхранявали зърно, грозде, съдове за вино, има и от ония гълъбарници, дето сигурно са ви втръснали вече. А, което е изненадващо, има и една издълбана в скалите джамия. Има и тунели, издълбани през скалите, за да свързват отделните долини, да не се налагат обиколки. Само че тогава специално минаването през тези тунелчета беше забранено, та не можахме да спестим няклкостотин метра ходене на открито в дъжда. Доста от обектчетата бяха с преграден достъп, но това не ни е карало да се чувстваме прецакани по някакъв начин. Все пак вече четвърти ден (а ако броим и Фригия даже шести ден) обикаляхме по надупени скали.

Но самите долини и скалите при Зелве много ми харесаха. Различен цвят, като никъде другаде в Кападокия - тъмно розово-червени скали, И много зеленина, която в този дъжд още повече контрастираше...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И, тъй и тъй вече бяхме видели всичките обекти с вход, които планирахме и музейният пас вече нямаше да го ползваме; а бяхме стигнали вече до Зелве и беше все едно по кой път ще се приберем обратно в Гьореме за вечеря. Затова решихме да завъртим кръгчето през Деврент и Юргюп. 

 

Деврент, за разлика от останалите долини в Кападокия, никога не е била населена, така че там надупчени от хората скали няма. Но пък природата е изваяла причудливи форми, и затова е известна още като "долината на въображението" Има паркингче до едно заведенийце (по това време вече не работеше). Просто спряхме и в дъжда снимахме най-известния обект в долината на въображението... То няма нужда от особено въображение, да му отгатнем името на тоя обект, нали 😄

 

 

 

След това се отклонихме с колата до едно място да поглднем цялата долина отгоре, но вече в дъжда беше съвсем притъмняло.

 

 

Юргюп беше само на няколко километра, но точно тогава вече взе да се изсипва порой и видимост нямаше никаква, така че не спряхме да се любуваме на никакви скални формации, нито дори на "трите красавици" (юч гюзеллер) - още едно от знаковите места в Кападокия. Ако ще не три, ами триста красавици да бяха, в тоя дъжд и мъгла нямаше да ги отразим 😄 

 

Въпреки дъжда, понеже вече беше петък вечер, нашият хотел най-накрая се понапълни (основно с рускоговорящи младежи) и горе си стана купон. Ние обаче трябваше да стягаме багажи за пътуването към дома, което, за разнообразие, щеше да е доста по-обиколно дори и от идването ни до Кападокия 😄 

 

 

 

[master_of_germs]

07.05.2021 г.

Гьореме-Хаттуша(ш)-Амася

 

Станахме... не много рано, хапнахме, па си пийнахме, кой чайче, кой кахве. Разделихме се с домакините ни като с добри комшии, с които обичаме да седнем заедно под асмата. И се зачудихме какво да направим. От дъжда не беше останал и помен, а утрото беше много свежо. Вече беше в сила наложената за през уикендите пълна карантина за местното население. Има още толкова непосетени места в Кападокия... Още толкова долини и наблизо до Гьореме, като долината Земи, и по-далеч, като долината Со(г)анлъ (защо са я нарекли "лукова" долина имам точно толкова идея, колкото и за Луковит, сиреч - никаква), древноримски град (не бих казал, че точно тук искахме да разглеждаме такъв), действащ православен гръцки манастир, още красиви църкви, скални замъци, и десетки подземни градове, поне 6 от които би следвало да са отворени, Но всичко щеше да е повече или по-малко преповтаряне, Някой по-вманиачен може и още десет дни да си откара в района дори и в такава ситуация като нашата, без да ги има Балоните. Защото, ако ме питате, Кападокия няма нужда от тях. И те са интересни, особено Мая и Иво искат да се върнат пак, за да полетят и там с балон. Но аз поне се радвам, че видях Кападокия именно такава - без тълпите туристи, с които иначе тя заприличва на гигантски скален мравуняк.

Още едно от нещата, които нямаше да видим, е градчето Аванос, център на грънчарството в района. Но с оглед на пълната карантина щеше да е потискащо да видим затвирените работилнички, въпреки, че точно през Аванос водеше пътят ни. Вместо това решихме да използваме сутрешната светлина и да почнем оттам, откъдето свършихме предния ден и потеглихме в посока Юргюп, Първо спряхме пак близо до мястото, където бяхме паркирали за долината мескендир. Вдясно от пътя бяхме видели предните дни табела за една скална църква Айналъ. Пътчето беше черно и с доста наклон се спуснахме, но отметнахме и това място.

 

 

 

Освен всичко друго, видяхме и другото влияние на пандемията върху традициите в Турция. Виждали сте предполагам, такива молитвени дръвчета, където се закачат салфетки или парцалчета с молитва и желание. Е, тук маските бяха заменили другите парцалки... 

 

После се отправихме да ги видим ония ми ти "три красавици" (юч гюзеллер), сега вече нагримирани на дневна светлина, че снощи нали дъждът им беше измил грима и те се скриха от нас 😄 

 

 

тия "три красавици" са толкова известни, че ги има и на банкнотите от 50 турски лири, емисии 2005 до 2008 г.

 

После се върнахме до Деврент и тук оставихме въображението ни да се вихри не само с "Камилата".

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бяхме дошли рано, всъщност мина една маршрутка, колкото туристите да снимат от паркинга при кафето и пак да се качат, без да се разхождат. А ние пък седнахме в кафенето да изпием последно по сокче от нар, преди да напуснем Кападокия. Кучето на собственика се оказа абсолютна глезла 😄 

 

... И последваха дълги часове пътуване през анадолското плато...

 

 

 

 

[Otnesen]

Точно за това време имахме резервация за хотел в Кападокия, но заради наложените мерки отменихме пътуването.

 Сглобявам програмата и местата отново и искрено благодаря за описанията и снимките.

[MayaS]

След Зелве поройния дъжд ни попречи на разходката ама вечерта сме снимали пак крепостта Учхисар

 

 

 

 

[MayaS]

Последни 2 спирки в Кападокия

Трите красавици

 

 

И Долината Деврент

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И като няма балони поне един малък сувенир на Мариелка за раздяла

 

[master_of_germs]

Този ден премина основно в доста часове пътуване с колата из Анадола далеч от главните пътища и също толкова далеч от туристическите райони. Стана и доста горещо отново. Идеята беше в този ден да се посветим на различни изторически епохи, но за начало да се върнем доста назад във времето в разцвета на Хетската империя, преди почти 4000 години, когато хетите овладяват почти изцяло Мала Азия и впоследствие стават сериозен играч в борбата и взаимодействието на древните цивилизации, като не просто се опълчват, ами и направо разнебитват Древен Египет във върха на могъществото му. Дотолкова мощна е била хетската империя, че дори и самият Рамзес II не е постигнал нищо повече от това да сключи мирен договор с тях. Нещо, което му е дало простор да се развихри с военните си кампании в Нубия и Либия. По-скоро се е възползвал от династични противоречия в управляващата хетска династия, като дал политическо убежище на прокудения законен хетски престолонаследник. Та мирният договор между Рамзесовия Египет и Хетската империя комай се води първият (реално по-скоро издълбан, отколкото писан 😄 ) двустранен мирен договор. По-ранни сведения за приключили войни все са били писани от победителите, които не са спирали да се похвалят, колко са унижили враговете си и какво са плячкосали... Но не и този договор. Едно, че е "написан" и на двата езика едновременно. И второ, че във версиите на хетски и на древноегипетски има противоречие. Египтяните писали на своите си йероглифи, че хетите помолили за мир. Хетите, на своя си език - точно обратното - че мирът го е поискал Рамзес 😄 В крайна сметка това ги уреждало чудесно. Колко хора в Египет можели да четат хетски и колко пък в Мала Азия знаели египетските йероглифи? 😉  Всеки от двамата царе се показал като голямата работа пред поданиците си. Рамзес даже в храма в Луксор има грамаданска статуя, където гигантската му фигура тъпче три синджира роби победени хетски войници... които всъщност никога не бил победил.  😄 

 

Това всичкото ви го разказвам, щото пътуването не е кратко. Целта ни е малкото градче Бо(г)азкале (което се прежежда като "Крепост в прохода"), в чийто музей се съхраняват много от експонатите, открити в Хаттуша (още Хатуса, или турците направо си му казват ХаттушаШ), столицата на Хетската империя. И наистина, преди Боазкале навлизане в дълбок проход част от крепостните стени се падат на хълма отляво. На хълма отдясно е също има археологически обект. Казва се Язълъкая (нали помните - това означава "изписан камък" и поражда объркване с фригийския обект със същото име - Монументът на Мидас, където бяхме преди няколко дни). Язълъкая е мъничка в сравнение с Хаттуша, но е доста богата на експонати; там е било светилището на хетските богове.

 

Всичко обаче е притихнало. Жива душа няма. Уикенд е, и важи пълната забрана за излизане на местното население от домовете им. И ако Кападокия е мега-популярен туристически район и обектите са отворени за самостоятелно разглеждане от чужди туристи, то тук не е така. Паркираме пред главния вход на Хаттуша и намираме надпис, че е затворено заради КоВИД. КАква е логиката - не знам. Обектът е огромен и е един полегат от тази страна хълм, може да се върви с километри, ако правилно си спомням, дължината на крепостната стена е над 7 км. Почти съм готов да се метна през оградата, при официалния вход те е само метър висока, но пък насвякъде има камери. А и най-близките къщи са си направо през улицата. Това, което се случи преди дни в Сеййитгази, ми подсказва, че местните веднага ще извикат жандармите. Язък. Вкиснат съм... ама дори да вляза вътре, как да знам кое какво е. Доколкото има надписи, от това което виждам, са само на турски, а познанията ми са доста базови (още ме е яд, че не научих по-добре турски като малък). Омърлушваме се, ама не се отказваме току-тъй. Тъй и тъй сме дошли, нека поогледаме. Виждаме на карта, че през селото има път, който би трябвало да върви нагоре досами границите на Хаттуша, нека отидем, може пък да се отвори отнякъде гледка за снимки.

 

В селото спираме на една чешма да си напълним вода. И тъкмо пак тръгваме с колата, когато зад нас почват да ни ръкомахат. Един човечец ни предлага да ни разведе. Целият ентусиазиран, може би знае по триста думи английски и още толкова немски, но желание не му липсва. Посочва ни да се качим в колата му, но не, не искаме да оставяме нашата и караме след него. И след два-три километра той спира при място, където между два кола телената ограда е махната. Тръгваме след него и само след няколко метра се оказваме пред една от двете най-големи забележителности на Хаттуша - Лъвската порта (Асланлъ капъ). Това е може би и първото изображение, което ще ви излезе, ако потърсите Хатуша в интернет. Прави впечатление, че лъвските глави са в окаяно състояние (едната очевидно е подменяна) и нямат очи. И как да имат, когато навремето са имали огромни сапфири за очи, кой ще ги остави да стоят 😄 Що царства са се изредили след хетската империя в Анадола (А между другото, хетската империя се разсипва не заради чужда войска, а заради поредица от жестоки епидемии).

 

Тука ще ми трябва здраво помощ от приятели: @MayaS и @mary_shery, помагайте, защото аз направих при портата само една-две снимки с телефона, дето "умря", и толкоз. А ако не се лъжа, трябва да имаме и обща снимка със Знамето с някое от вашите устройства. Че нашият добър "водач" беше наистина толкова отзивчив и с толкова жар се опитваше да ни обяснява със съвсем ограничения си речников запас.

Върнахме се в колата, продължихме още нагоре и стигнахме почти до най-високата част на хълма. Там имаше вляво под много остър ъгъл черно пътче, почти незабележимо иначе за идващи отдолу. Там спряхме и по това черно пътче пеш изминахме 100-200 метра до друг вход към Хатуша. Това всъщност е била южната стена и тя е донякъде запазена, като насип, а и допълнително реставрирана. Не е типична крепостна стена, по-скоро е насип под 30-40 градуса наклон, 35 метра висок, така че създава усещане за пресечена много близо до дъното си пирамида. Също така някога е имало врата. сега я няма, но там стои тунелът, който е минавал през цялата стена. Някъде се предполага,че може да е бил таен тунел за евакуация, но от пръв поглед си личи, че  не е така. Твърде е видим, по средата на огромна конструкция. То и цялата стена не предполага да е истински обранителна, по-скоро ефектна структура. Висока, но като не е отвес, в никакъв случай не е непревземаема. Хетите очевидно са се чувствали господари на положението и не са мислели, че има някой, който да стигне с армия до столицата им. 

Минахме през тунела, наснимахме се и се изкачихме на стената от вътрешната страна (оттам е много по-малко качване. Точно там, над южната страна на Хаттуша, е и втората голяма забележителност - Сфинксовата порта. За разлика от останалите порти към града, тя не е била оградена с две кули, а тя самата е минавала през кула. От кулата днес няма и следа. А сфинксовете са си произведение на изкуството, хем вградени в портата, хем вече поне наполовина излезли навън. Двата външни сфинкса са били в много разбито състояние, но вътрешните два са били доста запазени , когато са открити от археолозите. Все пак са взети за реставрации и после леко са позабравени да ги върнат на местата им, както често се случва с археологическите находки 😄 Та единият от двата сфинкса се заседява в Берлин, докато другият - в Истанбул. След доста дипломатически ходове германците връщат сфинкса от Берлин и от 2011 г. и двата сфинкса са в музея в градчето Бо(г)азкале, а на оригиналните им места в портата са поставени техни реплики... И за разлика от тривиалните туристи в Египет, дето се снимат, как целуват тамошния почти безнос сфинкс, ние получаваме изключително рядката и колекционерска възможност да снимаме сФин(к)ски задници по време на пандемия 😄  

 

А също така от това това място виждаме като на длан цялата Хаттуша под нас. Всичкото това за сфинксовете го научаваме с много зор и ръкомахане и опити да си преведем смесицата от турски с английски и немски думички, с които ни залива нашият човек. Спомня си с умиление за немските археолози, защото осигурявали работа на цялото село, а и на него самия. Сочи ни надолу в полето по склона на Хаттуша, кое било храм, кое било царския палат, кое какво друго, дето не го разбираме. 

И както възторжено ни обяснява, сепва се, звънват му по телефона и той се отправя надолу направо по стената, обратно към колата. Притеснено си мънка за жандарми и ни казва да сме спокойни, но явно се опитва да успокои предимно себе си. 

Изпросихме си го! Въпреки дупките в оградата Хаттуша си е добре поддържан обект и има камери. Засекли са ни. Докато минем стотината метра до колата, жандармите вече са там. И този път не ни се усмихват учтиво както всички останали, а респектиращо ни искат документите. Питат какви сме и що сме и Мая елегантно ме сритва по глезена да си трая и да не се опитвам да вкарвам минималните си познания по турски. Усмихва се приветливо, а и ние след нея се нахилваме до ушите, казваме "турист", па чакаме какво ще стане. Старшият от тримата жандарми все пак знае мъничко английски. "ХАттушаш капалъ!, Closed! Капалъ!" Затворено, демек... все едно пък не знаехме 😄 😮 Обяснява ни, че не сме в директно нарушение, но да не се повтаря! Записва номерата на паспортите ни и ни ги връща, но "водачът" ни е нарушил заповед за задължителна карантина вкъщи и него няма да го пуснат.

Честно казано, не знаехме какви са санкциите. Надяваме се да не е бил оставен в ареста, но и само глоба да е било, със сигурност е солена. Нищо вече не можехме да направим, за да му помогнем, а дори не му бяхме дали пари предварително. Той не ни е искал, а ние със сигурност щяхме да му дадем, защото без него нищо не бихме видели от този интересен древен град. Той със сигурност е знаел, какъв риск поема и вероятно е доста беден, за да се подложи на такъв риск, за да развежда непознати чужденци. Ние вече бяхме приготвили едни двеста лири, но не се удаде възможност да ги дадем. Увих ги в бележка с благодарност и мислехме, ако видим къщата и жена му (тя също излезе като ни видяха в началото), да ь ги дадем. Не че щяха да покрият глобите, но наистина не искахме да си тръгнем без да оставим нещо от благодарност. Обаче не намерихме къщата, явно се спуснахме по друга улица, а и всички се бяха изпокрили, защото видяхме още две жандармерийски коли.

 

В движение минахме с колата и покрай музея, където съхраняват оригиналните сфинксове. Затворен, естествено. 😞 

Решихме, че след тези преживелици едва ли си струва да се отклоняваме още двайсетина километра до другия голям археологически обект от времето на хетите - Аладжахьоюк. Нито към съвсем близката Язълъкая. Шансът да са отворени клонеше към нула, а и как да разглеждаш още такива места след подобна горчива случка...

Мисля, че едва ли някога друг обект на ЮНЕСКО ще ми остави толкова тъжни спомени 😞 

 

Все пак ще сложа малкото снимки, които имам от Хаттуша...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Остана доста недовършена работа в района. Много бих искал отново да дойда, да си отделя достатъчно време, и за Аладжахьоюк, и за Язълъкая, и за Хаттуша, и ако мога да намеря този добър човек и да му подаря нещо... или поне да му благодаря искрено за това, което направи за нас.

 

...следва...

[MayaS]

Приключение си беше разходката около Хатуша и мен също много ме е яд че нямаше как да се разгледа целия град, но още повече, че не можахме да се отблагодарим по някакъв начин на човека, който ни разведе из околността.

 

Лъвската порта:

 

 

 

 

 

Поглед към древния град от високо:

 

 

 

 

 

 

Портата на сфинксовете:

 

 

 

 

 

[ven62]

Много. много благодаря за темата.

Бях чел това-онова от нея, хаотично, но снощи си я препрочетох от-до.

 

Без никакви колебания и угризения ще си копирам забележителностите на 98%, дори катеренията по някой и друг баир (долина  ) няма да си спестя.

Само да видим кога ще се случи, че в последно време програмите и отпуските ми не си ги редя аз.

 

Още един път, огромни благодарности. Ако съм на мястото на турското посолство бих ви наградил с някой медал или поне с тава баклава.

@master_of_germs, когато си с @MayaS хич не се хаби да снимаш. По-добре си води записки, макар че след повече от половин година разказваш с такива подробности та явно и това няма нужда да правиш - ... почивай си.

 

Mayas, специални благодарности за снимките, въпреки че и лаконичния ти изказ заслужава адмирации.

Някои снимки нямаше да ви се получат без "специалното участие" на @mary_shery .

Колкото до съпруга на Mayas, Иво, сигурен съм, че е бил един от фундаментите на цялото начинание.

 

Поздравления!

 

[MayaS]

Благодаря ти @ven62. 

Ще се случи, щом много го искаш. И дано скоро намеря време аз да разкажа за другата ни обиколка из Турция (само семейството ми) през 2019 та съвсем да те объркам в плановете и местата. Е аз нямам писателската дарба на @master_of_germs, но поне ще опитам  🙂. И имаш още едно име за тефтера... 🙂 

[master_of_germs]

преди 16 минути , MayaS каза:

Благодаря ти @ven62. 

Ще се случи, щом много го искаш. И дано скоро намеря време аз да разкажа за другата ни обиколка из Турция (само семейството ми) през 2019 та съвсем да те объркам в плановете и местата. Е аз нямам писателската дарба на @master_of_germs, но поне ще опитам  🙂. И имаш още едно име за тефтера... 🙂 

Мая, аз мисля, че може да използваме и тая тема за старите си пътувания из Турция. И аз имам едно от предмагеланските времена. А пък и за тия, дето ще последвват... @mary_shery направи и едно новогодишно истабулско за Нова година...

 

@ven62,  абе, аз по-добре да си снимам, че на останалите снимките още ги нямам... добре че се разписах в темата, чя да видя и техните! 😉

Не съм съвсем прав де... 🙂

Мая качи цял солиден албу със снимките на Ззнамето от това пътуванежще преди половин година 🙂

 

 

[ven62]

преди 29 минути , MayaS каза:

Благодаря ти @ven62. 

Ще се случи, щом много го искаш. И дано скоро намеря време аз да разкажа за другата ни обиколка из Турция (само семейството ми) през 2019 та съвсем да те объркам в плановете и местата. Е аз нямам писателската дарба на @master_of_germs, но поне ще опитам  🙂. И имаш още едно име за тефтера... 🙂 

Ние си се смеем с тия тефтери (сега в 21-ви век им викат бази данни), но понякога произволното преодоставяне на лични данни в мрежата не е съвсем безобидно.

Знам ли, може и професионално да съм деформиран. 

 

---

Редактирам се, че това горното как звучи... Не съм ченге.

[master_of_germs]

Пътуването обаче продължава. И то не баш към дома. Вместо да поемаме на запад-северозапад, ние се отправяме на североизток 😮 Навигацията ли ни се скапа, ще запитате?... Ами не, не баш. Не се връзваше логистично, ама пък знаем ли кога пак ще дойдем дълбоко в Турция. А снимките, които бяхме гледали, мира не ни даваха. Та бързахме да стигнем преди залез, ако може, пренареждахме програмата всякак, но Амася трябваше да я включим!

 

Преди това, обаче преминахме през друг областен град, а именно Чорум. Не си спомням дали са ни спирали полицейски проверки, ама няма причина да не е имало, все пак беше уикенд със забрана за движение на местното население. Това, с което запомнихме Чорум, не толкова града, а целия регион, беше ЛЕБЛЕБИЯТА! То Анадола си има своите особености и всеки регион има някакви традиционни производства, обаче тук влязохме в земите на леблебията. Имах чувството, че тук друго не ядат. 😄 

На всяко кьоше и крайпътно капанче се предлагаше леблебия. На всеки пътен знак имаше табели за леблебия. Абе, аз много обичам да пия напитка от мляна печена леблебия; да си затопя филия хляб в тази тъмна течност ми беше любимата детска закуска. На това баба ми не село му викаше "бабешко кафе". Ама за разлика от истинското кафе, дето не мога и да го помириша, леблебия с пия с истинска наслада. Е, печена леблебия на зърна също ям, ама не ми е особен дерт. Но щяхме да си вземем чак на следващия ден, че той леблебиеният район на Турция е обширен 🙂 

 

И така продължихме до Амася. Толкова малко позната у нас, а толкова любима на комшиите. Перлата на Османската империя. Един от най-старите постоянно населени градове в света, където само за няколко часа щяхме да се разходим из хилядолетия история. Град на легендарни древни царе, а и на поне толква легендарни царици, град на съвсем реални древни учени, станали легенди приживе, град в който е роден не един султан и град, който в пределите на Турция е символ на истинската любов.

 

Амася никак не е малък град, но е някак странен. все едно са два града и нещо помежду им здраво е стиснало, а те са се свързали само чрез тесен провлак, като пясъчен часовник. Този тесен провлк е реката Йешилърмак, която минава през дълбоко ждрело. Реката е голяма а ждрелото е важно и винаги е било важно, понеже оттам минава най-удобната връзка между анадолското плато и черноморския бряг за цяла Мала Азия. Защото иначе Понтийските планини са неизбродни. Затова и Амася винаги е имала важно стратегическо значение. 

Разбира се, има си легенда за това ждрело. Легендата за Ферхат и Ширин, една от най-известните в мюсюлманския свят. Макар че те са най-различни легенди, в Кавказ, в Персия, в Турция и къде ли още не. Само имената са същите и това, че става дума за любов и трагедия много преди "Ромео и Жулиета" В турския вариант действието се развива в Амася. Ферхат, воден от любовта си към Ширин, заявява, че ще извърши каквото и да поиска нейния баща, за да спечели ръката ѝ. А бащата бил практичен. Поискал нещо неизпълнимо. Ама пък ако случайно се окажело изпълнимо, поне да е полезно. Поискал да се докара питейна вода в безплодната му скалиста земя, на която бил владетел. И Ферхат запретнал ръкави и "хей, другарю, ти какво решил си с чука, с тоя трясък и искри? - Аз ли, път ще се прокара, друже, тука; нов път в тия канари!". 😄 Не точно, но да, един вид път. Път за водата. В вълшебния чук и здраво... ъ-ъ-ъ-... чукане... Ферхат пробил ждрелото и реката потекла през него. В туй време, след поредица от злословия, до него достигнала "вест", че любимата му е починала, при което той се хвърлил от скалите. А след това и тя го последвала, като разбрала за смъртта му.

 

 

 

Макар че тези снимки са от следващото утро, когато се качихме с колата за висока гледна точка, слагам ги само да покажа мащаба на ждрелото при Амася. Като е снимано откъм страната с доста по-високите скали.

Има и паметник на Ферхат и Ширин, който в тъмното хич не съм снимал добре, та пак ще искам помощ от другарчета-магеланци ( @MayaS, @mary_shery ).

На тези снимки може добре да се видят, как са разположени някои от забележителностите на Амася. Най-горе - крепостта Харшена, която опитахме да посетим на другата сутрин, но се оказа затворена заради пандемията. Долу край реката са прелестните османски къщи, които ще ви показваме надълго и нашироко. А по склона ясно виждате пет скални гробници на първите пет владетеля на Понтийското кралство от династията на Митридатидите. Към трите вдясно може да се стигне по стъпала откъм стария град, а до двете вляво има пак стъпала, но и тунел в скалата, който е прокопан до тях. Отворени са за посещение. Ние обаче пристигнахме в Амася след края на работното им време, а на сутринта решихме,ч е повече ни харесва да снимаме отвисоко, затова и не влязохме. Входът не е скъп, но те вътре са си празни, ефектни са отвън, Мая и Иво са гледали подобни гробници при предното си пътуване в Турция и нямаха желание да се катерят, а аз пък не настоявах.

 

Малко за династията на Митридатидите, защото Понтийското царство е било най-силното в Мала Азия през последните три века преди новата ера... ако не броим Римската Империя, естествено, с която били в постоянни войни. Династията е от смесен персийско-гръцки произход,, както доста от нароилите се други кралства след смъртта на Александър Велики. То и името Митридат е явно персийско ("дар от богинята Митра"). Та Митридат I прави Амася своя столица, изгражда солидно царство, прави си и скална гробница. Идеята била всички от династията да си правят по една такава, но просъществувала само до петия владетел. Освен Митридат Първи, други две от гробниците са на Втория и Третия с това име, а на другите двама царе не им запомних имената (почти съм сигурен, че единият беше Фарнас първи... ама почти).

По-интересни са обаче следващите номера Митридати, които вече не са се ограничавали само до Черноморския бряг и планините, ами нахлули дълбоко в Мала Азия, както и към Колхида (днешна Грузия). Та Митридат Пети бил отровен по време на банкет, неясно от кого, ама най-вероятно от съпругата си, която станала Регент на сина си, бъдещият Митридат Шести. Той бил будно хлапе, направо параноично 😮 , ама и с право, и заподозрял майка си, какви ги крои, а именно да отрови и него, преди да навърши пълнолетие, за да продължи да управлява като регент на по-малкото му братче. Заобиколил се той с проверени знахари, фармацевти и лекари. И почнал да приема най-различни отрови, в много малки дози, така че тялото му да привиква към тях. Тaка доказал една класическа максима в медицината и фармацията: "dosis sola facit venenum" - тоест: "единствено дозата прави отровата". Това състояние на привикване на организма към отровни субстанции и до днес е известно като митридатизъм. И е било доста използвано от разни владелети в последващи епохи. А самият Митридат Шести го усвоил до съвършенство. Канел враговете си на пирове. За да спечели доверието им, сам той опитвал от гозбите и питиетата им, за да видят, че не са отровни...Да, ама всъщност били! 😄 

Е, истината е, че и бойната си слава е заслужил. Овладял цяла Мала Азия и Босфора, както и Кримския полуостров. Направил си Черно Море свое вътрешно море. Римската Империя запазила силното си влияние само по Егейския бряг на Мала Азия. След неговата смърт Понтийското царство рязко се срива, Римляните почват масивна инвазия в Мала Азия, като династията на Митридатидите ограничава влиянието си само около Босфора и Дарданелите като т.нар. Босфорско царство... Ама това вече няма нищо общо с Амася.

 

Стига толкова история засега. Ако перифразирам един мой много любим автор, човек почва да върши глупости, като чете история на празен стомах... или пък като слуша легенди на празна глава 😄 ... То нашите глави са си перманентно празни 😄, ама лошото е, че и стомасите ни са се поизпразнили и започват да ни мъчат въпросите, които маркират развитието на всяка една цивилизация (в този ред): 1) Как да се нахраним?; 2) Какво ще ядем и 3) Къде ще вечеряме? 

Че тук не е туристическа Кападокия и почва да ни гложди, че може и да не намерим отговори.

 

Но първо - да се настаним!

Не просто ще нощуваме в един от най-старите градове по света, но ще го сторим и в най-старата запазена къща в Амася, Ilk Pension, на повече от двеста години. Очакват ни и вътре попадаме в толкова познатия ни уют, който някак сме решили у нас да наричаме "възрожденски" а всъщност е пълно копие на османската архитектура от онова време. 

 

 

Направо до реката Йешилърмак, която е просто през булеварда. 

Цените за нощувка бяха направо смешно ниски, а като единствени гости, ни направиха ъпгрейд на стаите. Получихме две одаи, всяка от които можеше да побере средноголяма магеланска сБирка 😄 И се почувствахме като същински османски велможи, та за известно време забравихме и за глада 🙂 

 

 

 

 

 

 

Това е само част от гардероба в стаята, а най-дясната врата, под която има стъпалца, всъщност е хубаво замаскиран вход към тоалетната. Това е малко неудобно (а и ниско, та човек трябва да си варди главата, но го видяхме и на други места, където отсядахме.

 

 

Хората на рецепцията не говореха английски, все пак успях да обясня, че търсим нещо за ядене. Но заради ковид ситуацията не предлагаха вечеря. Зъннаха на управителя, или просто на някой от персонала, който говори английски, и криво ляво ни даде инструкции за две места, които да проверим за вечеря. Намерихме ги в гугъл мапс. Едното беше съвсем близо, но се оказа тип дюнерджийница и балък-екмек (демек риба в хлебче, доста популярно, като за нещо на крак. Но на нас ни се щеше да намерим някъде да сседнем да вечеряме в заведение, че нали и в Кападокия даваха само храна за вкъщи. Нямахме много надежда, но тръгнахме на разходка по свечеряване. На всеки стотина крачки ни спираха жандарми да ни проверят документите, ама то нямаше и кого другиго да проверяват. Целият стар град на Амася си беше само за нас. Единствените други чужденци бяха млада двойка руснаци, с които се засякохме на няколко пъти вечерта. Сигурни сме че нямаше никой друг. Туристическата част на града е малка и ако имаше други туристи, все щяхме да ги видим. А и с полицаите в града се знаехме вече и поименно до края на вечерта, дето се вика, и се поздравявахме с усмивки.

 

Не ми се ще да почвам със снимките. Понеже моите няма да ви покажат колко е красив този град. И не знам даже дали има смисъл да ви показвам, като знам, че @MayaS ще изригне след мене със снимки 🙂 

Първо ще почна с паметника на Ататюрк, където за първи път ни спряха жандармите. Във всеки град в Турция има такъв и не е редно да пропускаме и тази част от турската история. Но в Амася паметникът е цял доста внушителен ансамбъл, а не акцентира само на Ататюрк.

 

 

А после покрай реката... часовниковата кула и старите къщи...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А тази река... тези отражения! В нормално време без епидемия тук щеше да има корабчета и толкова много влюбени двойки да се разхождат по крайбрежната алея...

Дори и гладни, не можехме да спрем да се любуваме.

И сега нека си представим, че ако я намаше тази река и тази крепост над нея, ако я нямаше Амася, никога нямаше да говорим за Амазония, нито за Амазонска джунгла или за река Амазонка... И май нямаше да пазаруваме в Amazon.com 😮 

... Защото Амазонка е кръстена на Амася! 

Да, без майтап! На старогръцки името на града и на кралството е било Амасеис, Множествено число от Амасис, което пък е името на легендарната кралица, която искала да възпре Язон от легендарната му мисия в търсене на Златното руно, за да остане с нея в земята на жените-войни - амазонките (амасеис = амазонки). С времето, по класическите латински езикови норми, името на града се преиначило на Амасиа, която пък в Османската империя еволюиало до Амася.

 

Ама аз изобщо не спрях да ви разправям легенди на празна глава... ъ-ъ-, на празен стомах де! 😄 

 

...следва...

 

П.П. Добре, де, айде още една снимка на понтийските гробници, преди да се е стъмнило 😉 

 

 

[ven62]

Защо тази панорама я няма в календарите:

 

 

@master_of_germs, ще те държа лично отговорен!

А сега и @MayaS като сложи по-хубавата снимка ... лошо ще ми стане. 

[master_of_germs]

Преди 1 час, ven62 каза:

Защо тази панорама я няма в календарите:

 

 

@master_of_germs, ще те държа лично отговорен!

А сега и @MayaS като сложи по-хубавата снимка ... лошо ще ми стане. 

Няма атмосфера 🙂 Демек "снимката не дишала" (както се изразяват някои капацитети 😉 ... На мене лично липсата на небе в една панорама не ми пречи, но повечето хора не споделят моето мнение).

Освен нова предложих снимка от Амася за календара, която си имаше от всичко - река, къщи, скали, небе, е и крепостни стени 🙂 (петата снимка отдолу нагоре в предишния ми пост). Направих го, понеже вече знаех, че предложението на @MayaS от Турция за календарите ще е снимка от Кападокия. 

Моята идея за Магеланските Календари е малко по-различна. Смятам, че чрез тях трябва да се популяризират по-непознати за пътуващите българи места и винаги предложенията ми са точно такива... Дори и да не са най-добре заснетите или най-добре композираните кадри.

И макар да ми е леко криво, че няма да гледате Амася в календарите, всъщност в настолния календар е хем най-добрата ми снимка, хем от най-непознато място. В моите очи планините в Албания заслужават много повече да бъдат промотирани в календар. 🙂 Радвам се, че бяха оценени.

Колкото до третото ми предложение, тая снимка беше леко "дървена"  😄(във всяко отношение 🌳🍃). Предложих я, не за да бъде в календарите, а като "провокация" и начин да изразя светоусещането си. Старая се винаги едно от предложенията ми да показва, че пътуването не трябва да е само чек-пойнт на забележителности, а на първо място да провокира емоции.

 

А и всъщност тепърва имаме да покажем нощните снимки от Амася. Защото ако този град ни възхити по залез, то истински ни плени през нощта, но за това - след малко.

Не съм "градски турист", но без никакво колебание поставям Амася на първо място като най-красивия град, който съм разглеждал нощем, и това го казвам сега, когато все още впечатленията от Рим в тиха и свята нощ са ми съвсем пресни 🙂

Аз съм малко особен. Повечето хора се стремят най-напред в едно пътуване да видят нещата, които най-много искат, понеже,  знае ли човек, всичко може да стане. Аз не съм така... стремя се в пътуванато да има постоянна възходяща градация и черешката на тортата да остане за накрая... Не ми се получава винаги... Точно за това пътуване в Турция се притеснявах, дали след Кападокия има как да продължим възходящата линия... Ами, опасенията ми не се сбъднаха 🙂

Амася надмина очакванията ни. С много! 🙂