дневник Санторини и търсенето на романтика в тълпата

[Lindt]

Гърция е първата чужда страна, която посетих, много много отдавна, когато трябваше зелена карта и да, толкова съм стара вече 🤭  Но за мен не беше много чужда, защото прекарвах много време с гръцко семейство, тяхната храна, темперамент, разбирания. С годините, особено последните от тези близо 20, моите разбирания и очаквания от света, природата и пътуването, стават все по-противоположни на традиционна Гърция. Но тъй като продължавам да я обичам, ще опиша и това наше пътуване. 

 

Санторини е мечта за мнозина, олицетворение на лятото и романтиката, най-известният цикладски остров. Аз обаче не съм експерт по островите, нито някаква инстанция. и ще предложа моето искрено усещане от мястото. Затова ще опитам да бъда по-мека в размислите си за този остров, а ако случайно някой по някаква причина се обиди, да знае, че не е търсен ефект. 

 

Островът беше посетен от нас за дълъг уикенд 16-19.07.2021, част от стратегията ми да извлечем нещо положително от ковид и да посетим най-туристическите места, без прекалено много туристи. Идеята се базира на очакването ми, че са станали известни и предпочитани с причина. И макар много прекрасни места да са почти унищожени от масовия туризъм, Санторини по-скоро е създаден от него. 

 

Който обича Санторини, а и вглеждайки се в снимките, не вижда смущаващ фалш, не трябва да чете повече темата 😉

 

[Lindt]

 16.07 Първи впечатления

 

И така, въоръжени с QR код, ваксинационен сертификат, резервирани нощувки с басейн на калдерата (ама без гледка де, не завиждайте 🙃), ние и трепетното ни очакване, подсилено от изключително приятното посещение на Венеция преди 10 дни, кацаме по обяд в Санторини. 

 

Автобусният транспорт е доста любопитен като замисъл и ефективен точно колкото в произволна африканска държава. Тоест е на около час, винаги отива или тръгва от Фира, но официалното му разписание и  точни маршрути не знаят дори местните хора 🤭 Нас не могат толкова лесно да ни обезкуражат или държат в плен над час на някаква спирка на летището, така че допираме глави (не ни е нужно, но е по-готино) и начертаваме бърз план - ще ходим пеша 4 километра, ще обядваме на плажа, ще полежим и когато възстановим жизнените си сили, ще хванем автобуса до Фира и ще стигнем до хотела си. Той е във Фиростефани и трябва да е супер удобно, но по-спокойно място. 

 

Стигаме някак по прашния път до Монолитос и се тръсваме в първата таверна миг преди да колабираме. Това е цикладски остров през лятото, не е разходка в парка.  Тоест прашен път, никаква сянка, нетърпима жега и тук там някое малко сметище. 

Таверната има вентилатори, усмихната сервитьорка и  предлага супер мега известните доматени топки. @izida подозрително споделя, че не е чувала за това известно ястие и явно не е пък чак толкова известно, но на нас ни харесват и са неизменна част от менюто на 10% от заведенията, които се опитват да претендират, че си на гръцки остров. Състоят се от домати, хляб, анасон, лук и са пържени до хрупкавост. Изяждаме ги набързо, защото и без друго не стават за снимане. Фавата им не е много добра, но имат заешко, което е много вкусно. Мен доста ме е срам да снимам храната си и най-често пропускам тази задача. Ако пък съм съвестен и редови турист, Жижо ме наблюдава с ехидна усмивка и аз  се чувствам съвсем глупаво. 

На плажа сетът чадър и шезлонги е 10 евро, има и някое и друго дръвче да прави сянка, ако сте свободолюбиви. Не снимаме, защото няма какво. Тъмен плаж, синьо море, чадърчета.

Не си плащаме и сет, защото не ни се остава 2 часа и май ще чакаме автобус. Инструктирали са ни да отидем точно в 5 на спирката, защото автобусът от летището не всеки път минава от там, а само в едната посока и понякога. Взимаме си фрапета и се настаняваме удобно под дървото да гледаме гущери и врабчета, докато дойде време за тръгване. Автобусът е климатизиран и закъснява само с 30 минути или пък не закъснява, а просто не отговаря на очакванията ни. 

 

В хотела ни посреща мила жена със зелени коса и грим и много приятно излъчване. Показва ни откъде да си пускаме джакузито на басейна и спечелва сърцата ни от раз. Леглото ни е двойно, с хубав матрак и завивки, така че не сме дарили любовта си прибързано 🥰  Оставаме в басейна до 7:30 и после освежени и доволни от живота излизаме да разглеждаме острова по пътя за Имеровили и скалата.  

Калдерата на Санторини, тоест ръба на вулкана с лелеяните хотели е склон с гледка към морето. Добре де, ама и пътеката за туристите е над хотелите. Всичко е бяло, свежо боядисано и на всеки покрив има табелка с молба да не стъпваме. Учудени сме 🙄 После виждаме и параклиси. И на тях същите табелки. Че кой ще стъпи върху храм, си мислим наивно ние, ама виждаме доста примери, че е възможно.  Натъкваме се на две професионални фотосесии, но не ни е ясно какво снимат. Тоест то хубаво е бяло, ама от двете ни страни има само хотели. Вили с прилежащи басейни и лежащи там хора. Платили са по примерно 300 евро на вечер, за да ги снимам аз по бански и да ги гледаме от пътеката. Струва ми се малко кичозно. Виждали сме скъпи вили и висок клас настанявания, но те някак гарантират уединение за гостите си, а тук всичко е на показ. 

Достигаме до скалата, интересна е. Светлината е мека и приятна, но съм отново объркана. От тази препоръчвана позиция можем да снимаме само море и потапящо се слънце. Назад градчето е в сянка. Отваряме си по бира и чакаме да се случи магията, обясняваща какво правим ние там всъщност: 

 

 

 

Изпиваме си бирата и ни е време за вечеря и почивка. 

 

[mu_ry]

Явно между нашето посещение средата на юни и вашето нещо се е случило с острова, преполгам че са дошли повече туристи. При нас автобусите на летището бяха съобразени с полетите, ако някой се падаше между разписанието. Също така такова висеше на всяка по-голяма спирка и се спазваше…

На плаж ходихме в Периса и шезлонгите и чадърите бяха безплатни, ако си поръчаш фрапе от близкитв кафенета…

Дано все пак ви е харесало, за мен остава да се радвам, че сме хванали Санторини в най-добрия му период 😂

[ДиянаВ]

Браво, @Lindt, кефиш ме🙂. На втори прочит видях, че слънцето е точно посредата на гърлото на бутилката бира🙂.

Пак сте много готини /не с това😡/, на @Gentleman Basta взеха да му подхождат мъглите😃

[Lindt]

17.07 от Фира до Ия

 

Събуждам се рано и за мое учудване виждам изгрева от терасата ни. Тя иначе е в безкрайно безинтересна за острова посока и съответно ни е осигурила абсолютно неприкосновено интимно пространство. Изпълвам се с ентусиазъм и съответно малко по-късно тръгваме на експедиция из Фира.  Главен град, ще видим всички криви улички и къщи на острова, с бугенвилии и жасминови храсти само за нас, преди да е станало жега. Новина - в 7 часа вече пече. Но пък улицата за воайори покрай морето е на сянка, така че тръгваме по нея. Тук не е така лъскаво като в Имеровили, но пак разглеждаме без препятствия пространството на настанените там. Виждаме и лифта надолу. 

По някое време се събуждат и хората с магаретата. Ама тези санторински магарета изобщо не са като от снимките. Даже не са и магарета, а абсолютни катъри 🤣  Единственото познато и вярно с прочетеното е, че нямат някакви препаски и наистина оставят смрадливи купчинки навсякъде. Поглеждам замислено пътеката и не откривам причина да сляза по нея. Какво по-точно ще видя? Скала, камъни?  В 9 сме приключили с обиколката, не сме намерили град, но се отдаваме на закуска. Баничката ми с патладжан накланя везните към одобрение на сутринта, както винаги, когато опитам нещо ново.

 

 

Тук си ходих по оградата пред църквата, защото като всички други беше заключена. Целта беше снимка, но като се озовах в средата, забелязах, че парапетът, по който ходя, е под наклон и съм на около три метра над земята. После на връщане ми беше трудно да балансирам, знаейки че съм толкова на високо. 

 

Изключително интересно ми е това  произведение на изкуството, на стената на църква: 

 

Достигнали сме до заключението, че ако в 2 от 3 града в тази част на калдерата, всъщност няма град, улици и жители, значи може спокойно да си вземеш вила с басейн и да изживееш Санторини. Въобще няма нужда да излизаш.  

Ние се прибираме толкова изтощени в 10 сутринта, че спим предобеден сън. По обяд се киснем в басейна, а след това спим следобеден сън. Решаваме, че фалшивият остров е чудесен повод да се наспим и се справяме удивително добре с тази задача. Този сън дотолкова ни разхубавява, че все повече се радваме просто да се гледаме един друг. Е, не че имаме какво друго да правим 🤭

 

Вечерта се отправяме към Ия, най-красивият град с феноменални залези. Ние живеем във Фиростефани и предполагаме, че автобусът от Фира до Ия минава през нашата улица и спирка. Зеленокосата жена е малко скептична, но пък виждаме 5 човека да чакат и решаваме, че не еинформирана добре. Чакаме и ние... Любезен таксиметров  шофьор ни информира, че автобусът не минава от там и спирката е за.. ами не я знаем за какво е 🤣  Но не ни предлага да ни откара, което доказва истината в думите му, въпреки логиката ни:

 

 

Достигаме съвсем навреме в Ия, но снимаме само тълпата по залез. Отново не виждам подходящо място за снимане на залез. Моите очаквания са да снимам огрени куполи, защото потъващо в морето слънце има навсякъде по света. Жижо пък в почуда наблюдава най-тихото кафене на света. Никой не говори с другия до него, няма музика, хората държат телефона и чакат залеза 🙄

Ние с подвити опашки напускаме пределите на Ия, без да сме успели да направим снимка и без да сме намерили къде да гледаме залеза. Настаняваме се до паркинга, над някакво сметище. 

 

Най-хубавото нещо в Ия:

 

Вечеряме в заведение във Фира, предлагащо мусака, и то не декомпозирана. Таверната съм харесала на отиване към Ия, но на връщане има малка опашка за маса. Заобикаляме и виждаме на първия етаж празно помещение с отворени прозорци. Не е тераса, ама то и без друго вече е тъмно и съм умряла от глад. Не ни пускат да седнем, защото е само за ваксинирани. Ние сме такива, но пак не ни пускат и ни настаняват навън. Телешкото, което Жижо си е избрал, е свършило и след препоръка му дават друго ястие, но не ни включват в сметката разликата в цената. Това е най-гръцкото нещо, което сме забелязали за два дни на острова 🙂

 

[antea]

@Lindtкато каза фалш, се сетих за една гледка там, която искрено ни разсмя. - на една от терасските с частен "достъп" до залеза, седи достолепна дама към 55-60-те, ама класика - добре направена къса коса, златни рамки на очилата за четене, елегантен шал, чаша бяло вино и чете книга в разгара на това Събитие Залез, изобщо постигнала хармония с Вселената, за което съзнава, че е заслужила наградата да я гледат и снимат преминаващите   и си я "чете" книгата, ама обърната с буквите наопаки... на това му се вика вглъбяване в Позата 🙂

[Lindt]

преди 38 минути , mu_ry каза:

Явно между нашето посещение средата на юни и вашето нещо се е случило с острова, преполагам че са дошли повече туристи. При нас автобусите на летището бяха съобразени с полетите, ако някой се падаше между разписанието. Също така такова висеше на всяка по-голяма спирка и се спазваше…

На плаж ходихме в Периса и шезлонгите и чадърите бяха безплатни, ако си поръчаш фрапе от близкитв кафенета…

Дано все пак ви е харесало, за мен остава да се радвам, че сме хванали Санторини в най-добрия му период 😂

Да, ами ако ти е харесало там, наистина ти препоръчвам който и да е друг цикладски остров 😇 Ние бяхме в напълно нова ситуация и макар с доза почуда да наблюдавахме всичко, всъщност ни беше много забавно това цялото нещо. 

При нас имаше едни разписания от 2019 по спирките и се уповавахме на съветите на местните. Но между тяхното разписание, което ни печатаха и истинският автобус обикновено имаше по 20-30 минути разлика 🤣

A примерно автобусът с написан на главната гара маршрут Фира-Пиргос-Акротири всъщност не минаваше през Пиргос. 

преди 11 минути , antea каза:

@Lindtкато каза фалш, се сетих за една гледка там, която искрено ни разсмя - на една от терасските с частен "достъп" до залеза, седи достолепна дама към 55-60-те, ама класика - добре направена къса коса, златни рамки на очилата за четене, елегантен шал, чаша бяло вино и чете книга в разгара на това Събитие Залез, изобщо постигнала хармония с Вселената, за което съзнава, че е заслужила наградата да я гледат и снимат преминаващите   и си я "чете" книгата, ама обърната с буквите наопаки... на това му се вика вглъбяване в Позата 🙂

Ах, тези очила явно хич не стават 🤭

[stanimir]

Чета с интерес ,защото аз също го усетих ,като прекалено изкуствено, прехвалено място, макар да имах късмет да съм от малцината туристи в Ия в края на ноември минути преди да "акостират" няколко автобуса с китайски туристи. Подобни бяха и преживяванията ми с обществения транспорт ,а  три дни се оказаха предостатъчни за всичко което може да се види на острова ,в случай че човек не търси просто излежаване край басейна.

Гледката на тълпата от снимките ти е потресаваща. Не е място което бих повторил ,поне не без доста убеждаване.

Едва ли е най-удачното сравнение , но се сещам за автентичната атмосфера на Сицилия и хич не е в полза на Санторини.

Предполагам има гръцки острови с много по-истинско излъчване.

 

 

[tch]

преди 41 минути , Lindt каза:

Изключително интересно ми е това  произведение на изкуството, на стената на църква: 

 

Обичай ближният си 😄 

[Травеолани]

преди 5 часа, Lindt каза:

Достигаме съвсем навреме в Ия, но снимаме само тълпата по залез. Отново не виждам подходящо място за снимане на залез. Моите очаквания са да снимам огрени куполи, защото потъващо в морето слънце има навсякъде по света. Жижо пък в почуда наблюдава най-тихото кафене на света. Никой не говори с другия до него, няма музика, хората държат телефона и чакат залеза 🙄

 

Винаги съм искала да посетя Санторини, но твоите снимки с тези тълпи направо ме отказаха. И това е когато да кажем много хора не пътуват още. 
 

Иначе ми харесва отношението ти към нещата и позитивната гледна точка 🙂.

[mu_ry]

преди 9 часа, Lindt каза:

Да, ами ако ти е харесало там, наистина ти препоръчвам който и да е друг цикладски остров 😇 Ние бяхме в напълно нова ситуация и макар с доза почуда да наблюдавахме всичко, всъщност ни беше много забавно това цялото нещо. 

При нас имаше едни разписания от 2019 по спирките и се уповавахме на съветите на местните. Но между тяхното разписание, което ни печатаха и истинският автобус обикновено имаше по 20-30 минути разлика 🤣

A примерно автобусът с написан на главната гара маршрут Фира-Пиргос-Акротири всъщност не минаваше през Пиргос. 

Ах, тези очила явно хич не стават 🤭

Често казано аз където и да пътувам ми харесва 😂 а и след година без никакви пътувания Санторини ми се видя чуден. Аз имах много ниски очаквания и може би това ми е повлияло 😉

[ivailo_radev]

Преди 1 час, mu_ry каза:

Често казано аз където и да пътувам ми харесва 😂 а и след година без никакви пътувания Санторини ми се видя чуден. Аз имах много ниски очаквания и може би това ми е повлияло 😉

И на нас ни хареса Санторини и то заради спокойствието. Ама ние бяхме още по-рано, т.е. около година по-рано, когато нямаше никой, ама никой. И едно от най-готините неща на Санторини беше ето този господин в Ия. Този иначе претъпкан град беше празен и на едно кафе до тази прословута тераса бяхме само ние и той - пишеше си някакви романи и си пиеше сладко бира - гръцкият Хемингуей. Много беше готин. Ама ако трябва да ходя в такива тълпи (а то по принцип е по-зле май дори), няма да имам голям стимул.

 

Обаче намирам за супер яко, че сме се събрали толкова хора с общ интерес и все пак различни гледни точки върху живота, местата, храната и т.н. И каквото и да ти е мнението за дадено място, не се появява някой, който да ти каже примерно "Еми то вие нищо не сте видяли от Санторини" или "Еми то на Санторини не се ходи там да се яде (пие, пече дупе или каквото и да е)".

[Lindt]

18.07 към Акротири 

 

Забравих да спомена, че при първите ни крачки из Ия си сочим някакви места, които ще снимаме на следващата утрин без хора. По план ще станем в 6 и ще направим прехода от Фиростефани до Ия преди жегите и хората. Към средата на градчето се усъмняваме в идеята и избираме да посетим с автобус градчето на следващата сутрин. В края на Ия със споглеждане слагаме хикс на района 🙃

 

Рожденият ми ден започва с разходка към единственото място, което ни е харесало на острова - Имеровили. Не че не е пак изцяло от хотели, но има приятни гледки  във всички посоки без блъсканица. В моя чест е облачно и мъгливо до степен да е приятно да си на открито. Ценно усещане в юлска Гърция 😀  Толкова хубаво си се разхождаме и снимаме с всяка бугенвилия, като подушваме всяко жасминче, че неусетно не ни е останало време за предобедна дрямка преди чекаут 🤣 А и сме разгледали закуската на поне 40 % от туристите. 

И тук следват серия грешки в планирането без информация, които правят деня ни най-предизвикателен за харесване. Когато си без кола или atv на Санторини, имаш 3 варианта:

1/ KTEL свързват всяка точка на острова с Фира. Знаеш кога тръгват от Фира, но откъде минават и кога тръгват обратно е мистерия. За да се прехвърлиш между две други точки, трябва да прекараш близо 2 часа на гарите им. Изминатото разстояние вероятно ще е 15 км.

2/ трансфер - навсякъде виждаме излъскани бусчета, но обявените цени са 20-30 евро, а разстоянията рядко надхвърлят 10 км. 

3/ такси - обявените цени за курсове са от порядъка на 30 евро от летището до Камари, а те са на 5 км. До Акротири е 50. 

 

Препоръчали са ни да се отбием в Пиргос, което трябва да е обитаемо селце, с къщи, с таверни и отключени църкви. Поне така си мисля. Гледайки маршрута на спирката Фира - Пиргос - Акротири  начертавам план да слезем за разходка и обяд и после да стигнем до хотела ни със същия автобус. На гарата обаче ни казват, че не минават през Пиргос и така единственото място с препоръки остава нереализирано. 

 

Ама нищо де, хотелът ни в Акротири хем е на калдерата и с гледка към залеза и срещу околните градчета, хем евентуално в градчето има жители. Без горчивина хващаме автобуса и се отправяме на там. Избрала съм мястото заради красивите снимки на детайли из хотела, отзиви, че е спокойно и с гледки, добри впечатления за качествена закуска и името - Caldera Romantica. Разположението му е далеч от главната гара на града, но са тагнати няколко по-близки спирки и част от известните плажове са в този край на острова, което е наклонило везните да резервирам там, а не на плажа до летището.

Минаваме през спирката за известния червен плаж и руините на праисторическо село. Облаците отдавна са изчезнали и никой не може да ни накара да гледаме купчина нагряти камъни. Вместо това ни свалят в средата на града, защото по-близките спирки са за украса 🤭

 

Пак воайорстваме, всички хотели са открити пред погледа ни. 

 

Градчето не е лошо, но е на баир и сме доста заети да не си настъпим езика. Хотелът ни обаче е абсолютно разочарование. Гледката ни "към градината" се оказва паркинг с три саксии, а склонът към морето е през натоварен от коли и мотори път. Не можеш да си дръпнеш завесите и е шумно. Стаята е тройна и макар леглата да са събрани, това не е хубаво двойно легло, нито отговаря на снимките. Завивките и кърпите са некачествени. Толкова е далеч от описанието си, че замръзвам от почуда.  В опит за следобедна дрямка и презареждане на батериите почвам да се изнервям от дочуваните капчици, капещи в банята. Жижо пръв си възстановява равновесието и се отдава на задачата да оправи настроението на рожденичката 🤗

 

Басейнът е по-голям и с шезлонги с чадъри. Няма гледка, но понеже не е нагъчкано строителство, подухва и реално температурите са много приемливи за излежаване. Отказваме да проверяваме ресторанта на хотела, защото са лъжци, и се отправяме на предзалезна разходка и вечеря в друго заведение по пътя. 

Един човек си строи параклисче: 

И този залез не може да впечатли особено, но не ни е топло и сме в доста добро настроение.  В менюто има пълнени тиквени цветчета, мусака със скариди и пюре от патладжан, което е тотален празник. 

Споменах обаче, че с годините съм оформила сериозни различия между себе си и гърците по някои въпроси. Поднасят ни индивидуално опакована в найлон 1 салфетка с вечерята 🤐

[Pantelej Putnik]

Темата е интересна и я следя. Благодаря на @Lindt за разказа! 🙂  Тази тема и недоволството към тълпите от туристи би могла да се "приложи" върху много от "туристическите" места. За съжаление масовият туризъм разваля едно място. За това вина имаме и самие ние, но пък какво да се прави! Всеки иска да види залеза на Санторини, да се повози на гондола по каналите на Венеция, да се качи на Айфеловата кула и т.н. клишета. А са станали клишета, защото просто ги искат милиони хора. Какво може да се направи срещу пагубното влияние на масовия туризъм? Ами, нищо не може да се направи. Това, което аз лично правя е по възможност да намирам "неоткрити" местенца за масовия турист, които местенца отново разкриват типичното излъчване и преживяване на съответното място. Така съм си "открил" множество местенца, които споделям с близки и приятели. А един ден тези местенца, ако станат и те център на масовите туристи, просто продължавам с търсенето. То всъщност пътуването сякаш е по-забавно, когато отиваш и търсиш, а не да отиваш и да знаеш какво точно ще видиш и намериш. Поне за мен е така. Уф, отплеснах се! 🙂 И отново - интересен ми е разказа, благодаря, продължавам да следя. 🙂  

[Lindt]

19.07 към летището

 

В правилата на хотела пише закуска от 8, чек аут в 11, а басейнът работи от 11 🙄 Чудим се какво значи това и дали ще ни прогонят, ако отидем и легнем по-рано. Закуската не блести с домашно приготвени храни, за които се говори в ревютата. Може пък да е ковид промяна, но пък хотелът е пълен. Има една вкусна спанакопита и останалото си е от магазина. Сещам се как да готвим като гърци: "забъркваш каквото можеш и поднасяш гордо, повтаряйки непрекъснато handmade" 🤣  

 

Не ни гонят от басейна, но се натъкваме на странна картина - всички от персонала са строени на маса до бара и понеделнишката им оперативка се състои от тестове и чакане на резултати. Иначе всички камериерки носят маски, но на нас ни казват да си обикаляме из хотела както си искаме 🤐. Сбъркан свят, персоналът се тества за правото да ми почисти стаята, а работодателят им дори не се опитва да ги предпази от гостите, за да не би туристът да се почувства дискомфортно. 

 

В 11 напускаме мястото с удоволствие. Имаме 4 километра до Червения плаж, но подухва и надолу се ходи лесно. Да, уж всички сме различни и виждаме света по различен начин, но двама от магеланското ни обкръжение деликатно са ни казали да пропуснем този туристически капан. Голямо съм говедо и не се вслушвам, защото всички сме много различни.

Чертая обаче два плана - ако ни хареса, ще останем до 3 и после ще пътуваме с прекачване към летището до 17. Ако не ни хареса, изчезваме към Камари бийч, пак с прекачване, там обядваме и когато преценим, тръгваме пеша към летището. 

Досега не сме били на толкова неудобно за транспортиране място, където за да се прехвърлиш от един плаж на друг, трябва да загубиш толкова много време. Оглеждаме опция за boat taxi, но отзивите за организацията и разписанието ни отказват. 

 

Плажът, разбира се, не е близо до спирката на автобуса. Напред има още доста асфалтиран път, паркинги и спокойно може да стигне и по-близо, но целта на ktel не е да е удобен или да улесни достъпа до най-препоръчваните места на острова. За сметка на това е отвратителен от първия поглед към нахвърляните отпадъци в началото. Според мен Санторини има сериозен проблем с боклуците. Никъде по калдерата няма общински кошчета, само към заведения и магазини. В допълнение и в резултат на това, всякакви неандерталци си оставят боклуците по скалите, в двора на неработещите хотели, преди главните атракции или просто покрай пътя. И след кучетата не се чисти, така че внимавайте като ходите.

 

Правим обратен и се отправяме към спирката. Автобусът трябва да се появи в 12:20 и после да имаме около половин час на гарата, за да хванем следващия към Камари. За да ни спестят чуденето какво да го правим този половин час, автобусът просто не се появява тогава, а с 40 минути по-късно 🤣

 

Камари е супер! Нямам снимки, но е хубава крайбрежна уличка с дървета за сянка, много цветя, таверни, атрактивни на вид заведения и хотели с градини и цветове. На плажа шезлонгите и чадърите са безплатни, изисква се консумация, но може и да е само обяд в заведението и после плажуване. Цените са напълно нормални за Гърция.  Оставаме там за обяд и плаж докато дойде време за летището.

 

На яхтата на тези хора има хеликоптер. Само не знаем защо им да идват на островa 😄

 

До летището има път. Плажът Камари е най-близкият популярен. Но връзката между двете места не е с автобус, макар да са само 3-4 километра. Толкова за KTEL, ясно защо оценката му е 2 от 5.  Тръгваме пеша през нищото. Половината път ни е покрай оградата на летището, като на територията на летището има обособени сметища и автоморги, например за камиони. На самото летище проверката ни е 6 минути, но трябва да си намерил къде да си принтираш бордната карта. Летището на най-туристическият остров не приема мобилни бордни карти, няма заведение, само будка, и не е свързано с пристанището чрез обществен транспорт.  

 

В заключение мога да кажа, че имаше какво да видим, като така и така сме отишли. И ако го разглеждаме като уикенд, даже е интересно преживяване. Но не бих повторила и ми е тъжно за хората, посетили само този остров от Цикладите. 

[Lindt]

преди 6 часа, Травеолани каза:

Винаги съм искала да посетя Санторини, но твоите снимки с тези тълпи направо ме отказаха. И това е когато да кажем много хора не пътуват още. 
 

Иначе ми харесва отношението ти към нещата и позитивната гледна точка 🙂.

За мен не тълпите бяха проблем, а неестествеността на всичко видяно. Ако човек обича да си седи в хотела и така разбира почивката, май няма причина да не му харесва - бяло, лъскаво, с басейнче. Е, малко ще надничат разни профани в личното ти пространство, но може би по-надолу от пътеката има повече уединение. На връщане слушах хората на летището и те бяха доволни. Снимката с тълпата за залез има сърчица от хора, които никога не са проявявали интерес към другите ни снимки.

Просто за нас това не е нито истински гръцки остров, нито живописно място с гледки.  

Ако обаче нощуваш на черния плаж, където е по-зелено и просторно, а се качиш да вечеряш в Имеровили, вероятно ще е хубаво 🙂 

 

@stanimir, Сицилия не ми прилича на Циклади. По-скоро Лансароте е олицетворение на това, което Санторини претендира да бъде - вулканичен остров с извънземни гледки, страхотни плажове и характерна архитектура. Пак курортите са си курорти, но във вътрешността е доста по-автентично. Има си и природен, и културен туризъм. Но е по-голям и по-далеч. 

[DryGuy]

преди 26 минути , Lindt каза:

Ако обаче нощуваш на черния плаж, където е по-зелено и просторно, а се качиш да вечеряш в Имеровили, вероятно ще е хубаво

Това беше нашият вариант и ни хареса. Много. Тълпите по калдерата избегнахме с екскурзия по вода с катамаран. Ако човек няма проблем с "морска болест" е едно много приятно изживяване.

 

[Capitan Morgan]

Някой да помогне със сайт за наем на скутер от летището по възможност без да ми блокират сума по КК. Гледам уж некви сайтове и навсякъде искат голям депозит за щети , повече отколкото на рент а  кар.

[antea]

провери тези 

https://www.motorinn.gr/reservation/motorcycle/all

не са ни искали депозит за кола

[Теодора]

Невероятно добре е описано и моето усещане за Санторини. Посетихме го миналата година за три нощувки, спахме в Имеровили на калдерата (просто намерихме прилично настаняване на добра цена) и гледката от терасата май беше най-хубавото от всичко. Включително и залеза наблюдавахме от там. Най, ама най-негръцкото място на което се почуствах като поредната бройка турист за скубане. Три дни ни бяха много. Няма да се върна определено. Единственият плюс беше абсолютната липса на хора. Като се сетя, че след пет дни на Сифнос, решихме да се затътрим и до Санторини, още ме е яд, че не си останахме на Сифнос поне още няколко дни.

Напълнихме очите с гледки, но душата остана с празнина.

 

Залезът от нашата тераса в Имеровили

 

[Aleksandra Kraleva]

Чудесен разказ! В понеделник летим за Санторини, но няма да показвам снимките с тълпите на мъжа ми 😆. Решили сме единия ден да обиколим острова с организирана автобусна екскурзия и, евентуално, да отделим повече време на местата, които ни харесат. Един ден ще има и за разходка с лодка и гмуркане. Другата част от програмата ще я правим в движение. Представям си го през деня на плаж или басейн и привечер разходки. 

[Kosta Grudov]

Чудесен разказ наистина! Винаги съм мислел, че има нещо гнило в Санторини, а то се оказаха много неща. 😄

 

[Tesh]

Здравейте,

 

искам да попитам някой бил е на Санторини за Нова Година ?

Прочетох, че в столицата има някакъв живот все пак, заря и празненства. Знач, че ще е мега празен острова по това време , но аз съм много ок с това.

Все пак, ще бъда благодарен, ако някой сподели личен опит.