дневник Много гадини из Енгадини

[Lindt]

26.06 По пътя към свободата

 

След като беше изминала повече от година, в която зависехме от коли, шофьори и всякакви други особености, за да се доберем до място сред природата, още с отварянето на очи в дървената светла стая в средата на зелено поле, сърцето ми вече пееше песни за свободата. До тази ферма, заобиколена от планини, бяхме стигнали с чистичък влак още предния следобед, но все още се опитвахме да повярваме, че сме се измъкнали и сме там, където всичко е направено така, че ние да бъдем щастливи. 

 

 

И макар жасминът да ухае чудесно и през маската, все пак нямахме търпение да отидем в Швейцария.  

 

 

В типично наш стил след закуска приехме за най-умно да тръгнем към следващото село пеша, а не да се върнем на гарата и да се придвижим като нормални хора до Киавена.  Така изучаваме света, явно ни е трудно да осмисляме видяното, ако не използваме и двата си крака 🙃

 

Последното ни важно дело, преди да хванем пощенския бус към Силс Мария, бе да направим един тигел из Киавена и да забележим неделен пазар, където набързо да се сдобием с удивително вкусни клончета чери домати срещу скромните 4 евро :D Мислех си, че така именно трябва да изглеждат пазарите, за да може хората да са изкушени да си купят храна и да пропуснат супермаркетите - чисти, свежи, на сянка под вековни дървета. Ако от пекарната ти докарат хляб в кошница пред къщата, от фермата ти дадат сирене и яйца, а на пазара виждаш всички цветове и форми зеленчуци. И после дори може да хванеш влак до града, за да поработиш, може да си живееш на практика вечно. Е, доста от хората обичат градската суета, ние сме малко по-други. 

[Lindt]

Границата минахме напълно неусетно, без автобусът да спира или някой да се интересува от попълнените ни декларации. Жалко за загубеното време да анализираме как е името на пункта, през който минаваме 🤣.

Вече бяхме в Швейцария, в планината, хората ходеха със спортни дрехи и ние си бяхме у дома. Имахме кратка почивка от 4 минути за изчакване на друг автобус и ние изхвърчахме от седалките си като тапа, чудейки се накъде първо да щракаме и да гледаме. Именно тук, на тази ни спирка при този хотел, мила непозната дама ми каза добре дошла и можеш да си свалиш вече маската. 

 

 

Хотелчето ни определено имаше дух. Като тръгвахме на най-евтиното ни пътуване в живота, не очаквахме да ни чистят стаята всеки ден, да бъдат мили и по коридорите да има полици с взевъзможни продукти от бита през последните 300 години. От плетива и сервизи, през матрьошки и украински кукли, до странни съдове, гоблени, вградени в стената планински кристали и детски играчки от миналите векове. Ние разбира се имахме стандартна стая в стария коридор без гледка, но за тази цена си мислехме, че ни се полага по-скоро местенце в конюшната и къшей хляб 🤣

 

Това е барът на хотела: 

Трябваха ни пари в брой за депозит за картите за транспорт в областта и никъде другаде, така че все още притежавам същото количество швейцарски франкове. Дано са ми на късмет. А това е плодът на първото ми теглене от револют / банкоматът даже ме попита какви банкноти предпочитам и ми стана едно такова мило/. 

 

Следващия ден беше неделя и магазините нямаше да работят, така че преди да тръгнем към планината, беше хубаво да си подсигурим някаква храна. Първият сблъсък с швейцарските цени е доста шокиращ и ние се бяхме подготвили да не подскачаме, набелязвайки си идеи за пазар. Не ни се получи, не намерихме големи кутии шоколадово мляко, не ни се ядеше и хляб, така че смело грабнахме някакво сирене, бутилка вино и бира, заключвайки смело, че поне жадни няма да останем 😀 

И бе дошло време да се отправяме към станцията на селския ни лифт. Планирахме лежерна следобедна разходка, ако само Жижо успее да ме изстръгне от поляната с цветя, непосредствено до станцията 😇

[Lindt]

Първи поглед от високо 

 

Позволявам да ме откъснат от поляната с уговорката, че тази бира, която ще пием с гледка, започва да се стопля 🤣 Слизаме на втората станция на Фурчелас, за да опознаем визуално района, който ще обикаляме в следващите дни, да пием бира и после да се разтъпчем по кратичката водна разходка /Water trail/. 

 

Харесала съм от разказа на Дани първия им преход с тройна вододелна точка и куп любопитни подробности, които съм забравила, така че питам Жижо къде е това 😀.

Той ми посочва Пиц Лунгин / някъде в лявата част на горната снимка/ .

Придобивам замислен вид - "ама има ли лифт?"

Отговорът е отрицателен.

Сбръчквам чело: "а каква е денивелацията?"

Около 900 - 1000 метра...

"А, да бе,той да си го качва това!"

 

Преходът с езерата и по-точно самите те не са супер впечатляващи, но ни осигурява наистина спокойна разходка и гледки към снежни върхове, сини езера, пролетни цветя и абсолютна идилия само за нас. Когато си откривам непрецъфтяло котенце, съсънка, анемоне или както там се нарича това пухче, вече съм на седмото небе. 

 

 

Ох, дано да смятате Жижо за сладък, защото ни е първи ден и аз от ентусиазъм съм го заснела стотина пъти, а няма никакъв друг начин да ви покажа нещо от този преход. 🤣

 

В края на прехода хич не сме се уморили и решаваме да се приберем пеша през долината Фекс.

[Lindt]

Мармотите над долината Фекс

 

Гледала съм едно смотано клипче, което ми е набило в главата две твърдения - че долината е достъпна само с конен транспорт и че е най-красивото място в Енгадин. Никакви снимки, подкрепящи второто твърдение не съм намерила в интернет, но си въртя и суча, без грам да се ориентирам в района, докато Жижо приеме за своя идеята точно пък днес да минем от там 😇 

 

 

Обаче засичам космато движение около един камък. И това слага край на плановете ни в настоящия им вид. Намерили сме си мармотче, още на първия полуден 🥰  

 

Още дебнем първото мармотче, но вече забелязваме и много други. Подсвиркват си като хора, изправени са по скалите. Някои даже се боричкат. Или се излежават. Жижо си снима, а шумът става оглушителен. Няма как те да са уплашени от нас, защото сме там от поне 20 минути, така че се обръщам. Видели са лисица, аз също съм видяла лисица, ама човекът с фотоапаратът трябва да го тупнеш по главата, за да забележи, че го викаш. Улавя една размазана лисичка миг преди да си е тръгнала. 

 

 

Оставаме там над час, преди да преценим, че времето напредва и трябва все някога да се разделим с пухкавелчетата.

 

 

Точният маршрут ще го опише Жижо после, аз знам само, че беше много красиво, но долината беше в сянка и не можах да я снимам 350 пъти. Гледахме водопади, прескачахме реки, мирисахме цветенца и въобще не държахме денят да свършва. 

 

 

[Gentleman Basta]

Преходът в карта - този линк към Alltrails.com дано да работи

[Childish]

Не знам за Жижо, но гадините са много сладки.

[Lindt]

27.06. Добро утро от Швейцария и "Здравей, най-дълъг ден 🤗"

 

Първата ни закуска в хотела започва в 7:30 и протича много по-добре от очакваното. В една голяма тенджера с гореща сол на дъното седят варените яйца. Пресни яйца с течен център, които да си сложиш в чинийката за яйце от детството и да ядеш с лъжичка 😍 Имам известни забележки към дозичките масло и всевъзможните индивидуално пакетирани храни, но след онази единична салфетка в Гърция, няма да се оплаквам. Предлагат се 10 вида прясно изпечени хлебчета, а фаворитите ни определено задминават предложените кроасанчета. 

Освен babybel и kri kri други сирена не са изложени, както и нищо, годно за солена закуска. Червеният восък допълва усещането ми, че съм се телепортирала в детството си. 

Може да си поискаш колбаси и сирена от персонала, което и направихме някъде на ден 5 от 6. Нямам идея от какъв асортимент може да се избира.

Още 5 думи за закуската, че на някои хора им предстои следващата седмица и може да им е полезно: има йогурт, прясно мляко и много видове ядки и мюсли, ябълки и портокали в един ъгъл, пакетирани сладки и соленки, не сме ги опитвали. В общи линии чудесно си живеехме като вегетарианци в Швейцария на пълнозърнест хляб с мед и масло, варени яйца и някое сиренце.

 

След като не смятате Жижо за сладък, явно аз ще трябва да добавям карти и маршрути: 

https://www.alltrails.com/explore/map/map-jul-28-06-36-am-8e0ce41?u=m&fbclid=IwAR3LbcTVXmje7Nmdz4AHavKN0U-jh7R9_p5oLqz7FypKFM5e_4ljXdLiI70

 

Преходът е сглобен собственоръчно и едва ли някой ще избере точно този наш маршрут, но може да се мине частично. Понеже е доста дълъг се налага да хванем автобус към Сурлей/ Surlej още в 8:24 и после да поразгледаме къщите из селцето докато стане време за лифта към Корвач/ Corvatsch. 

 

А те са наистина страхотни къщи, по-дебели в основата си и предната им стена не е в една равнина, изглежда много разчупено и дава възможност за кокетен навес над входната врата. Нито светлината за снимки, нито познанията ми са правилните, за да го обясня по-добре, но може да погледнете примерно тук или тук

или единствената ми оцеляла снимка от селцето 😄 

 

Лифтът към Корвач има две станции - горната е само за наблюдение и почивка в заведение в периода, в който ние бяхме. Сутрин светлината не е правилната за снимане. На нас ни хареса гледката горе във всички посоки 🥰.

По-късно лятото, ако се разтопи снегът, може да се спусне човек пеша. От кабинката видяхме две езера с изключително син цвят и може би един преход покрай тях би ни зарадвал. За останалите хора, които искат да се насладят на гледката, а не да ходят много, препоръчвам посещение следобед.

 

 

 

[Lindt]

От Murtèl до Coazhütte (Chamanna Coaz)

 

Спускаме се до долната станция Муртaл и започваме 24 километровата задачка-закачка, както казваше мой шеф винаги преди да ми даде нещо отвратително за правене. Ама тук поне имам гледка 🙃 

 

Не сме сигурни, че в края на юни и със закъснялата пролет ще е проходимо във високите части, така че си носим гети, за да си предпазим обувките от намокряне, ако се озовем в преспите. Навсякъде текат усилени дейности по възстановяване на табели и маркировки, утъпкване на пътеки, но е нужна работа и търпение. В далечината виждаме козички, така че отново се ентусиазираме до безкрайност. На мен лично много ми харесва как е оформен снегът от двете ни страни и ми е много тъжно да си представям района без него. 

 

Първата спирка за почивка се налага, защото сме напълно хипнотизирани и не можем да продължим. Хората са различни и усещането им за красота също, но за мен  глетчер е абсолютната прелест. Наричам го мой приятел и си го гледам с неприкрит възторг през целия ден. Усещам дори как леко се надува пред възхитения ми поглед - 😘 Tschierva glacier 

 

Пътеката не е с особен наклон до хижата, така че е много добра идея за разходка. Трудното е после, ако избереш да не се върнеш по същия път. А снегът си отива и отстъпва място на пролетта, водопадите и цветята. 

 

От първото ни планинско пътуване в Кавказ си имаме традиционен кадър, който добавям и тук, можете да се смеете: 

 

И както си ходим, дочуваме свирукане. Време е за втора почивка и близо час наблюдение на пухкавелчета: 

 

 

 

Към края на пътеката вече започваме да виджаме и странното езеро, което ни е привлякло вниманието към прехода - Lej da Vadret и преценяваме, че ще е по-добре да направим отклонение за хижата, защото от нея гледката към долината обещава да е най-добра. А зад хижата има още лед. Всъщност... ние не видяхме хижа, която не си струва посещението, винаги са позиционирани на прекрасно място, а и храната в тях е по-евтина, отколкото долу. Но снегът е все още прекалено много, за да се поразходим наоколо комфортно. Следващия път 🙂

[funny]

@Lindt признай кой от двамата открадна шоколадите на готините мармотчета 

[Lindt]

преди 23 минути , funny каза:

@Lindt признай кой от двамата открадна шоколадите на готините мармотчета 

Наистина извършихме заедно това подло деяние, но натопихме друг мармот 🤣

 

 

[Lindt]

Голямото спускане

 

Планът беше да слезем надолу към сивозелената вода, припкайки весело из цветенцата, гледайки красивата долина от друга перспектива и неусетно да се озовем до Понтресина след 15 км. Абсолютни глупости! След един час вървене по камъните не бяхме преполовили пътя до водата, а имахме да ходим след това до края на долината Val Roseg, много след Lej da Vadret. За сметка на това пътеката беше стръмна, камениста и само след 2 км краката ни бяха напълно подбити.  

 

Както казва @ven62, си натапяш краката, а ти замръзва директно мозъка: 

и за снимка 😄

След тази криотерапия вече бях подобрила настроението си до ниво, позволяващо размяна на едносрични и съскащи звукови сигнали със създателя на плана за това спускане  и виждате облекчението, струящо от него 🙃

 

Пътят около водата не е много по-равен, а сме останали с впечатлението, че е годен за колела, но се търпи. А и моят приятел глетчер ми изглежда по-висок като не съм на неговото ниво, а го гледам отдолу. След края на зеленото езеро пейзажът се променя. Започва силно да ми напомня за Грузия с тези реки и ледове около нас. 

 

 

Когато пейзажът се променя за хиляден път днес, вече не ми е останала много батерия. Около нас е гористо, умерено, родопско. Само огромния красив хотел, абсолютна чистота и пухкавата опашка на лисица ни напомнят, че сме в Алпите. 

Поредното разклонение ни дава шанс да си удължим разходката, но да минем през горски път Chesin da Lein. Понеже е дошло времето за предзалезната животинска активност, гората около нас е пълна с живот и нямаме колебание.  Тъмно е за снимки, но около нас се чуват всякакви звуци, прехвърчат много птички и тук там притичват катерички. Документираме само белогуш и имелов дрозд 

 

Едва долазваме до хотела си, сипваме си по чаша лимончело и предвиждаме следващия ден да е почивен. 

[Lindt]

28.06 Почивен ден в Националния парк 

 

Още навремето, когато хората купуваха ваучери за различни райони на Швейцария, бях забелязала, че основното, което отличава Долен Енгадин е наличието на единствения швейцарски национален парк. Мислех си, че ще остане за друго посещение, но през последната година интереса ни към животни и птици нарастна чувствително и потърсихме начин да посетим тази непокътната алпийска обител. 

И намерихме транспорт, покрит от паса ни. Не беше оптимално, защото въпреки обявената почивка трябваше да излезем в 8:20 за автобуса. И да увеличим разходката си с 5 км в посока, защото преди обяд до парка има само платено влакче и слязохме в градчето преди защитената зона. 

Не съжалявам, защото дори вече затворения и неподдържан хотел в S-Chanf беше прекрасен и разходката до парка в никакъв случай не е натоварваща: 

 

Да си призная, не бях виждала така красиви клюкарници другаде както в този район на Швейцария. Всеки ден си намирахме нов и различен от предишните. Леле, обичам гугъл, не знам как са живели хората без него! Ако се опиташ да намериш интересни снимки на S-Chanf не става лесно, но ако потърсиш по моята снимка на клюкарник, те праща в чешка директория със снимки от градчето и Енгадин. И то доста добре обясняващи защо ми е харесало: 

http://www.etf.cuni.cz/~moravec/fotky/ha2920-v.html

 

Доста е странно да отидеш на място, което швейцарците рекламират като недокоснато от човека вече над 100 години. Даже малко ми прилича на България и ми напомня как наш приятел много се изкефи в Грузия, защото е дива, а Алпите са като градски парк.

 

Пътеката на отиване и на връщане се движи на различна височина от едната и от другата страна на реката, за да не ти е скучно. Не можеш да излизаш от нея, да практикуваш зимни спортове, да водиш куче, да караш колело. Единствената ти задача е да се разхождаш и да се надяваш да срещнеш животинче близо до пътеката. Много приятно място, но няма уау гледки и подходящи възможности за фотография на диви животни. За нас беше чудесна разходка през гората като въпреки заявената ненамеса на хора в делата на природата, швейцарците не са издържали на порива си и укрепили пътеката с дървен материал, за да не се свлича и руши 😀

 

В долината вече можеш малко да се отклониш от пътеката, за да си направиш пикник. Но много трябва да внимаваш да не настъпиш някой мармот 🤗

 

Та за животните - не че няма. Просто са далеч от теб, а и не можеш да стигнеш лесно в часовете, в които са активни. Ние мислехме да отидем пак тази година септември за сватбуването на благородните елени и директно да хванем платеното влакче, но в района има толкова много неща, че явно ще остане за когато живеем по-близо. 

 

Но ето този мармотчо много бързаше да ни почерпи с шоколад, макар да се засегна от подозрителността на Жижо. Обясни ни, че там в парка, те не са забравили за традиционното си гостоприемство: 

 

 

Чао, чао, Национален парк! 

 

 

[Фил]

преди 30 минути , Lindt каза:

явно ще остане за когато живеем по-близо. 

Вече е решено? 

[Gentleman Basta]

Пак съм аз с картата - тук може да се отвори в Alltrails.com

 

преди 7 минути , Фил каза:

Вече е решено? 

Остана само и те да ни пожелаят 🙂

[Lindt]

Вероятно всички са разгледали много внимателно картата, качена от Жижан, и са забелязали, че не е възможно денят ни да е приключил с някаква си 17 км разходка 🙃 И сигурно се измъчват какво друго сме правили през деня, та ще напиша 😉 

 

Долината, в която пасът покрива целия транспорт от влакове, автобуси, лифтове, кабинки, е изпъстрена със страхотни сини езера. При това около тях има чудесни равни пътечки, пейки и хубави гледки. Особено в ранно лято, когато всичко е зелено, цъфти, и по склоновете има водопади. Разбира се, обикновено чакаме скапано време, за да започнем езерния туризъм, но вече бяхме в края на ден трети и беше недопустимо да не пийнем поне една биричка там. Избрахме си езеро Санкт Мориц. 

Надморската височина е 1800 метра, така че горите са иглолисни, а птиците не са толкова много, но чудесно допълват приказния свят около нас. За съжаление там доста често духа силен вятър, подходящ за сърфисти, така че не е гарантирано по-топло долу при водата спрямо в планината.

 

Но и в Силс Мария, където нощуваме,  е хубаво човек да се разходи. Кокетно центърче, две езера, къщата на Ницше: 

 

На нашето езеро Силс, си намерихме чудесна пейка на завет за пикник с вино и сирена. Нямаме нормални прибори, а само дървените ножче, виличка и лъжичка на Жижо за борба с пластмасата, но се справях някак с рязането на сирена. Ние чудесно си живеехме като вегетарианци там, а покрай закуската, не ни се ядеше и хляб, така че леки вечери с чери домати и грюер чудесно ни устройваха в първите дни. След това открихме и готови салати от магазина, които не са никак лоши и са био. 

[Lindt]

29.06 Бернина 

 

Прогнозата е подходяща за езерен туризъм 😉

 

Поради разположението ни в не толкова развит, удобен и богат район на Швейцария, сутрин винаги бързахме да хванем автобуса в 8:24. До степен този път Жижо да стане от закуска преди мен, за да оправи някои неща докато си доям сандвича и аз да се кача. Изпита ме за номера на стаята и етажа й, след което спокоен се качи горе. В 8:20 ми звънна, допускайки напълно правилно, че нещо се е объркало. А аз бях заседнала при люлеещия се кон и по който и коридор да тръгнех, в каквато и да е посока, така и не виждах табелка за нашите стаи, и се оказвах пак при проклетия кон. 

За мой ужас той не пожела да ме вземе от кончето, а аз вече се бях уморила от ролята на Алиса в Огледалния свят. Каза, че ще ме чака пред хотела и аз с огромно усилие до последната си мозъчна гънка, съумях да намеря за 3 минути изхода на хотела, почти пръскайки се от гордост 🤩

 

Някой беше споменал, че Санкт Мориц е много по-удобен логистично, което наистина се оказа така. В нашия район имаше само пощенски автобуси, при това с болка на сърцето ще признаем, че маршрутът им често беше неразбираем за нас. Един и същ номер, но минаващ по различен път и спиращ на различни места в зависимост от часовете. Понякога имаше допълващ автобус, който да ни вземе от спирката, на която сме зарязани, но понякога нямаше 😀 Едната вечер апликацията на SBB ни предлагаше как да стигнем до горната станция на седалковия лифт, но нито автобусът стигна до долната станция, нито лифтът работеше. 

В Лаутербрунен нещата не бяха така неясни, но пък ни струваха 100 франка на ден, така че не се оплаквам. 

 

С 2 прехвърляния се озовахме на гарата в Санкт Мориц и се качихме на влак по маршрут на Бернина експрес. Първата ни задача за деня е Дяволеца. Ярко сините езера, за които споменах в преден пост, че се виждат от лифта, са всъщност там, а не при Корвач. И разходката, която не можахме да направим заради снега, също е там. Но нищо де.

За разлика от предните дни, на това място вятърът се опитваше да ни убие. Походихме малко по пътеката с надеждата да прехвърлим ръба и да си намерим нова перспектива, и то по-добре осветена, но нещо не ни допадна усещането и се върнахме да си търсим късмета долу в ниското. Все пак долу имаше красив каньон, огромен глетчер, зърнат от пътя и обещание за най-красивa разходка покрай езеро от @master_of_germs

 

Ето, долу си има страхотен каньон, цъфтящ, с риби във водата (видяхме рибар), идеално място да чакаш следващия влак до Ospizio Bernina

 

 

Предстоеше ни 5 км разходка покрай Lago Bianco, но него го ремонтираха. Имам предвид, че беше доста източено и едни багерчета си правеха нещо от другата страна при глетчерите. От време на време слънчицето се показваше и водата ставаше красива, но все пак мястото хич не е в добра форма. И мармотите се криеха, нито един не видяхме, а чувахме, че има 🙂

 

Разходката ни свършваше в Alp Grüm, но поради добро количество дъжд не снимахме по пътя. Иначе с изключение на разочарованието от ниското ниво на язовира (има си стена) районът е изключително красив и си имаме по-умен план на посещение за 1 - 1,5 дни следващия път. При слънчево време един трек покрай водопадите от последната снимка ще е супер. 

[Lindt]

Morteratsch Glacier и назад 

 

От влака се вижда огромен и извънредно красив глетчер. Седнали сме до прозорец, осигуряващ идеална гледка към леда и хората наоколо отчаяно се навъртат около нас, чудейки се как да се доберат до прозореца ни и да снимат, без да ни ковидобезпокоят. Ние обаче не снимаме, защото си знаем, че ще слезем и ще тръгнем към площадка на пътя, която сме мернали от влака. Много е тъпо да се снима през стъкло заради отблясъци, отражения и даже петна, така че изобщо не я приемем тази работа с разглеждането от влака или кабинката. 

Освен покрай глетчера, влакът минава по мост с красив водопад. Напомня ни на Latefoss Waterfall в Одда, макар че не е чак толкова голям. Слизайки на спирката обаче виждаме пътека към Глетчера, а не наобратно, за да го гледаме панорамно. И, разбира се, тръгваме натам.

Другите хора по-скоро се връщат, тъй като времето е облачно и нестабилно. На едно разклонение Жижо обаче мерва пътека към хижата, която е само 2 пъти по-дълга и с не повече от 600 метра положителна денивелация 🥺. Светнали са му очите от снимката на хижата и позицията им и не знам как да го убедя, че денят е напреднал за подобен подвиг и трябва да го планираме друг път. Времето обаче си знае работата и попарва ентусиазма му без да съм аз лоша.  Обаче с всяка крачка към глетчера, леденият вятър се усилва, облаците се спускат, а склоновете около нас са почти невидими. Махваме с ръка, явно сме уплътнили единия ден от следващото си посещение в района. 

 

За жалост не успяваме да се върнем навреме за следващия влак и се налага да убием малко време с дебнене на червено влакче до водопад или на леден фон. 

 

Използваме ранното си прибиране, за да пощракам разни къщи и хотели из Санкт Мориц за сестра ми и майка ми. Обмисляме да минем и целия път до вкъщи пеша покрай 2 езера, но здравият разум все пак се появява навреме и  взимаме решение да разгледаме само второто езерце.  Имаме си дори водопад на пътеката, което е страхотно 🙂

 

В края на разходката виждаме колоездач с бебенце-птиче в ръцете. Обяснява ни, че е било на камъка до водата и заедно избираме на кой клон да го оставим от другата страна на пътеката, за да не се удави случайно по време на обучението как се лети. Когато птичките не са видимо ранени, трябва да ги оставим където са. Ако се притесняваме от котки, коли, вода, можем да ги преместим мъничко, но не и да ги отвличаме от родителите им.

За нас е изключително впечатляващо, че този човек знае какво да прави  и е толкова спокоен, че даже не изчаква да види дали родителите ще дойдат да приберат мъника. Ние обаче си чакаме и след точно 2 минути и мъжката, и женската червенушка са на място и пищят около пиленцето. Оттегляме се, за да си свършат работата без да им пречим и сме много щастливи да видим, че наистина е ок да оставиш малкото птиче, а не е само теория на Зелени Балкани 😍

Когато порасне, ще стане ето такъв: 

[Lindt]

30.06 Козички в мъглата, радост в сърцата и сняг в обувките

 

Ние нямахме търпение да отидем в този район колкото се може по-рано това лято. Но зимата закъсняваше с оттеглянето си и всъщност това, че ни дадоха тези дати в хотела беше огромна услуга. Седмицата преди появата ни още не бяха пуснали лифтовете и дори следяхме в реално време до кой надморски метър теренът е проверен и годен за минаване. 

 

Сега виждам снимка, правена от спирката докато чакаме новото автобусче да ни вземе от там, където ни е стоварило първото с този номер. Осъзнавам, че в предния пост може да ви се е сторило като оплакване това с транспортирането. Но всъщност нямаме особен повод да недоволстваме, защото от двете страни на спирките има различно синьо езеро, мънички островчета с иглолистни дървета, а от другата страна на пътя лъскави кончета похапват лупини 😍 Толкова е красиво наоколо, че поне три от дните не сме издържали на изкушението и сме тръгвали покрай водата да си разглеждаме с наше темпо 🥰

 

А днешната ни цел е да се качим до Пиц Наир/ Piz Nair от Сейнт Мориц с две фуникулярчета и един лифт. За този маршрут  St.Moritz Dorf – Chantarella – Corviglia - Piz Nair SBB има ужасно песимистична информация, която по никакъв начин не отговаря на действителността, но на отиване даже не сме забелязали несъответствия. Движим си се из някакви облаци, но знаем, че ще се качим над тях. Откъде извира този оптимизъм не съм сигурна, но с огромна доза сигурност обяснявам, че не сме си харчили късмета с времето от 8 месеца и си имаме запаси 🤣 

Още не знаем как мармотите определят кой терен е подходящ за тях, но разбира се, и по пътя ни има няколко колонии. Даже на едната станция се чудя дали да не пропуснем лифта и да заснемем един на площадката пред каменна къща. Дали е домашен или просто смел не знам, но е много забавно как подскача из дворчетата на постройките.

 

Качвайки се най-горе, облаците наистина се движат бързо и пейзажът се променя всяка минута. По-скоро се показва и тук там изниква снежен връх пред нас, но е абсолютно пленително. Периодично кабинките докарват още хора, но те не  се качват до нашата площадка, а си седят долу. Жижо тихичко моли да си останем там още половин час, което явно значи, че му харесва повече от всички други панорамни лифтове в долината. 

 

 

Мъглата се стели около пътеката ни надолу, откривайки единствено един сипей пред нас. Обаче аз забелязвам движение по камъните и първите ни козленца. За втори път тази сутрин решимостта ни да ходим е напълно сломена, седим си и гледаме. Покрай нас прелита и нов вид птица - пъстрогуша завирушка, ама няма да ви я показвам, за да си я представяте по-яка 😆

 

 

 

Разбира се, не може всичко да е супер, така че почва да вали сняг. А пътеката пред нас е всичко друго освен ползвана от хора и почистена от сняг. На мен вече ми е толкова студено, че оглушавам за логичния план за връщане до станцията или смяна на посоката към другата по-долу. Щом е студено и вали, ходим бързо и се стопляме! Е, когато снегът обръща в дъжд и ние освен премръзнали, вече сме и чисто мокри и с двжакащи обувки, осъзнаваме, че сме идиоти, ама е късно. Преди станцията малко просветва и около нас засияват две езерца и върхове, но ние сме заети да бедстваме. Живвам малко чак когато влизаме вътре и слагам на лицето си маска, от която тече вода 😄

 

 

След повече от час успяваме да влезем във фоайето на собствения си хотел, където не са чували за сешоар за обувки като в Норвегия, но пък спа-то е свободно за ползване. При настаняването са ни казали, че допускат до 6 души, с предварителна резервация за час и работи от 13-19 всеки ден, така че мислено сме се сбогували с идеята да го посетим. Обаче за наша изненада няма нито един записан час, така че организацията явно е отказала и всички други в хотела. 

Чаша вино, сауна и сухи дрехи правят чудеса с нас и в 16:00 ние отново сме в настроение за подвизи.Тръгваме да гоним открития лифт при Понтресина.  

[Lindt]

Продължение - слънце, гледки и шоколадово мляко 

 

Онзи лифт хич не ни чакаше да се качим и беше приключил работа в края на работното си време, а не както апликацията ни уверяваше, че е извънредно трудолюбив. Малко ни хвана яд, защото макар на следващия ден пак да се гласяхме да го ползваме, нямаше да е за същата разходка, а за катерене на връх. Пък пропуснатата пътечка беше за да видим животни, които както забелязвате, чувствително липсват на всички други посетени места  🤣

 

Е, преразгледахме програмата и се покатерихме до единственото място, където лифтът работи след 18 - Muottas Muragl. А и при това положение хич нямаше нужда да бързахме и тръгнахме пеша, вместо да се мъчим да разгадаем кой автобус ще може да ни закара и в кой час на коя спирка ще ни очаква. Понтресина също е много красива. На отиване я претичахме за лифт, но на връщане се насладихме доста спокойно на всяка къща. E, при всеки опит за снимка, се оказваше, че в дворчето, на терасата или пред къщичките има хора, а аз не обичам да ги безпокоя, така че показвам това, което пустееше и не ми пречеше да снимам.

Преди да ни обявите за смахнати, че само ходим напред назад, ето така ни изглеждаше пътеката към фуникуляра. Как да чакам автобус и да се облизвам на гледките през прозореца? 

 

Аз си мърморех, че мястото не е хубаво за залез, защото искам огрята планина, а не да снимам срещу някакво си слънце, ама мястото наистина има разкошна гледка 🤩 

 

На другия ден щяхме да качваме връхчето над Жижо, но сега беше време да слизаме, защото залез не се очакваше да има, а вятърът не беше приятен:

 

 

Както споменах за ходенето покрай езерата, ние и този ден не устояхме на прибирането пеша. Замъкът е страхотен ( той си е до спирката, не е нужно да ходите 5 км), върховете огряни, птичките пееха 😄 

 

[Lindt]

01.07  Мармотски полуден

 

Днес ще изкачваме връх с 1000 метра денивелация Piz Languard, вместо да ходим по панорамна пътека и да редуваме снимки на животни с гледки към долината. Както следва да е ясно, изобщо не мога да се ориентирам в маршрути и карти, за да предложа алтернативен систематизиран план за деня, но съм абсолютно сигурна, че предпочитам да снимам, а не да облизвам камъни с увисналия си от мъките език. 

Съгласявам се, защото "това е най-лесният връх с височина над 3000, около който сме били и категорично трябва да се пробваме и да видим как ще се чувстваме". Обаче каква изненада, около него са се натрупали толкова сиви облаци, че не се вижда. Велико, хем ще лазя цял ден, хем няма да видя нищо... 

Обаче почакайте, задръжте тъгата си! Жижо започва да изчислява дали имаме време за разходка до хижа с име Рай и гледка към глетчери, синьо езеро и евентуално малко козирози. Пък докато се върнем, времето може да се е оправило и тогава да тръгнем към върха 😇

Тръгвам с подскоци в посока, противоположна на катеренето, преди да е размислил 🤣

 

Разбира се, бързането се преустановява, защото около нас тичат поне 10 косматковци. Както би казал @randi, можем да се замерваме с мармоти 🙃. И ние не можем да устоим да се потъркаляме в тревата и да ги наблюдаваме. Това официално се оказва любимото животно за снимане на Жижо. Имаме предположение, че са навсякъде, където няма пуснати крави, но въпреки всички срещи, не можем да им се нарадваме 😄

 

Доста по-бавно стигаме до езерото, отколкото сме планирали. Понеже има вятър, не правим кадрите на живота си, но мястото е красиво, по склоновете се стичат водопади, а земята е изпъстрена с лилави туфи цветя. По пътя доста се почудихме дали да не продължим пеша до района на Дяволеца и да се качим за следобедна гледка, но ни домързява да си проваляме маршрутите за следващото посещение и се насочваме към хижата. 

 

Тези мармотчета май си строят сламена къща: 

 

Хижа Рай/ Chamanna Paradis не е толкова красива, но е с прекрасна гледка и е видимо популярно място за обяд с порция вурстчета за около 12 франка, доста по-евтино ми изглежда от заведенията в долината. По околните склонове има следи от козички, но явно сме се разминали. Срещаме човек с огромен обектив колкото на Стан и почва да ни човърка за какви животини е тръгнал, носейки 10 кг с невъзможно неудобна форма на гръб. Споделя, че ще търси козирози, преди години е виждал там. Обменяме впечатления за националния парк и си продължаваме по пътя. 

Въпросната гледка по тази отсечка след хижата е такава: 

 

 

[funny]

@Lindt много са ви хубави пухкавелите. И гледките естествено, но за тях всички знаем колко са прекрасни.

Колко големи са тез мармотчета, че на едните снимки ми изглеждат бая големшки а на други не точно ?

 

[Lindt]

 

 

преди 14 минути , funny каза:

@Lindt много са ви хубави пухкавелите. И гледките естествено, но за тях всички знаем колко са прекрасни.

Колко големи са тез мармотчета, че на едните снимки ми изглеждат бая големшки а на други не точно ?

 

Мармотите хич са малки, поне този вид в Енгадин. Струва ми се, че в Лаутербрунен бяха много по-дребни и страхливи от тези тук, но може да сме виждали само младежи. Около 45 -70 см с опашката. Колкото котката ми. И ако не избяга като те види, после сигурно може и да го погалиш. 

Зачетох се преди няколко дни и се оказа, че в миналото са били разпространени дори на Балканите, но са били изловени заради козината и чистото месо около 3 кг. През последния век са възстановили вида в Пиринеите. Има програми за заселване и в Карпатите, вече има 1500 румънски мармотчета.

https://bodil.bg/2017/06/23/marmot/?fbclid=IwAR3NQ4_Z6TZb5w7vu4vkt_gn7EAl2kEPFHIA4OKzILkzl-AwnOTw7v07a74

 Аз мисля, че Витоша е чудесна за тях 😀

 

 

[Lindt]

Денят на козирога

 

Панорамната пътека, от седалковия лифт до фуникуляра за залез, е така лека, равна и приятна, че освен нас, и други 100 човека не се бяха сетили защо да я пропуснат. Хората не бяха толкова много, че да ни подразнят, но все пак ми се струва най-популярната разходка в района. 

 

Бонусът на тази популярност беше неоспорим - поредната групичка на едно място очевидно не гледаше с такъв интерес прекрасната гледка към долината и планините отсреща, ами нещо над пътеката. Попитахме, разбира се. Може да не сме социални, но сме ужасно любопитни 😀 Някои от хората бяха мернали козирог/ ibex и чакаха да се покаже от храста, в който лежи, за да го видят и останалите. Аз пък видях пещера с дребни козлета по-горе и правилно предположих, че в този периметър има цяло семейство и едва ли ще избягат заради малките. А и живеейки толкова близо до най-популярната пътека вероятно отдавна са спрели да се впечатляват от хора.

В един момент групата се отказа да чака, а останалите минаващи не бяха любопитни като нас, така че си останахме сами. И преценихме, че трябва да се изкатерим по хълма през горичката, за да изравним нивото си с мъжкия и да го погледаме, но без да приближаваме малките и да го ядосваме. Козирогът ни изучи подробно за доста по-малко време, отколкото ние отделихме, за да го гледаме, но пък ние сме просто хора - 7-8 милиарда. А алпийските козирози са само 30 хиляди.

 

През 18 век алпийският козирог е почти изчезнал заради прекомерен лов на повечето места в Алпите. В Италия броят му силно намалява през 19 век, когато крал Виторио Емануеле II забранява лова му и основава Paradiso park, охраняван от местните. Не си представяйте, че го прави от загриженост за вида, просто иска само той да ловува това животно. Има зала в ловния му дворец, украсена с рогата на убитите от него животни. И така, понеже този страхотен представител на човешкия род не успява собственоръчно да ликвидира вида, в началото на 20 век двама швейцарци с помощта на италиански бракониер 🥳, отмъкват три козирога и ги оставят в швейцарски зоопарк. Животните се чувстват добре, а скоро успяват да прехвърлят през границата още животни. Внимателно планират повторното завръщане на козирозите на отдалечени и подходящи места в Швейцария, като не само успяват да възстановят вида, но е и един от най-добре документираните проекти. 

https://natureecoevocommunity.nature.com/posts/59792-of-kings-and-alpine-ibex-the-amazing-resurrection-of-a-species-from-near-extinction?fbclid=IwAR34K9hgGFex5lsVjqSohIhvKdOXZsf7fqqwHk8kN0hPedStmet65quU458

 

Страхотната история научаваме след прибирането си, когато разучаваме долина Аоста в Италия, но и на място сме напълно поразени от магическото животно 🥰Всъщност няма как да предам вълнението ни при среща с всеки представител на животинския свят, но го усещаме като най-важното събитие в деня, седмицата, месеца.. 

 

 

Карта на маршрута: 

https://www.alltrails.com/explore/map/map-jul-30-01-19-pm-f169b1a?u=m&fbclid=IwAR0K6mabFe8Y9YaTsVBRgVfarO48lTe0g3u2GlPcg_2RsL0Zlg--JyNe5sw

[Lindt]

Езерото Марш / Lej Marsch

 

За ваша огромна изненада този път не се прибираме пеша от езерото. Тоест прибираме се 🙃, ама първо слизаме в непознато селце и се разхождаме до малкото езеро над другото езеро преди нашето езеро 😇.  

Там се отдаваме на почивка и разговори на кой свят сме попаднали. Сетивата ни са тотално прегорели от толкова срещи с дивия свят, ама сме близо до заекване при вида на езерото. 

То е зелено и огледално. Около него има 5 барбекюта за свободно ползване и няколо масички. Отделно има купчина с дърва за свободно ползване. Районът е безукорно чист и без шумови замърсявания въпреки присъствието на 4 различни компании, освен нас. Намира се на няколко минути от село Чампфир, като са изградени велоалея и отделна пътека около водата.

Група младежи се събличат по бански и влизат в прозрачните води на езерото. Мен ме напушва смях от героизма им, защото точно планирам да си облека яке върху полара. 

Но явно живущите в района знаят за какво отиват данъците им. 

 

На прибиране покрай езерото Чампфир заснемаме ужасно страхлива червена катеричка и много смел корморан, за да допълним биоразнообразието. Покрай замъка плуват големи гмурци, но светлината си е заминала.

[Граф Вронски]

Май не са го направили ... затова аз, граф Алексей Вронски, ви обявавам за смахнати, че ходите напред назад! 🍻

 

 

П.с. Страхотен разказ! ❤