дневник Много гадини из Енгадини

[Lindt]

02.07 Към нормалния свят 

 

Това е особен ден, трябва да си тръгваме, а не искаме това. Аз имам да си изпълнявам една мечта да видя Венеция, но Жижо ... ами той явно на първото ни пътуване в Швейцария си е мислил, че е много хубаво, защото е Лаутербрунен. Сега обаче се е почувствал вкъщи и хич не му се ходи в някакъв си град. 

От друга страна нямаме никакви планове за пътуване, а разполагаме с ваучери за още 6 нощувки там и сме единодушни, че ще се върнем пак през август ,така че раздялата ни не е супер болезнена. 

 

Понеже ни предстои близо 7 часов път и опера вечерта, се разбираме да тръгнем в 11, когато така или иначе е време за чекаут. Иначе транспортната ни карта важи и днес и сме платили депозит 10 франка за нея. 

 

Мислили сме, че можем да я ползваме до Киавена, защото депозитът струва по-малко от билетчето за пощенския бус. На рецепцията ни казват, че ще проверят дали може да се върне при тях с обратния курс на автобуса. Тази възможност всъщност би ни спестила и билетчето, и депозита, но или забравят да проверят, или не може да стане. Искат да ни върнат депозита, а ние на тях картата. Ок сме, за 4 франка няма смисъл да ги убеждаваме, че депозитът служи да покрие разходите им 😊

 

Използваме последните си часове за... ами да отидем до езерото 😆 Ама не Силваплана, спокойно, ще поразгледаме близката страна на Силс. Ние сме били там само за пикник, пък вие изобщо 😋 

Силс е най-голямото езеро. Пасовете за Лаутербрунен са покривали и возенето на корабчета, но тук има само едно корабче и то само в това езеро. Инициативата е на италианец, и макар да приема само плащания в брой, осигурява най-високо разположената редовна плавателна линия в  езеро в Европа (Ха, подредих ги най-сетне определенията така че да се разбере какво е направил дядо Луиджи 😃)

https://www.sils.ch/en/stories/stories-about-sils/boat-trip-lake-sils.html

 

По пътеката, обикаляща езерото, има табелки без каране на колело, така че с почуда виждаме една група велосипедисти да слизат от кололата и да ги бутат, докато минават по тази отсечка. Вероятно защото сме в Швейцария и те някак виждат причина за това ограничение. 

 

Аз искам да използвам времето и да ходя от тази, от другата, от всички страни на езерото, на всички височини. По пътеката около езерото, по пътеката в гората над езерото... Жижо иска да седнем на пейка и да гледа как облачетата се отразяват във водата. Нацупено си сядам в цъфналото поле да се разтягам поне. Много е полезно да си раздвижваш врат, гръб и рамена, ако отказваш цигарите и се чудиш какво да правиш с ръцете си. Отделно пък си остарял без да разбереш и се схващаш, ако те е духнал вятър. Така де, аз се занимавам да изграждам добри навици на мястото на лоши, а в замяна получавам снимка, която даже харесвам 🥳

 

 

Специален поздрав за всички: