дневник Един летен уикенд във Венеция - 2021

[Lindt]

Първи стъпки

 

Винаги съм искала да отида във Венеция. Най-вече, защото не можех да си представя каква е. През годините чувах впечатленията на хората и пропусках покрай ушите си всичко, което не ми допада, така че желанието ми да я видя с моите очи си оставаше и само растеше. Но не с осъзнато и конкретно желание да видя определени, емблематични места, а като размит копнеж без ясна форма и туристически амбиции. 

 

И така в края на планинското ни пътуване, през първия уикенд на юли, абсолютно изморени от впечатления, копнеещи да си живеем на някой планински склон и направо смазани от умора след изминати 140 км на два крака, ние се озовахме във Венеция. Нощувките ни бяха в гетото, в близост до гарата, но по време на посещението ни влак нямаше и пътувахме с лодка от Местре.  Това ни позволи да минем пеша целия град, нарамили раниците си, в обедната жега, и настроението в групата да се размине чувствително въпреки погълнатия сладолед от по-малко романтичния и вече посещавалия Венеция. 

 

И аз бях щастлива, наоколо дори цъфтяха дръвчета, площадите бяха празни, птиците ни позираха, а всичко беше чисто, шарено и не миришеше. Надявах се след оставяне на раниците, почивка със студена бира и студен душ, да сме една идея по-близо до обичайния си синхрон. И да отидем до Сан Марко, разбира се, само набързичко да го видим. 

 

 

Кратки бележки: 

 

Венеция е сред най-популярните за туристи места в света и преди 2020 всеки делничен ден е била посещавана от около 30 хиляди души, двойно повече през уикенда и над 100 хиляди през летния пиков период. Това количество хора е било съсредоточено главно около Сан Марко и дотолкова е изнервяло местните хора, че са мечтаели да изградят фалшив площад някъде и да карат круизните кораби там, сигурни, че никой няма да разбере.

Нашата Венеция не беше такава - беше летен уикенд през 2021, туристите бяха не повече от 20 % от обичайното количество, нямаше круизни кораби и като цяло беше по-вероятно да видиш някой от 260 000-те местни жители да простират или да си разхождат кучето, отколкото туристи. При това голяма част от туристите бяха италианци. 

 

Това ни позволи да посетим съвсем различен град и да си мечтая да отида отново. И макар да не сме градски туристи, ми се иска накратко да нахвърлям впечатления от Венеция днес.

 

 

[Mary]

преди 45 минути , Lindt каза:

Нашата Венеция не беше такава - беше летен уикенд през 2021, туристите бяха не повече от 20 % от обичайното количество, нямаше круизни кораби и като цяло беше по-вероятно да видиш някой от 260 000-те местни жители да простират или да си разхождат кучето, отколкото туристи. При това голяма част от туристите бяха италианци. 

Съвсем благородно ви завиждам!

Венеция винаги ми е била симпатична, дори и с ордите туристи, но пък без тях сигурно е невероятна.

Специално съм излизала късно през нощта или мноого рано сутрин, когато съм била там, за да я видя спокойна, тиха, красива и величествена, каквато е.

 

С удоволствие ще я видя и през вашите очи.

[Lindt]

Из Венеция пеша

 

Венеция е уникален музей на открито, но все още е жив град. Поне така го нарекоха и така го почувствах. 

 

Градът, заедно с лагуната, е обект на ЮНЕСКО. И нищо не може да се строи и разрушава, просто се преустройва, когато е възможно и необходимо. Това им гарантира най-красивата болница в света (бялата мраморна сграда по-долу), много интересни супермаркети,  разположени например в бивш театър. Част от църквите са с платен вход, а в няколко видяхме, че се организират концерти, предполагам заради добрата акустика. Местните правеха впечатление на доста практични хора.

 

Пешеходното обикаляне не е като на друго място в света. Венеция е построена в лагуна с около 118 естествени острова. Всеки път, когато минеш по мост, а те са над 400, всъщност отиваш на друг остров. А на всеки остров е имало задължително църква, кампо с пазар и цистерна за вода и дворец и за да се ориентираш лесно в града трябва да търсиш табелка за следващото кампо и моста към него. 

 

Ще ми се това да го знаехме на първия ден 🤣 Днес има телефони, донякъде неутрализиращи липсата на подготовка и с тяхна помощ все пак стигнахме до единствения площад във Венеция - Сан Марко. Естествено го направихме по изключително хаотичен, дълъг маршрут, изпъстрен с многобройни мостове, канали, дворци и църкви.

 

А Сан Марко ни посрещна така, не знам как са го запомнили другите хора, посетили града: 

 

В този ден не се сетихме да влезем в базиликата, а за кулата чакахме слънчево време. Всичко видяно в първите часове във Венеция беше толкова красиво, че ние просто си ходехме и се опитвах да видя, почувствам и осмисля случващото се около мен. Следващите два дни щяхме да се опитаме да разглеждаме по-структурирано и с ясен план какво и как да видим, но в събота просто се носехме по течението, без да има поток от хора, за да ни погълне и понесе в определена посока. 

 

[Lindt]

Една неделя не стига за всичко

 

Дани любезно ни беше напомнил, че е първа неделя от месеца и може би можем да посетим общинските музеи безплатно, както е навсякъде в Италия. Най-хубаво ни беше във Флоренция, където последната Медичи е дарила всичките им колекции на общината, но и във Венеция имаше няколко прекрасни дворци, с чудесни колекции и разкошна гледка от терасите. 

 

В събота не се бяхме сетили да попитаме в някой туристически център, а в интернет наистина е трудно да намериш актуална информация след последните ковидни месеци. То затова и трябва да разказвате какво правите и къде, защото сте от първите посетители след апокалипсиса.

 

Поне във Венеция вече няма и вероятно няма да има скоро тази практика. Може би музеите сега имат по-голяма нужда от пари от входни такси, отколкото туристите от безплатно посещение. А и няма да е приятно да се виси на опашки и да се бута човек с други хора. 

 

 

А опашки имаше. Например за кулата на Сан Марко, в безмилостен пек, хората се редяха и чакаха да влязат и да видят Венеция от високо. Над тях вече не прелитаха познатите хиляди гълъби, а повече чайки, но не изглеждаха много агресивни. Ние даже намерихме градина със свободни пейки за сядане и презареждане сред зеленина.

 

 

Планът за деня от обиколка на дворци се преустрои в мързелив обяд, 24 часова карта за вапоретите и следобедно посещение на Мурано и Бурано. За съжаление противно на очакванията ни тези лодки бяха извънредно бавни и пътуването до Мурано отне почти час. Дотогава времето беше претърпяло пълен обрат, започваше да вали, а хората на островчето да затварят направо под носа ни, вместо да демонстрират световноизвестните си умения за работа със стъкло. 

 

 

"Къде са хората?"

 

 

Пороят ни изгони преди да успеем да видим дори гигантската стъклена скулптура в Мурано, пък какво остава да търсим шарената улица в Бурано. Но нали тези острови са подходящи да избягаш от тълпите, вероятно следващото ходене във Венеция ще ни даде втори шанс да ги видим. 

 

 

Вечерта ми омръзна да чакам дъждът да спре и мокри или не, трябваше да направим някакъв опит да видим Венеция по тъмно. Така 20-те евро за лодки се изплатиха, защото нямаше как да обикаляме по улиците, a и вече не бързахме. В дъжд и без статив толкова от нощна Венеция. Беше направо смущаващо да видим заведенията на площада с по точно една заета масичка, но наети и свирещи музиканти. 

 

[Lindt]

 

Бързи впечатления от заведенията и гондолите през юли 2021

 

Не мога да съм много полезна по темата, ние определено не сме от най-ящните магеланци, но не сме имали повод за безпокойство или трудности с изхранването във Венеция.

Сутрините ни винаги започват с капучино, когато сме в Италия. Другаде може въобще да не пием кафе, защото не покрива очакванията/ претенциите ни. Разбира се, бяхме предупредени да питаме и проверяваме внимателно каква би била цената докато сме във Венеция. Но още от първото кафене се бяхме разсеяли достатъчно, за да не го направим и платихме колосалните 2,3 евро за капучино. Навсякъде другаде имаше табелки по 1,5 и включваха сядане там, никакъв допълнителен сервиз. Чаша аперол шприц се предлагаше за по-малко от 5 евро, като редовно цената включваше и някоя брускета или 2 за 1 следобед. На всяка крачка имаше добре заредени магазини със студени най-разнообразни бири, вина и ликьори. В нашия магазин предлагаха и бурата, която аз съм неспособна да подмина 😍  Без никаква разлика в цените спрямо другаде в Италия.

И пекарните по никакъв начин не индикираха, че поръчката от тях може да е сложна или да бъдеш излъган. Сладкишче от пекарна 😀:

В заведенията не беше извънредно евтино, но аз бях напълно очарована от лазанята с морски дарове и от черната си паста, като тези ястия в приятно заведение с гледка към средноголям канал бяха по 14-16 евро. Дори чайката, която се осводи от храната си върху мен и масата не можа да развали впечатленията ми от мястото, избрано напосоки, без безпокойство и голямо чудене. 

Бяхме подучени да обикаляме кварталните барчета и да поръчваме омбра (вино) и чикети ( различни венециански хапки) с очакване да платим около 1 евро на чашка и по 1, 2, 3, 4 за пълнени цветчета от тиква, шиш с октоподчета, панирани маслини и каквото друго си харесал и посочил. 

 

Райън ни бяха направили услуга да преместят за по-късно полета ни и да ни осигурят и ранен следобед във Венеция. И ние бяхме длъжни да се възползваме 😉  В последния ни ден си бяхме резервирали  free tour  от 11 до 14 и отделихме сутринта за кафе и разходка из по-страничните улички в близост до хотела ни.  Времето беше слънчево, хората си бяха тръгнали след уикенда или още спяха, продавачите подреждаха плодове по сергиите си и Жижо започваше да се наслаждава на разходката в този град. Направо не усетихме кога отлетя тази сутрин.

Голяма радост е както си ходиш и съзнателно се движиш без цел и посока, да си намериш изведнъж място с гледка към канала или мостче само за теб, да поспреш и да се наслаждаваш. Или .. ако имаш още по-голям късмет да има два успоредни моста, да се насладиш на продължителна инстаграм фотосесия точно пред теб. А по терасите и прозорчетата да видиш местни хора, които също с интерес следят лежането и търкалянето по моста, преминаването от една в друга поза и цялата естественост и красота на снимачния процес. 

Гондолите са може би най-емблематичното нещо във Венеция, а возенето в тях популярно туристическо занимание. Сега и те имат разни промоции, но не проследихме конкретните предложения и тарифи. Много често виждахме скучаещи групи гондолиери около мостовете или гондоли без клиенти из каналите. 

Предварително не ми е хрумвало да се возя в гондола, а на място не ми се видя романтично, за да се изкуша. 

Най-често возещите се в гондола се занимаваха със следното: 1/ мъжът снима жената;  2/ ако имат  деца,  децата ги снимат като двойка или се опитват някак да се снимат всички заедно 3/ всички присъстващи си правят селфита, редувайки телефоните и ъгъла.

Жижо си представяше, че гондолиерите ти пеят през целия курс и бе доста тъжен, че мълчат и си ровят в телефона. Имаше само един по-специален гондолиер, който обясняваше нещо на клиентите си. 

 

[Lindt]

 

Безплатният пешеходен тур с обща информация за Венеция

 

След разпадането на Римската империя, останалите без закрила от безконтролните нападения и грабежи от варварите, търсят убежище в тази лагуна с многобройни острови. Около 5 век бежанците са толкова много, че решават да поставят дървени стълбове във водата, върху които да изградят дървени платформи и след това да построят домовете си. Солената вода консервира и укрепва дървото и конструкцията посреща изпитанията на времето векове наред. 

Под претекст, че градът им е уязвим на пожари, изместват производството на стъкло изцяло в Мурано около 13-ти век, където заетите в производството се нуждаят от специално позволение, за да напуснат острова или да общуват с някого. В замяна обаче майсторите получават доста придобивки като разрешение да носят меч, да женят дъщерите си за благородници, да не бъдат съдени за престъпления и тн. Така дълго време венецианците успяват да запазят тайната на производството на стъкло, но през 16-ти век стъклото и огледалата се появяват на множество места в Европа. 

 

Впечатляващите с орнаменти кладенци, които бяхме видели, всъщност не бяха кладенци, а цистерни. Венеция е построена във вода, но реално няма сладководен източник до построяването на акведукт през 1884 година. Тоест течащата вода в града се появява след телефона и цветната фотография. 

На всеки остров има павирана площ, заобиколена от къщи. Нарича се кампо и е достъпна за всички жители. Задължително има цистерна, където със помощта на  филтрираща система с помощта на пясък, събират и пречистват водата от падналите дъждове. Ако не е валяло скоро.. пият вино. Във всеки дворец и по-богат дом има собствена цистерна. Така в определен момент те надвишават 4000 броя. 

В днешно време много от тях са разпръснати в резултат на продажба, кражби или дарение по света, от музеи до частни домове и колекции. А водата в останалите на място продължава да е годна за пиене, 150 години след излизането им от употреба. 

А днес, за разлика от София, има работещи чешми по улиците на Венеция и това бе поредният град, който посетихме и не си купихме пластмасова бутилка!

 

Предвид липсата на обработваема земя, храна и питейна вода венецианците са се издържали с търговия и корабоплаване. Толкова процъфтяваща, че дори след Великите географски открития, които им отнемат възможността да продават ключовите за Европа  стоки на  избрана от тях цена, продължават да харчат натрупаното още два века. Всъщност покрай това Венеция става популярно място за забавления и предлага невероятни възможности за развлечения, при това под маска, гарантираща ти анонимност. Според нашата водачка на тура маските подсказват за статуса или предпочитанията на носещия ги, покрай което ни препоръча например да не подаряваме на 8-годишната си племеница с форма на котенце, защото често се ползвала от мъж, който си търси друг мъж, по време на карнавала. Всъщност на английски не намирам подобна информация, може да си е местна шега, но дамата препоръча да се консултираме с продавач за смисъла на това, което купуваме. 

 

В миналото кампо не е било особено приятно и чисто място. Имало е пазар, живи животни, риба, всичко се е случвало там. Затова всяка къща си е имала главен вход към каналите и такъв за прислугата към вътрешността на острова и кампото. По-заможните са се придвижвали изцяло по вода и с гондола. 

Покрай това, че фасадата откъм водата е толкова важна, тя е най-красивата част от постройките. А страничните улички като лабиринти са доста олющени, малко мухлясали, с избеляла или изпаднала боя, петна и старинен вид. За мен цялостният облик на Венеция беше много автентичен, завършен и стойностен, но не мога да не препоръчам освен ходене, да се наблегне на разглеждане на Венеция от каналите, пък как ще се комбинират вапорети, гондоли и  зяпане от мостове, е въпрос на вкус. 

 

Няма да съм аз, ако не добавя и за животните - като град, изцяло зависим от морска търговия, разбира се, имало сериозен проблем с плъховете и пренасяните от тях болести. Със закон било забранено да се хранят котките, любимци в този град. Единствена разрешена и дори задължителна грижа за животинките  било в цистерните да се издълбаят дупки и да бъдат зареждани с прясна вода за котките.

 

 

Дали заради обичайният наплив и невъзможността да се мине с група около Риалто, Сан Марко и Двореца на Доджа, но тази част от Венеция и нейната ключова за града история, не е застъпена и обяснена в този тур. Мисля, че има друг, провеждан по заявка и в други часове и с удоволствие бих посетила и него. Обаче е изключително приятно и полезно да се поразходиш с някой, който е готов да ти отговори на всеки възникващ въпрос в реално време. Даже повече - не само на теб, но и на въпросите, които не си се сетил да зададеш, например как живеят днес, какво се е променило и добавило в съвременна Венеция или пък например... историята на Казанова, Марко Поло и какво означава статуята на венециански лъв с книга в друг европейски град. Нашата разходка продължи над 2 часа и винаги бих я препоръчала. 

 

 

[Madonna]

Май я няма вече тази безплатна разходка из Венеция? Не ми се отваря страницата?

[oli_mali]

преди 44 минути , Nivear каза:

Май я няма вече тази безплатна разходка из Венеция? Не ми се отваря страницата?

Ето работещ линк: https://venicefreewalkingtour.com/