дневник Бели нощи, водопади, вулкани, ледници - Исландия, каквато я видяхме

[Травеолани]

Страхотни снимки, абсолютно извънземни пейзажи! Много харесвам студените и каменисти плажове на северните страни. Надявам се да участваш с тези снимки в календара 🙂 .
 

Относно белите нощи - колко ча̀са беше наистина тъмно? Мечтая си някой ден да посетя място, където е светло през цялото денонощие 🙂 .

[chandni]

преди 3 часа, Травеолани каза:

Страхотни снимки, абсолютно извънземни пейзажи! Много харесвам студените и каменисти плажове на северните страни. Надявам се да участваш с тези снимки в календара 🙂 .
 

Относно белите нощи - колко ча̀са беше наистина тъмно? Мечтая си някой ден да посетя място, където е светло през цялото денонощие 🙂 .

Благодаря, @Травеолани, радвам се, че ти харесват.

 

По времето, когато бяхме там, изобщо не се стъмваше. Няколко дни преди да отидем, края на юни е бил най-дългият ден, в който наистина слънцето изобщо не се скрива и денят е 24 часа. При нас, макар и да се водеше, че вече денят не е 24 часа, реално стъмняване нямаше. Най-тъмното беше все едно, че облаци са закрили слънцето. Има си своето очарование - нещо ново, неизпитвано... Освен това, както написах, в нашия случай ни помогна много и само за седмица успяхме да изпълним програма за 10 дни. Ако обаче живееш при тези условия, предполагам, че би имало и своите минуси. Когато навън е толкова светло, мозъкът ти не осъзнава колко късно е станало и не може да се настрои за сън. В Borgarfjörður eystri се разхождахме да правим снимки на пъфините, после из града и си мислехме, че е рано и в един момент, поглеждайки часовника, просто осъзнахме, че нощта е преполовила.

[Lindt]

преди 19 минути , chandni каза:

Благодаря, @Травеолани, радвам се, че ти харесват.

 

По времето, когато бяхме там, изобщо не се стъмваше. Няколко дни преди да отидем, края на юни, е бил най-дългият ден, в който наистина слънцето изобщо не се скрива и денят е 24 часа. При нас, макар и да се водеше, че вече денят не е 24 часа, реално стъмняване нямаше. Най-тъмното беше все едно, че облаци са закрили слънцето. Има си своето очарование - нещо ново, неизпитвано... Освен това, както написах, в нашия случай ни помогна много и само за седмица успяхме да изпълним програма за 10 дни. Ако обаче живееш при тези условия, предполагам, че би имало и своите минуси. Когато навън е толкова светло, мозъкът ти не осъзнава колко късно е станало и не може да се настрои за сън. В Borgarfjörður eystri се разхождахме да правим снимки на пъфините, после из града и си мислехме, че е рано и в един момент, поглеждайки часовника, просто осъзнахме, че нощта е преполовила.

Добре, сега вече ме убеди, че ще ходим с роботчето @Граф Вронски, на него батериите му издържат докато е светло. Очертава се безспирна забава 😄

 

[Граф Вронски]

преди 22 минути , Lindt каза:

Добре, сега вече ме убеди, че ще ходим с роботчето @Граф Вронски, на него батериите му издържат докато е светло. Очертава се безспирна забава 😄

 

Да, наистина, сега и аз го осъзнавам как ще ми подейства този безкрайна светлина 😄  😄 😄  Ще трябва да прочета как да управляваш кемперван, че такова чудо не съм карал досега 😄 А, изглежда страхотно като идея.

@chandni, много красиви снимки! 😍

[chandni]

преди 22 минути , Граф Вронски каза:

Да, наистина, сега и аз го осъзнавам как ще ми подейства този безкрайна светлина 😄  😄 😄  Ще трябва да прочета как да управляваш кемперван, че такова чудо не съм карал досега 😄 А, изглежда страхотно като идея.

@chandni, много красиви снимки! 😍

Благодаря, графе. Кемперванът (нашият беше едно Nissan-че 200NV) не е много голям микробус и се управлява с категория В за лек автомобил. Няма нищо особено. 

 

П.С. На второ четене, като се замисля... Или ти няма да си доволен, че в седнало положение, както е и светло, трудно ще спиш, а за отзад... Да речем, че едва ли @Gentleman Basta ще е съгласен, освен ако не спите на смени... ,

 

Шегата настрана, но има и по-големи ванове, които се предлагат за трима или четирима. Самият ван е по-висок и има поставен втори ред легла над първия.

 

[ven62]

преди 26 минути , chandni каза:

Благодаря, графе. Кемперванът (нашият беше едно Nissan-че 200NV) не е много голям микробус и се управлява с категория В за лек автомобил. Няма нищо особено. 

 

П.С. На второ четене, като се замисля... Или ти няма да си доволен, че в седнало положение, както е и светло, трудно ще спиш, а за отзад... Да речем, че едва ли @Gentleman Basta ще е съгласен, освен ако не спите на смени... ,

 

Шегата настрана, но има и по-големи ванове, които се предлагат за трима или четирима. Самият ван е по-висок и има поставен втори ред легла над първия.

 

Тъкмо щях да вляза в ролята на нравствената полиция и видях, че модераторката е взела нещата в свой ръце.

Трима души в това легълце - @Lindt - все пак имаме и детска аудитория - @Kristian Desev.

 

---

Има и едни по-големи кемпери - за 4 души, а май и за 6. Викат им motorhome. 

Първия път като се бях засилил за Исландия такъв бях наел (за 4-ма) но пътуването ни пропадна. Ей тук сме коментирали:

 

 

 

 Доста по-скъпо е. Ако се наеме достатъчно рано излиза като да наемеш нормална кола и да спиш по хотели/къщи. И то се кара с нормална шофьорска книжка.

Та, ако си наемете такова нещо - тогава може-е. 

[Брани]

На 14.09.2021 г. в 9:18, ven62 каза:

Еха, невероятно. Не съм и предполагал, че мога да напиша:

#Ven62 #ходи  #вИсландия #predi_chandni   

 

 

 

-------

@chandni, благодаря, че ме върна в прекрасната Исландия. Ние я видяхме не толкова зелена (март) и малко ви завиждам.

 

 

Хайде, продължавай, че и без това доста закъсня. Откога я чакам тази тема. 

Ама що свят си изръшкал 🙂

[ven62]

преди 1 минута , Брани каза:

Ама що свят си изръшкал 🙂

За съжаление - само в нашата галактика.😀

[chandni]

ДЕН 5

След тонизиращо 40-минутно изкачване пред нас се разкри един от най-красивите водопади на Исландия – Hengifoss. Намира се в дефилето Hengifossárgljúfur, заобиколен от базалтови скали с тънки червени слоеве глина между тях. Вярва се, че в пролома живеят много елфи. На пролома и водопада отделихме около 2 часа и половина.

 

 

И едно от "децата" на Hengifoss 🙂 - безименен водопад надолу по течението:

  

Кемперванчето ни се понася към Stuðlagil Canyon. Пътят до там беше живописен, но в лошо състояние. Минаваха грейдери, които заравнявайки, оставяха камара камъни по средата. Машините заемаха повече от една лента и за да ги заобиколиш трябваше да се премине през споменатата камара, при което подът на вана винаги задираше, освен това настилката беше кална и хлъзгава, заради десетките мини водопади, чиито води се стичаха и я мокреха.

 

Водата в каньона е изумрудена и тук могат да се видят може би най-красивите образувания от базалтови колони в Исландия. Възможна е разходка в самия каньон, но ние предпочетохме да му се любуваме от високо:

 

 

 

От паркинга до водопада Dettifoss на река Jökulsá вървяхме около 600-700 м. При вида му останахме изумени от грандиозната гледка. Като допълнение към всичко останало, над мощните водни маси се извиваше красива дъга:

 

 

 

Намиращия се наблизо втори водопад на река Jökulsá – Selfoss снимахме само с дрон заради мащабите му:  

 

В геотермалната зона Hverir още от паркинга се усети силната миризма на сяра, индикатор за наличието на сероводород в газа. Докато мъжът ми разходи дрона, аз се мотах с камерата и фотоапарата около парите и в резултат се сдобих с главоболие, но пък ми беше много интересно.

 

 

 

Най-големия басейн с кал, който кипи непрекъснато:

 

Минахме и през пещерата Grjótagjá:

 

Нямах търпение да разгледаме идиличните градчета на север. Първо спряхме в Húsavík и разбира се снимахме дървената църква Húsavíkurkirkja, построена през 1907 г.:

 

 

Хапнахме fish&chips в препоръчаното от  Lonely Planet ресторантче на самото пристанище (2 порции + 2 безалкохолни напитки - ISK 4600). Порциите бяха доста големи:

 

След град Хусавик търсихме място за нощуване в близост до водопада Goðafoss, който щяхме да видим на следващата сутрин. Озовахме се в къмпинг Laugar (Dalakofinn Campsite – ISK 3600), от който си спомняме най-вече огромните рояци дребни мушици, които влизаха в очите, ушите и устите ни и не ни даваха мира.

 

ДЕН 6

Денят започна с “водопада на боговете” – Goðafoss в лавовата местност Bárðardalur:

 

 

 

В посока Akureyri попаднахме на този дълкокрак пощальон:

 

Akureyri много ни допадна. С право наричат града „столицата на Севера“.

 

Една от отличителните забележителности – лутеранската църква Akureyrarkirkja, която разполага с голям тръбен орган с 3200 лули:

 

 

 

Градът прелива от цветове, очарователно място!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Не съм мислила, че ще попаднем в коледна къщичка през юли, но пътят ни отведе до Akureyri Christmas House. Като декемврийско бебе, дошло на бял свят ден преди Бъдни вечер, обожавам Коледа и всякакви декорации, свързани с празника. Тук имаше безброй красоти, събрани на едно място. Безупречно изработени, искрящи прелести:

 

 

 

 

 

 

И тоалетната:

 

Преди Siglufjörður спираме в Dalvik, където във въздуха се носеше осезаема миризма от преработката на риба:

 

 

И градчето Siglufjörður е цветно и има чар:

 

Музей на херингата:

 

 

 

 

 

Монолитът Hvitserkur на полуостров Vatnsnes, който според легендата е вкаменен трол:

 

 

Нощувахме в пренаселения Hvammstangi Campground (ISK 3000, нямаше душове, но температурата навън беше такава, че дори и да имаше щяхме да ги пропуснем)

 

[ven62]

Наистина снимките ви са страхотни, но тези от дрона - направо нямам думи.

Принципно, не бих повторил дестинация, но сега се замислям за лятна (зелена )Исландия задължително с дрона, някой ден.

 

Мисля, че сме снимали от почти едно и също място скалата Hvitserkur

 

 

А Stokksnes и Vestrahorn на нас ни се представиха така:

 

 

На голям монитор по-ясно личат едни малки стъпчици, направени от сурия китайци, които се изсипаха и плъзнаха из дюните като хлебарки - баш докато снимах.

Жена ми едвам ме удържа да не раздам правосъдие и да ги набутам там откъдето дойдоха - автобуса.

[chandni]

преди 17 минути , ven62 каза:

Принципно, не бих повторил дестинация, но сега се замислям за лятна (зелена )Исландия задължително с дрона, някой ден.

 

Според мен Исландия е абсолютно задължителна през лятото! Доста обмисляхме дали да не я направим през зимата заради (евентуално) сияние, но в крайна сметка избрахме лятото и двамата  с мъжа ми (който повече клонеше към сиянието) сме на мнение, че сме направили правилен избор.

[ven62]

преди 1 минута , chandni каза:

Според мен Исландия е абсолютно задължителна през лятото! Доста обмисляхме дали да не я направим през зимата заради (евентуално) сияние, но в крайна сметка избрахме лятото и двамата  с мъжа ми (който повече клонеше към сиянието) сме на мнение, че сме направили правилен избор.

Е-е-е, няма да си призная, че съм сгрешил. Сиянието си е сияние. 

[chandni]

преди 34 минути , ven62 каза:

Е-е-е, няма да си призная, че съм сгрешил. Сиянието си е сияние. 

Не, не казвам, че си сгрешил и е факт, че сиянието си е сияние. Мисълта ми е, че сиянието може и да не се види, понеже пак си е природен феномен и е силно зависим от късмета, както беше и за вулкана. Пейзажите обаче създават съвсем друго усещане лятото. 🙂

 

Хубаво е да се видят и двете, но ако няма да повториш дестинацията, според мен лятото е по-добрият избор. 😉

[zvezda9001]

Къмпингите предварително ли си ги бяхте запазили или? Чудя се ако не се запазят предварително дали ще има места? В кой период на юли посетихте? Какви бяха температурите? Спомена за отопление във вана, как става, смисъл с газово ли е или? Невероятни снимки и многоо полезен разказ, гледам я тази Исландия не знам от кога....и тази макар и изстиваща лава  невероятно, а когато изрива не е ли опасно да се приближавате, не съм запозната точно как става!...

 

[chandni]

преди 3 часа, zvezda9001 каза:

Къмпингите предварително ли си ги бяхте запазили или? Чудя се ако не се запазят предварително дали ще има места?

Не, къмпингите няма как да се запазят предварително - просто отиваш на място и се настаняваш. Свободата да спим където се озовем беше една от причините да изберем кемпервана. Не бяхме зависими от предварителните резервации. Ако имаме сили и времето позволява, продължаваме към следващия обект в програмата. Ако имаш предварително запазени нощувки, губиш тази гъвкавост. А и има толкова много къмпинги, че не мисля, че е физически възможно да се запълнят и да няма места. Проблемът в къмпингите при по-голяма посещаемост, е по-скоро с баните. По-малките къмпинги имат 1-2 бани и толкова тоалетни. Най-добре беше положението с бани/тоалетни в Skaftafell къмпинг, като там имаше около 15-20 душ кабинки и 5-6 тоалетни. Въпреки това, къмпингът беше доста пълен и се наложи да се изчаква освобождаване на кабинки.

 

За къмпингите има и карта на цена около 140 евро, която важи 28 дни и с нея можеш да се настаняваш в определени къмпинги, които се покриват от картата. При 7 дни обаче цената за къмпингуване pay-as-you-go излизаше сходна и решихме, че картата би ни ограничавала и е по-добре да можем да отсядаме и в къмпинги, които тя не покрива. При 8+ дни програма обаче, картата си заслужава, защото след 8-ия ден всички нощувки на практика ти излизат безплатно.

 

преди 3 часа, zvezda9001 каза:

В кой период на юли посетихте? Какви бяха температурите?

Кацнахме на 3-ти срещу 4-ти юли през нощта и си тръгнахме на 11-ти в 1:30 сутринта с полети на Луфтханза. Температурите се движеха в диапазона 15-25 градуса, като през нощта падаха и до под 10. 

 

преди 3 часа, zvezda9001 каза:

Спомена за отопление във вана, как става, смисъл с газово ли е или?

Отоплението е с дизелово гориво от резервоара на вана. Има си отделни два акумулатора за него и за хладилника, както и за зареждане на батерии. 

 

преди 3 часа, zvezda9001 каза:

.и тази макар и изстиваща лава  невероятно, а когато изрива не е ли опасно да се приближавате, не съм запозната точно как става!...

Около вулкана има екипи на полиция, линейки и предполагам нещо като Гражданска защита, които измерват нивата на отровните газове и ако превишават нормите, затварят и изкарват посетителите. Иначе самата лава не беше толкова гореща - все пак най-близката дистанция до вулкана, на която достигнахме, беше повече от километър, а и този ден нямаше изригване. Като се доближиш до лавата, се усеща от далеч дали е много гореща или не. Пипахме я предпазливо. Това, което е опасно, е да се разхождаш по изстиналата лава, тъй като е възможено да се пропука и да паднеш под повърхността, където вече да има течна лава.

 

Ето тук се вижда, че червенее и си личи, че това парче е все още много горещо:

[Травеолани]

преди 9 часа, chandni каза:

Благодаря, @Травеолани, радвам се, че ти харесват.

 

По времето, когато бяхме там, изобщо не се стъмваше. Няколко дни преди да отидем, края на юни е бил най-дългият ден, в който наистина слънцето изобщо не се скрива и денят е 24 часа. При нас, макар и да се водеше, че вече денят не е 24 часа, реално стъмняване нямаше. Най-тъмното беше все едно, че облаци са закрили слънцето. Има си своето очарование - нещо ново, неизпитвано... Освен това, както написах, в нашия случай ни помогна много и само за седмица успяхме да изпълним програма за 10 дни. Ако обаче живееш при тези условия, предполагам, че би имало и своите минуси. Когато навън е толкова светло, мозъкът ти не осъзнава колко късно е станало и не може да се настрои за сън. В Borgarfjörður eystri се разхождахме да правим снимки на пъфините, после из града и си мислехме, че е рано и в един момент, поглеждайки часовника, просто осъзнахме, че нощта е преполовила.

Благодаря! Аз не съм много фен на Исландия и ако изобщо решим да я посетим някой ден, ще е през лятото със сигурност. Има много снимки от тази дестинация, но като твоите толкова прекрасни досега не съм виждала. 
 

Най-дългият ден се води 24.06 мисля и след това започва да намалява деня, но не осезаемо както казваш. Със сигурност е кофти ако живееш там и е светло, но явно са се приспособили (затъмняващи пердета, маски за сън). На мен за една седмица ще ми е супер 🙂 .

[chandni]

ДЕН 7

За региона Westfjords бяхме решили на място да обмисляме дали и какво ще разглеждаме, в зависимост от времето, с което разполагаме. В крайна сметка потеглихме в посока водопада Dynjandi. Покрай пътя всичко беше свежо и зелено: 

 

Колкото повече напредвахме обаче, толкова по-зле ставаше пътната настилка – асфалтовият път изчезна, на негово място се появи дребен чакъл, който в последствие премина в по-едри камъни, в комбинация с много дупки. Грейдери уж заравняваха, а оставяха високи коловози след себе си. И за разкош – изкачвания и спускания, завои, мокро и хлъзгаво, без каквито и да било мантинели. Започна да ме обхваща страх. Предполагам, че и мъжът ми не се е чувствал особено комфортно, въпреки че е опитен шофьор. Не коментира нищо, но знаех, че продължава да кара само за да не ме разочарова. Достигайки до машините и коловозите след тях осъзнахме, че заради ината си може да се вкараме в някой неприятен филм, пукайки гума, задирайки пода на вана (което не се покрива от застраховката) или нещо по-страшно. Щом удоволствието от пътуването отстъпи място на притеснението нямаше смисъл да продължаваме. Направихме обратен завой и насочихме возилото си към Ytri Tunga. 

Някъде по пътя навигацията показа горещо изворче и спряхме да го видим, не изглеждаше да е особено чисто и не се навихме да се топнем:

 

 

 

Плажът за наблюдение на тюлени Ytri Tunga е част от ферма със същото име. Въпреки че най-доброто време да се видят тюлени тук е през летните месеци, мъжът ми видя само един и то отдалече. Камъните, по които трябваше да се движим, за да скъсим дистанцията и да увеличим шанса да ги зърнем, бяха много хлъзгави.  Въпреки че обувките ми се държаха стабилно върху хлъзгави повърхности мисълта, че мога да изгубя равновесие и да цопна в студената вода ме отказа. Така че аз лично не видях тюлени. Мъжът ми мерна един екземпляр в далечината:

 

Когато гледахме прогнозите за полуостров Snæfellnes времето все беше дъждовно. Този ден не направи изключение. Движейки се в посока скалите Gatklettur и Lóndrangar започна да вали, падна и мъгла. Въпреки лошата видимост не се отказахме. Като междинна спирка бях отбелязала черната църква Búðir сред лавовите полетата Búðahraun. Там, където навигацията ни отведе, стоеше табела „Частна собственост“ и влизането не беше разрешено. Дъждът и мъглата никак не ни помагаха с ориентацията и в крайна сметка продължихме към естествено оформената каменна арка между селата Arnarstapi и Hellnar – Gatklettur и базалтовите скали Lóndrangar. Скалите бяха много красиви, но лекият дъжд, вятърът и мъглите не позволиха нито да снимаме, нито да се задържим по-дълго на панорамната платформа на брега.

Районът около Hraunfossar (Лавовите водопади) е бил място на постоянни изригвания. Множество потоци, изтичащи от лавовото поле Hallmundarhraun, образуват поредица от красиви водопади, изливащи се в река Hvítá. Водопадите са на хиляда години и според фолклора са дом на тролове.

 

 

Докато търсихме къмпинг спряхме да снимаме две интересни църкви:

 

 

 

Последната нощ прекарахме във фермата Bjarteyjarsandur Ferda, която предлагаше места за кемпери и палатки (ISK 3400). 

ДЕН 8

За последния ден бяха запланувани обектите от Златния кръг. Личеше си, че маршрутите от този кръг се радват на свръх популярност – навсякъде имаше тълпи от туристи.

Сутринта влязохме в парк Þingvellir (Тингветлир), разположен на северния бряг на Þingvallavatn – най-голямото естествено езеро в Исландия. Имаше няколко паркинг lot-a, всички платени (ISK 750), с изключение на lot 3. В парка прекарахме около 2 часа и половина. Тук в средните векове са се срещали пътищата от всички части на Исландия. Тук се e събирал и Алтингът (исландският парламент). Паркът е разположен в зона на границата между Северноамериканската и Евразийската тектонски плочи.

 

 

 

 

 

 

Църквата в Þingvellir:

 

През националния парк преминава реката Öxará и образува водопада Öxarárfoss:

 

На северния бряг на езерото Þingvallavatn се намира разломът Silfra – част от Атлантическия риф,  разделителна линия между континентите Европа и Америка. Мястото е популярно за гмуркане, тъй като потапяйки се в процепа на дъното, човек получава уникалния шанс да докосне с двете си ръце едновременно Европа и Америка.

 

 

А така изглежда под водата (снимката е от интернет, ние не се гмуркахме):

 

Втората спирка бяха геотермалните зони Geysir и Strokkur.

 

 

Последното изригване на Geysir е било през 2016 г. Вероятно заради честите земетресения в района активността му драматично е намаляла.

 

Гейзерът Строкур е активен и изригва на всеки 7-8 минути с обичайна височина 15-20 м, но се случва да достигне и до 40 м.

 

Последният водопад за това пътуване беше Gullfoss (Гутлфос – "златните водопади"), намиращ се в живописния каньон на река Hvítá.

 

 

Преди връщането на кемпервана бяхме предвидили разходка из Reykjavík. Паркирахме в близост до блестящата стоманена скулптура на крайбрежната алея Sólfar (Sun Voyager):

 

Harpa Concert Hall and Conference Centre:

 

 

 

Нащракахме къде що видим шаренко:

 

 

 

 

 

 

 

Модернистичната църква Hallgrímskirkja, проектирана да прилича на потоци базалтова лава и статуята на исландския викинг Leif Eiriksson:

 

На финала се подсилихме с крем супа с агнешко и телешко месо, сервирана в хлебна купа в Svarta Kaffið (ISK 4400).

 

[ven62]

преди 1 час, chandni каза:

ДЕН 7

...

Някъде по пътя навигацията показа горещо изворче и спряхме да го видим, не изглеждаше да е особено чисто и не се навихме да се топнем:

 

...

Вие пък! Аз тука щях да се топна, но реших на връщане. То пък валеше и закъснявахме и жена ми каза - НЕ!

 

 

преди 1 час, chandni каза:

ДЕН 7

...

Районът около Hraunfossar (Лавовите водопади) е бил място на постоянни изригвания. Множество потоци, изтичащи от лавовото поле Hallmundarhraun, образуват поредица от красиви водопади, изливащи се в река Hvítá. Водопадите са на хиляда години и според фолклора са дом на тролове.

...

Ей, най-после няколко цвята в повече през март.

Моето синьо е по-добро от твоето зелено. 

 

 

И един опит за панорамна снимка

 

 

Браво @chandni.

Супер разказ и снимки.

И за разлика от Намибия си мно-о-го по-словоохотлива.

 

 

[Mary]

@chandni и аз благодаря за разказа!

Също като @ven62 се чудя дали да я видя Исландия и през лятото.

Сигурна съм, че ще е много различна и пак много ще ми хареса, но предвид че изисква доста време, все минава някъде на заден план.

 

Сега в мислите ми Исландия си е искинска ледена земя и много ми харесва да си я спомням такава - със замръзналите реки и водоподи, с необятно бялата земя и разбера се ... сиянието! Него ще го търся и на други места, надявам се по-скоро.

[chandni]

преди 44 минути , ven62 каза:

 

Ей, най-после няколко цвята в повече през март.

Моето синьо е по-добро от твоето зелено. 

 

 

Браво @chandni

 

Признавам, че водата на твоите снимки от лавовите водопади изглежда доста по-добре от нашата с кален цвят. 

 

На 14.09.2021 г. в 22:45, Lindt каза:

...където да видя повече от тях или поне по-малко смачкани?

@Lindt, качила съм снимките тук с по-добро качество. 

 

преди 23 минути , Mary каза:

Сигурна съм, че ще е много различна и пак много ще ми хареса, но предвид че изисква доста време, все минава някъде на заден план.

 

И при нас е така. Няма как с едно ходене да обхванем всичко, а в същото време има толкова непосетени дестинации, за да повтаряме...

[Lindt]

преди 50 минути , chandni каза:

 

 

@Lindt, качила съм снимките тук с по-добро качество. 

 

 

Ау, не, спойлнах си разказа с гледането на снимки, не съм стигнала до там още  😭 

 

 

[chandni]

преди 49 минути , Lindt каза:

Ау, не, спойлнах си разказа с гледането на снимки, не съм стигнала до там още  😭 

 

 

Любопитството убило котката... 

[Sofiyamanafova]

Здравейте, може ли информация за хотела, в който сте нощували първата вечер 🙂 

[chandni]

На 17.03.2024 г. в 12:28, Sofiyamanafova каза:

Здравейте, може ли информация за хотела, в който сте нощували първата вечер 🙂 

Това е настаняването, за няколко часов престой беше много приемливо: B&B Guesthouse - Bed and Breakfast Keflavik Centre

С общи санитарни възли, които обикновено избягваме, но при тези цени на хотели там се прежалихме  В цената беше включена и закуска. Имаше обща кухня с хладилник, зареден с храна, взимаш си каквото и колкото желаеш.