Катедралите като културни и туристически обекти

[Lindt]

Обожавам катедрали ❤️ Дали защото първото ни самостоятелно пътуване беше в Рим и там всяка една беше шедьовър, дали защото са толкова цветни, грандиозни и уникални по свой собствен начин, не съм сигурна. Но си изградихме навика да влизаме във всяка една, покрай която минем. Толкова ми е приятно вътре, че от време на време се замислям дали да не стана католичка.

А напоследък все по-често се оказват затворени за посещения. Или пък с входна такса. Или с редица други ограничения. Естествено съм наясно, че тези величествени здания се нуждаят от поддръжка и поглъщат невероятни средства, а туристите по-скоро пречат на вярващите вътре да намерят покой и да се почувстват в божи храм, но тези ограничения ме объркват и не мога да взема решение дали искам или не искам да посетя въпросния обект. Вече не влизам с очакването за уют, и знанието, че ме очакват, а все едно се натрапвам или ще разглеждам музей. 

 

Във Венеция бяха така. После в Малта почти всички най-големи катедрали бяха с платен вход, но го сметнах за тяхна особеност. Сега чета за Андалусия и отново всяка катедрала изглежда все едно трябва да заплатим вход и да се съобразим с работно време. Бъркаме ли някъде? Вие посещавате ли катедрали? Как решавате коя си заслужава да я включите в плана си? Кои са ви впечатлили най-много? 

 

П.П. Красен е пуснал тема за катедралите и е цели 14 страници. 

 

[iMari]

преди 2 часа, Lindt каза:

Естествено съм наясно, че тези величествени здания се нуждаят от поддръжка и поглъщат невероятни средства, а туристите по-скоро пречат на вярващите вътре да намерят покой и да се почувстват в божи храм, но тези ограничения ме объркват и не мога да взема решение дали искам или не искам да посетя въпросния обект. Вече не влизам с очакването за уют, и знанието, че ме очакват, а все едно се натрапвам или ще разглеждам музей. 

Когато влизаш в храма като мирянин, с цел да се помолиш, да чуеш проповед/меса/литургия, никой няма да ти вземе пари. В другия случай влизаш като турист и разглеждаш храма като музей. 

 

За мен Мескита е едно от най-впечатляващите места, на които съм била. Знам, че не на всеки въздейства така, затова и избягвам да натрапвам моята емоция.

 

Катедралата в Севиля е следващият изключителен храм в областта и като размер и като история. Андалусия е известна с наследството от маврите, но в исторически план успеха на Реконкистата и прогонването им от тези земи е в основата Европа да остане християнска. Храмът е имал за цел да напомня за победата над мюсюлманите, впечатлявайки с размерите си. 

 

Аз харесвам и катедралата в Малага, въпреки че далеч не е така внушителна.

 

[Zaro]

Аз също ги посещавам, но по-скоро като инженерни и строителни постижения. Не и като религиозни обекти. Някак си не са ми много съвместими призивите за смирение и грандиозни обекти, в които човек ... е поучаван да бъде смирен. В това отношение нашите храмове са далеч по-автентични.

Преломният момент беше в Рим - Ватиканските музеи - разкошът на Ватикана рязко контрастира с мизерията, в които са живели онези, които са били насърчавани към смирение и страх от Бога. Разликата между бедни и богати тогава не е била по-малка от тази днес.

Иначе съм изчел сумати неща за инженерните постижения на Дуомото, Св. Петър, Сейнт Пол, севилската и т.н.

И всички тези грандиозни постижения бледнеят пред усещането в малката църквичка в Добърско, Земенския манастир, Боянската църква, църквата в Бачковския манастир, параклисът на Пчелина и още, и още.

[Lyubina]

Докато бяхме в Белгия съпругът ми казваше, че от моите странствания по църкви и манастири му е дошло до не знам къде. 

Ходех по всякакви абатства, катедрали, базилики и какво ли не.... Не защото съм дълбоко религиозна, а заради невероятната архитектура, стъклописи, мозайки, икони (да не забравяме, че голяма част от картините на старите майстори в действителност са с религиозна насоченост). В катедралата на Антверпен дълго време (а може би и все още) имаше експозиция на Рубенс. Винаги има някаква легенда, има история.... 

И не, не намирам конфликт между огромните богати постройки и необходимостта от смирение. 

Точно на такива места човек наистина се чувства смирен пред величието на човешките способности да сътворят такова чудо. Или поне аз се чуствам така. 

 

И продължавам да ходя, винаги когато имам възможност. В Рим обиколихме какво ли не. Дори отидохме до "Санта Мария дела Витория". Все пак там е "Екстазът на света Тереза" на Бернини. Уникално творение. 

Минах през църквата, в която е погребан Константин Философ. 

 

Не бих могла да изброя всички местенца, където съм се отбивала. 

Може би всичко това има начало някъде много назад в миналото, когато като 18-годишен човек, никога не виждал свят, различен от тогавашните соц-страни се озовах (слизайки от 2-денонощия пътуване с влак)  на площада в Кьолн, и пред мен се изправи Кьолнската катедрала. Бях като препарирана дълго време. Няма такова впечатление. 

 

[Роца]

На 25.09.2021 г. в 7:46, Lyubina каза:

Докато бяхме в Белгия съпругът ми казваше, че от моите странствания по църкви и манастири му е дошло до не знам къде. 

Ходех по всякакви абатства, катедрали, базилики и какво ли не.... Не защото съм дълбоко религиозна, а заради невероятната архитектура, стъклописи, мозайки, икони (да не забравяме, че голяма част от картините на старите майстори в действителност са с религиозна насоченост).

 

Същата история 🙂. А миналата година по толкова църкви и абатства заведох фамилията, че още ме бъзикат, че сигурно съм решила да са замонаша 😂

На няколко пъти ми се е случвало да се налага да платя за посещения на катедрала и доста по-често - да се съобразя с времето на службите. Досега не ми е пречело, приемам го някак си за нормално.

В много катедрали във Франция разрешават посещения по време на службата, с молба посетителите да се съобразяват и да пазят тишина. Мен това ме натоварва и предпочитам да поразместя програмата, за да мога да посетя катедралата/църквата когато няма служба и мога да я разгледам на спокойствие... като музей, архитектурна забележителност, историческо място. (личи си, май, че не съм от най-религиозните). 

 

 

За мен една от най-красивите катедрали, които съм посетила досега, е тази в Руан - фасадата е като дантела. Но това е с пояснението, че още не съм била в Италия... след това може да си сменя мнението 😉 .

(също така, чакам с нетърпение Нотр-Дам в Париж отново да отвори врати... някой ден)

 

 

[Lindt]

преди 13 минути , Роца каза:

Същата история 🙂. А миналата година по толкова църкви и абатства заведох фамилията, че още ме бъзикат, че сигурно съм решила да са замонаша 😂

На няколко пъти ми се е случвало да се налага да платя за посещения на катедрала и доста по-често - да се съобразя с времето на службите. Досега не ми е пречело, приемам го някак си за нормално.

В много катедрали във Франция разрешават посещения по време на службата, с молба посетителите да се съобразяват и да пазят тишина. Мен това ме натоварва и предпочитам да поразместя програмата, за да мога да посетя катедралата/църквата когато няма служба и мога да я разгледам на спокойствие... като музей, архитектурна забележителност, историческо място. (личи си, май, че не съм от най-религиозните). 

 

 

За мен една от най-красивите катедрали, които съм посетила досега, е тази в Руан - фасадата е като дантела. Но това е с пояснението, че още не съм била в Италия... след това може да си сменя мнението 😉 .

(също така, чакам с нетърпение Нотр-Дам в Париж отново да отвори врати... някой ден)

 

 

 

Как така не си била в Италия? Това е най-странното нещо, което Жижо е чувал днес 🙃

 

Да, и ние понякога излизаме, за да не пречим на вярващите, когато има служба. Ако има свободни места отзад, сядаме. Аз не ги планирам за посещение предварително, просто ако сме в старата част на град и минем покрай храм, влизаме. А сега не можем. 

Напоследък, когато няма служба, виждаме затворени врати и съм объркана дали е нормално за района или е нова практика. Отворените катедрали в Малта, покрай които минахме, се брояха на пръсти и повечето ги посетихме в неделя, та може в другите дни също да не са достъпни. В Шамони също не сме виждали подканящи отворени врати, но тогава не обърнах внимание. В Елзас миналата година успяхме да влезем в една-единствена. 

 

[Роца]

преди 2 минути , Lindt каза:

 

Как така не си била в Италия? Това е най-странното нещо, което Жижо е чувал днес 🙃

 

 

Нали? Знам, много не-магеланско от моя страна, дано да не ме блокират във форума 😉

Амиииии, така... поради стечение на желание и възможности.

Както казваха в "Кавказка пленница" - "да пием за това желанията винаги да съвпадат с възможностите!"

 

За Елзас, поне, миналата година, покрай пандемията, много църкви и катедрали бяха дълго време затворени за посещения, дори и за служби, та може би да сте попаднали по това време (не помня кога бяхте там...).

[Lindt]

преди 10 минути , Роца каза:

Нали? Знам, много не-магеланско от моя страна, дано да не ме блокират във форума 😉

Амиииии, така... поради стечение на желание и възможности.

Както казваха в "Кавказка пленница" - "да пием за това желанията винаги да съвпадат с възможностите!"

 

За Елзас, поне, миналата година, покрай пандемията, много църкви и катедрали бяха дълго време затворени за посещения, дори и за служби, та може би да сте попаднали по това време (не помня кога бяхте там...).

Не точно немагеланско, но ми се струва добра идея да го поправиш. И гласувам за Рим предвид общия ни интерес към катедрали. Те " италианците носят същата душа като французите, но виждат чашата наполовина пълна" 

 

За Елзас си права, края на октомври и в Страсбург ковидните рестрикции ми саботираха посещението. 

[Роца]

А, ще го поправя, разбира се, живот и здраве... Ама може ли да започна с Флоренция? Тя, сякаш ми е по-интересна 😉 

 

И, да съм по темата - не е катедрала, а църква, но една от тези, които най-много са ме впечатлили е Сен-Жозеф (Св. Йосиф) в Хавър - отвън сив масивен бетон, отвътре - феерия от цветове от стъклописите.

[Lindt]

В момента, Роца каза:

А, ще го поправя, разбира се, живот и здраве... Ама може ли да започна с Флоренция? Тя, сякаш ми е по-интересна 😉 

 

И, да съм по темата - не е катедрала, а църква, но една от тези, които най-много са ме впечатлили е Сен-Жозеф (Св. Йосиф) в Хавър - отвън сив масивен бетон, отвътре - феерия от цветове от стъклописите.

Флоренция... да, може, и нея обичам ❤️  

 

 

Тази твоята църква в Хавър е наистина много интересна, ще трябва да ви питам вас с @Lyubina и @zonза идеи когато тръгваме някъде в тази част на Европа.

[Lyubina]

@Lindt, с удоволствие, стига да мога, и да съм на линия. Другите момичета са много по-запознати и на място, за разлика от мен.

 

[Zaro]

Аз имам едно забележително постижение при посещение на Йорк Минстър:

 

 

1999 година. Моя милост обикаля из острова и е на гости на колега по студентска чашка в Уейкфилд, в Западен Йоркшър. След три дни "представления" по заведенията, на тръгване от там отидох за ден в Йорк, който просто ме вцепени като град! Но катедралата беше затворена, защото първо имаше меса, а после церемония по връчване на дипломите на местния университет.

Неизвестно как, какво съм казал, какво са разбрали, аз успях да вляза въпреки всичко. Поогледах архитектурните шедьоври вътре, но в момента, в който извадих фотоапарата да увековеча някоя от тях, ме разбраха, че май нямам работа там и ме помолиха да напусна.