Синтра хак

[Боян Димитров]

Пиша тази тема в помощ на хората, които искат да си спестят премеждията, на които станахме субеки и най-вече за тези, който искат хубава снимка на замъка Пена. За тези, на които не им се чете, пиша изводите: 

1. може да се паркира близо до входа на двореца

2. може да се влезе в градините безплатно

3. най-добрата гледка е от st. Catherine heights
 

И така в един нормален ден се събудихме в евора. Бяхме разгледали градчето предния ден и сега не бързахме толкова. Имахме билети за Пена за 13 часа, купени онлайн. Паркингът беше платен до 9 и това се очертаваше като добър старт. По магистралите го даваше 2:30, а без такси 2:50 часа. Избрахме втората опция, така и така не бързахме. Всичко вървеше по план, докато стигнахме до разклона за палата, където един тук тукаДжия ни налъга, че горе е забранено да се паркира. В търсене на място се озовахме далеч след регалейра. Тука вече времето ни попритисна. За бързахме за разклона и там същия гай/гей ни каза, че нагоре е 1:20 ч. Това със сигурност ни притисни при положение, че вече беше след 12. На въпроса защо минават коли нагоре , ни обясни , че можело да се качат да оставят туристи, но не и да паркират. Тръгнахме на добра скорост и след около 20-25 Мин бяхме пред портала на палата. Около 2 км с денивелация около 300 метра. Влязохме , разгледахме и решихме да си ходим. Някъде около 2 часа бяхме готови да се спуснем надолу. Само оставаше да минем през другия замък за снимка отдалече. Минаваме през замъка, но греда: не стига, че сме вече срещу слънцето, ами и виждаме само задната страна на Пена Палас. Гледаме си часовниците и решаваме, че ще се върнем да видим за по-добри точки. На връщане вече сериозно се заемаме да търсим добра точка към палата. Оказва се , че най-добрите са в градините на двореца. Самите градини, въпрос на вкус, са загуба на време според мене, но заради добрите гледки се опитваме да влезем отново. Не ни пуснаха. Много строг черен господин, късач на билети ни осведоми, че не може да направи компромис. Това вече отказа жената, но мене ме амбицира сериозно. Потърсих точки извън градината. Гпсът ме поведе по продължението на пътя. Точно след 200 метра има много як паркинг. Нагоре от него тръгва едно по-тясно път че, което извежда на една сграда. Там също има удобни места. Още малко по-нагоре и наляво е първия вю поинт, но за жалост към друга част на планината. Малко назад има висок стълб за електричеств, който дава надежда за добра гледка. За беда е зад ограда, за късмет оградата не изглежда непревземаема. Прескачам и се изкачвам до стълба. Гледка има, но е между едни дървета. Не е моето място. Тръгвам по един път към друг вю поинт. Гпсът го наименована каро статуята на войника. По едно време почнаха да се появяват хора, давам си сметка, че съм в градините на Пена. Статуята се указва на едни скали. Със сандали стигам до средата им. Гледката вече е доста добра, но не мечтаната. Обаче нагоре не ми се рискува. Тръгвам за нова гледка. Тя се казва сеинт катерин Хайтс . Това определено е най-доброто място за снимка. А и качването на скалите над самото място е възможно и я подобрява още малко.