Dream come true - или за един полет с легендарния DC-3 "Dakota"

[Фил]

Все отлагах и не ми оставаше време да разкажа и да се похваля (а вече минаха повече от три години), но вече успях да понапиша нещо за едно интересно преживяване.

Всичко започна с едни билети от Черния петък  до Амстердам с Transavia.
Впоследствие, когато тръгнах да сглобявам някаква програмка за краткото пътуване, имаше активност в темата за изчезващи и редки самолети, което по някакъв начин ме подсети за един по-специален самолет, за който се е споменавало във форума и с който знам, че са летели няколко магеланци, като например @домосед .  Става дума за легендарния DC-3 Dakota.  
Нещо се бях се заровил в мрежата да прочета повечко за този самолет, когато случайно попаднах на информация за DDА Classic Airlines – частна холандска фондация, която се е посветила на опазването и експлоатацията на класически ретро/винтидж самолети, и по-специално - Douglas DC-3 Dakota.
DDA е основана през 1982 г. и придобива първия си DC-3 от Финландия през 1983 г. Вторият DC-3 е закупен през 1987 г., а през 1995 г. два самолета Дъглас DC-4 са добавени към флота. На 25 септември 1996 г. техният първи самолет DC-3 е изгубен при инцидент. През 1998 г. самолет DC-3, собственост на холандското правителство, е дарен на DDA. През 2005 г. асоциация "Dakota" променя името си на DDA Classic Airlines.
Също така разбрах, че DDA Classic Airlines изпълняват кратки панорамни туристически полети от летище Схипхол.
Веднага проверих дали има подходящ полет по време на моето пътуване до Амстердам и – Бинго!!! Имаше и полет и свободни места!  Развълнуван от така появилата се възможност, не се чудих дълго и си направих резервация. Потвърждението пристигна и вече нямах търпение в очакване на предстоящото пътуване до Холандия и полета с DC-3. Оставаше да стискам палци и за хубаво време.

Пристигнах с вечерния полет в Амстердам и след нощувка и кратка опознавателна разходка из центъра е време да се насоча към летище Схипхол. Мятам се на влака

 

и след по-малко от половин час съм на летището


но трябва допълнително да се придвижа с автобус до KLM Jet Center  - малък отдалечен терминал, който се ползва от DDA Classic Airlines. Тук възниква малък проблем, защото колкото и да проверявам на мониторите за автобусите, никъде не се появява номерът на този автобус, които са ми изпратили в указанието за придвижване до терминала. Разпитвам тук и там, но никой не знае защо го няма въпросният автобус. Аз пък нямам много време за губене, защото съм си оставил около половин час време за тази част от придвижването, поглеждам и на maps.me дали не мога да се придвижа пеша, колкото да установя че не става, защото разстоянието е над 5км. В крайна сметка откривам една униформена служителка, която ме насочва да ползвам някакъв обиколен автобус, който прави кръгче по „околовръстното“ на летището и би трябвало да ми свърши работа. Когато се качвам пък се оказва че картата за градския транспорт, с която съм се сдобил и която включва и влака от Амстердам до Схипхол, не става за този автобус и трябва да си купя билет. Важното е обаче, че вече се придвижвам и ще стигна навреме за чекин!  След 4-5 спирки (Схипхол е голямо летище  с 5 основни писти, разположено на площ от близо 2800 хектара)  се добирам до терминала и влизам в малко, но елегантно фоайе – чекин-салон.



 Изглежда съм последен, доколкото самолетът има 18 места и преброявам приблизително толкова пасажери, които вече чакат вътре.  Насочвам се към чекин-гишето, където получавам  билет с означено място 4А (YESSS! Window-seat) и бордна карта.


До полета остават около час и 15мин. така че има време за един чай и малко разходка наоколо.
На самолетния паркинг отпред самотен чака следващия си полет един Bombardier Challenger 350

 

 а на паркинга за автомобили – друга красавица, но на четири колела – Porsche GT-4.


 

Заедно с един младеж разглеждаме с интерес макета на  терминала

 

докато в един момент чувам някой да се обръща към мен с въпрос дали аз съм пасажерът от България.
Отговарям утвърдително на висок, усмихнат господин в зряла възраст с побелели коси. Представя ми се като пенсиониран диспечер  (ATC), който в момента работи на доброволни начала за DDA Classic Airlines. Говорим си за интереса ми(ни)  към ретро-самолетите и той ми споменава за повода да ме потърси – чул или прочел някъде, че на летището в Бургас има запазена машина Ил-14 и ме пита дали съм я виждал. Става дума и за това, че модификации на DC-3 по лиценз са произвеждани също в Япония , под името Showa/Nakajima L2D , както и в Съветския съюз  под името Ли-2, а пък Ил-12 и Ил-14 всъщност са наследници, проектирани за заместят Ли-2, след като в СССР прекратяват производството му през 1953г. И съответно Ил-14 има доста прилики с DC-3.
Аз, обаче, за съжаление не съм бил на летище Бургас от десетилетия и даже не бях чувал за този самолет там. Във всеки случай отправям покана моя събеседник да посети България и да съчетае разходка/почивка на нашето южно Черноморие с разглеждане на този ИЛ-14 на бургаското летище.
(Сега като потърсих в нета, установих, че вероятно става дума за това)
 

Междувременно наближава времето за бординг и ни събират за кратко представяне на полета и информация за самолета.

Към мен се приближава мъж с кожено пилотско ретро-яке и задава пък същия въпрос – дали съм от България. Обяснява ми, че  всички останали пасажери за полета са холандци и тъй като само аз съм чужденец, презентацията за тях ще бъде на нидерландски, а за мен той ще направи представянето на английски. Вече се чувствам почти VIP, понеже не само че за мен ще има отделна персонална презентация, но ще я направи самият капитан на полета – Captain Tom van Hoorn.

И така - панорамният полет ще трае около половин час – тръгваме на запад, правим кръгче над парка Койкенхоф, после ще минем покрай брега на Северно море, следва заход над Амстердам и кацане обратно на Схипхол.



 

[Фил]

Сега малко по-подробно за конкретната машина, която освен всичко друго, има и доста интересна история, свързана с ВСВ и блокадата на Западен Берлин.
 

DC-3 е  един от най-успешните самолети в историята на военната и гражданската авиация. През 30-те, 40-те и 50-те години на миналия век са произведени над 10 000 бройки от този самолет , включително C-47 - неговата военна версия. Англичаните го наричат "Дакота".

DC-3 на DDA Classsic Airlines е построен през пролетта на 1944 г. за нуждите на американските ВВС през Втората световна война. Машината взима участие в Десанта в Нормандия  (D-Day) и операция Market Garden в Нидерландия (считана за най-големия въздушен десант в историята).
През 1948-1949 е използван като един от многото самолети в Берлинския въздушен мост – операцията на западните страни от антихитлеристката коалиция за снабдяване с продоволствия на блокирания от СССР Западен Берлин.

След войната машината е дарена от американците на холандското правителство, което го използва като първия официален правителствен самолет.
Самолетът е записан в нидерландския регистър на авиацията като PH-PBA на 6 януари,  като  „PH" е кода за Холандия, а „PBA“ е съкращение от Принц Бернхард Алфа (принц Берхнард е съпруг на тогавашната кралица Юлияна Нидерландска, баба на настоящия крал Вилем-Александър).

До въвеждането на Fokker F27 през 1961 г., DC-3 служи като правителствен самолет. След това  Нидерландската въздухоплавателна администрация  използва DC-3 за тестване на  навигационните системи и системите за управление на полети.

През 1975г. самолетът е дарен на музея "Aviodrome" на летище Схипхол.
По поръчка на музея машината е боядисана в цветовата схема на KLM от 1950 г. с фиктивна регистрация и изложена като експонат.

Дълго време  Принц Бернхард запазва идеята да възстанови летателните способности на самолета. През 1994 г. започва реставрацията и с помощта на Кралските холандски военновъздушни сили машината е транспортирана до Великобритания за цялостно обслужване с цел да се направи отново годна за полети.

Така през 1998 г. самолетът е представен на Принц Бернхард за инспекция на летище Схипхол в присъствието на принц Вилем-Александър. През ноември същата година  Dutch Dakota Association (DDA) получава правото да експлоатира и поддържа PH-PBA.

До средата на 2016 г. KLM е най-важният спонсор на DDA като поема грижата за DC-3 PH-PBA. Всяка година PBA прави промоционални полети за KLM в много европейски страни, което води до сериозен медиен отзвук и представлява добра реклама на KLM, най-старата продължаваща да оперира авиокомпания в света.

През 2006 г. PBA е пребоядисан наполовина с ливреята на KLM и наполовина – с тази на Air France. Настоящата си ливрея самолетът получава през зимата на 2010-11 г., когато е кръстен "принцеса Амалия" на името на най-голямата дъщеря на крал Вилем-Александър, която е и наследник на холандския трон.

През юни 2014 г. самолетът се включва в отбелязването на 70-годишнината от Десанта в Нормандия .

Всяка година от април до октомври PH-PBA все още лети с пътници от цял свят.

DDA Classic Airlines експлоатира своя DC-3 PH-PBA "Prinses Amalia" в съответствие и съобразно изискванията за безопасност на официалния холандски "Regeling Historische Luchtvaart" (Регламент за историческа авиация)

 

Интересни факти:

 

Производител : Douglas Aircraft Company

Тип: DC-3C-S1C3G

Позивна: DC-3 или Dakota. Името на самолета е „Принцеса Амалия“

Регистрационен номер: PH-PBA

Предишни собственици/ползватели: ВВС на САЩ – Н.К.В. Принц Бернхард Нидерландски  - Националната авиационна служба

Настоящ собственик: Stichting Prins Bernhard Alfa

Настоящ ползвател: DDA Classic Airlines Foundation

Функция: построен като товарен самолет C-47 за ВВС на САЩ през Втората световна война, сега се използва като пътнически самолет за DDA Classic Airlines.

Конструктивна система: Корпус полумонокок, без херметизация, ниска палуба, за полети на къси до средни разстояния за пътници и товари. Конфигурацията от 2018 г. може да превозва до 18 пътници и 3 членове на екипажа.

Самолетът е оборудван с два радиални двигателя Pratt & Whitney R 1830-92 „Twin Wasp“ с мощност 1200 к.с., всеки със стандартни перки Hamilton.

Кратко описание: Самолетът е предоставен за ползване на DDA Classic Airlines Foundation от възстановяването му през 1998 г. Полетите се организират от DDA Flight Support Foundation.

През сезона (от април до ноември) се осъществяват пътувания от по-големите летища в Холандия, но също и в чужбина. Годишно се правят между 100 и 150 летателни часа с между 1500 и 2000 пътници.

(следва)

 

[Фил]

След краткия брифинг ни качват на бусче, с което се придвижваме до стоянката на самолета, където имаме на разположение достатъчно време да разгледаме красивата машина от всички страни и да направим снимки преди полета. Пилотите и техници, които оглеждат и подготвят самолета, са на разположение да отговарят на всякакви допълнителни въпроси.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

(следва)

 

[Фил]

Приключваме с огледа и снимките и е време за бординг.
Настаняваме се по местата и  както на всички полети, така и на този, следва pre-flight safety briefing.



Освен че мястото ми е до прозореца, се оказва, че това е и авариен изход и съответно получавам от стюарда инструкции за действие при извънредна ситуация.

 

 

 

 

Така се изяснява и предназначението на сините чанти с подаващи се от тях въжета – понеже този самолет не е оборудван с познатите самонадуващи  се „пързалки“ за евакуация, в случай, че се наложи аварийно напускане на кабината (дано не се налага) ще трябва  да се спускаме с помощта провесените навън въжета.

Всичко е готово и остава да получим разрешение от диспечерите за рулиране към пистата и излитане. Това, обаче, не става много бързо – тъй като не сме редовен пътнически полет, а летище Схипхол е едно от най-натоварените в Европа, ние сме нещо като „последна дупка на кавала“ и ще трябва да поизчакаме да се намери някое прозорче, в което да ни вмъкнат.


 

[Фил]

След още 20-тина минути най-после идва и нашият ред и самолетът потегля към полосата за излитане.
Cabin Crew prepare for take-off!

Ревът на двигателите се усилва (практически няма шумоизолация), кабината се тресе и скърца и усещането е много истинско и доста различно от излитане със съвременен пътнически самолет. Като че ли нещо подобно съм си представял от романите на Екзюпери или от старите филми, като например финалната сцена на „Казабланка“ .

 

Впрочем, при излитането на DC-3 има и друг интересен момент – когато самолетът е спрял, или докато рулира, кабината е силно наклонена назад ( някъде между 10-15 °) поради специфичната конструкцията и разликата във височините на предните и задния колесник.  


 

После при ускоряването за излитане, когато самолетът понабере скорост, първо се отделя задният колесник и самолетът почти се хоризонтира и вече за окончателното отделяне от пистата отново вдига носа нагоре.
 

И така - набираме височина и се насочваме към  парка Койкенхоф.

За съжаление, макар и с малко – около две седмици – сме  подранили за цъфтежа на лалета в парка, ама то не може всичко да е като по поръчка …
Хубавото е, че след излитане,  по време на полета, пътниците можем свободно да се движим в кабината и понеже не сме много на брой, всеки има възможност да погледне през илюминаторите и от едната и от другата страна, както и отиде до пилотската кабина и да надникне там отблизо.  

 

 

[Фил]

Обръщаме и полетът продължава над брега на морето, а после прелитаме ниско над Амстердам за още панорамни гледки към нидерландската столицата.  

 

 

Не съм усетил кога са минали 30 минути, а вече правим заход за кацане.
Паркираме на стоянката, двигателите са изключени, а екипът на DDA е подготвил още нещо за финала - раздават на всеки сувенири за спомен от това интересно приключение – красиво оформен сертификат за полета,  значка - мини-копие на самолета и списание, което за съжаление а само на нидерландски, но както и да е - има достатъчно картинки.  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Както сигурно вече е станало достатъчно ясно – аз лично останах много доволен и препоръчвам с две ръце на всеки, който има път към Нидерландия (пък даже и да няма, това може да е повод), да пробва тази атракция, която предлагат от DDA.
Сигурно ще е особено интересно за онези, които са по-запалени по самолетите като машини и като творения на инженерната мисъл. Предполагам че и за деца би било интересно преживяване.
И още нещо – има и една допълнителна екстра за спотърите – в близост има доста добра позиция и възможност за наблюдение и снимки на кацащи (според посоката на вятър може да са излитащи) самолети на една от пистите на Схипхол. Аз отделих още около половин-един час за това занимание и съм пуснал  няколко снимки ето тук в спотърската тема.

Ето  това е сайтът на DDA, а от тук може да се направи резервация.
Все още са налични още няколко полета и има места до края на октомври, иначе – отново напролет.



Виждам, че сега полетите струват €150, през 2018г. цената беше €125 + €10 нещо като дарение – абонамент. Не е евтино като нискотарифен полет , но не е и кой-знае колко и аз ги имам като едни от най-добре похарчените ми  €135.

 

 

 

 

[Светославов]

Да, интересно е било! 

 

преди 1 час, Фил каза:

Става дума и за това, че модификации на DC-3 по лиценз са произвеждани също в Япония , под името Showa/Nakajima L2D , както и в Съветския съюз  под името Ли-2, а пък Ил-12 и Ил-14 всъщност са наследници, проектирани за заместят Ли-2, след като в СССР прекратяват производството му през 1953г. И съответно Ил-14 има доста прилики с DC-3.

Спомних си, че като дете от училище ни организираха панорамен полет с ИЛ-14 над/около Варна. 

"Это было недавно, это было давно." 🙂 
 

 

[Lyubina]

Леле, как ти завиждам за емоцията. 

Записвам си го като програма, ако някога отново ме пуснат до Амстердам. 

[Фил]

Ха-ха, а сега докато превъртам каналите на телевизора и по Кино Нова върви "Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход" и точно попадам на сцената, в която д-р Джоунс отлита от Америка за Европа ... с DC-3 

 

 

 

[Фил]

Само минавам да отбележа, че вече са в продажба билетите за понарамните полети с DC-3 за тази година (засега за пролетта) - 30-минутните са по €150, а 45-минутните - по €175.
От средата на април до към средата на май сигурно ще е красива гледка при прелитането на 450м. над полетата с цъфтящи лалета край Койкенхоф.
Ето датите: