дневник От Венеция до МатерА .... без МатерА!

[Radnev]

От Венеция до МатерА ..... без МатерА!!!

 

Пролог.

Звучи почти невероятно, но минаха цели две години от последното ми качване на самолет. Спомням си го съвсем ясно. Бе едно незабравимо 10-дневно новогодишно пътешествие из Испания с влак. После удари коронакризата и купонът свърши. Е да, имах няколко излизания в чужбина, но за малко и наблизо.

Така след двадесет и четири месеца😯 ето ме отново на крилото✈️. 

Очакваха ни цели 11 дни, през които трябваше да кацнем във Венеция и от там бавно да се спуснем по цялото източно крайбрежие на Италия, достигайки до Бари и неземната МатерА🤩 .

Венеция:

Болоня:

Римини:

Сан Марино:

Пескара:

Бари:

Монополи:

Алебробелло:

Полиняно А Маре:

И разбира се, осмото чудо на света, неподражаемата, неподправена и единствена на света - МатерА .....🤩🤩🤩

От където нямам снимки, защото просто не стигнахме😳😯, но до там и до тогава има още мнооого време, много път има да се извърви, много вода да се излее🙃.

И така:

 

Глава ПЪРВА.

Стоя в колата и чакам. Минутите се нижат като секунди⌛. Опитвам се да си втълпя, че всичко е ОК. За няколко мига сякаш успявам, но внезапно изникналия служител👮‍♂️ на градска мобилност, разваля толкова трудно постигнатата от мен хармония. Спрял съм в платена зона. Или трябвало да се махам, или да си плащам. Обяснявам му, че съм само престояващ. В София този номер минава, но в Стара Загора нйе.

Принуден съм да се преместя. Мърдам двайсетина метра надолу, но наглата хлебарка се домъква отново😠. Не бил виновен – вършел си работата. Мърдам още по-надолу, осъзнавайки, че с това не разрешавам проблема, а само го влошавам.

Чакам Ваня да излезе от работа, а опитът ми сочи, че ако спра малко по-встрани, задължително се разминаваме. Накрая винаги се намираме, все пак Стара Загора не е Ню Йорк, но сега просто нямаме време.

НЯМАМЕ ВРЕМЕ⏰!!! Тази тръпчива мисъл буквално пулсира в мозъка ми🤯, а Ваня я няма.

Телефонът звъни📲. Усещам, че е на лошо. Приключвали касата, ама нещо се объркало. Имали 50 евро отгоре. Абе, на кой му пука, нали сте отгоре!!! Някой да я прибира тази 50-ка и готово! Залюхани хора!

Следващите пет минути минават като пет часа. Вече проверявам работи ли Кандиларов на летището на връх Коледа? Не искам да опираме до този вариант, но май ще се наложи.

Преди няколко дни са въвели нови ограничения за Италия, според които ваксиниран или не, ти трябва тест. Ако е антиген, трябва да е направен до 24 часа преди кацането. Ако е PCR, може и за повече. Но пусти скръндзилък, досвидяха ми се парите за PCR. Сега ще си сърбам попарата.

Досущ като тапа от шампанско🍾, Ваня най-после изскача от офиса на банката. Тапата обаче полита в грешната посока. Пускам аварийки и за ужас на влачещото се провинциално движение въртя обратен завой. Маневрата ми няма особен смисъл. След 20 метра застигам някаква бабичка с едновремешна Шкода🚗. Боже, откъде я изкопаха тая реликва😮???

Уж, съм с кола, а Ваня бързо се отдалечава. Изпреварвам Шкодичката с рискована маневра, разминавам се на сантиметри с някакво такси🚕, което яко ме освирква и накрая минавам на дъъъъълго жълто, по-скоро червено😳.

Покрай създалата се олелия Ваня вече ме е забелязала. Качвам я в движение и хвърчим към Новалаб, където сме в шест без пет или пет минути преди края на пробовземането.

Ръгват ни по една клечка в носа и ни казват да стискаме палци. След 20 минути излизат и резултатите.

Ще летим!✈️✈️✈️

[muchachote]

Чудесно начало! Само не разбрах защо МатерА /с голяма буква/?

[zon]

преди 17 минути , muchachote каза:

Чудесно начало! Само не разбрах защо МатерА /с голяма буква/?

Може да е щото има много стълби 😅 а при 40С ти се привиждат още повече.  

[jungfraujoch]

@Radnev,както всеки път,искрено се забавлявам с пътеписите ти.Чувството ти за хумор е супер яко!Снимките чудесни!

Очаквам с нетърпение всяка следваща глава от така интересното ти пътешествие!

[Lyubina]

Строили сме се тук в очакване на историята! 

🙂 

[ivan69]

а Ваня я няма.

🍾, Ваня най-после изскача от офиса на банката. ✈️

Отвори се работа за тефтера на @ven62.  Благодаря за пътеписа!

[ven62]

@Radnev И аз се подредих.

Ще си припомням част от градчетата през твоя поглед. Предварително знам, че ще е забавно. Дано да имам време.

 

преди 7 минути , ivan69 каза:

Отвори се работа за тефтера на @ven62.  Благодаря за пътеписа!

@ivan69, не следиш в достатъчна пълнота форума. 

Вече знам коя е Ваня и няма нужда да я пиша в тефтера, защото покрай Radnev няма как да я объркам.

[ECC]

преди 2 минути , ven62 каза:

@Radnev И аз се подредих.

Ще си припомням част от градчетата през твоя поглед. Предварително знам, че ще е забавно. Дано да имам време.

 

@ivan69, не следиш в достатъчна пълнота форума. 

Вече знам коя е Ваня и няма нужда да я пиша в тефтера, защото покрай Radnev няма как да я объркам.

Ти пук не спря да се заяждаш с най-големия пич във форума.

[master_of_germs]

@Radnev време беше, човек! Да влезеш отново с пътеописание сред магеланците грубо с бутоните, както го правеше навремето в Скуадра Адзура Марко МатерАци (кво, пък, ето ви идея, защо е с А) 😉 😛 

[Monika_Koko]

@Radnev, можеш да слагаш и някоя друга реклама между разказите, та съвсем да ни раздразниш 🙂 Да стане, като истински сериал ! Само, ако може да има някаъв ред , да си знаем кога излиза следващата серия.... вторник и четвъртък или ....... всяка неделя 🙂 

[Radnev]

Глава ВТОРА.

Първи ден на Коледа е!!! В седем сутринта отпрашваме за София. Малкият Голф🚗 равномерно бръмчи по магистралата. Покрай цялата организация, Covid дивотии и постоянна промяна на условия и изисквания, някак си не можем да се отпуснем.

Предстои ни полет до Венеция✈️, откъдето бавно ще се спуснем към дълбокия юг, чак до Бари и неземната МатерА – осмото чудо на света🤩!!!

Карам прилично, не искам някъде по пътя колата да пропуши и да ни остави. Около девет сме в Младост 3, точно пред метростанцията🚇. Намирам добро място и паркирам. През следващите 11 дни, това ще бъде новия дом на неостаряващото ми возило.

Скачаме на подземния кон и бързо пристигаме на Терминал II, където пък ни очаква въздушната каляска на Ryan. За наша изненада пред гишетата за чекиране се вият грамадни опашки. Ние пътуваме с по една раничка кабинен багаж, така че минаваме бързо и вече сме пред гейта.

Платил съм по 4 евро за запазване на място. Ако питате мен - излишен масраф💰, но Ваня настоя😉. За наша изненада самолетът е доста пълен, така че този разход може да се окаже и не чак толкова безполезен.

Летим за по 10 евро на глава. Полетът продължава около 2 часа, което малко ме изненадва. Очаквах да пристигнем по-бързо. Кацаме и ни изсипват направо на пистата. Пръскаме се като кегли и всеки търси спасение между самолетите. Ваня включва „тихата стъпка”, което означва, че е нещо притеснена. Тя си мисли, че хич не и личи, но аз това нейно поведение, вече го хващам във въздуха. Казвам и да престане, защото започвам да се напрягам🤯. Тя мрази това мое определение („тихата стъпка”) и ми спретва бърз италианоскандал. В Италия сме, така че хората ни гледат одобрително. Достолепен дядо, любезно ни кима с глава.

Минаваме паспортния контрол за секунди. Никой не ни проверява грийнпаса, ковид сертификата или PLF-а. Изскачаме от летището. Ваня иска на гондола. Тук обаче няма дори канали, какво остава за гондоли!!!

Всъщност се намираме в Тревизо. Въздушната каруца на Ryan явно е объркала пътя. Какво разочарование само. Хващаме шатъла, таксуват ни 10 евро и поемаме за Venice.

Първите впечатления от Италия не са ОК, особено за Ваня, която е тук за първи път. Температурата е не повече от 3-4 градуса. Освен това е и мъгливо. Движим се покрай индустриални зони, занемарени халета и всякакъв вид драсканици, които се опитвам да представя за графити🤥.

Опитвам да й обясня, че тук е инсдустриалният север, като се надявам на юг да е по-добре😟.

Скоро пристигаме в Местре. Настаняваме се в А&О Hotel Venezia Mestre. Нощувката е 80 лв. Оказва се, че това е немска верига с 39 хотела в Европа. Следващите два дни, тук ще бъде новия ни дом.

Хотелът е добър. Харесва ни. На рецепцията ни посреща момче с азиатски произход, според мен китаец. Мисля, че е леко дрогиран, а може и да не е чак толкова леко, колкото си мисля. Все пак тук марихуаната е разрешена. Китаецът дрънка някакви глупости и се мисли за интересен. Ваня много-много не ги обича такива, така че я държа под око.

Стаята ни е на деветия етаж, така че асансьорът идва бавно. Имам време да поогледам, флората и фауната, която ни заобикаля. Хотелът си има част, която е на самообслужване и може да се храниш със своя храна. Събрали са се доста хора, но от всички най-вече се отличават двама мъже и една жена с общо тегло от около половин тон. Тея тримцата, не знам как се бяха добрали до Италия и кой клетник се занимаваше с изхранването им🤔. Ядяха спагети от една гигантска купа, която по-скоро бих определил като малък казан. Чинии не се ползваха и се ръгаше направо в купата. Всеки спазваше точно определен ред, така че вилиците никога да не се кръстосват, а поточната линия да върви безотказно😂.

Настаняваме се бързо и изхвърчаме навън. Спирката е под носа ни, но ни трябват и билети. Будка или нещо подобно няма, но за сметка на това от всеки ъгъл се носи мирис на шиш-таук и шаурама. Билети така и не намираме, но пък си вземаме по една вода от някакъв пакистански магазин с ухание на прясно вмирисани пилета🐔.

Оклюмали се връщаме на спирката. Срам – несрам, ще  бъдем гратисчии. Докато чакаме, спирката малко по-малко се пълни с народ. Скоро осъзнаваме, че единствените бледолики май сме ние. Успокояваме се, че проблемът не е в квартала, а в коледните празници, които са приковали нормалните хора по къщята.

Автобусът идва🚎. Оглеждаме внимателно за контрольори и влизаме.

Скоро сме във Венеция – „Градът на каналите”🤩.

 

[muchachote]

преди 1 час, Radnev каза:

Срам – несрам, ще  бъдем гратисчии

Честно казано, и аз много, ама мнооого пъти съм бил гратисчия, защото за да си купиш обикновено билетче трябва да изчетеш всички инструкции от горния ляв до долния десен ъгъл на машината за билети. Ако зад теб има 5-6 чакащи не е удобно.  Но за да си спестя нерви и чакането на тези зад мен, често съм молил някой от местните да ми извади билет. Ако няма никой- гратис, на късмет. Но пък никога не съм виждал контрольори. Има ли изобщо такива?

[Stryper]

Не знам дали има контрольори, но глобите им са доста солени, та по-добре да се вземат билети предварително. В хостела не продаваха ли? Чудесен разказ. Очаквам с нетърпение продължението 🙂

[master_of_germs]

Много рядко, но ми се е случвало в Италия да мине контрольор в градски автобус. Във влаковете по-често минават, но не винаги.

На 9.01.2022 г. в 18:26, Radnev каза:

 

Така след двадесет и четири месеца😯 ето ме отново на крилото

 

Честно ти казвам, не мога да си те представя на крилото. 😮 

С тая твоя двуметрова осанка мястото ти е на вратата, но ставаш и за стопер, и за център-нападател 😛 

😉

 

 

[neuromancer]

Преди много години живях в Милано и съм виждал контрольори, макар и доста рядко. Беше доста зрелищно, вървяха 3-4 контрольори и 3-4 карабинери, автобуса спира, карабинерите завардват вратите и контролата проверява вътре, гратисчиите бягат а карабинерите ги ловят...

 

Аз съм бил гратис предимно в началото поради незнание... Тъкмо бях свикнал, че билета се валидира в рейса, после видях че има влак към центъра, който минаваше близо до нас и стигаше много по-бързо, проучих, че в рамките на града важат обикновените билети, набързо видях влака и скочих, търсих валидатори вътре, няма... Мина контрола, аз с мучене и ръкомахане обяснявах, че не съм намерил валидатори, той махна с ръка и ми продупчи билета, после видях, че валидаторите за влака са на перона, а не вътре.

[ven62]

@Radnev, струва ми се, че пишеш бавно ... 

----------

Мен са ме глобявали точно около Венеция. Беше преди еврото и ни одрусаха цялото семейство около 70 лири или 70 000 лири (нещо такова). Май беше около 70 лв. Автобус от Лидо ди Йезело до Венеция и обратно и аз бях останал с впечатление, че билетите са за отиване и връщане. Децата още ме подозират, че съм се опитал да хитрувам на дребно (аз, понякога, имам такива уклони). Голяма срам беше. Аз говорех на моя английски. Големият син самоотвержено се опитваше да помага с немския си от подгответо на немската гимназия (знаеше, че в последствие това ще се отрази на сладоледите), чичкото-контрольор крещеше на италиански, сякаш е хванал съучастниците на Агджа. Целия автобус накрая се застъпваше за нас, но не ни се размина. Жена ми почти припадна от срам, което после си го изкара на мен ... незабравимо преживяване.

[iMari]

И сега минават контрольори, последно в Бари преди месец се случи. Но основна грижа са им емигрантите гратисчии, не толкова туристите. Като цяло с жените са много по-внимателни. 😉 Така че, ако не сте жена и не умеете да се усмихвате невинно и чаровно, по-добре си купете билет.😃

Стига с тези контроли, какво стана с гондолите не разбрах?🛶 🙂

 

[Фил]

преди 35 минути , iMari каза:

...ако не сте жена и не умеете да се усмихвате невинно и чаровно ...

Пак дискриминация! Няма справедливост на тоя свят, еййй! 

 

[zon]

преди 3 часа, iMari каза:

Стига с тези контроли, какво стана с гондолите не разбрах?🛶 🙂

 

и гондолиерите най вече :)) 

[muchachote]

преди 6 часа, ven62 каза:

70 000 лири (нещо такова)

70 000 ще са били. 70 лири тогава са били стотинки.

[Radnev]

Глава ТРЕТА.

 „Венеция”

Много мои приятели са ми казвали, че Венеция може да бъде разгледана за около 3-4 часа. Понеже познавам приятелите си добре😆, отделих на "езерния град" ден и половина. Времето едва ни стигна и то при положение, че не успяхме да влезем в двореца на Дожите и двете огромни катедрали☹️, по причини, които ще обяснявам по-надолу.

Пристигнахме във Венеция малко преди да мръкне. С оглед на ситуацията нямахме голям избор, така че се смесихме с тълпата и поехме по най-главните улици на града. Около нас се редуваха ресторанти, кафенца, джунджурийници и лъскави магазини. Да усетиш истинската Венеция при тези условия мисля, че е невъзможно. Така, че този първи ден го броя най-много като опознавателен и нищо повече.

От пътуването, притеснения или вълнения, вечерта се чувствахме доста уморени. Решихме да не излизаме никъде. Не, че в нашия квартал имаше къде😁. Взехме малко храна от топлата витрина на InterSpar, бутилка червено вино и си останахме в стаята, където Ваня ми четеше интересни факти както за Венеция, така и за останалите места, които щяхме да посетим. Не, че не ги знаех. Все пак аз бях изготвял цялата програма🤠.

Обичам историята и според мен познаването на някои и друг факт в повече, винаги спомага за по-качественото изживяване. Така, че нека споделя най-важното😃.

Чували ли сте поговорката „Първо венецианец, после християнин!”? Тези хора са били дотолкова обсебени от търговията, че са били готови да сключат съюз с всеки в името на печалбата и добруването на собствения си град. Примери бол, включително свързани и с нашата история. Може би сте чували за Кръстоносния поход на Янош Хунияди и Владислав III Варненчик. Тези двама юнаци минават като на парад през вече завладените ни земи, разгромявайки османските войски с лекота. И така, докато не достигат Варна, където ги очаква необичайно голяма армия, превъзхождаща ги в пъти. Към онзи момент османците на разполагат с голям флот. Как са успели да прехвърлят толкова голяма войска през Босфора, така и не става ясно? Историческите извори под сурдинка твърдят, че всичко това е станало с най-дейното участие на венецианския флот.  Ако тази битка бе завършила с победа на кръстносната армия, може би и нашата съдба щеше да бъде съвсем различна през следващите няколко столетия, но „Уви!”.

Десетина години по-късно пада и Константинопол, а ревностните католици от Венеция се превръщат в основен търговски партньор на Османската империя, като в Източното Средиземноморие османците им предоставят редица добре укрепени пристанища, които са оазис на спокойствието за венецианските търговци.

Така, чрез поредица от многобройни успешни търговски и военни операции, Венеция се превръща в град-държава, който буквално определя съдбините на Европа и света.

Особеното географско разположение определя и нейното уникално градоустройствено решение. За да могат да строят в блатата, местните вдигат котата на строителните площадки, а около тях прокарват канали, където извеждат високите подпочвени води. Така успяват да създадат един уникален град, който се превръща в централно място за цялото Средиземноморие за няколкостотин години.

 

 

 

 

 

 

 

Ето, че дойде втория ден на нашето пътуване, а вече се бяха случили толкова много неща. Събудихме се с чувството, че сме в  Италия от цяла седмица😃.  

Във Венеция бяхме около десет сутринта. За съжаление прогнозата за по-хубаво време не се сбъдна. Температурата отново не бе по-висока от 5-6 градуса, а като капак бе и облачно без никакви изгледи за оправия.

Първото нещо, което направихме, бе да хванем водно такси. Опциите тук бяха две. Еднократен билет за 7.5 евро, който позволяваше придвижване из каналите на града за 70 минути или целодневна карта за 20 евро, която даваше отстъпки при посещението на редица забележителности. На пръв поглед цената изглеждаше висока, но преживяването си заслужаваше. Такситата се движеха най-основно по „Канале Гранде”, но бе възможно с тях да обиколим и цяла Венеция от външната й страна, както и да се отскочим до съседните острови.

Решихме да вземем еднократни билети и поехме по „Канале Гранде”, което си беше красиво и интересно преживяване. След около 40 минути плаване, подминахме площад „Сан Марко” и „Двореца на дожите”.

Каналът свърши и излязохме в „открито море”. Тук стана доста по-безинтересно и много по-ветровито, така че на следващата спирка решихме да слезем.

Озовахме се точно пред Военноморския музей на Венеция. Този град – държава дължеше могъществото си именно на морското си превъзходство. Много държах да го посетя, но музеят бе затворен😟. Леко оклюмали (аз не толкова леко), продължихме напред, като този път решихме да избягваме утвърдените туристически пътеки и просто се шмугнахме из уличките на града. Преживяването бе страхотно🤠.

Най-отговорно мога да заявя, че тук усетихме в най-голяма степен истинския дух на Венеция. Движехме се покрай тесни, криви каналчета. Там, където условията го позволяваха, се  клатушкаха, завързани миниатюрни лодки, каквито не видяхме да се движат по „Канале Гранде”. Тук-таме срещахме по някой случаен минувач, а по вратите на сградите имаше звънци с имена, което означаваше, че тук живеят хора за постоянно.

Така бавно и полека достигнахме „Венецианският арсенал” или военният док на града, съществуващ още от началото на XII век. Това, което не са постигали търговците с препълнените си кесии💰, се е постигало с помощта на бойните галери акостиращи и тръгващи, именно от тук.

Разходката ни продължи из тесните улички, които с всеки метър започваха да се изпълват с хора. Скоро се озовахме на площад „Сан Марко”. Пред нас бяха „Дворецът на дожите” и „Базиликата Сан Марко” + 100-метровата й кула.

 

Не влязохме ни в едното, ни в другото😳! Дали трябва да съжаляваме, вие ще кажете???

С оглед на мрачното и леко мъгливо време, кулата отпадна от само себе си. За базиликата се виеше чутовна опашка. Всеки посетител бе проверяван за грийнпас, а после му бе измервана и температурата. За да бъдат допуснати нови посетители, трябваше да излязат вече влезлите. Подобни вакханалии с огроми опашки или предварителни записвания ме дразнят неимоверно много, така че просто ги пропускам. Поради тази причина не съм влизал в емблематични сгради, като "Саграда Фамилия" например или Парка "Гюел", нищо че съм бил в Барселона три пъти. 

За „Дворецът на дожите” дилемата бе страховита. Там нещата бяха доста по-спокойни. Нормално с оглед на входа, който бе 20 евро😅. Но не това ни спря. Ние за новопостроения "Исторически парк" край Варна, който си е чист атракцион, бяхме дали по 30 лв., какво остава за "Двореца на дожите"!!!

Имахме на разположение само два светли часа, а скиторененто по тесните улички на Венеция наистина, ама наистина ни харесваше.

Макар и много трудно, решението ни бе да продължим по вече познатия нам начин. Отново се пъхнахме из уличките на града, този път с идеята да достигнем моста „Понте дел Академия” и от там да се насочим към другата много известна базилика на Венеция „Санта Мария де ла Салют”. Не ползвахме карти или телефони. Следвахме посоката по усет и често се губехме, но именно в това сякаш бе най-големият чар на разходката ни.

Бяхме пред базиликата в работното й време, но за разочарование на нас и на всички останали пилигрими, които си бяха направили труда да дойдат до това малко по-завъртяно място, базиликата така и не отвори врати.

Вече бяхме направили 20 000 крачки, така че потърсихме място, където да починем. Намерихме доста оборотна пицария и се настанихме. Първият ни досег с автентичната италианска пица леко ни разочарова. Пиците бяха вкусни, но малко по-мазни отколкото трябва, та ни стана малко тежко на коремите.

Оказа се, че пицарията се намира на много ключово място. На хвърлей разстояние се намираше най-бутиковата улица на Венеция, където успяхме да се нагледаме на модни перверзии.

 

 

Тези папуци струваха 500 евро🤯.

Същите можеха да бъдат купени от Капалъчарши за не повече от 5 турски лири. Дядо ми, който е на 93 години има същите, но горкият той, дори не знае колко е модерен, та ги е захвърлил в един дам от времето на Васил Левски.

Докато вървяхме и размишлявах за глупците на този свят, реших да ударя една молитва пред всички богове и най-вече алкохолните, че най-помагат.

Хем за глупците – Господ да ги варди - Хем и за мене, че сигурно в очите на глупците аз съм още по-голям глупец ...  

***

Какво мога да кажа за Венеция в заключение???

Хареса ни много, но ефектът „Уау!!!” го нямаше. Може би градът е натоварен с прекалено много очаквания, може би знаем за него прекалено много и няма с какво толкова да ни изненада. При мен има и един лек стрес в първите ден-два на голямо пътуване, който после се разсейва. А в случая с всички приготовления и Covid дивотии, сякаш в началото стресът бе малко повече от необходимото. Времето също не ни даде ръка. Температурите бяха около 4-5 градуса, мрачно и с лека мъгла. Да бе пекнало поне малко слънчице, да огрее този невероятен град, да засинеят каналите му...

Това е град, който влиза в графа „Задължителни”, но в никакъв случай човек не бива да отива със свръхочаквания. Отделете си време и се носете по течението. Ако може да си позволите гондола – наемете я. Всъщност истинската Венеция е извън претъпканите от народ улици и лъскавите магазини. Ние имахме шанса да отидем във време, когато нямаше толкова много туристи.

Купихме си сувенирчета от едно малко магазинче, в което звучеше руска музика. Оказа се, че момичето е от Молдова. Каза ни, че тук зимата винаги е така и ни препоръча да се върнем на пролет, когато сме щели да видим съвсем друга Венеция.

Сигурно е права, ама то пък къде ли не е страхотно на пролет???

[traveler]

Късметлии сте, аз видях само гумените ботуши Баленсиага, без другите - тип дялани с тесла и кроксове с токчета.

Аз бях за няколко часа във Венеция, отидох защото трябваше да убия един ден. Хареса ми но не съм възхитен. Ако бях в хубаво  и непандемично  време сигурно нямаше да ми хареса .

[Marusinka]

На 9.01.2022 г. в 10:22, jungfraujoch каза:

@Radnev,както всеки път,искрено се забавлявам с пътеписите ти.Чувството ти за хумор е супер яко!Снимките чудесни!

Очаквам с нетърпение всяка следваща глава от така интересното ти пътешествие!

И аз стискам кълки да не се напикая от смях.

 

Много ми липсваха на @Radnev пътеписите!!

[Ninkata17]

Страхотен разказ ! При мен беше точно обратното с Венеция, отидох без кой знае какви очаквания, заради многото туристи и лудница. Бяхме на къмпинг в района и хванахме лодка. В момента в който се приближихме откъм морето и УАУ ! Но беше Септември, слъцето грееше, цветовете бяха разкошни...

[jul]

Определено слънчева Венеция е друго нещо ✌️Аз за пръв път я видях в края на февруари, но в слънчево и приятно време, а за последен - през юли, когато пък беше доста топло, но нацелихме ден учудващо без тълпи. Другия път следи прогнозата 🙂