дневник От Венеция до МатерА .... без МатерА!

[Mary]

преди 35 минути , iMari каза:

А една от причините за това са кремериите му - специализирани джелатерии.

Веднага ще поспамя в темата на Раднев с едно предполежие: Cremeria Cavour. Местоположение.

[Radnev]

Здравейте😀. 

Изчезнах за известно време (за съжаление не по пътешествия), но ще се опитам тези дни да понаваксам с пътеписа. 

С интерес изчетох всички коментари😀. Вярно е, че не съм кулинарист😆 и си мисля, че никога няма и да стана😟, но нищо не пречи все пак да опитам🥞🌮🥙🍲🥘🥣🍜🍝. 

През годините сума неща направих и промених в себе си, за които някога съм си казвал никога🥴, та някакви манджоци ли ще ми се опрат??? 

За целта обаче наистина трябва да се пообразовам. В Италия поопитах някои неща, които скоро ще споделя. За съжаление не им запомних имената, та се наложи да се ровя в Интернет. Но си мисля, че долу-горе разбрах кое какво е било.Имам едно с Т, едно с А и три с П😲, и то без паста😉 и без пициии😄. 

[zon]

преди 24 минути , Radnev каза:

. Но си мисля, че долу-горе разбрах кое какво е било.Имам едно с Т, едно с А и три с П😲, и то без паста😉 и без пициии😄. 

Ей, на това му се вика загадка. :))) Да се опитаме да познаем? 

arancini

panettone

[muchachote]

преди 32 минути , Radnev каза:

Имам едно с Т,

Хаха, Tagliatelli

[zon]

В момента, muchachote каза:

Хаха, Tagliatelli

А, не е паста. Едва ли е тирамису 😄

[master_of_germs]

преди 11 минути , zon каза:

Ей, на това му се вика загадка. :))) Да се опитаме да познаем? 

Аз знам, че съм професионално деформирам, обаче Т.А.П е тетаничен анатоксин преципитат... 😮

 

Раднев, сигурен ли си, че не си сбъркал ваксината? 😄 

 

П.П. (ако А и П са аранчини и пастичото лечезе , взех да слюноотделям 😉 ). Polpo за второто П.?

[zon]

преди 1 минута , master_of_germs каза:

Т.А.П е тетаничен анатоксин преципитат... 😮

За мен ТАП са си Португалските авиолинии :))) 

[master_of_germs]

В момента, zon каза:

За мен ТАП са си Португалските авиолинии :))) 

Tрябваше да ме заТАПиш, нали? 😄 🙂 

[zon]

преди 1 минута , master_of_germs каза:

Tрябваше да ме заТАПиш, нали? 😄 🙂 

Не, просто явно много обичам Португалия 

 

Това, твоето ТАП въобще не го знам даже и какво е.

 

Черпя едно caffè leccese :))) в дясно с кубчетата е

[zon]

преди 6 минути , zon каза:

Това, твоето ТАП въобще не го знам даже и какво е.

Ха @master_of_germs сега прочетох 

"Планова имунопрофилактика на тетануса започва от 2-месечна възраст при децата с ваксината Pentaxim. Тя включва и компоненти против дифтерия, коклюш, полиомиелит и хемофилния бактерий. Ваксината се посравя на 3-ти и 4-ти месец. Следват няколко реимунизации на 24 месеца (1 годинка), на 6-7 години, след това на 11-12 години, на 16-17 години и на 25-25 години. От 45 годишна възраст през всеки 10 години само с тетаничен анатоксин.

При противопоказания от имунизация с ваксина се прилага само тетаничен анатоксин преципитат (ТАП) по следната схема: двукратна апликация по 0,5 ml с интервал 30-40 дни. Реимунизациите са в същите интервали, както при приложението на обикновената ваксина."

Имам имунизации и реимунизациис ваксина против тетанус. От време на време се присещам, че трябва да попитам личният лекар коя година ми изтича 10 години, за да се реимунизирам пак.

[Marusinka]

На 20.01.2022 г. в 1:21, Фил каза:

А пък аз те моля - за да не се притеснявам дали няма да изпусна кога Раднев ще планира следващо пътуване и съответно кога ще му направиш кулинарна карта - направо вземи да направиш една тема "Кулинарните карти на @Marusinka " и там да представяш твоите кулинарни карти по държави, градове, области, райони или както там прецениш. А също да е отворена за поръчки, например - Marusinka, моля да ми напарвиш кулинарна карта за западна Сицилия, или за Андалусия, ect. ... 
 

Почна да ми се вие свят от мисълта за създаване на файлова система с кулинарни карти 😳🤣Дотолкова, че от стрес и overthinking изпих два Бейлиса и изядох огромна порция паста с панирано пилешко. Работя на парче, в последния момент и без визия за голямата картина 😂😂😂
 

На 20.01.2022 г. в 2:27, master_of_germs каза:

Чини ми се, че не познавате @Radnev😉

Вие наистина ли си представяте ТОЙ да тръгне да ви възхвалява кулинарии 😉

Има не една и две теми за  кулинария, това за кулинарни карти също е идея. 

Ама това Раднев да заседне в изискан ресторант да слюноотделя! Айде не съсипвайте музата на човека, който задава златния стандарт за пътеописателсване в този форум. 

Понякога, особено по време на път, най-важното качество на храната е нейното количество 😉

 

Докато те с Ваня атакуваха Италия от север на юг по крилото, ние се бяхме заиграли в центъра 🙂

Едната вечер за сефте седнахме в ресторант със звезда на Мишлен (поради липса на особен избор от работещи късно вечер алтернативи). 

Не отричам, че глиганското беше много вкусно, ама си останах гладен. И нямам намерение да повтарям, щото аз да остана гладен никак не се отразява добре на спътниците ми 😉

 

Мале, завиждам за ресторанта с Мишлен!
А за @Radnev не си го представях като човек по количествата храна, след като толкова живописно обясни  как се ядат спагети от кофа 🤣 А и както той самиятпризнава, винаги може нещо ново да се опита, особено на път.

[Radnev]

Глава ПЕТА.

"Римини"

Пристигнахме в Римини около десет вечерта.

Слизахме все по на юг, та се надявахме на топло време, но „Уви”! И в Римини бе мрачно☁️ и студено❄️.

Докато морно влачех крака по тротоара, Ваня забеляза тротинетка на Lime🛴. Тази фирма оперираше и в Стара Загора, така че от време на време ги ползвахме. Обладан от скептицизъм реших да пробвам, дали пък нещата няма да сработят и тук?🤔

Получи се!!!🥳

Качихме се барабар с целия багаж, който бе доста набъбнал. Освен двете раници, с които бяхме тръгнали от България, в Болоня напълнихме и една торба с храна. Ей тей, да си имаме😁!

Тя храната не бе толкова много, но двете бутилки вино + минералната вода, наистина тежаха. Някак си се сместихме и бавно поехме напред. Горката тротинетка буквално се бе огънала под тежестта ни и не можеше да развие повече от 7-8 км в час. Придвижвахме се едва-едва🐌, така че това удоволствие ни коства около 5 евро, което бе двойно, ако не и тройно по-скъпо от цената на услугата в България.

Така бавно, но славно се добрахме до Hotel Jolie, където имахме запазени цели три нощувки. Хотелът се намираше на една от най-представителните улици на града - много близо до плажа и малко по-далеч от центъра. Цената на нощувката отново бе 80 лв., като тук бе включена и закуска.

Настанихме се бързо. Бяхме уморени, така че нямахме никакво намерение тази вечер да мърдаме, където и да било. Разручкахме торбите и на масата се появиха руска маринована сельодка, първомайска едросмляна лютеница и молдовско вино „Душа Монаха”🍾. Другата бутилка вино, бе някакъв румънски подсладен боклук, който обърках с нещо италианско, защото на етикета пишеше Neagra😳 .

Маркетът, от който бяхме накупили всичко това, бе „Mix Markt”. Единственият работещ, който видяхме в Болоня. Предлагаше почти без изключениe стока от Източна Европа- разбирайте Русия, Украйна, Молдова, Румъния и България. Скоро щяхме да установим, че веригата е доста разпространена в тази част на Италия, защото в Римини щяхме да видим още два подобни маркета и дори да се минем с 2 шишета газирана минерална вода, която ненавиждам🤯.

***

По план програмата за следващия ден трябваше да бъде Сан Марино🇸🇲. Ние обаче изобщо не обичаме плановете, така че на следващата сутрин станахме късно и решихме просто да се мотаем из града. Накрая равносметката от лежерната ни разходка щеше да бъде 29 000 крачки🤪.

Римини е най-големият италиански курорт на източното крайбрежие и някои го определят като италианския Слънчев бряг. Вярно, че го видяхме през зимата, но според мен няма нищо общо със Слънчев бряг.

Освен безкрайна върволица от хотели и грандиозна плажна ивица, Римини бе и древен град, важен още от времето на Рим. Древният Ариминиум бил най-важното пристанище на източния бряг след Бриндизиум, а през него се пресичали три важни римски пътя – „Виа Фламиниа” от Римини до Рим, „Виа Емилия” от Пиаченца до Римини и „Виа Салария” от Римини през Анкона отново до Рим.

Тук се намираха Арката на Август, Мостът на Тиберии, Замъкът на Сизмондо, както и амфитеатър, побиращ над 15 000 зрители. Край амфитеатъра бяхме минали вечерта и със собствените си очи установихме, че от него не бе останало толкова, колкото на нас ни се искаше. През Втората световна война върху него падат няколко бомби💣, които му нанасят непоправими порaжения.

Грандиозната ни обиколка започна от морето. Ние обичаме морето, при това много. Мога да се впусна в дълги обяснения защо, но не му е тук мястото.

Разхождахме се по гигантска плажна ивица. Морето бе толкова спокойно, че приличаше на огромно синьо езеро. Пясъкът тук бе толкова фин, че хората караха велосипеди🚴‍♀️ без изобщо да затъват. 

На няколко места морето образуваше плитчини. Забелязахме, че именно там щъкат хора, обути с едни големи ботуши и от време на време прибират по нещо в кошничките си. Оказа се, че това са стриди. Ние също намерихме една и аз с целия си акъл я прибрах. После щях да показвам на Ваня как се яде стрида😎.

Естествено, не успях да я отворя, а после я забравих, увита в една торбичка. Благодарение на тази постъпка на връх 31-ви се наложи да пера гащи на ръка🤯, защото стридата, вече бе умряла и буквално се изля върху вече оскъдните ми запаси от бельо😟.

Това, че миризмата бе повече от ужасна🤢 мисля, че няма нужда дори и да го споменавам.

След около час ходене, а може и повече да беше, плажът свърши. Достигнахме яхтеното пристанище на Римини. Пред нас бяха наредени безброй моторници и платноходи. Нямаше как да ги достигнем, защото между нас и тях се бе ширнал дълбок канал. Всъщност това бе старото корито на река Маречия, което бе разширено и удълбоченo, така че в него спокойно да влизат малки корабчета. Реката бе отбита малко по-на север. Италианците обичаха такива работи, защото в Пескара видяхме същото нещо, само че с река Pescara.

 

Междувременно бяхме подминали останките на „Порта Галиана”.

За да се озовем пред „Мостът на Тиберий”, който макар да бе построен преди 2000г., се използваше и сега.

След моста свихме към централната част на града, където заварихме празнична атмосфера.

 

 

Тук някъде започнахме да чувстваме умора, така че си избрахме хубаво заведение, където да ни отпочинат ....... ушите. Ха ха😅 – точно така!

Ден преди да кацнем в Италия, бяха въведени маските на открито. Това задължение не се спазваше стриктно. Повечето хора носеха маски, но имаше и такива без. Трети пък формално си ги бяха опънали по вратовете, тип лигавник. Ние не правихме изключение от масата, та си слагахме маските, както ни дойде. От един момент насетне обаче започнаха много да ни болят ушите, от опъването на вървите. Особено мен, че съм с по-голяма глава😳, та използвах всеки удобен момент да я свалям. 

Грийнпасите ни бяха проверени, както и във всяко друго заведение, където сядахме в Италия, като тук бяха толкова стриктни, че дори и при отиване до тоалетната искаха да се движим с маска. Вече традиционно, аз пих кафе Americano (така наричат в Италия дългото кафе), а Ваня бе на чай. Най-готиното на "американото" бе, че ни го сервираха като късо италиано, но към кафето имаше и чашка с вода, така че можех да си го разредя точно толкова, колкото ми харесваше.

При плащането на сметките обаче имаше една особеност и тя бе, че ни носеха едни бележки с номер. После трябваше с тази бележка да отидем на бара, където да си платим. Ние изобщо не предполагахме за съществуването на тази сложна схема и невъзмутимо си викахме келнерчетата с оня специфичен знак с ръка за сметката. Навсякъде любезно ни кимаха, но никой не си правеше зор да дойде. Ние пък упорито пак си ги викахме и накрая не само, че ни обслужваха извънредно, но и бакшиш не им давахме, възмутени от мудността им😁.

И за да не ни обвините (не без основание😉), че в Италия сме нагъвали само пица, искам да кажа, че към кафето си взехме и няколко Тарталети🤩. Тогава изобщо не знаех, какво е това, но с оглед развитието на ситуацията, преди няколко дни проверих в интернет. Бяха с бяло кремче, ягодка и парченце киви. 

Следващата ни цел бе „Замъкът Сизмондо” от XVв. От тук фамилията Малатеста управлявала целия регион, като войните и със Сан Марино станали пословично известни. Едните разполагали с голямо пристанище и мощ по море, другите пък разполагали с непристъпни крепости и сухопътни силио. Накрая междуособиците им толкова писнали на всички, та се намесил самия папа, който криво-ляво ги разделил.

 

Последният обект, който щяхме да видим бе „Триумфалната арка на Август”, издигната в чест на успехите на Октавиан Август – наследник на Юлий Цезар.

Октавиан Август, верен до смърт на своя вуйчо Юлий Цезар, преследвал убийците му до последния си дъх. Това обаче не му попречило, да ликвидира законния му син от Клеопатра Египетска, с което на практика бетонирал властта си, обявил се за император, самопровъзгласил се за бог, прекъснал династията на Птолемеите и присъединил Египет към империята. Изобщо, доста деен се оказал този човек.

Движейки се по стъпките на историята, обикаляхме този град преплитащ в себе си древност и модерност. Разходката ни бе лежерна, не бързахме за никъде. Изобщо не усетихме как лека-полека започваше да притъмнява. Прибрахме се в хотела малко след пет, като мислехме че приключенията ни за този ден са свършили😐, та чак се чудехме какво ще правим с толкова много време?

Съдбата обаче ни бе приготвила нови изненади🙃. Водата ни бе привършила, така че решихме да излезем до най-близкия нам супермаркет. По пътя имаше едно малко тунелче. Там тротоарчето е много тясно, та вървяхме един зад друг. Ваня пред мен, аз след нея. И понеже тя обича да гледа във всички посоки, но не и в краката си, а аз стърча една глава над нея, взех че видях телефона пръв. И докато кажа „Телефон!!!”📱, Ваня му вкара един шут на дъртия пръст. Телефонът се плъзна като хокейна шайба все направо. Имам чувството, че един градус не даде отклонение тоя телефон. След като му наби този порядъчен шут, Ваня се обърна към мен, погледна ме изотдолу и невинно попита🥺: „Какъв телефон???”.

Изтичах напред и го взех. Бе IPhone. Не се интересувам от телефони, но според мен бе нов и скъп модел. Вече бяхме връщали един чешки фотоапарат📸, намерен в Йордания, този ли телефон щяхме да задържим? Имаше парола, така че нямаше как да се обадим. Оставаше ни да чакаме, някой да се обади на нас. След около час телефонът най-после звънна. Изписа се надпис „Amore mio”. Естествено вдигнах. Отсреща някой започна припряно да бръщолеви на италиански. Слезнах при момчето от рецепцията, обясних му за телефона и от там насетне вече местните се разбраха посвоему.

Оказа се, че човекът е много близо до хотела. Пристигна един „барбършоп” тип с обрана брада и модерна глава. Връчихме му телефона, оня измънка едно „Грациас”, заби поглед в телефона и изчезна яко дим.

Тази история съм я описвал и преди. Казах го и тогава, казвам го и сега - не съм очаквал някаква висша форма на благодарност, особено пък за някакъв си телефон, но аз на негово място бих реагирал по друг начин🙄.

Тази случка ни даде нови сили, така че след няколко часа в хотела, решихме отново да излезем, този път на нощна обиколка. Римини бе отлично украсен, да не кажа страхотно. Градът буквално грееше. Та с това нощно излизане, навъртяхме 29 000 крачки и то по мой мащаб, за малките крачка на Ваня бяха още повече.

 

 

[master_of_germs]

Изглежда сте останали с по-добри впечатления от зимното Римини, отколкото ние, което е много хубаво. Пък и сте намерили нещо свястно за ядене там, което на нас не ни се случи. 🙂

А иначе веригата с хранителни продукти отИзточна Европа я има и на други места из Италия. Но в Римини 1/10 от населението са руснаци, така че вероятно процъфтява 😉 В Палермо ги посещавахме, че ни беше до квартирата, основно да си взимаме вафли и вода за изпът (от няколко предишни фала по три пъти гледаме дали не е газирана 😄 )...

Ама как да откажеш насред кулинарните изкушения на Сицилия да си купиш mortadella KAMCHIA, кажи ми?! 😄

[iMari]

преди 22 минути , master_of_germs каза:

кулинарните изкушения на Сицилия

Ако знаеш на каква гадост попаднах последно в Палермо. Нещо, което изглеждаше като вкусно телешко с гъст винен сос в питка и което много купуваха. Така и не разбрах дали бяха агнешки/кози дреболии, бели бъбреци или език, обаче ми се искаше да си изчегъртам езика след първата и последна хапка. 🥴За съжаление всеки път като чуя за невероятната сицилианска кухня ще се сещам за това.🥺

@Radnev, извинявай, че ти спамя темата. 🙂

Много харесвам Римини и този, който го е сравнил с прочутия наш курорт вероятно никога не е стъпвал там. 

Особено чаровно е кварталчето с нарисувани сцени от филми на Фелини. 🙂

Не си слагай на сърце отношението на италианеца. Наистина елементарното възпитание изисква да си по-сърдечен с някой, който си прави труда да ти върне загубена вещ, но не е ясно какво точно е имало в телефона. 🙂 Ако е снимал палави клипчета с аморето(не е ясно от какъв пол е) 😉 и се е разтревожил да не ги качиш в нета или още по-зле - да го изнудваш с тях. Откъде да знае, че не си му хакнал телефона и не си му източил крипто спестяванията. 😵 Пък може да е бил срамежлив бастун и това, че не знае английски да го е спряло да благодари като хората. 😪

[ven62]

@Radnev, да не забравиш да обясниш голямото А в края на Матера, както и още половин дузина букви, които вече забравих.

Направо си карай подред 

А

B

C

...

I - iPhone  (тази може да я пропуснеш)

...

[master_of_germs]

преди 48 минути , iMari каза:

Ако знаеш на каква гадост попаднах последно в Палермо. Нещо, което изглеждаше като вкусно телешко с гъст винен сос в питка и което много купуваха. Така и не разбрах дали бяха агнешки/кози дреболии, бели бъбреци или език, обаче ми се искаше да си изчегъртам езика след първата и последна хапка. 🥴За съжаление всеки път като чуя за невероятната сицилианска кухня ще се сещам за това.🥺

@Radnev, извинявай, че ти спамя темата. 🙂

 

Ако е това, за което си мисля, не е никое от предположенията ти, а е далак 🙂 Много си е популярно баш за Палермо, има едно заведение, дето май само това предлагат и народът се избива да си взима 😉

[shnuky]

Месец май е най подходящ да ес посещава Италия, включително Римини и областта Емилия Романя. Не знам какво би правил човек в студ и дъжд, осевн да се свива в някой хотел и да бере студ по улиците.  По езерата може и през юли, а Венеция винаги е тъпкана с туристи така че не знам да има благоприятен сезон за нея...Мисля, че поне вече са забранили големите круизни кораби да акостират в присатнището. Хубав град, роматичен, но мися, че това което прави туристическата индустия е престъпление към него...Не ме изкушава за повторно посещение, освен ако не наложат лимит на туристите за ден, и да стане със записване, иначе градът е обречен.

[jorocontrola]

преди 57 минути , shnuky каза:

Не ме изкушава за повторно посещение, освен ако не наложат лимит на туристите за ден, и да стане със записване, иначе градът е обречен.

Може би не точно сега, но март-април ще е перфектно. Туристи определено няма да има много. Само слънце да има.

И генерално за Италия, не само Венеция според мен ...

[jungfraujoch]

преди 5 часа, Radnev каза:

един „барбършоп” тип с обрана брада и модерна глава

@Radnev,какво е това модерна глава?Че тя сега модата  е нещо много странно.Та опиши го тоя тип.С лилава или зелена коса беше?И другите там модни неща по него какви бяха?Да ви беше почерпил нещо италиЯнско...

[Mary]

преди 16 часа, shnuky каза:

Не ме изкушава за повторно посещение,

А мен Венеция винаги ме изкушава.  Била съм буквално във всеки сезон - нито туристите ми пречат, нито местните. Венеция има особено очарование и трябва да се разглежда без да се бърза.

Последно ходих през ноември - чудно беше. Прилагам и две снимки:

 

 

 

 

[Kamen]

преди 5 минути , Mary каза:

А мен Венеция винаги ме изкушава.  Била съм буквално във всеки сезон - нито туристите ми пречат, нито местните. Венеция има особено очарование и трябва да се разглежда без да се бърза.

 

Напълно съгласен. За Бъдни вечер и Коледа я посетих за четвърти път за три пълни дни. Не мога да и се нарадвам. Да преминеш през един от четирите моста на Гранд Канале/гарата например/, да се загубиш и без да бързаш, да излезеш през диаметрално противоположния на Риалто, безценно. По някаква дива случайност успяхме да влезем в Катедралата Сан Марко и за вечерната служба на Бъдни вечер и за сутрешната коледна служба. А липсата на туристи я прави допълнително очарователна. Ниските цени на хотелите в самата Венеция, внасят допълнителен чар в ситуацията. Ако някой ми беше казал, че ще спим в тризвездния Hotel Agli Artisti за 27евро/без сити таксата от 2*3.5е/ със превъзходна закуска нямаше изобщо да му повярвам.

[jungfraujoch]

преди 6 часа, Mary каза:

мен Венеция винаги ме изкушава.  Била съм буквално във всеки сезон - нито туристите ми пречат, нито местните. Венеция има особено очарование и трябва да се разглежда без да се бърза.

И аз съм от влюбените във Венеция и Италия.

Била съм много пъти и винаги през лятото и есента. Искам да се разходя по малките улички,да се загубя в лабиринтите покрай каналите и да се наслаждавам на вкусната храна през пролетта и зимата.Да слушам романтичната италианска музика,разхождайки се с гондола.

И да споделя,че любовта ми към този магнетичен град е от четири годишна.Тогава татко ни донесе голяма гондола,която се навиваше и балеринката танцуваше под звуците на нежна мелодия.Беше с лампички и много красиво светеше.

И когато преди много години посетих за пръв път Венеция,останах с много приятно чувство на любов от пръв поглед.И така всеки път.

[домосед]

преди 9 часа, Mary каза:

нито туристите ми пречат, нито местните

Вярно, няма ги на снимките ти. Обаче ... сигурна ли си, че са се прикрили доброволно 😉

[Kalina Ivanova]

Щото да не спамим хубавата тема на @Radnev, ама и моята първа среща с Венеция, беше челен сбълсък с тълпа от времето на гладиаторските борби. 

Феруари. Карнавала. 

Първоначално, щото бях подготвена се потопих в атмосферата, Карнавала, костюмите, Венеция през зимата, едно хууубаво време, слъъъънце, особена светлина, една романтика ме беше  завладяла, подскачах си - аууу това Сан Марко, оххх Моста на въздишките, ммммм тук ако бих живяла в онова време с някой си  Джакоммо може би бихме преплели погледи, каналите украсени с гондоли ...и това беше Рая. Гледах си Венеция през обектива и хич не ми пукаше, че масовката става внушителна.

След това се оказа, че съм си взела за компания дружка, дето има фобия от тълпи/без да знам, разбира се/ и портите на Рая се тръшнаха с адска сила под носа ми и остана едничката цел да оцелеем сред грандиозната тълпа, която беше дошла за зрелища, както и ние, разбира се. Ами сега...

Тогава се отвориха портите на Ада. И както казват по филмите, живота ми мина на филмова лента. Едвам оцеляхме и хич не се шегувам. Имаше доста драматични ситуации. Тълпата те влачи и нямаш контрол. И да не ставам по драматична, ама си беше филм на ужасите.

Всичко завърши с хубава паста, а няколкото аперола  ни докараха руменината по бузите и здравия разум.

Но тогава тръгвайки си от Венеция си казах....край, никога повече. 

Е, никога не казвай никога....вЕрно си е

Та наистина има фактори, които дамгосват нечие присъствие някъде...

@Radnev, сори за спама 

Чакам с нетърпение разказа ти!

 

[Radnev]

Всякакви истории, опит и впечатления свързани с Венеция и Италия са добре дошли. В крайна сметка това е смисълът на този форум. Споделяйки един с друг, да изживеем всички чувства и емоции отново. При мен поне така става😀. 

Венеция - @Mary @jungfraujoch@Kalina Ivanova За мен времето за посещение на местата има огромно значение. Неслучайно толкова често наблягам, че времето е било студено и мрачно. Чак в Бари слънцето изгря и там вече всичко така се напасна, че останахме напълно очаровани от този южен град.  Съвсем едно е да си на дадено място в страхотно време, всичко да е огряно от слънцето, та да ти се отвори душата и съвсем друго по цял ден да ходиш накукушинен.

Да не говоря, че като е студено ме заболява и кръста. Така, че съм сигурен колко различна може да бъде Венеция при други обстоятелства.

Телефонът - За италианеца си права @iMari. След като взе телефона, толкова жадно заби поглед в него, сякаш телефонът не го интересуваше особено, за разлика от това, което бе вътре в него.

@jungfraujoch Човекът, просто бе модерен. Направен така, както ги правят станалите толкова модерните сега „барбършопове”. Както ти е направена главата, така да ти е направена и брадата, само че в обратната посока. Главата обрана долу, а горе е оставен един голям перчем. Брадата обратно. Обрана горе по бузите, а надолу по-голяма, обикновено съобразена с косата горе.

@ven62Объркал съм как се пише iPhone. Ха ха. Ама аз си го признах, че телефоните не са ми страст, а iPhone конкретно за мен е нещо, което просто съществува там някъде. Жив късмет е, че изобщо го разпознах😉.

А буквите ще ги държа в тайна до последно за да бъде съспенса пълен. Всъщност @zon разкри две - аранчини и панетон. Не останаха много🙃.

МатерА -  загадката бе изяснена някъде в по-горните постове от @master_of_germs. МатерА - каза той - като някогашното ренде на Интер Марко МатерАци. Аз затова не отговорих пряко и на @muchachote защото мислех, че стана ясно. Дори и да не следите футбол, може би все някъде сте мервали един от незабравимите моменти на Мондиал 2006, когато във финала Зидан заби една глава в гърдите на двуметровия МатерАци и после бе изгонен, а Франция загуби финала

Ние й казваме МАтера, с ударения на първото А.  Всъщност ударението е на последното А. Освен това изписано МатерА ми изглежда някак си по-важно😁.