дневник От Венеция до МатерА .... без МатерА!

[Kalina Ivanova]

@Radnev 

Оф много ме разсмя, със сълзи се превивам от смях

Сигурна съм обаче, че тогава едва ли ти е било толкова забавно

Че тази случка наподобява моята от Венеция, пак имаше ръце на ластик, и сълзи, и синини...ама преживява се и остава само спомена. 

Очаквам продължението ти

[Radnev]

Глава ЧЕТИРИНАДЕСЕТА.

"Несъстоялата се МатерА"

Ден последен - Ден съдбовен!

С твърда решимост отново крачим към Бари Чентрале. Вече имаме три неуспешни опита да атакуваме МатерА. На четвъртия път чудото трябва да се случи.

Изпълнени с непоколебимост, връхлитаме Ferrovie Apulo Lucane, за да установим, че отново не работят. Неделя е. Сякаш го предчувствахме.

На фона на всички приключения и ние самите вече не сме много сигурни дали искаме да ходим до МатерА. Главите и сърцата ни са преизпълнени с впечатления, до степен на пръсване. Изобщо има ли място за още? Дали няма да минем през неземната МатерА, ей така на тагадък, само и само, за да се разпишем и ние?

Не сме много сигурни, но сърце не ни дава да се откажем.

Имаме малко време, така че ще пробваме и последния си шанс.

Знаем, че от Аерогарата на Бари има автобус за МатерА. Денят е неделя, а трафикът слаб. Вече пътуваме към Аеропорта. Шофьорът лети по завоите и не цепи басма на никого. Придвижваме се много-много бързо.

Скоро сме на Аеропорта. Някъде пред нас виждаме автобус. Има табела "МатерА", но няма никави хора. Вътре шофьорът се е опънал на предните седалки и изобщо не ни отразява. Май, че спи.

Ще го будя. Чукам на предното стъкло и оня скоква. Нещо ми се кара и гневно маха с ръка. Определено иска да се махаме. Не, няма да се откажем толкова лесно. Соча ожесточено към табелата. През стъклото дочувам, че оня вика "No MaterA, No Matera!!!" и гневно обръща табелата на обратно.

Отново търчим към аерогарата. На входа ни спират и искат да ни мерят температурата. От сутринта Ваня на няколко пъти се оплаква, че се чувства отпаднала. Мерихме и температурата, и нямаше. Но това бе преди два часа. Със свито сърце заставаме пред уреда. Всичко е наред.

Отиваме на информация и питаме. Упътват ни и отново сме навън. Точно до гарата, зад шатълите се е настанило малко автобусче. Пред него има хора с куфари. Молим се да не е това, но боговете не ни чуват. За МатерА е! Господи колко е малко. Стоим до последно и се надяваме хората за МатерА да са малко, но не са. Автобусчето се запълва и поема към митичния град. Ние оставаме на летището. 

Бяхме навреме и щяхме да се качим, но как ли щяхме да се върнем?

Ако в Алберобелло бе война, тук щеше да бъде ядрен апокалипсис!

***

Всяка война изтощава. След нея няма победители. Има победени и оцелели. Ако не бе "Войната на Трулитата", щяхме да се качим на този автобус и да се борим за местата си. Сигурен съм, че колкото и хора да имаше, щяхме да се докопаме до място. Но това ли бе смисълът на цялото преживяване? Това ли щеше да бъде нещото, с което щяхме да запомним МатерА?

Да, в Алберобелло ни се случи. Бяхме безпардонни и безцеремонни, но там бяхме жертва на обстоятелствата. Тук щеше да бъде осъзнат избор.  

Нито искахме да бъдем подобни хора, нито искахме да запомним този последен ден с негативни впечатления, а още по-малко да свързваме цялото ни пътешествие с подобни сцени. Вече бяхме преживели една такава. Стигаше ни.

Погледнахме на нещата философски и взехме "тежкия избор" да удавим мъката си с Полиняно а Маре:

 

 

 

Епилог.

МатерА не се случи (този път), но се състоя едно истинско приключение. Единайсет дни по източния бряг - Венеция, Болоня, Анкона, Пескара, Римини, Сан Марино, Бари, Монополи, Алберобелло, Полиняно а Маре и несбъднатата ни мечта ... незмената МатерА, сгушена нейде там в дъното на ботуша, щеше да ни приеме само тогава, когато бъдем истински готови за нея.

Тя щеше да бъде там и да ни чака, а ние щяхме да бъдем все така обсебени от нея, пък макар и да я бяхме виждали само в мечтите си...

 

Една несбъдната любов, една възхита и желание.

Едно очарователно страдание,

да бъдеш с някой само духом,

защото тленното, мечтата би превърнало в ридание,

изпило би страстта, копнежът би погинал,

по нашето несбъднато желание!

                                             МатерА.

[Argentique]

Мамма миа 😂. Ние пропуснахме битката „Ферма́та ди аутобус“ в началото на юли'21. Даже бяхме съвсем сами, скукааа...

[iMari]

преди 39 минути , Radnev каза:

Глава ТРИНАДЕСЕТА.

"Войната на трулитата

Търкалям се на пода!🤣

Това е автентиченият Radnev style в литературата! 🤗

 

Краят също е много силен. 👍

@Radnev, благодаря ти за този прекрасен пътепис! 

[Kamen]

Много силен финал, @Radnev! Били сме на едно и също място по едно и също време, случката се разиграва на 1 януари, автобуса в 17ч. Такова чудо, ако не го видиш, няма как да го проумееш. Ние не успяхме в 17ч и хванахме последния автобус в 18.30ч. Нямаше толкова хора, всички се качиха, резервния вариант беше такси за 80 евро. Точно заради всичко преживяно и ние не посмяхме с Матерата на 2 януари заради връщането,  билети се продаваха  онлайн, но риска беше докато вземеш отиването, за връщане да са свършили, а с това и.... самолета. Та тъй, след тази лудница и блъсканица тогава, след два дни наяве ми излезе и омикрона.    

  

[ven62]

преди 1 час, Radnev каза:

Глава ТРИНАДЕСЕТА.

"Войната на трулитата"

Още с приближаването на спирката чуваме глъч. Вземаме завоя и що да видим😯? Спирката е окупирана от огромна тълпа, която е заела не само отбивката за автобуса, но и едното платно от пътя. Всички са вперили жадно погледи на юг и очакват пристигането на автобуса. А до идването му има цели 20 минути. Оглеждам внимателно разположението на силите и разигравам варианти. Автобусът🚌 има две врати. Едната е отпред и е по-малка. Другата е отзад или по-скоро в средата и е по-голяма. Предната ще бъде отворена със сигурност, но за задната не се знае.

Когато автобусът дойде много неща ще се решават на място, така че за момента просто запазваме позицията си в средата на тълпата. От нея ще имаме възможност да атакуваме и двете врати. Която и да изберем, няма да сме от първите, но няма да сме и от последните. Зная, че не трябва да стоим много близо до автобуса, защото фунията от народ може да ни изхвърли настрани,  но най- важното е да внимаваме кой стои пред нас. В подобна ситуация, само един льольо може да ни блокира жестоко.

Решителният час ще настъпи скоро, така че бавно оглеждам заобикалящата ни флора и фауна. Малко изотзад са се наредили две африкански газели. Чернокожи момичета, които изглеждат доста мило, но съм сигурен, че са адски напористи. Точно зад нас е застанал изтелектуалец с очилца. Под ръка го държи красива дама на сини ботушки с токчета. Позицията им не е лоша, но още отсега знам, че тези нямат никакъв шанс. Мястото им ни урежда идеално. Никога няма да ни изпреварят, но за сметка на това ще блокират всички зад нас.

На първа линия, точно пред нас е застанал господин с очила. Едър мъж е и изглежда напорист. Лошото е, че с него има доста голяма компания и вероятно ще се опита да запази места за всички тях. Това, разбира се, няма как да се случи, защото аз съм чужденец и не разбирам нищо, така че нахълтам ли веднъж в автобуса, сядам където ми видят очите.

Глъчката, която цари на спирката, отдавна е заглъхнала. Всички са вперили поглед в пътя, а напрежението може да се реже с нож. Започвам бавно да избутвам Ваня напред. Казвам й да се държи здраво за ръката ми и да не пуска при никакви обстоятелства.

Появява се автобус и множеството се раздвижва. Автобусът обаче не е нашият и просто преминава. Някои от фигурите се разместват, но като цяло подредбата се запазва. Лошото е, че току до мен изниква едрия чернокож, с който пътувахме на идване. Зад него се е свило французойчето. Кимам му и той на мен, но вътрешно знаем, че сме врагове.

И ето, че автобусът идва. По множеството сякаш преминава електричество⚡ и още преди автобусът да е пристигнал народът хуква. Изложен на риска да прегази някого, шофьорът спира още преди спирката. Така, всички които чакат за първа врата изведнъж се оказват най-отзад.

Ние сме по средата, така че позицията ни е относително добра. Двете африкански газели са останали най-отзад. Те нямат избор и хукват към задната врата, поемайки риска тя изобщо да не се отвори. Боговете на Африка обаче са с тях и вратата се отваря. Междувременно на предната врата шофьорът се опитва да озапти нахлуващата тълпа и създава невъобразима тапа.

Ситуацията може да се обърне с главата надолу всяка секунда! Не - всеки МИГ!! Търча към задна врата. Блъскотията е пълна. Хванал съм ръката на Ваня като в менгеме и единственото, което се опасявам е някой льольо да не ми блокира пътя. Сякаш най-страшните ми страхове са на път да се сбъднат. Едрият господин с голямата компания, точно сега е решил да се прави на интелигентен и чинно чака реда си. Тълпата го заобикаля от всички страни. Вкарвам му едно рамо и в същото време викам разстроено, сякаш много лошо са ме блъснали отзаде.

Напористият ми ход дава резултат и вече съм едно рамо пред него. Това ми е достатъчно, за да продължа напред. Пред входа съм. Вече съм почти вътре, но тълпата напира от всички страни и движението се затапва. Автобусната врата зее отворена, но никой не може да влезе. Трябва да се освободи съвсем малко място и човешкия поток ще рукне, но никой не иска да отстъпи.

Натискам с все сила, но това не е достатъчно. Ако шофьорът пусне множеството отпред сме свършени. И когато паниката започва да надделява, ...

 

 

Ако бях на твое място щях да спра до тук (многоточието, което съм сложил) ...

И да напиша:

"Ще гледам да довърша разказа до няколко дни."

 

Половината от форума щяхме да вземем влака за Стара Загора.

 

[Radnev]

Радвам се, че успях да споделя цялото това пътуване и всички свои впечатления😀. Изживях всички места и случки отново. Надявам се да съм успял да върна всички, които са били по тези места към хубави спомени. А в малцината, които не са били, да събудя желанието да отидат. 

На много хора съм разказал за "Войната на трулитата" и никой не иска да повярва, че наистина е било така, но ето че в лицето на @Kamen имам жив свидетел. След Италия и ние се разболяхме. Ваня не се чувстваше добре още последния ден в Италия, а мен ме удари ден-два по-късно🤒.

Имаше дискусия за МатЕра или МатерА. Най-вероятно наистина ударението е на Е. Ние я произнасяхме с ударение на първото А и местните буквално не разбираха какво търсим. Те я изговаряха с ударение на последното А. Може би е местно наречие или местен начин на произнасяне на името🤔.

@iMari Ти си човекът, заради който взех, че се стегнах, седнах и стигнах до края. Бяха ме натиснали редица ангажименти. Бе минал сигурно месец от последните ми писания и изобщо не знаех кога щях да завърша този пътепис. Изникват и нови преживелици, старите избледняват, а аз нямам паметта на @master_of_germs, който може след една година😲 да описва къде е бил и какво е правил. 

@ven62 Мислех си го дълго време😉 , но как да лиша себе си и останалите от един от най-сюблимните моменти в цялата ми пътеописателска кариера😅.

[Radnev]

На 8.03.2022 г. в 15:21, Дани Магелани каза:

Хиля се неистово! Как все на теб се случват неща, от които от смях да излизат сълзи на четящия !

Имаш страхотно перо! И явно съдбата ти праща ситуации, за да бъдат описани така живо и прекрасно! Имам чувството, че ти и на най-трагичната ситуация, ще и дадеш хумористична гледна точка.

Чакам продължението!

Често съм се чудил защо и как редовно се замесвам в разни ситуации😃.

Според мен всичко е в светоусещането ни. Повечето хора сами си слагат рамки. Правят това и не правят другото. Харесват това и не харесват онова. Стараят се да изглеждат по определен начин, да създават определено впечатление. Ако нещо не се случи както са го планирали го приемат за провал или просто се страхуват да споделят, че нещата не са се получили.

Аз винаги знам накъде отивам и какво искам да видя, но не планирам подробно. Запазвам нощувките ден за ден. Харесвам и съм отворен към всичко - градове, култура, архитектура, история, природа.... абе искам всичко да видя и всичко да опозная😀. Главата ми е пълна с планове и ги променям спрямо ситуацията. Ако нещо се обърка не го приемам като провал. Приемам го с усмивка и се втурвам с още по-голям ентусиазъм към следващото. 

Има някаква странна вселенска логика, която ние не разбираме. Нещата се случват, тогава когато ги търсиш, но не по начина, по който си ги представяш или ги искаш. Случват се по някакъв различен, изкривен или абсурден начин. И всичко зависи от това дали си готов да ги приемеш по изкривения начин, по който съдбата ще ти ги поднесе. 

[traveler]

Много свеж пътепис, благодаря! А за МатерА си мисля, че както се бяхте надъхали, можеше и да се разочаровате.

Аз я посетих когато  не беше толкова "модерна", без особени очаквания и я  харесах много.

А за вас ще има следващ път.

[jungfraujoch]

преди 33 минути , Radnev каза:

всичко е в светоусещането ни

Точно така!

 

преди 36 минути , Radnev каза:

Повечето хора сами си слагат рамки

И са ужасно скучни.Не е интересно всичко да е организирано до последната стъпчица на пътешествието.Важно е да има тръпка и непредвидени ситуации.

 

преди 38 минути , Radnev каза:

Аз винаги знам накъде отивам и какво искам да видя, но не планирам подробно.

И точно затова ти се случват интересни неща.

Благодаря ти за чудесния пътепис и снимков материал.

Пожелавам ти здраве и още много вълнуващи пътешествия и забавни случки,които да споделяш с нас със силен пътешественически дух и прекрасно чувство за хумор!