Обирали ли са ви?

[ruwenzogy]

Това изглежда много страшно.   И  Хаяско е абсолютно прав.

И това отново ме навежда на мисълта, че трябва да се ходи само по туристически места, а не да се шляеш като муха без глава  където не ти е мястото и да гледаш как живеят местните бедняци, а и да ги снимаш...

[stanimir]

http://www.ihatetaxis.com/

 

Сайт с подробна информация за транспорт от/до летищата по света.

[stanimir]

Oще един сайт за транспорт от/до летищата по света:

 

http://www.toandfromtheairport.com/europemenu.html

 

P.S. Този май не се подържа и откривам стари данни в цените , но иначе опциите за транспорт са почти актуални. Да се набелязват основните  опции и после да се проверява по-подробно в сайтовте на летищата.

Редактирано 8 август, 2014 от stenk

[fam]

Ау, да, това с лъскането на обувки ми се случи в Истанбул. Класически случай. Изпусната четка.

Обаче пък твърдо отказахме да платим. И си продължихме по пътя. Известно време този ни следваше, после се отказа.

[maybe]

А на мен пък в Париж преди 2-3 седмици - номерът с намерения пръстен. Ще си призная, че в първия момент се смаях и дори се зарадвах за жената, която си е намерила пръстен , но веднага щом понечи да ни включи във филма, се сетих какво съм чела тук.

[Зани]

Сега се сещам, че в Порто имаше някаква мода, като се загледаш в картата идва при теб човек и пита може ли да помогне. Ти естествено казваш къде искаш да отидеш (не че в този малък град може човек да се изгуби) и човекът тръгва да те води и даже междувременно ти разказва за историята на града. Като стигнете до мястото където сте тръгнали, казва нещо от сорта, че е тръгнал за Коимбра (например) и не му стига 1,50 евро за влака... Ние една вечер в дъжда се хванахме на номера, на следващия ден , почти на същото място където ни прихванаха нас, имаше и други, които предлагаха помощ...

[stanimir]

Такива подобни "гидове" масово ми се лепяха в Индия и беше тегаво на моменти , защото вървят след теб по забележителностите и не те оставят за миг на спокойствие.Правят си подли номера и помежду си , там разбрах какво е наистина борба за хляба.

[vladimir1974m2]

Аз разказвах ли ви, как през 2003-а в Париж успяха да ме ограбят.От върха на Триумфалната арка дочух българска реч, заговорих хората, те ми показаха долу кое какво е от високо, ориентирах се към Булонският лес, мислейки си, че от там мога да стигна до дефанс.И тръгнах по един от булевардите навътре през Болонският лес, Иззад едни храсти се показа момче, което ме заговори,опита се да ми обясни, че си търси компания и ми предложи да ми покаже " интересни" места там, които не се виждат от алеите за преминаване.И по таз пътечка, по оназ пътечка ( беше лятото)-- тук диви ягоди, там нещо друго...до момента, в който с жест, ме накара да сваля раницата си от гърба ( еднодневка раница,пълна с една-две дрехи,малко пари, карта на града, химикал, часовник, такива неща), започна енергично да рови из нея,като вади нещата едно по едно...Без да имам възможност да се защитя, защото той действаше по много смел начин.И реших да го оставя и да се надявам, че няма да намери важните неща,скътани из гънките из раницата.Но не се получи, отнесе ми два български лева ( за какво са му)- на мен ми бяха останали,след покупка на напитки от автобуса ни,отнесе също и 67 евро, които си бях взел за следобедната разходка и с пръст,опрян на челото му, и с жест за пазене на тишина ( т.е.= ако кажеш нещо,ще те гръмна.), се измъкна през храстите гъм близкият булевард.И аз се оказах без пари и на 8 км, от хотела ( 1,40 ч- ходене пеша.).Реших да си поиграя и аз- спрях първата патрулка и обясних на полицайчетата с жестове,че имам проблем, описах им как беше облечен бандита и в коя посока тръгна ( по един от булевардите-няма къде да се скрие,освен ако не спре такси, но в този час пик едва ли),опитах се да ги помоля да ми помогнат ( да ме закарат или накарат някой да ме закара до хотела), но не- само ми прегледаха личната карта,започнаха да ми обясняват нещо, което не разбирах и с това всичко приключи.

[Krum4ov]

Мен ме пробва веднъж един дърт циганин на гара Келети в Будапеща. Пътувах с влака от София и там пристига в 5 сутринта. Та слизам долу до кутиите за багаж и той се приближава при мен. Някъв дърт циганин в 5 сутринта уж да ми показва как се отварят. Явно като ме видя със самара си помисли, че съм някой от западноевропейските младежи дето са супердоверчиви. Аз само си го бутах и естествено си следях всички джобове на малката раница и на панталоните. Когато го видях, че е с ампутирани палци на ръцете веднага се сетих. Почнах да му крещя и още по нахално да го бутам, давайки му ясно да разбере, че не ми трябва помощ. Така и не се махна, докато не заключих и не си прибрах ключа. След това си тръгнах. Та ако видите цигани/циганки без палци, да си знаете че си ги режат за да не им пречат като бъркат по джобовете. Говорих си веднъж и с един шофьор на автобус. Вика, че возил някакви циганки от кардарашите, които били толкова добре обучени, че нямали нужда от такива интервенции по ръцете. Та директно шефовете им ги качили от София на автобуса, но му казали да не се притеснява, че нямало да пипнат пътниците. Така и станало де, нямало никакъв проблем, даже му предложили циганките да изчистят автобуса, където си били правили боклук, но те ги изпратили възможно най-бързо  Иначе заминавали за Западна Европа, големите градове по 2-3 седмици и се връщали с десетки хиляди

[Sun4o]

Доста полезна тема!

Да споделя и моята гордост, ама тя не е в такива дребни размери като вашите,,,

На път за Истанбул, на магистралата, бях спрял на известна бензиностанция за кафе, та както си седяхме с жена ми в колата, от съседна сдухана и ръждива кола, слезе и се приближи бедно семейство (артисти) с бебе и ни помоли да им развалим 200 евро.

И аз глупака си изваждам всички пари от чантата, ние пътувахме по работа и се бях поприготвил предобре и започвам да търся.

Подадох по-едрите на жена ми, за да търся дребни, а на другия прозорец на колата, жена му на артиста заговаря жена ми.

Ония пък на моя прозорец ми бърка в дребните, които държа в ръцете, за да ми покаже точно какви дребни иска, жена му от другата страна и тя нещо бъркоти и всичко това става с едни мили усмивки на бедни отрудени и измъчени хора (обясняваха, че са от Анадола, кюрди), абе стана суматоха......И в крайна сметка няколко лилави евро банкноти паднаха в таз неравна битка.

Културно, миловидно и т.н. Помня даже, че мангала долен дори си остави дебел портфейл с документи и долари на таблото ми, в знак на доверие.

И понеже се броя за отворко и винаги съм се им се чудил на балъците как позволяват някакви тъпи мангали да ги обират, та хак да ми е.

Другото, за което трябва да се внимава в Турция - много пътуващи хора спират да дремнат за малко на магистралата. Приближават се крадците, чупят ви джама и ви задигат, често и от ръцете, каквото намерят за интересно.

Или пък на кръстовища ви отварят вратата и дърпат чантата. Една позната я обраха на кибитките за плащане на магистралата.

[maik]

веднъж. при това от офиса. много симпатичен батко звънна, аз отворих, той влезе, поговорихме (по работа), той си тръгна и след час установих, че си е тръгнал с портфейла ми. абсолютно се възхитих на хладнокръвието му  
на път до сега никога.
не броя лошите сделки, които сама сключвам по един или друг повод; често знам, че ме обират още в момента, в който ги сключвам, но друг път вдявам мнооого по-късно;

[Gamina]

Обирали са ме веднъж в градския транспорт в София - документи, телефон и дребна сума. Дори не знаех, че на прибиране от работа са ме преджобили. Нямам навика да си вадя телефона вечер - седи си по джобове и чанти. На следващата сутрин се звъни на вратата - униформен полицай, добър ден, добър ден, това ваше ли е? И аз си гледам портмонето, то ме гледа - пълен шаш. Първо не повярвах и си проверих чантата, е, нямаше го там   Питаха ме дали искам да ме водят в районното да пускам жалби.. къде ти, аз дори не бях разбрала, че са ме обрали 

Намерили ме по хвърчащия лист за временна адресна регистрация, който беше в портмонето - лична карта, банкови карти, всичко си беше вътре, липсваха 40лв и телефона. 

 

Номерът с обущарите е вървежен и в Скопие, поне беше през 2011. Бившия го налази един да му лъска кубинките, гледката беше толкова комична - обущаря налита, моя се дърпа, че с кеф му дадох някакви денари. Не бяха много - еквивалента на 5-6лв. Обаче на следващите не им се усмихна късмета. 

 

А, веднъж хванах едно лапе докато ми бъркаше в чантата. Навалица за концерт пред з. Хр. Ботев. В тълпата обаче мернах разни съмнителни екземпляри - нямаше как тумба цигани да са тръгнали на метъл концерт. В същия момент видях ръката на най-близкото чаве да се провира в чантата ми, хванах го яко, кряснах "Джебчии" и за нула време бяха притиснати между дузина добронамерни космати мъжаги с кожени дрехи и лош поглед  . После пристигнаха от охраната, наблизо цъфна и патрулката, не знам колко заловиха, но със сигурност ги разгониха. 

Та и концертите са на мушка, имайте едно наум. Това беше отдавна, но всяка подобна тълпа от леко подпийнали и въодушевени хора си е потенциална мишена.

[Фил]

То е ясно, че всеки е ставал жертва на някакъв вид измами или грабежи, били те по-безобидни или по-сериозни.
Това, което обсъждаме в темата обаче, има според мен и един друг негативен аспект - в следствието от всички подобни истории, които са ни се случили или сме чули от познати -  хората ставаме все по-затворени и ограничени в общуването - аз например се улавям, че съм станал по-подозрителен когато пътувам и заради всичките "едно на ум", които имам, приемам сравнително по-резервирано когато някой непознат инициира разговор или някакъв вид контакт. А това също не е добре, защото все пак мнозинството хора не са мошеници и крадци и не всеки, който случайно те заговаря, непременно иска да ти отмъкне портмонето.
Понякога чак ме хваща срам    как съм подходил с подозрение към хора, за които в последствие установявам, че са съвсем добронамерени, но просто са по-контактни, по-любопитни, или просто са искали да помогнат или да услужат. с нещо

Редактирано 2 октомври, 2014 от Фичо

[mililia]

Това, което обсъждаме в темата обаче, има според мен и един друг негативен аспект - в следствието от всички подобни истории, които са ни се случили или сме чули от познати -  хората ставаме все по-затворени и ограничени в общуването - аз например се улавям, че съм станал по-подозрителен когато пътувам и заради всичките "едно на ум", които имам, приемам сравнително по-резервирано когато някой непознат инициира разговор или някакъв вид контакт. А това също не е добре, защото все пак мнозинството хора не са мошеници и крадци и не всеки, който случайно те заговаря, непременно иска да ти отмъкне портмонето.

Фичо, и аз се улавям, че на моменти се пренатоварвам от напрежение да не стана жертва на ограбване и то не толкова на пари, колкото ме е страх да не ми свият личните документи. 

Сетих се, че като ходих в Барселона непрекъснато се притеснявах за парите, които така или иначе държах в закопчани джобове на крачолите на панталона ми и щеше да е доста трудно да ми ги вземат, без да се усетя. В същото време имах и чанта небрежно преметната около мен и така и никой не се опита да ме ограби, но пък мисълта ми, че съм в един от най-опасните в това отношение градове не ми даваше покой. Подобна беше и ситуацията в Палермо. Гледах около мен другите туристи и като чели само аз бях в притеснение за документи и пари. Ама там страхът ми се породи от съветите на собственичката на хостела дето ме настрой да внимавам и да не оставъм по тъмно навън.

Същото се получи и тази година, когато бяхме в Неапол. То мерки, то чудо. Още навлизане в града блокирахме срещу отваряне всички врати на колата, затворихме всички прозорци и така, докато преминем през някакви квартали. После малко се поотпуснахме и тъкмо като мислехме да паркираме на една шикозна улица, приятелят ми видя как са откраднали чантата на една жена. Пак притеснения, че ние сме с целия си багаж в колата и това би дало повод същата да бъде разбита. Накрая се набутахме в охраняем подземен паркинг и като резулат 20 евро за 3 часа такса. Не носих чанта, а парите скрих под дълга блуза, ама докато се разхождахме все се оглеждах двойно - веднъж за снимки и веднъж за хората около мен. Градът се оказа страхотен, но пък се иска и да знаеш къде да ходиш защото линията между сигурните и недотам добрите и опасните места беше много тънка. През цялото време оглеждах подозрително всички около мен и като резултат пренапрягане вместо да се наслаждавам на пътуването. 

По отношение на контактите с хора, обаче не успявам да се усетя навреме и само чист късмет, че не съм имала неприятни случки. Доста социална съм и почти не отказвам разговор, да не говорим, че изпитвам и доверие към заговарящите ме.

[Яничка]

В Перу се срещат деца джебчии, които са познати като "пираните"  ("los pirañas"). Децата са от 7-8 до 15-16 годишни. Нападат от всички страни и всеки дърпа каквото може- взимат ти раницата, бъркат ти по джобовете, свалят ти ризата и т.н. - направо те "обезкостяват" . Нападат туристи - единаци. Предполагам, че разковничето е да не се ходи напред-назад сам, а приятели перуанци са ми казвали, че ако видят съмнителни деца ги заобикалят отдалеч. Честно казано не искам да ги срещам 

Ето маниера им на действие:

Това си е направо стресиращо...

[Krum4ov]

Освен да идете 20 човека и ако някой го нападнат, другите да се намесват и да ги разхвърлят   Иначе вярно доста побъркващо изглежда. 

[the7endless]

Привет на всички!

 

Ето коя тема ме изкуши да се разпиша след около година четене и известна благородна завист към пътуванията и знанията на магеланци

 

Сещам се за един разпространен начин за забълбукване на туристи в Джерба, Тунис. На мен ми се случи преди няколко години, но наскоро едни познати ми разказаха за същото. Накратко, докато си се разхождате спокойно по някое пазарче, към вас се приближава спретнат младеж и ви поздравява учтиво. Като не реагирате, малко се засяга: "Ама не ме ли помните? Аз съм от вашия хотел, днес не съм на работа... как сте?". След което се заприказва с вас, пита какво търсите и предлага да ви заведе до магазина на братовчед му, където има точно каквото търсите, но естествено с голяма отстъпка. Безобидни са като цяло, водят ви до някакво магазинче със супер надути цени и се обиждат театрално, когато не искате да си купите нищо. Накрая на 3-те дни, които изкарахме в Джерба, вече ми бяха писнали ужасно и с моя човек започнахме да ги поднасяме леко за забавление - в момента, в който някой се приближи и ни започне с "ама не ме ли помните", ние със строг глас му казвахме: "Ама как, разбира се, вие сте от нашия хотел, защо не сте на работа днес, нали се разбрахме да свършите онази работа за нас???"  Стъписват се леко за една минутка, но после невъзмутимо пак започват да ви предлагат някакви неща.

 

И още нещо от личен опит. За мен един от сигурните знаци, че някой се опитва да ме преметне (може да не е само от местните хитреци, може да е официален гид, продавач, рецепционист или някакъв друг чешит), е ако тръгне да ме води нанякъде с адски бърза скорост, така че на човек едва ли не да му се налага да подтичва, за да го настигне. Случвало ми се е този номер да ми го свият в Банкок например (за свое оправдание - озовах там малко импровизирано и съвсем зелена и неподготвена). Бързото ходене не дава възможност да обмислиш дали има нещо гнило в предложението на "гида", защото си прекалено зает да не го изпуснеш в тълпата. Накрая пристигате някъде, където се предлага търсената от вас услуга, но от аверите на водача и на много по-високи цени.

 

Сигурна съм, че по-опитните пътешественици успяват да избегнат такива елементи на първо място и не им се налага да ги разконспирират точно по бързото ходене  но някой може да се подлъже.

[macf1an]

Привет и добре дошла!

Имах същата случка като теб, описана с подробности тук

[thumper]

Страната, в която най-безпардонно и най-много са ме лъгали е Израел! Всички и навсякъде те лъжат, когато видят, че си турист. Шофьора в градския автобус, в супермаркетите, в заведенията, такситата няма нужда да ги споменавам. Понеже нямах такава нагласа, бях просто втрештен.

Ето няколко примера, за които можете да сте нащрек:

- Автобуса от летището - бях се запознал как изглеждат банкнотите от местната валута (Шекели). С монетите обаче не се запознах, а те също не са малки като стойност. Измамата на шофьора на автобуса (градски транспорт, не някаква наета маршрутка) - на български казано - вместо 20лв. ми върна 20ст. (там и двете са монети).

- Таксита - навръщане до летището взехме такси, тъй като беше официален празник (Шабат) и градският транспрот не работеше. Ясно беше, че ще ни одерат, за това предварително се договорихме за цената (около 100лв за 15км.). Първо бакшиша спря да зарежда на бензиностанция, след това като пристигнахме ни поиска повече пари под предлог, че сме били до по-далечен терминал. Когато се договаряхме изрично казахме кой е терминалът. Няколко пъти с по-твърд тон му казах, че нямаме повече пари, че това са ни последните, и едва като му показах празния си портфейл се отказа да ни иска още пари. След това при вътрешен трансфер в летището видяхме, че всъщност това е ПО–БЛИЗКИЯТ терминал.

- В заведенията:

     - След вечеря в един от известните (и за мен поне доста скъп) ресторант в Тел Авив, след плащането на сметката, на вратата ни спря управителката за ни обяснява, че сме оставили ТВЪРДЕ МАЛКО бакшиш, прието било да е много повече (бяхме оставили 9-10%). Наобиколи ни и част от персонала. Тук просто казах, че ще им оставя и като се обърнаха, си тръгнах.

     - В друго заведение ни дадоха като "комплимент" табла с техните разядки - долу-горе като нашите трушии. Този комплимент ни струваше, колкото всичко останало, което бяхме поръчали за вечеря.

- В магазините - до хотела имаше средно-голям суепрмаркет (не е някаква бакалийка). Една от сутрините отскочих набързо за вода. Не казах нищо, просто я подадох, видях колко дължа и си платих. Същата вечер влязх отново за вода, но с турситическата раница и фотоапарата на врата ми. Маркираха ми същото шише вода като сутринта, но на 5-пъти по-висока цена.

Това са само малка част от всичките номера, които ни въртяха евреите. Много се опитаха да ни въведат в заблуда без дори видимо да имат облага от това. Ще се спра дотук, защото и така поста става доста дълъг. Ако някой ще пътува натам, да бъде готов навсякъде всички да го лъжат.

 

П.п. През януари ще пътувам за Мароко - ще се радвам ако някой сподели опит за там, за да знам за какво да внимавам.

[slujitel]

Тоя пост ме учуди много. Аз също бях в Израел, пътувах с шерути и градски/междуградски автобуси, но никой не се е опитвал да ме лъже. В заведения там не съм сядала, но така ни донесоха в Йордания неща, които не съм поръчвала, но понеже сме били чужденци и да опитаме тяхната кухня, но беше подарък, не сме плащали. А в магазините в Израел си имаше цени и ни таксуваха толкова, колкото си пишеше на етикета. Сигурно съм имала късмет.

[thumper]

Тоя пост ме учуди много. Аз също бях в Израел, пътувах с шерути и градски/междуградски автобуси, но никой не се е опитвал да ме лъже. В заведения там не съм сядала, но така ни донесоха в Йордания неща, които не съм поръчвала, но понеже сме били чужденци и да опитаме тяхната кухня, но беше подарък, не сме плащали. А в магазините в Израел си имаше цени и ни таксуваха толкова, колкото си пишеше на етикета. Сигурно съм имала късмет.

 

Ходил съм само веднъж, но тъй като не беше единичен случай, а си беше масово като отношение, мисля, че при мен не е било въпрос на лош късмет. Относно цените в магазините - на много неща нямат цени и те таксуват по преценка (вкл. и в супермаркети). Както казах, имаше още много, много случаи.

[elmapl]

Може да е описван този номер. Но да се изплача и аз. В Брюксел, в едно от сувенирните магазинчета точно преди пикаещото момченце, рано сутринта. Купувам дребен сувенир за 4 евро, подавам 20 евро и чинно си чакам рестото. Продавачът ми показва нещо евтинко , аз отказвам и той ми връща едно евро. Естествено последват реплики от моя страна, но той хладнокръвно ми обяснява и показва , че съм му дала 5-еврова банкнота и в чекмеджето си няма никаква 20-еврова банкнота и затова ми връща 1 евро. Спорих, ядосвах се, но си тръгнах. Нямаше свидетели. Пак в Брюксел за три дена три пъти ми отваряха раницата на гърба по светофарите. 

[Zaro]

Може да е описван този номер. Но да се изплача и аз. В Брюксел, в едно от сувенирните магазинчета точно преди пикаещото момченце, рано сутринта. Купувам дребен сувенир за 4 евро, подавам 20 евро и чинно си чакам рестото. Продавачът ми показва нещо евтинко , аз отказвам и той ми връща едно евро. Естествено последват реплики от моя страна, но той хладнокръвно ми обяснява и показва , че съм му дала 5-еврова банкнота и в чекмеджето си няма никаква 20-еврова банкнота и затова ми връща 1 евро. Спорих, ядосвах се, но си тръгнах. Нямаше свидетели. Пак в Брюксел за три дена три пъти ми отваряха раницата на гърба по светофарите. 

 

В този момент се завърташ с раницата елегантно като слон в стъкларски магазин и тези 15 евро му излизат през носа. 

[naTpuoT]

П.п. През януари ще пътувам за Мароко - ще се радвам ако някой сподели опит за там, за да знам за какво да внимавам.

За там трябва да се настроиш по-скоро за досадници, отколкото за опасности. Най-неприятни са децата, които ще ти искат пари - по-добре не им давай, защото така няма да се махнат, а ще дойдат още.Иначе е пълно и с псевдо гидове, които предлагат обиколки или просто измъкване от лабиринта в Медината (същото като в Тунис). Там вече е деликатно, тъй като са досадни и те мъкнат из найсе магазина, но пък могат да ти покажат интересни места. Общо взето е спокойно, има си туристическа полиция.

[Roje]

Все си мислех, че точно в тази тема няма да пиша... ама никога не казвай никога .

На два пъти тази година ни обираха. Първият път във Венеция. Вторият в Париж .

Първият път е през август и се качваме на вапоретото, тръгвайки от гарата към Сан Марко, където сме наели апартамент.

Голяма блъсканица, раници, куфари, народ. Кой откъде те блъска и бута не можеш и да разбереш. Слизаме на Сан Марко и приятелката на жена ми си отваря джоба на раницата, която стои на гърба и. За всеобща изненада на всички ни изважда телефона на жена ми от него. А в голямата блъсканица някой е отворил чантата на жена ми, която беше преметната през рамото и. Таблета му се е видял голям за вадене и е извадил телефона. За негово нещастие той беше най обикновен телефон на 5-6 години и нямаше кой да даде и 20 лева за него. Затова и набързо е отворил съседния джоб и го е пуснал вътре. Ако случайно го хванат да не е в него... Добре че и съседния джоб беше наш

За съжаление при втория случай през ноември в Париж моят таблет хич не се е видял голям на българския или румънски, или бог знае от каква народност измамник. Преди да се качим на Айфеловата кула таблета заедно с калъфа си беше във вътрешната преграда на чантата ми /чанта за лаптоп/. Като слязохме него вече го нямаше, заедно с ръкавиците ми. Как е станало един господ знае, но  нищо не съм усетил. Кога и как са отворили чантата ми, преровили са я и измежду два чадъра, два сандвича, един  пътеводител, един разговорник, една бутилка минерална вода и още куп джунджории са намерили и взели ръкавиците и таблета /8,9 инчов/ така и не разбрахме. Мислех си, че или в асансьора на качване или на втория етаж някъде са ме пребъркали, но нищо не съм усетил.

Така че внимателно и в големите европейски градове