Обирали ли са ви?

[Gentleman Basta]

Карам си аз и малко след един завой гледам една кола с чужда регистрация с пуснати аварийни светлини и в момента, в който виждам колата един младеж застава по средата на пътя и започва много усилено и настойчиво да ръкомаха, за да спра.Аз си помислих, че на някой му е призляло и понеже са чужденци не знаят какво да правят и спрях.Отварям джама и както уж са чужденци започват да ми говорят на развален български, че им е свършил бензина и да съм им дал пари за бензин.Почнаха да си свалят разни пръстени и ланци от себе си и ми ги оставят на таблото на колата и ми искаха 150лв за гориво.В същото време друг тъмен субект е застанал пред колата, за да не мога да тръгна.И след около 15 минути разправии им оставих 20лв и си тръгнах.Същото нещо се случи и на мой приятел, няколко месеца след моята случка.Друг път няма да спирам на такива.

 

Тази схема е известна още от моята далечна (или не чак толкова далечна) младост. Родителите ми спряха Москвича, за да дадат гориво на закъсали хора. Срещу тази помощ получиха "златен" пръстен.

 

Всъщност преди 20тина години е бил доста популярен номер, защото доста хора имаха така придобити накити.

[forry]

  Аз съм обиран сигурно десетина пъти, но винаги у нас в България. Най.често ми се случва да си намеря колата разбита и обрана. Или съм много внимателен навън, или просто такъв ми е късмета, или у нас престъпността е на завидни нива...

Единствените ми два "инцидента" навън са, когато таксиджия в Истанбул се опита да ми пробута номера с фалшивата банкнота (подавам му някаква едра банкнота - не помня каква беше) и той ми я връща като прави луд скандал, че съм му дал фалшиви пари и ме кара да му дам друга банкнота. Добре, че бързо стоплих и наред с всичките сръбски псувни дето ми дойдоха наум всяка втора дума ми беше "полиция" и той бързо омекна. По тези земи (все още) имат респект към органите на реда, та свърши работа. Вторият случай ми беше в Мароко. Услужлив и напорист местен си предлага услугите да ни покаже къде ни е хотела в Маракеш, ние лапваме въдичката като добри шарани, след което той ни прекарва през някакви лабиринти в стария град и накрая на най-забитото място просто спира и казва, че ако не му дадем 20 евро няма да ни изкара оттук! И там беше голяма разправия и олелия, та накрая се спазарихме на 5 евро...

[lov3rka]

Здравейте мен лично не са ме обирали , но приятелка на майка ми която от години живее в Наполи наскоро я обраха. Била е в автобус и е усетила как някой и барка в джоба на якето, проверява си веднага джоба и разбира че портмонето и е там и се успокоила но вече като слиза от автобуса и го отваря установява че ги няма парите вътре... Разказвала е че точно в градския транспорт там много се краде и за жалост много трудно човек би направил нещо при такъв обир. Крадците са няколко и съответно портмонето се предава от ръка на ръка още в автобуса. Случвало се е при такива случаи да спират автобуса и да чакат да дойде полиция без да се отварят вратите. Така полицията проверява абсолютно всеки пътник. Но предимно това се прави ако обрания е италианец, а не чужденец.

[nikolaysto]

Здравейте и от мен,

Това е страхотна тема. Често съм в Истанбул и ще се оглеждам за изпуснати четки, за да мога да ги заобиколя

Мен са ме обирали само веднъж - тук в БГ. Вината си беше изцяло моя. Беше по време на Винария и докато си говорих с един клиент портфейла ми беше на "тезгяха" - аматьорска работа от моя страна.

 

Но опити е имало няколко.

В Киевското метро:

Група, която разпознах от далече, че си ме бяха набелязали и въпреки това си ме подхванаха в тълпата МНОГО професионално да си ме подават един на друг. Побутнаха ме отляво, побутнаха от дясно и ме вкараха в центъра на групата в една зверска блъсканица - пък аз съм 120кг човек не е лесно да си ме побутваш. Усетих какво се случва и ХОП хванах ръката на единия докато се плъзгаше към страничния ми джоб. Погледнах го в очите и той се отпусна. През рамото ми даде знак на другите и се изнизаха на следващата спирка. Въпреки че всичко ценно беше по вътрешните ми джобове и знаех че няма как да са го взели все още не бях сигурен дали нещо не е изчезнало.

Ама хем искам да проверя - хем проверя ли ще им покажа къде е.

Щом слезнаха пипнах тук там, всичко е на мястото си. И тогава изведнъж хората около мен (непознати) почнаха да ме побутват и да ми казват, че това са крадци, питаха ме дали нещо ми е вземано. А преди това НИКОЙ не реагира. След 5 минути като премислих ситуацията се почувствах точно като овца неизядена от вълците по някакво чудо. Хем ги бях усетил че си ме бройкат, хем си ме "закараха" където ме искаха.

 

Номера със закъсалите за бензин и фалшивите пръстени са ми го пробвали много пъти, но никога не са били агресивни и все още спирам на закъсали. Предлагам, ако искат да ги закарам до бензиностанция - винаги отказват. ПАРИ не давам.

 

Другото, което ми прилагат често в БГ е номер от стопаджии. Много пътувам с кола и винаги като видя си качвам стопаджии. 50% от тях са супер но половината са мошеници/просяци. Категорично мога да кажа че някой от тях си спират коли само за да изпросят някой лев. Други използват хем безплатния транспорт хем ако падне някое левче БЕРЕКЕТ версин. Попадал съм на фалшив поп, на бизнесмен с офиси в 10 български града дето колата му се прецакала преди малко( ама не си спомни модела) и ме помоли за 10 лв за да си извикал такси от магистралата до Пловдив, защото служителите му в Пловдивския офис били заети да го вземат.

 

Преди години - преди Магистрала Люлин. Един циганин дълги години седеше на отбивката за E79 преди Перник (при Драгичево) с туба/бутилка. И разказваше историята как предния ден се напил пък му свършило горивото и оставил колата и сега му трябвало гориво. Взех го закарах го и му дадох 10лв да напълни да прибере колата. Когато следващата седмица го видях на същото място със същата туба ме хвана много яд, от тогава принципът ми е - мога да закарам закъсал човек до мястото, дори дане ми е съвсем напът, мога да дам храна, мога да купя храна - НО ПАРИ НЕ ДАВАМ.

[mililia]

Буенос Айрес си е почти столица на измамниците в Ю. Америка. Проблема с фалшивите пари е толкова сериозен, че полицията участва в разпространението им и съм чел, че може да се случи да се вземат такива и от банкомат. Предварително се разглеждат образци на банконоти (фалшивицират се само по-едрите) и се чете за белезите, по които се познават фалшивите. Има и разни трикове, примерно на таксиметрови шофьори - плащаш му в края на пътуването, той взема банкнотата (ако е по-едра), после ти я връща и ти казва, че е фалшива, само дето ти връща не тази, която си му дал. При плащане с по-едри банконоти винаги се гледат и запомнят последните 3 цифри от серийният номер, ако се носи телефон даже се снима банконотата преди да се даде.

Нещо подобно на този номер мисля, че съществува и тук. На мен ми се случи два пъти, късно вечер с една и съща таксиметрова компания, но не съм сигурна дали водачът беше един и същ. Принципът е следния: След като се пристигне на определеното място и трябва да се плати сметката /по принцип светлината е доста осъдна/, ако се плаща с повече банкноти ти казват, че сумата не достига. След което ти показват различни по стойност банкноти, но с по-нисък номинал. И ти се налага да доплащаш.

Още първият път когато ми се случи бях готова да се закълна, че съм дала точната сума, защото се връщах от заведение и си спомням рестото, което ни върнаха. Него го използвах, за да платя таксито /и трябваше дори да ми върнат/, но уви доплатих още почти половината от сумата. Тогава не се усъмних веднага, че е номер и си помислих, че просто съм прибрала парите на друго място в портфейла и давам друга сума, с която дори не знаех че разполагам. После като се прибрах си прерових нещата, но уви...

Вторият път вече бях сигурна, че ме работят, но трудно се доказва нещо такова, особено от сама жена, късно през нощта и насреща й изпечен мошеник. Така, че пак си платих. 

[bori]

Тази схема е известна още от моята далечна (или не чак толкова далечна) младост. Родителите ми спряха Москвича, за да дадат гориво на закъсали хора. Срещу тази помощ получиха "златен" пръстен.

 

Всъщност преди 20тина години е бил доста популярен номер, защото доста хора имаха така придобити накити.

Какви ли не долни схеми измислят..Лошото е, че някой стои и чака до колата ти, в един момент дори и да се усетиш, си притиснат и по-добре да дадеш доброволно, отколкото да изядеш бой.

[alex0001]

Един приятел преди 2 дена е олекнал със 120лв по същата схема.Мошениците били спрели до бензиностанция и уж били без бензин.Целували му ръката и т.н.Дали му 2 пръстена, приятелят ми отишъл до заложна къща, за да види колко ще му дадат за пръстените, човекът от заложната къща погледнал пръстените, казал, че струват е 8-9лв. килограма и попитал дали са взети от магистралата.

Въпросът ми е, ако видя подобни съмнителни типове някъде по пътищата, какво мога да направя ? 

[ECC]

Христос воскреси!

Пожелавам на всички Магеланци много здраве и пътешествия.

От опит да ви споделя проблем с чейдж бюрата в Прага.Има обявен курс,който е добър,даваш евро и получаваш наполовина крони.Оказва се,че този курс е за over limit of 1000евро,а другият е наполовина.Това разбира се е написано с много малки букви и никой не го вижда.Поисках си еврата,но ми отговориха,че вече са пуснали бележка и не могат да я анулират.Отпред имаше полицай,който също ми отговори,че е написано и няма нищо нередно.След това загледах и други чейнджове и там беше същото.

Споделих с един българин,който продаваше сувенири.Той ме успокой,че това е по-добрия вариант.На бабите японки им пробутвали унгарски форинти вместо крони.

[nomad]

Измамите при смяна на пари във Прага, наистина са масова практика. Миналото лято, приятели с които пътувах, станаха жертва.  Въпреки, че  от юридическа гледна точка е законно, си е чиста измама , чудя се, защо чешките власти не предприемат действия по въпроса.

Точно, заради тези чести злоупотреби, при смяна на валута, предпочитам да разчитам на дебитни карти за теглене на кеш от банкомати, където е възможно. Понякога ми се е налагало, при определени обстоятелства, да сменям в чейндж бюра или  дори на улицата, но в такива случаи, напълно игнорирам надписите с курса и направо питам, човека в обменното бюро, за Х долара(или евро), колко от местната валута ще ми даде, така разбирам реалния обменен курс на даденото бюро и не се налага да търся, дали има дребен шрифт и т.н.

[Meidj]

Тъкмо установих, че трескаво пазейки се от някои от горните измами (специално тези с дружелюбните местни) човек изпуска много интересни и ползотворни контакти с хора, бит и култура, което генерално погледнато му коства много повече загуби (и финансови) от някоя сполучила измама. Тъй че бих посъветвал да се подхожда с "едно на ум", но категорично да се избягва считането по презумция, че едва ли не всеки дружелюбен местен е потенциален измамник под прикритието на изкуствена добронамереност.

 

Иначе в Китай ми се случи следното нещо, което не знам дали да го разглеждам като измама. Значи, автогара в Пекин, от която тръгват автобуси за района на Китайската стена. Местен в униформа, даващ вид на служител към автогарата (най-вероятно си е точно такъв), се приближава до вас и ви пита с какво може да ви помогне. Казвате, че търсите линия Х и служителят любезно ви упътва към някакъв сектор. Вие се лутате известно време, не намирате въпросната линия, а след малко съвсем случайно въпросният служител ви засича пак и ви заявява, че последният автобус по линията е отпътувал преди 15 минути и ако отивате към Китайската стена, да вземете новоткритата линия У, която стигала много по-бързо от останалите автобуси, лакатушещи в задръстванията с часове... Та не знам дали е измама, но подозирам, че вероятно имат някаква комбина с такситата - "новооткритата линия" ви закарва до някаква близка точка в покрайнините на Пекин, откъдето ви поемат местните "копърки" и за една прилична сума ви закарват до лелеяната стена. 

 

И втората, абсолютно класическа измама за подобни места, която е толкова банална, че човек трудно би се сетил да я вмъкне в подобен списък: "Вие сте чужденец, не знаете китайски (танганайски), местните не знаят английски, затова най-евтиният начин е да ползвате местна туристическа агенция - ето, имам тук един приятел, който ще ви направи отстъпка (даже приятелят се води на крак); другата опция е да вземете такси, но ще ви излезе 3 пъти по-скъпо". Това буквално ми заяви стопанинът от къщата за гости, който между другото беше получил някакви страхотни препоръки из сайтовете за своята услужливост. Разбира се, опцията локален транспорт от типа "хващате автобусна линия Х от онова кръстовище и слизате на последната спирка" ми беше спестена, но можеш ли толкова лесно да заблудиш гърмян магеланец бакпакър? )) В интерес на истината човекът беше наистина много услужлив и най-вероятно да нямаше преднамерен опит за заблуда в случая. Просто си давам сметка, че от толкова много пътуващи "инвалиди" (главно американци), които не могат да направят една крачка без гид или такси, опцията за ползване на местен транпорт се изключва от само себе си.

Редактирано 20 април, 2014 от Meidj

[Фил]

но в такива случаи, напълно игнорирам надписите с курса и направо питам, човека в обменното бюро, за Х долара(или евро), колко от местната валута ще ми даде, така разбирам реалния обменен курс на даденото бюро и не се налага да търся, дали има дребен шрифт и т.н.

 

Аз имам същия навик, изграден от времето, когато и нашите чейнжд-бюра тук масово прилагаха шашми

 

[nomad]

Аз имам същия навик, изграден от времето, когато и нашите чейнжд-бюра тук масово прилагаха шашми

 

 

И аз имам този навик, още от 90-те години на миналия век, заради измамите в нашите чейндж бюра. Oт Варна съм, тук положението беше особено зле, заради наплива от туристи през лятото. За щастие, от десетина години, нещата се нормализираха, сега рядко злоупотребяват в големи размери, но както се казва, парен каша духа. Това че сме българи,  има определени предимства, запознати сме с доста от популярните измами прилагани към туристите, просто защото сме се сблъсквали лично с тях, в собствената си страна. Опитвали са се, да ме лъжат с рестото в магазини и заведения, мамили са ме в чейндж бюро(макар и с дребна сума), обирали са ме с нож в циганската махала , качвал съм се на таксита работещи с "помпи", всичко това, дори без да напускам родния си град.

Редактирано 20 април, 2014 от nomad

[Iva_a]

Малко ще отклоня темата. Хубаво си го написал, Георги, но аз все се припознавах в местния, който иска да те измами. По ред причини не съм се легализирала като тур агент още в тази тъй прекрасна държава Доминикана, а упражнявам някои туристически услуги. Това е тема на друг разговор, ама ако всички спазват посочените съвети, никой никога няма да ми се обади . И като ги черпя една бира ще се услушват за поканата за бар. Между другото последния месец завързах чудесни приятелства с доверчиви сънародници .

Извинявайте, че разводних темата. Наистина съветите са много полезни, освен че играя гид, съм и турист и информацията е много полезна.

[Георги]

Малко ще отклоня темата. Хубаво си го написал, Георги, но аз все се припознавах в местния, който иска да те измами. По ред причини не съм се легализирала като тур агент още в тази тъй прекрасна държава Доминикана, а упражнявам някои туристически услуги. Това е тема на друг разговор, ама ако всички спазват посочените съвети, никой никога няма да ми се обади . И като ги черпя една бира ще се услушват за поканата за бар. Между другото последния месец завързах чудесни приятелства с доверчиви сънародници .

Извинявайте, че разводних темата. Наистина съветите са много полезни, освен че играя гид, съм и турист и информацията е много полезна.

 

Това може би е необходимо да го уточня, че и в пренасочените мнения имаше подобна забележка Нямам предвид да се изолираме въобще от местните и да построим невидима стена около нас, но да сме нащрек, ако някой е ТВЪРДЕ приятелки настроен без да ни познава въобще.

 

Ако вие потърсите контакта съм сигурен, че може да се запознаете с уникално приятелски настроени хора. Но ако си излизам от хотела с камерата на врата и картата в ръката и се приближи непознат ухилен до ушите да ми обяснява колко добър приятел ми е и да ме води да ме черпи вечеря то директно ще се дистанцирам. Важи и за теб Ива, съмнявам се да си се запознала с тези хора по описания агресивен начин, но ако случайно ме спреш на улицата и ми предложиш тур услуги шанса да ти стана клиент е 0. Ако аз те потърся вече е съвсем друга бира

 

Пак: ключовото тук е кой инициира първи контакта. 

[Iva_a]

Да, да, прав си за всичко, на мен ми стана смешно, че се припознах. Мааани, ми съм ухилена и приказлива, един - двама от форума вече ме познават. Млъквам, темата наистина е много полезна.

Редактирано 20 април, 2014 от Iva_a

[Iva_a]

И аз преди години, точно аз, че и бременна в деветия месец, ми се случи случка в Доминикана. Познатата история със синджирчето. Тръгваме от плажа, още под впечатлението от прекрасния залез на Плая Алисия, Сосуа. На изхода, сумрак вече, един мургав, от съседната държава Хаити, ми дръпна синджирчето от врата. Аз, обаче, не се давам, хванах го. Мъжът ми върви напред и хал хабер няма на две крачки зад гърба му какво става. Тоя дърпа, аз дърпам, ама не пищя. Сигурно от ужас. И разбойникът се отказа. На 5 метра го чакаше запален мотор с авер отгоре. Е, избяга. Ама то никой не го е и гонил. Съпружеството беше в шок повече от мен. Резултатът - скъсано синджирче, ама у мен, и аз жива и здрава. После се чудих с кой акъл съм дърпала, ама нейсе.

И още един горчив опит. В краткия ми ресторантьорски опит пристигна една вечер младеж, местен, готин, доколкото може да е готин, добре облечен. И си купи 6 бири със 100 доларова банкнота. Разбира се, фалшива. Хем имам минат курс по парични измами и пак се минах...Е, продадох му бирите . Още я пазя, за урок. да не говорим, че и в банката ми дадоха веднъж фалшива банкнота в пачка...

А по повод сладкия пост на Lindt , на мен на летището на Франкфурт ми харизаха едно бебе за 2 часа. Докато се усетя и ми го тикна в ръцете. Имам си и снимка. Ние също бяхме с бебе по това време. Видяхме се най-надеждни на майката, която си беше загубила някакви документи и хукна да си ги търси.

[гост]

на мен на летището на Франкфурт ми харизаха едно бебе за 2 часа. Докато се усетя и ми го тикна в ръцете. Имам си и снимка. Ние също бяхме с бебе по това време. Видяхме се най-надеждни на майката, която си беше загубила някакви документи и хукна да си ги търси.

Наистина ли има такива ненормалници, дето ще си оставят бебето на непознати!? ШОК!

[Iva_a]

Но нейм, има. Ей, го. В количката е мойто

 

[bori]

Мен са ме "обирали", на една от летните ми работи като малка, бях на 14 години, дойде един човек и искаше да му разваля 20 лева и аз развалям, още не знам как го направи,но накрая се оказах без 20 лева от моите, а той- с 40. След този случай отказвах да развалям каквито и да е суми.

[Емилия]

Наистина ли има такива ненормалници, дето ще си оставят бебето на непознати!? ШОК!

Този номер са ми го правили в парка, тук в София. Баба с внучето, ама то голямо - 6-7 годишно. Повъртяха се около нас, аз с дребния, на 4, и по едно време почна да говори на внучето - ау, баби... забравили сме телефоните в къщи, майка ти трябваше да се обади, въх, дай да си ходим! Той - не, не искам, искам да играя! И след малко идва при мен - ще наглеждате ли детето, за 10 мин да скокна до вкъщи? 

Отказах любезно, и без друго бързахме, но чак по-късно се замислих, как можеше да ме върже там с часове да я чакам... 

[AlexandraKo]

Мен са ме обирали няколко пъти:

Веднъж, на млади години на главната - портмонето с цялата ми заплата- тогава беше къде 120 лева / ма си беха пари това, лЕвът беше  лъв Докато да изям два сладоледа и ме бяха подредили.

Втори път - номерът с банкнотата - пазаря се люто в Камбоджа с една  сръчна дама за едни розАви перли, даваше ги за 30, аз ги исках за 10. Накрая кандиса, давам аз 10 долара и вземам перлите.  Таман ги оглеждам, оная вдигна врява, че съм дала по- малко и показва 1 долар. Опитах се да се разправям, ама сама срещу 10  - не стана - дадох още 10. Ама натам си отварях очите и никви едри пари. Даже, втория път, когато ходих в Камбоджа си носех 200 долара по 1, специално за такива сделки. да няма после - туй-онуй. И въобще - из Азия тъй си ходя - с бала по 1 долар. Всичко останало седи в сейфа на хотела, само такива нося с мен. И винаги си нося ксерокопие на паспорт или лична карта, щото на много места, като плащам с карта, ми искат документ.

В Барселона се опитаха да окрадат мъжа ми - по- точно го преджобиха, ама той си държи потфейла в предния джоб на дънките, дето сам трудно бърка, та нямаше загуби.

Ама в Лондон, таман пристигнахме и се настанявахме в хотела, една приятелка тутакси я обраха - ма тя е блейка, добре че, само парите, без документите.

На  Ковънт Гардън единият колега, който пътуваше с нас му взеха всичко - пари, документи от чантата на рамото, докат зяпахме един уличен художник. Другото, което ме учуди, е скоростта, с която му направиха пасаван - веднага отиде в посолството, това става след обяд, вечерта му се обадиха, че е готов. Евала на наште дипломати

Ама нааааааааай много ме обраха катарските авиолинии - летях до Виетнам с тях , на връщане си бяхме направили 3 нощувки в Доха / не че има какво да се види, освен запердени и забулени пингвини/. Аз по принцип винаги опаковам, ма на Доха не намерих къде. като си пристигнахме у нас, гледам, на куфара катинарът - изкривен, ама реших, че е от премятането по лентите. После се оказа, че са ми останали само ланските парцали - всичко ценно липсваше, в това число и камънакът, който бях накупила от Камбоджа / сапфири, топази и прочие красоти/. Що ли ги бях турила там, сама не знам.

Жалвах се, направих снимки, пратих фактури на откраднаните вещи, един месец кореспонденция и накрая - нищо - щото не било на летището, ами кат съм си отишла у дома.

После се оказа, че в тоя самолет са били отваряни още десетина куфара.

От нашето летище ми оказаха пълно съдействие, обади ми се лично този, който отговаря за багажите, ама полза - никаква.

Така че, с катарците вече не пътувам, ако ще, без пари да ме возят, а всички, които пътуват с тях, да си имат едно на ум.

От тоя случай си опаковам куфарите още у нас - има едни ролки с транспортно фолио, не знам синът ми от къде ги носи, Така че, си пътувам спокойно - хем куфарите се запазват, хем е по- трудно да те отарашат, щото веднага се вижда - ако е нарушена целостта на фолиото, веднага ще изпищи човек, а не - като си иде в къщи.

Някъде из форума някой беше поставил един надпис, че не могло да се приемат опаковани куфари. Не зная от къде е, но на много летища из Европата ти опаковат куфара и срещу 1-2 евро повече ти дават и застраховка срещу кражба и загубване. Мога да дам пример - Мадрид, Олбия на Сардиния.

Редактирано 6 май, 2014 от AlexandraKo

[macf1an]

Светът е голям и измами дебнат отвсякъде...

[naTpuoT]

Светът е голям и измами дебнат отвсякъде...

Готина статия. От всички само обущар в Истанбул е успявал да отлюспи някой лев от мен, но това ми беше първо излизане в чужбината и бях малко стресиран.

[petia_a_z]

В Перу се срещат деца джебчии, които са познати като "пираните"  ("los pirañas"). Децата са от 7-8 до 15-16 годишни. Нападат от всички страни и всеки дърпа каквото може- взимат ти раницата, бъркат ти по джобовете, свалят ти ризата и т.н. - направо те "обезкостяват" . Нападат туристи - единаци. Предполагам, че разковничето е да не се ходи напред-назад сам, а приятели перуанци са ми казвали, че ако видят съмнителни деца ги заобикалят отдалеч. Честно казано не искам да ги срещам 

Ето маниера им на действие:

[Hayasko]

В Перу се срещат деца джебчии, които са познати като "пираните"  ("los pirañas"). Децата са от 7-8 до 15-16 годишни. Нападат от всички страни и всеки дърпа каквото може- взимат ти раницата, бъркат ти по джобовете, свалят ти ризата и т.н. - направо те "обезкостяват" . Нападат туристи - единаци. Предполагам, че разковничето е да не се ходи напред-назад сам, а приятели перуанци са ми казвали, че ако видят съмнителни деца ги заобикалят отдалеч. Честно казано не искам да ги срещам 

Ето маниера им на действие:

Дано това клипче не го видят нашите цигани, че е направо като ноу-хау