Обирали ли са ви?

[woman_in_white]

Може да е описван този номер. Но да се изплача и аз. В Брюксел, в едно от сувенирните магазинчета точно преди пикаещото момченце, рано сутринта. Купувам дребен сувенир за 4 евро, подавам 20 евро и чинно си чакам рестото. Продавачът ми показва нещо евтинко , аз отказвам и той ми връща едно евро. Естествено последват реплики от моя страна, но той хладнокръвно ми обяснява и показва , че съм му дала 5-еврова банкнота и в чекмеджето си няма никаква 20-еврова банкнота и затова ми връща 1 евро. Спорих, ядосвах се, но си тръгнах. Нямаше свидетели. Пак в Брюксел за три дена три пъти ми отваряха раницата на гърба по светофарите. 

 

Този номер съм го гледала 2010 година по Италианските господари на ефира (Striscia la notizia). Бяха заснели със скрита камера на една бензиностанция как клиента подава банкнота 50 евро за налято гориво за 20 евро и този на бензиностанцията как смени банкнотата от 50 евро с 10 евро (те нали почти еднакви на цвят) и искаше даже още 10 евро...

[гост]

За съжаление при втория случай през ноември в Париж моят таблет хич не се е видял голям на българския или румънски, или бог знае от каква народност измамник.

Е, малко се дразня на  такива заключения, плод на масова промивка на мозъци - веднага да кажем, че е българин джебчията!!!

 

Наистина трябва малко повече самоуважение!

Щото като рече някой нещо грозно за разни чувствителни етноси, всички скачат като по сигнал - не било политкоректно, не прилягало на такива широко скроени хора като нас, пътешествениците...! 

 

А иначе е изключително космополитно да плюеш по българина, просто така, по презумпция! 

 

Съжалявам за емоционалния изблик!

[T.E.Lawrence]

В някои случаи стереотипите са много добри. Като кажеш, че си от България и съответно не влизаш в категория "дойна крава" досадните търговци и/или измамници те оставят на мира или ти продават на по-нормална цена.

[Тони]

И мен не са ме, пу-пу, ама винаги съм смятала, че на места, където има много хора носенето на ценни вещи в раница си е рисково. Най-малкото, че не можеш да определиш в бутането дали наистина просто те бутат или някой си рови.

[Георги]

Темата е редактирана и заключена за 24 часа.

[Пътувко]

Много интересна тема!

 

Мен са опитвали да ме оберат 3 пъти - 2 в любимия ми Торино и един в Одеса. През 2002 г. гледах полуфинала от ШЛ между Юве и Реал и бях в близост до гарата в Торино. Имах една основна чанта и една с храна. Някакъв тип седна на съседна пейка и нещо дзяпаше съмнително. Реших да го пробвам, взех някаква опаковка, отидох до съседното кошче и като се обърнах много бързо вече беше до нещата ми. Нямаше какво да направи и ме попита дали имам цигара. Отпратих го набързо и така. 

След мача беше голяма радост на пиацата и всички празнувахме успеха на Юве. Предвидливо бях си скрил паспорта и парите под дрехите. По едно време в празненството се включиха предполагам мароканци или някъде от региона и скачаха ли скачаха. Един дойде до мен, усетих нещо съмнително и му посочих пръст пред лицето. Той се стресна, усмихна се нещо и ми върна открадното - пакетче ментови бонбонки   

 

Пристигам аз рано сутринта сънен в Одеса и слизам от автобуса на автогарата, за да проверя нещо (там има две и затова). Все пак по време на пътуването опознах физиономиите на хората. Като се качих отново в автобуса тръгнаха да се качват и две непознати за мен мутри. Тъй като отивах да живея за 3 месеца в Украйна бях с пари за това време и с широки летни панталонки. По едно време усещам да се пъха вестник в джоба ми и съответно ръка, която пернах. Разкараха се, казах на шофьора, а той само нещо ми кимваше.....видях грозните им физиономии пак след 3 месеца на същата автогара.  

 

Като четох по-горе за номера с децата, сещам се в Кайро как се разхождахме с една колежка и нея главно я заобиколиха орди с деца. Може да е бил подобен опит (сега го осъзнавам), но все пак бяхме двама и след време се разкараха.

[Роца]

Като прочетох за Одеса, се сетих за един стар виц, където също става въпрос за този град (вече не смея да кажа руски или украински )

 

 

Пътуват Заекът, Лисицата и Вълкът във влак, в купе. Заекът излиза да пуши и Лисицата и Вълкът се наговарят да му скрият куфара. Скриват го и пак сядат, ни лук яли, ни лук мирисали. Връща се Заекът, вижда, че му няма куфара и казва с леко заплашителен тон: "Хмммм, пак ще става като в Одеса". Пътуват си, след час Заекът пак излиза да пуши, връща се, куфарът е още скрит. Поглежда зло и казва с още по-заплашителен тон: "Хмммм, определено пак ще става като в Одеса!". Вълкът и Лисицата почват да се споглеждат нервно. След малко Заекът пак излиза от купето и Вълкът каза "Абе Лисо, я да му върнем куфара, че знае ли човек какво е ставало в Одеса, да не вземем нещо да пострадаме". Връщат куфара на мястото, Заекът се връща в купето, подсмихва се под мустак и не казва нищо. Слизат накрая на гарата и Вълкът не издържа и пита: "Заек, какво толкова е станало в Одеса?". "А, нищо особено. Пак ми свиха куфара, само дето не ми го върнаха после"

 

 

 

Иначе нас ни обраха (по-точно Роцев го обраха) в Лисабон преди 5 години, при това пред очите ми. Качваме се с него, 6-годишната Камбанка и 70-годишния ми свекър в трамвай 15, на път за Белем. Навалица, туристи. Роцев е с дебели панталони тип "комбат" с портфейл във външен закопчан джоб с цип и капак с копче. Аз, понеже съм предупредена за джебчии, държа здраво раница, ръката на Камбанката, оглеждам се дали свекър ми се е качил... и чувам зад себе си на руски "Леле, каква тълпа, гледай, жената направо падна". И виждам точно до мъжа ми, една жена как залита и един мъж до нея се суети и й помага да се изправи. Изправи се тя, и понеже бяха съвсем досами до врата, слязоха веднага. Трамваят потегля, ние тръгваме навътре към едни свободни места и тогава благоверният се плесва по джоба "Няма ми портфейла". А вътре банкови карти, лична карта, шофьорска книжка, здравна карта, документите на колата и 300 евро в брой (тъкмо ги бяхме изтеглили на излизане от хотела) . Та слязохме, ходихме в най-близкото полицейско управление, после до френското консулство в Лисабон да му издадат сертификат за колата и че са му откраднали документите, абе половин ден разправии. Можеше и да е повече, но понеже държим копия от всички документи на клауд-сървър, Роцев успя да докаже, че е той

В интерес на истината, 2 месеца след като с върнахме, Роцев получи мейл от френското консулство в Лисабон, че са намерили личната му карта и шофьорската му книжка и ни ги пратиха по пощата. Междувременно той беше извадил нови, де. Виж, парите незнайно защо не ги намериха

Редактирано 10 май, 2016 от Роца

[rahan-le fils]

Слава Богу, мен досега не са ме обирали! Миналата година обаче обраха една колежка в метрото в Париж, откраднаха й 700 евро и 300 лева. Въпреки предварителния инструктаж- да си пазят чантите, част от парите да останат на сейф в  хотела и други подобни.Историята е следната: качваме се сутринта рано-около 8 часа на линия на метрото номер 7 от спирка Le Pelletier към спирка Le Louvre.Слизаме ние / аз, жена ми и колежката/ долу на спирката, пристига едно влакче и ние тичаме да го хванем. Качваме се в последния вагон,запъхтяни и доволни, че сме хванали влакчето.Около нас стоят едни негри. По едно време колежката ми вика - Знаеш ли,

този негър ме обра! Влакчето спира на спирка, аз казвам на негъра- Господине, откраднахте портмоне, сега отиваме в полицията!Слизаме с негъра на спирката, той почва да протестира, че не е той, че отива на работа и т. н. В един момент колежката ми казва , че може би си е забравила портмонето в кафенето, в което пихме преди това кафе. При това положение негърът си тръгна необезпокояван.Още се чудя с какъв акъл се захванах с него- можеше да извади нож и незабелязано да ме намушка.Благодаря единствено ,че не й откраднаха личната карта, иначе нямаше да може да се приберем -имахме полет на другия ден с Уиз.А колежката беше с платеното Уиз членство за билетите.После разбрахме, че влакчетата , отиващи за Лувъра са пълни с джебчии.

[Катя мравката]

В метрото в Рим върлуват детски банди, не знам дали не са румънски или са техни си. Освен мен и други са се оплаквали от тях. Трябва да се държат здраво чантите и да се буташ също.

[Duke]

Слава Богу, мен досега не са ме обирали! Миналата година обаче обраха една колежка в метрото в Париж, откраднаха й 700 евро и 300 лева. Въпреки предварителния инструктаж- да си пазят чантите, част от парите да останат на сейф в  хотела и други подобни.Историята е следната: качваме се сутринта рано-около 8 часа на линия на метрото номер 7 от спирка Le Pelletier към спирка Le Louvre.Слизаме ние / аз, жена ми и колежката/ долу на спирката, пристига едно влакче и ние тичаме да го хванем. Качваме се в последния вагон,запъхтяни и доволни, че сме хванали влакчето.Около нас стоят едни негри. По едно време колежката ми вика - Знаеш ли,

този негър ме обра! Влакчето спира на спирка, аз казвам на негъра- Господине, откраднахте портмоне, сега отиваме в полицията!Слизаме с негъра на спирката, той почва да протестира, че не е той, че отива на работа и т. н. В един момент колежката ми казва , че може би си е забравила портмонето в кафенето, в което пихме преди това кафе. При това положение негърът си тръгна необезпокояван.Още се чудя с какъв акъл се захванах с него- можеше да извади нож и незабелязано да ме намушка.Благодаря единствено ,че не й откраднаха личната карта, иначе нямаше да може да се приберем -имахме полет на другия ден с Уиз.А колежката беше с платеното Уиз членство за билетите.После разбрахме, че влакчетата , отиващи за Лувъра са пълни с джебчии.

 

От цялата тази история дано все пак сте научили, че не е хубаво хората да се преценяват само по външни белези...

[П.Кръстев]

 

В интерес на истината, 2 месеца след като с върнахме, Роцев получи мейл от френското консулство в Лисабон, че са намерили личната му карта и шофьорската му книжка и ни ги пратиха по пощата. Междувременно той беше извадил нови, де. Виж, парите незнайно защо не ги намериха

 

Е, защото джебчийте са ги свили и са захвърлили документите. Някой съвестен ги е намерил и ги е върнал в полицията.   Или въпроса беше реторичен?

[Фил]

Като прочетох за Одеса, се сетих за един стар виц, където също става въпрос за този град ...

Ха-ха   , и аз като четях мнението на Пътувко се се сетих един стар виц за Одеса, който съм чувал от дядо ми, лека му пръст: 

 

Един одесчанин след дългогодишно отсъствие се връща в родния си град. Слиза от влака  на Централната одеска гара, поставя на земята двата си куфара, оглежда се и казва:

 - Ех, Одеса, Одеса, ... колко много си се променила!

В следващия момент посяга да си вземе куфарите, обаче ръцете му увисват празни, защото куфарите ги няма:

 - Е, явно някои неща са си същите!

 

Редактирано 11 май, 2016 от Фичо

[Topfly]

С цел да е по полезна темата, може би е по добре Латинска Америка да се отдели, защото там има престъпления, които са типични основно за региона. Много полезно би било освен описване на самото престъпление, всеки да опише как се е справил след това с липсата на пари, документи и т.н.

 

Аз съм лек параноик на тази тема, но прекалената ми предпазливост или късмета до сега са ме спасили от по сериозни инциденти. Насилствено или с джебчийство до сега не са ми взимали пари. Единствено на което често се натъквам са туристически клопки и опит да ме измамят на дребно.

 

За последен път в Сърбия имах случка на една бензиностанция. Исках да платя в евро и служителят ми каза сумата в евро, като аз я платих. Чак в колата се усетих, че курсът по който е сметнал беше много дървен и не отговаряше на курса на еврото обявен в бензиностанцията. По мои сметки ме беше излъгал със 7-8 евро, но не се върнах да се разправям

За такива случаи си имам един виртуален фонд “глупав турист“, който го зареждам с 30-40 евро. Ако в едно пътуване ме излъжат с по малка сума, фондът ме “компенсира“ и аз душевно съм спокен, че всичко е ок

Редактирано 11 май, 2016 от Topfly

[rahan-le fils]

От цялата тази история дано все пак сте научили, че не е хубаво хората да се преценяват само по външни белези...

Определено не съм расист, работя с пациенти сред които има всякакви ,а не само кинозвезди.Общуването с хора е сложен психологически процес, на който влияят много неща.Да опиша още малко случката- определено , след последващия по-късен анализ на ситуацията се потвърдиха съмненията за негъра-джебчия.Първо-последен вагон, забързани туристи, джебчията се доближава до чантата, отваря ципа, на пода на вагона пада кутия български цигари, които са били в чантата върху портмонето и портмонето вече липсва.Но това ми стана ясно по-късно.След тази случка получихме стрес, когато ползвахме метрото.За нас си извлякохме следните поуки при ползване на парижкото метро и друг обществен транспорт- никога да не бързаме да се качваме на влакчето в последния вагон, особено ако е препълнен. По добре да пропуснем 1-2 мотриси. Качване в предните вагони-от 1 до 3-ти, които са по-свободни. Избягване на ползването на метро в час-пик, ако е възможно/ тръгване по-рано или малко по-късно/.Най-важното-осигуряване на безопасен периметър около себе си и багажа и контрол през цялото време.Внимание насочено към безпричинно близкостоящи, бутащи се,странно държащи се хора-по възможност да няма в близост хора. Важните неща-пари и документи, под наблюдение, в предните джобове и ръцете върху тях.

[captain_oveur]

За последен път в Сърбия имах случка на една бензиностанция. Исках да платя в евро и служителят ми каза сумата в евро, като аз я платих. Чак в колата се усетих, че курсът по който е сметнал беше много дървен и не отговаряше на курса на еврото обявен в бензиностанцията. По мои сметки ме беше излъгал със 7-8 евро, но не се върнах да се разправям

За такива случаи си имам един виртуален фонд “глупав турист“, който го зареждам с 30-40 евро. Ако в едно пътуване ме излъжат с по малка сума, фондът ме “компенсира“ и аз душевно съм спокен, че всичко е ок

 

Ти гледай да не научат сърбите за тоя твой фонд, че...Ще се наложи да му увеличаваш капитала 

[Фил]

След тази случка получихме стрес, когато ползвахме метрото.За нас си извлякохме следните поуки при ползване на парижкото метро и друг обществен транспорт- никога да не бързаме да се качваме на влакчето в последния вагон, особено ако е препълнен. По добре да пропуснем 1-2 мотриси. Качване в предните вагони-от 1 до 3-ти, които са по-свободни. Избягване на ползването на метро в час-пик, ако е възможно/ тръгване по-рано или малко по-късно/.Най-важното-осигуряване на безопасен периметър около себе си и багажа и контрол през цялото време.Внимание насочено към безпричинно близкостоящи, бутащи се,странно държащи се хора-по възможност да няма в близост хора. Важните неща-пари и документи, под наблюдение, в предните джобове и ръцете върху тях.

Да се гони влакче на метрото където и да е по света, при положение че в нормален час следващата композиция ще дойде след 2-3 до 5 мин., няма особен смисъл.   

Всички описани от теб  стресове, притеснения, нерви и пр. и сложни предохранителни мерки се избягват лесно и просто с използването на подобно портмоне за врат, което се носи под дрехите.   

Доста трябва да те разсъблекат, за да стигнат до него.     

Говоря за обикновени джебчийски набези, разбира се, при разни въоръжени обири (да не дава господ) нещата вече са съвсем различни...

 

Редактирано 11 май, 2016 от Фичо

[Isa]

Никога и никъде не са ме обирали. 

По всяка вероятност се дължи на факта, че първо не ползваме публичен транспорт, а или таксита или ходим пеш и не по-маловажното не се държим и изглеждаме като туристи. 

Забелязала съм, че повечето хора, когато пътуват по света обличат типично "туристически" дрехи - сандали с каишки или маратонки панталони с джобове и до коленете или тип "капри" за жените, тениски, фотоапарати на каишки на врата, характерни шапки, раници и прочие... 

Ние си ходим "нормално" облечени, по възможност както се обличат местните и не се набиваме на очи. С бижута никога не прекалявам. Снимки почти не правя, а когато правя ползвам малък (фул фрейм) апарат, който си нося в дамската чанта. 

[Еминко]

Мен ме обраха на 2 май тази година в ресторант в Мадрид.След сигурно 30 екскурзии по разни части на Европа за 12-13 години ми се случи за първи път. Та значи дори и късметлия като мен не се оказва застрахован. Или просто съм вече с притъпени сетива .:-)).Обраха ме класически, като са бръкнали в раничката метната на стола!!Като връщам лентата назад почти съм сигурен ,че сервитьора беше също замесен в схемата. За моя радост случката беше "малкия дявол" .Откраднато ми беше портмонето с 70 евро, кредитна +дебитна карта и лична карта. Аз винаги ходя и с паспорт и карта в чужбина, така че не се наложи да спя на пейките пред Бг посолство в Мадрид:-)).Нямам никакви липси по картите, просто усетих липсата след 10 -15 минути и веднага се обадих на банките.

Този случай + загубата на торбичка със сувенири от стадион Сантяго Бернабеу обаче ни най-малко може да помрачи чудесните ми впечатления от този град. Да си призная тръгнах леко предубеден към Мадрид ,но останах приятно изненадан. Ако е рекъл Господ ще се върнем втори. трети път там с децата!

[Фил]

 и не по-маловажното не се държим и изглеждаме като туристи. 

 

Ъъъ....  , когато човек е в страна, където населението е от друга раса, това е някак трудно постижимо 

Редактирано 11 май, 2016 от Фичо

[bad kid]

Да чукнем на дърво не са успяли да ме оберат до сега.

Почти успешен опит направиха едни добре облечени парижанчета от марокански/алжирски произход на стълбите на метрото на Порт Мейо. Успяха да ми бръкнат в джоба на якето където си прибрах по невнимание портмонето, което ми е специално подбрано достатъчно малко, за да го нося в предния джоб на панталона. Но човек като стане в 4 за летището, после 3 часа полет, после още 2 автобус...и малко се разсейва.

 

Иначе принципно не се старая да не приличам на турист, обикновено съм с ДСЛР с достатъчно видим обектив.

[AlexandraKo]

Ъъъ....  , когато човек и в страна, където населението е от друга раса, това е някак трудно постижимо 

Фичо, разсмя ме Веднага си се представих мене си в Азия - руса, бяла голяма, внушителнаааа, измежду дребосъчковците виетнамци, камбоджанци, малайзийци  и други подобни сладурковци, дето са ми  тооочно до пъпа ;) Кат бяла лястовица съм, как да се скрия, че да не мязам на турист? :unsure:

[Isa]

Ъъъ....  , когато човек е в страна, където населението е от друга раса, това е някак трудно постижимо 

 

 

Разбира се е много по-лесно е да не изглеждаш като турист, когато си в Европа, но по целия свят вече живеят европейци, бели и руси също. Ако си с раница на гърба, комбат панталонки и фотоапарат на врата, абсолютно навсякъде си турист без значение от всичко останало, включително расата. 

[Роца]

Абе, лошото е, че аз така си изглеждам понякога и като се мотая из столицата, особено, когато ходя да снимам - раница на гърба, апарат в ръка и дънки с тениска (най-често от гийко-нърдовски тертип) на гърба . Пък после се чудя защо ми предлагат ключодържатели с айфеловата кула

[Георги Матеев]

Фичо, разсмя ме Веднага си се представих мене си в Азия - руса, бяла голяма, внушителнаааа, измежду дребосъчковците виетнамци, камбоджанци, малайзийци  и други подобни сладурковци, дето са ми  тооочно до пъпа ;) Кат бяла лястовица съм, как да се скрия, че да не мязам на турист? :unsure:

 

Е как, отваряш си устата и на перфектен китайски (примерно) обясняваш че си родена там, но си имала лошия късмет родителите ти да са бели лоши европейци... 

[Tsanev]

Слава Богу, не са ме обичали. Но станах свидетел на схемата в Римското метро. Група хлапета + двама възрастни. Хлапетата търчат из вагоните (които не са много пълни) и се бутат в пътниците "случайно", опитвайки ги по чантите. На спирките забързано влизат и излизат от вагона, и причакват момента на затваряне на вратата, и в последните секунди дърпат чантата на някой влизащ/излизащ пътник (съответно отвън/отвътре).