Прескочи до съдържание

Танзания или нашата малка Занзибарска сватба


Яничка

Препоръчани мнения

Присъединявам се към всички пожелания  тук за взаимност, лекота, топлота и широки усмивки по широките друми на света от сърце!

Бъдете здрави и се радвайте на всеки красив миг, който ви поднася вселената,

а трудните споделяйте, за да се преодоляват по леко!

Честито ви!

  • Харесвам 8
  • Благодаря 1
Връзка към коментар

Супер романтично!

Чакам с нетърпение продължението.

 

 

------

преди 2 часа, Яничка каза:

... Годеж в Севиля, моминско парти на Amalfi coast... какво по-логично продължение от сватбена церемония в Занзибар...

Къде ли ще се роди първото бебче... 👶🤞

 

Можем да организираме залагания :wink:

  • Браво 1
  • Смея се 13
Връзка към коментар
преди 13 часа, Яничка каза:

Взехме го от BOBBY CAMPING SAFARIS по препоръка на @FlyTraveler и останахме доста доволни. Уговорихме 775$ на човек (бяхме четирима) при спане в палатки в basic къмпинги. Fly, благодаря ти за полезните съвети 🙂


За нищо, аз не съм се занимавал изобщо, просто си мисля, че тези са доста добри в ниския ценови диапазон. Никога не съм ги ползвал, но съм си комуникирал с тях и ми бяха харесали. Препоръчвал съм ги и на приятели от този сайт, които бяха доволни. Сега една друга фирма, която по принцип прави по-скъпи сафарита и която познавм добре е започнала да предлага и бюджетни къмпингови такива, но по времето, когато ми писа, още не бях получил мейла. Няма значение, важното е, че сте изкарали добре. Трудно е да се изкара зле в Серенгети и Нгоронгоро. 🙂 

Още веднъж, честито за сватбата! Да празнувате мнооого годишнини на различни красиви места по света!

  • Харесвам 5
  • Благодаря 1
Връзка към коментар

Присъединявам се и аз с пожелания за дълги години изпълнени с любов, с много взаимност и разбирателство, с уважение и много общи сбъднати мечти!  :wub: 

 

Един купон, който пропуснах по независещи от мен причини, но сега ще чета с удоволствие.

  • Харесвам 4
Връзка към коментар
Преди 1 час, Яничка каза:

...

Към обяд аз и Иво кацнахме в Занзибар..

...

 

A-a-a, Иво.   Записан е в тефтера. :wink:

 

---

Дано не ти секне ентусиазма да пишеш и за следващите дни толкова подробно. Освен за нас да четем  ще е чудесен спомен за вас. 

Ще видиш след време какво голямо удоволствие е да си припомняте чрез написаното...

 

  • Харесвам 6
  • Благодаря 1
  • Смея се 7
Връзка към коментар

браво, Яничка! поздравления и за повода, и за чудесното и полезно описване на пътешествието 🙂 много ми харесва, когато освен емоции, хората споделят и практични детайли

  • Харесвам 3
  • Благодаря 1
Връзка към коментар
преди 2 часа, ven62 каза:

A-a-a, Иво.   Записан е в тефтера. :wink:

---

Ще видиш след време какво голямо удоволствие е да си припомняте чрез написаното...

 

И в моя, отпреди 3 години 🙂

Благодаря ти, @ven62. Идеята е страхотна, ще си препрочитам след време. Ентусиазъм имам, стига да знам, че на някой ще му е интересно да чете 🙂

преди 1 час, jul каза:

Еха! Поздравления и пожелания за още много цветни преживявания и спомени! 

Благодаря 🙂

 

преди 1 час, antea каза:

браво, Яничка! поздравления и за повода, и за чудесното и полезно описване на пътешествието 🙂 много ми харесва, когато освен емоции, хората споделят и практични детайли

Благодаря 🙂 Надявам се информацията да е полезна за други магеланци, така както темите във форума са полезни за самата мен 🙂

 

ДЕН 2:

Юхуу, първи ден на истинско сафари! Денят ни започна рано-рано - Амири ни взе от хотела в 6 ч., Надето беше уговорила с хотела да ни дадат закуската to go и приключението започна 🙂

Накратко за подготовката за сафарито: Офертата ни включваше такси за парковете, къмпингите, собствен готвач, който пътуваше с нас (който ни изненада с много вкусна храна - дори не съм очаквала, че в такива полеви условия може да имаме първо, второ и десерт), спане в basic палатки за двама, спални чували и матраци, минерална вода. Накрая на пътуването оставихме бакшиш - прието е да се оставя на гида по 10$ на човек на ден и на готвача по 5$ на човек на ден. При пристигане в къмпингите гидът се захващаше с опъване и почистване на нашите палатки и почистване на джипа (който в края на всеки ден беше прашен и мръсен), а готвачът запретваше ръкави в кухнята.

За сафари е важно да имате дрехи с дълги ръкави и дълги панталони, предпазващи от комари. На място си купихме местен репелент срещу комари, но дори и с него те ни изпохапаха навсякъде 🙂 Надето беше проучила, че е препоръчително дрехите да са в светли цветове, защото черно и тъмно синьо привличат комари и мухата цеце.

Макар и многократно използвани от други хора, ползвахме спалните чували, предоставени от фирмата, за да не заемат излишно място в багажа ни, а от Декатлон си взехме чаршафи за спални чували.

---

Сутринта гидът ни остави на приятно местенце, където закусихме и имаше тоалетна, защото през по-голямата част от сафарито няма възможност да се ползва такава. Там имаше магазинче за чай, сувенири, напитки и т.н., което както всички останали в Танзания ми направи впечатление, че хич не са ниски цените там.

20220131_090701.jpg.c597eabbb0e3a5166e63a13baa792937.jpg

 

20220131_091929.jpg.a14b5156548a79bf2561ef4875ae7804.jpg

 

20220131_093252.jpg.f2f11dabf7df5e9f9c80ff1eb26b84d7.jpg

 

Имахме чудесен ден, изпълнен с близки срещи с много животни в Серенгети, а в края на сафарито събрахме и The Big 5:

 

20220131_094351.jpg.422ab925bfb328a1e4e028f04b679640.jpg

 

20220131_105707.jpg.b41ff09ebf01daed7379c2f4a62a9591.jpg

 

20220131_104651(0).jpg.7e752ddd23f96704426d11d51e6f43cb.jpg

 

Гледка към кратера на Нгоронгоро:

20220131_110926.jpg.ad043bf6f33c70ec497657c0e122ca9b.jpg

 

20220131_111505.jpg.e216996dc9aab6f87753818de1dccb60.jpg

 

20220131_111854.jpg.1931a496482c34fb262062b0b948446a.jpg

 

 

 

20220131_120858.jpg.64ea8ed95e167b48dd66328212d0360d.jpg

 

20220131_131703.jpg.390230ee4cfe462e0ba9ce5ab152e2f5.jpg

 

20220131_133750.jpg.39a1a00f1b92b0ac3de0fb59d56e2f15.jpg

 

 

 

20220131_151836.jpg.fa94d6ae1279510656230c6cf7388205.jpg

 

20220131_152536.jpg.a5372b1dbb4446c3a8a2b14d398b889c.jpg

 

Този очевидно не беше в настроение за лов, лежеше до пътя и дори се въргаляше като малко коте:

20220131_152716.jpg.7d36ed1bf0e2713d5038e72c3c766099.jpg

 

20220131_153727.jpg.ae2308aa025736dbeac19c1481ea8b96.jpg

 

20220131_153952.jpg.380e56fe4f7a9ff363be4d41a7a1d736.jpg

 

Тези също бяха преяли и не проявяваха никакъв интерес към намиращите се в близост антилопи гну:

20220131_155440.jpg.aa1d2db33051f87966bb2bb4fe82f2df.jpg

 

20220131_162113.jpg.6e2fcf117000d5a8161b4a379a697500.jpg

 

Тук цари безвремие, прекъсвано от време на време от мързеливата прозявка на някой хипопотам:

20220131_165221.jpg.6e939fed126fbd6a08d05f0444217a01.jpg

 

20220131_172256.jpg.18ea91634dd34c1378630dc38620142d.jpg

 

20220131_180303.jpg.3caea68c4990ebf221b7209490d7adb1.jpg

 

Дъга:

20220131_183520.jpg.d8020341ef834b9ced463ea4e3fd411e.jpg

 

20220131_184050.jpg.8b5d0877d2c374b02ffd4144a1edb268.jpg

 

20220131_184454.jpg.b7f5f6fd50143f5449c0343444da906a.jpg

Джиповете бяха с отварящи се покриви, от които  удобно се виждаше и снимаше. В колата бяхме само ние четиримата и всеки имаше пространство и място да снима.

В движение си зареждахме техниката от контактите в джиповете, защото не във всички къмпинги има ток.

 

Масаи:

 

20220131_134032.jpg.7177f28d520e43d5accafce97338eab0.jpg

 

Културен обяд и продължихме по пътя си:

20220131_145515.jpg.a6dd68dddd4510400eb25e48141ca617.jpg

 

Какво по-хубаво да отидеш на някое зачукано място и пак да чуеш българска реч? Неочаквана среща с магеланци:

 

20220131_151405.jpg.e697cf666b63b1e20dbcc6e6e0f3d995.jpg

 

Понеже тормозихме гида да спираме до всяка животинка, денят бързо се изниза и пристигнахме в къмпинга привечер. Тази вечер беше отредена по програма на Seronera Campsite, но когато пристигнахме там, се оказа, че е пълно и се насочихме към Tumbili Camp, в който освен нас имаше само още 5-6 човека и персонала.

 

В очакване на вечерята - епизод 1:

20220131_212555.jpg.53aaa9956eca1e9b2b9776bf23f3def1.jpg

 

Очакваше ни интересна нощ - къмпингът не е отделен от животните с никаква ограда. След вечеря последва дружно миене на зъби с фенерче и оглеждане на всички в страни дали в тъмното не гледат чифт очи от някой храст (чешмите бяха на открито). 

За щастие спя дълбоко и непробудно, защото сутринта Иво ми каза как чувал хиени да вият от доста близко. Тогава още не бил притеснен, но когато чул лъвове да вият, всякакво желание за нощно излизане от палатката и ползване на тоалетна мигновено се изпарило 🙂

 

  • Харесвам 42
  • Шок 2
  • Браво 4
  • Смея се 1
Връзка към коментар

Аз обичам да чета твоите разкази 🤗  Концентрацията ми е около 1 от 10, но ти успяваш да прокараш някакво знание и в моята глава. 

 

Наистина ли ви хапеха комари 😭? Аз съм се самоубедила, че щом веднъж не са ни хапали, това си е стандарт за района. И че там икаридинът действително помага.

 

  • Благодаря 1
Връзка към коментар

Яничка,възхищавам се на пътешественическия ти дух,на чудесното ти чувство за хумор и на умението ти да вдъхновяваш.Гледам снимките ти и във ФБ и тук-много хубаво е,че за всеки кадър даваш информация.

За мен е удоволствие,че имам възможността да чета и да се радвам на енергията ти и невероятно интересните ти пътешествия!

Благодаря ти!

  • Харесвам 4
  • Благодаря 1
Връзка към коментар
преди 2 часа, Lindt каза:

Аз обичам да чета твоите разкази 🤗  Концентрацията ми е около 1 от 10, но ти успяваш да прокараш някакво знание и в моята глава. 

 

Наистина ли ви хапеха комари 😭? Аз съм се самоубедила, че щом веднъж не са ни хапали, това си е стандарт за района. И че там икаридинът действително помага.

 

Благодаря ти. Твоите разкази са далеч по-увлекателни 🧸

О, да, хапеха ни постоянно комарите, макар да имахме 3 различни репеленти.  Не съм ползвала икаридин. Мерси за инфото, другият път ще се обзаведа 🙂

 

преди 2 часа, jungfraujoch каза:

Яничка,възхищавам се на пътешественическия ти дух,на чудесното ти чувство за хумор и на умението ти да вдъхновяваш.Гледам снимките ти и във ФБ и тук-много хубаво е,че за всеки кадър даваш информация.

За мен е удоволствие,че имам възможността да чета и да се радвам на енергията ти и невероятно интересните ти пътешествия!

Благодаря ти!

Благодаря 🌏🌐🏜️

 

За местните сим карти забравих да кажа. На летището в Занзибар ги предлагат за 25$. В последствие на един от пазарите с много пазарлък си взехме 12 GB за 1 месец за 30 000 TSh (13$). За бога братя, пазарете се 🙂  Има няколко местни оператори. С Иво съзнателно си взехме карти на различни оператори - бяхме чели, че имат различно покритие. Моята беше Vodacom, а неговата - Zantel. Първата определено имаше по-добър обхват. Самото пазаруване на сим карти ни изгуби супер много време, защото на много места продават карти, с които само можеш да си заредиш кредит, а ние търсехме такива, които да са регистрирани и готови за ползване. Освен това трудно ги подкарахме. Човекът, който ни ги продаде, положи неимоверни усилия да ги настрои и точно когато си тръгнахме от неговата сергия, се оказа, че картата на Иво не зарежда сайтове. Иначе всички места за настаняване, които ползвахме, имаха интернет, но по някога сигналът беше слаб.

Ммм, за плодовете да споделя - покрай коронката бях забравила вкуса на истински ананас! И на истинско манго! Наситихме се и на passion fruit и малки бананчета. За първи път опитахме червен банан и се оказа най-вкусен (той е и по-скъп от другия вид банани):

20220131_094238.jpg.2ea9a021193b33cad306273c015db698.jpg

 

По време на престоя ни в Stone Town се проведе музикалният фестивал Sauti Za Busara. Първоначално идеята да чуем на живо автентична музика много ми допадна, но цената за чужденци от 90 000 TSh [40$], обявена на сайта на събитието, бързо ме отказа.

Едно от местата, които целенасочено не посетихме в Stone Town, беше Freddie Mercury Museum. Четох, а и други магеланци са ми казвали, че т.нар. музей представлява една единствена стая, основно със снимки на Фреди. Който проверява интерес, входът е 8$ и работи до 18 ч. 

Да се има в предвид, че в Танзания не приемат долари с емисия преди 2009 г.

Това са трите думи на суахили, които мигновено научихме - Jambo (Здравей), Karibu (Добре дошъл) и Asante sana (Много благодаря).

За рент-а-кара забравих да кажа, че към цената на наема слагат едни задължителни 10$ за шофьорска книжка. Движението е обратно. Бях чела, че местната полиция е много корумпирана. Затова когато ни спряха за проверка, рязко се оказа, че никой в колата не говори английски 🙂 Говорихме им на български, едвам се сдържах да не прихна от смях, но накрая ни върнаха документите и ни казаха да си вървим по пътя 🙂

  • Харесвам 27
  • Благодаря 1
  • Смея се 1
Връзка към коментар

ДЕН 3:

Юхууу, втори ден сме в Серенгети! Ставаме по тъмно, щото работа ни чака:

20220201_055159.jpg.b36e310b809826844de76cd5e52d391a.jpg

Трябва да призная, че очаквах спането в палатка с най-малко търпение. Да се чете като "очаквах да е голяма мъка". То пък взе, че ми хареса 🙂 Палатките бяха удобни и чисти и самият факт, че наоколо има животни, добавяше нотка приключение. Ако бяхме в някоя луксозна лоджа, не че нямаше да ми хареса, но когато съм на път, нямам никакъв проблем да излизам от зоната си комфорт, за да опитам нещо ново или нещо, което не съм правила.

Забравих да ви покажа при какви полеви условия нашият готвач готвеше вкусна храна всеки ден - на газов котлон и при минимално осветление. Смея да твърдя, че на всички ни беше много вкусно 🙂

20220131_203344.jpg.e211bd754e244f5bfec747a1c50a1380.jpg

 

На закуска в трапезарията прелитаха различни птички:

 

20220201_064924.jpg.a6d10b62d8630a76f39c5a350a5bd3c2.jpg

Днес видяхме доста животни, макар времето да се беше смръчкало и да бяхме оклюмали 🙂

Може да се кажа, че беше денят на жирафите - имаше моменти, когато бяха от двете страни на пътя, както и такива, в които бяха толкова близо до джипа ни, че си направихме селфи с тях:

20220201_075326.jpg.11de0adfe69deef9b4c31959f058df51.jpg

 

20220201_092650.jpg.fa82ae2637261a0a844f21b88aa67fee.jpg

 

И още диви обитатели:

20220201_075738.jpg.b91d89e8d4e4e12fb410edd62e1ed458.jpg

 

20220201_083351.jpg.e4bb13bfc934cf2b7b31af617b08016c.jpg

 

20220201_083834.jpg.64331e506039b7a1551957511d1fb2de.jpg

 

20220201_084754.jpg.f3a8d5d8982a1363e7eda55637d0269f.jpg

 

20220201_084800.jpg.2f60f90291496da69b3c88c19edf7cfc.jpg

 

Тук сме до поредното струпване на хипопотами, които си имаха своя напрегнат живот и грижи:

20220201_094021.jpg.491a62ddf875a3fa03f21258899f6052.jpg

 

Бяхме се събрали доста туристи и "паркингът" се напълни с джипове:

20220201_094124.jpg.9a8916532c32f1205bd5c07e6852c0f5.jpg

 

Попаднахме на малко прилепче, което явно се беше дезориентирало и беше попаднало в мивката на тоалетната. С помощта на нашия готвач излезе от там и излетя навън, на сухо:

20220201_095600.jpg.50beb8069e786cae7c0ba13d4d75fbf8.jpg

 

20220201_100441.jpg.c5509a365ddb8c6535a67b64300e9c56.jpg

 

Винаги съм мислела, че мангустите изглеждат така:

1.jpg.e35e7b65953cb5305610632a7db05ede.jpg

 

Оказа се, че са далеч по-симпатични:

20220201_104554.jpg.345e1e5e0de4f0653718db5009740eb4.jpg

 

20220201_104901.jpg.9c4b0230af1a7d7dc85ef289f47cdf8d.jpg

 

А на две съседни скали лениво се бяха излегнали два лъва:

 

20220201_113636.jpg.80d0f046390548d412cd8494557c7481.jpg

 

Видяхме доста хиени:

20220201_125550.jpg.13bf49c5463a09859206ce059f2b856f.jpg

 

Направи ни впечатление, че на доста места са оставили да виси тъмно син план (да не кажа парцал 🙂 ). Надето се позаинтересува и се оказа, че го оставят, за да привлича мухата цеце, вместо да налита на туристите.

Днес за разлика от вчера стигнахме до къмпинга по светло - в Simba Campsite условията бяха много по-добри от вчера, имаше доста повече палатки, в банята имаше топла вода и имаше ентусиасти, които си взеха душ. Първо се разходихме до кафенето, в което продаваха overpriced шоколадчета и чай, после докато чакахме да ни сготвят вечеря, Надето и Иво поиграха малко на футбол с децата в кампа:

20220201_174258.jpg.1e41629c9c055904f094d03c41835cd5.jpg

 

20220201_174608.jpg.3bc7b54cbc35f7010389ae0fff7275a6.jpg

 

20220201_180248.jpg.43c00dd57a2655cbb07a0b0c2f935407.jpg

 

Гледката от къмпинга хич не е за изпускане:

 

20220201_180955.jpg.f29afe7e1aaef3669a29be12c29e206d.jpg

 

20220201_181604.jpg.e8abdc92daecfb06ace2f7330f30909c.jpg

 

20220201_181931_031.jpg.f5977a9a4690a4b57303333e95d27ebd.jpg

 

20220201_185111.jpg.4936807d1c3567b40e98a275f2f67f4f.jpg

 

Тази нощ се увих като ескимос - в Нгоронгоро е доста студено, заради по-високата надморска височина (2300 m above sea level). През нощта почна да вали, но за щастие на сутринта в палатките имаше съвсем малко вода и останахме сухи.

 

Следва...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  • Харесвам 44
  • Браво 2
Връзка към коментар

ДЕН 4:

Тази нощ, докато спахме в палатката, чух как някой хрупа трева на сантиметри от главата ми. Опитах се да игнонирам звука, за да не се замислям дали е бивол или нещо по-притеснително. Сутринта, с излизането от палатката бяхме възнаградени с чудесна компания - стадо зебри кротко си пасеше на метри от нас и дори си направихме селфи с тях:

20220202_065353.jpg.f76555b8d520d3099662b10c8cbef740.jpg

 

20220202_065451.jpg.70bab54300813eecaee045e6cfffd948.jpg

 

20220202_065549.jpg.b47a68bf6ee47494c17fcaaa82529b16.jpg

 

На закуска гидът ни каза, че вероятно биволи са пасяли през нощта до палатките.

 

Днес сме в Нгоронгоро. Времето е начумерено, но пак има животинки (то на хубаво време и баба знае 🙂 )

 

Грация:

20220202_075945.jpg.9c77469cf4686e04b373ed5f02053a3e.jpg

 

Първо правило, когато си на сафари и искаш да снимаш животни - всички ти показват най-вече дупето си 🙂

20220202_081121.jpg.930a48b56d0eac35c88987d66d4c81cf.jpg

 

20220202_084110.jpg.abc79a1311de5c464358413ad7875800.jpg

 

20220202_084546.jpg.6d5a7f254187830b93790461d64c6fb0.jpg

 

Езеро, пълно с розово фламинго:

 

20220202_090128.jpg.251ffab41268fb4fb9745a9622b19f76.jpg

 

20220202_091224.jpg.ce30a0a3b7f73ca0fe9aceb5ee7814d5.jpg

 

20220202_092126.jpg.3f562f604517461b685eda8d56b3d28d.jpg

 

20220202_093430.jpg.3ec86342448684690048b50ac78d4d7b.jpg

 

20220202_093544.jpg.dc5104d96897a9f2afce433252c1e18a.jpg

 

20220202_104754.jpg.68056c517de0385933afc6491ca91155.jpg

 

20220202_105425.jpg.14d935f8b49a75bf43f4db49869c7eb5.jpg

 

И за да завършим The Big 5, видяхме от далече носорози. Снимката е много пикселизирана, по-близо нямаше как да идем до тях:

20220202_113113.jpg.87183ebbdf93c30cebca209234eb3848.jpg

 

Следобед отново се върнахме в Simba Campsite, а там ни чакаше приятна компания:

20220202_122744.jpg.71a6daa4b66d483d39e5f9877e38640d.jpg

 

Ех, дойде време да свърши нашето сафари и да се отдадем на луксозен живот (както каза в последствие един познат на Камелия и Евгени, като видял украсената маса за сватбата - "милионерски живот") 🙂

На път за Аруша обаче се оказа, че валнал малко дъждец, един автобус изпаднал от пътя и затворили. Стана задръстване, не пускаха да минават коли в двете посоки. Чудесен момент да си направим софра върху джипа, като за последно. Модел - @Desi75, колекция - пролет - лято 🙂 :

20220202_131339.jpg.d715a5ebbf05d7ec65f92b5702c2d5ce.jpg

 

20220202_131641.jpg.102fd89f650a3aa8674e87e20fa5e2fe.jpg

 

В Аруша се сбогувахме с нашия гид и готвач. На изпроводях Murtaza, от когото бяхме взели сафарито, се обади по телефона и за пореден път ми напомни да му напиша ревю. Като цяло останахме много доволни от всичко, храната беше вкусна, гидът отговаряше на всичките ми досадни въпроси, спахме в чисти палатки и т.н., но това агресивно напомняме да им напишем ревю доста ме подразни.

 

От Аруша трябваше да стигнем до град Моши, където имахме нощувка в една къща с приятно дворче, която Надето намери от Airbnb:

20220203_090349.jpg.05e6604178b8afdfc63eb68c46170bc5.jpg

 

Оттървахме се от досадното пазарене с местните таксиметрови шофьори, ползвайки арр, който работи само за Аруша - inDriver:

image.png.f965d699843777d8d6475e2ecd4cb118.png

Ползвах го и в Египет и останах много доволна. След задаване на начална и крайта точка, шофьорите предлагат цена и имаш възможност да приемаш предложената цена или да bid-неш за по-ниска. Плащането е само кеш. Има възможност за оставяне на ревю на шофьора.

Тамън бяхме седнали в една пицария да хапнем и дойде нашият превоз - сравнително ново микробусче, като за четирима човека и багаж. Разстоянието Аруша - Моши е около 2 часа. Пристигнахме по тъмно. Вълнувахме се - тази вечер щяхме да спим на легла и да минем през врата 🙂

 

Следва...

  • Харесвам 38
Връзка към коментар

ДЕН 5:

Днес сме в Моши и ще ходим да се наводопадим 🙂  Всъщност си бяхме оставили един ден след сафарито да разгледаме още нещо от Танзания и водопадът Materuni се оказа приятна възможност малко да се раздвижим и да се разходим из джунглата. По принцип предлагат турове до водопада и ги съчетават с посещение на кафеена плантация. Този тур се продаваше онлайн за 40$/човек. Въпросната плантация е минАла покрай плантация, но трябва да призная, че беше забавен завършек на деня. Оставихме тази активност, както и всички останали турове, да ги букнем на място, където цените са доста по-ниски. Неприятна изненада обаче беше, че на място за този тур искаха още по-висока цена. Затова просто си взехме такси до водопада за доста по-малко пари. Не минахме и без пазарлъци. Собственикът на AirBnB-то ни викна такси, дойдоха двама - шофьорът и някакъв, който го раздаваше шефче. Той обади една цена, а шофьорът по-ниска. В крайна сметка се разбрахме да ни закара и върне от двете места само за 80 000 TSh (35$) за четиримата и да ни бъде гид. Всъщност таксиметровият шофьор се оказа много свястно и скромно момче. Свърши ни чудесна работа и присъствието му беше ненатрапчиво. Преди да се стигне водопада има каси - там се плаща 10 000 TSh "входна такса" на човек. Освен това там се подвизават местни, без които уж не може да се качиш до водопада, щото и те искат пара да изкарат - още 10 000 TSh. Но ние вече си имахме шофьор и гид в едно и нямахме нужда от техните услуги. От паркинга, където оставихме колата, до водопада Materuni беше около 30 мин. пеша. По пътя е джунглесто и гледките са много приятни:

20220203_104606.jpg.50855531b2fb9428b40366a9b1852123.jpg

 

20220203_103628.jpg.cc87ad9d5cfe5503a8a1d419c7021f91.jpg

 

20220203_103306.jpg.1bf5a7cd620ab3e65ab6fa12abe5bc5a.jpg

 

20220203_105220.jpg.41ab4486fd1b0ab6650f727dab079022.jpg

 

20220203_111618.jpg.b4720586950086d2a80f2457d94a4be6.jpg

 

20220203_112748.jpg.584dfeb0edd308599da154d41fb9b5d5.jpg

 

Надето даже се изкъпа под водопада и каза, че е много освежаващо.

20220203_112943.jpg.7cd7b8abd3be2f82b07eb197e56e4e20.jpg

 

20220203_113205.jpg.f827ae2c3b774f7bca4ae45281211b56.jpg

 

Магистралка:

20220203_103501.jpg.cf3552882dd90ce38ce178164234f82b.jpg

 

По пътя може да си купите плодове:

20220203_121107.jpg.29608a264c0ea82a0c4f5c9b986b5779.jpg

 

20220203_122629.jpg.6b6c3556d47572a2686a277c0fcc5260.jpg

 

Стигнахме до т.нар. кафеена плантация. Тук входът е 5000 TSh/човек. Там ни показаха процеса на правене на кафе, даже и ние участвахме в него, че даже се получи нещо, което ставаше за пиене:

20220203_131330.jpg.dabaf01c9a1484ed5e6927b93ba46040.jpg

 

20220203_131524.jpg.691d62665d73d9ca0fc51561dab4123b.jpg

 

Всичко това се случва с песни и танци и колкото и да бях скептична към това мероприятие, ми стана забавно, почнах и аз да пея с тях и да се усмихвам 🙂

Ето, кафето е готово, пихме от него:

20220203_132437.jpg.3b73cc72b82fb42d1f6a446070889603.jpg

 

Привечер имахме вътрешен полет Килиманджаро - Занзибар. Нашият багаж чакаше приготвен в AirBnB-то. Преди да го вземем помолихме шофьора на таксито да ни закара до някое местно заведение. За някои денят завърши така:

20220203_150600.jpg.8742053fe9c0c8f12315d98a9f9f7def.jpg

 

а за мен - с mango juice.

Пак със същия шофьор направихме трансфера от Моши до летището в Аруша. Договорихме 50 000 TSh за колата.

От летището в Занзибар взехме такси за 4-ма човека до Стоун Таун за 15 000 TSh.

 

Следва...

  • Харесвам 31
Връзка към коментар

ДЕН 6:

Почивката в Занзибар има своята специфика 🙂 Например спират тока и водата през деня или пък тръгнеш на някъде и към теб се прикачи някой местен да ти показва пътя, за да изкара някой лев.

Наближаваше денят на сватбата и си бях наумила да ми направят татуировка с кана. Исках даже да е бяла, нещо като тази:

1.jpg.1e9b48373cf4f6b4b4a7e9e1e23560e0.jpg

Уви тия работи не стават ласт минът и се сдобих с рисунка в класическо червено. Белият цвят повече щеше да върви на сватбената рокля, но пак бях доволна 🙂

То хубаво, но единствената възможност за това беше в деня на пристигане в Стаун Таун, и то вечерта. Бяхме отседнали в гето, но апартаментът беше излъскан, че даже кич. След като ме увериха, че е безопасно да се разхождаме по тъмно, към 22:30 ч. обиколих квартала и намерих няколко beauty салона. Единият даже даваше вид на работещ, почуках, взеха че отвориха и ми казаха къде да отида на другия ден сутринта, за да се сдобия с кана. Така че в 9:00 бях пред салона за красота и за 10-15 мин. ме изрисуваха.

Днес окончателно се сбогувахме с живота на палатка и потънахме в лукс 🙂 Имахме 3 нощувки във Fruit & Spice Resort Zanzibar и понеже имахме специален повод, отседнахме в Honeymoon villa-та. Имахме си 2 стаи, собствен басейн и джакузи, място за плаж, отделен достъп до океана, а на плажа на ризорта имахме отделна кабинка с шезлонги и хамак:

 

20220204_133138.jpg.8fe2ef11145f3dfdeb248afd94434692.jpg

 

20220204_133203.jpg.ce4abd15ce76114074d86f17a1a92c53.jpg

 

20220204_133215.jpg.c1210681c8960894dc901cd160f5e081.jpg

 

20220204_133325.jpg.1a0a60de691905f0e20e88f336b53a4d.jpg

 

20220204_133346.jpg.7853cf477088d7f357d2cbd3608e4603.jpg

 

20220204_170919.jpg.15ef630991975e4b83a3301664477550.jpg

 

20220204_170950.jpg.ccceb929d2f21aeabfd6933caccef528.jpg

 

20220204_171003.jpg.8c4acb25c939f83fa7d83e3c05c70474.jpg

 

20220204_171019.jpg.032a685fed1133ef3bb6919d3c00f06f.jpg

 

20220204_171107.jpg.05b51a1f113c27c99b035a3cb9a91f23.jpg

 

20220204_171128.jpg.438ea5507c632f9a099779bd498da35f.jpg

 

20220204_171155.jpg.3f56089397fffd72d6b55c5201b1ee88.jpg

 

20220204_185942.jpg.e604afa355438b2d02dee331a700fc17.jpg

 

Нямахме търпение да се потопим в новата ни реалност, но първо имахме среща с Melania, нашата wedding planner-ка. Защо я наехме? Защото от ризорта бяха отчайващо некомпетентни, в продължение на седмици ги гонех да дадат оферта за wedding пакет и накрая в интернет намерих EF Weddings, които се занимават точно с това - организират сватбения ритуал, украсата на масата, фото и видео заснемане, фризьор и гримьор, музика (имахме цигуларка) и всичко друго, което младоженците преценят. С Melania се бяхме чули по WhatsApp 3 пъти от България, разбрахме се какво искаме, получихме оферта, сравних цените с това, което има в интернет и се оказа, че пакетната и цена е доста добра. Направихме едно финално пазарене, подписахме договор и остана да договорим с хотела менюто за вечерята. Та днес, вместо да скочим веднага в басейна, утрепахме още 1 час да уточняваме детайли по мероприятието на 6 февруари, разгледахме различни локации за церемонията и вечерята в хотела и стана ясно - церемонията си остава на плажа, каквато идея имахме още от началото, а вечерята - в нашата Honeymoon villa.

Вече сме в ресторанта на вечеря, а в краката ни от време на време се шмугва някой изплашен краб - има ги в изобилие:

20220204_204521.jpg.9197fff07e54480ee77dcedbaade0aa0.jpg

 

20220204_215422.jpg.d322458d8240f10a425087b2cd11414a.jpg

 

Преди лягане - релакс в джакузито 🙂

 

Следва...

 

  • Харесвам 34
  • Браво 5
Връзка към коментар

ДЕН 7:

В ризорта сме. Ден за релакс и разходки преди утрешния по-специален ден 🙂

През нощта обаче имаше буря, чак по едно време имах чувството, че някоя палма ще влезе през прозореца в спалнята. Представих си как на другия ден, точно когато ще ни трябва слънчево време, ще се излее дъжд на плажа и ще ни издуха...

Към нашата вила по дифолт е прикачен butler, който да отговаря за нашия комфорт, така да се каже - нещо, което отказахме още при пристигането си. Чак толкова специални не се чувстваме 🙂 Момчето обаче в последсвие се оказа много съобразителен, за разлика от останалия персонал на ризорта. Още преди да го бяхме питали, предложи да занесе сватбената рокля и костюм за гладене (безплатно), постави параван между двете стаи в сватбения ден, за да не вижда младоженецът булката, предложи допълнителна украса и още много дребни жестове, които правят впечатление, когато си на почивка.

След закуска имахме среща с Юсуф, мениджър по нещо си в ризорта, с когото трябваше да уточним менюто за сватбената вечеря. Тази задача обаче се оказа тежка за Юсуф, затова беше извикал още 6 човека на срещата - шеф на куфнята, шеф на бътлърите, мениджъра на хотела и още трима човека, които бяха много любезни, но не разбрах за какво отговарят. Предният ден ни беше дал на лист хартия 2 варианта за меню, като добави, че ако трябва да ги пише на компютър, ще му отнеме цял час 🙂 Та след още час вече имахме готови варианти за меню - рибно и месно и всеки от гостите можеше да си избере какво предпочита. За никой няма да е изненада, че в Занзибар си отядохме на лобстери и всякакви рибни специалитети, които на други места са адски скъпи, а тук за под 20 лв. може да получиш огромен краб.

В ризорта има малък резерват за костенурки. При прилив може да плуваш при тях или просто да им се порадваш от страни:

20220205_151503.jpg.ce4e7dc2696f4de11471c9b952bbb398.jpg

 

20220205_151741.jpg.29f61cb61708162c2c2a2ce295e6dec8.jpg

 

Тук има също и масайско селище, та често срещахме масаи в комплекса.

Ризортът се намира в Кизимкази - едно от двете места в Занзибар, където ако сутринта рано се уговориш с някой рибар, може да те заведе да плуваш с делфини. Другото място е около Мнемба, където правихме шнорхелинг следващите дни и видяхме доста делфини.

Из Fruit & Spice Zanzibar Resort:

20220205_142417.jpg.e04e181ff670b3a7ab0725cf28261c71.jpg

 

20220205_143213.jpg.4d729e2a8bdd28a0b35c8399b0ca5fd7.jpg

 

20220205_143237.jpg.8e2daa28497206c98aa90834d8360a04.jpg

 

В края на плажа можете да си купите нещо от местните художници. На мен картините много ми харесаха и последният ден си взех от Стоун Таун, където пазарлъкът е по-успешен.

 

20220205_144228.jpg.383661c7a04770116228ba76d6cbc4c4.jpg

 

На плажа има джакузи:

20220205_145742.jpg.188571e995641dda4e0eaf2ad8e5bb68.jpg

 

20220205_150407.jpg.89a8612b142a3da149fe0836b9040d46.jpg

 

Срещат се и маймунки, чието присъствие е натрапчиво най-вече около ресторантите или басейна, където ако някой има неблагоразумието да остави банани или друга храна, в следващия момент му ги отмъкват под носа 🙂

20220205_150557.jpg.caa4d2c51ece3402603a32390da2f5bc.jpg

 

20220205_150616.jpg.b77fe08732403c3edb16fce2fc1a0e56.jpg

 

Маймунки до нашата вила рядко идваха, защото е доста уединена, но днес имахме гост 🙂

20220207_145615.jpg.2ac3bec956a0c3cfd8e71510209201b3.jpg

 

20220207_145617.jpg.20b07075715fb66aa7adb16a5ce90893.jpg

 

20220205_161950.jpg.82ebbc073f9869fec3b8105132c7af5b.jpg

 

За вечеря вече бяхве в пълен състав, защото Евгени и Камелия бяха пристигнали 🙂

 

20220205_203416.jpg.82cdfb804939a9f2ff78abad20c5147a.jpg

 

Няколко дни по-рано в Стоун Таун попаднахме на улични акробати, които бяха доста добри. Днес пък имаха представление в хотела.

Този си прокара тялото през тенис ракета. Честно 🙂

20220205_213715.jpg.626484a2fae2dc440bc340a974c2a5e7.jpg

 

А тези, само като ги гледах, ме заболя кръстът 🙂

20220205_211916.jpg.1654faa9b7ea717939a67e1c92a228b4.jpg

 

20220205_211924.jpg.410fb5b8b8289f871b8e0bff2c3e05d4.jpg

 

20220205_214956.jpg.b31036e2536340cb80fd8bae616d5467.jpg

 

20220205_215144.jpg.4145548acff0ed649ed79644820a9589.jpg

 

На тази приглошена светлина и с тази бързина, с която се премятаха, не знам как никой от тях не се пречука. Бяха наистина много добри 🙂

 

Следва...

  • Харесвам 34
Връзка към коментар

Прекрасно пътешествие! Пожелавам ви съвместният ви живот да бъде съвкупност от любов, доверие, разбирателство и още много скитания по света❣️

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

ДЕН 9:

Днес сме последен ден в ризорта и би трябвало към 11 ч. да ни изритат, но нашият бътлър още предната вечер, по време на сватбата, ни пита в колко часа ще си тръгваме. Казахме му, че ще ни докарат rent-a-cara в ризорта в 16 ч. И то, момчето, уредило късен чек-аут за всички 🙂

Та седяхме в комплекса до последно. Уговорката със собственика на колата беше да ни я докара тук, а после да я върнем на летището. Натоварихме се ние - 6 човека с куфари, както си трябва, и не след дълго изкривихме джанта в една от многото дупки в Занзибар (тук е като на луната - кратер до кратер). За щастие наблизо имаше пожарна и пожарникарите без дори да ни разпитват, щото и много не можехме да се разберем с тях на суахили, почнаха да вадят инструменти и да оглеждат как да ни помогнат. От техния телефон се обадихме на rent-a-car фирмата, те се разбраха по между си и аз, Иво и един от пожарникарите отидохме до близката бензиностанция, където удариха няколко чука на джантата и готово, имаме си превозно средство 😉

20220207_172934.jpg.5d396807be94a3c8516b1bc0dba6d8a8.jpg

 

20220207_174549.jpg.781de107c383ab0ce83bf1c3d9db2cbc.jpg

 

20220207_180436.jpg.287baf38317ebae73dec81b27c33c79e.jpg

 

На другия ден разбрахме, че от рент-а-кар фирмата са ходили при пожарникарите и са им платили за помощта.

Следващ в програмата е така популярният The Rock restaurant. На сайта им пише, че трябва да се отиде с резервация. Ако се опиташ да резервираш онлайн, искат депозит за запазване на маса, а ние не бяхме решили дали ще ходим за вечеря или само за коктейли, защото бях чела, че кухнята не е много добра. Нашият бътлър им звъня по телефона - не можело без резервация. Те ще ни кажат 🙂 Изтърсихме се там и веднага ни намериха маса. Ресторантът е близо до брега, но когато отидохме, вече беше прилив. Между ресторанта и брега постоянно снове една лодка и откарва туристите безплатно:

20220207_185525.jpg.6ced9e87f8c69cc44a8f1d0eb5e475bf.jpg

 

20220207_185811.jpg.4a1538c270b19f99b012d8fd10d7ec9d.jpg

 

20220207_185855.jpg.cd003f1d4d81e912c78dc6f798cfd472.jpg

 

Отвътре имаше доста свободни маси, седнахме отвън, да чуваме океана:

 

20220207_194633.jpg.842c1c6fce50dea3e62955c6a0aa879d.jpg

 

20220207_194643.jpg.b2a7179def8e26c9b75e4cc34b4c695a.jpg

 

Мястото наистина е направено доста изискано, предвид че се намира на скала. За храната не мога да кажа лично, защото опитах само коктейлите - много приятни, но всички които вечеряха там, останаха много доволни. Цените очаквано са по-височки. После, като те върнат на брега с лодката, има място, където могат да те полеят с вода и да се изчистиш от пясъка.

Макар и късно, по пътя минахме през пазар и си взехме плодове, с които спокойно можехме да се изхранваме по цял ден 🙂

20220207_210243.jpg.dbd312804492b290bc5f1fbf5862d2c9.jpg

И хоп, вече сме в AirBnB вилата в Pwani Mchangani, в която ще останем следващите 5 дни. Пристигнахме късно вечерта, посрещна ни един масай, който се грижи за имота, както и собственичката, италианка. Поддържахме с нея контакт по WhatsApp преди да дойдем. Не е за вярвано, че такъв оазис се намира в такова гето - наоколо са постройки, някои от които без прозорец.

20220208_103338.jpg.442436aacbfaccdfed4095893dcada5c.jpg

 

20220208_103343.jpg.ad0f761f316820a4b8833208673f26bf.jpg

 

20220208_103552.jpg.4080ce666025d97f10b55961145a3293.jpg

 

В къщата сме само ние, басейнът е само за нас, а от плажа ни делят само метри. Като търсех вила, избрах точно тази, заради приливите, характерни за Занзибар. За времето, когато нямахме океан, имахме басейн.

 

ДЕН 10:

Днес сме на север, където отливите се усещат по-слабо. Останалите плажове също не са лоши, но там при отлив водата се отдръпва с метри навътре и там не е подходящо за плуване и плажуване.

Преди да стигнем до Nungwi Beach се отбихме на съседен, където имаше страхотно барче с вкусна малка рибка, подобна на цацаца, но още по-дребна. Там се топнахме в океана и казахме "псссс" 🙂 Вървиш метри навътре и водата ти е до колене. Акваобувки трябват задължително, на много места в Занзибар е пълно с морси таралежи.

На Nungwi Beach  оставихме колата на паркинг, взеха ни някакви дребни пари за него и хоп, в океана 🙂 Плажът е доста комерсиализиран, зад него има доста магазини за сувенири, както и плажни капанчета. Шезлонгите не са евтини. Избрах си един и се изпънях на него почти час, преди да дойдат да ми кажат, че за него се плаща и аз лениво се преместих на друго място 🙂

20220208_183200.jpg.529973e7ccb3d360709a8da5a449fd98.jpg

 

20220208_183214.jpg.01a7b1779c0cfe97850ce0ac4adce462.jpg

 

Тук, в едно ресторантче с барбарони на плажа, прекарахме часове, в съзерцаване на залеза, пазарлък с местен търговец на сувенири и пиене на коктейли 🙂

Вечерта уважихме и басейнчето на вилата, където водата беше приятна дори вечер:

20220209_183641.jpg.94f2baa2f349949137a3cf7486f0d518.jpg

 

20220209_183850.jpg.799c7fe71461244a192739146a088e4b.jpg

 

ДЕН 11:

Вчера имахме дилема - дали да направим шнорхелинг тура до Mnemba island чрез собственичката на вилата или с някой случаен църен. Избрахме да го направим през нея за 35$/човек, въпреки че през деня бяхме намерили от местните на плажа за 25$. Оказа се по-добрият вариант, защото ни взеха от вилата и ни закараха с прилично бусче наблизо, от където тръгват лодките за Mnemba. Момчетата бяха много културни, и дума не споменаха за бакшиш, което вервайте ми, там е рядкост. Турът е половин ден, включени са плодове. И пак за ананаса да кажа - бо-же-ствен е 🙂 Самият шнорхелинг беше разочарование за всички - риби имаше доста, но не бяха нищо особено. Отделно е пълно с лодки - водата ври и кипи, но не от риба, а от туристи 😉  Приятно допълнение към тура беше, че на място, ако имаш късмет, можеш да плуваш с делфини. А, ние, нали сме си късметлии 🙂 Ентусиасти за плуване с делфини бяхме само аз и Иво - всичко става много бързо, виждаш делфина, казват ти да скачаш, ти докато скочиш, той делфинът вече те е изпреварил и го виждаш най-вече, когато скача над повърхността. Имах обаче щастието да видя един и под водата и чувството е едно такова, не мога да го опиша, но тези създания са прекрасни...

Следобяд бяхме отделили за плаж пред вилата ни на Pwani Mchangani - беше отлив, но не толкова осезаем, както на юг. По плажа има няколко заведения и дори училище, а всяка вила си има собствени шезлонги:

20220208_120710.jpg.0bfe56c296ee24fcc96c39736dfa5816.jpg

 

20220208_120719.jpg.527d8227485483ac4eb50dec385133ad.jpg

 

20220208_120752.jpg.cb2342b4a1fd271d5bb802835a8dacfd.jpg

 

20220208_141343.jpg.643c027cd1eaeea93a2c48a4d00cb8b0.jpg

 

20220208_141501.jpg.67876fa2fe2df1604ce5511f91581071.jpg

 

Днес нашите приятели Евгени и Камелия имаха полет за България - повод отново да се разходим до пазарите из центъра, да пием по един сок от захарна тръстика и да ги изпратим подобаващо 🙂

20220209_203124.jpg.8f7501d04e4c6376ed0f9909315a68ef.jpg

 

20220209_201800.jpg.a8a9e48997820be7b3b317568ba96099.jpg

 

Следва...

  • Харесвам 34
  • Браво 1
Връзка към коментар

ДЕН 12:

Днес сме на юг.

Една от популярните забележителности в Занзибар е Jozani park, където може да се видят четирипръсти маймуни колобус, ендемични за острова. Вход - 25 000 TSh, отделно се плаща на гид задължително - ако сте само вашата група - по 5 000 TSh. Ако ви включат към по-голяма група таксата е по-малка. Измислили са го местните. Тези гидове са тотално безполезни - информацията, която дават не е кой знае каква, а маймунките може сам да ги откриеш, защото те са навсякъде. Даже не бягат от хора, а където има струпване на народ, там имаше и маймунки.

Те са предимно friendly към туристите, казаха, че рядко крадат вещи като телефони, фотоапарати и др., както тези на Бали примерно (там една маймуна пред очите ми открадна слънчевите очила на туристка, качи се на едно дърво и взе да ги дъвче, докато тяхната собственичка кършеше пръсти). Бях чела, че гората може да се посети и вечер, когато досадните гидове ги няма и първоначално това беше планът ни, но го променихме в движение.

20220210_120842.jpg.930a79f9abcbbea0ac0bdadf3ad2665f.jpg

 

20220210_121601.jpg.02a89f2b1c5159df6fad9ac78130753e.jpg

 

20220210_122618.jpg.d1cd1c479086ee51cedfdc98c19c6b63.jpg

 

Точно срещу входа на парка, от срещуположната страна на главния път, по черна пътека се стига до гора от мангрови дървета. Уви, и там не можеш да се оттървеш от гида - качват се в колата и "те развеждат" из гората, която е достатъчно малка да обиколиш и сам. Вярно, разказа ни интересна информация за мангровите гори, но аз моментално забравих всичко 🙂

20220210_130038.jpg.8a1cd38a4d6835cb0d314c35860cbc0f.jpg

 

20220210_130202.jpg.f22b6c800e9bc6cd564ac95e982cc9fd.jpg

 

Модел - @Desi75, колекция - пролет-лято 🙂

 

20220210_130330.jpg.9747558ad280ff3e3628f2dc306b27cb.jpg

 

Беше топло, но хубавото на Занзибар е, че няма влажност, както в Сингапур и Виетнам примерно и жегата е поносима.

В близост до мангровата гора има едно колибка, в която местните пеят и танцуват и като минат туристи, им искат дребен бакшиш за шоуто. @Desi75 и аз дори свирихме:

20220210_131548.jpg.668d411d506abaa6be41187fbed9a47e.jpg

 

20220210_131626.jpg.5e463dcf1b8b5e5e9b283e4204c19a92.jpg

 

На обяд отидохме до  Mtende Beach и втория rock restaurant в Занзибар, който е по-малко известен и с по-ниски цени, но на страшно красиво място - "Usumba Rock Restaurant". Плажът го има само при отлив, през останалото време е залят от вода. Затова и пясъкът винаги е мокър. Мястото се намира сякаш накрай света, в пущинака - точно си мислиш, че тук няма нищо и стигаш до целта. Ходихме до там с колата. Преди да се стигне крайната точка се плаща 2000 TSh и ти дават хвърчащо листче. Като пристигнахме, пред нас се откри страхотна гледка:

20220210_141919.jpg.35cc21a9fa06fe136b1fffc3e44069d9.jpg

 

20220210_142152.jpg.03ede4a07d8b784acfc93e0e058b6805.jpg

 

20220210_142508.jpg.f43b1289258f0f443ad2969a99a1ae12.jpg

 

20220210_160605.jpg.b2ddac826d9a2b171ca0d856f5472804.jpg

 

 

20220210_161939.jpg.020fe234e9b6ffd16ee0d9289355422e.jpg

 

Плажът и мястото не са много популярни и туристически. Учудих се, че дори нашия host на AirBnB вилата не ги знаеше.

Храната в ресторанта е много вкусна и по-евтина от онзи туристическия Rock restaurant, но обслужването е доста бавно. Въпреки това е много посещаван и едвам се уредихме с маса. Някои цени из менюто: лобстер с гарнитура - 25 000 TSh, бира - 8000 TSh, кока-кола - 2000 TSh. За резервации съм записала този телефон, въпреки че ние отидохме директно там: +255674179509. Гледката от тук е чудна:

20220210_160856.jpg.b159c5a669037a6a9ff9fb758780d413.jpg

 

Девствено място, все още неоткрито от тълпите туристи.

След обяда редувахме плацикане във водата (беше отлив, вода имаше пак до колене) с излежаване на плажа. Пълен релакс.

Времето мина неусетно и си тръгнахме от плажа. На път за колата минахме през Baobab cafe. Мястото е приятно и интересно. Казаха, че водят големи групи, но когато бяхме ние, нямаше жива душа. Имат огромен баобаб на не-знам-си-колко хиляди години и интересен интериор:

20220210_184404.jpg.d681e8d40a42ef56070d3d001acecac2.jpg

 

20220210_183235.jpg.eba2861fe4c8077e539ef9c41005fafb.jpg

 

20220210_183401.jpg.5eb2ef5679d39360c4f84f39af370ae1.jpg

 

Разказаха ни за плода на баобаба, маските и други интересни неща и не ни поискаха нито стотинка. Тук тия работи рядко се случват 🙂

20220210_184039.jpg.5b859ee8c5f4299a5aa089b982aef1c7.jpg

 

20220210_184212.jpg.f2f72b67bf2ca76c57d7141658230d67.jpg

 

Завършихме деня в местно ресторантче близо до вилата ни, което нейната собственичка ни беше препоръчала. Бяхме единствените гости и собственикът седя на съседната маса, докато бяхме там, за да може да откликне на всяка наша поръчка. Нямах си друга работа и го питах дали продават картини наблизо. Той взе, че се обади на негов познат художник и той цъфва в ресторанта в 22:30 ч., готов да ни заведе да ни показва рисунки 🙂

20220210_222750.jpg.b6729710eebfeeb8c598848fe63b4be4.jpg

 

20220210_212619.jpg.8397fb35141a39adefb1f9c2636fb92a.jpg

 

Следва...

20220210_130217.jpg

  • Харесвам 30
  • Браво 1
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.