Танзания или нашата малка Занзибарска сватба

[Яничка]

Всичко започна от идеята да се оженим на плажа, прерастна в конкретна дестинация и добавихме сафари, което до голяма степен беше ново преживяване за нас и много ни хареса! Годеж в Севиля, моминско парти на Amalfi coast... какво по-логично продължение от сватбена церемония в Занзибар 🙂 Благодаря на чисто новия ми съпруг, че сподели с мен тази лудост и на чудните ни гости, че пролетяха толкова мили, за да бъдат с нас на този специален ден! Но за това после 🙂

Първо по организацията на пътуването: взехме билети до Занзибар от промото на KLM с прекачване в Амстердам и Найроби  за 468 евро. Тъй като до датата на пътуването имаше около 2 месеца и нещо, не посмях да ги взема през посредник. Оказа се верен ход, защото буквално на следващия ден KLM анулираха един от полетите и го замениха с друг. Спестих си излишна разправия с посредник и въпросът се реши само с едно толефонно обаждане до АК.

Избрахме да направим 3-дневно сафари в Серенгети и Нгоронгоро. Взехме го от BOBBY CAMPING SAFARIS по препоръка на @FlyTraveler и останахме доста доволни. Уговорихме 775$ на човек (бяхме четирима) при спане в палатки в basic къмпинги. Fly, благодаря ти за полезните съвети 🙂 Контактувах със собственика по мейл и по WhatsApp и отговаряше бързо, дори вечер и в почивни дни. Първоначално искаше да предплатим цялата сума, но в последствие и с доста неохота се съгласи да му пуснем по банка само половината сума. Взех оферти и от други фирми за сафарита, но цените бяха много по-високи, с изключение на 1-2 фирми, които дадоха малко по-ниска цена, но почти нямаха отзиви в интернет.

Виза за Танзания извадихме предварително от тук, въпреки че това може да стане и на място, но не искахме да губим излишно време. Изисква се прикачване на самолетен билет, паспорт и снимка. Цената и в двата случая е 50$. Резултатът дойде още на следващия ден. Неудобство е, че сайтът често не работи през уикендите, но поне може да се запамети въведената информация и при следващо влизане в сайта да се продължи от същото място.

24 часа преди влизане в Танзания е необходимо да се попълни този формуляр - нещо като PLF е. Видях, че системата дава възможност да се попълни 2 дни по-рано и се възползвах.

Жълта треска към момента (февруари 2022) не е необходима.

За всеки случай и за евентуална профилактика срещу малария си взехме маларон.

За сватбата направихме 3 нощувки във Fruit & Spice Wellness Resort Zanzibar в Кизимкази. Доста търсех преди да се спрем на него, в главата си имах една представа на къщурка със сламен покрив, на тихо и уединено място. И го намерих 🙂 В допълнение вилата имаше собствени джакузи и басейн, стълбички, които водят до океана, място за плажуване и 2 стаи. Последното беше много удобно, когато булката и младоженецът трябваше да се преобличат по отделно 🙂 Резервирахме Honeymoon villa-та, която е единствена в ризорта. Това малко затрудни нещата, защото след уговаряне на датата на сватбата, нямаше възможност за друга промяна на датата. Имаше риск някой друг да резервира вилата. Затова нея букнахме от най-рано, а нощувките на гостите ни ги наблюдавах всеки ден, тъй като цената им се променяше с времето.

 

 

За местните порядки ме съпортна @Happy_Traveler 🙂

Останалите нощувки в Занзибар взехме в една много приятна вила с басейн на плажа в Pwani Mchangani. Държи я една италианка, която от 5-6 години живее в Занзибар. Има си персонал, имотът е поддържан, басейнът е много удобен предвид наличието на отливи през по-голямата част от деня.

За дните след ризорта взехме рент-а-кар от https://kibezanzibarcarrental.co.tz/ Понеже бяхме 6 човека, взехме микробусче, което мойто мъж караше.

Цената им беше добра и имахме 2 ситуации, в които имахме нужда от съдействие и те много бързо реагираха. Единият път изкривихме джанта, защото пътищата в Занзибар са дупка до дупка, а на следващия ден беше паднал акумулатора и те дойдоха в рамките на 40 мин. и го смениха с нов. Акумулаторите явно са им слаба страна, защото намерихме още един подобен отзив от други клиенти.

Следва...

[Kalina Ivanova]

Присъединявам се към всички пожелания  тук за взаимност, лекота, топлота и широки усмивки по широките друми на света от сърце!

Бъдете здрави и се радвайте на всеки красив миг, който ви поднася вселената,

а трудните споделяйте, за да се преодоляват по леко!

Честито ви!

[ven62]

Супер романтично!

Чакам с нетърпение продължението.

 

 

------

преди 2 часа, Яничка каза:

... Годеж в Севиля, моминско парти на Amalfi coast... какво по-логично продължение от сватбена церемония в Занзибар...

Къде ли ще се роди първото бебче... 👶🤞

 

Можем да организираме залагания 

[FlyTraveler]

преди 13 часа, Яничка каза:

Взехме го от BOBBY CAMPING SAFARIS по препоръка на @FlyTraveler и останахме доста доволни. Уговорихме 775$ на човек (бяхме четирима) при спане в палатки в basic къмпинги. Fly, благодаря ти за полезните съвети 🙂

За нищо, аз не съм се занимавал изобщо, просто си мисля, че тези са доста добри в ниския ценови диапазон. Никога не съм ги ползвал, но съм си комуникирал с тях и ми бяха харесали. Препоръчвал съм ги и на приятели от този сайт, които бяха доволни. Сега една друга фирма, която по принцип прави по-скъпи сафарита и която познавм добре е започнала да предлага и бюджетни къмпингови такива, но по времето, когато ми писа, още не бях получил мейла. Няма значение, важното е, че сте изкарали добре. Трудно е да се изкара зле в Серенгети и Нгоронгоро. 🙂 

Още веднъж, честито за сватбата! Да празнувате мнооого годишнини на различни красиви места по света!

[Mary]

Присъединявам се и аз с пожелания за дълги години изпълнени с любов, с много взаимност и разбирателство, с уважение и много общи сбъднати мечти!   

 

Един купон, който пропуснах по независещи от мен причини, но сега ще чета с удоволствие.

[Яничка]

преди 1 час, FlyTraveler каза:

За нищо, аз не съм се занимавал изобщо, просто си мисля, че тези са доста добри в ниския ценови диапазон.

Останахме много доволни и препоръчвам фирмата. 🐒🦁

 

Преди 1 час, Mary каза:

Един купон, който пропуснах по независещи от мен причини, но сега ще чета с удоволствие.

Липсваше ни, Mary 🚣‍♀️

 

преди 13 часа, ven62 каза:

Супер романтично!

Чакам с нетърпение продължението.

 

преди 15 часа, Kalina Ivanova каза:

Присъединявам се към всички пожелания  тук за взаимност, лекота, топлота и широки усмивки по широките друми на света от сърце!

Благодаря на всички за прекрасните пожелания 🥰

 

Участниците в това по-различно пътуване:

@Desi75, с която преди 6 години направихме първото си пътуване заедно до Шри Ланка и Малдивите. Всичко започна от една магеланска сбирка. Едва ли тогава съм предполагала, че след време ще празнуваме заедно нейн рожден ден на Хаваите 🙂

Надето, моя близка приятелка travel blogger, с която отдавна искахме да направим пътуване заедно и се случи в точния момент 🙂

Камелия и Евгени от Andreev Studio - магеланци и изключителни фотографи, но най-вече наши приятели. Присъстваха като гости на нашия специален ден, но ни помогнаха страшно много със съвети за събитието 🙂

Всички пътувахме с различни полети и АК и беше забавно как се събирахме на части, докато се озовем на едно и също място накрая заедно 🙂

 

ДЕН 1:

Пътуването с KLM беше удобно. Дори има възможност за 1 час безплатен чат на борда по Viber, WhatsApp и Telegram:

Обичам дългите полети - отвеждат те на непознато място 🙂

Към обяд аз и Иво кацнахме в Занзибар. KLM даваха право само на един чекиран багаж на човек, затова бяхме designate-нали единия куфар ръчен багаж като сватбен - ако случайно ни изгубят чекирания багаж, да имаме сватбени дрехи 🙂  Всичко с багажа беше наред и на летището сменихме долари в танзанийски шилинги. Реално в Танзания и Занзибар може да се плаща и в долари, но е по-изгодно да имате налична местна валута.

Аз, нали съм нестандартна булка, отделно мъкнех специалния си сватбен букет от морски миди и рапани. Направи го майката на Иво. До сега не беше правила такова нещо, но крайният резултат беше чудесен 🙂 Не ме питайте от къде се намират миди и рапани посред зима... добре че в Amazon и OLX продават какви ли не щуротии 🙂

По принцип изнасяне на миди е забранено, затова при пристигане в Занзибар го декларирах. Дадоха ми хвърчащо листче. В последствие на връщане към България на едно от летищата ми направиха проблем, че "изнасям" миди, но им обясних, че го нося от България и след известно време почесване на главата, версията ми беше приета 🙂

 

@Desi75 беше пристигнала предния ден и имахме уговорка да се видим в нейния хотел Al-Minar в Stone Town. Още на летището ни посрещнаха местните "бакшиши". Спазарихме такси до Stone Town за 15 000 TSh и за нула време цъфнахме в хотела на Деси. Тя ни чакаше и веднага седнахме на първото ни заведение с гледка към плажа - Archipelago Waterfront, което е на пешеходно разстояние:

Собственикът е доста приятен тип и цените са прилични. Препоръчвам.

Тъй като вечерта имахме полет за Килиманджаро:

оставихме половината багаж в Airbnb-то, където щяхме да отседнем след сафарито и взехме само по една ръчна чанта, в която събрахме всичко необходимо за Танзания, за не мъкнем излишни куфари там. Собственичката е една супер любезна рускиня, която ни помогна с всякаква полезна информация, включително я питах за цените на такситата преди да вземем такси за някъде, защото шофьорите обявяват двойна-тройна цена. Нейната къща обаче се оказа в някаква нова част на Stone Town, която всеки нормален европеец би нарекъл "гето":

За мен беше забавно да попаднем в най-автентичната част, но трябваше да видите физиономията на таксиметровия шофьор, който като ни закара там, попита: "Сигурни ли сте, че това е мястото?" 🙂 Кварталът е безопасен, разхождахме се 2 пъти по тъмно.

Имахме няколко часа да разгледаме пешеходно Stone Town, докато дойде време за вътрешния полет до Килиманджаро. Нямах кой знае какви очаквания от града и тези няколко часа ми се струват напълно достатъчни за местните забележителности.

Старият Диспансер:

Бях набелязала Dhow Countries Music Academy, които за съжаление ми писаха, че са се преместили на нов адрес и не можахме да присъстваме на някое от техните изпълнения на живо на местна традиционна музика. Иначе правят такива и входът е 10 000 Tsh. Попаднахме на подобна репетиция:

Минахме през Emerson Secret Garden:

 

Видяхме красивите порти, с които Stone Town е известен:

И разгледахме Anglican Cathedral, която е бивш пазар за роби. Входът за музея е 5$, в който влиза и гид:

Мястото, където са държали робите, е доста подтискащо. Разказаха ни, че мъжете и жените са били в 2 отделни помещения, вътре не е имало източник на светлина. Пазарът за роби бил два пъти през седмицата:

Разходихме се до Forodhani Market, където всяка вечер има местна храна. Тук може да опитате, ако ви стиска :), морските деликатеси, пица и т.н.

Пазарът е до House of Wonder - забележителност, която спокойно може да пропуснете, защото представлява една сграда на 2-3 етажа. Била е първата сграда с електричество в Занзибар и първата с асансьор в Източна Африка. 🙂

В парка при пазара видяхме на няколко места да правят фотосесии на малки дечица, явно е обичай при рожден ден:

Наблизо е плажът, както и една скала, от която местните обичат да скачат:

На много места продават картини. Всички са много красиви и си взехме за спомен, защото се пренасят лесно в багажа:

Аз си припомних вкуса на захарната тръстика - чаша без лед е 1500 Tsh.

Така неусетно дойде време за вечерния ни полет c Air Tanzania:

Кацнахме на летище Килиманджаро късно. Там ни чакаше Amiri, нашият гид и шофьор за сафарито. Имахме уговорка да ни остави в хотела в Аруша. А там ни чакаше Надето, която беше пристигнала предния ден. И така, вече сме четирима  и сме готови за диви животни! 🙂

 

 

Следва...

 

 

 

 

 

 

[ven62]

Преди 1 час, Яничка каза:

...

Към обяд аз и Иво кацнахме в Занзибар..

...

 

A-a-a, Иво.   Записан е в тефтера. 

 

---

Дано не ти секне ентусиазма да пишеш и за следващите дни толкова подробно. Освен за нас да четем  ще е чудесен спомен за вас. 

Ще видиш след време какво голямо удоволствие е да си припомняте чрез написаното...

 

[antea]

браво, Яничка! поздравления и за повода, и за чудесното и полезно описване на пътешествието 🙂 много ми харесва, когато освен емоции, хората споделят и практични детайли

[jul]

Еха! Поздравления и пожелания за още много цветни преживявания и спомени! 

[Яничка]

преди 2 часа, ven62 каза:

A-a-a, Иво.   Записан е в тефтера. 

---

Ще видиш след време какво голямо удоволствие е да си припомняте чрез написаното...

 

И в моя, отпреди 3 години 🙂

Благодаря ти, @ven62. Идеята е страхотна, ще си препрочитам след време. Ентусиазъм имам, стига да знам, че на някой ще му е интересно да чете 🙂

преди 1 час, jul каза:

Еха! Поздравления и пожелания за още много цветни преживявания и спомени! 

Благодаря 🙂

 

преди 1 час, antea каза:

браво, Яничка! поздравления и за повода, и за чудесното и полезно описване на пътешествието 🙂 много ми харесва, когато освен емоции, хората споделят и практични детайли

Благодаря 🙂 Надявам се информацията да е полезна за други магеланци, така както темите във форума са полезни за самата мен 🙂

 

ДЕН 2:

Юхуу, първи ден на истинско сафари! Денят ни започна рано-рано - Амири ни взе от хотела в 6 ч., Надето беше уговорила с хотела да ни дадат закуската to go и приключението започна 🙂

Накратко за подготовката за сафарито: Офертата ни включваше такси за парковете, къмпингите, собствен готвач, който пътуваше с нас (който ни изненада с много вкусна храна - дори не съм очаквала, че в такива полеви условия може да имаме първо, второ и десерт), спане в basic палатки за двама, спални чували и матраци, минерална вода. Накрая на пътуването оставихме бакшиш - прието е да се оставя на гида по 10$ на човек на ден и на готвача по 5$ на човек на ден. При пристигане в къмпингите гидът се захващаше с опъване и почистване на нашите палатки и почистване на джипа (който в края на всеки ден беше прашен и мръсен), а готвачът запретваше ръкави в кухнята.

За сафари е важно да имате дрехи с дълги ръкави и дълги панталони, предпазващи от комари. На място си купихме местен репелент срещу комари, но дори и с него те ни изпохапаха навсякъде 🙂 Надето беше проучила, че е препоръчително дрехите да са в светли цветове, защото черно и тъмно синьо привличат комари и мухата цеце.

Макар и многократно използвани от други хора, ползвахме спалните чували, предоставени от фирмата, за да не заемат излишно място в багажа ни, а от Декатлон си взехме чаршафи за спални чували.

---

Сутринта гидът ни остави на приятно местенце, където закусихме и имаше тоалетна, защото през по-голямата част от сафарито няма възможност да се ползва такава. Там имаше магазинче за чай, сувенири, напитки и т.н., което както всички останали в Танзания ми направи впечатление, че хич не са ниски цените там.

 

 

 

Имахме чудесен ден, изпълнен с близки срещи с много животни в Серенгети, а в края на сафарито събрахме и The Big 5:

 

 

 

 

Гледка към кратера на Нгоронгоро:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Този очевидно не беше в настроение за лов, лежеше до пътя и дори се въргаляше като малко коте:

 

 

 

Тези също бяха преяли и не проявяваха никакъв интерес към намиращите се в близост антилопи гну:

 

 

Тук цари безвремие, прекъсвано от време на време от мързеливата прозявка на някой хипопотам:

 

 

 

Дъга:

 

 

Джиповете бяха с отварящи се покриви, от които  удобно се виждаше и снимаше. В колата бяхме само ние четиримата и всеки имаше пространство и място да снима.

В движение си зареждахме техниката от контактите в джиповете, защото не във всички къмпинги има ток.

 

Масаи:

 

 

Културен обяд и продължихме по пътя си:

 

Какво по-хубаво да отидеш на някое зачукано място и пак да чуеш българска реч? Неочаквана среща с магеланци:

 

 

Понеже тормозихме гида да спираме до всяка животинка, денят бързо се изниза и пристигнахме в къмпинга привечер. Тази вечер беше отредена по програма на Seronera Campsite, но когато пристигнахме там, се оказа, че е пълно и се насочихме към Tumbili Camp, в който освен нас имаше само още 5-6 човека и персонала.

 

В очакване на вечерята - епизод 1:

 

Очакваше ни интересна нощ - къмпингът не е отделен от животните с никаква ограда. След вечеря последва дружно миене на зъби с фенерче и оглеждане на всички в страни дали в тъмното не гледат чифт очи от някой храст (чешмите бяха на открито). 

За щастие спя дълбоко и непробудно, защото сутринта Иво ми каза как чувал хиени да вият от доста близко. Тогава още не бил притеснен, но когато чул лъвове да вият, всякакво желание за нощно излизане от палатката и ползване на тоалетна мигновено се изпарило 🙂

 

[Lindt]

Аз обичам да чета твоите разкази 🤗  Концентрацията ми е около 1 от 10, но ти успяваш да прокараш някакво знание и в моята глава. 

 

Наистина ли ви хапеха комари 😭? Аз съм се самоубедила, че щом веднъж не са ни хапали, това си е стандарт за района. И че там икаридинът действително помага.

 

[jungfraujoch]

Яничка,възхищавам се на пътешественическия ти дух,на чудесното ти чувство за хумор и на умението ти да вдъхновяваш.Гледам снимките ти и във ФБ и тук-много хубаво е,че за всеки кадър даваш информация.

За мен е удоволствие,че имам възможността да чета и да се радвам на енергията ти и невероятно интересните ти пътешествия!

Благодаря ти!

[Яничка]

преди 2 часа, Lindt каза:

Аз обичам да чета твоите разкази 🤗  Концентрацията ми е около 1 от 10, но ти успяваш да прокараш някакво знание и в моята глава. 

 

Наистина ли ви хапеха комари 😭? Аз съм се самоубедила, че щом веднъж не са ни хапали, това си е стандарт за района. И че там икаридинът действително помага.

 

Благодаря ти. Твоите разкази са далеч по-увлекателни 🧸

О, да, хапеха ни постоянно комарите, макар да имахме 3 различни репеленти.  Не съм ползвала икаридин. Мерси за инфото, другият път ще се обзаведа 🙂

 

преди 2 часа, jungfraujoch каза:

Яничка,възхищавам се на пътешественическия ти дух,на чудесното ти чувство за хумор и на умението ти да вдъхновяваш.Гледам снимките ти и във ФБ и тук-много хубаво е,че за всеки кадър даваш информация.

За мен е удоволствие,че имам възможността да чета и да се радвам на енергията ти и невероятно интересните ти пътешествия!

Благодаря ти!

Благодаря 🌏🌐🏜️

 

За местните сим карти забравих да кажа. На летището в Занзибар ги предлагат за 25$. В последствие на един от пазарите с много пазарлък си взехме 12 GB за 1 месец за 30 000 TSh (13$). За бога братя, пазарете се 🙂  Има няколко местни оператори. С Иво съзнателно си взехме карти на различни оператори - бяхме чели, че имат различно покритие. Моята беше Vodacom, а неговата - Zantel. Първата определено имаше по-добър обхват. Самото пазаруване на сим карти ни изгуби супер много време, защото на много места продават карти, с които само можеш да си заредиш кредит, а ние търсехме такива, които да са регистрирани и готови за ползване. Освен това трудно ги подкарахме. Човекът, който ни ги продаде, положи неимоверни усилия да ги настрои и точно когато си тръгнахме от неговата сергия, се оказа, че картата на Иво не зарежда сайтове. Иначе всички места за настаняване, които ползвахме, имаха интернет, но по някога сигналът беше слаб.

Ммм, за плодовете да споделя - покрай коронката бях забравила вкуса на истински ананас! И на истинско манго! Наситихме се и на passion fruit и малки бананчета. За първи път опитахме червен банан и се оказа най-вкусен (той е и по-скъп от другия вид банани):

 

По време на престоя ни в Stone Town се проведе музикалният фестивал Sauti Za Busara. Първоначално идеята да чуем на живо автентична музика много ми допадна, но цената за чужденци от 90 000 TSh [40$], обявена на сайта на събитието, бързо ме отказа.

Едно от местата, които целенасочено не посетихме в Stone Town, беше Freddie Mercury Museum. Четох, а и други магеланци са ми казвали, че т.нар. музей представлява една единствена стая, основно със снимки на Фреди. Който проверява интерес, входът е 8$ и работи до 18 ч. 

Да се има в предвид, че в Танзания не приемат долари с емисия преди 2009 г.

Това са трите думи на суахили, които мигновено научихме - Jambo (Здравей), Karibu (Добре дошъл) и Asante sana (Много благодаря).

За рент-а-кара забравих да кажа, че към цената на наема слагат едни задължителни 10$ за шофьорска книжка. Движението е обратно. Бях чела, че местната полиция е много корумпирана. Затова когато ни спряха за проверка, рязко се оказа, че никой в колата не говори английски 🙂 Говорихме им на български, едвам се сдържах да не прихна от смях, но накрая ни върнаха документите и ни казаха да си вървим по пътя 🙂

[Яничка]

ДЕН 3:

Юхууу, втори ден сме в Серенгети! Ставаме по тъмно, щото работа ни чака:

Трябва да призная, че очаквах спането в палатка с най-малко търпение. Да се чете като "очаквах да е голяма мъка". То пък взе, че ми хареса 🙂 Палатките бяха удобни и чисти и самият факт, че наоколо има животни, добавяше нотка приключение. Ако бяхме в някоя луксозна лоджа, не че нямаше да ми хареса, но когато съм на път, нямам никакъв проблем да излизам от зоната си комфорт, за да опитам нещо ново или нещо, което не съм правила.

Забравих да ви покажа при какви полеви условия нашият готвач готвеше вкусна храна всеки ден - на газов котлон и при минимално осветление. Смея да твърдя, че на всички ни беше много вкусно 🙂

 

На закуска в трапезарията прелитаха различни птички:

 

Днес видяхме доста животни, макар времето да се беше смръчкало и да бяхме оклюмали 🙂

Може да се кажа, че беше денят на жирафите - имаше моменти, когато бяха от двете страни на пътя, както и такива, в които бяха толкова близо до джипа ни, че си направихме селфи с тях:

 

 

И още диви обитатели:

 

 

 

 

 

Тук сме до поредното струпване на хипопотами, които си имаха своя напрегнат живот и грижи:

 

Бяхме се събрали доста туристи и "паркингът" се напълни с джипове:

 

Попаднахме на малко прилепче, което явно се беше дезориентирало и беше попаднало в мивката на тоалетната. С помощта на нашия готвач излезе от там и излетя навън, на сухо:

 

 

Винаги съм мислела, че мангустите изглеждат така:

 

Оказа се, че са далеч по-симпатични:

 

 

А на две съседни скали лениво се бяха излегнали два лъва:

 

 

Видяхме доста хиени:

 

Направи ни впечатление, че на доста места са оставили да виси тъмно син план (да не кажа парцал 🙂 ). Надето се позаинтересува и се оказа, че го оставят, за да привлича мухата цеце, вместо да налита на туристите.

Днес за разлика от вчера стигнахме до къмпинга по светло - в Simba Campsite условията бяха много по-добри от вчера, имаше доста повече палатки, в банята имаше топла вода и имаше ентусиасти, които си взеха душ. Първо се разходихме до кафенето, в което продаваха overpriced шоколадчета и чай, после докато чакахме да ни сготвят вечеря, Надето и Иво поиграха малко на футбол с децата в кампа:

 

 

 

Гледката от къмпинга хич не е за изпускане:

 

 

 

 

 

Тази нощ се увих като ескимос - в Нгоронгоро е доста студено, заради по-високата надморска височина (2300 m above sea level). През нощта почна да вали, но за щастие на сутринта в палатките имаше съвсем малко вода и останахме сухи.

 

Следва...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Яничка]

ДЕН 4:

Тази нощ, докато спахме в палатката, чух как някой хрупа трева на сантиметри от главата ми. Опитах се да игнонирам звука, за да не се замислям дали е бивол или нещо по-притеснително. Сутринта, с излизането от палатката бяхме възнаградени с чудесна компания - стадо зебри кротко си пасеше на метри от нас и дори си направихме селфи с тях:

 

 

 

На закуска гидът ни каза, че вероятно биволи са пасяли през нощта до палатките.

 

Днес сме в Нгоронгоро. Времето е начумерено, но пак има животинки (то на хубаво време и баба знае 🙂 )

 

Грация:

 

Първо правило, когато си на сафари и искаш да снимаш животни - всички ти показват най-вече дупето си 🙂

 

 

 

Езеро, пълно с розово фламинго:

 

 

 

 

 

 

 

 

И за да завършим The Big 5, видяхме от далече носорози. Снимката е много пикселизирана, по-близо нямаше как да идем до тях:

 

Следобед отново се върнахме в Simba Campsite, а там ни чакаше приятна компания:

 

Ех, дойде време да свърши нашето сафари и да се отдадем на луксозен живот (както каза в последствие един познат на Камелия и Евгени, като видял украсената маса за сватбата - "милионерски живот") 🙂

На път за Аруша обаче се оказа, че валнал малко дъждец, един автобус изпаднал от пътя и затворили. Стана задръстване, не пускаха да минават коли в двете посоки. Чудесен момент да си направим софра върху джипа, като за последно. Модел - @Desi75, колекция - пролет - лято 🙂 :

 

 

В Аруша се сбогувахме с нашия гид и готвач. На изпроводях Murtaza, от когото бяхме взели сафарито, се обади по телефона и за пореден път ми напомни да му напиша ревю. Като цяло останахме много доволни от всичко, храната беше вкусна, гидът отговаряше на всичките ми досадни въпроси, спахме в чисти палатки и т.н., но това агресивно напомняме да им напишем ревю доста ме подразни.

 

От Аруша трябваше да стигнем до град Моши, където имахме нощувка в една къща с приятно дворче, която Надето намери от Airbnb:

 

Оттървахме се от досадното пазарене с местните таксиметрови шофьори, ползвайки арр, който работи само за Аруша - inDriver:

Ползвах го и в Египет и останах много доволна. След задаване на начална и крайта точка, шофьорите предлагат цена и имаш възможност да приемаш предложената цена или да bid-неш за по-ниска. Плащането е само кеш. Има възможност за оставяне на ревю на шофьора.

Тамън бяхме седнали в една пицария да хапнем и дойде нашият превоз - сравнително ново микробусче, като за четирима човека и багаж. Разстоянието Аруша - Моши е около 2 часа. Пристигнахме по тъмно. Вълнувахме се - тази вечер щяхме да спим на легла и да минем през врата 🙂

 

Следва...

[muchachote]

Преди 1 час, Яничка каза:

Оказа се, че са далеч по-симпатични:

О даааа, определено са по- симпатични от нашенските, и със сигурност са и по- умни!😆

[Светославов]

преди 12 часа, Яничка каза:

Винаги съм мислела, че мангустите изглеждат така:

 

Както се казва, лъжичка катран в кацата с мед 🙂 

[Яничка]

ДЕН 5:

Днес сме в Моши и ще ходим да се наводопадим 🙂  Всъщност си бяхме оставили един ден след сафарито да разгледаме още нещо от Танзания и водопадът Materuni се оказа приятна възможност малко да се раздвижим и да се разходим из джунглата. По принцип предлагат турове до водопада и ги съчетават с посещение на кафеена плантация. Този тур се продаваше онлайн за 40$/човек. Въпросната плантация е минАла покрай плантация, но трябва да призная, че беше забавен завършек на деня. Оставихме тази активност, както и всички останали турове, да ги букнем на място, където цените са доста по-ниски. Неприятна изненада обаче беше, че на място за този тур искаха още по-висока цена. Затова просто си взехме такси до водопада за доста по-малко пари. Не минахме и без пазарлъци. Собственикът на AirBnB-то ни викна такси, дойдоха двама - шофьорът и някакъв, който го раздаваше шефче. Той обади една цена, а шофьорът по-ниска. В крайна сметка се разбрахме да ни закара и върне от двете места само за 80 000 TSh (35$) за четиримата и да ни бъде гид. Всъщност таксиметровият шофьор се оказа много свястно и скромно момче. Свърши ни чудесна работа и присъствието му беше ненатрапчиво. Преди да се стигне водопада има каси - там се плаща 10 000 TSh "входна такса" на човек. Освен това там се подвизават местни, без които уж не може да се качиш до водопада, щото и те искат пара да изкарат - още 10 000 TSh. Но ние вече си имахме шофьор и гид в едно и нямахме нужда от техните услуги. От паркинга, където оставихме колата, до водопада Materuni беше около 30 мин. пеша. По пътя е джунглесто и гледките са много приятни:

 

 

 

 

 

 

Надето даже се изкъпа под водопада и каза, че е много освежаващо.

 

 

Магистралка:

 

По пътя може да си купите плодове:

 

 

Стигнахме до т.нар. кафеена плантация. Тук входът е 5000 TSh/човек. Там ни показаха процеса на правене на кафе, даже и ние участвахме в него, че даже се получи нещо, което ставаше за пиене:

 

 

Всичко това се случва с песни и танци и колкото и да бях скептична към това мероприятие, ми стана забавно, почнах и аз да пея с тях и да се усмихвам 🙂

Ето, кафето е готово, пихме от него:

 

Привечер имахме вътрешен полет Килиманджаро - Занзибар. Нашият багаж чакаше приготвен в AirBnB-то. Преди да го вземем помолихме шофьора на таксито да ни закара до някое местно заведение. За някои денят завърши така:

 

а за мен - с mango juice.

Пак със същия шофьор направихме трансфера от Моши до летището в Аруша. Договорихме 50 000 TSh за колата.

От летището в Занзибар взехме такси за 4-ма човека до Стоун Таун за 15 000 TSh.

 

Следва...

[Яничка]

ДЕН 6:

Почивката в Занзибар има своята специфика 🙂 Например спират тока и водата през деня или пък тръгнеш на някъде и към теб се прикачи някой местен да ти показва пътя, за да изкара някой лев.

Наближаваше денят на сватбата и си бях наумила да ми направят татуировка с кана. Исках даже да е бяла, нещо като тази:

Уви тия работи не стават ласт минът и се сдобих с рисунка в класическо червено. Белият цвят повече щеше да върви на сватбената рокля, но пак бях доволна 🙂

То хубаво, но единствената възможност за това беше в деня на пристигане в Стаун Таун, и то вечерта. Бяхме отседнали в гето, но апартаментът беше излъскан, че даже кич. След като ме увериха, че е безопасно да се разхождаме по тъмно, към 22:30 ч. обиколих квартала и намерих няколко beauty салона. Единият даже даваше вид на работещ, почуках, взеха че отвориха и ми казаха къде да отида на другия ден сутринта, за да се сдобия с кана. Така че в 9:00 бях пред салона за красота и за 10-15 мин. ме изрисуваха.

Днес окончателно се сбогувахме с живота на палатка и потънахме в лукс 🙂 Имахме 3 нощувки във Fruit & Spice Resort Zanzibar и понеже имахме специален повод, отседнахме в Honeymoon villa-та. Имахме си 2 стаи, собствен басейн и джакузи, място за плаж, отделен достъп до океана, а на плажа на ризорта имахме отделна кабинка с шезлонги и хамак:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нямахме търпение да се потопим в новата ни реалност, но първо имахме среща с Melania, нашата wedding planner-ка. Защо я наехме? Защото от ризорта бяха отчайващо некомпетентни, в продължение на седмици ги гонех да дадат оферта за wedding пакет и накрая в интернет намерих EF Weddings, които се занимават точно с това - организират сватбения ритуал, украсата на масата, фото и видео заснемане, фризьор и гримьор, музика (имахме цигуларка) и всичко друго, което младоженците преценят. С Melania се бяхме чули по WhatsApp 3 пъти от България, разбрахме се какво искаме, получихме оферта, сравних цените с това, което има в интернет и се оказа, че пакетната и цена е доста добра. Направихме едно финално пазарене, подписахме договор и остана да договорим с хотела менюто за вечерята. Та днес, вместо да скочим веднага в басейна, утрепахме още 1 час да уточняваме детайли по мероприятието на 6 февруари, разгледахме различни локации за церемонията и вечерята в хотела и стана ясно - церемонията си остава на плажа, каквато идея имахме още от началото, а вечерята - в нашата Honeymoon villa.

Вече сме в ресторанта на вечеря, а в краката ни от време на време се шмугва някой изплашен краб - има ги в изобилие:

 

 

Преди лягане - релакс в джакузито 🙂

 

Следва...

 

[Яничка]

ДЕН 7:

В ризорта сме. Ден за релакс и разходки преди утрешния по-специален ден 🙂

През нощта обаче имаше буря, чак по едно време имах чувството, че някоя палма ще влезе през прозореца в спалнята. Представих си как на другия ден, точно когато ще ни трябва слънчево време, ще се излее дъжд на плажа и ще ни издуха...

Към нашата вила по дифолт е прикачен butler, който да отговаря за нашия комфорт, така да се каже - нещо, което отказахме още при пристигането си. Чак толкова специални не се чувстваме 🙂 Момчето обаче в последсвие се оказа много съобразителен, за разлика от останалия персонал на ризорта. Още преди да го бяхме питали, предложи да занесе сватбената рокля и костюм за гладене (безплатно), постави параван между двете стаи в сватбения ден, за да не вижда младоженецът булката, предложи допълнителна украса и още много дребни жестове, които правят впечатление, когато си на почивка.

След закуска имахме среща с Юсуф, мениджър по нещо си в ризорта, с когото трябваше да уточним менюто за сватбената вечеря. Тази задача обаче се оказа тежка за Юсуф, затова беше извикал още 6 човека на срещата - шеф на куфнята, шеф на бътлърите, мениджъра на хотела и още трима човека, които бяха много любезни, но не разбрах за какво отговарят. Предният ден ни беше дал на лист хартия 2 варианта за меню, като добави, че ако трябва да ги пише на компютър, ще му отнеме цял час 🙂 Та след още час вече имахме готови варианти за меню - рибно и месно и всеки от гостите можеше да си избере какво предпочита. За никой няма да е изненада, че в Занзибар си отядохме на лобстери и всякакви рибни специалитети, които на други места са адски скъпи, а тук за под 20 лв. може да получиш огромен краб.

В ризорта има малък резерват за костенурки. При прилив може да плуваш при тях или просто да им се порадваш от страни:

 

 

Тук има също и масайско селище, та често срещахме масаи в комплекса.

Ризортът се намира в Кизимкази - едно от двете места в Занзибар, където ако сутринта рано се уговориш с някой рибар, може да те заведе да плуваш с делфини. Другото място е около Мнемба, където правихме шнорхелинг следващите дни и видяхме доста делфини.

Из Fruit & Spice Zanzibar Resort:

 

 

 

В края на плажа можете да си купите нещо от местните художници. На мен картините много ми харесаха и последният ден си взех от Стоун Таун, където пазарлъкът е по-успешен.

 

 

На плажа има джакузи:

 

 

Срещат се и маймунки, чието присъствие е натрапчиво най-вече около ресторантите или басейна, където ако някой има неблагоразумието да остави банани или друга храна, в следващия момент му ги отмъкват под носа 🙂

 

 

Маймунки до нашата вила рядко идваха, защото е доста уединена, но днес имахме гост 🙂

 

 

 

За вечеря вече бяхве в пълен състав, защото Евгени и Камелия бяха пристигнали 🙂

 

 

Няколко дни по-рано в Стоун Таун попаднахме на улични акробати, които бяха доста добри. Днес пък имаха представление в хотела.

Този си прокара тялото през тенис ракета. Честно 🙂

 

А тези, само като ги гледах, ме заболя кръстът 🙂

 

 

 

 

На тази приглошена светлина и с тази бързина, с която се премятаха, не знам как никой от тях не се пречука. Бяха наистина много добри 🙂

 

Следва...

[chandni]

Прекрасно пътешествие! Пожелавам ви съвместният ви живот да бъде съвкупност от любов, доверие, разбирателство и още много скитания по света❣️

[Яничка]

Благодаря ти, @chandni 🙂

[Яничка]

ДЕН 9:

Днес сме последен ден в ризорта и би трябвало към 11 ч. да ни изритат, но нашият бътлър още предната вечер, по време на сватбата, ни пита в колко часа ще си тръгваме. Казахме му, че ще ни докарат rent-a-cara в ризорта в 16 ч. И то, момчето, уредило късен чек-аут за всички 🙂

Та седяхме в комплекса до последно. Уговорката със собственика на колата беше да ни я докара тук, а после да я върнем на летището. Натоварихме се ние - 6 човека с куфари, както си трябва, и не след дълго изкривихме джанта в една от многото дупки в Занзибар (тук е като на луната - кратер до кратер). За щастие наблизо имаше пожарна и пожарникарите без дори да ни разпитват, щото и много не можехме да се разберем с тях на суахили, почнаха да вадят инструменти и да оглеждат как да ни помогнат. От техния телефон се обадихме на rent-a-car фирмата, те се разбраха по между си и аз, Иво и един от пожарникарите отидохме до близката бензиностанция, където удариха няколко чука на джантата и готово, имаме си превозно средство 😉

 

 

 

На другия ден разбрахме, че от рент-а-кар фирмата са ходили при пожарникарите и са им платили за помощта.

Следващ в програмата е така популярният The Rock restaurant. На сайта им пише, че трябва да се отиде с резервация. Ако се опиташ да резервираш онлайн, искат депозит за запазване на маса, а ние не бяхме решили дали ще ходим за вечеря или само за коктейли, защото бях чела, че кухнята не е много добра. Нашият бътлър им звъня по телефона - не можело без резервация. Те ще ни кажат 🙂 Изтърсихме се там и веднага ни намериха маса. Ресторантът е близо до брега, но когато отидохме, вече беше прилив. Между ресторанта и брега постоянно снове една лодка и откарва туристите безплатно:

 

 

 

Отвътре имаше доста свободни маси, седнахме отвън, да чуваме океана:

 

 

 

Мястото наистина е направено доста изискано, предвид че се намира на скала. За храната не мога да кажа лично, защото опитах само коктейлите - много приятни, но всички които вечеряха там, останаха много доволни. Цените очаквано са по-височки. После, като те върнат на брега с лодката, има място, където могат да те полеят с вода и да се изчистиш от пясъка.

Макар и късно, по пътя минахме през пазар и си взехме плодове, с които спокойно можехме да се изхранваме по цял ден 🙂

И хоп, вече сме в AirBnB вилата в Pwani Mchangani, в която ще останем следващите 5 дни. Пристигнахме късно вечерта, посрещна ни един масай, който се грижи за имота, както и собственичката, италианка. Поддържахме с нея контакт по WhatsApp преди да дойдем. Не е за вярвано, че такъв оазис се намира в такова гето - наоколо са постройки, някои от които без прозорец.

 

 

 

В къщата сме само ние, басейнът е само за нас, а от плажа ни делят само метри. Като търсех вила, избрах точно тази, заради приливите, характерни за Занзибар. За времето, когато нямахме океан, имахме басейн.

 

ДЕН 10:

Днес сме на север, където отливите се усещат по-слабо. Останалите плажове също не са лоши, но там при отлив водата се отдръпва с метри навътре и там не е подходящо за плуване и плажуване.

Преди да стигнем до Nungwi Beach се отбихме на съседен, където имаше страхотно барче с вкусна малка рибка, подобна на цацаца, но още по-дребна. Там се топнахме в океана и казахме "псссс" 🙂 Вървиш метри навътре и водата ти е до колене. Акваобувки трябват задължително, на много места в Занзибар е пълно с морси таралежи.

На Nungwi Beach  оставихме колата на паркинг, взеха ни някакви дребни пари за него и хоп, в океана 🙂 Плажът е доста комерсиализиран, зад него има доста магазини за сувенири, както и плажни капанчета. Шезлонгите не са евтини. Избрах си един и се изпънях на него почти час, преди да дойдат да ми кажат, че за него се плаща и аз лениво се преместих на друго място 🙂

 

 

Тук, в едно ресторантче с барбарони на плажа, прекарахме часове, в съзерцаване на залеза, пазарлък с местен търговец на сувенири и пиене на коктейли 🙂

Вечерта уважихме и басейнчето на вилата, където водата беше приятна дори вечер:

 

 

ДЕН 11:

Вчера имахме дилема - дали да направим шнорхелинг тура до Mnemba island чрез собственичката на вилата или с някой случаен църен. Избрахме да го направим през нея за 35$/човек, въпреки че през деня бяхме намерили от местните на плажа за 25$. Оказа се по-добрият вариант, защото ни взеха от вилата и ни закараха с прилично бусче наблизо, от където тръгват лодките за Mnemba. Момчетата бяха много културни, и дума не споменаха за бакшиш, което вервайте ми, там е рядкост. Турът е половин ден, включени са плодове. И пак за ананаса да кажа - бо-же-ствен е 🙂 Самият шнорхелинг беше разочарование за всички - риби имаше доста, но не бяха нищо особено. Отделно е пълно с лодки - водата ври и кипи, но не от риба, а от туристи 😉  Приятно допълнение към тура беше, че на място, ако имаш късмет, можеш да плуваш с делфини. А, ние, нали сме си късметлии 🙂 Ентусиасти за плуване с делфини бяхме само аз и Иво - всичко става много бързо, виждаш делфина, казват ти да скачаш, ти докато скочиш, той делфинът вече те е изпреварил и го виждаш най-вече, когато скача над повърхността. Имах обаче щастието да видя един и под водата и чувството е едно такова, не мога да го опиша, но тези създания са прекрасни...

Следобяд бяхме отделили за плаж пред вилата ни на Pwani Mchangani - беше отлив, но не толкова осезаем, както на юг. По плажа има няколко заведения и дори училище, а всяка вила си има собствени шезлонги:

 

 

 

 

 

Днес нашите приятели Евгени и Камелия имаха полет за България - повод отново да се разходим до пазарите из центъра, да пием по един сок от захарна тръстика и да ги изпратим подобаващо 🙂

 

 

Следва...

[Иван Попов]

Прекрасно пътешествие! 😊

Много се радвам, че споделяте емоцията! 🙂

 

[Яничка]

ДЕН 12:

Днес сме на юг.

Една от популярните забележителности в Занзибар е Jozani park, където може да се видят четирипръсти маймуни колобус, ендемични за острова. Вход - 25 000 TSh, отделно се плаща на гид задължително - ако сте само вашата група - по 5 000 TSh. Ако ви включат към по-голяма група таксата е по-малка. Измислили са го местните. Тези гидове са тотално безполезни - информацията, която дават не е кой знае каква, а маймунките може сам да ги откриеш, защото те са навсякъде. Даже не бягат от хора, а където има струпване на народ, там имаше и маймунки.

Те са предимно friendly към туристите, казаха, че рядко крадат вещи като телефони, фотоапарати и др., както тези на Бали примерно (там една маймуна пред очите ми открадна слънчевите очила на туристка, качи се на едно дърво и взе да ги дъвче, докато тяхната собственичка кършеше пръсти). Бях чела, че гората може да се посети и вечер, когато досадните гидове ги няма и първоначално това беше планът ни, но го променихме в движение.

 

 

 

Точно срещу входа на парка, от срещуположната страна на главния път, по черна пътека се стига до гора от мангрови дървета. Уви, и там не можеш да се оттървеш от гида - качват се в колата и "те развеждат" из гората, която е достатъчно малка да обиколиш и сам. Вярно, разказа ни интересна информация за мангровите гори, но аз моментално забравих всичко 🙂

 

 

Модел - @Desi75, колекция - пролет-лято 🙂

 

 

Беше топло, но хубавото на Занзибар е, че няма влажност, както в Сингапур и Виетнам примерно и жегата е поносима.

В близост до мангровата гора има едно колибка, в която местните пеят и танцуват и като минат туристи, им искат дребен бакшиш за шоуто. @Desi75 и аз дори свирихме:

 

 

На обяд отидохме до  Mtende Beach и втория rock restaurant в Занзибар, който е по-малко известен и с по-ниски цени, но на страшно красиво място - "Usumba Rock Restaurant". Плажът го има само при отлив, през останалото време е залят от вода. Затова и пясъкът винаги е мокър. Мястото се намира сякаш накрай света, в пущинака - точно си мислиш, че тук няма нищо и стигаш до целта. Ходихме до там с колата. Преди да се стигне крайната точка се плаща 2000 TSh и ти дават хвърчащо листче. Като пристигнахме, пред нас се откри страхотна гледка:

 

 

 

 

 

 

Плажът и мястото не са много популярни и туристически. Учудих се, че дори нашия host на AirBnB вилата не ги знаеше.

Храната в ресторанта е много вкусна и по-евтина от онзи туристическия Rock restaurant, но обслужването е доста бавно. Въпреки това е много посещаван и едвам се уредихме с маса. Някои цени из менюто: лобстер с гарнитура - 25 000 TSh, бира - 8000 TSh, кока-кола - 2000 TSh. За резервации съм записала този телефон, въпреки че ние отидохме директно там: +255674179509. Гледката от тук е чудна:

 

Девствено място, все още неоткрито от тълпите туристи.

След обяда редувахме плацикане във водата (беше отлив, вода имаше пак до колене) с излежаване на плажа. Пълен релакс.

Времето мина неусетно и си тръгнахме от плажа. На път за колата минахме през Baobab cafe. Мястото е приятно и интересно. Казаха, че водят големи групи, но когато бяхме ние, нямаше жива душа. Имат огромен баобаб на не-знам-си-колко хиляди години и интересен интериор:

 

 

 

Разказаха ни за плода на баобаба, маските и други интересни неща и не ни поискаха нито стотинка. Тук тия работи рядко се случват 🙂

 

 

Завършихме деня в местно ресторантче близо до вилата ни, което нейната собственичка ни беше препоръчала. Бяхме единствените гости и собственикът седя на съседната маса, докато бяхме там, за да може да откликне на всяка наша поръчка. Нямах си друга работа и го питах дали продават картини наблизо. Той взе, че се обади на негов познат художник и той цъфва в ресторанта в 22:30 ч., готов да ни заведе да ни показва рисунки 🙂

 

 

Следва...