дневник Истанбул_03.2022

[Pantelej Putnik]

Когато прочетох разказа на @Ninkata17 "Истанбул по време на пандемия" и разгледах снимките й, веднага реших, че при следващо ходене в Истанбул, задължително ще отида в Балат. Ето ме днес тук, като специално благодаря на @Ninkata17 за добрата идея. Мислих да пиша направо в нейната тема, но после си помислих, че може така да я засегна и реших - "Чисти сметки - добри приятели". 🙂 И все пак, чувствам тази тема някак като продължение на нейната тема, която вдъхнови моето пътуване. 

[Pantelej Putnik]

Реших, че ще пътувам с автобус, защото това е най-бързият и най-изгодният ми вариант. Отдавна не бях пътувал с турски автобус (фирма няма да посочвам, защото работи на нашия пазар). Винаги мога да ги позная по миризмата - нещо средно между стари гащи, прани с обикновен сапун, роза и локум. 🤭 Добре де! На мен така ми миришат. 😄

Още с качването започват изненадите. Момичето, което ми продаде билетите, ми каза, че в автобуса хората сядат по 1 на 2 седалки, с оглед Вируса. "Брех!" - помислих си - "Какви професионалисти!" Само, че нищо подобно не се случи - автобусът пълен и всички без маски. Отделно от това една баба покашляше зад мен. Пази ме, господи! 

Около 3-3:30 сутринта минахме границата без много бавене, като искаха само паспортите. Никакви HES, никакви тестове...

И се почна още от границата - "Буйрум ефенди, чай, чорба..." 😄

[Pantelej Putnik]

Пристигнах в Истанбул може би към 8:30 - 9 часа сутринта. Автобусът пристига на Автогарата в квартал Байрямпаша. Понеже имам и билет за връщане, погледнах за някакъв ориентир наблизо, защото понякога всички в автобуса знаят мястото, но това са майче всички, които го знаят. Никой друг не го е чувал. Та за всеки случай видях, че наблизо има Bauhaus. Освен това тези хора от фирмата сякаш не знаят, че официалното име на автогарата е Esenler Otogar (или поне в картите на Гугъл и maps.me е така). В последните 2 не намирам нищо при търсене под Байрямпаша отогар. Аман-аман! Толкова за името. Направих пояснението, защото мен ме накараха да се чувствам несигурен в тази връзка.

Ето я Отогарата 

Отивам веднага да търся да си купя Истанбулкарт. Намерих машините, но цяла опашка. Видях и длъжностните лица, които помагат да "вържат" Истанбулкарт с HES кода. Като видях обаче опашката и сякаш се отказах. Като длъжностните лица не можаха да ме опътят как се ползва и зарежда картата, прегърнах идеята за такси. Но и това се оказа не толкова лесна задача. Сякаш Истанбул не ме прие много дружелюбно. Питам такси - "знаеш ли къде е този хотел?" - "Йес сър, но проблем!". Само че тръгва и след 100 метра казва: "Сикюзми сър, проблем. Донт ноу адрес". Хайде назад. Друг шофьор. Питам и него дали знае къде е хотела, като и адреса показвам. Гледа, гледа и мисли. После почва да говори по телефона и говори, и говори... А навън е около нулата и замръзвам. Тръгнах си и чувам зад гърба ми да вика: "Аби, аби..." Абито си отива. Сиктир, като ме остави да чакам, без нищо да ми кажеш! 😠

При третия опит направо влизам в таксито без да питам. Поглеждам в огледалото и виждам хубаво женско лице. "Тази ще е". Само, че "тази" обявява направо твърда сума, с която до Милано с нискотарифна ще отида. 10 минути тя кара и се пазарим за цената. Едва ли такъв спестовник кат мен й се е падал, та накрая се съгласява и се смее - "Не говориш езика, ама се пазариш". Ми нали до тук съм дошъл, какво да правя, ще се пазаря. Аз всъщност навсякъде по света се пазаря. 🤣 Сякаш не е заради парите, ами комуникация да има. 😉

Кара тази булка и се ядосва на другите шофьори и ги сиктирдосва. Добре дошъл в ориента, ефенди! 

Накрая ме докарва пред хотела след близо 2 часа път, плащам и старателно благодаря на турски, за да я зарадвам, а тя полуядосана, полузасмяна ми говори нещо и включва в изречението "сиктир". "И аз те обичам!".

Влизам в хотела и се оказва, че.....не е този. Ново такси и след още десетина минути на Рецепция вече са ми чували името. "Уф! Най-накрая, сиктир аладжак бьорек езенлер.... (абе знам, че най-вероятно няма смисъл, но поне звучи достоверно на турски, нали 🤣).

[Pantelej Putnik]

Изморен от дългото и недотам приятно пътуване, закусвам и решавам да си почина известно време, че цяла вечер не съм спал. Решавам да почивам, обличам се и веднага излизам. Хем се знам какъв съм, хем вземам решения, които няма да се случат. Как ще легна да почивам, като навън един страхотен град ме чака! Проверявам в maps.me и вземам решение да се придвижа с метро до центъра. Правя втори опит да си взема Истанбулкарт, но длъжностно лице не знае как да ми каже всичко на английски, че да обясни. Купих си обикновен единичен билет за 11 турски лири, тоест - около 1,40-1,50 лева.

Слизам на Площад Тексим и виждам свободни жълтите машинки за Истанбулкарт, а близо до тя - длъжностните лица от транспорта, които да ми вържат картата с HES-както се изисква в момента заради пандемията. Купих си картата  вързаха ми я с HES и едно момче беше мило да ми покаже как се зарежда. Указа се (то всъщност @Kalina Ivanova и @Argentique ми казаха това преди няколко дни), че с картата е повече от 2 пъти по-евтино. Така например за отиване с фери до азиатския бряг ми взе от картата 5,40 ТЛ, а наобратно с друго фери за по-дълга отсечка - 4,80 ТЛ, за автобус пък ми взе 5,45 ТЛ, колкото и за метро.

Качих се на фери от пристанището в близост до Долмабахче (Kabataş) и слязох отсреща на азиатския бряг (Üsküdar).  

Ето няколко снимки, които направих по време на пътуването

 

 

 

Отправих се яваш-яваш (има ли тук по-подходяща дума 🙂) към Момината кула (Kız Kulesi), която исках да видя, защото преди не успях, както и още едно място, което ще посоча по-нататък в разказа.

Както каза @Argentique, кулата е затворена. Браво на нея за цялата актуална информация в една друга тема. 👍 Благодаря много!  Както се казва - "Чок тешекюлер" 🙂

А ето го и красивото островче с кулата  като съм доволен да го видя и само от брега, защото е съвсем наблизо, а не навътре, както останах с впечатление от филма на Бонд....Джеймс Бонд.

Другият път, дори и да е отворен, пак няма да отида  освен, ако Софи Марсо по пенюар не е включена в тура 😆 (за справка виж "Светът не е достатъчен"). Хубава е Софи Марсо, защото има онова истинско нежно женско излъчване, като същевременно присъства и онзи плам в очите, който сякаш обещава да ти се случи нещо много хубаво и да избухне с твое участие. А една жена не е ли нежна, лишена е просто от най-хубавото. И все пак, най-добрият пример си остава Моника Белучи. 😉

Азиатския бряг

 

Европейския бряг

 

[Argentique]

Като прочета нечий отчет от града, особено със снимков материал, започвам да кроя планове. Засега обаче ще си хабя последните сертификатни месеци на запад.
Преди на крайбрежната срещу кулата имаше семпло кафене с хубава гледка, но го разрушиха. 

 

Един път се бяхме засилили и за кулата, обаче точно под носа ни слязоха пет автобуса с ученици и решихме, че друг път ще е. И така си минаха пет години.
Преди правеха неделни закуски горе, с резервация...

 

Ще се радвам на още кадри. Морски, стрийт, кулинарни... Вероятно съм живяла там в някой предишен живот или само съм минавала с пиратския си кораб. 😄

 

 

 

 

[Kalina Ivanova]

@Pantelej Putnik много вода много нещо и ни една баклавичка.

Пък на мен ми се чини обратното, че баклавичките повече от водата в тоя Стамбул. Що тъй гледат мойте очи, не знам

 

Редактирано 3 март, 2022 от Kalina Ivanova

[Pantelej Putnik]

И за да не е еднообразно - само снимки и разказ, хайде да включим и друго сетиво - слуха. Поздравявам всички, четящи темата, защото ме удостояват с вниманието си. Тези дни постоянно си вървя и си тананикам на ум Таркан. Някои може да не го харесват, но то не може всички едно и също да харесваме, също както не всеки харесва Турция. А за мен Таркан разказва с музиката си най-добре за Турция. 

https://www.google.com/url?sa=t&source=web&rct=j&url=https://m.youtube.com/watch%3Fv%3DUCUm7TZ5odo&ved=2ahUKEwjWueXA06r2AhWkRfEDHQd1B8wQyCl6BAgLEAM&usg=AOvVaw30zah9XVMdvAPT5i2m6lDa

[Pantelej Putnik]

преди 33 минути , Argentique каза:

Като прочета нечий отчет от града, особено със снимков материал, започвам да кроя планове. Засега обаче ще си хабя последните сертификатни месеци на запад.
Преди на крайбрежната срещу кулата имаше семпло кафене с хубава гледка, но го разрушиха. 

 

Един път се бяхме засилили и за кулата, обаче точно под носа ни слязоха пет автобуса с ученици и решихме, че друг път ще е. И така си минаха пет години.
Преди правеха неделни закуски горе, с резервация...

 

Ще се радвам на още кадри. Морски, стрийт, кулинарни... Вероятно съм живяла там в някой предишен живот или само съм минавала с пиратския си кораб. 😄

 

 

 

 

А като бяхте на островчето....нещо Софи Марсо или поне Пийрс Броснан? 😄

А снимки ще има всякакви, само търпение. Вчера сигурно съм минал над 15 км пеш, а смятах да почивам. И снимах навсякъде.

[Pantelej Putnik]

преди 55 минути , Kalina Ivanova каза:

@Pantelej Putnik много вода много нещо и ни една баклавичка.

Пък на мен ми се чини обратното, че баклавичките повече от водата в тоя Стамбул. Що тъй гледат мойте очи, не знам

 

Калина, като вече ме знаеш какъв съм по храната от темата на @ДиянаВ, дали ще пропусна тази тема и тук. Та кухнята на един народ си е половината им култура. 🙂 Ти всъщност и за Санкт Петербург все още чакаш, защото бях обещал 😉, но за храната в Истанбул ще има.

Ето засега една баклавичка за сладък живот. "Аби, бак'лава чок татлъ" ( "Много е сладка баклавата, бате!" 😄 Полиглот!

 

 

 

На две неща не мога да отказвам - сладолед и баклава. 🤭

[Argentique]

Обикновено избягвам такситата в града заради кошмарния трафик, обаче един път се наложи да хванем за 15-на км от летище С. Гьокчен до близка спирка на Мармарай. Така попаднахме във филма „Такси“ и получихме най-джигитското возене в живота ми досега – със 150 км/ч на многолентов път, после по квартални улици разминаване на половин боя с други коли, изпреварване на линейка със сирени (два пъти), засичане на същата и всички псувни на света на фона на музика от слънчев Кюрдистан. Накрая ни засече автобус от ГТ и шофьорът се показа до кръста навън, за да чуят благословиите му по-добре. 🙂
В турската музика има много интересни неща, особено ако се отиде на място в някой по-свестен клуб (не чалга) над Галата около метро Шишане, в Измир или по по-непопулярните морски курорти (където няма AI). Там до Галата е и чаршията с музикалните инструменти. 
От мен ей този клип, заснет в една църква в квартал „Мода“ – малко електроника, етно и общо взето релакс настроение. 

Ни Марсо , ни Броснан не ни ощастливиха с присъствието си, но един път попаднахме на снимки на филм, които чисто щях да подмина, че сериали не гледам. Нооо бях с една девойка и тя разпозна участниците, които, както после се оказа, „били актьори от висшата лига“ 😄 , каквото и да означава това. Имам някъде и снимки, но за нетренираното око „героите“ по нищо не се различават от масовката из улиците наоколо.
 

[Pantelej Putnik]

преди 11 минути , Argentique каза:

От мен ей този клип, заснет в една църква в квартал „Мода“ – малко електроника, етно и общо взето релакс настроение. 

Музиката е ЕХАААААА! 🙂 Ще си я пусна тихо в слушалките после и ще се потопя в улиците на Истанбул. Благодаря! 🙂

[Kalina Ivanova]

преди 25 минути , Pantelej Putnik каза:

Калина, като вече ме знаеш какъв съм по храната

Знам аз, ама да не се отнесеш в неправилна посока, та само Босфори да гледаме

преди 27 минути , Pantelej Putnik каза:

Ето засега една баклавичка за сладък живот. "Аби, баклава чок татлъ"

А такааа, това е друго нещо, да си дойдем на думата

 

Шегувам се, разбира се. Всеки пътува различно, но Истанбул освен всичкото важно с което е ГРАНД е и грандкулинарна дестинация. 

Част от магията е! 

Благодарско че ме тагна, че инак щях да пропусна репортажите.

 

 

[Pantelej Putnik]

Гюнайдън Истанбул! Арада бир чок гюзел къзънлар. Тук съм вече 2-3 дни и, както виждате, говоря свободно турски и така, докато не ме набият някъде 🤣 Говорещите турски да ме извинят, моля! Знам, че това нищо не значи, но поне се упражнявам 🤣. 

Днес съм на едно особено за мен място. Едвам го намерих. Ето го

 

 

 

Някога на тази маса преди 100 години предложих на една жена да се омъжи за мен. Тя одобри идеята 🙂 Ех какъв романтик съм само, чак си завиждам 😄

Отдавна вече не сме заедно, но така е в живота - хората се срещат и разделят. Никога няма да съжалявам, че съм бил женен за нея. Не съжалявам също така, че вече не сме заедно. Всяка една жена в живота ми ме научи на нещо. Благодарен съм им на всички. С тяхна помощ научих много уроци в живота, преживях нощи дълги като дни, написах много поезия (виж в тема Поезия тук), пролях и много сълзи, но "какво като реки от сълзи съм пролял, като от щастието с пълни шепи пил". 🙂 Хората се срещат и разделят. Важното е обаче да запазят добрите отношения, защото всичко друго е глупост. Нормални хора сме все пак. Няма драма! Има наргиле и чай. "Буйрум ефенди!"

[Lyubina]

На 2.03.2022 г. в 21:06, Pantelej Putnik каза:

Питам такси - "знаеш ли къде е този хотел?" - "Йес сър, но проблем!". Само че тръгва и след 100 метра казва: "Сикюзми сър, проблем. Донт ноу адрес"

Ааааа, върнахте ме (заедно с мнението на @Argentique) 8 години назад, когато за първи път се озовах в Истанбул, кацайки на летище Ататюрк. 

Времето е между Коледа и Нова година, вечер, тъмница, хотелът - на Галата. 

Страшни тълпи. 

Мъжът ми решава да използваме такси. 

Докато се чудим къде е най-добре да се наредим на опашка се появява един юнак и предлага такси (дори не си спомням на какъв език). Съпружето веднага се съгласява (аз ... леко в недоумение, но в крайна сметка се съгласявам, къде да отида 😉 ). Качваме се и се започва един разговор на странен микс от немски, турски, руски, малко гръцки и малко английски. В това време, точно до летището се провежда митинг на привърженици на партиен лидер. Минавайки от там шофьорът казва че са "Хулиганс".

Докато стигнем до хотела не вярвах, че ще оживеем. Шофьорът говореше по телефона, ровеше в някакъв таблет, шмугваше се в трафика по край всякакви малки и големи ППС, включително огромни камиони и автобуси на ГТ (всичко това едновременно) .... но ни стовари на мястото след близо час приключения. 

Същото беше и на връщане, но може би, защото полетът ни беше сравнително ранен, изпълненията бяха доста по-скромни. 

[Дани Магелани]

преди 1 час, Pantelej Putnik каза:

Гюнайдън Истанбул! Арада бир чок гюзел къзънлар. Тук съм вече 2-3 дни и, както виждате, говоря свободно турски и така, докато не ме набият някъде 🤣 Говорещите турски да ме извинят, моля! Знам, че това нищо не значи, но поне се упражнявам 🤣. 

Днес съм на едно особено за мен място. Едвам го намерих. Ето го

 

 

 

Някога на тази маса преди 100 години предложих на една жена да се омъжи за мен. Тя одобри идеята 🙂 Ех какъв романтик съм само, чак си завиждам 😄

Отдавна вече не сме заедно, но така е в живота - хората се срещат и разделят. Никога няма да съжалявам, че съм бил женен за нея. Не съжалявам също така, че вече не сме заедно. Всяка една жена в живота ми ме научи на нещо. Благодарен съм им на всички. С тяхна помощ научих много уроци в живота, преживях нощи дълги като дни, написах много поезия (виж в тема Поезия тук), пролях и много сълзи, но "какво като реки от сълзи съм пролял, като от щастието с пълни шепи пил". 🙂 Хората се срещат и разделят. Важното е обаче да запазят добрите отношения, защото всичко друго е глупост. Нормални хора сме все пак. Няма драма! Има наргиле и чай. "Буйрум ефенди!"

Не тъгувай за човека, когото си изгубил! Радвай се, че го е имало в живота ти, и на хубавите мигове, прекарани заедно! 

[Светославов]

На 2.03.2022 г. в 21:06, Pantelej Putnik каза:

Аз всъщност навсякъде по света се пазаря. 🤣 Сякаш не е заради парите, ами комуникация да има.

Пак при комшиите. Английско говорящ преди мен избра някаква тепсия  - Х лири ефенди, плати си човекът чинно и излезе, продавачът само въздъхна. Аз почвам пазарлък за някакво джезве, усмихна се човекът. комшу туй, комшу онуй, викна едно хлапе да ни донесе чай в онези лалеобразни стъклени чашчици. 

Ми тъй де, мохабет да става, не че съм за отстъпката, която ми направи. Естествено си е калкулирал печалбица човека, но жив и здрав да е. 

[Pantelej Putnik]

преди 14 минути , Дани Магелани каза:

Не тъгувай за човека, когото си изгубил! Радвай се, че го е имало в живота ти, и на хубавите мигове, прекарани заедно! 

Дани, за нищо не съжалявам в живота си. Ако можех отново да го започна, пак така бих го живял. Е, ако можеше да приличам на някой измежду Пиърс Броснан, Джордж Клуни или Джерард Бътлър, щеше да е още по-лесно, но и така не се оплаквам.😄 

В живота, когато една врата се затваря, друга се отваря, а оттогава за мен много врати се отвориха 🙂

[WanderlustME]

@Pantelej Putnik

 

HES кодът и маските официално отпаднаха официално, как е положението на практика?

[Duke]

преди 19 часа, Pantelej Putnik каза:

Другият път, дори и да е отворен, пак няма да отида  освен, ако Софи Марсо по пенюар не е включена в тура 😆 (за справка виж "Светът не е достатъчен"). Хубава е Софи Марсо, защото има онова истинско нежно женско излъчване, като същевременно присъства и онзи плам в очите, който сякаш обещава да ти се случи нещо много хубаво и да избухне с твое участие. А една жена не е ли нежна, лишена е просто от най-хубавото. И все пак, най-добрият пример си остава Моника Белучи. 😉

Брей, ей го още един ценител се извъди във форума... 😛 

 

 

 

преди 18 часа, Pantelej Putnik каза:

На две неща не мога да отказвам - сладолед и баклава. 🤭

 

Язък, тамън те обявих за ценител... 😞 

[jungfraujoch]

преди 18 часа, Pantelej Putnik каза:

На две неща не мога да отказвам - сладолед и баклава.

+1

[Duke]

преди 18 часа, Argentique каза:

Преди на крайбрежната срещу кулата имаше семпло кафене с хубава гледка, но го разрушиха. 

То цялата крайбрежна си е едно кафе на открито с хубава гледка и постоянно минаващи продавачи на кафе, чай и какво ли още не...

 

[Pantelej Putnik]

преди 3 часа, WanderlustME каза:

@Pantelej Putnik

 

HES кодът и маските официално отпаднаха официално, как е положението на практика?

HES кодът ми трябваше на 2-ри март, за да си вържа Истанбулкарт за него. Нямам представа как е от днес. Маски се носят и се проверяват на закрито - метро, бусове, големи магазини и т.н. 

преди 3 часа, Duke каза:

То цялата крайбрежна си е едно кафе на открито с хубава гледка и постоянно минаващи продавачи на кафе, чай и какво ли още не...

 

Ето едно лъскаво кафе/ресторант срещу Къз Кулеси

[Pantelej Putnik]

Както си бях обещал в началото, а и тази тема така започнах, тръгнах с мисълта да видя Балат. За този Балат ме запалиха @Ninkata17 и @Mary. Чок тешекюлер за идеята! 🙂

Първо се отправих към православната църква, но като и първия път, пак не я видях. Имаше една врата, на която пишеше, че е църквата. Вратата заключена. Отвън не се виждаше почти нищо, само кръстове на върха на църквата. Дали беше това, или не, все тая. Дошъл съм в Истанбул не да гледам църкви. 🙂

Тръгнах из Балат

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Много е приятно кварталчето за спокойна разходка малко надалеч от иначе пълните с хора туристически пътища например около Света София, Синята джамия и т.н. 

[Argentique]

До последните шарени къщи в Балат още не съм се добрала, въпреки че всички локации ми са в отметките в maps.me. Но съм си обещала някой ден да отида най-сетне сама в този град и да се наснимам на воля.

Шарени къщи има и в Кузгунджук, но е малко встрани от обичайните трасета.

А в Балат са най-популярните места и заведения (бар Нафталин), дето ги има по всички фб страници. Но баровете не са нищо особено, има къде-къде по.

Храна продължава да няма 😄

 

[Pantelej Putnik]

При предходното ми идване не можах да направя разходка по брега на Златния рог. Да се чуди човек къде съм бил тогава. Но Истанбул има много какво да предложи и определено не е град за едно разглеждане. А защо не и човек да дойде и да остане около 2-3-4 седмици и да се разхожда насам-натам всеки ден, без да бърза. Само да имаш това време.

И на това място се сещам за един разказ на @master_of_germs, където един турчин му казал: "Ела, бате, поседни и гледай как расте нара". Понякога се сещам за това и си мисля, че това е една философия, която я има в народите на Източното Средиземноморие. И при гърците го има и честно казано тяхната интерпретация ми харесва повече. Но за това съм писал на друго място (виж разказа ми "Защо обичам Гърция"). 

Да седнеш, значи, та да погледаш как расте нара! Всъщност и в моите пътувания се опитвам да се спра, да поседна, пък да се огледам. Както вече съм споменавал, обичам да се вглеждам в лицата на хората. Сякаш така ги сканирам и разбирам какви са - добри, лоши, с празни погледи, с искри в очите; за какво мислят, весели ли са, тъжни ли са, угрижени или одухотворени... Хората са ми били винаги много интересни. Където и да ходя, все научавам по някои думи на местния език и винаги ги използвам и заговарям някой. Ето и тук в Истанбул говоря, каквото знам (почти нищо 🤭). Тук ще благодаря, там ще подметна нещо - трябва да има комуникация, за да се чувстам жив. Не мога да мълча. Е, понякога трябва, но пак ми е трудно 🤫🤐

И обратно на темата - тръгнах от моста на Галата да се разходя покрай Златния рог.

 

 

Колегите рибари хващат най-често дребни сафриди и понякога по някой кефал.

 

 

След моста от страната на Галата (Генуезката кула) свих вляво и диретно се насочих към следващия мост (Golden Horn Metro Bridge). В този район много ми хареса атмосферата - какви ли не джунджурии не се продаваха, а тук-там поседнали по няколко продавача покрай запален огън и се греят. Все още е началото на март и е хладно като започне да преваля слънцето.

 

 

Към кулата на Галата хич и не тръгнах този път. Бях там миналия път. Не знам дали може да се качи горе. Аз не съм се качвал и, ако е възможно, ще го направя утре или другия път, защото гледката във всички посоки ще е супер Истанбулска 🙂

А ето го следващия мост - Golden Horn Metro Bridge.

А ето и две нощни снимки, направени от този мост

 

 

 

И така повървях, та стигнах чак до моста Haliç. А там ме очакваше приятна изненада - страхотно запазена градската стена (дали на Византион, или на Османски Истанбул, не мога да кажа, но клоня към второто)

 

И тъкмо взех да се притеснявам, че много се отдалечих от хотела ми и от познатите ми начини да се върна до там, открих, че един автобус от моста отива наблизо до хотела. Кахър йок! 🙂