дневник Истанбул_03.2022

[master_of_germs]

Всъщност темата за растежа на нара не е моя, а на @giafil 🙂

Но идеята е същата и в моята тема. Турция си иска да се потопиш в нея. Аз поне това потапяне точно в Истанбул не успявам да го постигна 🙂

Но винаги ми е приятно да прочета за усещанията на магеланците, които могат да се гмурнат в този огромен град. 🙂

 

[Pantelej Putnik]

Преди 1 час, master_of_germs каза:

Всъщност темата за растежа на нара не е моя, а на @giafil 🙂

Но идеята е същата и в моята тема. Турция си иска да се потопиш в нея. Аз поне това потапяне точно в Истанбул не успявам да го постигна 🙂

Но винаги ми е приятно да прочета за усещанията на магеланците, които могат да се гмурнат в този огромен град. 🙂

 

Уф, в такъв случай дължа извинение на @giafil. Явно съм останал с погрешен спомен за темата. Моля за извинение, @giafil. 😊

А иначе, потапянето може да се получи навсякъде, но си има един ключ за това - да няма големи планове и очаквания за града/дестинацията, да не набодем 100 тикчета в maps.me и да ги преследваме на всяка цена, като забием поглед в телефона. 

Веднъж видях един германец (носеше бели хавлиени чорапи със сандали, какъв да е 😆) във Венеция с карта в ръка. Гледаше само в картата и вървеше. Това ли е Венеция!?! Тази случка сякаш промени начина ми на пътуване. Сега проучвам повече логистиката и много по-малко самите забележителности. Ще ми се сам да ги открия, а не да ги търся предварително. С други думи - аз откривам, не следвам чужди стъпки. 👣 😎 (мааааачо, мачо меен 🤭) Е, добре де! Поне звучи добре, въпреки, че не съм преминал на това високо ниво в туризма, когато смело да се нарека откривател. Ще се нарека така, когато например имам хъса и смелостта да се кача на кану в Тайланд или Амазония и пътувам 2-3 дни, за да открия някое изгубено в джунглата племе. До тогава си оставам в категорията самоорганизиран турист. 🙂

Да отидеш обаче някъде и да търчиш от една забележителност на друга, като през другото време си (не ти Мастър) забил поглед в картата, малко прилича на гигантски слалом. Не забележителностите вече ми са толкова важни, колкото самото преживяване, контакта с хората, храната.... Разбира се всеки пътува по свой начин, но все пак най-важното е едно - пътуването да носи радост и удовлетворение. Иначе сякаш е по-добре да се търси друг извор на радост и удовлетворение. А майче това са най-важните неща в живота. 

[Argentique]

При първото ми ходене в Истанбул си мислех, че за пет дни ще обиколя всички забележителности...

Простено ми е, защото тогава бях съвсем блондинка. 🙂

Още не съм ги видяла всички и надали ще го направя.

Като пътувам с хора, обикновено аз съм организатор, защото други ги мързи или не могат, пък мен ми е кеф. 

Обаче максималната свобода е, когато пътувам сама, защото тогава план няма и се пускам по течението. Тогава решавам къде  ще спя в последния момент. Тогава може и да пропусна някой музей или даже всички. Тогава и попадам в страничните квартали. Както е сега. 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[нов магеланец]

Здравейте,отворено ли е за посещения Водохранилището ?

 

[Mary]

преди 10 минути , нов магеланец каза:

Здравейте,отворено ли е за посещения Водохранилището ?

 

Ако въпросът е за Йеребатан, то той е затворен за ремонт.

Можете да го замените с Цистерната на Теодосий.

[Pantelej Putnik]

преди 6 часа, Mary каза:

Ако въпросът е за Йеребатан, то той е затворен за ремонт.

Можете да го замените с Цистерната на Теодосий.

Здравей @нов магеланец! Точно така е, както @Mary посочва - затворено е заради ремонт. Миналият път, когато ходих през 2005 г. не успях да го намеря и видя. Сега го намерих, но не беше отворено. На входа имаше едно момче и той мо каза, че няма да може, защото ремонтират. Аз обаче не се отказвам лесно. Разказах му как идвам вече втори път в Истанбул и все не успявам да го видя. Направих тъжен поглед и му казах, че само господ знае дали отново ще дойда. "Моля Ви господине, направете възможното да хвърля поне един поглед вътре. Само една снимка!" Той се усмихна. Видях, че евентуално може и да стане, ако продължа да настоявам, и добавям все с лека тъга, но и с известна доза надежда: "Представяте ли си какъв лош късмет имам - все не мога да го видя, а толкова ми се иска." Всъщност, когато виждам, че може и да стане работата, която съм си намислил, продължавам да говоря на човека, за да не му дам възможност да ми откаже. Момчето се огледа няляво-надясно. Видя, че другите туристи си тръгнаха, нямаше вече никой друг освен мен и каза: "ОК, аби, но само един поглед, снимка и това е." "Разбира се, само една снимка и ще бъда щастлив." Отвори вратата и слязохме по стълби надолу, като всичко наоколо беше строителна площадка. Вода нямаше, но пък поогледах и направих няколко снимки. Може и да не го видях в пълния му блясък - осветен загадъчно и с вода, но пък го видях така, както никой друг турист не го е виждал. 🙂  

 

 

След като направих почти невъзможносто от тази ситуация, просто казах на другия близнак в мен: "Знаем се ние с тебе. И двамата знаехме, че искам, значи - трябва да стане. Няма начин да няма начин. Само, който се отказва - губи." 

[Pantelej Putnik]

ОБИЧАЙНИТЕ ЗАПОДОЗРЕНИ 

Обичайните заподозрени или класическите забележителности за всеки турист в Истанбул

Може би една от най-знаковите сгради в Истанбул е "Света София". Сякаш имперският блясък на Константинопол е намерил отражение в тази гордо издигаща се сграда. Бездумна, горда, величествена. 

 

Днес има някои терзания в християнския свят за това, че Султан Ердоган направи отново "Света София" официално действаща джамия. Какво нещо е егото само! То е едно от най-силните мотиви за човека. Да се противопоставиш на решението на самия Ататюрк "Света София" да бъде музей, а не джамия, не е сякаш толкова проява на силната вяра на Ердоган, а по-скоро това е една своеобразна заявка за заемане на по-високо стъпало в турската история от Ататюрк. С две думи - този сега си мери нещо с онзи преди. Размерът може и да е от значение, но за хората са важни делата и резултатите от свършената от ръководителите работа, качеството им на живот, социалния мир и т.н. Ето това трябва да си мерят политиците, ако искат да заемат място в сърцата на хората. 

А що се отнася до нашите християнски терзания, то нека само си спомним за Хиралдата в Севиля - дали на арабите им харесва тя днес да има кръст на върха си!?! За съжаление така е в човешката история - победителите са прави и те пишат историята. Смяната на принадлежността или собствеността на една сграда обаче никак не може да промени нещата. Както "Света София" ще си остане църквата на Константинопол, така и Хиралдата няма да бъде нещо друго освен мавританско минаре. Това трябва да ни напомня за нещо много важно - сградите, градовете, полетата, планините ..... не принадлежат на отделни хора. Те само временно са обитавани от хората. Затова не бива да пилеем живота си в трупане на такива неща, а още по-малко да водим войни в тази връзка. Само едно нещо може да стане лично наше и да го носим винаги със себе си - хубавите преживявания, топлината на семействата ни, искрените приятели, трепетите от нови за нас дестинации, хубавата храна.......

 

Синята джамия

Този път не отидох да я гледам, защото предния път й отделих специално внимание. Ето някои снимки от 2005 г. 

 

 

 

 

Топкапъ - Османският укрепен дворец

 

 

През 2005 г. направих подробна обиколка на целия дворец и поради тази причина този път пропуснах повторно посещение. Това за мен беше задължителна дестинация, защото всъщност това е централният дворец на османските владетели. Ако трябва да се сравнява с Долмабахче например (защо пък да трябва, защо все сравняваме 🤔), то Топкапъ е османски средновековен дворец, а Долмабахче е дворец на стремежа на загиващата Османска империя да заприлича на модерна Европа. Ако трябва да избирате "Къде?", то сега знаете между какво избирате. 

 

Гранд Базар - Капалъ чарши 

Капалъ чарши е вероятно най-типичното място в Истанбул. Това е мястото, което всъщност прави огромната разлика между Европа и Ориента. Или поне аз така го чувствам. Отделно от това съм и пристрастен към пазарите навсякъде по света. Пазарите са музея на живата култура на една нация. Няма кой по-добре да ти разкаже за едни хора от пазара им. 

 

 

 

 

 

Толкова различни неща се продават тук, но за къде без златото.

 

Доста обмислях пред този магазин да си поставя поне 2 златни зъба, за да покажа класа и да намеря уважение и подобаващо място в обществото, но после реших, че днес това може да се постигне и със скъп телефон, дизайнерски очила и т.н. Изобщо - времената се менят, но хората си оставаме почти същите. И като не можах да взема решение за златните зъби, сякаш започнах да се навивам да си пусна мустак, но не просто мустак, а два пръста дебел ориенталски мустак, защото в крайна сметка мустака прави юнака. 🤣  

 

Очаквайте продължение..... 

А докато очаквате, може и вие да покажете ваши снимки от тези забележителности 🙂 

[Mary]

преди 11 часа, Pantelej Putnik каза:

Може и да не го видях в пълния му блясък - осветен загадъчно и с вода

Черпя те няколко доста възрастни снимки, че там последните поне две години нямаше вода. Надявам се след ремонта да има отново вода.

Според кмета на Истанбул, Цистерна Базилика/Йеребатан, ще отвори отново през май.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Pantelej Putnik]

преди 1 минута , Mary каза:

Черпя те няколко доста възрастни снимки, че там последните поне две години нямаше вода. Надявам се след ремонта да има отново вода.

Според кмета на Истанбул, Цистерна Базилика/Йеребатан, ще отвори отново през май.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Страхотни снимки, @Mary! Благодаря ти! 🙂 Дано някой ден го видя така осветено и с вода. Иншаллах! 🙂

[Madonna]

Страхотно разказваш! Чета те с удоволствие и интерес, особено, че на нас ни предстои.

Ама чакаме снимки на манджатааааааа!

[Ninkata17]

На 2.03.2022 г. в 19:49, Pantelej Putnik каза:

Когато прочетох разказа на @Ninkata17 "Истанбул по време на пандемия" и разгледах снимките й, веднага реших, че при следващо ходене в Истанбул, задължително ще отида в Балат. Ето ме днес тук, като специално благодаря на @Ninkata17 за добрата идея. Мислих да пиша направо в нейната тема, но после си помислих, че може така да я засегна и реших - "Чисти сметки - добри приятели". 🙂 И все пак, чувствам тази тема някак като продължение на нейната тема, която вдъхнови моето пътуване. 

Много се радвам, че и на теб ти е харесало в Балат ! Тъкмо сядам да чета приключенията ти и пак започвам да кроя планове. Доста места добавих в картата си междувременно, а съм планирала и едно ходене Април до Чанаккале и района.

[Mary]

преди 2 минути , Ninkata17 каза:

Доста места добавих в картата си междувременно

Покажи ги тези места.

И аз все си търся нещо ново.

[Ninkata17]

преди 2 минути , Mary каза:

Покажи ги тези места.

И аз все си търся нещо ново.

Аз от теб преписвам за Истанбул 😍 Кузгунджюк ми изглежда като много колоритен квартал, парка, бостана, а също и магазинчето на Рефика Бергюл, за почитателите на 24Kitchen :). https://goo.gl/maps/xV7RNc2LQWAqrqVt9

 

Иначе за Чанаккале съм набелязала Troia Museum https://g.page/TroyaMuseum?share. 

 

Гледам, че е отворен 2018, някой дали го е посещавал? И се надявам да минем по новия мост на Дарданелите.

[Mary]

преди 26 минути , Ninkata17 каза:

Аз от теб преписвам за Истанбул 😍

Добре, значи търси се аз от кого да преписвам.

 

преди 27 минути , Ninkata17 каза:

Кузгунджюк ми изглежда като много колоритен квартал

Кузгунджук е прекрасен. Ако трябва да живея в Истанбул, бих избрала точно него.

Има един-единствен недостатък - стръмни улички в част от квартала. Като турист съм си намерила начин да ги избягвам, но ако живее там човек, ще трябва да се катери по тях.

[Pantelej Putnik]

преди 4 часа, Ninkata17 каза:

Много се радвам, че и на теб ти е харесало в Балат ! Тъкмо сядам да чета приключенията ти и пак започвам да кроя планове. Доста места добавих в картата си междувременно, а съм планирала и едно ходене Април до Чанаккале и района.

Като си към Чанаккале, отскочете и до Гелиболу (Галиполи). На мен доста ми хареса. Дано и на вас да ви хареса. 🙂

[Argentique]

За Йеребатан в този ѝ вид – завижд. Мен ако ме отпратят, хич няма и да се разправям, както не го правя и по пазарите – природа, кводапрайш. Пазарила съм се точно два пъти и продавачите веднага се навиха на -50%, явно съм се минала. 🙂
Та първият ми Йеребатан беше отчайващ. Имаше си вода, имаше и риби, имаше и фонова музика, която дори човек с фин слух не би чул заради воплите на стотиците (или по-вероятно хилядите) деца от организирана екскурзия с учители в нервна криза, жал ми стана за тях.
Нямаше как да разберем какво чудо ни очаква вътре, път назад нямаше и се наложи да поостанем. Това в топ сезон в края на април.
После бяхме там по Коледа. Някой ще каже– каква Коледа в Истанбул? Различна. Но пък защо не? Сутрин рано Света София с минимален брой хора, навън вали напоително – чак тогава, на втория път, я усетих. Така се получи и с Йеребатан. Мистериозна тъмница с магична музика и леки светлини. Навява асоциации за Индиана Джоунс, на който съм му фен от детските години.

Като стана въпрос за Индиана, в един руски форум прочетох, че имало достъп през едно заведение до Магнаура. Индиана беше зает, другарчетата окапаха от умора и отидох сама. В заведението на стъклен под си седят хора, минаваш свободно покрай тях и по паянтови стълби надолу. От тавана висят паяжини, на които можеш да се люлееш. Влага, изпарения, хилядолетен мухъл, въздух почти няма.

Мехмед Завоевателя е казал „И паякът ще плете своята паяжина в двореца на Цезарите.“

Така изглежда някогашното величие на Магнаура. Интересен повод за размисъл за преходността на материята. 
Отвън има табели, че се влиза на ваша отговорност, но реших за кратко да поема такава.

Последва черна дупка. Светкавицата на телефона се задейства, инак нищо не се вижда, фенерчето осветява до половин метър. Както споменах, бях без Индиана, а среща с истанбулски плъхове не беше желана за мен, затова дадох заден. Ако някой пожелае, локацията беше тук, кафе Палатиум, влиза се в двора.

 

 

За Високата порта знам, че не е в Топкапъ, а на „трамвайната“ улица Алемдар, тук.

 

Сега там има някаква държавна служба и винаги отпред седи чичо-полицай. „Чичото“ вероятно на хартия може да ми бъде син, но това са ненужни подробности.
 

За разни други по-одухотворени обекти силно вярвам, че Бог, Съдбата или Вселената решават дали да ти покажат някоя тайна или изобщо да те допуснат. Така се случи с моето посещение на църквата Св. Ирина във времена, когато целият китайски народ още кръстосваше из града. Една сутрин се отправих сама (другите ги домързя) за откриването на Топкапъ именно, за да видя тази църква. По принцип съм сова, но на път нямам време за спане.

Църквата се намира в първия двор на двореца и е с отделен билет. По-стара е от Св. София и е най-старата запазена църква в града, която не е била джамия никога, а арсенал на еничарите. Слиза се доста надолу от кота нула.

 

 

Заради това, че не била джамия, си запазва оригиналния вид и олтара, какъвто е бил при построяването. Сега е занемарена и тук се провеждат концерти с класическа музика.

Според легендите в този саркофаг са мощите на Константин Велики.

 

 

И въпреки целия китайски народ и безбройните организирани групи в „сезона на лалетата“ имах шанса да бъда сам-сама в църквата двайсет минути. На входа на излизане се сблъсках с тълпа китайци... Кой решава какво имаш право да видиш...? Няма как да си опиша изживяването.

Защо отидох да я посетя? Ами все едно да се казвам Пешо и да не отида в Свети Петър в Рим. 🙂

Приключвам с информационно натоварената част.


 

Баирът в Кузгунджук – радост за окото и коленете. На мен не ми пречи, но обикновено по тези места губя всички другарчета. 🙂

 

Просто хубава светлина в безкрайния сериал „Bosphorus Tour“, ноември'2019.
 

И пак тогава.
@Pantelej Putnik да ме прощава, че така му наспамих темата с този ферман.

[Pantelej Putnik]

преди 1 час, Argentique каза:

 

@Pantelej Putnik да ме прощава, че така му наспамих темата с този ферман.

@Argentique, това, което ти и @Mary давате като информация за Истанбул, е висш пилотаж. И хич не ми се извинявай, защото всъщност трябва всички да ви благодарим за цялата тази точна, пълна, задълбочена, интересна, вълнуваща,...... информация, която ни давате. Благодаря от мое име за всичко това. 🙂 Моля да продължаваш да "спамиш" по този начин, защото темите във форума имат свой живот, който е изцяло посветен на висшата цел всеки от нас да е информиран. Ако някой приема темите, които е стартирал, за негови, то явно той не е съвсем разбрал смисъла на този форум.

Това е тема на форума и би било страхотно всеки да даде своя принос. Всеки от нас пътува посвоему. Няма правилен и грешен начин да се пътува. Не може да става и дума например да се сравняват начините и подходите при пътуването. Също както не можем да сравняваме и цветята. Всяко е уникално и само за себе си награда. А когато всеки даде своя принос от опит в една тема, то ще имаме един красив букет.

Що се касае за Високата порта, моля за извинение за посоченото от мен, т.к. благодарение на @Argentique научих, че съм бил в заблуда. То вярно, че входната порта на Топкапъ е висока, но не това била Високата порта. Благодаря за уточнението, @Argentique! 🙂

И понеже с "Благодаря!" не се черпи, нека почерпя всички четящи с по един локум 🙂

 

Приятели, казах по един..... 😄

 

[iaia_mama]

Преди 1 час, Pantelej Putnik каза:

@Argentique, това, което ти и @Mary давате като информация за Истанбул, е висш пилотаж. И хич не ми се извинявай, защото всъщност трябва всички да ви благодарим за цялата тази точна, пълна, задълбочена, интересна, вълнуваща,...... информация, която ни давате. Благодаря от мое име за всичко това. 🙂 Моля да продължаваш да "спамиш" по този начин, защото темите във форума имат свой живот, който е изцяло посветен на висшата цел всеки от нас да е информиран. Ако някой приема темите, които е стартирал, за негови, то явно той не е съвсем разбрал смисъла на този форум.

Това е тема на форума и би било страхотно всеки да даде своя принос. Всеки от нас пътува посвоему. Няма правилен и грешен начин да се пътува. Не може да става и дума например да се сравняват начините и подходите при пътуването. Също както не можем да сравняваме и цветята. Всяко е уникално и само за себе си награда. А когато всеки даде своя принос от опит в една тема, то ще имаме един красив букет.

Що се касае за Високата порта, моля за извинение за посоченото от мен, т.к. благодарение на @Argentique научих, че съм бил в заблуда. То вярно, че входната порта на Топкапъ е висока, но не това била Високата порта. Благодаря за уточнението, @Argentique! 🙂

И понеже с "Благодаря!" не се черпи, нека почерпя всички четящи с по един локум 🙂

 

Приятели, казах по един..... 😄

 

Ха'дее, саол, чок тешекюлер, ама баш яваш-яваш го даваш бе, авукат бей, чок зор бе, аби!   🙂
Подгрявай ни с твоята Истанбул масал маджестик, че лалетата скоро ще цъфнат, сещаш ли се...

[Pantelej Putnik]

Преди 1 час, iaia_mama каза:

Ха'дее, саол, чок тешекюлер, ама баш яваш-яваш го даваш бе, авукат бей, чок зор бе, аби!   🙂
Подгрявай ни с твоята Истанбул масал маджестик, че лалетата скоро ще цъфнат, сещаш ли се...

С този език се сблъсквам от малък 🙂 Дали с него, или с неговата ромска интерпретация, не мога да кажа. Все обаче в Икаруса (за тези, които не знаят, това е автобус) ще се съберат 2-3 приказливи циганки и ще започнат един екзотичен и непознат за мен разговор, в които обаче все някакъв замисъл може да намери човек при задълбочен анализ - "Седи гедийорум анджаклама чинкю верме аладжак компенсация децата". Явно, че тук се обсъждат теми от общественото осигуряване и вероятно майките изказват загриженост относно реда за изплащане на паричните помощи за деца. С оглед на ниския брой родени деца от тази малцинствена група (средно по 4 деца на брачна двойка), тази тема явно предизвиква особен интерес у майките.   

Желанието ми да говоря всички езици на света не веднъж са ме изправяли и пред предизвикателството да говоря турски. На това място се сещам за една случка, която вече съм разказвал тук в темата за езиковата бариера. Понякога пробите ми да говоря всички езици по света ме поставят в неудобни ситуации:

На рожден ден сме в страхотен бар в Кьолн. Смесена компания от десетима души. Пийваме коктейли, говорим си, веселба. С увеличаване на процента на алкохола в кръвта ми обаче, все повече взех да забелязвам сервитьорката, която се оказа туркиня. Ама една хубава, едни дълбоки тъмни очи, една коса, да се изгубиш в нея....цялата топлина на Балканите и отвъд. Та все по-впечатлен ставам аз и решавам да я заговоря. Да я заговори на немски, може всеки в този бар, но да опъна тънката струна на носталджията в душата й..... ето това е за мен работа. Веднага се обръщам към една прятелка, която живя известно време в Турция и говори добре езика. "Кажи ми нещо мило на турски, че да обърна вниманието на сервитьорката." "ОК, като дойде й кажи следното - Ашкъм беним яларъм бугедже." (бележка от мен: моля да ме извинят говорещите турски във форума! 🙂 ). "Какво означава това" - питам аз. "Ами казваш й, че изглежда много добре" "Екстра" - помислих си. "Това ми е достатъчно." Идва сервитьорката, а аз с цялата нежност и дълбочина на песните на Таркан й казвам заучената фраза. Момичето отвори уста в изумление и почервеня, обърна се и тръгна. Аз осъзнах, че едва ли изразът означава точно това и пак питам: "Абе ти на какво ме научи, какво значи тази фраза?" Познатата ми преведе изречението. Не бих желал да ви правя пълен превод. Само мога да посоча, че ашкъм беним е = скъпа моя, яларъм = лижа, а бугедже = тази вечер. 🤣 

Важното е, че направих впечатление. Както казват, няма лоша реклама.

Вай-вай, не знам дали съм й опънал тънката струна, но ми се стори, че сякаш направо я скъсах. 🤣 

[ДиянаВ]

@Pantelej Putnik ще ме накараш да си търся снимките на хартия от първо и последно пътуване до Истанбул не знам коя година преди Ердоган. Пътуване 17-часово с международен бърз влак, изпълнено с единствената дума, която знаех - екмек😄, оправих се с нея😄

[Pantelej Putnik]

 

преди 35 минути , ДиянаВ каза:

@Pantelej Putnik ще ме накараш да си търся снимките на хартия от първо и последно пътуване до Истанбул не знам коя година преди Ердоган. Пътуване 17-часово с международен бърз влак, изпълнено с единствената дума, която знаех - екмек😄, оправих се с нея😄

Ако заложим, че екмек е хляб, а балък съм аз .......ъъъъъъъъ......., тоест риба, то ето какво се получава като ги смесиш - балък екмек на моста на Галата

 

 

"Нищо особено" би казал някой. Да, не е нищо особено, но трябва ли да е особено, за да е вкусно?! 🙂  

 

P.S. @Kalina Ivanova, @Argentique, сякаш ще стигнем и до тази тема 😉 Калина, специално отидох да си взема този сандвич, вдъхновен от  клипчето с храната в Истанбул, което ти пусна. 

 

[Pantelej Putnik]

Бъбрим си тук, показваме си снимки и гледаме Босфора, с локум си подслаждаме, а действието върви бавно-бавно и почти яваш-яваш. Човек огладнява, а опциите в Истанбул са колкото и минаретата. 

Винаги е време за един симид (геврек). 

 

 

Последните две снимки далеч не изчерпват темата за стрийтфууд в Истанбул. Но толкова успях да направя (просто забравям да снимам). Всъщност "стрийтфууд" звучи някак чуждо на турската атмосфера. Нека тогава го наречен "сокакфууд" или пък "кадасъфууд". По-добре ли е? 🙂 

Освен будките за сокакфууд, има и ресторанти от всякакъв вид. Аз си избрах ето този, защото не може да си в Истанбул и да не боднеш един кебаб.

 

 

 

Цената на храната от долната снимка е 145 ТР, тоест по-малко от 20 лева. 

 

 

Няма как да кажа, че не ми хареса кебапа, защото бих излъгал. Това, обаче, което аз лично предпочитам сякаш са онези манджи, които кой знае какви лели със забратки ежедневно прясно приготвят. Продават ги в т.н. "бюфети", където посочваш, сипват ти в обикновена чиния и сядаш да ядеш. Ето това е истинската храна, която съпътства ежедневието на хората. Като ги гледам тези ястия на снимката и ми идва да кажа на жената зад бюфета - "Сложете ми от всички". Цените варират от 30 до 50 ТР. 

 

 

Какво е обаче едно ядене без десерт. То е като черешка без тортата .... А, когато говорим за сладки неща, то турците определено разбират от това. 

 

 

 

За храната в Истанбул биха могли да се кажат много неща. Нека обаче уважаваме храната и да я оставим тя да говори, а не ние за нея. Хилядите думи понякога не могат да опишат една единствена хапка. 😋

[Ninkata17]

Като си говорим за Истанбул и спамим темата @Pantelej Putnik, бихте ли споделили любими филми за града. Давам моите - Crossing the Bridge: The Sound of Istanbul и Politiki kouzina 🙂

[Argentique]

За храна мога да пиша дълго и напоително, защото съм от зодията, която всеизвестно е най-ящна. Ще го направя в обозримо бъдеще, подкрепено с кадри, разбира се.

 

За филми не мога да кажа кой знае какво, но като отида в Истанбул, попадам в свой собствен филм с безброй интересни ситуации, места и герои.

Последно ме гони един сервитьор на пристанището Каракьой, който ме помни от предишни ходения в негов ресторант. 😄 Вечеряхме там септември'2020 на път за морето. Риби, шести етаж, Босфор, гледка към историческия център. След два месеца се озоваваме пак там (връщахме се от Измир), но на партера, че бяхме с куфар. Физиономии много помня и виждам, че сервитьорът е същият, но за мое учудване и той ме разпознава и го прави с лафа „ти знаеш ли, че имаш страшно красиви очи“, незабравими и те помня от преди два месеца, когато работех на горния етаж. 😆 Ок, усмихвам се любезно и това е.

След една година минаваме случайно покрай крайбрежната в Каракьой с ресторантите. Събота, тълпи. Изведнъж от същия ресторант изскача „моят“ сервитьор, не знам как ме е разпознал в навалицата и започва да тича към мен с викове – ти пак дойде, ела да обядваш при нас... 😄 Хич не ми беше до обяд и до него и за по-весело бързо се изнесох. Махам му и се смея и вървя в обратна посока, той пък няма как да се отдалечи много от работното място. Та така, както има лаф „тук и кучетата ме познават“, на мен пък сервитьорите в Истанбул. 🙂

 

Общо взето съм наблюдател и умирам да гледам детайли и разни ситуации, които няма как да ви разкажа. Понякога, ако имам късмет, правя по някоя папарашка снимка с ниско качество, разбира се, че да не ме видят. Но повечето кадри са ми в главата.

Ето една за тема „Съчинение по картинка“.

[Madonna]

Argentique, моля те пиши за храна в моята тема! В момента съм на един режим и като гледам снимките направо прималявам....ама ми пълнят душата.

Щях да питам дали някой е ходил на Дервишко представление? Много искам да отидем, но нямам идея къде. Веднъж преди 20 г бяхма на Нова година в Истанбул и имаше много богата програма и там ги видях за първи път.