дневник Истанбул_03.2022

[iaia_mama]

преди 1 час, Ninkata17 каза:

Като си говорим за Истанбул и спамим темата @Pantelej Putnik, бихте ли споделили любими филми за града. Давам моите - Crossing the Bridge: The Sound of Istanbul и Politiki kouzina 🙂

+ всички турски сериали  🙂 Въртят-сучат, евентуално 1-2 епизода някъде из страната и аайдеее, героите заминават в Истанбул  и докрая на филма са все там  🙂

[iaia_mama]

🙂
 

Ходила съм в Истанбул на "Шоу на въртящите се дервиши" в Културния център Ходжапаша, на адрес: Hocapaşa Hamamı Sk.N3. Цената беше 25€ преди 5-6 години. Този център изглежда малко като "зачукан", но се намира лесно - заставате с гръб към входа на гара Сиркеджи (Мармарай) и тръгвате наляво, пресичате уличката с трамвайната линия (Т1) и продължавате нагоре по  Ankara Cd. Свивате веднага в първата пряка отляво, точно между два хотела е. Вървите по тясна уличка, която буквално след 20-30м завива надясно и воала! - отляво е стара отоманска сграда, която (мисля) някога е била хамам, а сега е този културен център. Касата беше на партера, а самото представление - в зала на горния етаж. Вътре е... някакси просто, изчистено - имам предвид като архитектура и обзавеждане, с приглушено, меко, дори някак "потайно" осветление. Ако съдя по програмните афишчета със снимки, май има и други камерни залички на това място и дори някакво арт-кафене-барче.

А от самото представление очаквах повече, много повече...

Първо закъсняха с десетина минути - току се показваха някакви глави през една врата, после угасиха светлината, постояхме така, знам ли, десетина секунди може би и, а-ха да зашумим (то май бяхме все чужденци), почна леееко, приглушено да просветлява и през същата оная врата се запромъкваха един по един мъже: млади, стари, двама-трима накрая пък хептен стари (44 броя, от скука после, по едно време ги преброих)

И като взеха да се кланят един на друг - веднъж, втори път, трети... пети... единайс'ти... еее, няма насита, бе! И само чат-пат някой по-млад се позавърти, колкото да му се разперят красиво полите, и айде пак се закланят, мръднат две крачки, пак се кланят - 40 минути, ей Богу!

Добре, че по едно време пуснаха на един голям екран описание (на английски) що е то Орден на Мевляна, кога се появил, къде, каква му била философията и снимки от свещените им места в Коня. А дервишите си се кланят през това време. И през цялото това време една ужасна музика – няколко тъпана дум-дум-дум и един дудук, едва му се чува пищялката.

Пълно разочарование поне за мен, понеже из интернета бях гледала преди това, едни дервиши в Тунис как се въртят като пумпали, до откат, при това на мнооого готина музика – една такава... мистична ли, да я наречем, бе направо те отнася в друг свят. Кеф голям!

Най-накрая, разгеле, тия истанбулски дервиши се сетиха за какво са ни събрали тука и се завъртяха – да, красиво им се получава всички като се въртят в кръг, хем и всеки си се върти едновременно с това и около себе си. Всъщност, май до голяма степен точно летящите им поли оставят това впечатление. И тогава, в онзи момент почна да ме мори въпросът: Защо и как така не им падат шапките? Нали знаете какви големи остри шапки носят? Не съм си отговорила до ден днешен. Някой, ако знае, нека каже, да не се мъча повече 😉

И, за да съм коректна все пак, след година или две вече, гледах въртящи се дервиши, ама в Коня, там им е на тях родното място и главния Център и Светилище, и т.н.. Ееми, хора, ей там идете да ги гледате – висша класа!
То, турските ми истории край нямат, ама айде, много се разприказвах. Давам думата на следващия 🙂

П.П. Да добавя, че на дервишко шоу се пази тишина и не се ръкопляска, за да не ги стреснеш, нали ужким изпадали в транс. Не им се ръкопляска даже накрая като свършат, но не знам тогава защо.

[Argentique]

Аз съм била на дервишите на гара Сиркеджи. Вече бях гледала такива в Кападокия и макар да се въртяха доста, през цялото време не ме пусна усещането, че кападокийските дервиши са само за европейските туристи.

Обикновено, доколкото мога, се старая да не подхождам с очаквания към изживявания за кеф за душата. Дервишите не са театрално представление и не очаквах да се забавлявам, а да видя нещо различно. 

Била съм в Коня, но до дервиши там не се добрах за жалост.

Добрах се до тези на Сиркеджи. Преди вадеха масичка във вътрешния двор на гарата през деня и продаваха билети за около двайсет лева в лиров еквивалент. Тогава си поговорих малко с продавача, който впоследствие се изяви като музикант вечерта.  Човекът беше толкова спокоен, сияен и позитивен и толкова различен от обичайните продавачи, че веднага си взехме билети.

Самото представление ни хареса повече от Кападокия, провежда се в залата на гарата. Не препоръчвам или не отричам никое предложение за дервиши, защото сме различни хора с различни усещания, на които понякога влияе моментното настроение или средата. Гарата Сиркеджи е и е много мое място в града (тя не е действаща), вероятно и това е една от причините да ми допаднат дервишите, гледани там. Музиката също ми хареса. Но това преди четири години. 

[iaia_mama]

преди 6 минути , Argentique каза:

Дервишите не са театрално представление и не очаквах да се забавлявам, а да видя нещо различно. 

Аз също исках да видя и усетя нещо различно, и през ум не ми е минавало, че дервишите са за забавление. Но дервишите от предното ми писание сякаш само "отбиха номера" тогава. Просто сравнявам с дервишите от Коня.

[Duke]

преди 14 часа, Pantelej Putnik каза:

"Седи гедийорум анджаклама чинкю верме аладжак компенсация децата".

Съдейки по случката с туркинята в германския бар, предлагам да не заговаряш циганка (не и пред чаветата = децата), защото това горното има общо с циганския толкова, колкото има настоящото изречение с китайския език... 😛 

преди 13 часа, Pantelej Putnik каза:

"Нищо особено" би казал някой. Да, не е нищо особено, но трябва ли да е особено, за да е вкусно?! 🙂  

Няма случай в който да сме в Истанбул и да не минем през водните сергии под моста Галата за по един бърз балък екмек. Към него задължително се взима и туршия...

[Duke]

преди 26 минути , Argentique каза:

Била съм в Коня, но до дервиши там не се добрах за жалост.

А именно там е мястото за подобно изживяване... 😉 

[Mary]

преди 5 часа, Nivear каза:

Щях да питам дали някой е ходил на Дервишко представление? Много искам да отидем, но нямам идея къде. Веднъж преди 20 г бяхма на Нова година в Истанбул и имаше много богата програма и там ги видях за първи път. 

Вече си мисля, че за всичко в Истанбул си имам карта.

Дервиши в Истанбул.

[Argentique]

Надявам се, че гладни хора няма да четат това... 🙂

Повечето неща са снимани в Истанбул, а които не са, все ще ги срещнете нейде из града, защото в Истанбул има всичко! Или почти всичко, защото в момента ме няма мен, но това е друга тема.

Започваме със закуската. Оказа се, че нямам ни една снимка на симит, от което силно се срамувам. Това е най-вървежната храна в Истанбул, която може да се купи отвсякъде и по всяко време. Сгънеш половин симит да не си разваляш поредното осмо ядене за деня и си готов. Симити има във всякакви варианти, даже във вид на сандвичи, запечени или не, разрязани хоризонтално и напълнени с кашкавал, домати и каквото се сетите.

Обаче ако отидете в Измир, там няма симит, но има геврек. 🙂

 

Турска закуска –кавалтъ. Kahvalti идва от kahve (кафе). Поръчваш закуска за двама++ души и получаваш една маса храна. За един човек съм виждала да носят голямка дъска. Плюс литър чай, вода, хлябове на корем. Турците през уикенда закусват с часове. Преди обяд обикновено не ми се ядат количества, но за идеята си струва.

 

 

Закуска в Doğaciyiz Gourmet, бяхме решили да закусваме специално нещо по-различно. Кухня от област Антакия.

По-интересното за мен, което преди не бях пробвала – незнайни треволяци с подправки, нещо като рачел с течен тахан, неидентифицирана сладка маса, приличаща на разтопен карамел „Му“, но по-хубава, и разядка с масло, извара и хиляда подправки. Плюс странен тънък хляб като тънка доматена пица със сусам. Трябва да се опита.

Афиет олсун! (Добър апетит)

 

Типичните за Измир банички бойоз, има ги и в Истанбул в квартал „Мода“. С поне десетина различни пълнежа – сирена, пастърма, спанак, патладжан, зелена леща, тиква, кайма, шоколад, тахан и още вагон неща. Моят фаворит е бойозът с артишок – мнооого е вкусен и хрупкав.

 

 

Закуска в седем сутринта на крайбрежната в Кадъкьой след нощния автобус от България на път за азиатското летище. Менемем – важна част от турската закуска, нещо като миш маш, но с люти тънки чушки, сирене и повече домати, може да има добавки като кашкавал и суджук.

В средата – muhlama (муулама) или някъде се казва куймак. Само го поглеждаш и вече си с две кила отгоре. Ястие от област Карадениз (черноморския регион). Много масло, царевично брашно, вода и много кашкавал. Разтяга се, докато е топло. Докато го писах, качих още едно кило.

 

Гьозлеме. Предлага се основно по чайни за закуска. Най-вкусно гьозлеме ще ви направи туркиня с шалвари под някой кичест чинар в селските райони на любимата ми област Mugla. В туристическата част правят на трамвайната улица, но там не ям никога.

 

 

Иде време за обяд. Ако не искате да преглъщате обяда само с кoла, гледайте за заведения с обърнати чинии и стъклени чаши по масите. Нямам кадри на такива маси от Истанбул, но вярвам, че никой няма да придиря. Това е Датча, която е доста далеч от обичайната морска цивилизация.

 

Повечето местни ресторанти с алкохол са с концепция балък+ракъ, а много от местата за кебап предлагат само безалкохолни. В рибните ресторанти обикновено първо ви предлагат мезета – или носят една голяма табла с двайсетина вида на масата, или ви канят да видите хладилника до бара. Често се наяждам с мезета, салата и прекрасно хлябче и на балъка вече ми е скучно.

Тук – хумус и чудесна разядка с меки сирена, босилек, зехтин и много подправки в квартала Анадолу Каваъ край Босфора.

 

На повечето места се срещат стандартно десетина еднакви разядки, а останалите си зависят от фантазията на готвачите. Тук – хайдари́ (нещо като цедено мляко с мента), пушен патладжан, а зелената трева с чесъна е Deniz börülcesi – бланширана европейска солянка в зехтин, сервира се студена. Заради факта, че мога да произнеса името на последната, вече няколко сервитьори учудено ме питат на турски дали говоря турски. Учудено, защото ама в никакъв случай не приличам на туркиня. 🙂

 

В стандартните ресторанти салатите обикновено са 2-3 вида – чобан салата (дребни домати, краставици и много, много, много кромид, вай, майку) и някаква мешана салата от налични в момента зарзавати. Това тук е вариант на гръцка салата – да, бе, да.

Харесвам егейската турска кухня, която я има и в някои ресторанти (с алкохол) в Истанбул. Разядки, основно с доста зехтин, сарми в цветя от тиква и любимите ми япрак сарма – лозови сърмички с ориз, стафиди, ядки и даже канела. И аз бях скептична, но са фантастични.

 

Не всички сарми стават за ядене. Дълго се смях с глас, когато видях как се казва машината за увиване на багаж на летище Сабиха Гьокчен.

 

Някои вероятно ще се разочароват, но кадри на кебапи и прочие месни продукти няма да има, защото от тийн не ям месо от сухоземни животни. Но риби и най-вече морски дарове – ям и ми плющят ушите.

Та... на турски „тиган“ е „тава“. Ако видите „миди тава“ в менюто, очаквайте панирани на тиган миди.

Ако видите „миди долма“ – пълнени с ориз. Последните се продават на бройка и на улицата.

 

 

Ако сте фен на паламуда и попаднете в Истанбул октомври-ноември, да знаете, че на доста места е фантастично пресен. Ако ви дадат меню на английски с риби, ще видите, че турските названия са ни по-понятни. Паламудът е palamut, например.

 

 

Хамси тава или хамсия на тиган. Пържи се във формата на слънце, понякога в специални двойни тигани – за да не обръщаш рибата, просто обръщаш тигана. Прогрес!

 

 

 

По принцип бирата ми е по-назад в класацията на напитките, но в 95% от случаите виното, което съм пила в Истанбул и цяла Турция, е по-зле от най-евтините български вариации на този продукт. В петте процента изключения влиза бутилчица 200 мл бяло вино за около 15 лв в ресторант на брега на Босфора с гледка към мост №1 и едно чилийско розе от супермаркета. 🙂
Затова често избирам Туборг или Бомонти филтресъз. 
При едно от първите ми ходения сядаме да вечеряме нейде близо до Сиркеджи и си поръчвам лаврак. Оказва се, че в заведението няма никакъв алкохол. Домъчня ми, но ще го преживея. След малко пристига ухайният пресен лаврак на скара и възкликвам към небето – защо няма бира към лаврака в тази божествена пролетна вечер?
Ако щете ми вярвайте, в този миг идва сервитьор и оставя пред мен пенлива бира в голяма керамична чаша за чай. Гледам го безмълвна в потрес, той се плесва по челото и отнася чашата на съседната маса, на която седят руснаци. Веднага питам – как така, нали няма, а те се смеят – ами питайте по-настойчиво. В крайна сметка получих каквото пожелах, ура!
Някой ми беше обяснявал, че не всички заведения имат лиценз за алкохол, и ако в центъра някой може и да ви продаде тайничко в керамична чаша, другаде едва ли ще имат бира изобщо.

 

 

За разнообразие сме яли в йеменски ресторант (фалира след ковид), където хората набиват по кило ориз на човек със супени лъжици или направо с ръце с добавка тънък хляб с големина на маса за четирима. Какво ядох там още е загадка за мен.

По-прилична верига ливански ресторанти Тахин, без алкохол, но с чудесни безалкохолни (от които айран с мента).

 

Случвало ми се е да изкарам девет дни в Турция, без да ям ни един десерт, но повечето хора обичат и ме мъкнат с тях.

Истанбулската класика – сладкарницата Хафъз Мустафа на Сиркеджи. Качвате се на втория етаж, сядате пред прозорците и гледате хаотичния трафик и лудите пешеходци навън.

На заден план – трилече. Отпред – някакви еклери.

 

 

Трилече и шоколадово кюнефе. Има и други сладкарници на Хафъз Мустафа из града – цените на десертите са най-високи, но нямат грешка.

 

Кюнефе за вкъщи с един пръст шамфъстък отгоре.

 

 

Поредната улична храна – сок от нар за из път. На стръмната уличка под Галата продават всякакви чашки с плодове плюс ананас на клечка за по 1-2 лири.

 

 

И най-важното – пийте рикия, която е истински душманин на короната!

 

 

Чок тешекюлер едерим за вниманието! Много интересни кулинарни срещи по света! 🙂

[jungfraujoch]

Чок тешекюлер едерим за подробното описание на храната.Иде ми да хванЕм влака за Истанбул още утре.

[Argentique]

За съжаление влакът не се движи от почти две години.

Сега, като помислих две секунди, и на мен ми се приходи натам, но то е перманентно желание.

 

[Дани Магелани]

преди 8 часа, jungfraujoch каза:

Чок тешекюлер едерим за подробното описание на храната.Иде ми да хванЕм влака за Истанбул още утре.

+1

[дядо Пепи]

Чета темата и не знам дал ще намеря сили в себе си да оставя лаптопа и да закусвам! Толкова вкусотии така добре поднесени, представени и описани! Мани, мани! 😔

[Madonna]

Много благодаря! Гладна съм и устата ми се пълни....колко наддавате за ходенията в Турция? Аз си мисля, че няма да мога да се спра да ям.

[neuromancer]

Първо отслабваме 2-3 кг и после ходим. Ако не успеем да отслабнем - значи не заслужаваме да отидем

 

😝

[Argentique]

Като човек, който води твърде дълга и неравна борба с килограмите, ще кажа, че никога не съм качвала кила в Турция. 🙂

Не знам какви са причините, но може би една от тях е, че най-дългият ми дневен пешеходен преход извън планина все още е в Истанбул – 28 км и нещо.
На море като съм, не излизам от водата. Ям предимно по заведения и никога не ходя на AI.

Качвам кила в Италия и Испания. Ето сега се върнах от Рим и не желая да видя въглехидрати поне седмица.
Радвайте се на живота, какви са тези ненужни мисли? 🙂

[Pantelej Putnik]

@Argentique, написаното от теб за храната в Турция направо ме оставя без думи. Още преди си личеше, че харесваш Турция но сега вече се вижда, че ти обожаваш тази страна. Благодаря за инфото, което е направо като за научна разработка върху турската кулинария. 🙂

[Argentique]

Което ме подсеща, че някой ден трябва да създам тема „Море в Турция“, където да си аргументирам любовта предимно с кадри, за да зарибя някого да открие красотата и на тази част на света. 🙂
Изненадващо е, че тук няма много такива теми, но и на място българи без турски корени сме срещали точно веднъж за три ваканции.

 

Тийзър 🙂

 

Слънцето залязва над Родос, на 100 км по права линия.

 

 

[Madonna]

Благодаря за всичко изписано в темата! Толкова е истинско...и вкусно, че нямам търпение още 3 седмици. Успокояващо звучи това, че не качваш килограми в Турция. Аз няма да мога да ходя толкова, на децата ще им омръзне да ходят, ще се размрънкат, но се надявам пораженията да не са големи. Няма да ям баклави (които обожам), но ще пия нар, което пак си е захар.

[jungfraujoch]

преди 10 часа, Argentique каза:

Което ме подсеща, че някой ден трябва да създам тема „Море в Турция“, където да си аргументирам любовта предимно с кадри, за да зарибя някого да открие красотата и на тази част на света. 🙂
Изненадващо е, че тук няма много такива теми, но и на място българи без турски корени сме срещали точно веднъж за три ваканции.

 

Тийзър 🙂

 

Слънцето залязва над Родос, на 100 км по права линия.

 

 

@Argentiqueпишеш много увлекателно и цветно!Добавих те в сектор любими магеланци.Ще се радвам да чета всичко,което публикуваш.Имаш чудесно чувство за хумор и представяш емоциите си по великолепен начин.

Благодаря!

Бъди здрава и много,много пътешествия ти пожелавам!

[jul]

Леле! Потекоха ми лигите!

Вчера рязко осъзнах, че са ни отменили полета до Задар за края на месеца, така че едва ме навихте - тръгваме за Истанбул 😀

Преди ходех често и много го харесвах, но после как се случи, има почти....20 години, откакто не съм - срамота! @Pantelej Putnik, изглежда сме имали подобни случки из Истанбул, аз на това последно пътуване получих пръстен /ние оцеляхме дори след хоум офиса тези две години 🤭/.

За добро или за лошо ще сме с други хора, с които не сме обикаляли и ще видим как ще ни се настроят взаимните възприятия за нещата. 

Разбира се, трябва аз да организирам настаняването и малко имам нужда от помощ. С кола ще сме /значи паркинг/, но все така ми се иска да сме примерно във Фатих и да движим из тази част пешеходно. Значи безопасно и по тъмно, че имам спомен как брахме страх една късна вечер, прекосявайки Лалели. Имам спомен и за едни приятни хотели с тераса за хранене на покрива и чудни гледки, обаче отпреди 100 години не помня точно.... последния път бяхме в един такъв до Топ Капъ, но не го намирам. Прави ми впечатление, че има из букинг едни странни намаления с над 50 и към 60% намаление - наред ли е тази работа? Инак групата гласува бюджет 60-100 евро за нощувка.

Ако се сещате за друга локация, която ви се вижда подходяща за идеята - моля, споделете 🙂 

 

[Argentique]

Мнение на неходещ никога с кола човек в Истанбул... 🙂
Но все пак...

 

Фатих е огромен, махнете я частта Лалели – там настаняват организираните екскурзии. Аз не съм спала там, защото има къде-къде по-предпочитани места по-близо до централните части, че и с гледка. Приятните хотели с тераси по покривите с гледка към Мраморно море са в зеления кръг, под големия площад със Св. София и Синята джамия и над Кенеди авеню. Къде има паркинг там със сигурност не знам, но една зимна вечер се озовахме в рибен ресторант в района по препоръка на едни познати българи. За наша радост се намериха две местенца, като сервитьорите веднага скочиха и разделиха голяма маса на две с няколко кухненски шкафчета. На втората половинка седеше двойка може би към 55 г. Те ни се усмихнаха, а след малко, вслушвайки се през цялата гюрултия в нашия разговор, изведнъж с огромна радост ни заговориха на български. Български турци, успели емигранти в Австрия от началото на демокрацията – не млъкнахме цяла вечер. Идвали редовно в града с колата за по десет дни – винаги отсядали в Radisson Hotel Istanbul Sultanahmet долу до Кенеди авеню заради паркинга и всичко друго и редовно хапвали в рибния ресторант, където се запознахме. Долу по Кенеди обаче има постоянен трафик, не знам какво е усещането. За мен районът в кръга не е страшен, но има баир (поносим), както на доста места в града.
В овала вляво също има улици на баир, то затова има гледки към морето от много места – там също е възможно да има хотели с паркинг. Но при всички случаи това е хубаво да се договори предварително с хотела. 
Лошото за някои е, че всички тези локации са малко по-далеч от спирките на транспорта, но пък баклави и бюреци понякога имат нужда от разходка. 😉

[rumbich]

Пиша за първи път.....48 часа и тръгвам, не знам за кой път.  Пишете невероятно, нямам търпение вече да съм там. Спомням си един от последните пъти , есента на 2017г съм там с един баскетболен отбор, те отиват на тренировка, аз на разходка, нищо че хотелът беше на 56 спирки с автобуса от историческия полуостов. Разхождам се сама, вали слаб дъждец и какво от това, аз съм в любимия град. Вървя и се усещам,че се усмихвам......Понеже ще пътувам с редовните линии и се чудех какво да сложа за неделя преди автобуса, реших го докато четох-Балат ще е. Ходила съм два пъти до желязната църква, но никога не съм се разхождала из квартала. Сега като разгледах предишвия пост, видях, че хотелът ни е в овала в ляво, дано няма много баир 🙂

[Mary]

преди 2 минути , rumbich каза:

Пиша за първи път...

Приятно пътуване!

Щом първия път е за Истанбул, ще очакваме включване и от там с разкази и снимки!

[Argentique]

преди 24 минути , rumbich каза:

... видях, че хотелът ни е в овала в ляво, дано няма много баир 🙂

Понеже обичам интересни ракурси в снимките, баш в този овал си бях отбелязала улица, на която корабите са в небето.

Ето така. 🙂

 

Снимката не е моя, защото още не съм стигнала до конкретната улица, което трябва да се поправи, да видим кога. 🙂

На rumbich успешно пътуване с тийна, писахме си на друго място. 😉

 

[rumbich]

преди 2 минути , Argentique каза:

Понеже обичам интересни ракурси в снимките, баш в този овал си бях отбелязала улица, на която корабите са в небето.

Ето така. 🙂

 

Снимката не е моя, защото още не съм стигнала до там, което трябва да се поправи, да видим кога. 🙂

На rumbich успешно пътуване с тийна, писахме си на друго място. 😉

 

Ах този баир.....