дневник Истанбул_03.2022

[Mary]

преди 17 минути , Argentique каза:

Понеже обичам интересни ракурси в снимките, баш в този овал си бях отбелязала улица, на която корабите са в небето.

Тя не е само една тази улица. Дори ако имаш зум на фотото, няма нужда и да се спускаш/катериш по стръмните улички.

Заставаш тук например и снимаш.

[Pantelej Putnik]

Забележителности на Истанбул? Кое е забележителност? Това не зависи ли от това как всеки от нас вижда света? За един забележителност е едно,  за друг - друго. За неопитния турист забележителност е там, където го заведе групата. За напредналия турист забележителност е всичко, което се споделя помежду неговите подобни. За откривателите "забележителност" е мръсна дума. 

Добре де! Нека не летим в облаците. Колко от нас за откриватели!? Аз не съм. Нека в такъв случай да си стиснем ръцете и се съгласим, че забележителност е онова място, което кара мнозинството от хората да въздъхнат и да му се възхитят. Това е също като изкуството - отдавна сме се съгласили, че границата на личното творчество и изкуството е поставена от множеството, от мнението им или от това, което се говори, че е невероятно. Ако не беше така, то нямаше да се тълпим всички пред "Мона Лиза" в Лувъра при положение, че в същия музей има вероятно стотици други по-внушителни произведения. 

Понякога съм се озовавал пред една забележителност някъде по света (според някакъв източник) , седял съм и съм се чудил поради каква причина това е забележителност. Един паметник, църква, площад, сграда, картина...може много хора да се възхищават, но съм открил, че не винаги мен това ме докосва. Има обаче едно нещо, което винаги търся и намирам. Това нещо винаги за мен е забележителност и винаги аз посещавам тази забележителност. Това нещо са пазарите. На няколко места в този форум съм споделял мнението ми за пазарите. Сега отново ще го повторя, а дори ще надградя. Смятам, че пазарите са най-неподправеното и интимно нещо на една нация. По-интимно и истинско място биха били може би домовете на отделните хора. Но пазарите поне могат да бъдат посетени от всеки. Може да съм си запланувал множество интересни места, но пазарите винаги са една от основните забележителности за мен.

Ако смятате пазарите за забележителност като мен, то в Истанбул има много забележителности.

Някой ще каже, че Капалъ чарши е клише, че е банално. Дори в 90-те години на миналия век Капалъ чарши стана в България нарицателно за стока с лошо качество. Но какво да се впечатлаваме от мнението на нация, която приема All inclusive за мръсна дума. Просто ние сме способни от нещо хубаво да направим нещо, от което да отвърнем поглед, просто защото ние така го разбираме и така можем да го предложим. Както и да е...

Закритият пазар не е клише, тази постройка е създадена като пазар, била е пазар преди да се родим, а ще бъде пазар и след като нашите правнуци се родят. Изобщо, Капалъ чарши или Гранд базар или Закрития пазар е един истински пазар. Дали ще му признаем автентичността или ще одобрим днешния му статут, там все още се продават стоки, купуват се, прави се алъш вериш, разменят се стоки срещу пари.  

  

 

 

 

 

 

 

Тези снимки сякаш ги видяхме вече по-напред в тази тема, но пък тук се повдига въпросът за пазарите и няма как да отсъстват.

 

И докато Капалъ чарши е нещо, което не е разумно да пропуснеш при посещение на Истанбул, то Пазарът за подправки също е място, което трябва да се види. При предходното ми идване аз не успях да посетя Египетския пазар за подправки. Когато става дума за пазари, аз настръхвам, а когато се говори за подправки, чувството е съвсем специално. Сигурно ще сте много изненадани, но аз обичам да готвя. 😀 А когато обичаш да готвиш, то трябва да познаваш продуктите, но и подправките. Аз лично оприличавам подправките като гримовете, червилата и т.н. за една жена. Жената може и да е хубава, но пък гримовете подчерват и засилват красотата й. Жени, ползвайте козметиката и засилвайте красотата си, защото мъжете гледат, за разлика от жените, които слушат. По подобие на гримовете подправките подчертават вкуса на продуктите, а когато добре се познават, то може и да дадат възможност на някои продукти да ни отворят съвсем нови кулинарни преживявания. Ето го и Египетския пазар:

 

 

 

 

 

 

 

 

На този пазар се продават много различни неща, но за къде без злато... 

 

 

Понякога се чудя защо човек хилядолетия се прихласва по златото, защо то се приема като мярка за стойност? Никога не съм разбирал какво намират хората в златото. Та това е просто един метал. Метал, както и тенекията и неръждавейката. А скъпоценните камъни?! Какво им е скъпоценното. Ако се намираха навсякъде по нашата планета и в изобилие, дали щяха да са скъпоценни, или просто щяха да са камъни?! Така безобидно си се чудя понякога и не разбирам как една златна гривна например би могла да бъде по-ценно нещо от едно пътуване в непозната страна. Отново стигаме до спора за това кое е по-ценно - материалното или нематериалното. Като се замисля, винаги сякаш нематериалното (духовното) е имало огромно значение за мен. Истината може би е обаче, че трябва просто да се намери баланс между материалното и духовното така, както нашият живот е нито само материален, нито само духовен. Факт е, че живеем както в реалния, материален свят, така и в духовния - вътрешния ни свят. Ако няма баланс между тях, то някой в оркестъра свири фалшиво. А този фалш и дисбаланс е единствено за наша сметка. Да отричаме материалното е като да отричаме тялото си, а да отричаме духовното е като да се откажем от душата си. И за да не започна да ви отегчавам с мои си размисли, нека преминем на шопинга, защото материалните неща обикновено ги придобиваме като ги купуваме. 

Още от преди година реших да си купувам чинии от местата, които посещавам. Обичам да готвя, харесвам красиви чинии. Признавам си - странно е мъж да харесва чинии, но пък аз откровено им се радвам, старателно ги избирам при поднасяне на ястия и се старая чинията да пасва на ястието по цвят и форма, за да е изживяването пълно, а не просто едно ястие да е "сипано" някъде. За мен има разлика. Същото е като да "изядеш" един сладолед и да се "насладиш" на един сладолед. 🙂  Знам, че усетихте разликата. 

И понеже обичам да си купувам чинии, не можах да устоя, когато видях тази 

 

Знам, че Египетският пазар не е мястото, където да си купиш нещо, защото всичко е на цени в пъти повече от магазините след базара, но пък с тази чиния беше различно. Тази чиния ме накара да я купя по начина, по който се влюбваш в жена, за която знаеш, че нямаш бъдеще с нея. Значение в случая има само първичното привличане - харесваш я, искаш я, имаш я. Влязох в магазина, защото грабна вниманието ми, пазарих се и можех много повече да сваля от обявената цена, но как да се пазаря за нещо, което нямаше как да не е мое. Исках я ..... чинията. 🙂 Купих и още една чиния 

 

Двете чинии ми струваха около 45-50 лева, което ще рече че почти не съм се пазарил, но така е - не купувайте от такива масови базари, ако искате да си спестите парите. Ако пък самото преживяване ви е по-важно - пилейте малко пари и продължете като мен с пазаруването точно на такова място. Купете си като мен скъпи подправки и локум за 60 лева.  А след това също като мен се ядосайте още като излезете от базара и видите, че 20 метра по-натам има същия локум и подправки за 5 пъти по-ниска цена. Ето го този локум, от който купих 2 кутии за цената от 60 лева. Сега ям и плача. Та това си е спокойно един билет до Бергамо с Уиз, нали?! 😂

 

А ето и съвременните базари как изглеждат в Истанбул. 

 

 

 

 

Преди са ги наричали базари, сега ги наричаме молове. Все едно и също е, все се продават стоки. Всяко поколение обаче си има своите думи и търси своята революция. Също както нашето "готино", което днес е вече "яко", нали. 🙂 

Хубаво е да пазаруваш. Така поддържаме баланса с духовното. Така придобиваме различни неща. Чувството да придобиваш е хубаво, макар и да е измамно. Но пък е едно съвсем човешко чувство и в това няма нищо срамно. Въпросът е да не се прекалява и да не му се отдадем, защото има опасност да се пристрастим и да изгубим духовното или просто да се съгласим да го заменим за материалното. Има много хора, които са решили и го правят. Но тогава не оставаме ли хора наполовина , тоест - да живеем само в единия свят!? Моето верую е, че балансът е ключът към пълния живот. Ключът към мъдростта.

Защо словоблудствам тук и се правя на дървен философ. Ами, всички тези мисли ми минават през главата, когато се разхождам по улиците, по базарите, по мостовете и парковете. Постоянно съм в диалог с вътрешния ми глас и си коментираме и си разсъждаваме. Това е моят свят. Разкажете ми за вашия свят. Така ще се опознаем. 🙂  

 

[iaia_mama]

преди 14 часа, Pantelej Putnik каза:

Има обаче едно нещо, което винаги търся и намирам. Това нещо винаги за мен е забележителност и винаги аз посещавам тази забележителност. Това нещо са пазарите. На няколко места в този форум съм споделял мнението ми за пазарите.

Pantelej Putnik, изненадана съм!  Толкова точно си описал моето лично отношение към едно пътуване, що е то забележителности и едната от топ-забележителносттите ми в едно пътуване - пазарите. Ще допълня и че на едно ниво, горе-долу, с тях слагам и храмовете: катедрали, интересни/красиви църкви и джамии. Следват замъци, дворци, паркове и ботанически градини. Нататък - каквото, когато, както дойде.

А за да бъде впечатлението ти от Истанбул още по-пълно, бих препоръчала при следващото ти посещение на Истанбул, още един изключително живописен, огромен и датиращ от време "оно" още, пазар в Истанбул, който се опитах да го поопиша преди време, след първия път, когато попаднах на него. С такава невероятна атмосфера, уникален, толкова шарен, шашкащ, шумен и ароматен, че от тогава все въртя-суча и гледам, ако може един от дните ми в Истанбул, когато отида, да се падне в деня на Чаршамба пазар    🤩

[Argentique]

Любовта обикновено е лишена от логика.

Не обичам струпванията на хора. Видя ли тълпа, я заобикалям по по-далечния периметър.

За Истанбул казват – или се влюбваш в него, или не искаш и да го видиш повече.

Попаднах за първи път в града в огромна навалица. Три слети местни почивни дни в края на април. Милиони чужди туристи – сигурно и от Тимбукту. Половин Китай на организирани тълпи. Освен тях, целият град с околните паланки се изсипал в Султанахмет. По трамвайната улица целодневно вървеше огромна тълпа, а трамваят се движеше със скоростта на пешеходците с постоянно натиснат клаксон, защото не му правеха път...

 

По икиндия отиваме на първа среща с Египетския пазар – още от входа те подхваща човешката река. Опитваме се да се борим с течението. Без успех. Реката ни изнася навън и там някак успявам да се захвана за трета-четвърта сергия. Другарчето ме държи отзад за раницата – да не ме оберат, пък и да не се изгубим. Поемаме глътка въздух, докато се смеем неистово, а след секунда под носовете ни вече е тикната лопатка с локум за проба – буйрун. Иззад отрупаните с шарени богатства щандове излиза чичо с мустак, цъка с език и коментира „чок калабалък“. 🙂

 

 

Неусетно претъпканият пролетен град ми открадна частичка от сърцето.

Любовта е лишена от логика.

 

Пазарите са изключително интересни обекти. Пир за сетивата. Грехота е да не ги ползваме – чуйте какофонията от викове, усетете смесицата от аромати, пробвайте, вижте даровете на природата, човешките творения и интересните лица на хората. Обичам и испанските пазари и често преяждам само с цветове и гледки, та обикновено се стига до там, че харесвам всичко, затова не купувам нищо. 🙂 

Но докато испанските предлагат предимно невероятни храни, на турските пазари има наистина всичко. Освен това стоките са подредени по чаршии. Трябва ти отрова за мишки – нямаш дерт, отиваш на едно място и там двайсет сергии само за това. Пистолети при пистолети. Куфари при куфари.

Като стана въпрос за куфари – обикновено ходя в Истанбул с куфарче. Празно. 🙂 Понякога си купувам и там. Отдавна съм намалила до минимум купуването на вещи от пътувания. Има безброй красиви неща, но не е нужно да бъдат мои. А и какво всъщност означава „мои“? И какъв е срокът на годност на този термин за вещите? Задълго мои ще си останат нещата, които съм преживяла, видяла или усетила. Пък те обикновено не се продават.

Но ако от Италия вече се връщам без ни една покупка, след Истанбул куфарът е доволно пълен. Основно с храни за близки и приятели и по-рядко нещо за мен.

На Капалъ чаршъ трябва да се иде поне заради идеята, защото е по-скъпо. Влизала съм няколко пъти, но ме е страх да се пусна много навътре, че да не се изгубя в този лабиринт. 🙂

(тази снимка е от нета: покритият пазар Капалъ чаршъ и целият район към моста Галата пак е пазар)

 

Обикновено след това се пускаме надолу по баира към Египетския пазар, а цялата тази зона между двата пазара пак е пазар, но непокрит и безименен (поне за мен).

Имам приятелка, която като отиде там и губи разсъдък и слух, докато не си похарчи всичките пари в брой. Те пък започнаха да предлагат плащане с карта. 🙂 При толкова разнообразни предложения тя се опитва да изкупи всичко, аз пък знам, че е невъзможно и накрая вървя айляшката с раничката, а тя с пълни торби. Хора всякакви. 🙂

Преди време имаше една украинска рускоезична травъл поредица, в която водещият освен безбройните „нормални“ покупки от Истанбул, си беше купил И килим и с него се появи на летището. Не знам как са го качили в самолета, но от там при нас излезе лафът „като си в Истанбул, най-важното е да не си купиш килим.“ Понеже го повтарях често на моята вманиачена по пазаруването приятелка, както вероятно се сещате, накрая тя все пак си купи И килим... Ще ви спестя емоциите, вариращи от смях, facepalm, амавернолисикупикилим и превозването на всичките ни багажи в нощния влак за България... 🙂

 

И ако старите пазари са ми интересни, новите съвсем не и единственият доброзорно посетен от мен мол в Истанбул е Сапфир. Защо доброзорно – защото след залеза на покрива влизаш в управляван от оператор асансьор и той не те връща на партера, а на място, където трябва да обиколиш поне три етажа, за да се измъкнеш на свобода. Ясно е, че е търговски ход, но бях непреклонна и напуснах обекта единствено с емоциите от залеза на града от 250 метра височина.

 

Но най-любимото ми място за залез си остава около моста Галата. Някой умен човек беше казал, че ако достатъчно дълго стоиш на този мост, все някога край теб ще минат всички хора, които си познавал. Сядаме да вечеряме на високо с гледка към минаретата на големите джамии и Света София. Всичко се слива в перфектна комбинация – вкусовете на храната, клаксоните на колите, морският въздух, човешката глъч, виковете на чайките, корабните сирени, музиките, розовото небе и гласовете на мюезините за вечерния езан от хилядите джамии, които бавно се носят над Босфора и се срещат с ехото от джамиите от азиатския бряг. Този вълшебен момент е една от най-големите забележителности за мен. 🙂

 

[Madonna]

От къде да си купя подправки и сладки неща? Казвате, че на Капалъ Чарши е скъпо, от къде тогава? В една от темите четох, че до пазара било 5 пъти (или пък 3 пъти) по-евтино. 

Искам да си накупя арабски подправки, ядки, сушени плодове, баклави, локуми и т.н. сладости.

[iaia_mama]

преди 1 час, Nivear каза:

Искам да си накупя арабски подправки, ядки, сушени плодове, баклави, локуми и т.н. сладости.

Оо, направо хващай самолета до Коня... Кайсери... Малатия... Адана... Газиантеп... Там има мноого такива неща - знайни и незнайни, пресни, евтини. Там да пазарува човек! - Ще ти турят столче да поседнеш, ще те накарат да опиташ от всичко, ще те черпят чай, локуми, по парченце сладости най-различни, кайсийки, леблеблийки, шам фъстък, лешници, бадеми... пък, ако искаш и сирена, маслинки и туршийки всевъзможни. Няма значение, че не си знаете езиците, пак ще се разберете. Ще се дивиш и чудиш какво и колко да си купиш, и накрая с радост поне две-три торби ще напълниш с какво ли не. Като нищо може и с още един куфар да се върнеш  🙂
Колкото до Истанбул, от Египетския пазар, че е най-лесно - там също има всичко, но наистина цените са по-високи.

Или в Юскюдар. Зад джамията, която е точно срещу пристана на корабчетата преди имаше хубав пазар вдясно покрай главната улица към вътрешността, но със строежа на Мармарай някакси го орязаха и сбутаха в уличките. Там сякаш е маалко по-евтинко от Египетския, а и като се поспазариш, става "тамам"  🙂  За значително по-евтини локуми, баклави и ядки бих препоръчала магазина на Татбак, който се намира също в този район и е на около 600м от пристана на корабчетата/фериботите - слизате от ферибота на Юскюдар, насреща ви е джамията Михримах (апропо, с много красиви витражи е, ако искате хвърлете й едно очо), пресичате улицата и тръгвате надясно покрай джамията и веднага по улицата наляво, минавате покрай Кадън Кахве, малко по-натам е супермаркет Мигрос - това е все по улица Selmanı Pak Cd. Вдясно от нея са пазарните улички, там има и магазинчета за подправки и какво ли не, а на около 350-400м от Мигрос-а се пада въпросният магазин на Татбак (от дясната страна на посоката на вървене. Може да се плаща и с банкова карта. Почти срещу този магазин има и супермаркет, в който също продават баклави на приемливи цени.
А доста по-евтино можете да пазарувате в Пендик, например, даже май в Пендик, и Бейкоз също, съм виждала най-ниските цени на стоки в Истанбул. Обаче тези два квартала са точно противоположни един на друг на азиатския бряг и разстоянието между тях е огромно, близо 50км. Всъщност и двата са доста далече от централните (туристическите) части на Истанбул. Но пък с метрото е по-лесно, иначе с автобусите е кошмар, може да се пътува 2часа и повече от Кадъкьой до Пендик, а задръстванияте са ежедневно явление.

[chandni]

Ще изкарам дискусията малко извън рамките на заглавието - Истанбул през март. Ходилите в Истанбул по време на Lale Festivali бихте ли споделили пренаселено ли е? Може ли да се разглежда и снима спокойно или навсякъде се носят тълпи. Последните ни спомени от Истанбул - беше началото на юли, са за огромни маси във всички посоки, които буквално те подхвърлят наляво - надясно. Трудно ми е да си представя какво би било по време на лалетата 

[Argentique]

Доколкото помня, @Nivear пътуваше с четирима мъже, трима от които са деца/тийнове, а това вероятно означава пазаруване на ръка разстояние за избягване на недоволства и мрън-мрън.

Просто не пазарувате вътре в пазара. Да речем, тръгвате в тази уличка между магазина за кафе с вечните опашки и другия магазин с герданите с патладжани около пазара. Може и в други сокаци, но хранителните продукти са горе-долу в тази част. (Яяя, видях си сергията, за която се бяхме захванали в човешката река, драго ми стана 😄 )

Сирена и т.н. са на площадчето тук.

За сладките неща... наистина хубавите неща са по-скъпи. Не може да се сравняват масовите баклави от одринския пазар на ниски цени с тези от gulluoglu или hafiz mustafa с шамфъстък.

Gulluoglu имат два обекта в Каракьой, там има дори безглутенова баклава. Hafiz Mustafa си има сладкарница на Сиркеджи.

В тази Safa точно срещу Hafiz Mustafa също сме купували, имат обект и в оная уличка горе извън пазара. Малко по-ниски цени. Тулумбички по около 20 ст. на клечка за takeaway. След половин тулумбичка съм със захарна болест. 🙂

Правило №1 – игнор на всичко, което се продава около Св. София и трамвайната улица към Сиркеджи – не че е много лошо, но е по-скъпо. Изключение само вода в бутилки.

Правило №2 – някои продавачи мнооого се сърдят, като не им опиташ това, което ти протягат. Един път слизахме от горния етаж на тази Хафъз Мустафа на Сиркеджи и по случайност бях изяла порция зелена баклава – беше ми повече от предостатъчно за дни напред от към десерт, обаче един продавач на първия етаж ми протегна същата зелена баклава да ме почерпи. Отказах му сравнително любезно, но той много се ядоса и си я метна с жест някъде зад щанда. Може просто да не му е било ден.
Но @Nivear ще е с много дегустатори-помощници, те ще пробват, като се измори мама. 🙂

 

 

@chandni, последните две години нямаше лале-фестивали, а април месец бяха в най-строгия локдаун два пъти. Като постапокалиптични кадри.

Сега ги няма китайците, но за лалета идват всякакви други, а най-много калабалък си правят местните. 23 април е тамошният Ден на детето. Ако можете, избягвайте уикендите. Тази година имат байрам на 2 май. Цял месец преди това ще има масови вечерни хранения (ифтар) по всички тревни площи.

Преди няколко години бяхме по месеца рамазан – религиозните се хранят вечер след цял ден глад. Няма такива тълпи, трамваите до 12 вечерта вървят претъпкани, никой не може да се качи. Пред Света София площадът е един голям пикник. Грандиозен калабалък. 

 

[Mary]

Güllüoğlu са поне два варианта и имат поне двама собственика.

Оригиналният е Karaköy Güllüoğlu - имаше някаква история за този семеен бизнес преди, та май двама братя се разделиха после.

Баклавата им е много хубава, но е доста скъпа. Който купува по-голямо количесто сигурно ще си потърси по-евтина.

Tatbak имат значително по-ниски цени, качеството също е различно, но стават.

Може би най-любимата ми баклава е İmam Çağdaş 1887, но нямат магазин в Истанбул.

 

Локум и преди съм писала, че предпочитам да си купя от магазините на Ali Muhiddin Hacı Bekir Lokumları - пазарувала съм от този в Кадъкьой и от този зад Йени Джами - в първия имаше по-голямо разнообразие.

 

Най-интересни за мен сирена и ядки съм купувала от Zeyrek пазар. Не е много популярен сред туристите, както и продаващите там са малко особени, но пък има доста интересни неща - като козе сирене в естествен козяк(или както се казва там козината на козата).

Точно от там бих си купила и подправки, ядки, сушени плодове.

 

Изобщо пазарите извън туристическия център са доста по-интересни за мен - с по-хубава стока.

 

Откъдето и да купувате, гледайте да е оборотно място и особено ако и от пазар, внимавайте с какво ви пълнят кутиите, торбите. Защото е често срещано на Египетския пазар да опиташ едно, а да занесеш вкъщи друго.

 

Няколко снимки от магазинчетата в Зейрек добавям, като имайте предвид, че са от 2019т. и цените са различни вече.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Преди 1 час, chandni каза:

Ще изкарам дискусията малко извън рамките на заглавието - Истанбул през март. Ходилите в Истанбул по време на Lale Festivali бихте ли споделили пренаселено ли е? Може ли да се разглежда и снима спокойно или навсякъде се носят тълпи. Последните ни спомени от Истанбул - беше началото на юли, са за огромни маси във всички посоки, които буквално те подхвърлят наляво - надясно. Трудно ми е да си представя какво би било по време на лалетата 

Зависи къде ходите - има места, които са доста пренаселени, особено в почивните дни и от българските групи с автобуси.

Преди пандемията редовно ходех по това време и лично на мен ми е било много приятно, като си правя планове как да избегна тълпите.

[Argentique]

Косматото сирене е тулум от Ерзинджан (Erzincan Tulum), отдавна му точа зъб, но срещата ни все още не се е състояла. 🙂

Има и тулум от Измир, но то не е в козяк. Продава се и по супермаркетите, но разбира се, най-хубаво е да се яде от пазара Кемералтъ в Измир. Много ценно място.

[Madonna]

O, много благодаря! 

Мъжете са мрънкяви, да и няма да искат много да ходим  🙂 добре, ще пазаруваме от малко известни за туристте пазари и от хубавата баклава, която препоръчахте.

Децата са постоянно гладни и могат непрекъснато да ядат особено сладки неща, които са рядкост в ежедневието им 🙂 та ще се възползват с радост. Аз си мислех, че ако пробваш трябва задължително да купиш...някак би ми било неудобно иначе.

Трябва да седна и да сложа всичко на една карта преди да тръгнем. Мисля да посетим пазара на местните в сряда, който някой препоръча, започва с буквата "Ч".

Ще навърля програмата да си кажете мнението. Отиваме в понеделник и се прибираме в петък или събота сутрин, точно за да избегнем тълпите 🙂

[iaia_mama]

преди 2 часа, Nivear каза:

. Мисля да посетим пазара на местните в сряда, който някой препоръча, започва с буквата "Ч".

Чаршамба пазар, да.
Идете, то е не само пазар, а и атракция за чужденеца. Само внимавайте да не се изгубите един-друг, че между 11:00 и 13:30 тълпата е колосална. Носете си документи и пари на много скрито, за по-сигурно чантата с тях да е отпред на гърдите ви, че всичко се случва. А ако ви интересуват и нормални, не бутикови баклави, на нормални цени като за местните - там има един супермаркет, Кооператив маркет (освен ако не са му сменили името), от много години си е все там, на партера на сградата - като излезете от централния вход на джамията Фатих и тръгнете по улицата напред, от дясната страна, точно на ъгъла на първата пряка е супера. Заради сергиите може да не го забележите веднага, но входа е на тротоара зад тях, а те са от двете страни по дължина на улицата.

Имайте предвид, че тарапаната е само в сряда, когато е големия пазар. Във всички останали дни няма и помен, че тук може да се вихри такъв грандиозен пазар - в сряда сутринта към 8 почват да се разполагат и зареждат сергиите, а вечерта към 8ч. няма абсолютно никой, всички улици са чисти и оправени, ни лук яли, ни мирисали  🙂
Не пропускайте да надникнете в джамията Фатих, евентуално. Но в началото, преди да тръгнете из пазара, че след него няма да ви е до такова мероприятие, най-малко затова, че сте останали без крака  🙂

[Madonna]

Чаршамба 🙂 добре, там ще отидем и от там ще накупим подправки и сладки 🙂

Благодаря 🙂

[Izabela]

Покрай лалетата навсякъде е пренаселено - много булки /от по-разголени до много забрадени, в най-различни цветове на роклите/ с целия антуряж от фотографи и помощници + младоженеца и родата и много големи семейства на пикник в парковето... Но пък е красиво!

[Asya Assenova]

На 5.03.2022 г. в 0:43, master_of_germs каза:

Всъщност темата за растежа на нара не е моя, а на @giafil 🙂

Но идеята е същата и в моята тема. Турция си иска да се потопиш в нея. Аз поне това потапяне точно в Истанбул не успявам да го постигна 🙂

Но винаги ми е приятно да прочета за усещанията на магеланците, които могат да се гмурнат в този огромен град. 🙂

 

Ти имаше друг бисер:   Maybe two minutes,maybe tomorrow;)

[Madonna]

На 21.03.2022 г. в 23:45, Argentique каза:

Косматото сирене е тулум от Ерзинджан (Erzincan Tulum), отдавна му точа зъб, но срещата ни все още не се е състояла. 🙂

Има и тулум от Измир, но то не е в козяк. Продава се и по супермаркетите, но разбира се, най-хубаво е да се яде от пазара Кемералтъ в Измир. Много ценно място.

(20+) Facebook

 

А къде е заведението за закуска, в което сте били?

[Argentique]

@Nivear

DOĞACIYIZ, имат два обекта, но тогава работеше само единият. Тук.

Тук правеха ремонт май. Ние отидохме при ремонта, но ни заведоха на другото място.

Вторият ми вариант беше закуска от област Ван, някой ден и там ще отида. Съвсем наблизо.

 

Преписвам от статия на турски блогъри, много са ми били полезни за страната. Пишат на турски, но превеждам страниците с гугъл.

Статията им за заведения за закуски в Истанбул.

[Pantelej Putnik]

Спомняте ли си тази тема. Отворих я точно преди една година. Днес пак тук

 

 

Истанбул алъйооор 😄

[Argentique]

преди 10 минути , Pantelej Putnik каза:

Спомняте ли си тази тема. Отворих я точно преди една година. Днес пак тук

 

 

Истанбул алъйооор 😄

Брех, жива да не бях! 
А аз нямам никакви планове за там в близко бъдеще, представяш ли си! 

[Pantelej Putnik]

преди 20 минути , Argentique каза:

Брех, жива да не бях! 
А аз нямам никакви планове за там в близко бъдеще, представяш ли си! 

Насалсън, Аргентик ханъм ефенди? Изненадана си, че ун отра вес съм в Истанбул на същия ден!? 🙂 Бале, Архентика, но те сорпрендас, порке сой ун омбре муй онрадо и ме густа комер баклависта и дондурмадас. 🤣🤣🤣

[Argentique]

Машалла, Пантелей ефендим! Вой а практикар ми идиома турко маняна. Иншалла!
Аста ла баклависта! 

[Madonna]

Ама как да не я помним тази тема 🙂 ? В Истанбул ходихме по твоите стъпки, после в Индия пак...сега само се оглеждам къде ходиш, че може натам да се запътя 🙂 

[iaia_mama]

преди 5 часа, Pantelej Putnik каза:

Спомняте ли си тази тема. Отворих я точно преди една година. Днес пак тук

 

 

Истанбул алъйооор 😄

Аййй...  Ах, гюзел Истанбул... Машалла! Аферим! Ашколсун, бе!  🙂

[Pantelej Putnik]

Юруш чоджуклар ауф ден баклавичкен (в превод от съвременен немси език - "Деца, заповядайте баклавички!"

[Pantelej Putnik]

Някъде стана преди време въпрос за Кузгунджук в Истанбул. Как такова име да не ми обърне вниманието!? Та толкова е благозвучно. Съвсем турски си звучи, нали. Преводачът на телефона ми го превежда като "малък гарван", тоест - гарга. 😄 Ами то и затова явно е така благозвучно. След като при първото ми посещение на Истанбул чекнах някои съвсем основни забележителности, а в главата ми беше преди всичко предстоящото брачно предложение, то при второто ми посещение беше съвсем различно. Исках да се разходя без да бързам и без да правя планове за женене, да ям, да пазарувам и т.н. Много се бях впечатлил тогава от разказа на @Ninkata17 и бях решил задължително да видя квартал Булут с красивите къщи и творческото настроение. Именно тогава отворих и тази тема. Снимките и разказа ми са по-напред в тази тема. А сега се връщам на Гаргата, или Кузгунджук.   

Всъщност, ето какво ми обърна вниманието към Кузгунджук, една закачка с @Argentique в тема Познай откъде е тази снимка:

"@Pantelej Putnik, като идеш в Стамбуля следващия път, иди и в Кузгунджук, буюк баир има там за баир будали с гюзел сеир, а за останалите – шарени къщи и сладкарнички плюс патладжан бахче. 🙂" А @Mary също е описала квартала в своята "Енциклопедия" за Истанбул (така аз си я наричам). Е, как няма да отида при такива препоръки?! 😆 

Тръгнах аз от хотела ми в Левент надолу към морето, та да хвана корабче за Азия, че нали този бамбашка град на 2 континента. 

И си снимам разни неща по пътя (това не е моят хотел 😉)

Някой идват за лалетата, аз съм тук за теменужките 😆

 

 

Тръгвам от Европа 

 

И съм се запътил към Азия

 

 

Забелязвате правилно, че слънцето липсва в снимките, но то липсваше не само на снимките, но и на мен. 

Изненадаха ме, че в събота нямало корабче директно до Кузгунджук, та се придвижих към Üsküdar и оттам пеш. Какво са 1-2 км за един Пантелей Пътник!

Колегите все така се надяват на улов.

Аз пък лека-полека пристигнах в Кузгунджук.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И както си разпъвах картата на телефона ми излезе ресторант с примамливото име Bridge Restaurant. Та се почнаха едни представи как ще ям с гледка, че и такава тема във форума да отворя. Да, но ресторантът, разбира се, е на върха и се иска въздух за нагоре. Изкачвам го и задъхан откривам, че гледката не е баш УАУ по моите стандарти, но пък от двора на съседен ресторант Е.

 

Как да не се прихластеш по подобна гледка - отсам Азия, оттатък Европа. И сякаш да се опомним в долния десен ъгъл на снимката - краят на света.