дневник Дневник за Сицилия - за Етна, сладкишите и морето

[Lindt]

 

Още миналата есен, когато сестра ми планираше посещение на Сицилия, с Жижо се споглеждахме смутено на всеки въпрос и не помнехме нищо от това пътуване. А четейки бележките си от предното ни посещение на острова, наистина се чувствах все едно не ние сме били там. Някакви други хора трябва да са били тези, търсещи храна през час и неправещи друго освен да се возят и да ядат. 

 

Докато още си спомням вкуса на храната, ще опиша накратко как мина това посещение на Сицилия, пък след няколко години пак да чета с недоумение Видяха ни се прекрасни нещата, които очаквах да ни харесат - Етна, морето, храната. Не ми харесаха градовете, улиците им и мръсотията. За следващото посещение дано си спомням поне това и не включвам никакви такива неща в посещението ни.

 

Айде, кацаме 

 

[Lindt]

За колата и паркирането

 

Седмица преди пътуването си седяхме в един корейски ресторант и ангажирахме поне 3-ма души да ни обяснят що е то кола под наем, външна застраховка, депозит и самоучастие. Следващия път се надявам да ни обяснят и това мистериозно нещо с милите, та някой ден да си ги съберем и даже да си вземем нещо с тях :D 

 

Но по същество запазихме кола през посредник от  Viaggiare Rent Catania, защото депозитът беше 600 евро.

Външна застраховка от: Worldwide Insure ни струваше 36 лв

Цена от 03.03. 12:30 до 06.03 18:30 за колата:  90 лв

 

Предаването на колата беше много туткаво, но без никакъв натиск да вземем застраховка от тях. То и какво да го тормозят Мартин, той има такъв невинен вид, че сигурно им е жал 😄 Все пак към 14:00 успешно се отправихме към кратерите Силвестри. @Граф Вронски не беше особено сигурен в каква поза трябва да застане на фона на първия си вулкан, така че получава доста смотан кадър: 

 

Паркирахме на улицата, безплатно в Таормина, Катания, Багерия, Енна и Палермо, платено в Чефалу. Съобразявахме се с предложените от домакините ни места в близост до апартаментите ни. Нямахме драскотини и каквито и да било проблеми с количката, така че не разбрахме защо е цялото безпокойство, но както каза веднъж Татяна Дончева "българинът най-много обича да се страхува"  

Не можем да кажем, че сме пътували по-бавно от предвиденото в гугъл мапс, но вероятно има сериозна разлика във времето за придвижване в началото на март и през истински сезон в градовете. Но извън сезон е по-скоро излишно да се притеснявате, че има задръстване и няма места за паркиране. 

 

[Lindt]

Кратерите Силвестри 

 

За малко да пропуснем highlight-a на пътуването от толкова редене на програма. 

Добре че нещо някъде бях измрънкала за Етна и @master_of_germs ме инструктира най-подробно къде да отидем и какво да правим. @wiliko след това се погрижи със снимковия материал да нямам търпение да тръгнем, но може би щеше да е късно тепърва да пренареждам програмата когато започнах да се боря със зелените вълни на завистта. И на двамата сме им страшно благодарни за помощта!

 

По същество паркирате колата, търчите напред-назад с възторжени писъци из и около кратерите нагоре-надолу докато ви се напълнят обувките с пясък и леденият вятър не охлади напълно ентусиазма ви. В нашия случай отне 1,5 часа, но само защото Жижо нямаше ветроустойчиво яке и не бяхме яли този ден. 

В хижата изядохме по една нечовешки вкусна аранчина, като моята с пистакио отбеляза началото на 4-дневните опити да пробвам всичко, което има някаква връзка с тази ядка 

После активно съчувствах на тези, които пропускат мястото. И се сещах, че те и като видят снимките на кратерите пак няма да им се ходи там и колко са различни местата през очите на различни хора. Е, ние бяхме много щастливи там 

 

Та за вятъра, благодарение на който половината снимки имат кичури руса коса на преден фон.... 

 

Падна ни се небе като от картичка и съответно съм направила около 200 снимки там 😄 Ако Марти преведе още малко парички в революта, може да му дам от по-хубавите. 

 

 

Кратерите изобщо не са далеч от пътя, разходката е супер лесна и даже имаше автобуси. Ако на някой му харесва, въобще няма причина много да се чуди, мястото е супер достъпно. Това е в две посоки от големия кратер: 

 

 

 

Тук момчетата потичаха да се стоплят 😄

 

 

[Lindt]

Десерти

 

Да знаете, че аз не обичам особено сладкиши и не мога да разбера защо сте се вкиснали от този пост и настоящото ви местоположение  Но уиз май имат някакво промо до Италия, така че можете да се релокирате. Е, обичам тарти и тарталети, мусове, плодови бисквити и еклерите на мама, но ако не са такива дребнички за 3 хапки и 1-2 евро, въобще няма и да си ги купя. 

Сицилианските десерти заслужават поклон поне докато още можете да се сгънете . Започнахме със скромни мечти за каноли, които се надявахме да са прясно направени, за да не им се размеква коричката. Очакваше се според пътеводителя за сладки, който прочетох, да искаме да ни ги пълнят сега на момента, но авторът сам признаваше, е като туристи шансът ни за успех е около 5 %. Но и нямаше значение, всичко беше много вкусно и денят ни започваше изключително цветно и сладко.

Този път съсредоточено се опитвах да опитам всичко с шамфъстък, но ако отида във второто полугодие и има свръхпредлагане на бадемови десерти, няма да се разсърдя изобщо.

Сега, за да не ме мислите за напълно зла и безчувствена, ще ви кажа, че подобни мусове на тези от първата снимка има в тези гръцките сладкарници костас, но са по-големи. 

[iMari]

преди 9 часа, Lindt каза:

Десерти

Хайде календар 2023 да бъде само с тези снимки!😍

преди 9 часа, Lindt каза:

 

Да знаете, че аз не обичам особено сладкиши

Това, като го каже някой дори не мога да го осмисля, пълна загадка е за мен!🤡

 

Канолите, като че ли са най-известният сицилиански десерт, но наистина има невероятни десерти, които може да пропуснеш, ако се съсредоточиш само върху тях. И аз много харесвам всякакви сладкарии с шам фъстък, а пайчето от втората снимка съм го пропуснала, ще трябва да се поправя.🤗

[searus]

И аз не съм особен фен на сладкиши, особено пък торти и шоколадови изделия, най-вече заради ужасно високата степен на сладост, и изобщо не разбирам прехласването по канолите, за които засега предпочитам да смятам, че сигурно не съм опитала на правилното място (сицилиански ресторант до нас, но е какдакажа, "автентичен" до последния сервитьор, готвач и съставка). На снимки въобще не ме привличат, но започвате да ме замисляте дали все пак да не дам някой втори шанс на това-онова...

[Lindt]

преди 17 минути , searus каза:

И аз не съм особен фен на сладкиши, особено пък торти и шоколадови изделия, най-вече заради ужасно високата степен на сладост, и изобщо не разбирам прехласването по канолите, за които засега предпочитам да смятам, че сигурно не съм опитала на правилното място (сицилиански ресторант до нас, но е какдакажа, "автентичен" до последния сервитьор, готвач и съставка). На снимки въобще не ме привличат, но започвате да ме замисляте дали все пак да не дам някой втори шанс на това-онова...

Канолите с рикота не са толкова сладки, всъщност и тези последните със зеления и с шоколадовия пълнеж не бяха прекалено сладки. Хубавото е, че можеш да си вземеш от по-мъничките и те са за 2-3 хапчици. Тези с дребните ягодки също не са много сладки.

Всъщност, ако в Англия се ядат и предпочитат по-сладки десерти, в сицилианския ресторант съвсем автентично могат да добавят още захар, за да пасне на местните очаквания за десерт. Та пробвай, пък пак може да не ги харесаш 🙂

Аз пропуснах да опитам тези супер реалистични до мъха на прасковите и лъскавината на крушите плодчета и сега не знам какъв вкус имат 

 

Преди 1 час, iMari каза:

Хайде календар 2023 да бъде само с тези снимки!😍

Това, като го каже някой дори не мога да го осмисля, пълна загадка е за мен!🤡

 

Канолите, като че ли са най-известният сицилиански десерт, но наистина има невероятни десерти, които може да пропуснеш, ако се съсредоточиш само върху тях. И аз много харесвам всякакви сладкарии с шам фъстък, а пайчето от втората снимка съм го пропуснала, ще трябва да се поправя.🤗

Аз там в Чефалу при пайчетата / имаше и с бадеми / ядох тирамису с кафето. Чак когато си го поръчах, ги видях да ми махат от витрината зад гърба ми. Както и полусладоледените мусове 😄  

 

 

А иначе още като дете всички сладкиши ми бяха гадни, твърди, сладки, тестени, а понякога и пържени . Само мама правеше неща с цедено кисело мляко и плодове, за да киселеят и да мога да ги преглътна. Та подхождам с голяма доза недоверие към десертите. Освен това ако съм гладна, искам солена храна, а ако не съм, не виждам причина да ям, та... 

[searus]

преди 5 минути , Lindt каза:

Всъщност, ако в Англия се ядат и предпочитат по-сладки десерти, в сицилианския ресторант съвсем автентично могат да добавят още захар, за да пасне на местните очаквания за десерт

Не знам дали английският вкус е проблемът, или моят, но на мен навсякъде са ми прекалено сладки нещата, освен ако не си ги направя аз, но ще опитам, то се е видяло. Канолите, които опитахме, бяха точно с рикота... Освен всичко друго, и на кремове не сме фенове, особено пък дребното. Дори със сладоледа имаме проблеми 🤣

[Lindt]

преди 14 минути , searus каза:

Не знам дали английският вкус е проблемът, или моят, но на мен навсякъде са ми прекалено сладки нещата, освен ако не си ги направя аз, но ще опитам, то се е видяло. Канолите, които опитахме, бяха точно с рикота... Освен всичко друго, и на кремове не сме фенове, особено пък дребното. Дори със сладоледа имаме проблеми 🤣

И аз имам проблем със сладоледа, затова си водя един Жижо, който не разбира словосъчетанието "твърде сладко" и спокойно изяжда всичко, което аз искам да опитам. В общи линии моята основна функция е да избера и самоотвержено да проверя дали е отровно  

 

Но тарти и тарталети с плодове никога не са ми били твърде сладки и специално тази си я изядох сама половината 

[searus]

Е ти поне имаш желанието да опиташ, ние шокирахме римски сладоледаджия, когато му поръчахме вафлена фунийка, без пълнеж 🤣 Човекът помисли, че не е разбрал, а не знам дали сред клиентелата му нямаше хора, които се прекръстиха 🤣 

[DaBo]

О, и аз не обичам сладолед и каноли, пък били те и най-автентичните, за разлика от моя мъж, който може да се изхранва с тях, докато сме в Италия.

На мен ми дай сиропирани сладки. Е, те тогава нямам спирка. Затова и отлагам едно ходене до Турция. 😜

[bad kid]

Аз обикновено се нахвърлям на джелатото в Италия и не остава много място за сладкиши, но ми е много любимо касателе, нещо като поничка да речем натъпкана с рикота. 

[stormbringer]

И аз обикновено се хвърлям на джелатото, и като цяло не съм особен фен на голяма част от сладкишите - тестени, пържени, с кори и пр, с прекалено много захар или с базирани на киселото мляко и сиренето. Въпреки това, давах 3 или 4 пъти шанс на чурос-а в Испания, докато не намерих наистина прекрасен - в Chocolatería San Ginés Мадрид и то беше най-вече заради качеството на шоколада, а не заради "пържения сладък хляб", който като цяло е този така популярен десерт. Казах всичко това, за да стигна до основното - все пак смятам да дам още шанс на канолите (и не само) пък да видим какво ще излезе 😄

 

[Lindt]

Таормина - първа база

 

До последно мислех, че сме посетили и не сме харесали града. И помнех, че тълпата ми определяше темпото и посоката на главната улица. Връщайки се да си чета разказа обаче, научих, че сме били под 1 час там и сме минали 1 улица в двете посоки, притиснати от особеностите на мястото за паркиране.

Това дори и по нашите стандарти не беше достатъчно, за да сложим хикс. А и семейството ми много харесваше градчето и разположението му, логистично беше най-адекватната база след Етна, така че решихме да му дадем втори шанс. Кога, ако не в четвъртък вечер и петък сутрин в началото на март, с уредено паркомясто пред хотела, можехме да посетим спокойно Таормина? 

 

Докато се изкатерим по серпентините до апартамента си, спрем да позяпаме странния залез над морето и се разберем с Лука как се ползват газовата печка и телевизора, които не ни интересуваха изобщо , вече си беше порядъчно тъмно и излязохме, без да се надяваме да снимаме нещо.

 

За наше изумление в магазина не продаваха лимончело, така че си взехме вино за след вечеря, гарнирано с набраните плодчета от кактус и мандарините от домакина. Извън сезон малко неща работят дори в "свръх туристическия" град, така че след разходката по главната, се насочихме към препоръчаната от хоста пицария Porta Messina. Заведението беше празно, но ние уверено се настанихме, защото Лука беше спечелил доверието ни. Хората ни поискаха сертификати, за жалост удобно почиващи си в телефона на зарядното в апартамента ни, а пък на Марти пък излезе невалиден, което за малко да прерастне в доста сконфузна ситуация и да си умрем от глад в Сицилия, нещо не особено неочаквано от нас.... но след кратка консултация на екипа решиха да не гонят първите си клиенти за вечерта 🙂

 

 

[ven62]

Чета с интерес и не избирателно (дека са ми врабчетата ?!)

Все пак, освен удоволствие темата ме хвърля и в размисли.

Имало хора, които правят разлика между сладкиши до степен някои да не ги ядат. За мен всичкo от пудра захар (вкл.) нататък си е супер.

[Gentleman Basta]

@ven62 понеже не съм сигурен какво е преди пудра захар, ще може ли да разясниш като на снимката долу, но със сладкиши?

 

[Lindt]

Дневна Таормина 

 

На сутринта вече се заехме да изследваме градчето, щастливи да се разхождаме без якета, с пълни със сладкиши стомахчета. Да, по улиците има основно заведения и магазини, но на мен наистина ми харесват керамичните изделия в Таормина. Всъщност в цяла Италия ми e приятно да разглеждам магазините за керамика и винаги мога да забавя крачка покрай някой такъв. И тези с местни продукти също радват окото и мисълта ми. 

Може да сме много повърхностни, но предпочитаме чисти, оживени и излъскани улици пред автентичните пустещи и мръсни райони в следващите ни спирки. 

 

Историята за появата на тези глинени глави Testa di Moro е доста зловеща и повдига много въпроси. Красива и лична сицилианска девойка спокойно поливала цветята на балкона си, но вдигайки очи, погледът й се спрял на преминаващия мавърски търговец. Пламнала изгаряща любов и заживели щастливо. Но ... минало време и момичето научило, че в родината си, нейният любим си има друга жена и деца, което напълно я подлудило. Будувайки нощ след нощ, накрая измислила как да останат завинаги заедно и... му отсякла главата, сложила я на балкона и посадила в нея босилек  

Разбира се, нейният босилек бил най-хубавият в града и който минел, се сещал, че ако сади в глинена глава, растенията му ще израстнат здрави и буйни??? Така се зародила вековна традиция на всеки балкон да има по една мавърска глава още от 12 век. 

 

 

Градините с пеещи птички и гледките към морето също много ни харесаха, погледахме и тренировка по кросфит.

 

 

 

 

 

Момчетата пресъздават военни преговори 😄 

 

 

Oблаците над Етна малко обезмислиха ходенето до Амфитеатъра.  

 

 

Накрая минахме за кафе и по главната, но всички се бяха наговорили да подскачат и играят където ми се снима, та нямам много доказателства за тези крачки.

 

 

[Lindt]

За да задържим интереса на @ven62, се налага спешно да се сбогуваме с морето на Таормина: 

 

 

и да се пренесем на плажа на Чефалу 🦩: 

 

 

Или пък направо да се прехвърля в колумбийския дневник..? 

[jorocontrola]

преди 14 минути , Lindt каза:

Или пък направо да се прехвърля в колумбийския дневник..? 

Кажи за паркирането в Чефалу и дали е безплатно на улицата зад плажа ... 🙂

[Lindt]

преди 4 минути , jorocontrola каза:

Кажи за паркирането в Чефалу и дали е безплатно на улицата зад плажа ... 🙂

Не е безплатно, 8 евро за 24 часа беше. Иначе си е чудесно, както и сладкарницата там 

 

[ven62]

преди 2 часа, Lindt каза:

...

и да се пренесем на плажа на Чефалу 🦩 : 

 

 

 

Позволявам си да нанеса известни корекции върху гледната точка ... за/върху/от плажа на Чефалу:

 

 

 

И една последна снимка - малко по-изчистена, да не се разсейват някои било с гаргите на @Lindt, било с нещо, леко по-вълнуващо:

 

 

преди 2 часа, Lindt каза:

За да задържим интереса на @ven62, се налага спешно да се сбогуваме с морето на Таормина: 

 

 

Не бери грижа за мен.  Аз и на "батерии" мога да постоя, захранвайки се от малко спомени:

 

 

Тортичката беше изядена под последния чадър тук:

 

 

А тази масичка се препълни и някои от сладкишчетата ги слагахме по парапета, но за съжаление лакомията ми е попречила на снимането на доказателства:

 

 

Ех, Чефалу:

 

 

 

 

 

[Lindt]

Попътно към Чефалу

 

Искаше ми се по пътя за Чефалу хем да имаме гледки към Етна и разцъфтелите хълмове, хем пък и част от пътя да е покрай морето. Така включихме Кастильоне/ Castiglione di Sicilia и реката Cascate Alcantara. Наистина в района след Таормина беше хубаво, имаше полянки с цъфтящи плевели, грейнали портокали и лимони, но заради облаците над Етна, студа и още непристигналата пролет в по-високите части, маршрутът не се оказа толкова добра идея и допълнителни спирки и разходки за панорами не ни се видя необходимо да включваме.  

 

Реката има интересно оформено корито и ако каньонът е изцяло отворен, бих го посетила с удоволствие за повече време. Но в случая само за 1 снимка не бих казала, че си струва. Имаше боклуци и духаше, така че зарязахме идеята да прекараме там над 5 минути. Въобще Сицилия като количества отпадъци покрай пътищата и по улиците, и в реките, силно напомня за България. 

Най-интересното в тази първа спирка бяха две бебета-козленца, които се учеха да се засилват едно срещу друго и да си бутат главичките 

 

При толкова още предстоящи красоти, зарязахме реката и се отправихме към това рядко красиво и отличаващо се селце Кастильоне според различните гайдове, които бях прегледала. Времето доста заглушаваше излъчваната от Кастильоне хубост, но ако предположим, че в слънчев ден в него има хора, а не е необитаема разруха, може и да е приятно, при по-напреднала пролет гледките отгоре ще са красиви. Пребродихме го за около 1 час, видяхме 1 работещ бар, 2 сладкарници без масички и 1 супермаркет, а крепостта най-отгоре не е отворена за посетители. Момчета си взеха някаква пистачио разновидност на каноли, но с натрошени ядки по фунийката и прекалено сладък пълнеж, но аз исках да ям храна. След бърз анализ на ситуацията и възможностите да изпълня желанието си, се снабдих с качота и прошуто от магазина, и една моцарела ди буфала за десерт 😄

 

 

 Единствено отбивката с гледка за пикник не ми се получи, защото пътят започна да набира височина и ние се озовахме със сняг и облаци от двете страни, а не пролетни гледки. Интересно е, че когато пътниците почнат да клюмат, шофьорът казва, че си е ок, защото си има занимание. Не и Марти, и на него му се доспиваше от този сиво-кафяв път, така че спряхме в едно кафене за кратко освежаване. 

На тях изобщо не им е студено, защото са много корави 😄 

 

Хич не го бях измислила този маршрут с целия оголен и тъп пейзаж и пустеещи градчета, впечатление, което се затвърди, когато избрахме по-дългия път покрай морето, с идеята да спрем някъде за залез, а не да пристигнем и да паркираме и да се настаняваме по това време.  Но не намерихме интересна точка и небето пак се заоблачи, така че беше все тая. 

 

[searus]

До месец нали ще се раззелени, нали, нали? 

А за Алкантара защо си мисля, че четох информация за свободен достъп малко след "голямата работа", даже си го отбелязах, но не можах да разбера дали пътченцето дотам не е черно...

[Lindt]

В момента, searus каза:

До месец нали ще се раззелени, нали, нали? 

А за Алкантара защо си мисля, че четох информация за свободен достъп малко след "голямата работа", даже си го отбелязах, но не можах да разбера дали пътченцето дотам не е черно...

Четох нещо за достъпа до този каньон. По-скоро за вход за местни по-надолу по пътя, не при централния вход, където цената включва и асансьор. Но реално не ми стана ясно защо и докога е ограничено, дали заради по-високото ниво на водата през зимата, дали заради ниския интерес към водни спортове, дали е тясно и нековидсъобразно или просто не им се работи.  Иначе цената е 10 евро, ако е напълно отворено и 5 евро в момента.

При нас духаше, покрай реката имаше захвърлени строителни отпадъци, по голите дървета пликчета, виждат се при снимката с моста. Не ни спечели за разходка и по-сериозно разучаване на възможностите.

По по-важния ти въпрос - сигурно и над 1500 метра височина ще се раззелени до април. В Сицилия има и достатъчно вечнозелена растителност - и в градовете, и по поляните. И цитрусите, и маслините, и кактусите помагат за свеж изглед. Около насажденията цъфтяха плевелчета като килим, имаше цели поляни с бели и жълти цветенца. Просто не сме спирали за снимки, защото все чаках да има и някоя красива вила, близко дърво, замък, градче на хълм... перспектива. И не намерих. 

 

[wiliko]

преди 30 минути , searus каза:

До месец нали ще се раззелени, нали, нали? 

А за Алкантара защо си мисля, че четох информация за свободен достъп малко след "голямата работа", даже си го отбелязах, но не можах да разбера дали пътченцето дотам не е черно...

ние посетихме Алкантара, има си вход и въобще не е безплатно - 5€ платихме, като служителя ни информира че има намаление в деня в който бяхме иначе редовната цена е 10 €.... пътя до там си е нормален, но самата пътека в канъона беше затворена - (19.02.2022) и направихме разходака само в отворените участъци