дневник Занзибар на границата на пътешествие и ол инклузив почивка

[mililia]

Скоро не съм описвала свое пътешествие, то не че имаше много такива през последните пандемични години, но в изпълнение на молба от @Contest реших да опиша последното си пътуване до Занзибар. Наскоро @Яничка описа подобно пътуване, с цел сватбен ритуал, но за разлика от нея, аз бях съвсем сама и  цялата организация беше подчинена точно на това. Идеята ми беше да направя това, което мога да си позволя сама, като не пестя от комфорт, но и да не се разоря от пътуването.

 

Билетът закупих през ноември от промоция на КЛМ за 471 €. Маршрутът беше София-Амстердам-Найроби-Занзибар-Дар Ес Салам-Амстердам-София, като при избора на дати, търсех такива, в които да няма голям престой по летищата. Малко рисковано, но не исках да харча допълнително пари,  изкушена да разглеждам разни неща по пътя си.

Програмата изготвих бързо, но после многократно преработвах и променях стратегията. Едва месец преди пътуването вече бях фиксирала нощувките и активностите.

Когато пътувам сама залагам на сигурност, поради което прерових интернет и набелязаните хотели за цените на туровете. За сам човек е леко отчайващо, че ще намери добра цена. На място изобщо не бях сигурна от това, което съм прочела за Занзибар, че ще мога да спазаря нещо по-добро. Отделно исках да имам финансовите параметри на пътуването предварително.  Дори на моменти си мислех да букна един сносен хотел и ако не успея да намеря тур на място на добра цена, просто да изкарам пътуването в ол инклузив почивка. Прерових магеланци, прерових и ФБ групите за пътувания и успях да се снабдя с имена на фирми и разни местни лица - гидове и самопровъзгасили се за такива, на които писах да искам цените. От всички, на които писах получих много високи цени на турове, като фирмите деляха и цената на самия тур от транспорта до забележителността или активността, която се прави. Това ме накара да преосмисля стратегията и да разделя престоите на три места, с цел да намаля разходите по транспорта. Един единствен от шофьорите Омар, с които се свързах ми даде сносни цени, като обеща да се погрижи и за екскурзиите, за които също договорих цена с него. Имаше цени, които бяха равни или много близки до предлаганите от фирмите и други такива, които бяха поне на половина по - ниски от тях. Човекът ми хареса, защото беше гъвкав и не ми налагаше кое - как, а просто си казваше цената. В крайна сметка заложих на него, като до последно много се притеснявах, дали е сериозен, защото определено даде доста по-ниска цена от всички останали за пакета от трансфери и активности.

Оставям тук координатите му, ако има желаещи да се свържат с него WhatsApp + 255 777 234 124 Omar. Той е малко като Буда в Бали, работи доста с българи, но напоследък е имало голямо канселиране на заявките от страна на клиентите му. Дали икономическата криза, дали войната е започвала да си казва своето, или пък самостоятелно пътуващите до там силно са намаляли, това не мога да кажа. Единственото, което следва да се има предвид, е че той работи с други шофьори и собственици на лодки, така че не винаги изпълнява услугата сам. Аз останах доволна, въпреки че още на първия тур имах леко спречкване с него по телефона, но в последствие изпълни всичко обещано, по начина, по който го бяхме договорили. Не съм имала проблеми, но и много не съм се фиксирала върху разни дреболии, по скоро се забавлявах.

 

Избрах да направя следната програма: 3 нощувки в Стоун Таун, 3 нощувки в Нунгви,1 нощувка в Понгве. Доволна съм от избора си.

Турове и активности: Blue Safari (original - този тур си го букнах предварително по интернет сама, директно на сайта на организаторите, защото исках да е истинския тур, а не някаква негово подобие ), Prison island and Nacupenda beach, Stone town walking tour (в последствие отказах това, тъй като установих, че обикалянето из градчето не представлява никаква опасност за сама жена, така че обикалях сама), Watching dolphins with Memba shnorheling and swimming on saunds beach. 

Договорих трансфери от Стоун Таун до Нунгви, Понгве до летището и Нунгви до Понгве с отклонение до Jozani park и Rock restaurant, който се намира в близост до Пингве. Трансферът от летището до Стоун таун го букнах директно през букинг с кредит, тъй като исках да съм сигурна, че някой ще ме чака на летището. Аз пристигах в 1,30 през нощта, а в интернет е пълно с писания на хора, който са били забравени и никой не ги е посрещнал, а от друга страна все още нямах особено доверие на Омар и не исках да разчитам на него. За голямата ми предпазливост и първоначално недоверие към местните принос има и @ivailo_radev, на чийто пътепис за там със се смяла до сълзи и за който доста често се сещах на място. 

 

 

[mililia]

И така пътуването започна...

 

Първо София през Амстердам

последвано от Найроби в полунощ

 

до пристигането ми в Занзибар. Минах всички формалности за минути, тъй като бях и с готова онлайн виза. И понеже всеки страх води до определени последствия вместо един шофьор на място ме посрещнаха двама.

Излизайки първа на летището, посрещачите още не се бяха организирали и докато се оглеждам и обяснявам на един шофьор, че аз превоз си имам идва един човек с моето име. При поръчката в букинг.ком изрично бях поискала да носят табела с името ми. Нещо в табелата моментално ми направи впечатление, но не обърнах внимание и тръгнахме към колата. На самата кола забелязах надписа с името на хотела, който бях наела. Попитах човека, той от букинг ли е, тъй като при предишно пътуване сбъркахме таксито и се наложи да плащаме повторно, за да не стане отново някаква грешка. Човекът ми показа надписа и попита "тук чие име пише" ........? Безспорно пишеше моето име и след този силен аргумент се качих в колата, докато той прибираше  багажа  в багажника. Тъкмо да тръгнем и идва едва още някакъв човек, тичайки, с табела пак с моето име. Явно другите посрещачи вече му бяха казали с кой съм тръгнала. Последва спор, звъним на хотела и аз обяснявам, че аз трансфер от тях не съм поръчвала. От отсрещната страна само казаха добре и последва слизане, взимане на багажа и качване в другата кола. След 15 минути пак всички се събираме на пакинга пред хотела ми.

 

При изборът ми на хотел исках да имам басейн, за всеки случай, тъй като знаех, че плажът в Стоун таун не става. Другото ми желание беше да е традиционен суахили хотел, тъй като исках да бъда по-близо до местните порядки. Смятам, че направих добър избор с Tembo Hause Hotel, още повече, че буквайки хотела още през ноември хванах промоция на цената, иначе не е от най-евтините без да е супер скъп. Все си мислех, че съм направила снимки на хотела отвън, но се оказа, че нямам такива. Самият хотел се състои от три части: основен хотел, пристройка - в отсрешната страна на улицата и апартаменти, пак извън основната сграда. Аз избрах да съм в основната сграда, тъй като там ми хареса повече, пък и всичко беше на едно място. 

 

Моята стая беше от най-обикновените, но имаше всичко необходимо за кратък престой.

В хотела са отсядали Бил Клинтън и Фреди Меркюри, който е живял в частта с апартаментите.

 

 

А закуската сутрин е на открито с гледка към морето и местния плаж

 

 

Шезлонгите са на хотела, а достъпът на местните се контролира от охрана, така че хората имат нужното спокойствие въпреки преминаващите търговци. Има и открит басейн, на който също нямам снимки.

[ven62]

@mililia, много благодаря за ... началото на предстоящия пътепис.

Така както описваш, начина ти на планиране е много сходен с моя. Е, вероятно повечето хора са така. 

Чакам продължението.

[mililia]

В Стоун таун останах три нощувки, защото беше най-удачното място за Prison island with Nacupenda beach, разглеждането на старата част на града и трансферът за Blu Safari-то беше със значително по - ниска цена. Така че трябваше да отделя два пълни дни за екскурзиите и половин ден за разглеждане на старата част и шопинг.

Още първият ден трябваше да направя Blu Safari, защото в един от тези три дните нямаше обявена дата, а в последния ден трябваше да се придвижа и към Нунгви. Така че спала-недоспала в 9.00 ч трябваше да чакам шофьора, за да се придвижим до град Фемба, от където тръгват лодките за този трип.

Самата екскурзия е много добре организирана. Всички заети лица са с фанелки с надпис на тура, предлагат пълно оборудване за шнорхелинг, напитки, плодове и страхотно барбекю. В деня, в който аз правих сафарито, сутринта имаше отлив, така че се наложи да вървим пеша и ли до кръста във вода до лодките. От бързане и малко спане бях забравила да си взема на тура аква обувките, така че затъвах с джапанките в нещо като глинена кал, губех ги, а когато тръгнахме във вода до бедрата само се молех тези преди мен да са разгонили таралежите, за да не настъпя някой, тъй като бях боса, а водата мътна. Не исках да мисля какви гадини се крият във водораслите, по които се ходеше.

Обаче мъките ми свършиха с качването на лодката. Турът е общ (има и индивидуални, но се плаща за самостоятелна лодка около 200 долара отгоре), в групата ни имаше румънци, германка, американец, тунизийци и аз. На лодката раздават, за който иска и спасителни жилетки, а шнорхелинг оборудването се взима още на брега. Предлагат безалкохолни напитки и вода.

Първо се минава през място, където могат да се наблюдават делфини, но късметът ни не проработи много и видяхме тук-там някоя перка. Спира се на две маста, на които се прави шнорхелинт. На лодката има и хора от обслужващия персонал, моряци, които теглят с пояс желаещите да шнорхелуват, които не могат да плуват добре като мен. Показват разни риби и други морски същества, казват им наименованията и в общи линии е много приятно преживяване.

Вероятно продължава някъде около 30 мин до 1 час. Не съм засичала, но ми се стори предостатъчно. После  отново се тръгва и се спира на второ място отново за шнорхелинг пак за същото времетраене. След това отново на лодката и се раздават плодове, ама много плодове - по цял кокосов орех, след като се изпие течността нарязват кокоса, за да го ядеш, даваха диня, манго, ананас, кой колкото иска. 

Имаше още една спирка на пясъчна ивица, на която просто се разходихме за около половин час.

 

След това се отива на един отделен остров за обяд, почивка, зеленина и още много плодове. За това ще има специален пост, тъй като точно това ме накара да искам да правя оригиналното Синьо сафари, а не негово копие.

 

 

[Contest]

Много подробно и интересно, благодаря!

[mililia]

И така слиза се на острова, който е само за тези, които са на Синьото сафари, други лодки не се допускат. Има павилиони със сувенири, дрехи и картини, тоалетни, кухня, шезлонги и трапезария на открито под тенда.

Има приготвена храна на две основни маси, тъй като ние бяхме и само две лодки този ден. Има и трета маса с разни сосове и добавки към храната.

Снимки от храната нямам, тъй като бързах да ям и забравих да снимам, за да получа допълнително омари и скариди, но повярвайте мноооого беше вкусно.

Първоначално слагат на всеки в чинията: пържени калмари, октопод на скара, бутче от пиле (и както установихме единодушно европейците, ама то това е истинско пиле 😅) парче омар, няколко кралски скариди, ориз, някаква яхния според мен с нещо като бамя, разни хлебчета и питки, парче риба. Добавяш си разни пикантни или сладки сосове, включително песто от кориандър, ако искаш, лайм и т.н.

За напитки имаше вода, безалкохолни, бира и разни джусове. След първоначалната порция два пъти даваха по парче омари, допълнително кралски скариди, риби, пиле, ориз. В общи линии не се скъпяха и се стремеха да бъдем доволни. След този обяд раздадоха някакъв местен сладкиш и започна дегустацията на плодове. Имаше водещ за всяка от лодките, който показваше плода в цялост, нарязваше го, обяснаваше как се яде и за какво се ползва - много приятно занимание. Аз имената много- много на плодовете на запомних, но от познатите ми имаше 2 вида манго, ананаси, джак фрут, един кисел плод със семенца, на който сега забравих името, малки розови банани, фурми, захарна тръстика, някакви сладки сушени плодчета, който пускат сладко докато ги смучаш и още доста други неща. За всеки имаше парче за проба и допълнително.

Това е първата проба и след това чинията ми стана нефотогиенична

 

След обилният и приятен обяд самостоятелно или който, както реши ходихме да видим местната забележителност - един стар баобаб.

Аз първоначално реших, че е това дърво 

но впоследствие проследявайки потока от хора видях за какво става дума

Народът се катереше за снимки и беше по интересно да гледаш позиращите, отколкото баобаба.

На връщане открихме в един повален дънер и огромен рак, който принудиха да излезе и после всички чинно го заснехме. Не ми е известна по нататъшната му съдба.

 

Помотах се из сергиите, но тъй като още не бях успяла да сменя долари, а имах и само едри копюри от 100 $ се ограничих с разходка около тях. После малко снимки, плацикане по плажа и мързелуване на шезлонг.

 

И времето изтече.....по лодките и отидохме до едно място с мангрова гора, подходящо само за плуване. Раздадоха бири и който искаше слезе от лодката да поплува. На мен ми стана съвестно за момчето, което все ме теглеше заедно с една танзанийка за шнорхелинга, та реших този път да пропусна плуването и  се отдадох на биричката.

 

Понеже морето беше станало доста ветровито и излязаха вълни, връщането стана само по платна, като спряха моторите. Много приятен момент, защото се отпускаш излегнат на лодката (ако стратегически се омешаш с моряците), мечтаеш и чуваш само как вълните се разбиват. 

При пристигането имаше прилив, така че ни стовариха на самия бряг и си спестих отново онова ужасно ходене из тинята. Шофьорът ми ме чакаше, за да ме върне до хотела.

С две ръце препоръчвам този тур. По пристанището и хотелите има местни момчета, които предлагат синьо сафари, но то няма нищо общо с този тур. Blu Safari е наименавание запазена марка на точно на този тур, но явно успешно се използва от всички останали.  За това се препоръчва запазване по телефона или по интернет директно на сайта на организаторите. https://safariblue.net/  . Организацията е на супер ниво, целодневен тур е, докато на другите дават парче плод и безалкохолно и те водят на пясъчна ивици в морето, откриваща се при отлив. В интернет е пълно с недоволни от подобни турове.

А вечерта почивка и вечеря в хотела, че исках да се наспя.

 

[mililia]

Денят е определен за Prison island with Nacupenda bech.

Предишният ден съм писала на Омар, че вече съм в Занзибар и си чакам тура на другия ден, който той обеща да организира. Той отговаря, че всичко ще е ок и ще прати неговият капитан 🤣 да ме вземе от хотела. Аз все още имам недоверие на този човек, защото не съм го виждала и той само пише ок, всичко ще е наред. В крайна сметка решавам да се успокоя, защото винаги мога да си букна тура и от хотела. Цената беше общоизвестната, така че нямаше какво толкова да изгубя.

В 9.30 ч по уговореното време идва шляпащ по джапанки и доста опърпан и се представя за капитан.🤣 Тръгвам с него и стигаме до някакво място на плажа, където той започва оживен разговор с някакъв изглеждащ доста по читаво от него. Разбирам, че има някакъв проблем, но все още не съм сигурна дали се отнася за мен или по принцип хората нещо си спорят. По едно време този другия казва ок и ми махва да вървим. Не знам как съм успяла да разбера, но се оказва, че това ще е гидът ми за  Prison island, но след това ще ме предаде на друг за Nacupenda bech. Междувременно идва една висока естонка и се запознаваме, като установяваме, че имаме различни програми. По време на пътя гидът обяснява, че ще ни разведе и двете из острова и после ще ме качи на друга лодка за плажа, а те с естонката ще се върнат в Стоун таун. На мен в общи линии ми е все едно, щом имам лодки, които да ме карат. От гид няма никакъв смисъл като цяло.

 

Ето го и самият остров

Човекът все пак си заработва услугата, като ни обяснява за 4-те острова до Стоун Таун - Prison island, Nacupenda, змийския остров и още един. На острова си платих входа и отидохме да видим костенурките, които са пренесени от Сейшелите. Те са земни костенурки, докато имало и морски костенурки, които там не се виждат.

На горната снимка са костенурки,  който правят happy-happy, така че ,моля, някой модератор да сложи червена точка "забранено за деца до 14 год".

 

Отидохме да видим и мястото, където са държали робите преди да ги продадат или разпределят към следващите им дестинации.

В последствие островът се е превърнал в място за карантиниране на болни от чума. Гидът с прословутите дървени врати, запазена марка на Стоун таун.

 

Затворът, където са държали робите. Малките тясни дупки са били местата откъдето е влизало по малко въздух в помещението, където са натъпквали робите. Температурите са високи и мястото се е превъръщало в ад.

 

В част от помещенията са направили кафе-бар.

 

След което турът приключи и мен ме изпратиха с друга лодка към Nacupenda beach. Upenda значи любов, а името на острова означава обичам те.

Хората от моето поколение вероятно помнят и песента на Bonny M  "Nacupenda Malaica".

Ето това е пясъчната ивица, на която се плажува.

 

Всяка фирма си има места, на които се готви храна за нейните туристи. Прави се от самите лодкари. Опъват тенда, раздават напитки и плодове, доката чакаш да поднесат храната. Изглежда интересно за наблюдение, можеш да поплуваш или просто да се разходиш. Под моята тенда бяхме само аз и едно семейство словаци.

Ето храната и плодовете

 

След това поплувах и се разходих към края на островчето, където беше тихо и спокойно.

 

По незнайни причини се върнах с друга лодка, а другия човек хукна на някъде. Пак беше самостоятелна лодка и нямам представа, кое наложи промяната, но ме уведомиха предварително за това.

 

Кадри от Стоун таун покрай морето. На втората снимка е и моят хотел. Това тук мисля, че е хотел от веригата Хаят хотели.

 

 

Много хубав ден, макар и странно организиран. Тук обаче стана и единствената издънка на Омар, която той в интерес на истината поправи сам.

Накрая дойде време за плащане на тура и цената беше с 10 $ по висока от договорената от мен. Опитах се да обясня като те предложиха да се обадим на Омар, за да го питаме и той каза по-високата цена. Ядосах се и му казах, че за мен не е проблем да платя тези 10 $ отгоре, но че след като цените няма да бъдат договорените с мен,  ще преразгледам  решението си да ползвам услугите му и затворих телефона ядосано. Платих цената, която искаха и докато стигна до хотела си вече бях получила съобщение от Омар, че е прегледал чата ни и че грешката е негова, като на другия ден ще платя сума с 10 $ по ниска от договорената. Сега, дали той се усети, че ще загуби доста повече или наистина не помнеше сумата която ми е оферирал не мога да кажа, но докрая всичко беше точно и без проблеми. Просто всеки път преди да се уговорим за деня на взимане или даден тур, аз му припомнях сумата, за която вече сме се разбрали и той я потвърждаваше. 

 

Вечерта се помотах из Стоун таун и отметнах част от градчето.

[ven62]

преди 36 минути , mililia каза:

...

На горната снимка са костенурки,  който правят happy-happy, така че ,моля, някой модератор да сложи червена точка "забранено за деца до 14 год".

...

Аз се сетих за тези двете костенурки какво точно правят, но с моето подсъзнание имам обяснение и за 4-те костенурки от предишната снимка, ... а и още една (пета) тича да се включи...

 

[mililia]

Първоначално бях договорила с Омар пешеходен тур из Стоун таун, поради това че бях чела някои притеснителни неща за това място. Просто исках някой да върви с мен и да ме пази, а не толкова да ми разказва. В последствие разбрах, че там няма нищо притеснително и горната грешка на Омар ми даде мотив да се окажа от този тур. Така че разгледах градчето съвсем сама и нямаше никакви проблеми. Даже натрапниците да предлагат нещо не бяха кой знае колко досадни и много.

Започнах с къщата на Фреди Меркюри, която беше до хотела ми.

 

Продължих с безцелно шматкане по улиците и търсене на красиви дъворезбовани врати

 

И ето ги и тях вратите:

 

Стигнах и до англиканската църква, която е построена на мястото на пазара за роби. За съжаление вечерта, когато отидох до нея имаше меса и аз реших да оставя разглеждането за другия ден - събота. Оказа се затворена, поне до късния следобед и така и не успях да видя прословутия паметник на робите.

 

Вечерта на Forodhani gardens с уличната храна, където пих чай от джинджифил и ядох занзибарска пица, което е нещо като тънка питка с пълнеж от зеленчуци. Доста вкусно беше.

 

На другият ден продължих с обиколката, тъй като сутринта беше специално отделена за Стоун таун. Разгледах старата крепост

 

Отново градината, но вече тиха и спокойна

 

По крайбрежната улица чак до Old Dispensary

 

Купих едно матнитче и една картина за спомен, пих чудно кафе със сладкиш в Къщата на кафето и се върнах в хотела да чакам Омар за трансфера до Нунгви.

 

 

[mililia]

преди 31 минути , ven62 каза:

Аз се сетих за тези двете костенурки какво точно правят, но с моето подсъзнание имам обяснение и за 4-те костенурки от предишната снимка, ... а и още една (пета) тича да се включи...

 

Ти да чуеш какви звуци издават в този момент😂, чуват се на километър. 

[mililia]

След обяд идва Омар за уговорения трансфер. Отново се извинява за случката, аз повтарям, че подобни ситуации не са ми приятни и че държа на коректността. След това ме поверява на брат си, който бил по работа в града и се прибирал в Нунгви. Натоварваме багажа и потегляме.

 

Последният ми избор на хотел е Riu Palace Zanzibar. Скъп, но пък си заслужава всеки платен долар. Пак го хванах на промоция, така че цената не беше толкова ужасна, но преминах през доста размисъл, дали въобще да си го позволя. Изборът ми премина през три хотела, но в крайна сметка този ми легна на сърцето.

Най-хубавото на хотела освен условията, чистотата, тишината, вкусната храна, всичко включено в цената без масажите, градината, персонала и т.н е и плажът. Място, в което можеш да плуваш без значение дали е прилив или отлив. В трите дни от престоят ми там не съм ползвала басейн, защото океанът беше достъпен във всеки един момент. Няма морски таралежи, няма комари, нямаше ги и тълпите с руски туристи, които винаги създават хаос при храненето.

Спазват се ковид мерки и не можеш да влезеш при храната без маска и дизенфекция на ръцете. Масите и шезлонгите са разположени при спазване на необходимата дистанция. Две вечери успях да резервирам и ала карт ресторант. В стаята има балкон, телевизор и минибар с напитки -безалкохолни, вода и бира, включени в цената. Аз взех най-обикновения тип стаи, които бяха в горния край на хотела и най-отдалечени от плажа, но все пак разходката е 5 мин., като има и голф колички, които разкарват гостите на хотела.

Стаята и банята

 

Гледката от стаята ми

 

В градината, по алеите

 

 

Един от трите басейни, този в близост до плажа

 

 

Плажът, който е организиран от хотела и самият плаж, който е налице при липса на прилив

 

 

Отливът.....но 200 метра по навътре вече можеш да се къпеш в морето

 

И 32 год. Shari

 

 

Храната, в основния ресторант е много вкусна и вечер има от суши, през омари, скариди, миди, риби, калмари, октоподи, пилешко, свинско и телешко.

Има пици, 4-5 вида спагети, топли и студени гарнитури, ризото, паели, супи, сирена, домати, салати, китайска храна, сладкиши, плодове, различни видове хляб, напитки, вина, коктейли и бира. Често казано и 1/10 от храната не успях да опитам, но всичко беше много вкусно.

Посетих и Фюжън ресторанта, както и Средиземноморския, който беше с гръцка насоченост. Има и стек къща, но там нямаше кога да отида.

Фюжън ресторант Кристал:

 

Част от храната в средиземноморския ресторант

 

 

И още малко от хотела

 

Гледката от плажа по залез

 

 

Лунната пътека и звездното небе

 

Регистрацията на гостите почва от 16 часа, а напускането от 11 ч, но и след чек аут ти оставят гривната и ползваш всички удобства на хотела.

Там направих и необходимия за прибирането ПСР с мобилно тестване, като дойдоха в хотела и взеха пробите. На другия ден като се събудих имейла с резултата вече беше пратен на пощата ми.

Ползвах и масаж "Африканско докосване" също изключително добро обслужване.

Изкарах три чудесни дни и ако трябва да се върна отново на почивка там, без съмнение това ще бъде изборът ми на хотел.

 

[mililia]

Остана ми последната нощувка в Занзибар, като с цел да намаля малко разходите смених хотела с такъв на източния бряг. От една страна исках да видя и какво значи истински отлив, също така да посетя Националния парк Jozani с маймунките и да видя прословутия Рок ресторант, като нямах желание да ям в него, а просто да го снимам.

Към 14,30 ч. дойде Омар за трансфера като в пътуването включих отскачане до парка и ресторанта. Дестинацията беше хотел в Понгве.

Тук Омар съдейства с програмата като предвиди времето така, че да видя ресторанта при прилив.

Първо парка с маймунките:

 

И мангровата гора

 

 

Прословутият ресторант

 

 

И се отправихме към мястото за последна нощувка - Понгве.

[mililia]

И тук изборът ми непрекъснато се променяше, като обходих цялото източно крайбрежие, но нещо все не ми достигаше. Тръгнах от Джамбиани, но в крайна сметка избрах Понгве, въпреки че с оглед програмата по удачното място беше Джамбиани, но сякаш славата му е нараснала, както и цените.

Избрах хотел Pongwe Bay resort, който ме впечатли с това, че всички пътеки в него са направени от чист фин пясък и реално не се носят никъде обувки, освен по стаите. Персоналът е много приветлив, а с разнасянето на багажа се занимават наети масаи в пълно бойно облекло. цената му отново беше на промоция.

Там се храних и на вечеря и на обяда на другия ден, като храната не беше включена в цената. Поръчваш от определен списък какво искаш за деня и стискаш палци да няма грешка в поръчката. Освен това ми разрешиха късен безплатен чек ин чак до 18 часа вечерта.

 

Препоръчвам хотелът, заради приветливото отношение, но плажът му не става. Може да се ползва само басейна.

И стаите

 

[mililia]

Последната сутрин имах тур за гледане на делфини, шнорхелинг край остров Мемба и трябваше да има плаж на една ивица в морето, но поради прилива плаж нямаше, а поджапахме из водата.

Турът пак беше организиран от Омар и цената която ми предложи беше на половината от цените, които всички останали предлагаха. Имах самостоятелна лодка за мен, а като цяло всички искаха минимум 2 човека. Направи ми впечатление, че минералната вода и плодовете ги предаде, човекът, който ме взе от Понгве и ме закара до мястото от където тура започва. Може и това да е свалило цената, но за мен беше ок, а така наречения капитан на лодката се раздаде в опитите си да се оказваме близо до делфините, въпреки голямата бъркотия от лодки, както и при шнорхелинга ме влачи пак насам-натам, за да видя малкото корали и риби. После Омар специално ме разпита за тура, дали ми е харесало и съм доволна.

 

 

Това в далечината е прескъпия остров Мемба, до който достъп имат само гостите на хотела на острова. Доколкото разбрах нощувката е няколко хиляди долара на вечер. Всички останали могат само да шнорхулуват, без да стъпват на острова.

И  малко от тура за гледане на делфините

 

https://www.facebook.com/1682598747/videos/638833270741976/

 

 

Вечерта Омар ме закара до летището, от където започна дългия път към дома.

Тръгнах без особени очаквания за Занзибар, но там определено ми хареса. Все пак не съм почитател на дългите морски почивки. Сигурно 7 дена за плаж не съм правила от 20 години и повече, но който обича сланце и море ще остане доволен. Храната и плодовете също са чудесни, натурални и много вкусни.

Западното крайбрежие е чисто и на места не се влияе от приливите и отливите. Като цяло населението е много любезно и приветливо. Дори и търговците по плажа не ми бяха проблем, но предполагам, че и охраната на хотела допринасяше за това туристите да не бъдат тормозени.

 

С две думи препоръчвам Занзибар, но определено не е евтина дестинация.

 

 

КРАЙ

 

                                                                            

[Тополска]

Страхотен разказ. Благодаря за споделеното. И два въпроса, ако не те затруднявам, моля. За колко време става онлайн визата и отрицателния PCR на връщане кой го иска (KLM, летището или за влизане в България).

[mililia]

@Тополска, онлайн визата ми стана за 2-3 дни. Официално на сайта е посочено да се предвидят 10 дни за това.

ПСР-ът го направих, защото не исках някъде да ме спрат за полет. Аз нямам бустер и по правилата трябва да имам отрицателен ПСР или карантина. КЛМ ползват правилата, посочени на traveldoc. aero. Там е посочено ПСР или бустер. Реално тестът го провериха на летището в Занзибар преди вътрешния ми полет до Дар Ес Салам и след това пак на летището в Дар Ес Салам. Не съм пробвала да се обяснявам, че няма нужда от тест и може да бъда под карантина. Провериха ми теста и на влизане в България като никой не ми поиска сертификата за ваксинация. 

Знам, че при полет с Катарците не искат тест, а също и по моят маршрут други са минавали без тест. Малко се презастраховах, но не исках евентуални проблеми на връщане. 

Като цяло има лек късмет при преглед на документите, така че може и да се мине без ПСР според мен. 

[dechy]

@mililia, благодаря за подробния и полезен разказ! И на нас ни предстои пътуване до Занзибар, последвано от сафари. Докато с организацията на сафарито нямах проблеми, то за Занзибар имам доста въпроси и чуденки. На първо място се колебая къде да избера хотел. Колебанията ми са между Кивенгва на източния бряг, заради хотелите със сламени покриви в традиционен стил и Нунгви, заради плажа. Гледам, гледам снимки и клипчета и на някои плажът в Кивенгва ми се вижда съвсем добре, ама дали става, поне по време на прилив, се чудя. 

Също така досега си мислех, че на дей триповете се включва и вземането от хотела, ама явно съм в грешка, след като прочетох твоя разказ. Доплаща ли се превозът до началната точка на морските трипове?

Бих ползвала трансфер от летището до хотела и обратно. Особено ми е важно последният ден, тъй като полетът ни до Аруша ще бъде много рано сутринта. Дали може да с разчита на точност от Омар и какви са горе-долу цените му за трансферите?

[mililia]

Транспортът за трипове, които започват от друга точка, различна от населеното място на пребиваване, се заплащат. Не мога да го твърдя на 100%, но всички, които аз открих и проверих бяха така. Естествено, когато си харесате някой трип просто питайте, дали в цената му влиза и транспорта от-до. 

Трансферът на Омар от Понгве до летището беше 30$, най-евтиното предложение от много проверени. Естествено цената ще зависи от къде до летището. Нормална цена от Стоун Таун до летището е около 15$. За много ранни и късни трансфери цената ще бъде по-висока. Винаги можете да поръчате трансфер и през хотела, ако се притеснявайте. От Кивенгва цената за трансфер вероятно ще е около 40$. А може да ползвате и трансфер на букинг, но на по висока цена. Омар е точен доколкото може, но все пак в Занзибар се казва поле-поле, нещо от типа на лека-полека и бавно-бавно. 

Що се отнася до плажовете. Ако искате да не се къпете в басейн само, то ви препоръчвам Нунгви и то определени места там. Големите приливи и отливи носят и много морски таралежи и пак няма да е много приятно. А в тази източната част има и много водорасли. 

За мен поне западната част е по-добра, но това е чисто субективно. 

[chandni]

Страхотно пътуване! Благодаря за разказа!

[DenitsaS]

И аз много благодаря за подробния и интересен разказ! Смяташ ли, че Занзибар е добър избор за първо посещение на Африка (Магреба не го броя за такова, че там е различно)? Каква беше ситуацията с комарите и другите хапещи гадинки в хотелите и по време на туровете? 

[mililia]

На мен ми беше първо посещение в Африка и мисля, че е ок. Просто човек трябва да си знае границите и какво приема. Тогава нагласява според желанията. 

Проблем с комари никъде не съм имала. По хотелите пръскат и комари няма. Поне по моите хотели беше така. 

[EliDion]

Благодаря за прекрасния разказ. Направо ме запали за едно такова приключение това лято. Все още обмислям къде на топло, но и интересно да заведа себе си и дъщеря си (23г.). И двете имаме нужда от почивка и малко да излезем от зоната на комфорт. Организирането на полет ще видим как ще измисли , защото тя е Париж, а аз в Бг. Хотела в Стоун Тоун ми се вижда доста хубав. Основния въпрос е според теб ще можем ли да се вместим 3000евро за двете. За 6,7 дни с блу сафари. И има ли друг транспорт освен частен и дали е ОК. Ще ми се хем да усетим културата, хем да няма излишен стрес. Гледах и агенции, цените са от 2000лв. Сега започвам да го обмислям, така че всяка идея ще е полезна.

[Иван Попов]

Много подробно и интересно, благодаря ти! 😊

 

[mililia]

Аз мисля, че Занзибар си заслужава, така че го препоръчвам. 

3000 евро с полетите или без полети? Аз бях сама, но на практика повечето неща бяха с цена, която е без значение броя на хората. В два от хотелите си плащах за двойна стая. Трансферите са без значение броя на хората и т. н. Според мен има шанс да се вместите в тази сума, но много ще зависи цената на полетите. 

Освен с трансфери, може да се наеме рента кар, което ще ви направи свободни. Лятото е топ сезон за Занзибар, така че е добре да побързате с организацията. 

 

[EliDion]

Е, ако не успеем лятото, може и за януари. Чета, че и тогава е хубаво и топло. С полетите до тази цена.  А добре ли е да останем само в този хотел или ще ни е скучно.