дневник Тюркоаз в буркани за зимата. Красотата на област Муула (Mugla).

[Argentique]

преди 8 часа, ttelena каза:

След като миналата година стигнах до Кушадъсъ /заради Ефес/.тази година мислих мислих и реших да отида до Фетие.Твоите тюркоазени разкази ме убедиха че съм избрала правилната посока.

Имам 10 дни  ще пътувам с кола и

целта на пътуването

е  малко история малко незабравими преживявания и  малко плаж .

Прочетох че не обичаш да даваш съвети  

Но съветите на магеланци  до сега винаги са ми помагали да организирам своите пътувания и бих  се радвала ако мога да се възползвам от твоите за  това пътуване.

 

 

 

 

Досега не съм срещала жена, която да не обича да дава съвети... 🤣
По-сериозно: изборът на хотел е едно от малкото неща, за които не ми се ще да давам съвет – всеки има различни изисквания, светоусещане и бюджет. Дори моите се менят, та как да знам за другите? 🙂 Примерно, за едно предстоящо пътуване съм разделила резервации в къщурка в нечувано село и апартамент в центъра на град. 
Благодаря за отделеното време. Тази тема съществува, за да вдъхнови някого да отиде и да изследва района. И съвсем нормално е да се задават въпроси. При по-конкретни такива ще има по-конкретни отговори. 🙂 

[ttelena]

Благодаря !!

Започвам с въпросите:

Къде е най добре да  отседнем във Фетие или някъде наблизо?

Искам да сме до морето и в същото време локацията да е удобна за посещение на всички интересни места в района.

Изчетох всичко за популярните места наоколо  но имам желание да посетя и други които не са толкова туристически  къде би ми препоъчала да отида?

Навярно не можеш  да ми отговориш понеже пътуваш със самолет  но ако има някой минал по този маршрут

кой път е по добър :

София-Чанакале-Фетие

или София-Истанбул -Фетие

Относно хотелите аз препоръчвам на приятели тези които на мен са ми харесали пък те преценяват дали  задоволяват техните желания или не.

Предпочитам да отида в хотел  в който някой е бил и е останал доволен.

В Гърция обикаляхме много и си намирах хотел на място за 1-2 дни но в Турция малко се притеснявам и може би ще резервирам .

 

 

 

 

[MayaS]

преди 9 часа, ttelena каза:

Благодаря !!

Започвам с въпросите:

Къде е най добре да  отседнем във Фетие или някъде наблизо?

Искам да сме до морето и в същото време локацията да е удобна за посещение на всички интересни места в района.

Изчетох всичко за популярните места наоколо  но имам желание да посетя и други които не са толкова туристически  къде би ми препоъчала да отида?

Навярно не можеш  да ми отговориш понеже пътуваш със самолет  но ако има някой минал по този маршрут

кой път е по добър :

София-Чанакале-Фетие

или София-Истанбул -Фетие

Относно хотелите аз препоръчвам на приятели тези които на мен са ми харесали пък те преценяват дали  задоволяват техните желания или не.

Предпочитам да отида в хотел  в който някой е бил и е останал доволен.

В Гърция обикаляхме много и си намирах хотел на място за 1-2 дни но в Турция малко се притеснявам и може би ще резервирам .

 

 

 

 

Минете през Чанакале. Ние пътувахме без резервирани хотели и нямахме никакви проблеми.

[ttelena]

преди 10 часа, MayaS каза:

Минете през Чанакале. Ние пътувахме без резервирани хотели и нямахме никакви проблеми.

Благодаря

[ttelena]

На 1.09.2022 г. в 19:01, ttelena каза:

Благодаря

 

На 1.09.2022 г. в 8:02, MayaS каза:

Минете през Чанакале. Ние пътувахме без резервирани хотели и нямахме никакви проблеми.

 

На 1.09.2022 г. в 8:02, MayaS каза:

Минете през Чанакале. Ние пътувахме без резервирани хотели и нямахме никакви проблеми.

Здравей в голяма  дилема съм къде да отседнем  във  Фетхие или някъде наблизо моля за съвет ако сте били в този район?

[Argentique]

Ние отсядаме в самото Фетие, в апартаменти. Някъде до пристанището и пешеходния център. Наблизо няма плаж. Търсете място с паркинг. В Олюдениз ще е лудница тази година от британски туристи с всички произтичащи последици...

[ttelena]

На 2.09.2022 г. в 20:40, Argentique каза:

Ние отсядаме в самото Фетие, в апартаменти. Някъде до пристанището и пешеходния център. Наблизо няма плаж. Търсете място с паркинг. В Олюдениз ще е лудница тази година от британски туристи с всички произтичащи последици...

Благодаря!!

Кои плажове наоколо са с пясък?
 

[Argentique]

преди 22 часа, ttelena каза:

Благодаря!!

Кои плажове наоколо са с пясък?
 

Близо до Фетие не съм чувала за такива. 🙂 
Доста по-далечни – Patara Beach (имам го горе по снимките, резерват с костенурки) и Kayacık Beach (съвсем близо до летището в Даламан). Наоколо всичко е висока планина и дъното на много места не е полегато. 

[Argentique]

Зимата я проспах...

 

Темата е за лятно събиране на тюркоаз в буркани, които после се отварят в най-студените зимни дни, и бавно, лъжичка по лъжичка, се вкусва жадуваното тюркоазено великолепие. Когато нуждата от него е най-голяма.

 

Но тази зима студ нямаше. Дали защото живея в Южна България и тук си е топло, дали ме е нямало точно в най-студените дни, но сняг отблизо така и не видях, а най-големия студ брах в Мароко. 

 

За малко бурканите да останат за следващата зима. Но те си имат срок на годност, който е хубаво да се спазва. За другата зима ще бера друг тюркоаз. Но не в област Муула. Иншалла...

============================================================================================

 

Последното ни, четвърто поред турско море, пак е по обичайната схема с две различни бази с по четири нощувки (18-26 септември).

 

Първо – нещо ново: село Селимие в района на Мармарис за тишина и рахат, а после нещо познато – Фетие и Олюдениз с еднодневно отскачане до гръцкия остров Кастелоризо. Гори и планини този път няма хич, но това зависи и от компанията. Тази година сме идея повече хора. Дали всички си починаха физически, не знам , но за мен самата смяната на места гарантира почивка на съзнанието. А физически засега не съм се уморила, че да лежа на шезлонг два поредни дни.

 

До последно се чудим дали да не идем с кола до Истанбул, но най-активният ни шофьор е леко шантав, постоянно му се случват неочаквани неща, затова избираме автобус. Автобусът е София-Бурса на Метро, тръгва от Пловдив в седем вечерта, а малко преди четири сутринта слизаме на малка автогара в Азия, откъдето хващаме такси за Сабиха Гьокчен. Този път успявам да проспя минаването по моста и да дремна към час в автобуса. До следващата вечер повече не спя, но съм свикнала и не ми пречи. Имаме четири часа до полета с Pegasus, обикаляме из летището, чакайки да отвори чек-ина. Тук съм поне за десети път и знам всяко кътче. Пием кафе и закусваме обичайно в Karafirin – какви неща предлагат...

 

 

 

Самолетът в неделя сутрин е пълен, а Pegasus ни разпределят едни до други и не помня досега да са правили иначе. След час кацаме в Даламан, веднага хващаме автобус от летището и след още час и половина сме в Мармарис. Но това не е всичко.  Нямам против да пътувам дълго, стига да не е само магистрала, че ми е скука голяма. Другарчетата са сънени, но в 11 през деня нямат много варианти, а и докато се окопитват, договарям такси с неговорещ никакви чужди езици шофьор. Но за тази задача не трябва кой знае какъв речников запас и след минутки сме в таксито за поредните 45 км планински път. 

 

Хората, които ходят с мен обикновено, знаят, че понякога се налага малко да потърпят, затова не мрънкат, нито недоволстват. Освен това ги чака още зор в бъдеще.  Но засега не съм им го казала. 😎

 

Село Селимие (Selimiye, Mugla) – мъничко, красиво, непознато и лишено от тълпи туристи кътче на 45 километра от Мармарис. Оформен плаж липсва, но пред всички хотели и заведения има шезлонги, които при договорка могат да се ползват срещу консумация. Извън хотелската зона има утъпкан пясък и човек може да се изкъпе набързо и там. Броят на лодките и яхтите в пъти надвишава видените предишните години в известния за местните яхтцентър Гьочек до Фетие.

 

 

Селцето е с една-единствена дълга крайбрежна алея и една успоредна улица за колите. Възможностите за настаняване са основно малки двуетажни хотелчета (наричат ги „бутик хотели“) с малки стаи и красиви външни площи. Всичко наоколо е колоритно, цветно и богато на детайли.

 

(Определение за хубаво градче: ако в градчето има бугенвилии, значи то е хубаво и дори прекрасно.)

 

Понеже стаите в тези хотели на картинка изглеждаха малки, а цените за тях бяха странно високи като за Турция, заложихме на къща в airbnb. Малко по-далеч от „центъра“, но не назад към планината, а в самото начало на селото, на петдесетина метра от морето. Собствениците (младо семейство с малко дете) отдават три дву и тристайни жилища в двуетажната си къща с голяма квадратура, където живеят. Всички жилища са обособени. Никой на никого не пречи. Нашето се казва „Втори октомври“.

 

 

Пристигаме в Селимие с таксито, шофьорът не говори английски въобще, не говори английски и жената на нашия домакин Орчу́н, на която се обаждам да обясни къде да ни карат, но в крайна сметка те си се разбират. Както става ясно малко по-късно, английски в това село почти не се говори от хората в туристическия бранш. Защо им е? Основните клиенти са свободни по дух хора от Истанбул и Измир (по номерата на колите съдя) с възможности над средното и желание да почиват бавно и спокойно в красива среда. По-религиозни туристи с жени с бански-буркини не са забелязани.

 

Посреща ни Орчун, който за моя радост говори чудесен английски, грабва колкото куфари успява и ни въвежда във владенията ни за идните четири дни.

 

Въвеждането се извършва по дървен мост, минаващ над рекичка. Това е гледката към някаква общинска служба, покрай която минаваме всеки ден.

 

Веднага следва дворът. Целият е само за нас с малко барбекю с въглища в ъгъла, който пожелае. Не опираме чак до там.

 

 

В холо-кухнята има маса за хранене, но повечето време, когато сме в къщата, прекарваме тук.

 

 

За закуска – плодове с хубаво кисело мляко и домашен мед от чичото на Орчун, донесен от самия ни домакин. Орчун получава армаган бутилка мастика от България и е предоволен. Когато ходим по къщи и апартаменти из Турция с пряк контакт с домакините (не фирма), винаги носим мастика. Досега никой не я е върнал. Напротив! 

 

Кафето е турско на джезве с капка ром по тайната рецепта на майстора (не съм аз). 😎

 

Понеже от смях и глупости, така и не остава време за спане цяла нощ и сутрин, сме леко посварени към средата на деня и се добираме до най-близкото кръчме, което едновременно предлага и обяд, и шезлонги. Засега не търсим приключения.

 

 

Обядваме, пием по един туборг, а другарчетата се разкисват и заспиват по шезлонгите.

Няма с кой да си кажа една приказка, пък и къпането ми омръзва, та тръгвам на обиколка из крайбрежната. Селото го няма в google street view и идея нямам как изглежда.

 

Изглежда съвсем нелошо.

 

 

 

Още първият хотел има чудесна и тиха зелена зона, където хора четат книжки на сянка и релаксират.

От другия край на малкия полуостров започва яхтеното пристанище. Яхти много. Хора малко.

 

 

 

След яхтите са бутик хотелите с малките ресторанти и по един ред шезлонги с плитко море. На дъното са малки камъчета, но става и бос да се ходи. Водата е чиста и топла (18 септември). Тук още е Егейско море – най-предпочитаното от местните.

 

 

 

 

 

Някои заведения имат платформи с маси вечер и шезлонги през деня.

 

 

 

 

Повечето са с бяло-син декор.

 

 

Рядко пия узо и подобни анасонови неща, но тук пробвам ракъ по турския начин с вода плюс още лед и ми харесва. Ако знаете как се изумяват сервитьорите на другарчетата, които пият ракъ́то само с по един-два леда – ваййй, как го пиете това, нашето ракъ е толкова силно, най-силното, ваййй.... 

 

 

 

Целият залив е пълен с всякакви лодки – стотици са. Мимоходом минавам и запазвам места за целодневна разходка с проучена в трипадвайзър лодка за следващия ден.

Часът е към пет, хора почти няма. Оглеждам на кое заведение с шезлонги да дойдем в единствения ни цял ден за лежачка в селото.

 

 

 

 

Къпем се до ранна вечер.

 

 

Най-прекият път от къщата ни до центъра е край водата. Всички сгради са хотели, освен една ваканционна къща с нисък зид на два метра от водата. Силно я харесвам. На картата не съществува, така че си е частен дом.

 

 

 

Близкият хотел до нас си има подобие на плаж.

 

 

Нашият Нил, който се разширява преди вливането в морето.

 

На другия ден сме на корабчето на капитан Шенер – Silatur 3.

Капитанът ни посреща, посочва сепарето на долната палуба с бележка с моето име и ни води на горната палуба, където за всяка компания има специални шезлонги (нашите са на носа).

 

 

 

 

Тръгваме към 10:00, а се връщаме към 17:00. Минава се през различни заливчета с пет спирки за къпане. Това е Селимие и крайните къщи на селото.

 

 

 

 

Целият район е със силно нарязана брегова ивица с безброй заливи и полуострови, което го прави идеален за малки и големи лодки. Хоризонт никъде не може да се види – наоколо са само планини. Едното другарче споделя, че се чувства като на голям солен язовир.

 

Една от най-откритите гледки. Фронтално е гръцкият остров Сими, както казва капитанът.

 

 

Първата спирка за къпане е край частен остров, където е забранено да се излиза на сушата. Има табели. Островитяните си живеят добре, макар царските им покои да не се виждат зад зеленината.

Водата е кристална, а дъното – далеч. Пълно е с таралежи и кораловидни растения по него.

 

Гледката от шезлонга. :)

 

По стръмните брегове няма кой знае какво интересно.

 

 

 

Както са наклонени скалите на сушата, по същия начин продължават и под водата. На много места дъното просто спира да се вижда – трийсет метра, петдесет, кой ги знае. Но някои сме активни шнорхелисти и дъно не ни трябва. Риби се намират. Цветни – по-рядко. Октоподи хич.

 

След две къпания решават да ни нахранят. По лаврак на човек, пържени цветя от тиквички, картофи и други салати и гарнитури. От гарнитурите дават допълнително при желание. Това (без напитките) влиза в цената на обиколката, която е към 35 лева на човек за седем часа. Следобед има почерпка чай със сладки. За чая си носим ром от България. 😎 И други неща също.

 

 

Така ни изглежда хладилникът, преди да отидем до местния магазин за първи път. Не успяваме да изпием всичко за осем дни, но ако имате желание, ви разрешавам да ни викате пиянки. 

 

На по-открит участък се появява ветрец с леки вълни. Обиколката е между полуостровите Датча и Бозбурун.

 

 

 

Гледаме поредния частен отдалечен имот с прекрасни хамаци и ни един човек.

 

 

Може пък да спят, че лодката са си я вързали. До тези места се стига само по вода. 

 

Последна спирка в близко заливче до Селимие. Мътна ни се вижда водата (ох, вече сме с прИтенциии ) и пропускаме.

 

На другия ден с маршрутка отиваме в съседното село Орхание да видим тамошната забележителност Kız Kumu Plajı (Девичият пясъчен плаж). Виждаме го от таксито предния ден и някой веднага го кръщава „река Йордан“. 😎

Отдалеко изглежда горе-долу като място за поклонение.   Половинкилометрова ивица червен пясък три-четири метра широка с дълбочина до коляно насред дълбоко море с лодки.

По нея – върволица хора. От пътя гледката е интересна. Вървят туристи-будали...

 

 

Разбира се, има две легенди. По-кратката:

Царят на Бибасос губи дългогодишна война. Дъщеря му – красивата принцесата, се опитва да избяга през морето от враговете, които превземат града. Понеже не може да плува, започва да ръси пясък върху полата си, който пада в морето и незнайно как образува път. Принцесата обаче се губи в тъмното и се дави, когато пясъкът от полата ѝ свършва.

Другата легенда също е с трагичен край.

Отдалече може да е забавно, но като вървиш до коляно във вода, нищо свръхестествено не се случва и нямаш поглед към цялостната картина. Хубаво е да се види предварително къде е пясъчната коса и в коя посока трябва да се върви, ако няма хора за ориентир. Ако има, намирането ѝ не е проблем. 

Пътят тръгва от статуята.

 

 

Понеже маршрутките не са много начесто, решаваме да изкараме цял ден в Орхание. Селото наистина е миниатюрно и предварително проучване показва само един що-годе свестен плажен бар Zuzu beach. Тръгваме да го търсим и по пътя ни подминава кола с пловдивски номер. Кой пък се е домъкнал чак тук? На плажния бар шезлонги не се плащат, щом ще има консумация. И без това ще обядваме тук.

 

 

 

Духа ветрец, който създава усещане за по-хладна вода. В наше село си е по-хубаво. Водата не е мътна, но дъното е с малки червени камъчета, които приличат на натрошени тухли. До обяд сме съвсем сами тук.

 

 

Zuzu beach го въртят жени с много приятно излъчване, които правят домашна паста, мантъ (турски равиоли с месна плънка), домашни сладка и консервирани домати за продан.

След няколко часа се местим на три метра от шезлонгите.

 

 

Готвят ни йоуртлама́ (зеленчуци на грил и пържени картофи с кисело мляко).

 

Мантъ́ (равиолите).

 

Пастата.

Продукцията се пакетира или бурканизира и се продава до входа. Много релакс местенце. За пълно щастие липсва атрактивен за очите плаж.

 

Крайбрежието в Орхание.

 

И плитката коса по икиндия.

 

Последният ни цял ден в Селимие започва със седмичния пазар. Пазарът е баш до къщата ни, а търговците пристигат още предната вечер и спят, където сварят по коли и микробуси. Купуваме това-онова и отиваме на плаж към центъра.

 

 

Избираме заведение с понтон и влизане от стълба в море с поне три метра дълбочина.

 

На съседния бар съзираме русалка, която хич не държи да влиза във водата от страх.

 

По обяд се местим към бара, който е до морето, а морето е до бара. Това е първото турско заведение за мен, в което абсолютно на никой от персонала не му се работи и дори на шефа/управителя (най-вляво) му дреме на шапката за това.

 

 

 

Но поне изненадващо попадаме на свястно розе. Пък и храната не е лоша, ако я дочакаш.
 

Така приключва четиридневната ни релакс почивка на село, след която се местим към зверилника във Фетие/Олюдениз. Още не знаем каква лудница цари по тези места, но ни предстои да видим...

 

(следва Фетие, поредната разходка с лодка и претъпканият плаж на Олюдениз).

[Bellaero]

Страхотно разказваш! Благодаря!

И страхотни снимки! 

[liliya]

Благодаря за подарения тюркоаз 😀

[Roberto Baggio]

Да си кажа и аз, че е изключително удоволствие да се четат твоите писания, пишеш много увлекателно. Да не говорим, че и информацията за мен е доста полезна, тъкмо в момента организирам едно кратко майско пътешествие по Ликийския път. Много благодаря! 

[Argentique]

преди 1 час, Roberto Baggio каза:

тъкмо в момента организирам едно кратко майско пътешествие по Ликийския път. Много благодаря! 

Благодаря. 
Ликийският път ми е в дъъългия списък с желания, но като се ходи с цел на море, не става много за него заради жегата. През май ще е чудесно там.
Лятото минахме една отсечка от изоставеното село до Олюдениз, колкото да се разпишем. Как обичам море и баир в едно.... 
 

[Argentique]

След четирите дни релакс в наше село и околия идва време да се разделим с идиличната атмосфера и да се пренесем към Фетие, където идилията ще е на по-малки порции. Но се надяваме на нещо прилично, особено след три поредни години в района. Поне спомените ни са добри.
Ставаме рано, че ни чака дълъг път. Дойдохме от Мармарис с такси, но е трудно да се върнем по същия начин, защото в Селимие таксита няма. Има залепена визитка на такси на спирката, което се намира в друго село на 20 километра. Решаваме все пак да се пробваме с маршрутката. Поне такива има и до най-дивото турско село.
Отиваме към осем часа, защото пътят наистина е много. Лошото е, че маршрутката идва от друго село и е наполовина пълна. А хората на спирката са повече, като половината са чужденци с големи куфари. Следващата маршрутка е след час и за нея също няма гаранция за места. Но с добри тетрис умения успяваме да заемем предни позиции и с почти минимално блъскане да се доберем до седалки. От огромните куфари на хората няма място даже за правостоящи и две австралийчета артисват в Селимие. Пътят до Мармарис е планински и въпреки чувството, че летим с бясна скорост, 45-те километра ги взимаме за час.
На автогарата в Мармарис вече сме били няколко пъти и бързо се ориентираме къде е малкият автобус за Фетие. Возим се почти три часа... Всичко това е област Муула. Даже Бодрум, на север от Мармарис, и той е в този вилает. Неизброимо количество тюркоаз има тук. Цял свят буркани няма да стигнат... 😉

 

Във Фетие имаме запазен апартамент в пешеходния център. Този път дори се класираме за фронтална гледка. Това му е най-големият плюс.

 

Сутрин можеш да наблюдаваш тихия площад и да вдишваш морето. Е, две от четирите сутрини ставахме в четири, че и по-рано, но така се получи, а за едното ставане аз нямам вина. 

 

По залез е приказно.

 

Но после излизат хиляди хора, по площада с бясна скорост препускат десетки деца с електро автомобилчета, а кръчмите под прозорците надуват музика до зори. Който спи в предната спалня, го отнася...

 

 

След бързо настаняване и още по-бърз обяд в центъра се отправяме с маршрутката към Олюдениз на плаж. Луд умора няма и цял ден от зори до здрач се вози с маршрутки къде ли не... 😃

Следобед има вълни и водата е с онзи великолепен тюркоазен цвят...

 

 

Това ми е предпоследно море за годината, като предишните са по популярни и не чак толкова гръцки острови. Но дори в Крит не е такава лудница в началото на август...

Още щом виждам плажа, силно се разочаровам от тазгодишната ни идея да дойдем отново в района на Олюдениз. В Каш трябваше да идем и да обикаляме близките плажове и баири. Но е късно, либе, а и в Каш ще ходим на следващия ден с автобуса в пет да гоним ферито за Кастелоризо (моя идея). 😉

Плажа на Олюдениз сме го виждали полупразен чак до носа – с наредени шезлонги, но без хора по тях. И не в двете ковидни години, за тогава е ясно, а през 2019-та, когато Олюдениз се пукаше по шевовете в края на септември.

 

2019 г., пак в края на септември.

 

Сега тълпите и колите са невъобразими за мен. Появил се е нов огромен плажен бар с неимоверно много шезлонги. И това се води природен резерват... Добре, че го заключват нощем.

 

Но при свършен факт няма смисъл да се реве. В по-далечен план решавам, че догодина тук няма да дойда, а в по-близък възниква въпросът какво да правим в района цели два дни, за които нямаме програма.

След кратко чудене, вечерна обиколка и малко наместване на чакрите и енергиите...

 

 

 

... избираме нещо проверено и познато, където гаранция никой няма да ни стъпва по главите и да крещи.

 

Цял ден на яхтата Fulya 10 – шнорхелинг, ветрец, синева – не омръзват никога. На лодката сме били преди две години и съвсем умишлено се връщаме пак. Това е лодката, която най-много ми харесва от всички, пробвани в Турция, а те са доста.
Отиваме час преди тръгване, за да запазим желаното сепаре на сянка.

 

Полека започват да идват хора и за първи път виждаме българи на лодка тук. Предишни години ни един българин не сме срещали за цяла седмица, но тази година е друго. Още зимата получавам запитвания от разни познати за района на Фетие – гледали го по някакво тв предаване и после се сетили, че го виждали и при мен. Искат и те. Далеч съм от мисълта, че българският пазар може да напълни района, но е факт, че групи крещящи сънародници срещаме на плажа в Олюдениз в последния ни ден там. И това е нещо ново.

Хората на кораба обаче са готини и ги каним на нашата маса. Двама са и веднага ни тръгва приказката. Обясняваме, че сме редовни в района, идваме на Fulya 10 за втори път, пък тура 12 islands го правим за трети. Мъжът казва, че жена му е намерила лодката по отзиви в нета. 
Тя идва и се смее – ей, развали ми изненадата. Четох за лодката в темата за бурканите с тюркоаз. 😃 Ето че се срещаме точно където трябва. 😉
Лодката им харесва, а с оглед професията на мъжа може да се каже, че няма по-експертно мнение от неговото. 

Маршрутът е стандартен, а екипажът по цял летен сезон (а той тук е дълъг) всеки ден прави едно и също. Първо минаваме покрай хотел Летоония до Фетие и даже спираме да вземем хора. Но не е @Kalina Ivanova, която почива там почти по същото време. 

 

 

Първа спирка за къпане.

 

Водата е по-топла от миналата година. Съседите ни по маса са морски хора и фенове на шнорхелинга – ей такива ги харесвам да плуваме в екип. Моя шнорхел го мъкна навсякъде лятото дори в ограничения ръчен багаж.

 

Сервират ни обяд малко преди 12. Стандартни неща – пиле/риба по предварителна заявка.

 

Най-дългата спирка е на остров Yassica. Необитаемият, дето прилича на лъжица с дупка-езерце.

 

 

 

Качваме се на баира. Правя снимка от любимото място.

 

 

Не пропускам и гюзел момата от нашата лодка, която се движи в комплект с маммма и три сестри. 

 

 

Оставят ни достатъчно време за къпане. Водата е божествена!
И на цвят я докарват. 

 

 

 

Минаваме през залива на Гьочек с яхтите и връх Бабадаг на заден план.

 

Покрай поредните имения на частен остров.

 

 

Капитанът. Много обран и стегнат господин.

 

 

На кораба има много, много влюбена двойка – фаворит на всички ни. Двамата скачат с тандем парапланер в Олюдениз предния ден на принципа мечка страх. Над 75 са. Възрастта им е моето извинение защо още се назлъндисвам по въпроса с парапланера. 😉 Има време...

 

 

И макар този път да не съм максимално възхитена от престоя ни в района къде от пресищане, къде заради наистина неимоверните тълпи, онзи вълшебен час, в който седим на носа на носещата се само на платна Фулия, клатим крака над морето, гледаме летящите риби и попиваме всеки детайл от великолепието на мига, изтрива всички негативни усещания и ме зарежда с енергия за месеци напред...

 

 

Следва последна част: дългият път до Кастелоризо.
 

[Otnesen]

През ноември летях през Истанбул и минавайки през летището видях това ....

....първата ми мисъл беше,че са чели твоя пътепис за бурканите.

Благодаря за описанията и снимките....през май 2022 бях в района на Анталия . Чета с удоволствие и правя планове благодарение на твоите увлекателни разкази за следващото лято ,защото това вече е запълнено откъм пътешестия.

[Kalina Ivanova]

преди 3 часа, Argentique каза:

. Но не е @Kalina Ivanova, която почива там почти по същото време. 

@Argentiqueсвета е голям, но все ще се намери една пресечна кръчма, да споделим по една бира.

Нашето Фетие си беше баш тюленска почивка, даже порт си имахме и не ни се налагаше да търчим до градския, та корабите си ни взимаха и връщаха от и до балкончето ни.

Аз не се оплаквам от липса на морски гледки, но никога не пропускам възможност за вятър в косите. След разходката до 12те острова, си заръчахме и Олюдениз по море, че го видяхме и от кота 0, и от 1800н.в. Да де, ама кой разбрал, кой не, оказахме се пак по островите. Няма драма, аз и без това през цялото време бях заета да спасявам една Ариел да не се отнесе към Нептуновите владения, та с повторението сумарно видях къде 4-5 островчета. Ще се върна да си ги допреброя някой път.

 

Няма да пускам тюркоазени снимки, твоите са прекрасни

Но изгревите там...

Изгревите наливаха морето със злато

 

 

 

 

 

 

Благодаря ти за красивите разкази!

 

[jungfraujoch]

преди 10 часа, Argentique каза:

Двамата скачат с тандем парапланер в Олюдениз предния ден на принципа мечка страх. Над 75 са. Възрастта им е моето извинение защо още се назлъндисвам по въпроса с парапланера. 😉 Има време...

Да.Това ще бъде черешката на бурканите!

[Asya Assenova]

преди 13 часа, Argentique каза:

След четирите дни релакс в наше село и околия идва време да се разделим с идиличната атмосфера и да се пренесем към Фетие, където идилията ще е на по-малки порции. Но се надяваме на нещо прилично, особено след три поредни години в района. Поне спомените ни са добри.
Ставаме рано, че ни чака дълъг път. Дойдохме от Мармарис с такси, но е трудно да се върнем по същия начин, защото в Селимие таксита няма. Има залепена визитка на такси на спирката, което се намира в друго село на 20 километра. Решаваме все пак да се пробваме с маршрутката. Поне такива има и до най-дивото турско село.
Отиваме към осем часа, защото пътят наистина е много. Лошото е, че маршрутката идва от друго село и е наполовина пълна. А хората на спирката са повече, като половината са чужденци с големи куфари. Следващата маршрутка е след час и за нея също няма гаранция за места. Но с добри тетрис умения успяваме да заемем предни позиции и с почти минимално блъскане да се доберем до седалки. От огромните куфари на хората няма място даже за правостоящи и две австралийчета артисват в Селимие. Пътят до Мармарис е планински и въпреки чувството, че летим с бясна скорост, 45-те километра ги взимаме за час.
На автогарата в Мармарис вече сме били няколко пъти и бързо се ориентираме къде е малкият автобус за Фетие. Возим се почти три часа... Всичко това е област Муула. Даже Бодрум, на север от Мармарис, и той е в този вилает. Неизброимо количество тюркоаз има тук. Цял свят буркани няма да стигнат... 😉

 

Във Фетие имаме запазен апартамент в пешеходния център. Този път дори се класираме за фронтална гледка. Това му е най-големият плюс.

 

Сутрин можеш да наблюдаваш тихия площад и да вдишваш морето. Е, две от четирите сутрини ставахме в четири, че и по-рано, но така се получи, а за едното ставане аз нямам вина. 

 

По залез е приказно.

 

Но после излизат хиляди хора, по площада с бясна скорост препускат десетки деца с електро автомобилчета, а кръчмите под прозорците надуват музика до зори. Който спи в предната спалня, го отнася...

 

 

След бързо настаняване и още по-бърз обяд в центъра се отправяме с маршрутката към Олюдениз на плаж. Луд умора няма и цял ден от зори до здрач се вози с маршрутки къде ли не... 😃

Следобед има вълни и водата е с онзи великолепен тюркоазен цвят...

 

 

Това ми е предпоследно море за годината, като предишните са по популярни и не чак толкова гръцки острови. Но дори в Крит не е такава лудница в началото на август...

Още щом виждам плажа, силно се разочаровам от тазгодишната ни идея да дойдем отново в района на Олюдениз. В Каш трябваше да идем и да обикаляме близките плажове и баири. Но е късно, либе, а и в Каш ще ходим на следващия ден с автобуса в пет да гоним ферито за Кастелоризо (моя идея). 😉

Плажа на Олюдениз сме го виждали полупразен чак до носа – с наредени шезлонги, но без хора по тях. И не в двете ковидни години, за тогава е ясно, а през 2019-та, когато Олюдениз се пукаше по шевовете в края на септември.

 

2019 г., пак в края на септември.

 

Сега тълпите и колите са невъобразими за мен. Появил се е нов огромен плажен бар с неимоверно много шезлонги. И това се води природен резерват... Добре, че го заключват нощем.

 

Но при свършен факт няма смисъл да се реве. В по-далечен план решавам, че догодина тук няма да дойда, а в по-близък възниква въпросът какво да правим в района цели два дни, за които нямаме програма.

След кратко чудене, вечерна обиколка и малко наместване на чакрите и енергиите...

 

 

 

... избираме нещо проверено и познато, където гаранция никой няма да ни стъпва по главите и да крещи.

 

Цял ден на яхтата Fulya 10 – шнорхелинг, ветрец, синева – не омръзват никога. На лодката сме били преди две години и съвсем умишлено се връщаме пак. Това е лодката, която най-много ми харесва от всички, пробвани в Турция, а те са доста.
Отиваме час преди тръгване, за да запазим желаното сепаре на сянка.

 

Полека започват да идват хора и за първи път виждаме българи на лодка тук. Предишни години ни един българин не сме срещали за цяла седмица, но тази година е друго. Още зимата получавам запитвания от разни познати за района на Фетие – гледали го по някакво тв предаване и после се сетили, че го виждали и при мен. Искат и те. Далеч съм от мисълта, че българският пазар може да напълни района, но е факт, че групи крещящи сънародници срещаме на плажа в Олюдениз в последния ни ден там. И това е нещо ново.

Хората на кораба обаче са готини и ги каним на нашата маса. Двама са и веднага ни тръгва приказката. Обясняваме, че сме редовни в района, идваме на Fulya 10 за втори път, пък тура 12 islands го правим за трети. Мъжът казва, че жена му е намерила лодката по отзиви в нета. 
Тя идва и се смее – ей, развали ми изненадата. Четох за лодката в темата за бурканите с тюркоаз. 😃 Ето че се срещаме точно където трябва. 😉
Лодката им харесва, а с оглед професията на мъжа може да се каже, че няма по-експертно мнение от неговото. 

Маршрутът е стандартен, а екипажът по цял летен сезон (а той тук е дълъг) всеки ден прави едно и също. Първо минаваме покрай хотел Летоония до Фетие и даже спираме да вземем хора. Но не е @Kalina Ivanova, която почива там почти по същото време. 

 

 

Първа спирка за къпане.

 

Водата е по-топла от миналата година. Съседите ни по маса са морски хора и фенове на шнорхелинга – ей такива ги харесвам да плуваме в екип. Моя шнорхел го мъкна навсякъде лятото дори в ограничения ръчен багаж.

 

Сервират ни обяд малко преди 12. Стандартни неща – пиле/риба по предварителна заявка.

 

Най-дългата спирка е на остров Yassica. Необитаемият, дето прилича на лъжица с дупка-езерце.

 

 

 

Качваме се на баира. Правя снимка от любимото място.

 

 

Не пропускам и гюзел момата от нашата лодка, която се движи в комплект с маммма и три сестри. 

 

 

Оставят ни достатъчно време за къпане. Водата е божествена!
И на цвят я докарват. 

 

 

 

Минаваме през залива на Гьочек с яхтите и връх Бабадаг на заден план.

 

Покрай поредните имения на частен остров.

 

 

Капитанът. Много обран и стегнат господин.

 

 

На кораба има много, много влюбена двойка – фаворит на всички ни. Двамата скачат с тандем парапланер в Олюдениз предния ден на принципа мечка страх. Над 75 са. Възрастта им е моето извинение защо още се назлъндисвам по въпроса с парапланера. 😉 Има време...

 

 

И макар този път да не съм максимално възхитена от престоя ни в района къде от пресищане, къде заради наистина неимоверните тълпи, онзи вълшебен час, в който седим на носа на носещата се само на платна Фулия, клатим крака над морето, гледаме летящите риби и попиваме всеки детайл от великолепието на мига, изтрива всички негативни усещания и ме зарежда с енергия за месеци напред...

 

 

Следва последна част: дългият път до Кастелоризо.
 

Нямам търпение да прочета и третата част, а два пъти съм била на Кастелоризо. Ти така красиво разказваш, че картините оживяват пред мен и ме тренасят в тюркоазените владения. Кога ли ще се засечем на някой тюркоазен остров или лагуна, да напълним по една касетка със синьо. 🙂

[Argentique]

преди 10 часа, Kalina Ivanova каза:

Но изгревите там...

Изгревите наливаха морето със злато...

 

 

Златото ти е разкошно, Калина, благодаря!
Ще ви кажа една тайна – аз не бера само тюркоаз. 😉
Отдавна съм открила, че цветовете освен сетивна наслада, ми носят силен заряд енергия и настроение. Природата няма скучни цветове и ползвам всяка възможност да си посъбера – зелени планини, жълти поля с рапица, оранжеви пясъци, безбройните цветове на морето... Събирам цветове и от детайлите в градчетата, които са най-много по любимото ми Mediterraneo. И постоянно нося целия килер с шарени буркани със себе си. Въобще не ми тежи. 😎

 

Вероятно има хора, които не вярват в цветотерапията, но при мен действа и даже ми е жизненонеобходима. 
А сега си добавих бурканче от калининото злато към колекцията. 😍

 

@Asya Assenova, все ще се срещнем, светът е малък, търпение. 😉

 

Ако някой отиде в Муула и района, непременно да качи снимки. Може в някоя друга тема, но непременно да тагне кака му Argentique. 😉

А сега е време за обяд. Я да ви черпя малко тюркоаз от съседите. 😉

 

[Argentique]

Кастелллло риииизо.

 

Чуйте само как звучи!

Произнасям приятната за ухото ми комбинация от звуци и не успявам да си сдържа широката усмивка. Дива скала, захвърлена полу на произвола, съвсем до турския бряг. От любимите ми времеви дупки. Места, където времето изчезва. Просто не вирее по тези каменисти почви.

 

Какво търси Кастелоризо в темата за област Муула, Турция, ще пита някой по-буквалистично настроен отличник? Алоууу, Argentique, ти география не си ли учила? 

 

Знам, че тук има хора, които биха се добрали до острова със самолет или ферибот от Гърция, и даже познавам такива, но все пак е по-лесно да хванеш ферибота от Каш, особено ако си стигнал до града. (Не че и Каш е в област Муула, ама тихо ся.) Фериботът се движи през летния сезон и е само за пешеходци. Колите на Кастелоризо са съвсем ненужни.

 

Понеже онзи ден чух по новините, че @ДиянаВ подготвяла сравнителна монография на тема „Кой гръцки остров е по-хубав – Халки или Кастелоризо?“, а ние, феновете на Мадейра, се подкрепяме винаги и навсякъде по света, чувствам, че трябва да я тагна тук. 

Не съм била на Халки и няма как да ѝ помогна със своето подковано с повече емоции и по-малко факти мнение, въпреки че две поредни лета гледам снимките на @Asya Assenova от там и мнооого му се чудя... Обаче вярвам, че Дияна Въъъ има всички необходими заложби и сама да се справи с монографията си. Пък мен да ме пише в бележките под черта за ползвана литература.  И да качи един вагон снимки – по бански, разбира се. 

 

Точно по време на това море нямах никакво намерение да ходя на Кастелоризо. И без това местенето от Селимие до Фетие в средата на осемте дни отне сума ти време. Но как да стоим мирни във Фетие цели четири дни, като знаем, че тази година фериботите за гръцките острови са възобновени след двегодишно затишие? Не мога да стоя, щръклиците протестират. Шумно! 

А другарчетата...? Вече няколко пъти съм им казвала, че не съм аз лудата, дето им мисля неудобна логистика и ги мъкна по разни камънье и дървье. А те, дето ми се връзват. 

 

Та... първо имаме идея за еднодневен Родос, но понеже през юли бяхме за седмица на Самос от Кушадасъ и видях колко много време се губи заради закъснения на кораба, път и чакане за паспортен контрол, изниква въпросът – има ли смисъл да правим цялото упражнение за общо три часа на кораб, шест часа на Родос и цена на билет, която и за самолет по-рядко плащам?
Решаваме, че не.

Тогава се сещам за Кастелоризо – най-отдалеченият от страната-майка населен гръцки остров. Кога, ако не сега? Две години го гледам от турския бряг. Време е да видя и турския бряг от него!

 

Така започва леко налудничавата от логистична гледна точка идея да идем до Кастелоризо за ден от Фетие без нощувка. Не ни се сменя жилище и нямаме желание да пътуваме с все багаж до друго място, затова единствената възможност е да хванем автобуса в шест сутринта от Фетие за Каш и да стискаме палци да стигнем навреме за ферибота...

 

Билетите за ферибота са невъзвръщаеми, но с опция за смяна на датата. Купуваме ги три дни по-рано, обаче ако човек си е в Каш, може и вечерта преди ферито.
 

Сутрин ставаме към четири и нещо , отиваме до близката денонощна стоянка и с такси стигаме до автогарата във Фетие. За първи път ever тръгваме петнайсетина минути по-рано от планираното... Това се оказва решаващо. На автогарата ни казват, че автобусът на Камил Коч , за който съм купила билети предварително от нета, щял да закъснее поне с час и няма как да стигнем навреме за ферибота. Друг автобус в разписанието няма...

Но когато човек силно иска нещо, няма как да не му се получи...

 

Всички продавачи на билети на заспалата автогара ни влизат в положение, активират се, формират малка тълпа и дружно тичаме към някакъв извънреден автобус, който също е закъснял с час и тъкмо тръгва, но ще ни вземе. Дори ми анулират купените билети, за да ми върнат парите по картата. Така и не ги получавам, но здраве да е.

 

Движим се преди графика и гледаме изгрева от чудния панорамен път Калкан-Каш и „истинското“ Средиземно море (във Фетие е малко под въпрос кое море е точно).

 

 

Автогарите по турските градове вече ги изнасят някъде в покрайнините. Тази в Каш е на няколко километра от града, високо на баира, съвсем в нищото. Пазачът ни вика такси и бързо стигаме до центъра.

 

Харесвам този град – има чар и спокойствие. Все пак заради него започвам да ходя на море по тези земи (вж. първо мнение в темата).

 

 

 

Но както виждаме по-късно, спокойствието е останало в миналото.

 

Отиваме да вземем бордните карти за кораба от фирмата-организатор. Смеем се, че сега ще ги събудим, защото още няма осем. Така и става – служителят спинка на легло току до вратата на офиса и колкото и да ни е неудобно, го будим.

Получаваме бордните карти и бонус-препоръка за ранобудна баничарница. 

Правим кратка разходка из Каш – да покажем на непосещавалите го затворените колоритни мейханета. Отсреща мързеливо се е излегнал Кастелоризо – малко прилича на глътнала слон боа с фара на Каш на преден план за разкош. Обичам фарове и е крайно време да пусна тема за тях.

 

 

По разписание пътят е 30 минути, като съм купила билети за по-ранния кораб, който обаче закъснява и е изпреварен от подранилия втори. Язък за планирането. Друг път няма да ми пука, но тук се оказва, че ще трябва да чакаме цял кораб хора на паспортната проверка преди нас. А тези неща никак не се случват бързо по барачките на гръцките острови.

 

 

Каш зад кърмата. В морето няма видими големи вълни, но е много сложно да се стои прав на горната палуба, камо ли пък да се снима. Без никакви усилия падаме на пуфовете и не мърдаме много-много.

 

Наближаваме Кастелоризо и крепостта, дала името на острова (Кастело Росо). Не мога да повярвам! Най-сетне!

 

 

 

Цялото население на острова живее в едно-единствено селце, състоящо се от крайбрежна улица с два-три реда къщи зад нея и малко по-населен хълм към и зад крепостта.

 

 

По крайбрежната се редят цветни къщурки с врати сякаш боядисани преди сто години. Нищо подобно – състаряването е само визуален ефект. Даже на едно място наблюдаваме процеса в действие.

 

 

Основният контингент по крайбрежните заведения са баби-британки, които вероятно си прекарват дните и месеците в Каш и Калкан. Не приличат на масовия британски турист, по-изтънчени са и са облечени много добре и с вкус.

 

 

Има и много турци, дошли с нощувка или без.

 

Местното отче, забелязваме го къде ли не – и на припек на лаф, и да снове по уличките из селцето, и да надзирава ремонта на голямата църква горе на хълма.

 

 

Отбиваме се в църквата Свети Георги – само тя работи на острова.

 

Пием кафе с гледка и една портокалопита за мезе за всички (да не си разваляме обяда).

 

 

Докато се наслаждаваме на мига в единствената в селото сладкарничка, в миниатюрното пристанище пристига този крокодил:

 

 

Изглежда невъобразимо огромен и смешен в сравнение с кукленските къщурки. Дивим се на гледката, но пет минути след маневрите му идва половинметрова вълна и ни залива краката. 😄

 

На крепостта хич не ни се ходи, всички сме били на безброй такива места, станали сме рано и бутонът за релакс режим е завъртян докрай. Затова катерим баира на път към единствения пясъчен и въобще плаж на острова – Мандраки.

Ако по крайбрежната минава 90% от пътникопотока на острова под формата на пешеходци, по задните улички няма ни душа.

 

 

 

 

Минаваме край красиви къщи. Ако къщите са използваеми, всички са ярки и цветни. Строи се и се ремонтира по традиционни технологии – в тези улички машина няма как да се побере и всичко се прави на ръка.

 

Цветоулавящите ми сензори са въз възторг! Особено, когато се появява чичо с розови торби пред любимата ми розова къща. Много бързах да не ми избяга. Какви хубави торбиии!

 

 

И тази къщурка не е лоша. 

 

 

Горе на хълма е училището и няколко църкви, голямата от които е в сериозен ремонт и не работи.

 

 

Превозните средства из острова са малко и въобще не ви трябват. Магарета не са забелязани.

 

 

Навигацията постоянно се губи в кривите улици-стълбища и дядовци ни упътват към плажа.

 

 

Плаж Мандраки е силно казано плаж. Но е единственото по-прилично място за къпане, различно от залива на пристанището, където няколко хотела имат шезлонги и стълби за влизане в морето. Водата е чиста навсякъде. В отзивите в Гугъл плажът е описан като спокойно и тихо място. Какво друго да бъде близо до гробището? 

 

 

 

Мятаме си хавлиите нейде сред дупките на осите и въпреки някои дребни критики на част от присъстващите все пак се изкъпваме на Кастелоризо. Само ние сме си. По-късно си сушим банските по храстите, които пускат някаква смола и вече не става с тези бански пред хора да се показваме.

 

 

 

След час хващаме пътя обратно. До училището децата обядват организирано в някакво подобие на столова. Обаче има бира и може външни да сядат.

 

 

Знаем, че и ние трябва тук да ядем, а единственият страничен клиент-британски гражданин казва, че е вкусно, въпреки че не знаел какво точно са му сложили в чинията. След разпит на готвачката (върви ми да говоря с готвачки по кухни), се оказва, че има останало само ярешко, а понеже по-голямата част от групата не ядем този продукт, се отправяме към пристанището за морска храна.

 

Обаче обядът на Кастелоризо се оказва лека греда по очакваните от нас гръцките стандарти – дребна местна цаца (пълно е с нея в залива) и калмари с картофи. Стига деее, уж високи оценки в Гугъл, уж семейно кръчме, пък така с лошотоооо...

 

 

За компенсация поръчваме още една кана розе. Не умея да недоволствам дълго на такова място!

 

 

Два часа си разхождаме обяда из всичките три улици в селото.

 

 

 

 

 

 

След като губим три безценни минути в безмитния магазин сред тълпа, грабеща като за последно алкохол и парфюми на съвсем не ниски цени, виждаме, че имаме поне още час до кораба и отиваме да пием следобедно кафе на първото кафене. Които са общо две в този край.

 

 

Барът е чудееен, хора почти няма, а гледката е божествена. Музиката също.

 

 

А кафето... Непременно отидете да пробвате на място...

Тук е моят кастелоризов момент...

 

 

На връщане морето още повече се развеселява – невъзможно е да се стои прав.

 

 

В Каш ни чака всичко, но не и спокойствие... Изплашени от невижданите дори преди пандемията тълпи на площада, се шмугваме в страничните улички.

 

 

 

Разочарованието от пренаселването и на това тихо местенце не ме напуска дълго.

 

Обаче кой ти обръща внимание на някакви си разочарования, щом е събрал гаргантюански буркан кастелоризовски тюркоаз за дългата зима? Която така и не идва. 

Ама и да беше, имам по една купичка тюркоаз за всички ви.

Скучно ми е да ям сама.

 

https://www.facebook.com/100063945101278/videos/668679721080282/

 

[Asya Assenova]

преди 8 часа, Argentique каза:

Кастелллло риииизо.

 

Чуйте само как звучи!

Произнасям приятната за ухото ми комбинация от звуци и не успявам да си сдържа широката усмивка. Дива скала, захвърлена полу на произвола, съвсем до турския бряг. От любимите ми времеви дупки. Места, където времето изчезва. Просто не вирее по тези каменисти почви.

 

Какво търси Кастелоризо в темата за област Муула, Турция, ще пита някой по-буквалистично настроен отличник? Алоууу, Argentique, ти география не си ли учила? 

 

Знам, че тук има хора, които биха се добрали до острова със самолет или ферибот от Гърция, и даже познавам такива, но все пак е по-лесно да хванеш ферибота от Каш, особено ако си стигнал до града. (Не че и Каш е в област Муула, ама тихо ся.) Фериботът се движи през летния сезон и е само за пешеходци. Колите на Кастелоризо са съвсем ненужни.

 

Понеже онзи ден чух по новините, че @ДиянаВ подготвяла сравнителна монография на тема „Кой гръцки остров е по-хубав – Халки или Кастелоризо?“, а ние, феновете на Мадейра, се подкрепяме винаги и навсякъде по света, чувствам, че трябва да я тагна тук. 

Не съм била на Халки и няма как да ѝ помогна със своето подковано с повече емоции и по-малко факти мнение, въпреки че две поредни лета гледам снимките на @Asya Assenova от там и мнооого му се чудя... Обаче вярвам, че Дияна Въъъ има всички необходими заложби и сама да се справи с монографията си. Пък мен да ме пише в бележките под черта за ползвана литература.  И да качи един вагон снимки – по бански, разбира се. 

 

Точно по време на това море нямах никакво намерение да ходя на Кастелоризо. И без това местенето от Селимие до Фетие в средата на осемте дни отне сума ти време. Но как да стоим мирни във Фетие цели четири дни, като знаем, че тази година фериботите за гръцките острови са възобновени след двегодишно затишие? Не мога да стоя, щръклиците протестират. Шумно! 

А другарчетата...? Вече няколко пъти съм им казвала, че не съм аз лудата, дето им мисля неудобна логистика и ги мъкна по разни камънье и дървье. А те, дето ми се връзват. 

 

Та... първо имаме идея за еднодневен Родос, но понеже през юли бяхме за седмица на Самос от Кушадасъ и видях колко много време се губи заради закъснения на кораба, път и чакане за паспортен контрол, изниква въпросът – има ли смисъл да правим цялото упражнение за общо три часа на кораб, шест часа на Родос и цена на билет, която и за самолет по-рядко плащам?
Решаваме, че не.

Тогава се сещам за Кастелоризо – най-отдалеченият от страната-майка населен гръцки остров. Кога, ако не сега? Две години го гледам от турския бряг. Време е да видя и турския бряг от него!

 

Така започва леко налудничавата от логистична гледна точка идея да идем до Кастелоризо за ден от Фетие без нощувка. Не ни се сменя жилище и нямаме желание да пътуваме с все багаж до друго място, затова единствената възможност е да хванем автобуса в шест сутринта от Фетие за Каш и да стискаме палци да стигнем навреме за ферибота...

 

Билетите за ферибота са невъзвръщаеми, но с опция за смяна на датата. Купуваме ги три дни по-рано, обаче ако човек си е в Каш, може и вечерта преди ферито.
 

Сутрин ставаме към четири и нещо , отиваме до близката денонощна стоянка и с такси стигаме до автогарата във Фетие. За първи път ever тръгваме петнайсетина минути по-рано от планираното... Това се оказва решаващо. На автогарата ни казват, че автобусът на Камил Коч , за който съм купила билети предварително от нета, щял да закъснее поне с час и няма как да стигнем навреме за ферибота. Друг автобус в разписанието няма...

Но когато човек силно иска нещо, няма как да не му се получи...

 

Всички продавачи на билети на заспалата автогара ни влизат в положение, активират се, формират малка тълпа и дружно тичаме към някакъв извънреден автобус, който също е закъснял с час и тъкмо тръгва, но ще ни вземе. Дори ми анулират купените билети, за да ми върнат парите по картата. Така и не ги получавам, но здраве да е.

 

Движим се преди графика и гледаме изгрева от чудния панорамен път Калкан-Каш и „истинското“ Средиземно море (във Фетие е малко под въпрос кое море е точно).

 

 

Автогарите по турските градове вече ги изнасят някъде в покрайнините. Тази в Каш е на няколко километра от града, високо на баира, съвсем в нищото. Пазачът ни вика такси и бързо стигаме до центъра.

 

Харесвам този град – има чар и спокойствие. Все пак заради него започвам да ходя на море по тези земи (вж. първо мнение в темата).

 

 

 

Но както виждаме по-късно, спокойствието е останало в миналото.

 

Отиваме да вземем бордните карти за кораба от фирмата-организатор. Смеем се, че сега ще ги събудим, защото още няма осем. Така и става – служителят спинка на легло току до вратата на офиса и колкото и да ни е неудобно, го будим.

Получаваме бордните карти и бонус-препоръка за ранобудна баничарница. 

Правим кратка разходка из Каш – да покажем на непосещавалите го затворените колоритни мейханета. Отсреща мързеливо се е излегнал Кастелоризо – малко прилича на глътнала слон боа с фара на Каш на преден план за разкош. Обичам фарове и е крайно време да пусна тема за тях.

 

 

По разписание пътят е 30 минути, като съм купила билети за по-ранния кораб, който обаче закъснява и е изпреварен от подранилия втори. Язък за планирането. Друг път няма да ми пука, но тук се оказва, че ще трябва да чакаме цял кораб хора на паспортната проверка преди нас. А тези неща никак не се случват бързо по барачките на гръцките острови.

 

 

Каш зад кърмата. В морето няма видими големи вълни, но е много сложно да се стои прав на горната палуба, камо ли пък да се снима. Без никакви усилия падаме на пуфовете и не мърдаме много-много.

 

Наближаваме Кастелоризо и крепостта, дала името на острова (Кастело Росо). Не мога да повярвам! Най-сетне!

 

 

 

Цялото население на острова живее в едно-единствено селце, състоящо се от крайбрежна улица с два-три реда къщи зад нея и малко по-населен хълм към и зад крепостта.

 

 

По крайбрежната се редят цветни къщурки с врати сякаш боядисани преди сто години. Нищо подобно – състаряването е само визуален ефект. Даже на едно място наблюдаваме процеса в действие.

 

 

Основният контингент по крайбрежните заведения са баби-британки, които вероятно си прекарват дните и месеците в Каш и Калкан. Не приличат на масовия британски турист, по-изтънчени са и са облечени много добре и с вкус.

 

 

Има и много турци, дошли с нощувка или без.

 

Местното отче, забелязваме го къде ли не – и на припек на лаф, и да снове по уличките из селцето, и да надзирава ремонта на голямата църква горе на хълма.

 

 

Отбиваме се в църквата Свети Георги – само тя работи на острова.

 

Пием кафе с гледка и една портокалопита за мезе за всички (да не си разваляме обяда).

 

 

Докато се наслаждаваме на мига в единствената в селото сладкарничка, в миниатюрното пристанище пристига този крокодил:

 

 

Изглежда невъобразимо огромен и смешен в сравнение с кукленските къщурки. Дивим се на гледката, но пет минути след маневрите му идва половинметрова вълна и ни залива краката. 😄

 

На крепостта хич не ни се ходи, всички сме били на безброй такива места, станали сме рано и бутонът за релакс режим е завъртян докрай. Затова катерим баира на път към единствения пясъчен и въобще плаж на острова – Мандраки.

Ако по крайбрежната минава 90% от пътникопотока на острова под формата на пешеходци, по задните улички няма ни душа.

 

 

 

 

Минаваме край красиви къщи. Ако къщите са използваеми, всички са ярки и цветни. Строи се и се ремонтира по традиционни технологии – в тези улички машина няма как да се побере и всичко се прави на ръка.

 

Цветоулавящите ми сензори са въз възторг! Особено, когато се появява чичо с розови торби пред любимата ми розова къща. Много бързах да не ми избяга. Какви хубави торбиии!

 

 

И тази къщурка не е лоша. 

 

 

Горе на хълма е училището и няколко църкви, голямата от които е в сериозен ремонт и не работи.

 

 

Превозните средства из острова са малко и въобще не ви трябват. Магарета не са забелязани.

 

 

Навигацията постоянно се губи в кривите улици-стълбища и дядовци ни упътват към плажа.

 

 

Плаж Мандраки е силно казано плаж. Но е единственото по-прилично място за къпане, различно от залива на пристанището, където няколко хотела имат шезлонги и стълби за влизане в морето. Водата е чиста навсякъде. В отзивите в Гугъл плажът е описан като спокойно и тихо място. Какво друго да бъде близо до гробището? 

 

 

 

Мятаме си хавлиите нейде сред дупките на осите и въпреки някои дребни критики на част от присъстващите все пак се изкъпваме на Кастелоризо. Само ние сме си. По-късно си сушим банските по храстите, които пускат някаква смола и вече не става с тези бански пред хора да се показваме.

 

 

 

След час хващаме пътя обратно. До училището децата обядват организирано в някакво подобие на столова. Обаче има бира и може външни да сядат.

 

 

Знаем, че и ние трябва тук да ядем, а единственият страничен клиент-британски гражданин казва, че е вкусно, въпреки че не знаел какво точно са му сложили в чинията. След разпит на готвачката (върви ми да говоря с готвачки по кухни), се оказва, че има останало само ярешко, а понеже по-голямата част от групата не ядем този продукт, се отправяме към пристанището за морска храна.

 

Обаче обядът на Кастелоризо се оказва лека греда по очакваните от нас гръцките стандарти – дребна местна цаца (пълно е с нея в залива) и калмари с картофи. Стига деее, уж високи оценки в Гугъл, уж семейно кръчме, пък така с лошотоооо...

 

 

За компенсация поръчваме още една кана розе. Не умея да недоволствам дълго на такова място!

 

 

Два часа си разхождаме обяда из всичките три улици в селото.

 

 

 

 

 

 

След като губим три безценни минути в безмитния магазин сред тълпа, грабеща като за последно алкохол и парфюми на съвсем не ниски цени, виждаме, че имаме поне още час до кораба и отиваме да пием следобедно кафе на първото кафене. Които са общо две в този край.

 

 

Барът е чудееен, хора почти няма, а гледката е божествена. Музиката също.

 

 

А кафето... Непременно отидете да пробвате на място...

Тук е моят кастелоризов момент...

 

 

На връщане морето още повече се развеселява – невъзможно е да се стои прав.

 

 

В Каш ни чака всичко, но не и спокойствие... Изплашени от невижданите дори преди пандемията тълпи на площада, се шмугваме в страничните улички.

 

 

 

Разочарованието от пренаселването и на това тихо местенце не ме напуска дълго.

 

Обаче кой ти обръща внимание на някакви си разочарования, щом е събрал гаргантюански буркан кастелоризовски тюркоаз за дългата зима? Която така и не идва. 

Ама и да беше, имам по една купичка тюркоаз за всички ви.

Скучно ми е да ям сама.

 

https://www.facebook.com/100063945101278/videos/668679721080282/

 

Като те чета и ми става едно такова лятно и тюркоазено, и морско синьо и по детски щастливо! Пак се върнах на Кастелоризо, пих  с теб ледена рицина край залива и гледах лодките на пристанището.  Има едно малко и много приятно музейче с прекрасни гледки на острова, изобщо на Кастелоризо гледки да искаш, ама ти това го  знаеш. Най-добрата е от крепостта, дала името на острова, целият залив е като на длан от нея. Има си и лиикйска гробница, то целият регион изобилства от такива.:) Аз се запалих по острова от един филм, ако не се лъжа "Медитеранео" се казваше. Та специално търсихме къщата на Василиса:) Чакам с нетърпение сравнителинят анализ на @ДиянаВ. Моята слабост е Халки, много пъти съм го споделяла, но след него е Кастелоризо и чак на последно място Сими - трите острова много си приличат, затова винаги ги споменавам заедно.

[ДиянаВ]

Хаха, така се смях снощи преди лягане😃 с контекста на тагването ми в първата част.

Ще прочета и началото на темата, но още не ми е лятно и тюркоазено. Благодаря за споделените картички🤗. Настроена съм за предстоящия пролетен разкош🙂, но преди това използвах януари-февруари за подготовка на най-важното в лятната почивка. Дотук имам:

- самолетни билети до Анталия и обратно 28 август - 6 септември;

- резервирани 4 нощувки в Кемер,  Elijah Hotel /100 лв. за трима със закуска/ до една борова гора, ако се наложи разхлаждане;

- резервирани 5 нощувки в Каш, даже на две места - апартамент /пак около 100 лв. на ден/ на най-високия скат до главния път/, резервиран през Airbnb, но ко-хостът бай турчин /със сигурност по-млад от мен😉/ писа, че е станала грешка и поиска увеличение на цената почти двойно - 190 лв. Засега си стои така резервацията, разбрахме се да се пазарим по-нататък🙉. Проверих условията на Airbnb - 50$ е санкцията, ако той анулира, може да се приложат и други неблагоприятни за него мерки. Другото място е малък хотел - Dekatria Rooms & Aparts, резервиран през мапс и агода за почти 160 лв. нощувката. Като че ли по-ми харесва мястото с едно притеснение - близо е до голямата джамия🙊 Като цяло скъпи са нощувките в Каш, предполагам и със заведенията ще е така.

Взела съм мерки за привеждане на фигурата ми във вид, подходящ за един вагон снимки … по бански🤣 Използвам случая да се оплача, че колкото и да обичам виното, не мога да го пия на воля😄. Заради ЕГН-то взех да трупам по-лесно мазнини и от декември насам, като се отпуснах с почти ежедневна консумация, резултатът е +2/3 кг. Баси несправедливостта😜. Но до лятото ще се поправя😄

По темата - около Каш бих искала да отделим един ден за Демре, друг за Калкан и трети за Кастелллло риииизо😉. Единственото, което не ми харесва, е цената на фери-то - 35/40€ двупосочно, но ще я преглътна😛. Толкова ли е всъщност?

[Asya Assenova]

преди 3 минути , ДиянаВ каза:

Хаха, така се смях снощи преди лягане😃 с контекста на тагването ми в първата част.

Ще прочета и началото на темата, но още не ми е лятно и тюркоазено. Благодаря за споделените картички🤗. Настроена съм за предстоящия пролетен разкош🙂, но преди това използвах януари-февруари за подготовка на най-важното в лятната почивка. Дотук имам:

- самолетни билети до Анталия и обратно 28 август - 6 септември;

- резервирани 4 нощувки в Кемер,  Elijah Hotel /100 лв. за трима със закуска/ до една борова гора, ако се наложи разхлаждане;

- резервирани 5 нощувки в Каш, даже на две места - апартамент /пак около 100 лв. на ден/ на най-високия скат до главния път/, резервиран през Airbnb, но ко-хостът бай турчин /със сигурност по-млад от мен😉/ писа, че е станала грешка и поиска увеличение на цената почти двойно - 190 лв. Засега си стои така резервацията, разбрахме се да се пазарим по-нататък🙉. Проверих условията на Airbnb - 50$ е санкцията, ако той анулира, може да се приложат и други неблагоприятни за него мерки. Другото място е малък хотел - Dekatria Rooms & Aparts, резервиран през мапс и агода за почти 160 лв. нощувката. Като че ли по-ми харесва мястото с едно притеснение - близо е до голямата джамия🙊 Като цяло скъпи са нощувките в Каш, предполагам и със заведенията ще е така.

Взела съм мерки за привеждане на фигурата ми във вид, подходящ за един вагон снимки … по бански🤣 Използвам случая да се оплача, че колкото и да обичам виното, не мога да го пия на воля😄. Заради ЕГН-то взех да трупам по-лесно мазнини и от декември насам, като се отпуснах с почти ежедневна консумация, резултатът е +2/3 кг. Баси несправедливостта😜. Но до лятото ще се поправя😄

По темата - около Каш бих искала да отделим един ден за Демре, друг за Калкан и трети за Кастелллло риииизо😉. Не ми харесва цената на фери-то - 35/40€ двупосочно, но ще я преглътна😛. Толкова ли е всъщност?

Последно бях на Кастелоризо от Каш 2019 г. и по спомен беше доста скъпо.,  като посочената от теб цена. От Родос също съм го достъпвала и беше пак такава цената за дей  трип. Тогава катамарана  ни чакаше, пътувах с Додеканисос.Международните ферита са скъпи като цяло.

[Argentique]

@ДиянаВ, от моя скромен опит... започне ли някой собственик да се цигани за пари и да прави номера след резервация, го зарязвам. Някак предпочитам нещата се случват по взаимна любов. 😃
Не знам какво точно търсите и къде в Каш, но в района до античния театър има два-три тихи сокака.

Баири си има, но вие сте свикнали. 😃 
Джамиите... се чуват навсякъде, не се безпокой. 😃 
В Каш започва да става все по-скъпо и да се комерсиализира. Но най-скъпо е да се спи в Калкан - там дори по ковид държаха интересни цени. За храна варианти има всякакви.
За настаняване провери и сравни цените в hotels.com и expedia също. Понякога има повече неща.
Фериботите също не са много евтини – еднодневният Каш-Кастелоризо е 35€ двупосочно за пет километра. Ако се връщаш в друг ден, е още по-скъпо. Но всички ферита Турция-Гърция са така не знам на какво отгоре. Ама кеф цена няма. :) 
https://www.meisexpress.com/feribot-ucretleri
Като ти мине пролетното вдъхновение (знам аз, знааам къде е ), ще пишем повече.
 

[Tony Toyava]

Знлавейте, направо се влюбих в природата на и около град Фетие. Преди две години си щракам програмите по телевизията и попаднах на едно предаване, снимано там. Невероятни гледки - прекрасна изомрудена вода, хълмове буквално стигащи до водата, че и зеленина на хълмовете на всичкото отгоре! Някой спомена Мадейра, за мен тя е по-красива от Канарските острови заради зеленината.

 

Информирах се и видях, че лятото е адска жега. Искам да попитам какви са температурите в края на септември и началото на октомври във Фетие? И как да се придвижа от София до там? Предполагам от Истанбул до Даламан има директни полети, но от Даламан до Фетие има ли редовен транспорт?

 

Наистина ли е толкова зелено покрай морето около Фетие и Олюдениз като по снимките и на видео? Как ще сравните Фетие и региона с Бодрум и Родос като природа и цени? Сториха ми се прилични. Около Бодрум ми се струва някак по-сухо и голо, за Родос да не говорим - там изглежда почти само голи чукари и камънак, което меко казано не е моето нещо. Предполагам ако е толкова зелено има повече влага и жегата е още по-непоносима. В кои месеци бихте посетил Фетие и околия? Аз над 27-28 градуса трудно издържам, под 10 ми е студено и мисля за началото на октомври.

 

Извинявам се за многото въпроси, но наистина невероятно красив ми се струва целия район. Истанбул никога не ми е бил приоритет, но направо се влюбих във Фетие и даже си пускам епизоди на онова иначе тъпо шоу само за да гледам гледките. 😄