Прескочи до съдържание

Височинна болест и медикаменти


jennifer_6631

Препоръчани мнения

Ацетаминофенът, е токсичен за черния дроб и с увеличаване на дозата, нарастват рисковете от неговия прием, аз лично напълно го избягвам. В този контекст, вероятно, най-добрият, масово достъпен вариант си остава ибупрофена.

  • Харесвам 3
Връзка към коментар
преди 13 часа, nomad каза:

Ацетаминофенът, е токсичен за черния дроб и с увеличаване на дозата, нарастват рисковете от неговия прием, аз лично напълно го избягвам. В този контекст, вероятно, най-добрият, масово достъпен вариант си остава ибупрофена.

Ибупрофена също не е идеален, и затова  всъщност учените са търсили заместител в лицето на ацетаминофена. 

Връзка към коментар
  • 4 седмици по-късно ...

Според мен тази тема е поредната, която се дъвче до припадък. Сигурен съм, че аз също съм дал своите пет стотинки, но отново ще напиша какво мисля относно височинната болест на база личен опит. Според мен, най-важното нещо за решаване на проблема е доброто планиране. След двумесечно четене по темата за височинна болест, аз избрах да направим "Гринго роуд" по часовниковата стрелка, а именно: Оянта-Мачу-Куско-Пуно-Колка-Арекипа-Наска-Уакачина-Паракас-Лима. Не сме взимали абсолютно никакви медикаменти, но навсякъде пиехме чай от кока, а често и дъвчехме листа от кока. Нямам никаква представа дали ни помогнаха, но твърдо мога да кажа, че не са ни навредили. Нито за момент по време на престоя си не изпитахме какъвто и да е било дискомфорт. Разбира се, освен доброто планиране е важно да се подчертае, че всеки организъм реагира индивидуално и обща панацея няма...

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
  • 2 месеца по-късно ...
На 11.05.2022 г. в 13:32, Duke каза:

Според мен тази тема е поредната, която се дъвче до припадък. Сигурен съм, че аз също съм дал своите пет стотинки, но отново ще напиша какво мисля относно височинната болест на база личен опит. Според мен, най-важното нещо за решаване на проблема е доброто планиране. След двумесечно четене по темата за височинна болест, аз избрах да направим "Гринго роуд" по часовниковата стрелка, а именно: Оянта-Мачу-Куско-Пуно-Колка-Арекипа-Наска-Уакачина-Паракас-Лима. Не сме взимали абсолютно никакви медикаменти, но навсякъде пиехме чай от кока, а често и дъвчехме листа от кока. Нямам никаква представа дали ни помогнаха, но твърдо мога да кажа, че не са ни навредили. Нито за момент по време на престоя си не изпитахме какъвто и да е било дискомфорт. Разбира се, освен доброто планиране е важно да се подчертае, че всеки организъм реагира индивидуално и обща панацея няма...

и аз искам да направим Гринго роуд както вас по часовниковата, но кацаме в Лима. Кой е най-добрият вариант да стигнем до началната точка? И вие с кола ли бяхте?

 

Връзка към коментар

лети се от Лима до Куско, оттам се отива както намерите за добре към Оянтайтамбо и Мачу Пикчу (кола, влак...). МП е под 3000м височина, така че ако не си давате зор по пътя (не ходите пеш и не седите много време нависоко в Куско) няма да ви хване вис. болест (тогава).

Лима - Куско ако не се лети изглеждаше изключително затормозяващ преход, а полетите не са кой-знае колко скъпи

  • Харесвам 2
Връзка към коментар
преди 24 минути , neuromancer каза:

лети се от Лима до Куско, оттам се отива както намерите за добре към Оянтайтамбо и Мачу Пикчу (кола, влак...). МП е под 3000м височина, така че ако не си давате зор по пътя (не ходите пеш и не седите много време нависоко в Куско) няма да ви хване вис. болест (тогава).

Лима - Куско ако не се лети изглеждаше изключително затормозяващ преход, а полетите не са кой-знае колко скъпи

по-скоро ме притеснява летенето от Лима до Куско заради рязката промяна в надморската височина, иначе цените на полетите са доста добри. Или просто ако летим не трябва да стоим в Куско на високото въобще.

Връзка към коментар

Мисля, че 95% от хората летят. С автобус беше нещо като 18 часа, с кола предполагам малко по-малко. То практически самият път ще ви е акомодацията, ако сте по земя.

Принципно ако след Куско слезете надолу без да се мотаете много там не би трябвало да се усети. Ще седите на 2900 в МП и ще се подготвите за по-високото. Това е идеята на Duke.

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Мисля, че доста се преекспонира страха от височинната болест , необходимост от аклиматизация се появява при над 3000м . 
 

Обиколката е в пъти по-добре да се направи обратно на часовниковата стрелка  , ще има градация и прекрасно удоволствие от видяното до самият край …

  • Харесвам 2
Връзка към коментар
преди 2 часа, Lilia13 каза:

по-скоро ме притеснява летенето от Лима до Куско заради рязката промяна в надморската височина, иначе цените на полетите са доста добри. Или просто ако летим не трябва да стоим в Куско на високото въобще.

 

Аз препоръчвам силно с кола да пътувате. През цялото време има какво да се гледа и често ще спирате да снимате самата природа, която е впечатляваща навсякъде в Перу.  Предлагам просто може би да направите обиколката наобратно от горепосочената, която копирам и тук - "Оянта-Мачу-Куско-Пуно-Колка-Арекипа-Наска-Уакачина-Паракас-Лима". Като навръщане може да минете през Аякучо и да посетите Millpu - Aguas Turquesas. Ние завъртяхме Лима - Аякучо - Millpu - и после към Куско и после до Титикака. Но предупреждавам, че пътят Лима - Аякучо освен, че е много красив, в най-високата си точка е 4750 м. Ние нямахме сериозни проблеми(имахме леко замайване на най-високото), но по-добре да го минете като сте привикнали вече с височините. 🙂

Ако решите да го правите с кола, ми пишете на лични за съвети, че пътищата и навигациите в Перу си имат своите особености и е добре да имате определени насоки и информация.

Пихме чай от кока само на Rainbow mountain, където обаче е 5200. Тук също мога да подскажа с по-удачен маршрут с по-малко ходене, ако сте с кола обаче.

  • Харесвам 5
Връзка към коментар
  • 1 месец по-късно ...
На 15.04.2022 г. в 17:07, jennifer_6631 каза:

а нещо превантивно за малария има ли в БГ или да се надявам, че спрейовете против насекоми ще си свършат работата 🙂

Взимат Маларон, за Субсахарска Африка, ивицата Каприви например. Поръчват го от аптеката в Промахон.

 

Перуанската Амазонска джунгла, която включваме в пътешествията си, е периферна. За влизане на 2-3 ч. път с лодка от Пуерто Малдонадо и разходки по острови и др. наоколо не е нужно нищо.

Връзка към коментар
На 15.04.2022 г. в 17:59, master_of_germs каза:

да се консултираш с хора, които имат медицинско или фармацевтично образование,

 

Преди да тръгна за Перу преди 5 г., се консултирах с такъв.. Доктор с 2 специалности, кардиолог в НКБ и планинар, минал Елбрус, Аконкагуа итн., с когото ходехме по връхчета, водопади и паланки по Балканите. И... нищо не разбрах от обясненията му; само добрите първи обувки купихме заедно, за там.. Добре де, все пак Деган беше споменал, за всеки случай, симптоматично, и Хидратин Алфа винаги имам в раницата, но почти никога не слагам прахчето във водата.

Та и затова височинната болест за мен си остава все така "т.н.", условна, индивидуална. Дори и след междувременно придобит собствен опит, или тъкмо заради и благодарение на него 🤓

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

😎  Ето моята мерудия и за тази "манджа" 

 

Интересът ми датира отпреди 5+ години, когато тръгнах за Перу за първи път. В подготовката разпитвах наред и изчетох кажи-речи всичко намерено по темата, вкл. на хора, били там, и на разни езици.

Продължи, когато планирах пътешествията Мустанг за настоящите пролет и есен, и трябваше да запозная и други хора с тези особености на реагиране на организма при по-големи височини от тези, на които е привикнал. 

 

Медикаменти, които носех със себе си тогава:

Деган, за всеки случай, за приложение при симптоматика. 

Хидратин Алфа, от който за добрия ред там все пак слагах във водата, която пиех.

Вертигохил - съвсем навреме, вечерта преди полета позвъних на познат лекар хомеопат - за полета над Линиите на Наска. Взимах го предварително и по схема, назначена ми от нея. Свърши добра работа. Може би по-полезни обаче бяха напътствията на приятел, имащ зад гърба си същото перуанско приключение - да не пия и хапвам Нищо, преди да съм слязла от малкото самолетче... 

Аспирин, парацетамол, спазмалгон гледам винаги да имам със себе си и никога не опирам до тях.

 

Повече от личния ми опит на място ще споделя някой друг път. Сега само ще спомена, че до средата път, чайната (около 2400 м н.в., на колкото е и Мачу Пикчу),  към манастирния комплекс Такцанг в Бутан, (онзи в скалите, наричан на туристически жаргон Tiger´s Nest, околло 3000 м н.в., като се преминава място на около 3100 м,), стигнаха и не продължиха нататък само трима, независимо че дотам ползваха кончета - от Варна и Ямбол.

 

 

Съвети на пешеходен турист №1 в света:

https://www.thehikinglife.com/2015/08/tips-for-high-altitude-hiking-2/?fbclid=IwAR2T0tMaZyF21COoHitsu0VtkAEWi09-ntXBsVc_FBRx252c3rU8qxUYPjg

 

 

И от непалски източник:

273110197_3098907803761271_1977116861032006648_n.jpg

 

 

⚠️  Упс, и най-важното, според мен, мисля от пътешественик германец беше формулирано по повод Перу:

ХОДИ БАВНО, ЯЖ МАЛКО, СПИ САМ!

Прилагах максимата стриктно тогава в Перу  🇵🇪  и даде блестящи резултати. Не помня дали го споделих с други намясто, но имаше инфекции имено там, на 4910 м., където около Cruz del Condor заизвираха лешоядите, а дамата, която предната вечер показваше на наследниците на инките как се танцуват наши народни танци, трябваше да прекара 3-те часа в буса. Съвзе се на другия ден.

Ще я прилагам и в Мустанг, в Хималаите 🇳🇵, след 3 седмици. Но вече съм предупредила всички. А дамата, която не може да сдържа импулсите си на фолклорни вечери, няма да взема, колкото и да обещава и да ходатайства съпругът й 🙃 

Естествено ще се водя от нея и по-нататък, догодина, в Южна Америка пак, този път Северно Перу, Еквадор итн. 🌎

 

Връзка към коментар

Съветите на въпросния "пешеходен турист номер 1" да не се приемат за закон.

 

Ето малко по темата за интересуващите се по-задълбочено 

http://www.highaltitudedoctor.org/myths-about-altitude

 

http://www.highaltitudedoctor.org/publications

 

Сериозен медицински анализ: 

https://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMcp1214870

 

https://ismm.org/

 

 

 

 

 

 

Връзка към коментар
  • 5 месеца по-късно ...

Извинявам се, че отново повдигам темата, но аз в крайна сметка не разбрах - ибупрофен или ацеталозамид е добре да започне се взема 2 дни преди пътуването за избягване на височинната болест? Моето притеснение е свързано с това, че кацаме директно в Богота, която е над 2500м и имаме две нощувки там. После продължаваме за Лима и планираме да пътуваме Лима - Хуакачина - Наска - Арекипа в рамките на 3-4 дни, но след това мислим от Арекипа до Куско да летим, така че пак няма да е плавно преминаването на по-висока надморска височина. А нямам идея как ще ми се отразят височините, не съм ходила по много високи места. Така че предпочитам да действам с лекарства превантивно. 

Връзка към коментар
  • 6 месеца по-късно ...

От тур агенцията която ползвахме в Куско ми казаха да взема Diamox. В Куско не го намерих но навсякъде в аптеките продаваха някакви други хапчета които взех (само трябва да се спомене че са за височина). Тях ги взех след първия ден така че не знам дали бяха те или просто аклиматизацията, но усещането беше по-добро.

 

Другото нещо е кока листа. Тях взех на Rainbow mountain и ефектът беше доста ясен, поне за мен (там бях взел и хапчето предишния ден). Трябва да се вземат 5-10 кока листа и само да се поставят между бузата и зъбите за да е по-продължителен ефектът (не се дъвчат).

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.