дневник "Каквото и да се случва в Индия, не се ядосвай!"

[Pantelej Putnik]

Няколко дни се чудех какво заглавие да дам на тази тема. Сякаш най-подходящо ми се видя това, което @Георги Матеев ми даде като съвет преди да тръгна за там - "Каквото и да се случва в Индия, не се ядосвай!". Едва ли той дори предполага колко подходящ съвет ми е дал. Всъщност това е най-добрият съвет до мен, като се има предвид, че аз съм един кибритлия и мога за броени секунди да предизвикам огромни бури. 🙂 Освен това, мрънкам, когато нещо не ми харесва. Сега по много пъти на ден си повтарям това като мантра и сякаш действа.

Тук ще пусна повече снимки и ще споделя на глас някои мисли, които минават през главата ми тези дни, докато пътувам в северна Индия.

...снимки следват до следващо място с нет...

 

P.S. Освен тази тема, която ще е по-скоро като дневник, ще подготвя и един пътепис с по-обобщена информация.

[Pantelej Putnik]

Пристигаме от Дубай

 

На летището ни посрещат, поставят ни гердани от оранжеви цветя и ни водят до хотела. На този ден няма програма, а спокойно настаняване в хотел с английски колониален чар. Избрах го, заради централното му местоположение с идеята да се разходим наоколо. Бяха ми предложили друг, но аз реших да бъде този. Грешка - хубав хотел със супер стая, но в баровски квартал с високи огради и бодлива тел. Нежелани посетители не се толерират! Няма обаче нищо за гледане наоколо. Друг път слушай местните!

 

 

 

Кой ще ти седи в комфорния хотел - освежихме се и веднага навън. Навън обаче е малко над 40 градуса! 🥵

Тежко можеш веднага да свикнеш с такова нещо. Вървим бавно, дишаме тежко... Първи впечатления - може би ще "издържим". Да ИЗДЪРЖИМ, защото имаше и големи такива опасения. Познати бяха резервирали за 3 седмици в Индия. Пристигат, полудяват и с първия полет - назад. Естествено, че и аз се притеснявах. "Дали ще издържим???"

На следващия ден точно в уговорения час пристиг шофьорът и гайдът. "Намасте!" със събрани една до друга ръце до гърдите, придружено с мека усмивка.

Първо отиваме на Jama Masjit - една от най-големите джамии в страната, която се намира в Стар Делхи

 

 

 

Наоколо е реалността

 

Не бягаме от нея. Оказва се, че сме се подготвили добре и знаем какво ни очаква. Дори имаме тур с рикша из Стар Делхи.

 

Тук вече ни е първото изпитание за изтънчената европейска представа за света

 

 

 

 

 

 

 

Някой да не помисли, че това е най-лошото!?! Сигурно се шегувате! 🙂

[Pantelej Putnik]

Същия ден програмата продължава с посещението на една голяма поляна, където е кремиран Махатма Ганди. Напълно ненужно посещение, но пък не ми се иска да ги обидя, а и не отнема много време.

 

 

 

 

 

Когато гайдът каза, че Махатма Ганди е бащата на Индия не се сдържах и отбелязах, че никой не може и не бива да бъде по-голям от Индия. В този смисъл за мен лично той трябва да бъде наречен просто "Синът на Индия".

 

Продължаваме с Гробницата на Хумаюн, която е всъщност обект на ЮНЕСКО. Красив и обширен парк и уникални сгради. За втори път този ден установявам, че красотите тук са направени от т.н. "могули" - мюсюлмани, дошли от Узбекистан (и вероятно потомци на Чингис Хан)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Pantelej Putnik]

[Pantelej Putnik]

Още от БГ носим в себе си една мечта - да купим сари за по-добрия от двамата. Сари е онази дреха, която се развява около телата на индийските жени. Ето какво представлява сарито (снимка от нета)

Желанието да купим сари се засили още повече, т.к. същата вечер щяхме да ходим (по програма) на вечеря в дома на индийско семейство. Искахме да ги изненадаме и зарадваме, като сме облечени с техни типични дрехи. Веднага ни заведоха, където трябва.

 

 

Имаше хиляди видове материи и цветове, модели. Ако пък си харесаш плат и искаш нешо да ти ушият по-специално, избираш плат, вземат ти мерки и след няколко часа ти носят дрехата в хотела. Изпробвано. Купихме сари и дори настоях за още едно костюмче за мадам. Ето моя избор

Розово със златно - царска комбинация. 🙂

Зашо обаче с дълъг ракав и крачол в тази жега?! Защо всички мъже носят дълги понталони и ризи с дълъг ракав. Защото са специалисти по това време и знаят, че така дрехата е като щит срещу жегата, една преграда. Гледай местните и се учи или поне се замисли!

Продължаваме разходката с Qutub Minar - отново забележителност, отново строена от могулите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Виждам, че гайдът има много какво да разказва, но го спирам и му обяснявам (доколкото ми е възможно най-мило), че принципно не сме свикнали с гайд и нека само каже основни неща. Забравям ги веднага. Главата ми пуши - над 44 градуса е. 🤪 Запомних само, че кулата/минарето е над 70 метра. Да построиш нещо толкова високо преди почти 1000 години (грубо казано) си е направо постижение. Представете си само. А и още е там след толкова години...

[Pantelej Putnik]

Денят продължава, а жегата не намалява. Следобеда става дори по-тежко. Та като казах обед, се сетих. Ето къде и какво обядвахме в ресторант, който самият гайд препъръчва на западняците, тоест - хора като нас 😉. 

 

 

 

 

 

 

 

Не ме питайте какво е това и как се казва. Не съм особен фен на индийската кухня, въпреки, че обичам и мога да ям доста люто. Колко е "доста"?! Докато ми изтръпне ченето.🤣

Имам приятел, който много се прихласва по индийската кухня. Та "опитай това", "опитай онова". Абе, душо заблудена, виждал съм ги по телевизията как готвят индийско - сложи 1 чаша леща, 3 стръка спанак и 4 шепи с подправки. Хайде, моля ти се 😄 Добре де! Ползването на подправки е изкуство, но нека бъде с мяра. При тях няма мяра по мое мнение - 2 шепи подправки на купичка манджа и така всички манджи имат сходен, силно подправков вкус. Аз лично трудно мога да открия вкуса на продукта. В тази връзка се бъзикнах с моя приятел, като му изпратих снимката по-долу и му писах следното - "продукти за един сладолед"

 

На вас сигурно не ви е смешно, но на мен вече ми пари 🤭

 

P.S. За да се ориентирате в цените, ще посоча, че в този ден смених 1 USD за 75 рупии.

[Pantelej Putnik]

Ползването на подправки в индийската кухня вероятно не е самоцел или кулинарна прищявка, а е наложено поради храносмилателноздравословни причини. Ех, каква дума само! Няма такава дума? Абе хора, не ме мъчете! Няколко дни обикалям по 10 часа под непрестанно слънце при 40 градуса. Не ми пука дали има такава дума 😋

Та, когато живееш на жега, всички бактерии се развиват бързо и правят бели в корема. Обикновено коремът се подува или пък се получава устройство. По тази част вероятно @master_of_germs би могъл по-добре да ни просвети. Моите наблюдения обаче показват, че почти всички южни народи ядат люто. Явно лютото пази стомаха от кофти бактерии. Обикновено опитът на хората ги води до практични решения. Поради тази причина - Слушай съветите на местните!

От друга страна, да се говори за индийската кухня е като да се говори за европейската кухня!!! Ами, все пак Индия е голяма като континент, нека не забравяме това. Но пък подправките са вероятно навсякъде основният продукт. 

Че готвят по този начин, не мога да ги упрекна. Мен никой не ме е канил тук и не ме е питал за кулинарно мнение. Та кой съм аз?!  Само обаче не мога да разбера защо ми носят сол и пипер на масата! Абе вие съвсем полудЕхте бе ей! 🤣

[chandni]

Ще следя с интерес дневника за Индия. 

Относно храната - има ли вдъхващи доверие ресторанти с европейска кухня (визирам основно италианска)? Никога не съм опитвала индийска храна точно заради изобилието от подправки и лютивото. Стомахът ми със сигурност ще се разбунтува срещу този микс от миризми и вкусове. А италианска кухня мога да консумирам навсякъде и по всяко време. 

[Pantelej Putnik]

преди 1 минута , chandni каза:

Ще следя с интерес дневника за Индия. 

Относно храната - има ли вдъхващи доверие ресторанти с европейска кухня (визирам основно италианска)? Никога не съм опитвала индийска храна точно заради изобилието от подправки и лютивото. Стомахът ми със сигурност ще се разбунтува срещу този микс от миризми и вкусове. А италианска кухня мога да консумирам навсякъде и по всяко време. 

Има и Мак Доналдс, но за мен това би било грехота. Има добри ресторанти и често в менюто им има интернационална кухня. Да ям обаче пица в Индия не е по моята специалност. Все ще си намериш индийско ястие с по-малко подправки. 🙂

[Pantelej Putnik]

Бих желал да доуточня само, че харесвам храната тук досега. Не мога обаче да си представя да се храня така за постоянно. Вкусно ми е, но за мен толкова подправки си е прекаляване с подправки. Пийте например Манго ласи за гасене на пожари, ако се наложи. 🙂

[chandni]

преди 1 час, Pantelej Putnik каза:

Бих желал да доуточня само, че харесвам храната тук досега. Не мога обаче да си представя да се храня така за постоянно

И аз харесах буболечките, които ядох в Камбоджа и уличната храна в Тайланд, но стомахът ми много бързо губи предразположението си към такива експерименти. Предпочитам да консумирам нещо познато и да обикалям спокойно по 10 часа на ден, вместо тестване на различни храни и неразположения след това. 😉 Иначе когато подготвям програмите за пътуванията, винаги нахвърлям и характерни за района храни, които на място преценявам дали да опитам или да си ги спестя. 

[stanimir]

Според мен наистина имате много нереална представа за Индия. Със сигурност има и италианска кухня в някой upscale  ресторанти ,но не си представяй , че е нещо обичайно на всяка крачка ,както на повечето места по света. 

В другата тема имаше подобна погрешна  представа и за  шофирането. Просто Индия е много, ама много различна от всичко което сте виждали и дори от индийците в други части на света.

Пред лъскавите магазини ще има пазач с пушка тип кремъклийка или пръчка  , на крачки пред скъпия ресторант може да ви пресрещнат тълпи просещи дечица , ще заобикаляте крави и изпражнения по тротоарите , случва се някой да клекне да се изака  встрани от пътя ,без да му пука за префинените ни европейски възприятия и т.н.

Тези неща не са инцидентни , ще ви съпътстват почти навсякъде,  и в даден момент просто ще трябва да привикнете и да спрете да им обръщате внимание.

Няма да ги виждате само в изолираните , оградени с мрежа и охранявани райони ,където обаче пък няма и нищо за гледане ,както е писано в самото начало на темата.

 

Специално за Индия , мисля че за да пътува  разнородна група от хора те трябва много добре да се познават, да познават навиците си, и да имат много общи интереси. "Тежка" дестинация е , почти със сигурност още в първия ден ще се появят разногласия,които могат да вгорчат пътуването на всички.

 

 

[Madonna]

Защо да има разногласия? Не сме малки деца да се сърдим. Прави се предложение, който иска се включва, който не иска си прави сам план.

 

Някой бил ли е в манастир в Индия или както там се казва техния?

[Дани Магелани]

преди 3 часа, stanimir каза:

Според мен наистина имате много нереална представа за Индия. Със сигурност има и италианска кухня в някой upscale  ресторанти ,но не си представяй , че е нещо обичайно на всяка крачка ,както на повечето места по света. 

В другата тема имаше подобна погрешна  представа и за  шофирането. Просто Индия е много, ама много различна от всичко което сте виждали и дори от индийците в други части на света.

Пред лъскавите магазини ще има пазач с пушка тип кремъклийка или пръчка  , на крачки пред скъпия ресторант може да ви пресрещнат тълпи просещи дечица , ще заобикаляте крави и изпражнения по тротоарите , случва се някой да клекне да се изака  встрани от пътя ,без да му пука за префинените ни европейски възприятия и т.н.

Тези неща не са инцидентни , ще ви съпътстват почти навсякъде,  и в даден момент просто ще трябва да привикнете и да спрете да им обръщате внимание.

Няма да ги виждате само в изолираните , оградени с мрежа и охранявани райони ,където обаче пък няма и нищо за гледане ,както е писано в самото начало на темата.

 

Специално за Индия , мисля че за да пътува  разнородна група от хора те трябва много добре да се познават, да познават навиците си, и да имат много общи интереси. "Тежка" дестинация е , почти със сигурност още в първия ден ще се появят разногласия,които могат да вгорчат пътуването на всички.

 

 

И си прав, и не съвсем.

Аз сама не бих тръгнала за Индия, Египет,  и още няколко интересни страни. Групичката е единствения ми шанс. Можем да сме в един и същ хотел, да организираме общо логистиката. В същото време всеки да има своята независимост в стаята си, в това да се включи или не в даден тур, да си причини или не определени райони. Да оцелява чрез KFC, като мен в Азия, или да си яде люто, щом му понася.

А, като правило, си пътувам сама, без притеснения, в Европа, Азия и Северна Америка.

[Pantelej Putnik]

Изцяло съм съгласен със @stanimir. Тук не се пишат назидателни мнения. Мненията ни отразяват преживаванията ни, което пък зависи изцяло от нашия вътрешен мир, възпитание, ценностна система, моментно състояние....

Всеки е една вселена и преживяванията на различни хора на едно място са различни. Аз никога не пътувам с група (дори и добри познати), защото това е буре с барут, а аз съм пламък. Понякога обстоятелствата са такива, че заедно с умората ми, ще се стигне дотам, че някой ще ме ядоса и ще направя нещо, за което после ще съжалявам. Това, че с някой се разбираш на чаша кафе, не означава, че можеш да пътуваш с него. Да пътуваш с него в Индия обаче е няколко пъти по-трудно. Аз го наричам така - "всеки има своя "интензитет" на пътуване." Дали "интензитет" е най-подходящата дума, незнам. Но всеки си има своя начин, подход, разбиране за пътуването. И не забравяйте, че човек се разбира какъв е в игра и при пътуване. 🙂

[Pantelej Putnik]

преди 21 часа, stanimir каза:

Просто Индия е много, ама много различна от всичко което сте виждали и дори от индийците в други части на света.

Именно това беше и основната причина да реша да дойда. Сега ме съпътстват жега над 40 градуса, умора, стомашни проблеми, ядове по разни отменени полети, несгоди с очакванията и сървиза в някои хотели. Въпросът е обаче, че дори и да знаех предварително какво точно ще се случва, пак щях да дойда, защото аз така разбирам пътуването. Пътуването е университет на живота. Учиш едновременно много науки - география, история, културология, кулинария и т.н. Не ходя някъде, за да ми хареса или пък снимките ми да се харесат на приятелите. Нито съм фотограф, нито съм оператор. Нито съм такъв за някой друг. Още по-малко пък искам да губя времето си в излишна суета. Пътувам, за да откривам. А Индия е едно от най-добрите места за търсещите различното - онова, което ни изважда от зоната ни на комфорт, което няма нищо общо с очакванията и представите ни. Ето това е дестинация!

[Георги Матеев]

В момента и аз съм в Индия и като (вече) доста чест посетител ще споделя личното си "израстване" за тази дестинация.

 

Индия е страна на контрастите. Говоря за крайни контрасти. В рамките на 200 метра виждаш невероятен лукс и невъобразима мизерия. Западният стил на живот няма никакво значение или приложение. Когато за първи път дойдох тук през 2014 не бях готов за това и останах с ужасно впечатление. Тогава казах - никога не искам да се връщам обратно. И колко не съм бил прав 🙂

 

Бързо превъртаме 7-8 години напред. Идвах тук няколко пъти по работа (винаги съчетавайки с бонус туристическа програма), запознах се с множество прекрасни хора, заобичах храната, потопих се изцяло в атмосферата, научих се да игнорирам някои дребни неща, и като цяло промених нагласата си.  А може би просто порастнах? Крайният резултат е, че вече нямам нищо против да идвам в Индия няколко пъти годишно и всеки път за мен е огромно удоволствие.

 

Между другото преди няколко дни сбъднах още една моя мечта - бяхме специални гости на индийска сватба. Беше невероятно.

[Pantelej Putnik]

Спрях за няколко дни да пиша в темата, за да си подредя малко мислите в главата. Те бяха в пълен безпорядък заради умора, жега, съпътстващи проблеми....

Прочетох още веднъж мнението на @Георги Матеев и си мисля, че той ако не изцяло, то в огромна степен е успял да разбере и да усети кой е правилният подход за Индия. За това и не ми каза много, но ми каза всъщност достатъчно. Повтарях си, повтарях си мантрата, но всъщност не успях. Аз се провалих! Вместо да не се ядосвам, аз не пропуснах и ден, в който да не го направя. Знам, че не трябваше и даже сега си давам сметка, че съм се ядосвал за дребни неща, които не биваше да ме вълнуват. Да, но сега си седя на сянка и хлад, ям сладолед и отново се мисля за мъдрец. Явно обаче под слънцето на над 40 градуса, заобикаляйки кравите и техните "творения", както и понякога тези на хората, при постоянния аромат на нещо средно между гарам масала, индийски ароматни пръчици и урина, при постоянните промени на полетите ни.......аз поддадох. Всичко това ми дойде сякаш леко в повече. Не ме разбирайте погрешно - Индия е страхотна. Просто грешката ми беше да дойда в този сезон, когато жегата никак не е за подценяване. Не правете по възможност и вие тази грешка.

И за да не съм прозаичен ето няколко снимки за цвят.

 

Ето го нашето сари.

 

Ето го и костюмчето на модела

 

Дрехи има всякакви

 

Ето ме и мен - този с мустаците съм

[ivailo_radev]

Сарито ми хареса много. Много ми е любим този цвят 🙂

[Kalina Ivanova]

@Pantelej PutnikИ като си подредиш мислите, очакваме всичко, каквото искаш да ни кажеш за тази, твоята Индия.

И цветното и черното. 

 

[jungfraujoch]

И аз като @Kalina Ivanova,очаквам с нетърпение още снимки и разкази.Черно бели,цветни и миризливи.

Няма да отида в Индия,но ми е много интересно всичко там.

Сарито е много хубаво,костюмчето също.

П.П.Мустачките много ти тичат 😀

[Madonna]

И аз очаквам с нетърпение разказите ти! Много ми харесва как пишеш 🙂

[Pantelej Putnik]

Искам и мога да пиша за Индия с дни. И ще го направя, но още съм на път и писането по малката клавиатурка на телефона ми е като говорене с вързана уста. Не че ще ме спре, ама - трудно ми е. 

И така.... разказът се спря някъде след обяда още на първия ми ден в Делхи, Индия. 

Бях помолил гайда да ни заведе до храма Akshardham. Видях снимки, когато се подготвях за пътуването и се впечатлих. Така и не отидохме дотам, т.к. той ме разубеди, защото нямало да ни стигне времето, а той държал да ни заведе на един храм, който нямало да видим подобен по пътя ни. Ами, добре. Нека го видим.

 

За да ми обясни на коя религия е този храм, гайдът ни разказа редица неща за различните религии в Индия, които почти забравих. Този храм е на сикхите. При тях вярващите се поставяли в полза на хората. И веднага другият близнак в мен се зачуди: "Ами то това е хубаво, но, ако всички станем сикхи, то кой ще обслужваме?!" Събухме си обувките, вързахме си кърпи на главите и получихме указания от гайда какво да правим вътре в храма. Снимките вътре били забранени, та не снимах.

На влизане в храма ми направи впечатление, че всички пипаха прага, където всички стъпват и след това си докосваха лицето - устни, очи или нос. Замислих се. Хм, та те се ваксинират. Там, където е най-мръсно и е сбор на всякакви бацили, те си вземаха охотно и ги "пренасяха" в себе си по най-достъпния начин. Всеки ден по малко, докато един ден вече нищо те не лови. Странна медицина!

Силна музика се чуваше в целия двор на храма. Свиреха на непознати за мен духови и ударни инструменти, като един припяваше. Хората със скръстени долу ръце вървяха бавно. Седнахме настрана с гайда и притихнаме. Припяващият отвреме повдигаше децибелите, а музикантите забиваха здраво. Цялата атмосфера беше духовна. 

Видях, че някои хора оставят пари и веднага сякаш предубедено си казах: "То така с пари всеки може! Защо ли не се учудвам!?" Да, но прибързах с изводите. Гайдът обясни, че така обществото на сикхите събира средства, за да хранят хората в сграда до храма. "Как така да ги хранят?! Та няма ли тук да започне да идва целия град!"

Оказа се, тук хранят по 3 пъти на ден по няколко хиляди души. Просто така - безплатно.

 

Веднага си представих как би изглеждало това в БГ - баба е донесла канчетата за вземане на храна от училищния стол и ги подава да ги напълнят. "Госпожа, вземате вече 4ти път!", "Господине, като за без пари, какво й се мусите на храната!" 😆

Да нахраниш толкова гладни гърла, иска се голяма кухня. Ето как изглежда

 

 

 

Да нахраниш гладния е благородно. Дали обаче го правеха с благородна клауза, или по-скоро това е начин да се докоснат и превлекат най-бедните хора, които, няма да се изненадам, може и да са множеството в тази държава. Ех, все не им вярвам, не им давам шанс на тези хора. 🤭

[Happy_Traveler]

На 3.05.2022 г. в 10:39, Георги Матеев каза:

В момента и аз съм в Индия и като (вече) доста чест посетител ще споделя личното си "израстване" за тази дестинация.

 

Индия е страна на контрастите. Говоря за крайни контрасти. В рамките на 200 метра виждаш невероятен лукс и невъобразима мизерия. Западният стил на живот няма никакво значение или приложение. Когато за първи път дойдох тук през 2014 не бях готов за това и останах с ужасно впечатление. Тогава казах - никога не искам да се връщам обратно. И колко не съм бил прав 🙂

 

Бързо превъртаме 7-8 години напред. Идвах тук няколко пъти по работа (винаги съчетавайки с бонус туристическа програма), запознах се с множество прекрасни хора, заобичах храната, потопих се изцяло в атмосферата, научих се да игнорирам някои дребни неща, и като цяло промених нагласата си.  А може би просто порастнах? Крайният резултат е, че вече нямам нищо против да идвам в Индия няколко пъти годишно и всеки път за мен е огромно удоволствие.

 

Между другото преди няколко дни сбъднах още една моя мечта - бяхме специални гости на индийска сватба. Беше невероятно.

Ох, това все едно аз съм го писала, точно така се чувствам в Пакистан. Чак ме е яд, че не са едно с Индия. Даже се чудя защо въобще съм обръщала внимание на някой неща преди... 

[Pantelej Putnik]

Преди 1 час, Happy_Traveler каза:

Ох, това все едно аз съм го писала, точно така се чувствам в Пакистан. Чак ме е яд, че не са едно с Индия. Даже се чудя защо въобще съм обръщала внимание на някой неща преди... 

Интересен е този непукизъм в подобни страни. Размишления върху една такава тема вероятно бих могъл да напиша в цяла една книга. 😄 Предполагам, че основната предпоставка за непукизма е климата. При голяма жега (каквато например аз преживях) едва ли е възможно да си деен и пукист (ами какъв да е антонимът на непукист?! 🤣). Трудно например да видиш напрегнат арабин или индиец. Трябва да се движи бавно, за да не хаби енергия, че за енергия ще трябва и вода, а водата е кът. А като напече онова ти слънце, сякаш всички жизнени процеси се забавят. Може би поради тази причина аз прегрях. Все се хвърлям с много енергия - да ходим много, да видим и това и онова, да комресираме времето и да го използваме по най-оптималния начин, защото то е най-ценният ресурс. 

Да, но в Индия не е така. И когато не успееш да влезеш в ритъма на хората - държиш се неадекватно на ситуацията и си странник. Не може в Индия по немски, Пантелей! Тук животът е друг и хората имат различни разбирания и приоритети. Ако на Запад е важно например каква марка ти са панталоните, вероятно 90-95% от хората в Индия са доволни, че имат панталони. На Запад приемаме много неща в живота ни като даденост, но сякаш забравяме, че поколенията преди нас са ги завоювали и ние го дължим на тях. 

Ето затова обичам да пътувам, ето затова Индия ми хареса много - защото ме накара да си задам много въпроси, да си дам сметка за нещата от живота, да набележа слабостите си, да помисля върху грешките си, да очертая добрите практики. Това е опит, който се трупа и ни прави по-разумни и по-добри в делата ни.