дневник "Каквото и да се случва в Индия, не се ядосвай!"

[stanimir]

Често питат харесваш ли страната им , и видимо вярват че е рая на Земята  ,но в следващ момент ти казват , че ако могат всички ще емигрират във Великобритания.

3000 години традиция в която всеки се ражда с предопределено място , вероятно доста помага да са доволни от подобен живот.За повечето от нас е неразбираемо , но за тях е даденост.

Сигурен съм че след няколко седмици ще си спомняш основно хубавите неща.,но дали ще искаш да се върнеш ...малко вероятно.Според мен много малко хора повтарят, макар че пак би ми било интересно.

 

[Pantelej Putnik]

преди 22 часа, stanimir каза:

3000 години традиция в която всеки се ражда с предопределено място , вероятно доста помага да са доволни от подобен живот.За повечето от нас е неразбираемо , но за тях е даденост.

Това с тяхната карма нещо аз не мога да го разбера, но както и да е. Не исках надълго и нашироко да питам гайдовете (във всеки град - различен гайд), защото избягвам да обсъждам политика и религия с напознати. Това ми е правило, което спазвам винаги при пътуване в чужбина и по-малко при пътувания у нас.

Обсъдих обаче кастите. Не се сдържах и питах. Човекът ми каза, че днес в големите градове вече почти няма касти. Разделението на касти в малките градове го имало и днес. Какво са кастите? Сега сигурно очаквате определение като от буквар, но аз нямам такова. Ето един пример - само мъже от кастата Раджпут могат да са военни (това по инфо от гайда). Никой друг не може да е военен. Тази каста е една от най-уважаваните. Само хора от кастата ....... (забравих името, но все едно) могат да бъдат бизнесмени. И така - всяка каста със своите професии. "Вие сте над милиард население. Как се управляват толкова много хора? Кастите според мен са създадени, както всъщност и религиите, от управляващите. Какво би станало, ако обикновените хора поискат да станат махараджи?! Това е пряка заплаха за хората с власт, нали!" А гайдат - "Сър, да разбирам ли, че подкрепяте общество с касти?" На това място и в този момент вторият близнак в мен искаше да изкрещи: "С цигани няма оправия. Трябва да си знаят мястото, защото иначе настъпва анархия". Такива думи обаче винаги остават в мен, защото така е устроено обществото ни и свободата и достоинството са безспорно основни ценности. А и човекът беше много приятен и начетен, та му казах: "Не подкрепям принципно кастовото общество, просто разсъждавам на глас пред вас. Може би обаче в крайна сметка това е някаква система на махараджите за въвеждане на ред сред толкова много хора. Някаква идеологическа защита за техните върховенство и власт. Ако това го няма, то властта на махараджата би била поставена по всяко време под съмнение, тоест - изложена на опасност". "Интересна теза имате, сър, не се бях замислял върху това."

Питахме и за браковете - "Вярно ли е, че брачните партньори се избират от родителите?" Вярно било и партньорът се избирал като станели за женене - над 18 години. Не били много хората женени по любов, но в по-големите градове все по-често браковете били по любов. Замислих се - Та нали около 95% до 98,6% от Боливуд филмите са именно на тази тема. Накрая любовтта побеждава и ....... населението на Индия гони вече това на Китай.

 

[Pantelej Putnik]

Още когато видях, че в предложената ми програма е включена вечеря у индийско семейство, усмихнах се и започнах да си представям какво ли ще бъде преживяването. Бях сигурен, че това за мен ще е най-интересното нещо в програмата. Как бих уредил подобно нещо, ако аз изготвях програмата?!

Всъщност за първи път не изготвях аз програмата. Винаги съм проучвал и съм организирал пътуването си до последния детайл. Индия обаче е нещо доста различно и ако искаш да й се насладиш, а не да се "заровиш" в не дотам приятната "действителност", то е препоръчително да се оставиш в ръцете на местните професионалисти. Преди няколко години мои приятели от Германия направиха подобно пътуване и останаха супер доволни. Всеки ден ми изпращаха снимки, а вечер ми разказваха по вайбър за деня им. Сякаш тогава преживях с тях в известна степен Индия. Започнах да се навивам лека-полека за Индия, но все още не бях се престрашил. Тъй като и аз самият не бях сигурен дали вече е дошло времето, чат-пат съм пробвал как седят нещата при спътникът ми. "Абсурд! В Индия ще си ходиш сам!". Че един ден щях да отида в Индия, нямаше съмнение. Кой е този пътешественик, който няма да отиде в Индия?! Задачата да навия нея обаче беше сложна. Аз обаче от сложни задачи не се плаша - реша ли, правя го. От годините ми в Гермения научих много неща от тях, но едно от основните беше - "Geht nicht gibt's nicht!" или "Няма неможе!" И така се започна с едни подбрани снимки от Индия, които пусках понякога да се сменят "просто така" на телевизора. Грабнаха вниманието. После през известни интервали от време споменавах за добри цени на самолетните билети и различни интересни неща за Индия. И така - къща се гради тухла по тухла. 🙂 Разказвах и за пътуването на моите приятели с индивидуално организирана за тях програма. И в един момент доживях да чуя "Ако пътуваме и ние така с индивидуална програма, навита съм. Но да се бутам с 300 души в 1 автобус - забрави!" Само това и чаках. Нейното съгласие сякаш ми даде импулс и се реших окончателно и аз да направя това, което така или иначе щеше да се случи един ден. Веднага се свързах с фирмата в Делхи и те ми отговориха същия ден. "Готови сме да Ви СЛУЖИМ, сър, и да ви помогнем да изживеете Индия по невероятен начин." Глаголът "служим" ми направи още тогава впечатление. Посочих им периода, посочих желаните градове, а те ми изпратиха готовата ми индивидуална програма. И така, в тази програма, наред с други интересни неща, беше включена и тази вечеря у индийско семейство, с която започнах този пост. Разширих описанието на организацията, за да хвърля малко светлина и в тази посока. 

Още когато стана въпрос за вечерята, попитах гайда какво се носи обикновено на вечеря у приятели в Индия. "Ние носим например бутилка вино, някакъв десерт, бонбони, та дори цветя... Вие какво носите? А и този човек има ли деца? Момчета, момичета?" Гайдът препоръча да вземем нещо сладичко, а за детето ми стана веднага ясно какво да взема, защото се оказа, че е момче на около 5-6 години. Знам на какво би се зарадвало, защото моят син е малко по-голям и това ми е вече познато. И така купихме кекс с бадеми, бонбони Фереро Роше (голямата златна кутия) и няколко шоколадови яйца. Отделно от това реших да му купя и футболна топка. "Тук в Индия ние не гледаме много футбол, сър. Тук се играе крикет. Може и да не му е интересна топката." "Знам, че футболът тук не е много популярен, но как тези хора ще разберат, че им идват гости от Европа - с европейски дарове. А топката ще му я подаря, защото ще е нещо различно за детето, а всяко момче трябва да има топка (всъщност те трябва да са 2, ама това е друго 🤣). Може това да е само началото на една страхотна футболна кариера на най-добрия индийски национал, легенда на Манчестър Юнайтед." 🙂 

.....следва.....

 

[Роца]

преди 19 часа, Pantelej Putnik каза:

Питахме и за браковете - "Вярно ли е, че брачните партньори се избират от родителите?" Вярно било и партньорът се избирал като станели за женене - над 18 години. Не били много хората женени по любов, но в по-големите градове все по-често браковете били по любов. Замислих се - Та нали около 95% до 98,6% от Боливуд филмите са именно на тази тема. Накрая любовтта побеждава и ....... населението на Индия гони вече това на Китай.

 

Ключовата дума е "филми" 😉 .

От това, което знам покрай индийските ми приятели и колеги, сватосването (поне сред по-образованите прослойки) не е винаги от типа "родителите избират и отсичат "този/тази ще е!", а е по-скоро като брачна агенция (даже си има и сватовници по професия) - преглеждат и пресяват потенциални кандидати и после женихът/невестата все пак има право да избира. Като колкото повече имаш да предложиш, като външност, характер, образователен ценз, толкова повече право на претенции имаш към другата страна 😉 . Една от моите колежки ми е казвала, че е отхвърлила двама кандидати, преди да се спре на мъжа си, друг колега пък видя жена си за първи път на сватбата, преди това само си разменяха снимки и мейли. Но, все пак, това са частни примери, а страната е над милиард население, като по-голямата част не живее в големите и "озападнени" градове 😉 . 

 

Много ми е интересно да чета за пътуването ви, продължавай да разказваш!

(аз съм от тези, на които Индия им е слабост и със сигурност ще се върна там някой ден)

[Pantelej Putnik]

Купихме топка за бъдещия национал на Индия и икона на Манчестър Юнайтед. Шофьорът ни закара до жилището на шефа на фирмата, която организира всичко за нас в Индия. Именно шефът на фирмата отвори дома и сърцето си за нас. Какво е да бъдеш у непознати на гости? Какво е да имаш непознати за гости? Сигурно това са били най-често задаваните въпроси този ден от нас и индийското семейство. Аз дори и за миг не съм се притеснявал. Познавам способностите си да общувам. Не може да е скучно и няма опция да се гледаме и да мълчим нескопосано. Ако устата ми можеше да създава електроенергия, то АЕЦ Козлудуй нямаше да е необходим на България. И тук никак не се хваля, а по-скоро се оплаквам от себе си. Понякога и на мен ми писва от мен. Този живот обаче така ще го изкарам. 😄 

Очаквах, че шефът на фирма, която е добре оценена в tripadvisor, ще живее в баровска къща или поне в лъскав квартал. Е, улиците, по които минахме и където се намираше жилището на нашия човек, не изглеждаха да са в баровски квартал. Това си беше една оживена улица с вибрираща атмосфера, отворени магазинчета, тясна, колкото да мине само нашата кола, с цялата атмосфера на един типично индийски град. На места преместваха паркирани моторчета, за да мине колата. Другаде изчаквахме с търпение да мине крава, която не бързаше за никъде.

Отвориха ни портите, посрещна ни шефа на фирмата, който вчера ни беше посрещнал на летището и ни заведе до хотела. Беше облечен с онези техни дълги дрехи, които приличат на ризи, дълги почти до над коляното и с няколко копчета на гърдите. Днес исках да си купя такава, за да отида на вечеря в тон с костюмчето на моята дама, но всички номера сякаш не бяха за мен – един ми беше огромен, друг – тесен. Говорихме по-късно с него за това и той ми каза, че ги наричали Курта Пиджама. Ами ето – имаме общи неща с индийците – и те имат пижами. Впоследствие във всички градове скрито поглеждах към тези пиджами, но така и не си купих. Все нещо не беше тамън.

Поканиха ни вътре. Жилището не беше лъскаво и беше съвсем различно от нашите разбирания. Някои стени може би имаха нужда от боя. Там ни посрещнаха жената и детето на шефа, както и неговия брат и жена му. Намасте! Ръцете свити към гърдите. Всички усмихнати, всички ни гледат с интерес. Е, само малкият беше сякаш замръзнал, но пък това ми е толкова познато от същия такъв, но създаден по мой дизайн. Когато има непознати хора, децата са малко резервирани, защото не знаят дали могат да се доверят на непознатите. Като гостоприемни домакини първо ни разпитаха за България. Явно същия ден бяха попрочели някои неща, за да са подготвени. Е, какво е България. Ами, България е една малка страна с население от около една трета до една четвърт от това на Делхи. Имаме 4 сезона, като през зимата е студено и стига до -10, -20 градуса, а лятото понякога минава дори 40 градуса. Член сме на Европейския съюз и живеем все по-добре. Имаме планини и море, равнини. Всъщност ние сме една прекрасна държава и имаме всичко.

Явно, че темата за войната нямаше да бъде избегната, като разбрах, че индийците (или поне моят домакин) определено е на страната на Русия във военната заигравка на Русия по Украинските земи. Както вече посочих по-напред в разказа ми, за политика и религия избягвам да говоря с непознати, защото всеки вярва в каквото иска. Освен това някои вземат твърде насериозно това, в което вярват, като дори открито проявяват липса на сдържаност. Поради тази причина съм решил да не отварям приказка по тези теми. И в този случай просто отклоних въпроса, като посочих безспорното, че една война никога не е добра, защото предизвиква страдание, умират хора разделят се семейства и т.н. Това се прие от всички и така приключихме с темата. Само седмица-две обаче преди това в Индия бяха ходили делегации от САЩ, Обединеното кралство, а плакатите за посещението на Урсула Фон Дер Лайен все още се виждаха по стълбове и стени. Изведнъж интересът към Индия се беше появил. А сега идвах и аз. 😉   

На масата от начало бяха поставени ядки и бисквити. По-късно ни предложиха и чай – масала чай. Типично индийски – естествено с много подправки. Не ми се пиеше чай преди вечеря, но от учтивост приех. Чаят е с много подправки и мляко. Млякото едва ли е най-удачното начало на една вечеря, но хайде стига с правилата за хранене.

Тъкмо си мислех, че така ще протече вечерята, когато отворихме приказка за храната. Похвалих се, че вкъщи аз готвя и показах някои снимки от мои манджи. Приеха се с възхищение и това естествено ме зарадва. Явно, че сега трябваше да се приготви една част от вечерята и шефът предложи, ако искам да отида и да видя в кухнята приготвянето. Е, като всички жени и жената му се притесни, че вероятно кухнята й не е за гледане от други хора, но аз обясних, че всяка жена по света вероятно би се притеснила поради различни причини, но това не е необходимо, защото за мен наистина би било интересно да видя как готвят. Още повече, че и аз готвя. Покани ме жената, извади замесено тесто и започна да разточва тънки питки, които поставяше в тиган за по 2-3 минути от страна, а после на открит огън за няколко секунди, докато те се подуеха. Предложи ми и аз да разточа една питка. Още в началото поръсих брашно на плота, положих малката топчица тесто и равномерно разточвах с точилката, докато получих тънка питка с почти идеална кръгла форма. Хвърлих я в тигана и обрах овациите на 3 жени. Защитих кулинарната ми диплома, издадена в семейството ми.

После жената на домакина ми показа подправките, които тя използва, както и други основни продукти в кухнята. Някои от подправките познавам. Други само бях чувал, но не знаех как да се ползват. Трети пък изобщо не познавах. Сякаш бях на първия урок в курс по индийско готвене.

Впоследствие ни сервираха индийския хляб (питките), който приготвихме, ястие с леща и вероятно шепи с подправки, както и нарязани домати и краставици, които сякаш бяха само заради многото снимки на мои салати, които им показах. Вкусно беше. Похвалих жената за сготвеното, както и индийската кухня. За индийската кухня вече посочих какво е отношението ми, но пък исках да бъда мил и учтив, та затова….

Говорихме си много и беше много забавно. Направихме си много снимки за спомен. Изпратиха ни всички до вратата на дворчето. Сякаш не желаеха да си отиваме. Накараха ни да се чувстваме при добри приятели или дори роднини. Всъщност тези хора ни поканиха в дома си, отвориха сърцата си за нас, прегръщаха ни. Очите на хората никога не лъжат. Хареса им да бъдем заедно. И на нас ни хареса да бъдем с тях. Подобно преживяне нямаше как да организирам.   

[Pantelej Putnik]

На третия ден от пристигането ни в Индия тръгнахме към Агра. Още при изготвянето на програмата шефът на фирмата настояваше самото пътуване да премине така, че Агра с Тадж Махал да е в последните дни. Противопоставих се решително и това беше променено. Казах му, че всъщност имам лични причини и затова държа посещението на Тадж Махал да е на втория или третия ден. Всъщност, моите причини бяха свързани изцяло с опасенията ми, че нашето пътуване може да бъде прекъснато или дори изцяло провалено от нещо като дезинтерия или други подобни екстри. За европейците това е нещо доста срещано или поне вероятността да се случи е голяма. И особено за тези от тях, които подхождат смело и похапват и улична храна. Всъщност, това дори не е смело, а по-точната дума е безрасъдно. Защо пък безрасъдно?! Ами защото хигиената е на изключително ниско ниво и се изисква „много трениран стомах“, че да не паднеш жертва на „смелостта“ си. Хората тук са имунизирани от ежедневието си на тази липса на хигиена, но ние европейците не сме. И така – докато в Тайланд всеки ден в продължение на 21 дни ядохме на улицата, като на места бях сигурен, че няма как вече да ни се размине, но все пак ни се размина, то в Индия ние не ядохме на улицата. Не ме е срам да кажа, че ме беше гнус. За пръв път не ядох улична храна в държавата, която посещавам. Ако бях политик нямаше да го кажа, но аз затова не съм политик, за да мога да кажа това, което чувствам и мисля. 

И така – моите основания да настоявам да посетим Агра в първите дни беше именно това, че се опасявах да не се случи нещо, което да възпрепятства посещението ни на Тадж Махал. Представяте ли си само – да посетиш Индия и да не видиш Тадж Махал. Не, че в Рим видях папата, но пък Тадж Махал ми беше по-важен.  

Шофьорът ни взе точно в уговорения час. Зарадвах се, че е точен, но пък и ние бяхме педантично точни. Пътят към Агра минаваше изцяло в равнина. Равнина, в която имаше много обработваема земя, но не и големите масиви, познати ни от България и европейските държави. Парцелите бяха далеч по-малки, а в тях и помежду тях имаше доста дървета. Равнината обаче беше убийствена – гладко, равно, та дори и едно възвишение или неравност нямаше по целия път, а и докрая на хоризонта. Равно като тепсия. По пътя ми направиха впечатление множеството заводи за производство на тухли. Когато използвам думата „заводи“, всъщност съзнавам, че това не е подходящо, защото с тази дума описвам един комин и множество тухли, складирани около него. Това е „заводът“ за тухли.

Разстоянието от Делхи до Агра по европейски стандарти не е много - само 210 км е, но в програмата беше дадено време за пътуване от 3 часа. Въпреки, че пътувахме по добра магистрала, на която няколко пъти спирахме, за да се заплати (ние не плащаме нищо – всичко е включено в цената), ние пристигнахме в действителност за около 3 часа. Настанихме се в добър 4-звезден бизнес хотел, който беше препоръчан от фирмата. На рецепцията ни чакаше местният представител на фирмата, като се оказа, че той няма да ни бъде гайда тук, а само ни посреща и урежда всичко по безпроблемното ни настаняване. Настаниха ни в много добра стая с изглед към Тадж Махал. Уцелиха ме в десятката – точно това желаех – това и получих. Европейският турист е доволен. 🙂 

  

 

[Pantelej Putnik]

След като се освежихме и поразгледахме хотела колата със шофьора ни взе и ни отведе в препоръчан ресторант, където трябваше да „става“ за европейски стомаси. Ресторантът беше ОК.

Прилагам снимка и от менюто, за да придобиете представа и за цените (75 рупии = 1 долар).

 

 

 

 

 

И понеже лютото присъства в огромна част от индийските храни, взехме по едно Манго ласи (шейк от нещо като кисело мляко с пасирани парченца от манго) да гаси пожари. 

 

След като приключихме с обяда към нас се присъедини и местният гид. Не го харесахме много, но пък и не смятахме да встъпваме нито в граждански, нито в църковен брак с него. 😄 Той просто трябваше да ни покаже някои неща в Агра. Тъй като програмата беше направена така, че да гледаме Тадж Махал по залез слънце, гайдът предложи да уплътним времето, като ни разходи из града. Попитах го дали има пазар, защото обожавам пазари, и той ни доведе тук.

 

 

 

 

 

 

 

Това място вече го бях виждал някъде...............майче в Столипиново в Пловдив. 

 

 

 

 

 

 

Защо показвам тези снимки от Агра, а не някои други?! Защото именно това е Агра. Агра не е само Тадж Махал, а всъщност само Тадж Махал не е това, което е Агра. Надявам се, че ме разбрахте. 

 

[Pantelej Putnik]

След като се потопихме в индийския еквивалент на Пловдивския квартал (по-скоро гето) Столипиново (за яснота на столичани – говорим за Филиповци), отправихме се към Крепостта в Агра. Гайдът се напъваше да ни обяснява надълго и нашироко за крепостта и за всичко свързано с нея, но беше „нежен“ ранен следобед, слънцето печеше безмилостно над нас, температурите бяха такива, че подметките ни почти се разтапяха и залепваха по праха и камъните по улиците, всички аромати на животински и човешки отпадъчни продукти се носеха в нажежения въздух, който пареше при допира си с кожата ни. Жега! Над 44 градуса беше този ден. А гайдът се опитваше да обяснява ненужни неща, които трябваше да ни изпей.

Фортът (крепостта) в Агра

 

 

 

 

 

 

 

[Alexander]

На едната снимка горе виждам как пред бара или магазина има купчина боклуци, а продавача седи доволен. Чудно ми е как не се сеща, поне да избута боклуците настрани, не да ги маха.

 

Дори повечето животните не ядат и не спят където им е тоалетната. 

 

Не мога да я разбера тази култура.. На работа идва един от новите немци- пакистанец и седи със седмици занимава се с роботи, никой не го е виждал да си мие ръцете. Работи, яде, работи и така седмици наред, а уж се води европеец.

[jungfraujoch]

@Pantelej Putnik,първо искам да ти благодаря за всичко,което публикуваш във форума.

Пишеш изключително грамотно и увлекателно!Без значение от мястото,на което се намираш.

В момента си пия кафето и чета за Индия.Честно казано,определям хората,които посещават тази страна за смелчаци.Преди години на една от сбирките,много си говорихме за Индия.Тук е момента да благодаря на @Happy_Traveler,с която ми беше много забавно и тя разказваше за пътешествията си в страни,които никога няма да посетя ,че придобих по-различна представа за тях.Изгледах много документални филми и прочетох няколко книги специално за Индия.Не мога да си причиня такова пътешествие по много причини.Липсата на хигиена,ужасната беднотия и измъчените хора и животни,ще ми причинят чувство,което не бих искала да изпитам.Не,че като чета и гледам снимки не го изпитвам,но все пак е друго.Иначе леко лютичка храна обичам,пък и тази напитка ласи изглежда добре.

Та по същество-четейки пътеписът ти си давам отговори на много въпроси,които са ме вълнували винаги.

Иначе казано ФЪРСТ,както обичам да казвам за нещата,на които се радвам и с @master_of_germs винаги се шегуваме с този ФЪРСТ.

Следя с интерес темата и гледам да не се ядосвам на действителността в Индия.

 

[Pantelej Putnik]

@jungfraujoch, много ти благодаря за милите думи! Тук в този форум се е оформило едно приятно семейство. Толкова е приятно това чувство. Всеки в семейството си има и своите ангажименти. Когато търсиш информация, трябва и да даваш информация. Така е устроено обществото - получаваш, но и даваш. За мен даването е толкова хубаво, колкото и получаването. Ще разкажа всичко интересно за Индия и ще дам много инфо. Продължавайте да следите, защото идва Раджастан, а там усетих осезаема разлика. Ще има снимки. Направил съм над 2000 снимки през тези 10-11 дни. 🙂  

[Pantelej Putnik]

преди 12 часа, Alexander каза:

Не мога да я разбера тази култура..

Още когато обикаляхме из Индия през главата ми минаваха мисли за културата на тази страна. Какво е културата изобщо?! Какво ние хората имаме предвид, когато говорим за „култура“? Понеже всеки си има някакво разбиране за тази философска категория, то нека видим какво казват някои определения за „култура“. На това място си помогнах малко с интернет проучване. Ето каква е дефиницията на ЮНЕСКО относно понятието „култура“:

„Kултура е множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група, тя обхваща освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията“

От това определение аз разбирам, че култура са онези типични черти на едно общество, един народ, които го отличават и го обособяват като общество, онези проявни форми на неговото развитие и израстване, което го определят и отразяват живота му, традициите му, трудностите, през които е преминало и опита, който е натрупало през историческия процес на формирането и съществуването му. В тази връзка сякаш може да се отбележи, че сякаш това е едно по-широко разбиране за културата, която не включва само изкуството и интелектуалните достижения на едно общество, но и съпътстващите го белезите на неговото минало и настояще, на неговото ежедневие и бит.

Ето защо, когато искаме да се потопим в културата на едно общество, е необходимо просто да общуваме с хората. Аз точно това правя при моите пътувания. Докато един музей показва една експозиция и отразява определен период от времето (обикновено за историческите и археологическите музеи), то живите хора, които обикновено подминаваме по улиците на града – наша дестинация, са живите носители на културата. Един разговор с тях би могло да ни разкрие цялата вселена за това общество, тоест – културата на това общество. Е, добре де, ако не цялата вселена, то отделни плочки от пъзела на тази култура, която ние сами ще сглобим. Точно поради тази причина аз винаги се опитвам да комуникирам с хората. Всички забележителности в града-дестинация Х са създадени от хората, които ходят по улиците му, от техните родители и праотци. В тази връзка за мен винаги хората са били основната забележителност, където и да пътувам.  

Ето какво посочва във връзка с културата Зигмунд Фройд в книгата си „Ерос и Kултура“:

„...думата култура характеризира цялата сума от успехи и начинания, с които човешкия род се е отдалечил от животинските ни предшественици, и която служи на две цели: за защита на хората от природата и за регулиране на човешките взаимоотношения.“

Тук вече виждаме едно на пръв поглед различно определение, което обаче е да кажеш едно и също нещо с различни думи. Все се касае за онзи опит от ежедневието на обществото, което му позволява да прави стъпки напред в посока откъсване от трудностите на ежедневието и суровия сблъсък с природата, което едно общество извървява, за да направи живота си по-лесен – да осигури прехраната си и да продължи съществуванието си, но и да вдигне глава, за да премине на друго ниво, когато потърси красотата в природата и го отрази в творчеството си.

А какво да кажем във връзка с тези определения за Индия. Индия е самобитна. Тя върви и се развива по свой път и със своя скорост. Никоя държава, никое общество не дължи обяснение защо се намира именно на тази фаза на развитие, на което се намира. Да се търси отговорност от хората е безсмислено, да искаме да са като нас е неуместно. Неуместно е, защото ние нито сме най-развитото общество (уф, даже никак), нито сме някакъв пример за развитие. Да поставяме пък шаблона на нашето общество, на нашата култура, на нашето развитие върху друго общество е толкова неадекватно, колкото да твърдим, че ние или нашето общество е някакъв критерии. И докато сравненията понякога са неволни, то раздаването на оценки въз основа на тези сравнения граничат с арогантност. Пътуваме за да опознаваме, не да даваме оценки и да поставяме етикети. Още по-малко пък да критикуваме.

Понякога се хващам в мислите си да упреквам неволно дадено общество. „Защо не обработвате тази земя? Какво чакате?“ Ами явно не могат или нямат възможност, или не искат да обработват тази земя. Не са те канили да оценяш развитието им или ежедневието им. Ти сам дойде тук. Те така живеят. Ако не са доволни от живота им – техен проблем, който може да се дължи на тяхното ниво на развитие, на ценностната им система, на мързела им или на климата им, или …….

Хората в Индия са такива, каквито са. Може и да не са стигнали много напред в развитието си, да не са осигурили здравеопазването, образованието, облеклото и храната на тичащите край пътя чисто голи дечица, които често просят от спрелите коли. Всяко общество обаче има своите проблеми. Нека обществото, което няма проблеми, да раздава съвети на обществата с проблеми. 

Всъщност местните нямат нужда от критика от туристите. Те имат нужда от техните пари. Ако дадена дестинация просто не ви харесва – не пътувайте там. Ако пък решите да пътувате – отидете с чисто съзнание, с широко отворени очи. Така както децата откриват света. С интерес и ентусиазъм за всички неща. С чисто сърце, също като децата.  

[Pantelej Putnik]

В мислите ми се изкушавах да посоча в раказа си, че съм се потопил в културата на индийското общество. После се обади другият близнак, за да ме постави на място и сякаш да ме възпре да пиша щуротии: "Как може да се твърди, че си се потопил в културата на обществото, като ти се возиш в добре климатизирана комфортна кола, возят те, отвярят ти вратата, носят ти багажа и се държат с теб като с махараджа, спиш в луксозни хотели, където са спали махараджи, храниш се в изискани ресторанти, поради опасения за стомаха си, нито веднъж не опита храна на улицата..... Това ли е потапяне в културата?! Потопил си малкото пръстче на крака си и настояваш да се изживееш като герой, майстор на пътуването, специалист културолог!" 

Е, добре де! Отказах се да твърдя, че съм се потопил в културата на Индия. Аз обаче търсих и открих своите допирни точки с тази култура. Вечерята с индийското семейство, ежедневната комуникация с шофьора, във всеки град ни чакаше различен гайд, тоест - един нов свят се разкриваше пред нас. Макар и зад стъклото на колата, очите ми бяха отворени широко и търсеха. Дали съзнанието ми е било изцяло освободено, за да възприеме по възможно най-чистия и обективен начин действителността??? Не мога да кажа със сигурност. Мисля, че имаше някои обременености и предрасъдъци. Бъдете обаче благосклонни към мен, моля! Все още сортирам мислите си и осмислям преживяното. Може и някъде да не съм прав в нещо. Не това обаче е лошото. Лошото е да няма комуникация между нас. Ако някой с нещо не е съгласен - нека изкаже своето мнение, да обсъдим. Понякога изказвам сякаш крайни мнения, които дори съзнавам, че не са правилни. Така обаче провокирам събеседниците да вземат отношение, за да има комуникация, да разбера тяхното мнение, техните доводи. Не е нужно винаги човек да е прав. Аз лично предпочитам да греша, но да имам събеседници, отколкото да съм абсолютно прав, но сам. 

[Kristian Desev]

Aз искам да благодаря за прекрасния разказ и погледа на индийската действителност. Индия ме привлича и съм сигурен, че някога ще се озова там. А за семейството си много прав - аз отскоро пиша тук, но много ми харесва и се надявам да продължа. С нетърпение очаквам следващата част - Раджастан ми е голям мерак 🙂. 

[Pantelej Putnik]

След като почти се препекохме на безпощадното слънце на Крепостта в Агра, хайде в хладната кола и към мястото покрай реката, където са планирали да построят същия храм като Тадж Махал, но черен. Идеята е била да се създадат 2 еднакви храма с различни цветове (бял и черен) от двете страни на реката, но тази идея не е осъществена, напълно, като е издигнат само Тадж, а оттатък реката има само положени основи на другия храм, но само толкова. Затова пък оттам се разкрива страхотна гледка към Тадж Махал. В програмата е предвидено да бъдем там по залез слънце, когато меката светлина прави сякаш загадъчни гледките. Освен това и това време е благоприятно за снимки.

По път за там преминаваме през доста кофти квартали, като дори на места има нещо като опънати платнища, натрупани ламарини и други боклуци, които служат за жилища на най-ниските касти, които съвсем изглеждат като нашите роми, римляни и румънци. Децата тичат чисто голи, някъде ще има сватба (по това време на годината в Индия масово се правят сватби), бизнесът не спира. Тук цари невероятна цигания. Какво?! Не искам да обидя никого. Просто едва ли има по-подходяща дума за такава картина и такова усещане.  

 

 

 

 

 

 

Е, така е в Индия! Ако искаш да видиш прекрасните дворци, невероятните замъци, градините в тях и разкошът на махараджите, то няма път дотам, без да видиш и последните снимки. Цената да видиш Тадж Махал се заплаща с тези картини. 

А ето го и него - Тадж Махал, погледнат от другата страна на реката.

 

 

[Pantelej Putnik]

Точно в 6:00 часа колата ни чакаше пред входа на хотела. Гайдът, който не харесахме още в началото, беше предложил да сме на Тадж Махал в 5:30 часа, но на мен това ми се видя като изтезание и предложих да е малко по-късно, по "човешко" време. 

Сега забравих какава е цената на входния болет, но ако не се лъжа майче беше нещо от рода на 1300 рупии (17-18 долара). 

Наистина е имало защо програмата ни да предвижда ранно посещение (при изгрев слънце) на Тадж Махал. Казват, че в съответствие със светлината и мраморът на храма мени цветовете си. Освен това почти нямаше групи от туристи. Много добро време за посещение, въпреки тежкото ранно ставане. За такъв храм си заслужава.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Гайдът поразказа няколко интересни неща, но когато стигна дотам, че едикои си стълби били 24, защото за толкова дни ги били построили, го помолих да спре. Щуротии не ми се слушаха. Затова и почти никога не се обръщам към гайдове при пътуванията ми. Вярно, че може да кажат нещо интересно, защото това принципно са образовани хора с богати познания (тук вече говоря специално за гайдовете от нашата програма), но сякаш не съм свикнал някой да ми казва: "Ела сега и застани тук, после отиди там... Не оттук, трябва да минем оттам. Първо ще видим това, а после онова". За храм като Тадж Махал няма какво толкова да се обяснява по мое мнение. Тадж Махал трябва да се види и да се преживее.   

[Pantelej Putnik]

След ранното ставане за Тадж Махал денят някак вървеше тегаво. Все така жега. Все така над 40 градуса. И в тава непредразполагащо време трябваше да имаме още едно посещение на забележителност, преди да пристигнем в Джайпур. 

Fatehpur Sikri е малко градче между Агра и Джайпур. На високото над града има крепост, която е строена от т.н. "могули" (вече споменах за тях) преди около 400-500 години.

Понеже никак не харесахме гайда от Агра, който трябваше да бъде с нас и във Fatehpur Sikri, казах му, че няма смисъл да бие път с нас, а после и да се връща с обществения бус в ужасната жега. Дадох си му бакшиша и той беше повече от щастлив от това развитие.

Като стана въпрос за бакшишите, нека отворя една скоба в тази връзка. Още при пристигането от фирмата ни дадоха папка с тяхното лого, която съдържаше всички информации и документи във връзка с пътуването. Много професионално. На един инфо лист беше посочено, че поради постоянните въпроси от туристите, фирмата посочва, че бакшишите не са задължителни, изцяло са по преценка на туристите, но обикновено се очаква на шофьора да се даде бакшиш в размер от 300 до 500 рупии, а на гайда - 500 до 700 рупии. Не пропуснах ден и съм давал бакшиш все в посочените рамки. 

Когато пристигнахме във Фатехпур Сикри  разбрах, че съм направил грешка, като освободих гайда. Ако не за друго, гайдовете ни пазеха от натрапници. Освен това тези хора не бяха просто такива, които те водят по забележителности и разказват, а нещо повече. Те бяха "нашите хора" в съответния град, които вземаха присърце нашите молби, желания, нужди...

Като се лишихме по наша воля от гайда, разбрахме, че той всъщност можеше да ни пази от натрапниците, които бяха в изобилие във Фатехпур Сикри. На моменти дори се наложи да ги гоня и да повишавам тон, защото те си мислеха, че като кажат, че услугите им са безплатни, аз ще се съглася да ми казват кога, къде и как да ходя, гледам, снимам. 

А ето я и самата крепост

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Както се вижда от снимките, при изграждането на крепостта са вплетени хинду и мюсюлмански елементи на могулите, като вторите обяснимо доминираха. 

[Pantelej Putnik]

Един постоянен въпрос занимаваше съзнанието ми преди да тръгнем - Ясно е, че в Индия има невероятни дворци, крепости, палати, градини, но и огромна цигания. Кое ще надделее и какво ще е сборното впечатление от там? Контрастите са главоломни, разликите - потресаващи. Големите контрасти в едно общество всъщност са показател, че нещо в това общество не върви, нещо е объркано, защото явно едните живеят за сметка на другите. В добре развитите общества балансът доминира. Балансът е мъдрост.

Добрахме се някакси до хладната кола. Ранно ставане, ходене по слънцето, жегаааа.... Тръгнахме към Джайпур. Предстоеше Раджастан. Зад нас оставихме Утар Прадеш, където е Агра. Замислих се - Каквото наименованието на областта, такъв и града. 😆

Пътуването преминаваше все в онази безкраъна равнина. Заводите за тухли също бяха налични, като обаче се появи и друга "индустрия", която се развиваше покрай пътя - пресовани кравешки аки в кръгла форма се продаваха много често. Ползвали ги за горене и отопление. Днес всички говорим за зелена енергия, но и кафявата енергия не е за подценяване 😄

С наближаването на Джайпур се забелязаха вече първите хълмисти местности. При влизане в града веднага забелязах разликата с Делхи и Агра. По инфо от шофьора Джайпур е строен по план и затова е така добре уреден. Изглеждаше някак по-приветливо, по-чисто, имаше тротоари, сякаш нямаше така боклуци навсякъде, като в Агра.

Настанихме се в страхотен хотел. Първоначално ми беше препоръчан много добър бизнес хотел, но вече посочих мнението ми в тази връзка. Затова попитах за историческа сграда хотел, които тук наричат "хавели" или "Heritage hotel". Шефът на фирмата много се беше зарадвал, че се интересувам от хавелите и ми препоръча ето това бижу

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ето това предпочитам аз, когато пътувам - типичното, а не апатичното. Този хотел има в себе си история, култура, сам е едно произведение на изкуството. Хотелът сам като дестинация! 

 

[Happy_Traveler]

преди 17 часа, Pantelej Putnik каза:

Един постоянен въпрос занимаваше съзнанието ми преди да тръгнем - Ясно е, че в Индия има невероятни дворци, крепости, палати, градини, но и огромна цигания. Кое ще надделее и какво ще е сборното впечатление от там? Контрастите са главоломни, разликите - потресаващи. Големите контрасти в едно общество всъщност са показател, че нещо в това общество не върви, нещо е объркано, защото явно едните живеят за сметка на другите. В добре развитите общества балансът доминира. Балансът е мъдрост.

 

 

Ще ти кажа тайната на индийските общества. Никой не живее на гърба на никой. Не сравнявай с Европа, 50+ държави с малки територии. Азия е голяма и богата на ресурси. Индия винаги е била богата - още от едно време, там комунизъм никога не е имало. Поколония наследствено знание, опит, занаяти, контакти, науки и богатство е събирано. Много малко от богатите хора, които виждаш, са такива от днес за утре. Също така е огромен пазар - 1 нещо да продадеш на милион души - вече си милионер. Коя страна в Европа има такова население, над милиард? Освен това в индийската култура семействата не се делят - братята просто строят още един етаж, споделят имуществото си, трапезата си, автомобилите си. Мнозина още живеят в т.нар joint family setup. Момичетата често се отказват от наследството си и го дават на брат си, защото там братята винаги помагат на сестрите си. 

 Освен това старите граждани на Субконтинента са истинска буржоазна класа - тъй като все още има много, много селяни. Хората от селата идват всеки ден в града, за да продават стоката си и да търсят работа. Индиецът купува плодове за максимум 1 лв, зеленчуци за стотинки, има достъпно гориво и много по-малко нужди - в топлото време и моторче ти върши работа или рикша. Готви се на газ, която е евтина. Много хора нямат и амбиция и нужда за повече - построят си къщичка, имат си градинка, вземат си една малка кола/мотор и са щастливи. По-бедните могат да спят и на покрива, на прохлада и да не харчат за климатици. Циганите пък съвсем айляк го раздават - едно легло под открито небе, една каруца с преносимия катун и толкоз. 

 Така че човек трябва наистина да има лош късмет, да е много мързелив и наистина много, много необразован, за да не постигне нещо, при факта, че покривът му обикновено е осигурен от баща му, работи от рано и стотици милиони говорят езика му. Дори една домашна помощница в домакинство от средна класа може да спести сума за 1 година, с която да закупи парцел земя за жилищно строителство поне 200 - 300 кв.м., а след още 3 години да построи дом и да оставк възможност за още етажи. Мнозина пращат мъжете от семействата за известно време по работа в чужбина. 

  В общи линии истории много, но не се учудвай и не го сравнявай с България или особено със студените европейски страни - там хората нямат избор да спят под открито небе и да са щастливи. Ако няма дом, ще измръзне. Мнозина индийци въобще нямат тази нужда да се тревожат и да се развиват. 

[Pantelej Putnik]

След тежкия ден започнал с Тадж Махал установихме, че в красивия исторически хотел, в който бяхме отседнали, има бар/ресторант на покрива с изглед към града. Ах каква гледка! Ах как обичам гледките! 🤩 Оказа се, че ресторантът се слави в града с добрата си кухня. Всичко съвпадна - точно от това имахме нужда. Да, но навън все още беше към 38-40 градуса в 19 часа, когато вече беше почти тъмно. Жегата ни преследваше всеки ден, по цял ден. Ресторантът имаше и вътрешна част, добре климатизирана, която вече показах на една от снимките. Ето я 

 

Безспорно е красиво, но пък навън е въздухът и гледката. 

Седнахме навън, взехме си коктейли, отпуснахме изтерзаните души 🙂

Пък и кухнята опитахме. Убедихме се, че кухнята на хотела с основание е известна. Вкусноооо

 

Нов ден - нов късмет или нов град за опознаване. След закуска шофьорът вече ни чакаше, а климатикът работеше от поне 10-тина минути. Като е сутрин, та си мислете, че ще е приятно хладно!? Даааааа бе! Хладни 35.

Запознахме се с гайда - приятно младо момче, и тръгнахме да опознаваме Джайпур.

 

Хава Махал

 

Амбър Форт

Тук на паркинга имаше чичка с тънка свирка, който укротяваше змия. Явно змията беше беззъба или дрогирана, защото той я пипаше, а тя беше лежерно пасивна. Снимах клипче, но като каза: "Сър, ела да пипнеш змията" бързо се дезинтересирах от цялата ситуация. 🐍👣

По програма трябваше да се качим до форта на слон. Така се качвал махараджата, така се качвали и неговите гости. Така се качват и будалите от Европа и отвъд океана. 

Ето го слона 

 

Захожда, за да могат да се качат евротуристите от площадка.

"А как се сяда тук?" "Сядай, сър, сядай!". Слонът се казвал уж Мария, но веднага се усъмних, че това е европейският еквивалент на името му, а тя се казва всъщност Брамапутра или Шараватра. Ако това е само изборът, аз си избирам Брамапутра. 😄

Тръгна този слон, но на всяка стъпка ту насам, ту натам подскача всичко, държа се аз, та чак ще сгъна металната конструкция, слонът прахти и ни обсипва с плюнки с хобота си, при всеки насам-натам подскок закуската ми е напът да ме напусне и облее слона. А слонарят (ами как се нарича тази професия 🤭) се смее и вика: "Кефиш ли се, сър?". А аз: "Спри този луд слон, щото ще повърна, бе момче! Гадно е и не се кефя". А той: "Enjoy, Sir, enjoy" и продължава да се смее. А слонът прахтеше, вероятно от жегата и от стръмния път нагоре, като не спираше да обръща назад към нас хобот и да прахти, като ни обсипваше със слонски плюнки. Сякаш разбираше, че не го харесвам. Абе, смених аз тона, изсъсках му да спре, защото беше станало критично. Спря и слязох. Светът ми се въртеше. Всичко в главата ми беше разбъркано. А той ме пита: "Фърст тайм елефант?" Ами за секънд тайм ми беше, но сефтето в Тайланд беше супер, но там седалката на слона беше съвсем различна и не подскачахме така при всяка стъпка.

Свърши се слава богу тази "атракция", а слонярът пита за бакшиш. А аз с ирония си мисля: "Кой се смее сега, а!?".

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Pantelej Putnik]

Преди 1 час, Happy_Traveler каза:

Ще ти кажа тайната на индийските общества. Никой не живее на гърба на никой. Не сравнявай с Европа, 50+ държави с малки територии. Азия е голяма и богата на ресурси. Индия винаги е била богата - още от едно време, там комунизъм никога не е имало.

@Happy_Traveler, благодаря за коментара и гледната точка. 🙂

Аз принципно избягвам да правя сравнения, когато пътувам. В конкретния случай също не правя сравнения. Това не са и някакви оценки и заключения, а са просто мои мисли, които са минали през главата ми и споделям с вас, защото ви чувствам близки. Не твърдя, че мислите ми са били в правилната посока.

А иначе това дали една държава има природни ресурси, дали е богата на това и онова смятам просто за безсмислено, ако хората й (добре де - една голяма част от тях) едва си позволяват здравеопазване, образование и т.н. Тези мисли не се отнасят само за Индия, а за всяка такава държава, която уж е много богата на това и онова, а хората живеят зле. Зле, защото да живееш в собствения си боклук едва ли е мъдро или пък комфортно. Просто си разсъждавам. 🙂

[Pantelej Putnik]

След Амбър форт спряхме за няколко снимки до езерцето в Джайпур

 

 

Нещо като езерцето по-късно в Удайпур. Same same, but different. 🙂

Возим се и симпатягата - гайд предлага да ни заведе до правачница на килими. "вОди!"

 

 

И всъщност дотук приключи правенето на килими и започна, продаването на килими. Харесвам килими. Всеки е като един човек - има свой образ, своя душа. Как можеш да кажеш за цветята това е хубаво, това - не. Всички са супер.

 

 

 

 

 

 

 

Трябва да се посочи, че Индия всъщност няма традиции в правенето на килими като държавите от централна Азия.

Като започнаха да ми вадят и показват килими и си казах: " Аз този филм съм го гледал вече в Турция". Та в Турция, като най-накрая ме питаха кой килим ще купя, им казах, че нямам нужда от килим. "Аааа  господине, всеки има нужда от килим." Хайде иди ти да спориш при тази мъдрост. 😄

Та и тук - казах им, че съм възхитен, че всеки е произведение на изкуството, но аз имам килим вкъщи, от Непал е, доволен съм, харесвам го, не го заменям, обичам го, верен съм му.....

Излязохме, а аз директно казах на гайда: "Правенето на килими беше бълха, продаването на килими - слон. Тук изгубихме над 1 час. Нека повече не губим така времето, защото то е най-ценният ни ресурс". Казах това със смразяващ поглед, за да ме разбере правилно. Мисля, че ме разбра. 😉

[Pantelej Putnik]

Джайпур - розовият град. Розов, защото при посещението си на града английска особа забелязала, че всички тези крепостни стени на града, дворци и крепости са от розов пясъчник (или както там се казва). И понеже бил мъж го назовал "розов". Направо не ми се мисли, ако особата беше жена, какъв щеше да бъде цветът - корал, сьомга, пудра, пепел от рози, млечен ягодов шейк..... Ние мъжете виждаме в този цвят розово и това е. Толкова е лесно да си мъж. 😄

Следващата точка от нашата програма за деня беше Градският палат (City Palace)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Всичко това е изящно и красиво. Това е безспорно. Когато гледах всичко това обаче в главата ми започна да се върти идеята, че аз вече този филм съм го гледал. Всичко сякаш се повтаряше. Всеки дворец, форт, една и съща архитектура, един стил, една смесица от могулска и традиционно раджастанска архитектура. А дали се наситих на архитектурата, или просто ежедневната жега беше започнала безмилостно да оказва влияние върху възприятията и мислите ми. Човек трябва да се съмнява дори и в собствените си мисли. 

"Какво е това?! Що за извратеност! - си помислих. "С инструментите за отнемане на човешки животи е изобразено цвете - символът на красотата и невинността! А може и аз да не го тълкувам правилно!?"

 

След забележката ми към гайда, че ни изгуби времето в борсата за килими, бях започнал да обмислям по-нисък размер на днешния бакшиш  за него. Все пак той беше симпатяга и реших да му дам още един шанс. Помолих го да ни заведе на пазара, за да видим истинския живот. Да видиш пазара е най-важното в опознаването на една култура. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Всичко беше толкова пъстро, истинско, миризливо, живо, завладяващо..... Желанието ми беше задоволено. И гайдът се прибра вкъщи доволен. Пазарът в Джайпур беше нещо различно от това, което видяхме в Делхи и Агра. Тук сякаш имаше някакъв ред, някак беше по-поносимо. Нищо, че често ни предлагаха да купуваме какви ли не щуротии. Добре, че гайдът ни пазеше. 🙂  

Вечерта направихме още една 3-4 часова вечеря в ресторанта на покрива с готината гледка. Имаше градско дерби по крикет и при отбелязване на точки (или каквото там се брои) над града се стрелваха фойерверки. Аз приемах, че тези фойерверки са за нас. За завършек на нашето посещение в този красив град. Розовият град. 

 

[Pantelej Putnik]

Започнахме Раджастан с много добри впечатления. Джайпур беше сякаш доста различен от Делхи и Агра като излъчване. Винаги съм мислел, че при едно пътуване в Индия трябва да включа задължително и Джайпур. Дори Джайпур имаше в съзнанието ми един митичен образ на това, което искам да видя в Индия. Това е така, но това, което предстоеше след Джайпур, надмина самия Джайпур и моите очаквания. 

Разстоянието между Джайпур и Джодхпур в нашата програма беше посочено като 285 км и продължителност на пътуването - 6 часа. По моята навигация (maps.me) показваше продължителност от около 4 часа, та се чудех от къде идва разликата. Ами разликата идва от там, че понякога навигацията не отчита лудницата в трафика, пресичащите крави и т.н. Тук всъщност пътят беше с по 2 ленти в посока и можеше да се кара по-бързо, но пък нашият шофьор караше с около 80 км/ч. и не надхръляше много тази скорост. На няколко пъти му подхвърлях, че пътят разрешава и по-висока скорост, но Сунил (така му е името на драйвъра) си поддържаше една постоянна скорост, като същевременно беше много внимателен. Когато четох ревю на една англичанка, която разказваше за пътуването и за шофьора си, ми направи впечатление, че тя беше посочила следното: "шофьорът четеше много добре ситуацията на пътя". Пък си казах: "Абе вие англичаните едно кафе ще си поръчате по такъв начин, че никой в света няма да ви разбере какво искате. Какво е сега това "чете ситуациите на пътя?! Какво има да се чете толкова - въртиш волана, сменяш скоростите, пътуваш си по пътя". Е, този въпрос си го задавах обаче още в БГ. Когато отидох там и попътувахме, осъзнах и дори си го повторих многократно, че англичанката не само има право, но и по най-добрия начин е описала какво точно трябва да умее един шофьор в Индия. Впоследствие дори стигнах до заключението, че ако можеш да шофираш в Индия, ще можеш да шофираш и навсякъде по света. Аз обаче не можех да си представя да шофирам тук. Първо - карат отляво. Второ - лудница е трафикът в големите градове, включващ всички възможни превозни средства + крави и сие. Трето - сега и трето ли очаквате?! Е, добре де - може и с изключително много усилия да се справя с шофирането и тук, както съм се справял например в Неапол, но нека не забравяме, че съм дошъл на екскурзия, а не на изпитание на душевната ми устойчивост, като в края на деня би било сигурно, че ще бъда развалина от умора. Е, няма смисъл от подобни "екстри", при положение, че наемането на шофьор тук е съвсем достъпно.

Общо взето пътувахме целия ден до Джодхпур. По програма за този ден нямаше предвидени активности, а само придвижване и настаняване в Джодхпур. Пътувахме в хладната кола, навън картините се сменяха и все повече личеше, че се доближаваме към постинята Тар. "Джодхпур е вратата към пустинята, сър" - вметна по някое време нашият шофьор. Всъщност, Джодхпур щеше да бъде градът, който е най-близо до пустинята, т.к. нямахме намерение да пътуваме до Джайсалмер и Биканер, които се намират дълбоко в пустинята Тар и наблизо до границата с "приятелски" Пакистан, и които често биват включвани в Раджастанските турове. 

Пътуването минаваше бавно, като на няколко пъти спирахме по различни поводи. Жегата навън сякаш беше още по-силна. Усещаше се близостта на пустинята. 

След като цял ден пътувахме, при жегата извън колата (в колата си беше много добре) и натрупаната умора, пристигнахме в Джодхпур. Посрещат ни в хотела, чек-ин и хайде в стаята. В стаята горещо. Пускаме климатика на макс - след 10-тина минути няма особена промяна. Влизам в банята за освежаване (нали не забравихте, че пътувахме цял ден в жегата?!) и с ужас установявам, че от кранчето на студената вода тече доста топла вода, а от другото кранче - гореща вода. "Сигурно ще се изтече". Изчаквам, като се опитвам да се свържа с wifi - не става, въпреки паролите, които ми дадоха. Отивам на рецепция - "Проблем - не се свързвам, Моля за помощ!" Е, трудно стана, но ме свързаха. Отивам да видя в банята какво става - в банята е вече над 50 градуса от изтеклата гореща вода и едва се диша. Не може да се освежим. Не може и тоалетна да ползваме - не се диша от жега. Е, полудЕх! 😡 Тичам пак до рецепция, но този път рапенен: "Опитвам се да се освежа, но от 10-15 минути от тече само доста топла вода и това е невъзможно. Елате моля да видите и да оправите проблема, защото аз нямам време да си играя с различни проблеми и при още един проблем се махам и отивам в друг хотел". Явно съм бил вече под пара. 

Дойде едно моче, което се оказа, че е управител на хотела. Аз му обяснявам, а той не спира да пита: "Какъв е проблемът? Какъв е проблемът, сър?". Светна ми червената лампа, падна ми пердето, ядосаха ме..... Пък му викам на мочето: "Ела, влез в банята!". Влезе той, а аз затворих и заключих след него. "След 5 минути ще разбереш какъв е проблемът, сър!" Сега, като го разказвам, съзнавам, че това е било крайно грубо от моя страна. Не споря - така е! Дори не си го спестявам сега в този разказ, за да самонакажа за тази моя постъпка, но тогава такава беше ситуацията - стигаш до оазиса, а се оказва, че не било вода, а лава. Не се оправдавам....

Дожаля ми за момчето, па на третата минута му отворих. Излезе, беше целият изпотен, не ми каза нищо, не повиши тон. Предложи ми друга стая, където може би ще се чувстваме по-добре. Видяхме стаята, беше далеч по-хладна. Освежихме се, охладихме се, пихме хладна вода, пооправи ми се настроението. А хотелчето беше едно бижу

 

 

Странно, че само тези снимки намирам, а сякаш направих повече снимки. 

Вечерта нямахме желание да излизаме и търсим ресторант някъде навън и останахме в ресторанта на хотела. Много добро решение. Приятна атмосфера, много добра кухня и напитки. Ето няколко страници от менюто за ориентация в храни и цени. 

 

 

 

 

 

И като след 1-2 питиета душата ми се отпусна и заработи на други обороти и отново станах добър, отидох при момчето, което по-рано през деня заключих в банята. "Днес не започнахме никак добре. Ако можех да върна нещата назад, бих го направил. Извинявам Ви се, защото не бях прав. Вие обаче показахте какво е истинският професионалист. Благодаря Ви за всичко това и още веднъж моля за извинение!" 

ЧОвек може и да сгреши понякога, но е важно да мисли за случката, да я анализира, да не изхожда от там, че е безпогрешен. Когато осъзнаеш, че си сгрешил, то е редно да се извиниш. Много пъти съм грешал, но винаги се връщам и търся прошка от човека. Не бих желал да нараня някой умишлено. Ако въпреки това съм го наранил, то не мога да върна времето назад, но мога да помоля да ми се прости. 

Момчето ми прости: "Вие бяхте очевидно изморен, сър. Пътят, жегата, умората, това са все фактори, които могат да обяснят вашите действия,. Няма проблем". 

С няколко прости думи това момче ми даде урок, научи ме на мъдрост. Показа ми, че човек може да бъде добър и с търпение да разреши проблемите. В тази насока аз имам за съжаление много да уча. И пак поглеждам към заглавието на темата и се чудя колко е бил прав Георги Матеев. 

 

 

[Pantelej Putnik]

Сутрин е. Закусвали сме и съвсем навреме гайдът и шофьорът ни чакт пред хотела. Очакваш да има забавяне, това, онова. Не! Те са там и те чакат. 

Докато пътуваме към Mehrangarh Fort инструктирам гайда да си знае, че не очаквам да ме засипва с инфо, защото в тази жега няма нищо да запомня почти, но, ако има нещо интересно да казва, нека го каже. Сигурно е доста демотивиращо идиот от западния свят да ти каже, че не се интересува от всички подробности, които имаш да му кажеш. Но и на идиота не му е лесно в жегата. И не му се слушат небивалици. 

Ето какво пишеше накратко в програмата за нашата следваща цел: "Mehrangarh Fort – Perched on a high hill, it takes five kilometres by a winding road to reach Mehrangarh – considered by many as the most impressive fort in the fort-studded Rajasthan. Originally built by Maharaja Jodha Rao, the fort was added to by successive rulers of Marwar. Of the seven massive gates to the fort, a few like Jayapol and Fatehpol were commemorative structures built to celebrate the Marwar rulers’ victories over various enemies. Inside the fort is a series of courtyards and palaces. Entered through Surajpol, the Jodhpur Museum houses an excellent collection of artifacts of Rajasthan."

Фортът е на единственото възвишение в града, та и около него. Всичко друго е равно. Къде да построиш крепост, ако не тук?!

 

 

Преди да влезем в крепостта, свиваме вляво и разглеждаме един дворец, който всъщност е създаден като мавзолей на създателя на града (ако не се лъжа).

 

 

 

 

 

 

 

 Всичко това е красиво, но всъщност поводът за създаването му е тъжен. Няма нищо по-красиво от живота. Предпочетох да се отправим към замъка. 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това е снимка от много популярните тук миниатюрни рисунки. Твърди се, че този начин на рисуване всъщност е толкова детайлен, че може да се проброят космите от брадата на човека например. Рисунките имат наистина голяма детайлност. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Точно на същата дата, ако не се лъжа @Radnev беше някъде из Андалусия и се беше възхитил на тази орнаментика в архитектурата, та снимките по-горе ме накараха да се замисля - цялото това ислямско изкуство каква орнаментика притежава. То е в Андалусия, но е и тук. И е съвсем подобно. Вижте детайла! Той е толкова "завъртян" и сложен, точно като преживяванията на тези хора. Ние често ги упрекваме, защото са различни, защото не са като нас. Но и те имат своята култура. Имат своята вселена - вижте създаденото от тях - красиво е. Това е красотата на тяхните мисли, техните преживявания, на техните чувства. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Може би сте чували, че Джодхпур е наричан също Синият град. Сякаш всеки град тук имаше свой цвят. Може би, за да се отличават един от друг. Или пък, за да имат своето лице и идентичност. Всеки от тях обаче имаше своята идентичност и без да е необходимо да има свой цвят. Когато гледах отгоре сините къщи, гайдът разказваше, че там живеели хора от уважавана каста. Махараджата пък бил "романтик" и имал намсиколко жени и още толкова деца. Освен това бил пристрастен към опиума. Ами при толкова готина къща, толкова жени, разкош и т.н., то как да живееш?! Прииска ми се поне и аз за малко да съм махараджа. Такъв живот би бил по моите разбирания - страхотни гледки към града, десетки жени, страхотен дом...... Не е за теб?! Хайде нека бъдем честни! Какво като сме грешници!

На излизане от крепостта се спряхме в книжарницата с различни книги и туристически сувенири. Направих си майтап с гайда и с продавача, че смятам да купя една книжка на сина ми. На нея случайно пишеше "Кама Сутра". Това просто ми грабна окото. "Сър, едва ли това е подходящо за Вашия 7-годишен син. Това е книга за нощна йога". Всички се смяхме много. 😆