дневник "Каквото и да се случва в Индия, не се ядосвай!"

[Pepi]

Сърдечно благодаря за прекрасните разкази! Истински се наслаждавах и забавлявах докато ги четях. Благодаря! Надявам се един ден и аз да посетя Индия 😉 

[Pantelej Putnik]

преди 8 часа, Pepi каза:

Сърдечно благодаря за прекрасните разкази! Истински се наслаждавах и забавлявах докато ги четях. Благодаря! Надявам се един ден и аз да посетя Индия 😉 

Много ти благодаря за милите думи, @Pepi! Надявам се информацията тук да ти е полезна при твоето пътуване в Индия. 🙂

[Bellaero]

Страхотен пътепис! След снощната много приятна за мен вечер, след разговорите за Индия с @MayaS, издирих и го прочетох. 

[Pantelej Putnik]

преди 20 часа, Bellaero каза:

Страхотен пътепис! След снощната много приятна за мен вечер, след разговорите за Индия с @MayaS, издирих и го прочетох. 

Много ти благодаря, @Bellaero! И за мен срещата с @MayaS, @Дани Магелани, @Anna Kalinovska и @Фил преди няколко месеца беше много приятна. 🙂

Насреща съм при необходимост да дам допълнителна информация и препоръки за Индия.

[boogy83]

На 18.06.2022 г. в 16:19, Pantelej Putnik каза:

При пристигането ме посрещна местен представител на фирмата и ми сервира огромен проблем. След цял ден път, жега, подут стомах, умора и т.н. ми сервираха хюдж проблем.

Щом не споделяш този хюдж проблем, сигурно не е за споделяне, ама мен ме гложди и искам да разбера коя е капката дето е преляла чашата 🙂 Та след толкова време, може да споделиш, ако искаш 😉 

Звучи уникално преживяването и понеже намирам много прилики с твоя характер съм напълно убеден, че Индия не е моята дестинация. Въпреки това знам, че ще отида и ще преживея жегата и страха от храната да ме "разстрои" 😄 

Няма да е лошо да споделиш контактите на фирмата, която си използвал, понеже и аз не мисля, че ще посетя Индия самостоятелно, а изглежда са се погрижили за вас добре.

[Pantelej Putnik]

На 2.09.2022 г. в 14:24, boogy83 каза:

понеже намирам много прилики с твоя характер съм напълно убеден, че Индия не е моята дестинация. 

Ако си приличаме по характер и нрав, то и на теб Индия трябва да ти хареса. Аз много я харесах, че чак ми минават мисли отново да се върна. Е, на различни места. 

 

На 2.09.2022 г. в 14:24, boogy83 каза:

Няма да е лошо да споделиш контактите на фирмата, която си използвал, понеже и аз не мисля, че ще посетя Индия самостоятелно, а изглежда са се погрижили за вас добре.

Фирмата е Tree Trunk Travel. Има ги в нета. Ако им се обаждаш или пишеш, кажи им, че един чешит от България ги е препоръчал. 🤣

Фирмата е топ. Страхотна организация, професионалисти са.

 

На 2.09.2022 г. в 14:24, boogy83 каза:

Щом не споделяш този хюдж проблем, сигурно не е за споделяне, ама мен ме гложди и искам да разбера коя е капката дето е преляла чашата 🙂 Та след толкова време, може да споделиш, ако искаш 😉 

Тук фокусът не е върху самия проблем и неговото естество. Повярвай ми, пълна глупост и несериозност от тяхна страна, което беше свързано с Ковид-теста и полета ми от Индия. Като се замисля обаче, нищо фатално. Важното тук обаче е съвсем друго - как човешкото мислене се изкривява под натиска върху тялото (физиката). Тук една видна форумка се опита тънко да ме упрекне, как съм могъл така да поддам и да постъпвам така. Най-лесното е да правиш заключения и да даваш оценки, когато не познаваш в подробности ситуацията. Изобщо, когато искаш да намериш с какво да упрекнеш един човек, то винаги можеш да намериш нещо. Това е така, защото ние сме просто хора и не сме перфектни. Нека да упрекват перфектните! Тръгнеш ли да упрекваш някой  значи се приемаш за перфектен. Ако пък не се приемаш или не си перфектен, кой ти каза, че си господ, та да съдиш. И все пак - всеки от нас упреква нещо и някого. Абе, карай да върви. 🙂 Важното е да се запазим хора, да не се самовлюбваме, да не се вземаме насериозно. Ние сме малки, преходни същества и това, което би имало смисъл в краткия ни отрязък от време, наречено живот, е да се търсим, да се намираме, да се смеем, да сме заедно. Другото е суета, а суетата е като победа в електронна игра. Може и да е приятно, но е нищо! 

Отнесох се!

Когато седях на хладно вкъщи, ядях сладолед, се чудех как съм могъл да се държа с тези хора безобразно в този същия ден. Когато обаче бях всеки ден на +40 градуса, червата ми бяха пред гръмване, търсех заместващи полети на отменените ми, обаждах се да си търся обратно парите за отменените полети, промени на хотелски резервации, всичко ми се струваше супер драматично. Чувствах се зле, държах се зле. Някой ще каже: "Не се оправдавай!" А, ако не исках да се оправдавам, нямаше да разкажа за този случай, нали?! Човек трябва да е самокритичен и да търси всеки ден подобрението. Нямаш нужда от самоусъвършенстване  само ако си перфектен, бог си или си завършен съвършен егоист и си си самодостатъчен. Всеки от нас си има слабости. Хайде да си търсим силните страни, да търсим това, което ни свързва, а не ни разделя. Да бъдем хора! Да бъдем добри хора!

Когато си тръгвах, точно когато се сбогувахме с шефа на фирмата, му казах: " Аз не съм толкова добър човек, колкото бих искал, но ти.... ти си." Това беше моето извинение.

[boogy83]

Благодаря за информацията!

преди 4 часа, Pantelej Putnik каза:

Тук фокусът не е върху самия проблем и неговото естество. Повярвай ми, пълна глупост и несериозност от тяхна страна, което беше свързано с Ковид-теста и полета ми от Индия. Като се замисля обаче, нищо фатално. Важното тук обаче е съвсем друго - как човешкото мислене се изкривява под натиска върху тялото (физиката). Тук една видна форумка се опита тънко да ме упрекне, как съм могъл така да поддам и да постъпвам така

Ти пък....затворил си някой от хотела в банята да се постопли малко, голямата работа 🙂 Какво ти е било разбирам донякъде от опита си в страни с влажна жега, а това в съчетание с други проблеми...ужас.

Със сълзи съм се смял на този факт, не защото подстрекавам или поощрявам такова поведение (не го и упреквам), а защото си представих ситуацията, като в индийски филм

То важното е, че тоя не се е оплакал някъде, че оставаше да дойдат ония полицаи от клипчетата и да те накарат да правиш лицеви опори и клякания, иначе бой с дрянова пръчка 😄 😄 😄

[Милена Модева]

На 22.05.2022 г. в 0:57, Pantelej Putnik каза:

Един постоянен въпрос занимаваше съзнанието ми преди да тръгнем - Ясно е, че в Индия има невероятни дворци, крепости, палати, градини, но и огромна цигания. Кое ще надделее и какво ще е сборното впечатление от там? Контрастите са главоломни, разликите - потресаващи. Големите контрасти в едно общество всъщност са показател, че нещо в това общество не върви, нещо е объркано, защото явно едните живеят за сметка на другите. В добре развитите общества балансът доминира. Балансът е мъдрост.

Добрахме се някакси до хладната кола. Ранно ставане, ходене по слънцето, жегаааа.... Тръгнахме към Джайпур. Предстоеше Раджастан. Зад нас оставихме Утар Прадеш, където е Агра. Замислих се - Каквото наименованието на областта, такъв и града. 😆

Пътуването преминаваше все в онази безкраъна равнина. Заводите за тухли също бяха налични, като обаче се появи и друга "индустрия", която се развиваше покрай пътя - пресовани кравешки аки в кръгла форма се продаваха много често. Ползвали ги за горене и отопление. Днес всички говорим за зелена енергия, но и кафявата енергия не е за подценяване 😄

С наближаването на Джайпур се забелязаха вече първите хълмисти местности. При влизане в града веднага забелязах разликата с Делхи и Агра. По инфо от шофьора Джайпур е строен по план и затова е така добре уреден. Изглеждаше някак по-приветливо, по-чисто, имаше тротоари, сякаш нямаше така боклуци навсякъде, като в Агра.

Настанихме се в страхотен хотел. Първоначално ми беше препоръчан много добър бизнес хотел, но вече посочих мнението ми в тази връзка. Затова попитах за историческа сграда хотел, които тук наричат "хавели" или "Heritage hotel". Шефът на фирмата много се беше зарадвал, че се интересувам от хавелите и ми препоръча ето това бижу

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ето това предпочитам аз, когато пътувам - типичното, а не апатичното. Този хотел има в себе си история, култура, сам е едно произведение на изкуството. Хотелът сам като дестинация! 

 

може  ли линк или името на "Бижуто"

[Милена Модева]

На 28.05.2022 г. в 0:31, Pantelej Putnik каза:

Започнахме Раджастан с много добри впечатления. Джайпур беше сякаш доста различен от Делхи и Агра като излъчване. Винаги съм мислел, че при едно пътуване в Индия трябва да включа задължително и Джайпур. Дори Джайпур имаше в съзнанието ми един митичен образ на това, което искам да видя в Индия. Това е така, но това, което предстоеше след Джайпур, надмина самия Джайпур и моите очаквания. 

Разстоянието между Джайпур и Джодхпур в нашата програма беше посочено като 285 км и продължителност на пътуването - 6 часа. По моята навигация (maps.me) показваше продължителност от около 4 часа, та се чудех от къде идва разликата. Ами разликата идва от там, че понякога навигацията не отчита лудницата в трафика, пресичащите крави и т.н. Тук всъщност пътят беше с по 2 ленти в посока и можеше да се кара по-бързо, но пък нашият шофьор караше с около 80 км/ч. и не надхръляше много тази скорост. На няколко пъти му подхвърлях, че пътят разрешава и по-висока скорост, но Сунил (така му е името на драйвъра) си поддържаше една постоянна скорост, като същевременно беше много внимателен. Когато четох ревю на една англичанка, която разказваше за пътуването и за шофьора си, ми направи впечатление, че тя беше посочила следното: "шофьорът четеше много добре ситуацията на пътя". Пък си казах: "Абе вие англичаните едно кафе ще си поръчате по такъв начин, че никой в света няма да ви разбере какво искате. Какво е сега това "чете ситуациите на пътя?! Какво има да се чете толкова - въртиш волана, сменяш скоростите, пътуваш си по пътя". Е, този въпрос си го задавах обаче още в БГ. Когато отидох там и попътувахме, осъзнах и дори си го повторих многократно, че англичанката не само има право, но и по най-добрия начин е описала какво точно трябва да умее един шофьор в Индия. Впоследствие дори стигнах до заключението, че ако можеш да шофираш в Индия, ще можеш да шофираш и навсякъде по света. Аз обаче не можех да си представя да шофирам тук. Първо - карат отляво. Второ - лудница е трафикът в големите градове, включващ всички възможни превозни средства + крави и сие. Трето - сега и трето ли очаквате?! Е, добре де - може и с изключително много усилия да се справя с шофирането и тук, както съм се справял например в Неапол, но нека не забравяме, че съм дошъл на екскурзия, а не на изпитание на душевната ми устойчивост, като в края на деня би било сигурно, че ще бъда развалина от умора. Е, няма смисъл от подобни "екстри", при положение, че наемането на шофьор тук е съвсем достъпно.

Общо взето пътувахме целия ден до Джодхпур. По програма за този ден нямаше предвидени активности, а само придвижване и настаняване в Джодхпур. Пътувахме в хладната кола, навън картините се сменяха и все повече личеше, че се доближаваме към постинята Тар. "Джодхпур е вратата към пустинята, сър" - вметна по някое време нашият шофьор. Всъщност, Джодхпур щеше да бъде градът, който е най-близо до пустинята, т.к. нямахме намерение да пътуваме до Джайсалмер и Биканер, които се намират дълбоко в пустинята Тар и наблизо до границата с "приятелски" Пакистан, и които често биват включвани в Раджастанските турове. 

Пътуването минаваше бавно, като на няколко пъти спирахме по различни поводи. Жегата навън сякаш беше още по-силна. Усещаше се близостта на пустинята. 

След като цял ден пътувахме, при жегата извън колата (в колата си беше много добре) и натрупаната умора, пристигнахме в Джодхпур. Посрещат ни в хотела, чек-ин и хайде в стаята. В стаята горещо. Пускаме климатика на макс - след 10-тина минути няма особена промяна. Влизам в банята за освежаване (нали не забравихте, че пътувахме цял ден в жегата?!) и с ужас установявам, че от кранчето на студената вода тече доста топла вода, а от другото кранче - гореща вода. "Сигурно ще се изтече". Изчаквам, като се опитвам да се свържа с wifi - не става, въпреки паролите, които ми дадоха. Отивам на рецепция - "Проблем - не се свързвам, Моля за помощ!" Е, трудно стана, но ме свързаха. Отивам да видя в банята какво става - в банята е вече над 50 градуса от изтеклата гореща вода и едва се диша. Не може да се освежим. Не може и тоалетна да ползваме - не се диша от жега. Е, полудЕх! 😡 Тичам пак до рецепция, но този път рапенен: "Опитвам се да се освежа, но от 10-15 минути от тече само доста топла вода и това е невъзможно. Елате моля да видите и да оправите проблема, защото аз нямам време да си играя с различни проблеми и при още един проблем се махам и отивам в друг хотел". Явно съм бил вече под пара. 

Дойде едно моче, което се оказа, че е управител на хотела. Аз му обяснявам, а той не спира да пита: "Какъв е проблемът? Какъв е проблемът, сър?". Светна ми червената лампа, падна ми пердето, ядосаха ме..... Пък му викам на мочето: "Ела, влез в банята!". Влезе той, а аз затворих и заключих след него. "След 5 минути ще разбереш какъв е проблемът, сър!" Сега, като го разказвам, съзнавам, че това е било крайно грубо от моя страна. Не споря - така е! Дори не си го спестявам сега в този разказ, за да самонакажа за тази моя постъпка, но тогава такава беше ситуацията - стигаш до оазиса, а се оказва, че не било вода, а лава. Не се оправдавам....

Дожаля ми за момчето, па на третата минута му отворих. Излезе, беше целият изпотен, не ми каза нищо, не повиши тон. Предложи ми друга стая, където може би ще се чувстваме по-добре. Видяхме стаята, беше далеч по-хладна. Освежихме се, охладихме се, пихме хладна вода, пооправи ми се настроението. А хотелчето беше едно бижу

 

 

Странно, че само тези снимки намирам, а сякаш направих повече снимки. 

Вечерта нямахме желание да излизаме и търсим ресторант някъде навън и останахме в ресторанта на хотела. Много добро решение. Приятна атмосфера, много добра кухня и напитки. Ето няколко страници от менюто за ориентация в храни и цени. 

 

 

 

 

 

И като след 1-2 питиета душата ми се отпусна и заработи на други обороти и отново станах добър, отидох при момчето, което по-рано през деня заключих в банята. "Днес не започнахме никак добре. Ако можех да върна нещата назад, бих го направил. Извинявам Ви се, защото не бях прав. Вие обаче показахте какво е истинският професионалист. Благодаря Ви за всичко това и още веднъж моля за извинение!" 

ЧОвек може и да сгреши понякога, но е важно да мисли за случката, да я анализира, да не изхожда от там, че е безпогрешен. Когато осъзнаеш, че си сгрешил, то е редно да се извиниш. Много пъти съм грешал, но винаги се връщам и търся прошка от човека. Не бих желал да нараня някой умишлено. Ако въпреки това съм го наранил, то не мога да върна времето назад, но мога да помоля да ми се прости. 

Момчето ми прости: "Вие бяхте очевидно изморен, сър. Пътят, жегата, умората, това са все фактори, които могат да обяснят вашите действия,. Няма проблем". 

С няколко прости думи това момче ми даде урок, научи ме на мъдрост. Показа ми, че човек може да бъде добър и с търпение да разреши проблемите. В тази насока аз имам за съжаление много да уча. И пак поглеждам към заглавието на темата и се чудя колко е бил прав Георги Матеев. 

 

 

Моля Ви за данни и за този хотел, и ако няма да Ви затрудня за всички хотели по Вашата програма, много се затруднявам да избера места през сайтовете!