дневник Иран - май 2022

[Alexander]

Ще опиша в няколко поста всичко което видях, хубаво или лошо в тази доста по-различна, да не казвам странна страна.

Още от приготовлението на визите и въпросите дали трябва или не ПСР, всеки ден имаше различни мнения от различни консулства и агенции.

В крайна сметка трябваше ваксина + ПСР.

Както знаете визи не дават по-официалния ред, нищо че уж няма нужда от тях.

При всички случаи се минава през агенция, като в крайна сметка на мен ми смениха мястото на получаване в София, а на жена ми и дъщеря ми не, без обяснения.

В последствие се разбра, че в Иран много неща нямат обяснения, нещо е така и това е.

 

Та взех си аз виза за 50евро +20 евро за агенцията и тръгнахме. Кацнахме в 4 сутринта и на място платихме още 150 евро за другите две визи + 6 евро такси + 10 евро на човек застраховка за 8 дни.

Върнаха ми 4 евро в риали, което беше много много важно. След около 1 час чакане на 3 места излязохме от проверките и се наредихме на една хубава опашка на единственото чейндж бюро на летището- около 05:30.

 

След около 30+ мин се оказа, че нямат пари в брой, нещо много често срещано явление и за в бъдеще. Единият спътник беше кацнал 4 часа по-рано и беше успял да смени 300 евро, като му бяха дали 3 пачки пари за тях. Курса на летището в Техеран не е лош, но почти навсякъде  е по-добър преди седмица беше 283к за евро, но има места-летища където сменят и на 262к, което е сериозна брадва. Добър курс поне тези дни беше 290к. Толкова за смените, по-късно ще дам повече инфо за тях.

 

Сим карта НЕ може да се купи на място казаха, че ще може  след поне 2 дни след кацането, за да се актуализира системата! В последствие ще пиша и за СИМ картата, че е цял филм.

Та накрая излязохме от летището без СИМ карта и без пари. Добре, че аз имах еСИМ поне, който тръгна без проблеми.

 

Взехме кола под наем, клонинг на Пежо 405 от 90-те години, made in Iran произвеждат се и в момента там.

Добре, че имахме риалите, които ни върнаха вместо 4-е евро ресто, та с тях успяхме да платим паркинга и таксите по магистралите до Исфахан. 

 

Паркинга на летището беше около 0,40лв за 2 часа, а магистралата до Исфахан 0,30-0,40лв или символични, дори заредихме бензин 0,20лв/литър

 

Следва продължение .

[Roberto Baggio]

Чакам с нетърпение 🙂

[funny]

и аз на първи ред 🙂

 

[Роми]

И аз чакам с нетърпение

[boogy83]

преди 21 часа, Alexander каза:

Единият спътник беше кацнал 4 часа по-рано и беше успял да смени 300 евро, като му бяха дали 3 пачки пари за тях.

Спътникът да добави, че не знаеше какви са им банкнотите и му бяха набутали две пачки с дребни по 100 000 😄 

Ама пък друго си е да оставиш половин пачка за една нощувка дето струва 13-15 евро....вдига самочувствието 😄 

[Alexander]

Стигнахме Исфахан, оставихме кола и багаж в хотела и тръгнахме на разходка. Абсолютно всичко беше затворено около 14-16 часа следобед на 30 април. Едвам намерихме един магазин да си купим нещо за ядене. Вечерта се раздвижиха, едвам намерихме едно бюро, където ни смениха 100 евро. Обещаха да има пари кеш на другия ден.

 

На следващият ден сутринта ходихме да сменим още 500 евро.

Това дадоха за смяната, а имаше и много по-дребни банкноти  или ние бяхме щастливци, можеше да дадат повече пари като количество.

 

 

Имат три вида 50000 и трите в обръщение.

 

 

Уж трябваше да отвори магазина за сим карти в 9, ама отвори в 10+. След разговор се оказа, че сим карта можем да купим, ама не активна, затова по-добре от главен офис. Хайде до главния офис, там чакане, питане от къде сме и т.н. Следват разговори и чудене и едната кака ни хвана за ръце и ни заведе до трети още по-голям офис на 10мин пеш. Ново чакане и приказки, дай телефон, откъде си, изпрати ми сниомка на паспорта да видя от кой телефон пишеше и т.н. добре, че имах аз нет от еСИМ-а, кога сме дошли, кога ще заминаваме и т.н 10 въпроса.

След много умуване и писане, служителите  приготвиха картите, но в един момент си ги прибраха и последва нов разговор помежду им. Накрая дойде един човек и ни каза, че има проблем в системата и да дойда след 5 дни!

С това приключихме с опитите за купуване на карта, общо загубихме над 2 часа в опити за тези два дни. Силно препоръчвам еСИМ, освен ако няма да седите много време.

 

Останалия ден обикаляхме из Исфахан, централната част е много красива, накрая пробвахме и по-типичните им ястия, нямам забележки, огромни порции на смешни цени.

 

 

 

 

На другия ден ходихме до Varzaneh и по-точно до дюните и соленото сухо езеро. Беше много добър избор, возихме си и на джип с луд шофьор през дюните на пълна газ.

Дори гугъл не успя да ни помогне са намерим соленото езеро и се наложи да питаме много пъти. След около поне 1 час един човек ни заведе до пътя, който го няма в гугъл мап. Същият човек  го бяхме питали по-рано и с ръце и крака уж ни обясни къде е, но не успяхме да го намерим, та изкарахме късмет, като   ни срещна случайно втори път и ни го показа като карахме зад него.

 

 

Утре пак и повече

[Alexander]

Карането на автомобил е сериозно предизвикателство. Аз съм със самочувствие, че мога да карам навсякъде, но в Иран биха всички рекорди и видях неща, които не бях виждал никъде. Истанбул, Йордания и други са супер примерни на фона на шофьорите в Иран.

 

Още като подкарах клонинга на Пежо 405 усетих, че единия мигач не работи както трябва, цъкаше бързо или му липсваше едната светлина.

Малко по-късно се оказа, че няма да ми е нужен, просто защото в 90% от случаите не се използват мигачи. Аз също не ги пусках.

 

Извънградско е малко по-добре, там само се секат дори докато се изпреварват, някой може да се навре между двете коли когато има по-малко от 2 метра, разбира се без мигач. Излизания и смени на ленти стават абсолютно по всяко време и без значение кой идва, пак без мигач. Всичко описано важи и за камиони.

 

В градовете става много по-зле. Пак всеки кара където иска, ако има 3 ленти има 5 ленти коли, всеки завива от която лента иска, в кръговите е пълен ужас. 

В целия този хаос има мотори с 2-3 до 4 човека 99% без каски, като карат абсолютно навсякъде, по тротоари, насрещното, в насрещното в кръгово или където се прави обратен завой. Прилича малко на старт  от Ф1 на първия завой. Минаване на червено от мотори е нещо съвсем обичайно.

И като черешка на тортата  в този хаос има пешеходци  минаващи като на парад по средата или по диагонал на кръстовищата или  кръговото и на червено.

Прости всички прилича на електрона игра и всеки ден виждах все по-невероятни неща.

 

Интересното е, че масово колите не са много зле, примерно в Италия-Рим и други са като войнишки манерки или нямат здраво място.

Друго интересно е, че не си бипкат, нито светят или ако го правят е много рядко, нищо общо с Турция примерно.

 

 

Това са 70%от колите които карат.
Има малко Киа и Хюндай и Пежа. 
 

 

 

[Alexander]

Следващия град в който отседнахме беше Шираз. По пътя се отбихме до Пасаргад, който не ме впечатли изобщо.

 

Стигнахме Шираз и започнаха проблемите с посредника 1stquest.com, през който бях резервирал всички нощувки.

Първата резервация беше в Исфахан и нямаше проблеми, но втора се оказа невалидна, а хем при резервирането се взимат парите.

 

Стигнахме хотела след 5 часа каране и хоп, момичето каза, нямате резервация. Аз отговарям, не само, че имаме, ами е платена и почвам да показвам мейлове и пр.

Тя ми снима резервацията,  настани ни в двора, даде чай и започна да върти телефони, ама много телефони. Може би след 30 мин дойде и каза, че имало проблем с посредника и тя не знае за тази резервация, а в същото време са абсолютно на максимум и нямат стаи. Каза да чакам още малко, като през това време започнаха да идват на тумби хора-нови посетители и тя трябваше да се занимава и с тях. Доста се изнервих, защото стигнахме малко след 14 часа и вече минаваше 15 часа, а не се знаеше дали ще имаме стая, отделно времето ми летеше..

Зачетох се в резервацията от 1stquest.com и се оказа, че пише, че тези резервации са фиктивни и не са в реално време, нищо, че моята беше от преди седмица.

Пише, че хотела може да откаже резервация до 1 ден преди датата, веднага прерових за мейли в спама, но нямаше такъв, което беше някакво минимално успокоение.

Поради тази причина не препоръчвам този посредник за нищо, просто са смешни условията му.

Като мина 1 час, момичето пак дойде, извинява се и каза, че въпреки, че посредника се е омазал, тя може да ни предложи някаква стая, която не се използва  по принцип, но ще сложат 3 легла в нея. Исках да я видя, ама каза, не е готова и не можело. Банята щяла да е външна в двора, както и тоалета,  били само персонала.

Понеже нямах никакъв избор, нито време, а всичко беше фул по хотелите, приех предложението. Едвам събраха три легла, като в крайна сметка аз и жена ми спахме на едно единично, а дъщеря ми на другото единично, та си припомних как съм спал на единично с друг човек преди 15+ години.

На следващия ден получих мейл от 1stquest.com с извинения и признаване на грешката им, като бяха писали, че ще ми върнат 50% от сумата, все някаква компенсация. 

 

В Шираз също ни хареса всичко, само там имахме дребни проблеми с бакшишите, казаха едно, взимаха парите още на тръгване и след това просеха още, но не сполучиха.

 

В най-голямата джамия не ни пуснаха сами, викаха безплатен гид който беше с нас, трябваше да чакаме поне 15 мин за целта. Иначе е уникална.

 

Бях чел, че ядките са най-евтини, но няма такова нещо. Навсякъде горе-долу са едни цени, като масово има китайски ядки, лешници, бадеми, шам фъстък. Където има само един вид и са по-евтини са китайски-макар да не казват, на други места има евтини и по-скъпи и винаги  казват, че по-скъпите са ирански, като и на вид се различават, научихме се да разпознаваме бадемите.

Китайските са едни лъскави и гладки, явно обработени с нещо, а иранските с мъхче. Цените на китайските ядки са 30-35% по ниски от иранските.

Шам фъстъка варира от 2,7 милиона за 1кг китайски по  3,3-4 за ирански, дори 4,5 милиона видях в един лъскав магазин.

Накупих от различни места много ядки, шам фъстък, лешници, бадеми, орехи и други.

 

 

 

 

 

На втория ден ходихме до Персеполис, много ни хареса. Въпреки, че имаше доста хора, в трите магазина-кафенета на входа едва в третия имаха пари да ни върнат и едвам си купихме вода. Пак се появи  проблема с кеша, нямат понеже абсолютно всички плащат с карти.

 

 

 

Пробвахме локалния десерт в Шираз, не ни хареса и не разбрах като точно има вътре.

 

 

Следваше Язд в средата на пустинята. Самия град е много зелен, в силен контраст с всичко извън града.

 

 

Хотелчето в централната част на стария град, изглед от стаята. Всичко в стария град е от кирпич, а зад стените са поддържани хотели, кафенета, ресторанти.

 

Стария град

 

 

 

Бадгирите или вентилационните кули, които имат роля на климатици са уникални, стояхме под един от тях и все едно имаше пуснат силен вентилатор! 

 

 

 

В Шираз бях набелязал стек кръчма, ядохме страхотно телешко!

 

Пътя е равен, но под 1000м не падна никъде през целия маршрут от 2700км,  като често минавахме 2000м, с пикове до 2600, като няма завои, само лек наклон, много странно беше, няма завои и виене както е обикновено.

 

Намерихме и хубаво кафене с много симпатични маси с плочки.

 

Следва Кашан

[Pantelej Putnik]

Изборът на дестинация разкрива голяма част от нашата същност. Браво, @Alexander, че си се изправил пред предизвикателството да преминеш през всички тези луди изисквания само за да посетиш тази красива страна! 

[Alexander]

В Кашан посетихме типичните къщи с дворове и банята, както и няколко джамии. Има и стара част, която прилича на Язд и имат същите стари кули-климатици, само в тези два града се срещат.

В Язд, както и тук засякох няколко пъти руснаци или подобни, преди това не бях срещал европейци.

 

 

 

Банята

 

 

 

Едни от много, които искаха да се снимат с нас.

 

 

Последния ден беше за Техеран, но ни смениха полета и имахме само половин ден там. На мен ми хареса доста града, имам чувството че е подценен, аз бих стоял поне ден и половина там, ако можех.

Там движението беше най-ужасно, жив късмет е, че не ударихме никой или самата кола..

Посетихме двореца, който много ми хареса, кулата и се разходихме в парка до пешеходния мост. Ползвахме метро, билета е 0,15лв, не съм питал за карти или нещо по-изгодно. Във вагоните попаднах на продавач на чорапи, които обикаля в метрото, дори той имаше пос терминал и една жена купи с карта от него.

Та само разни като нас използват кеш, оттам и огромния проблем с кеша, със смяната на пари, с връщане и т.н., всичко живо плаща  с карта на 100%.

 

 

 

Най-общо това беше разходката.

Заключенията за мен са:

 

Иран си заслужава, надали някой би казал, че не си де.

Има разни кусури, като невъзможността да се купи СИМ лесно, да се сменят пари, да ти върнат такива, мизерно и миризливо на урина е по кенефите, включително по разни ресторанти и в молове, влизах е един лъскав. По централните части вечер има доста боклуци, както и извън градовете много сметища, строителни и всякакви камари с боклуци.

Карането на кола е страшен стрес и има опасности. Ходенето пеш също, понеже по тротоарите вървят мотори, а когато е зелено за пешеходците, те пак минават и то на пълна газ. Затова и повечето пешеходци минават на червено или където сварят, писан вече за това чудо.

Може да има и други, но сега не се сещам за тях.

 

Плюсовете са, че има какво да се види, че е супер евтино и най-вече отношението на хората към нас. Подобно съм срещал единствено в Япония.

Нито един път някой не се е опитал да надува сметки, да лъже, да върне по-малко, да проси, да е нахален и т.н. Дори едно от тези неща е трудно да се срещне вече, камо ли всички накуп.

Няма нужда да казвам, че не съм усетил да ме гледа някой лошо  или минимална опасност включително през нощта по празни улици.

 

Ако се сетя нещо ще допиша.

 

 

 

[Цвете]

А защо не плащахте с карта, щом всички го правят?

[MayaS]

В момента, Цвете каза:

А защо не плащахте с карта, щом всички го правят?

Иран е в ембарго и нито една карта издадена извън Иран не може да работи там. Трябва да се отиде в тяхна банка да се внесат пари на ръка и да се издаде тяхна карта. После плащаш с нея. Позволено е за туристи. Затова се ходи с пари в брой. 

[MayaS]

преди 20 минути , Alexander каза:

Има разни кусури, като невъзможността да се купи СИМ лесно, да се сменят пари, да ти върнат такива, мизерно и миризливо на урина е по кенефите, включително по разни ресторанти и в молове, влизах е един лъскав. По централните части вечер има доста боклуци, както и извън градовете много сметища, строителни и всякакви камари с боклуци.

Карането на кола е страшен стрес и има опасности. Ходенето пеш също, понеже по тротоарите вървят мотори, а когато е зелено за пешеходците, те пак минават и то на пълна газ. Затова и повечето пешеходци минават на червено или където сварят, писан вече за това чудо.

Може да има и други, но сега не се сещам за тях.

Интересно ми беше да чета твоето възприемане за тези неща, защото се оказва, че при нашето пътуване някои бяха по различни. Сим карти купихме без проблем на летището. Пари обменихме без проблем на летището. Плащахме и ни връщаха. Тоалетните не ми се сториха толкова мизерни. С карането на кола нямахме грижи, лесно свикнахме с техния маниер и всико беше ок. С взимането и връщането на колата под наем също никакви грижи. Но да пресичаш по улиците си е предизвикателство наистина. Колко различно е всичко само за 3 години. Както каза обаче за хората, те наистина са уникални. Благодаря за разказа.

[Alexander]

преди 11 минути , Цвете каза:

А защо не плащахте с карта, щом всички го правят?

@MayaS  е отговорила, мога да добавя, че не е безплатна самата карта,   @boogy83 беше чел за нея,  а и кой знае колко дни и часове ще отнеме докато се вземе.

Да се заяви, после  взимане, а аз повече от два дни в един град не съм стоял или на практика невъзможно.

[Alexander]

Пропуснах да напиша, че поне 4-5 пъти, като първия беше още на опашката на чейнджа на летището втория въпрос след от къде съм, беше какво мисля за Путин!

 

Не знаех какво да отговоря и започвах да замазвам, като не знам, не знам кой колко е виновен и т.н. и накрая споменах, че Путин лош според мен.

Още първия път се изненадаха от отговора ми и веднага казаха, че не е лош, а луд!

 

След това всички имаха същото мнение, като те първи го казваха. После питах 1-2 дали са приятели с Русия, но те отхвърлиха и казаха, че Русия иска да изяде другите държави като вълк.

 

Та за американски и други ми беше ясно-макар да не го показват, нито казват явно. Само един път един човек каза, че имали ограничения от тях, но не очаквах такова настроение за Русия. Беше по повод, че не мога да плащам с карта.

 

[boogy83]

преди 1 час, MayaS каза:

С карането на кола нямахме грижи, лесно свикнахме с техния маниер и всико беше ок. ...... Но да пресичаш по улиците си е предизвикателство наистина. Колко различно е всичко само за 3 години. Както каза обаче за хората, те наистина са уникални. Благодаря за разказа.

Шофирането си е предизвикателство, винаги трябва да си наясно, че някой от най-дясна лента може да реши точно пред теб да направи обратен завой, докато ти си караш уж в лява лента 🙂 А за пешеходците....задължително е да се движиш бавно, без резкри движения и смяна на посоката, така успяват да те заобикалят без да те ударят  Във Виетнам си спомням, че беше нещо подобно, но в Иран ги бият със сигурност.

[boogy83]

На 9.05.2022 г. в 20:15, Alexander каза:

На другия ден ходихме до Varzaneh и по-точно до дюните и соленото сухо езеро. Беше много добър избор, возихме си и на джип с луд шофьор през дюните на пълна газ.

Дори гугъл не успя да ни помогне са намерим соленото езеро и се наложи да питаме много пъти. След около поне 1 час един човек ни заведе до пътя, който го няма в гугъл мап. Същият човек  го бяхме питали по-рано и с ръце и крака уж ни обясни къде е, но не успяхме да го намерим, та изкарахме късмет, като   ни срещна случайно втори път и ни го показа като карахме зад него.

Може ли да дадеш координати от гугъл мапс, че аз вчера се присетих за това солено езеро и опитах от историята на гугъл мапс да видя координатите, обаче по някаква причина точно пътуването до там не фигурира в историята (може би заради липсата на интернет не знам).

[Alexander]

Аз не запомням в мапса нищо, не мога и да кажа къде точно беше.

[boogy83]

Преди 1 час, Alexander каза:

Аз не запомням в мапса нищо, не мога и да кажа къде точно беше.

Жалко, аз помня района горе долу, ама...едва ли е достатъчно за някой. И все пак ще го постна, ако на някого му хареса и реши да го посети, нека пита местните:

[Tonyco]

Така като чета, шофирането наподобява на Грузия. Там бях с мотора и очите трябва да са ти на 360 градуса, че точно по този начин от някъде, някой изкача, или решава да изпреварва или да се прибира без да се съобразява, че си до него. Всъщност в Грузия освен чужденците, няма местни мотористи, явно защо. 🤣😆 До момента там е било най-лошото движение, което съм виждал. За Иран от преди КовидА се бях засилил с кемпъра, но явно ще е през следващите години.

[Alexander]

Грузия е далеч от Иран и то с много.

най-малко са в пъти по-малко колите.

[MayaS]

преди 6 часа, Tonyco каза:

Така като чета, шофирането наподобява на Грузия. Там бях с мотора и очите трябва да са ти на 360 градуса, че точно по този начин от някъде, някой изкача, или решава да изпреварва или да се прибира без да се съобразява, че си до него. Всъщност в Грузия освен чужденците, няма местни мотористи, явно защо. 🤣😆 До момента там е било най-лошото движение, което съм виждал. За Иран от преди КовидА се бях засилил с кемпъра, но явно ще е през следващите години.

Изобщо няма да имаш проблем там с кемпера. Давай си смело.

[Tonyco]

На 5.08.2022 г. в 17:28, Alexander каза:

Грузия е далеч от Иран и то с много.

най-малко са в пъти по-малко колите.

Шофирал ли си в Грузия ?

[дядо Пепи]

Имам 11-12 командировки в Иран, като най-кратката е 45 дни. От снимките видях много познати неща, защото независимо от натоварения график, по който летяхме винаги използвахме отдалите се възможноси да видим нещо интересно от тая държава. Относно СИМ картите проблемът е лесно решим, ако някой местен я вземе. А срещу скромна почерпка почти никой не отказва. Иранците са много дружелюбни и честолюбиви. Не приемат и не обичат да бъдат наричани араби, както и всякакви коментари, относно политическата система, в която живеят. Политическата полиция , а тя е по-скоро религиозна, има много агенти и не се знае кой какво на кого донася. Винаги, когато е ставало въпрос за тяхната политическа система поне аз съм подминавал с едно " вие сте си я избрали и щом я търпите толкова години значи ви харвсва". И толкоз. Движението по улиците наистина е ужасно. По време на първата ми командировка помолих един местен пилот, с който бях екипаж да ме заведе в завода за автомобили, за да им предложа една рационализация. Да произвеждат колите без мигачи. Така и така не ги ползват. И ще спестят някоя и друга пара. Всички много се смяха на идеята ми. Специално в Техеран има таксита само за жени, с жени-шофьори. В метрото вагоните са мъжки и женски. В мъжки вагон жена може да влезе само, ако е с баща, брат си, или съпруг. И то в краен случай, ако е много пълен женския вагон. В автобусите на гр. транспорт женската част е в дъното на автобуса и е не повече от една трета от него.  Опашките в магазините са две.Едната, която се обслужва първа е за ветерани и участници в Ирано-Иракската война, както и за техните деца, които ползват и много други предимства - образование, работа, излизане в чужбина и др.    

[MayaS]

Преди 1 час, дядо Пепи каза:

Относно СИМ картите проблемът е лесно решим, ако някой местен я вземе.

Няма нужда да се ползва местен, предплатени SIM карти за туристи се продават на летището или във всеки магазин на мобилен оператор срещу паспорт.