дневник До Балатон с автомобил

[Victoria]

Ето какво пътуване до Балатон си спретнахме.

 

 

Ден 1 - София - Палич - Суботица

Ден 2 - Суботица (през Келебия/Томпа) - Секешфехервар - Веспрем

Ден 3 - Веспрем - Таполца - Сигиглет - Кестхей - Хевиз - Веспрем

Ден 4 - Веспрем - Арад - Тимишоара

Ден 5 - Тимишоара

Ден 6 - Тимишоара - Вършац - София

 

Ден 1

До Калотина се пътува ужасно в момента заради строежа на пътя - има доста офроуд и "скоци" нагоре и надолу заради различното ниво на настилката. Самата граница я минахме с лекота - делничен ден сутрин май месец няма трафик, а граничарите дори не ни попитаха за къде пътуваме.

Веднага след това включихме есим пакета за Сърбия на майка ми, който купих и добавих предната вечер, тъй като нейният телефон поддържа есим. Ползвах airalo, за които се говореше тук във форума. 5 долара за 1 гигабайт за 7 дена - можехме да го ползваме и на връщаме. Купих го хем за теста, хем за някакво спокойствие. Качихме се на магистралата и продължихме напред. На няколко места в Сърбия по магистралата течаха ремонти, магистралата им, макар и да не е перфектна, я оценявам като по-добра от нашите. Трафикът беше спокоен. На една бензиностанция около Ягодина спряхме за обяд, имахме си сандвичи. Надявах се да уцелим да продават бели мъфини, каквито имаше едно време по тия бензиностанции (MOL), но вероятно няма вече от години, тъй като при последните ми преминавания през Сърбия все оставам разочарована. Поне още имат wifi. 😂 Путарина за магистрални такси има чак на Белград. Дотам от Димитровград излезе 1310 динара ~22 лева. След Белград - втора путарина за участъка към Унгария. Трафикът вече беше леко засилен, но все пак приемлив. Времето обаче взе да се мръщи и даже почна да ни вали. Приближавайки Суботица се чудехме дали да ходим към Палич същия ден (ама уж вали), или на другия, когато обещават слънце. В крайна сметка решихме да проверим какво е положението като стигнем и о, чудо, десет минути след отбиването от магистралата вече сме на паркинга на Палич, а дъжд вече няма, почна да се показва и малко синьо небе дори. Направихме лека разходка около езерото и седнахме за по едно кафе и десерт шомлой галушка, който ни се услади доста. След кафе-паузата се доразходихме. Много добре презаредихме батериите, чак имах усещането, че мога да шофирам още поне 2 часа без проблем.

В Суботица ни посрещна любезно сърбинът, при когото бяхме запазили апартамент, и излязохме на разходка. Обиколихме центъра като дори влязохме в градската куча - изглеждаше като да няма проблем, а тя вътре също беше доста красива. Иначе вътре на втория етаж репетираше някакъв оркестър. Градчето ни хареса доста.

 

Снимки от Палич и Суботица ще сложа утре.

 

[Victoria]

Палич

 

 

 

 

 

 

 

 

Суботица

 

 

 

 

 

(снимка вътре в градската куча)

 

 

 

 

 

 

[Victoria]

Ден 2

От Суботица трябваше да продължим към Унгария. Въпросителните предишния ден бяха две - дали да спим в Секешфехервар, или във Веспрем и дали да минем граниата през Келебия, или през Хоргош. Избрахме все пак спане във Веспрем, за да може следващият ден да ни е по-лек, а и да видим още едно градче. За границата нашият домакин в Суботица ни посъветва да минем през Келебия, тъй като опашките били по-малки, та така и направихме. Чакането не беше много, никакви проблеми. След това обаче исках да купим винетка - част от пътищата в Унгария ги изискват - каква част не съм съвсем сигурна, но със сигурност щеше да ни трябва в някакъв момент. Бях чела и че в Унгария има толеранс от 1 час да си купиш винетка - ако без да искаш стъпиш на път, който я изисква, да имаш време да я купиш. Очаквахме след пункта някъде да има бензиностанция или будка за винетка, но такава липсваше (продаваха преди границата, но не и след) и понеже ме беше страх да не сгафим нещо, отбих от пътя и я напазарувах онлайн. Ползвах едно румънско приложение за паркиране в зона за покупката, което вероятно не беше най-изгодният начин и сигурно съм се овътрила 2-3 лева, ама толкоз ми беше подготовката. 🙂

По пътя си имаше движение, но като цяло прилично, настилката беше окей и тя. Мисля си, че избрахме по-добрия маршрут, защото алтернативният път е по-дълъг и представлява натоварена магистрала с много камиони. Докато карах, се оглеждах за цените на горивата, тъй като в някакъв момент щеше да се наложи да зареждаме, а и бях чела, че в Унгария горивото е значително по-евтино, което не ми се вярваше много, но се оказа факт. Навсякъде обикновен бензин и дизел бяха по 480 или 479,9 форинта или 2,42лв (според гугъл, може да турите още някоя стотинка отгоре за превалутирането). Премиум горивата не ги обявяваха никъде на таблата, май премиум дизел го сметнах като 3,66лв на едно място, което е горе-долу като у нас. Не успях да разбера какъв е този "картел" навсякъде да са с такава цена и затова се разтърсих в интернет, където намерих статия от ноември месец, че в Унгария са сложили таван на цената, за да се стимулирала икономиката, като идеята е била този таван да продължи 3 месеца. Изглежда са решили да удължат периода.

Лека-полека стигнахме до Секешфехервар. Предварително набелязаният паркинг близо до центъра се потвърди на място, че все още е безплатен, та нямахме проблеми с паркирането. Разходихме се из центъра като направихме и обяд в добре изглеждащо, но италианско заведение.   Преди това видяхме чешко... Отбихме се и през един туристически информационен център, където питахме дали замъкът Боривар в покрайнините на града си струва посещението и отсреща получих едно "не" за отговор, което малко ме шокира и не знам дали жената наистина го имаше предвид, или нещо не ме разбрах какво я питах... Но в крайна сметка заради отговора ѝ решихме да го пропуснем и се насочихме директно към Веспрем. Вече трябваше да заредя някъде, но бензиностанции нямаше (освен една, която се появи в последния момент и съответно я подминах), та ми светна лампата за горивото и във Веспрем специално се насочихме към такава. На единия вход на града изглежда имаше някакви ремонти, които бяха довели до зверски задръствания, но в обратната посока, които задръстваха и кръговите. Добрахме се до едно кръгово с две бензиностанции и отбих на първата. Отдъхнах си. 😄 Издирихме апартамента, който бяхме запазили, настанихме се без някой да ни посреща - ключът беше в кутийка с код до вратата, каквато се сетих, че имахме преди няколко години на апартамента в Будапеща - явно в Унгария е модерно. 😄 На излизане имахме драма със заключването, решихме, че ключалката се е прецакала, а то имало чалъм преди да заключиш да вдигнеш дръжката на вратата нагоре, та след един телефонен разговор нещата бяха изяснени, а ние се насочихме  да пием кафе в старата част на града. Бяхме разочаровани, че голяма част от сградите се реставрират, вероятно тъй като догодина ще са европейска столица на културата, та нямаше как да разгледаме като хората. Има пак какво да се види, но... А освен стария град, във Веспрем има и съвременна централна част, от която обаче лъха доста соц. 😄

 

Секешфехервар

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Веспрем

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Victoria]

Ден 3

В този ден първата ни спирка беше Таполца и по-специално пещерното езеро там. Стигнахме градчето и набелязания паркинг, но се оказа, че той е зона, затова с бърз поглед в park4night видях безплатен паркинг, който щеше да ни устрои и тръгнах към него. По пътя обаче минахме покрай блокчета с голям паркинг пред тях и без обозначение за зона и решихме да се установим там. Оттам до пещерата бяха десетина минути. Платихме вход и влязохме като първо имаше музейна част. Честно казано не я очаквахме, та минахме натагадък през нея, така че да идем до самото езеро и да се повозим на лодка. Междувременно изпреварихме една огрмна група ученици - ако трябваше да ги чакаме, за да се качим на лодка, щеше да е някакъв ужас. В пещерата беше топло, сега чета, че температурата е 20 градуса, а въздухът бил полезен и се се използвалз а лечение на респираторни заболявания. Имаше предупредителни табели, че качването на лодка е на своя отговорност и блабла (си мислехме ние :D). Езерото е наистина красиво, но лодкарстването се оказаа не чак толкова приятно изживяване. Първо - в голяма част пещерата е тясна и ниска и човек трябва да се навежда. Дават само едно весло, ама то няма и място човек да гребе нормално. Казаха ни, че няма проблем да се изтласкваме с ръце от стените/тавана и това представляваше една голяма част от навигацията. Кулминацията на екстремното ни изживяване беше на един тесен почти 180-градусов завой, на който лодката едвам успя да мине, а в един момент се килна и за малко да си вземем непланирана вана.... Та влизането вярно е на своя отговорност. Но пък си беше красиво вътре де.

След това леко-инфарктно преживяване, отидохме да разпуснем до Malom-tó - друго езеро, но вече на открито. Времето беше невероятно, шарени рибки и патета плуваха във водата, а наоколо беше зелено. При разходката там почти стигнахме паркинга, към който бяхме тръгнали с колата и малко съжалих, че не ползвахме него, тъй като районът беше по-приятен за раходка.

От Таполца се насочихме към Сигиглет - замък с гледка към езерото Балатон. Пътят до паркинга беше неприятен в последните си 200 метра и леко рисков за ниски коли. От другата страна се оказа, че има асфалтов път, но не знам позволено ли е да се дойде от там, за връщане имаше забранителен знак уж. Това е участъкът, сниман на стрийтвю.

 

До и в самия замък имаше доста катерене. Вътре имаше и музейна част в някои от помещенията, а гледки имаше в различни посоки.

Вече беше обедно време, а и с това катерене огладняхме, но не видяхме ресторант наблизо, вътре в замъка май предлагаха хот-дог. Решихме, че ще стигнем до Кестхей и първата ни спирка там ще е за хапване. Така се озовахме на едно непретенциозно на вид, но с добър рейтинг в Гугъл, заведение на езерото Балатон, в което сервитьорът беше много любезен, а храната - вкусна. Разходихме се по крайбрежието, доколкото беше възможно, издирихме сладолед, и се запътихме към центъра с колата Там отново паркирането е зона и затова се спряхме по-встрани на един безплатен паркинг. Пътят до баш центъра криволичеше доста и беше невзрачен. Ошетахме главаната, която вече беше симпатична, пихме кафе там и отскочихме до двореца, който обиколихме отвън.

Остана Хевиз от нашата програма (имаше и опционален Тихань, но още в началото казах, че това е твърде амбициозно). В Хевиз има терми, изглеждат много добре. Обаче... на тръгване от България не стига, че си забравих зарядното на телефона, ами си забравих и банския, който даже бях тръгнала да приготвям. Е, вероятно ако ходихме на термите, програмата ни щеше да е друга, за да остане време за тях, така ги видяхме само отвън. Там се спряхме на паркинг с бариера за скромната сума от 100 форинта на час (около 50 стотинки). Направихме кръгче на центъра, пихме вкусна лимонада  и поехме наобратно към Веспрем. Решихме да разнообразим маршрута, хващайки пътя покрай езерото, поне донякъде, с надеждата, че ще има отбивки с гледки, но не би. Видях само една такава и то твърде късно, та я пропуснахме. След известно време решихме вече да слушаме навигацията и кривнахме по вътрешни пътища. Иначе с напредването на деня езерото бе изменило цвета си от зеленикав на синкав.

 

Таполца

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сигиглет

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Victoria]

Кестхей

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хевиз (термите)

 

 

[Victoria]

Ден 4

Днес ни предстоеше доста път. През Унгария с автомобил не бях минавала от 10 години, но споменът ми от тогава за магистралата е - лява лента с коли, дясна лента с камиони. Пътят ни беше наобратно към Секешфехервар, оттам магистрала към Будапеща, и оттам пак магистрала към Сегет, от която трябва да хванем магистралата към Румъния. Още след Секешфехервар стана доста натоварено. Там се оказа, че магистралата е трилентова и макар да не съм свикнала на подобно нещо с нашите пет километра трилентов път на АМ Тракия и макар всичко да изглеждаше доста хаотично, имаше някакъв ред. Някъде около Будапеща, може би след, магистралата (реално друга магистрала) стана обикновена двулентова, пълна с камиони в дясната лента както бяха спомените ми. Въпреки това, дали заради максималното ограничение от 130 км/ч, дали заради друго, шофирането по нея макар и натоварващо, може да се каже, че беше по-лесно от това по Тракия понякога (примерно вчера вечерта :D). Бензиностанции имаше сравнително малко. Спряхме на една такава за почивка и продължихме напред. Добра спирка по пътя щеше да е Сегет, но тъй като вече сме го посещавали, макар да ни хареса и макар да беше отдавна, бяхме набелязали Арад за такава като ново за нас място, но до него имаше още доста път. Трафикът в посока Румъния леко се разреди (ама леко) и на 9 км преди границата спрях на последната бензиностанция в унгарско, за да заредя и да обядвам. Всичко беше както бях проучила - тоалетната там е платена, а други бензиностанции нямаше след това (нито преди). Имаше по-беден избор на сандвичи от на предната, но пък и някакви готвени неща на самообслужване, от които обаче ми беше трудно да си избера (щото като не знаеш кое какво е...). Опашката за плащане на горивото пък вървеше бавно, някаква жена я беше зациклила, нещо имаше проблем с картата ѝ. Както и да е, тръгнахме си нахранени и не след дълго се озовахме на границата. Унгаро-румънският пункт ми се видя огромен, не знам дали съм минавала през друг толкова голям. Наредихме се на една опашка, естествено грешната, защото по едно време много зацикли заради някакъв гастарбайтер май. И знаете, много е гадно да гледаш как съседната опашка върви, а твоята не. Това ни поизнерви, макар че всичко на всичко минахме за 30 минути. И доволни и щастливи накрая дадохме газ напред... След 1-2 км майка ми ми вика - аз имаше ли да те подсещам нещо? И не знам как, ама на секундата казах - винетката!!!! Ами ние очаквахме я бензиностанция след границата, я разни будчиците като след Дунав мост и да купим винетка, ама такива нямаше, а отделно и чакането на границата дето ни разсея... После гледайки на стрийтвю, е имало отбивка, ама някаква голяма, на която е имало знакченце ROVINETTE, ама в тоя момент съзнанието ми беше замъглено от щастие, че най-после минахме и съм го игнорирала. Таман минахме първото включване към магистралата от Nadlac и отбих в аварийната лента до един SOS phone 😄 и тръгнах да пазарувам винетка с молитва да не са ме снимали в началото или ако са, да има някакъв толеранс за време на купуване... С отбиване в аварийната лента в Словения имаме интересна случка от предишно пътуване преди години, където другата кола, пътуваща с нас, пропусна бензиностанцията за винетката и изчакваше в аварийната пред бензиностанцията, докато я купим, и междувременно дойде полиция да се кара. 😄 Но не сме в Словения, а в Румъния и за щастие пребивавахме там само с неприятното усещане, че не е много редно. Та намерих сайта за румънските винетки, купих, получих потвърждение и продължих до Арад. Там си намерихме местенце в центъра, ама на зона. Паркинг не бяхме успели да намерим предварително. Решили сме да се пробваме на паркомат, там имаше на доста места. Отивам, ама не мога да се оправя. Викам да питам някого, ама минувачите все не ми дават видат на много надеждни. Питам един - вика не знам, май трябва специална карта да си купиш от тоя паркомат?? Малко по-късно спрях едно момиче, то пък беше много любезно, тръгна да ми купува. Искаше дребни за паркомата, ама най-малкото ми беше 5 леи. Тя вика - ами за два часа да ти купя - викам окей. Ама нещо не стана... И предният, и тя ми викаха, че може със смс. То може и да може, ама ми е чужд номерът. Даже предложих да ѝ дам петте леи, а тя да ми прати смс, но ми каза, че няма телефон в себе си (дали наистина кой знае, ама както и да е). Почвам да се чудя какво да правя, този Арад вече почва да се разсъхва като град за разглеждане... И в един момент се сещам.... Нали горе ви писах как купих винетка в Унгария? Ами същото приложение (TPark) има паркиране в Румъния (че и Унгария), аз затова си го инсталирах... Там има опция с карта. "Аз с вас ли ще се занимавам" си казах и платих с апп-а. Направихме обиколка, пихме фрешче. В Арад има хубави стари сгради. Мислехме, че няма пешеходна улица, но все пак намерихме такава, но тя хич нямаше вид... От Арад запрашихме към Тимишоара. На входа на Тимишоара имаше ремонт, ужасни тапи (повече в посока изход, беше петък вечер), асфалтът беше доста кофти, намираха се и дупки, в които там да си остане човек, ако случайно нацели такава... Но полека-лека стигнахме до нашия апартамент. Имаше същия сейф за ключове като във Веспрем, също дръжката при заключване трябваше да се вдига нагоре. Но тук поне имаше кой да ни посрещне и да ни обясни. Бяхме уморени, така че си починахме и излязохме директно на вечера в едно заведение до реката, която нашата домакиня ни препоръча.

 

На първата бензиностанция 😄

 

Арад

 

 

румънско знаме с дупка - един от символите на революцията (някога на мястото на дупката на знамето е бил символът на комунистическата партия)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сграда в процес на реставрация

 

 

Тимишоара след пристигането ни

 

 

 

 

 

 

 

[Victoria]

Ден 5

 

Този ден го планувахме да бъде по-лежерен и без път, така че да презаредим батериите за следващия, когато ни чакаше прибиране. За съжаление в Тимишоара един куп сгради бяха опаковани за реставрация, което малко ни развали кефа. Май също ще е европейска столица на културата 2023. Возихме се на лодка по реката срещу една лея (даже два пъти, ама това е друга тема), пихме кафе на "паркиран" кораб, а на пиаца Унирии пък румънците ни зарадваха с малък събор на скъпи ретро автомобили. Имах и възможност да подслушам някои от интервютата на собствениците им.

 

Тимишоара

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

от кафенето-кораб

 

[Victoria]

Ден 6

 

Последен ден с доста път, две граници и все пак много ми се искаше да минем през Вршац. За нещастие, градчето е в началото на маршрута, а като имаш да отмяташ километри, не е много готино да правиш спирки в самото начало. Нямаше как да се качваме до крепостта, но решихме, че ще пием по едно кафе на центъра и ще го обиколим.

Та тръгваме ние от Румъния и стигаме границата като имам известно притеснение какво ще стане с винетката. Бях гледала разни списъци с камерите за винетките и следваше да има такава на магистралата, по която влязохме, но пък на стрийтвюто не я видях. Имаше едва няколко коли на пункта, нашият ред бързо дойде. Късмет, нищо не ни казаха за винетката. Дори не поискаха и да видят документ, че съм купувала такава (за разлика от на Дунав мост). По някаква причина ми поискаха шофьорската книжка, но това беше. Сърбите видяха, че сме транзит за България и викат - айде. Обичам като не ме бавят много-много. 🙂 Час и нещо след тръгването бяхме във Вършац, където в неделя се паркира свободно. Пихме кафе, обиколихме и продължихме. До магистралата пътят беше почти окей с две важни забележки - едната е, че едната навигация (бяхме пуснали две) ме прекара през някакъв офроуд на едно място... те Гугъл от край време обичат така да ме прецакват. А втората е, че в района на Смедерово имаше доста кофти участък. Това Смедерево с нищо хубаво не мога да го запомня. Бяхме ходили преди години до крепостта - то един трафик, едно чудо. Сега пак гадости, макар и лееко встрани.

При вземането на билетче за магистралата имах друга драма - нещо спрях далеч от билетчето, отварях врата, после нещо не я затворих добре, а то няма къде да отбия... Отделно нещо и ръчната явно не бях пуснала до долу и колата се разпищя на умряло, ама това поне лесно се коригира... Добре че имаше някакъв заблуден точно на вливането с магистралата, който беше спрял на аварийки и ми даде възможност да си поправя грешката. Спряхме за обяд и почивка на бензиностанция по пътя. Путарината излезе 1130 динара от пътния възел на Смедерево. На границата имаше коли, но беше прилично като за неделя вечер (все пак вторник беше почивен и се надявахме, че повечето хора ще пътуват тогава). Българският митничар ни пита откъде идваме и после - и какво пък правите по тая Румъния? 😂

 

Иначе, в крайна сметка, на стрийтвюто видях камерата за винетка в Румъния, която е на магистралата. Изглежда, за наш късмет, е била само в обратната посока.

През другите близки пунктове между Унгария и Румъния камера за винетка има съвсем в началото.

 

Вършац

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Kristian Desev]

Благодаря за прекрасния дневник! Страшно много ми хареса начинът на разказване - ясен, точен, стегнат и разбира се, увлекателен. Чак ми стана неудобно аз колко много се унасям в разказването 😁. Много ми допада Балатон като дестинация и се надявам някога да имам възможност да го включа в по-голяма обиколка на Унгария. Благодаря отново!