Интересни летни маршрути с 9-Euro-Ticket на DB

[master_of_germs]

преди 10 минути , vorbis каза:

Ако въпросният билет ще се ползва в периода 20-31 юли, значи трябва да бъде купен, примерно, на 5 юли и да бъде канселиран до 10 юли. В такъв случай, билетът ще може да бъде ползван до края на юли и същевременно да не си дръпнат пари за следващия месец. Правилно ли съм разбрал?

Нищо не пречи и отсега да си купиш билета. Има опция в Дойче бан да отбележиш, откога да започва да тече абонаментът. Но отписването от абонамент трябва да го направиш най-късно до 10-ти юли.

[angel tomov]

преди 23 минути , vorbis каза:

Ако въпросният билет ще се ползва в периода 20-31 юли, значи трябва да бъде купен, примерно, на 5 юли и да бъде канселиран до 10 юли. В такъв случай, билетът ще може да бъде ползван до края на юли и същевременно да не си дръпнат пари за следващия месец. Правилно ли съм разбрал?

Точно така. Ако ще се ползва от 20-ти до 31-ви юли, може да се купи примерно на 05.07. или на 30.06., или на друга дата, но ако няма да се ползва през август, трябва да бъде отказан до 10 юли.

[Дани Магелани]

преди 39 минути , vorbis каза:

Ако въпросният билет ще се ползва в периода 20-31 юли, значи трябва да бъде купен, примерно, на 5 юли и да бъде канселиран до 10 юли. В такъв случай, билетът ще може да бъде ползван до края на юли и същевременно да не си дръпнат пари за следващия месец. Правилно ли съм разбрал?

Да.

[Дани Магелани]

Трябваше ми билет от Аахен до Маастрихт. Трябваше да купя дневна регионална карта за съседни райони от Белгия и Нидерландия за 22,90 евро. Включва и градски транспорт. Ако имаше опция, щяха да ми кажат да си ползвам DB картата. Надявам се да не са ме излъгали.

[master_of_germs]

Валидността на Дойчландтикета е както валидността на всички  регионални билети на DB общо. Залцбург, Куфщайн, Ройте, Базел, Шафхаузен са примери за градове извън Германия, където билетът важи. Маастрихт не е такъв.

Ето ги отсечките след границите, където билетът е валиден.

• Dänemark: Süderlügum – Tønder
• Polen: Ahlbeck Grenze – Świnoujście Centrum 
• Polen: Görlitz – Zgorzelec
• Polen: Hirschfelde – Krzewina Zgorzelecka – Hagenwerder
• Tschechien: Zittau – Hradek nad Nisou
• Tschechien: Bärenstein – Vejprty
• Tschechien: Seifhennersdorf – Varnsdorf – Zittau
• Österreich: Pfronten-Steinach – Vils – Reutte (Tirol) – Ehrwald – Griesen (nur im Verkehr von und nach Deutschland, nicht im innerösterreichischen Binnenverkehr)
• Österreich: Freilassing – Salzburg Hbf.
• Österreich: Kiefersfelden – Kufstein
• Schweiz: Zell im Wiesental – Lörrach – Basel SBB 
• Schweiz: Weil am Rhein – Basel Bad. Bf. – Basel SBB
• Schweiz: Erzingen – Trasadingen – Schaffhausen – Thayngen – Bietingen
• Schweiz: Jestetten – Lottstetten – Schaffhausen
• Frankreich: Berg – Lauterbourg
• Frankreich: Schweighofen – Wissembourg
• Luxemburg: Der Nahverkehr im Großherzogtum ist für alle kostenlos.
• Niederlande: Kaldenkirchen – Venlo
• Niederlande: Bad Bentheim – Hengelo
• Niederlande: Gronau – Enschede
• Niederlande: Emmerich – Arnhem

[домосед]

преди 21 часа, master_of_germs каза:

Как трябва да действам, според вас? Просто да отида в банката си и да преведа парите към тая банкова сметка?

@домосед нямаше ли и ти подобен случай преди време? Не помня къде го беше описвал...

Да. Нямам идея как са си представяли, че директен дебит ще им сработи.

Платих с банков превод в отговор на аналогична инструкция с дадената референция. Повече не са ме търсили.

[master_of_germs]

То май месец не е баш за "летни маршрути", ама и 9еТ нече стана 58еТ, така че да си продължавам в тая тема 😉

А ние много си обичаме пътуванията из Германия в началото на май. Та пак спретнахме едно актова с любезното спомоществувателство на Дойчландтикет и ваучерите за А&О.

Полетът ни София-Нюрнберг беше през нощта на 30.04 срещу 01.05.2025 г., десет минути след полунощ. И съответно каца в Нюрнберг по никое време,  но пък от летището има нощен градски автобус до централната гара, който върви веднъж на час. 

За проблемите с настаняването в А&О писах  съответната тема. Хотелът е близо до гарата, само на няколко минути пеш, на главен булевард.

 

Тъй като ваучерите са за две нощувки, щяхме да имаме един цял ден да обиколим нещо из района и да се приберем в Нюрнберг. Ама не е лесно да намерим вече много места из Германия, където @mary_shery не е била. Та до последно нямахме готов план, решихме да си го измислим на място, според разписанията. И според кога ще успеем да се събудим след толкова късното настаняване. 

Всъщност, по време на пътуването прегледахме още туй-онуй. А, да се изфукам, че за тоя полет ни сложиха съответно на първи и на авариен ред та бяхме нашироко, с място за краката, без да сме си доплащали. 😉

 

Имах два града в Бавария, дето не съм бил, а ми се щеше, понеже са юнесковски. Регенсбург и Вюрцбург. Мариела е била и в двата и определено харесва повече Вюрцбург. За Регенсбург би се съгласила, само ако комбинираме с нещо друго. А обектите около Келхайм нещо не ни се напаснаха добре като разписания. Затова буквално в движение измислих друг план, където хем аз да разгледам Вюрцбург, без да преповтаряме нещата, които тя е виждала, хем преди това да минем през две други красиви градчета от "Романтичния път", където и тя не е ходила.

 

Първата ни спирка беше Марктбрайт. Градчето е много малко и кокетно и спокойно се обикаля за един час, така че да си хванете следващия влак.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Част от старовремските кули и до днес са обитаеми

 

 

 

 

Тук Клъвдий IV Бух реши, че не му се занимава с някакви такива долнопробни магеланци като нас, дето даже не му осигуряват достатъчно пиене. Затова по време на пътуването си насрочи доста срещи с бележити немски учени, музиканти и философи (е, умрели отдавна, но за буховното величие на Клъвдий това не представлява проблем). В Марктбрайт серията започна с буховна беседа пред родната къща на "оня немец, дето ни взе акъла", а именно Алоис Алцхаймер 😉

 

 

 

...следва...

[master_of_germs]

Оксенфурт е само на три-четири минути с влака от Марктбрайт и е по-голямо градче, най-голямото в окръг Вюрцбург, като изключим окръжния град.. и изобщо не е известен, колкото английския си адаш (Ochsenfurt (нем.) = Oxford (англ.), т.е. "Волски брод" ).

Волски впрягове да преджапват през река Майн не видяхме, понеже има голям и стар (ама не чак древен) каменен мост. Достатъчно голям, за да може под него да минават корабчета. Та корабче за разходка е нещо, с което може да се разведрите, докато сте в Оксенфурт. И още нещо - Оксенфурт е достатъчно голям, за да има ДВЕ известни пивоварни. А в тоя ден температурите си бяха почти летни, та биричките доста вървяха. На едната пивоварна емблемата й е бухал, за кеф на Клъвдий. 😉

В Оксенфурт той не откри някой твърде известен немец за беседа, така че се отпусна с биричка. Старият град на Оксенфурт е с изцяло запазени крепостни стени с много странна форма. Един правоъгълник, дълъг и тънък, по брега на реката. Една стара жп линия покрай стените е бетонирана и направена на пешеходна алея.  И тук има обитаеми каменни кули по стената, а пространството в едновремешния ров е усвоено с много детски и спортни площадки и, естествено, кръчмици. В центъра на стария град си има много типични фахверк къщи, църкви, манастир, абе по нищо не отстъпва на никое друго градче от "Романтичния път".

За спокойно разглеждане си предвидете поне два часа 🙂

Влаковете за Вюрцбург са веднъж на час.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

Вюрцбург никак не е малък град. @mary_shery ходи там преди 12 години, докато учеше в Хайделберг, и тогава беше много впечатлена...

В оксенфурт пред киното неслучайно питаха: "Какво знае Мариела?" 😉

А когато става въпрос за Германия, тя знае наистина много. И й благодаря, че редовно споделя тези знания с мене и именно благодарение на нейните знания всяко пътуване из Германия ни е много запомнящо се.

За Вюрцбург обаче аз знаех нещо, неизвестно за нея. Университетът във Вюрцбург е легендарен почти колкото този в Хайделберг и във Вюрцбург са направени забележителни научни открития. Поне десетина нобелови лауреати са творили във Вюрцбург. Най-известен сред всички тях несъмнено е първият носител на Нобеловата награда за физика- Вилхелм Конрад Рьонтген. 

Немислимо е да си представим съвременната медицина без образната диагностика, чието начало е откриването на рентгеновите лъчи. Немислимо е и аз да не отида до лабораторията на Рьонтген. Да, на 1-ви май беше затворено и Клъвдий не можа да побеседва с Рьонтген, но все пак се снима при паметника на рентгеновите лъчи.

 

 

Обиколката ни из Вюрцбург продължи с обичайните площади, катедрала, манастири, градини.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В Резиденцията нямаше да имаме време да разгледаме обстойно, а и @mary_shery е влизала преди.

 

 

 

 

 

 

Също и оттатък реката в крепостта Мариенбург, която, както почти винаги отвън е в скелета.

 

Затова решихме да катерим съседния хълм, на който има разкошен бароков параклис. Мене ако питате, си е цяла църква, ама нека си е параклис. Вероятно най-красивият, който съм виждал.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Слязохме и продължихме разходката си покрай реката.

 

 

 

Целта беше да сме възможно най-късно при Стария мост, когато градът щещлше да е идеално огрян, гледан откъм моста.

Вюрцбург е вероятно единственият град в Германия, където бирата е забранена! Шокирах ли ви?! 😮

Не че има официална забрана, но тук никой не пие бира. Неприемливо е. Ако не пиеш вино в стъклена чаша на моста не ти е мястото във Вюрцбург 😄

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

И след час и нещо с влака пак сме в Нюрнберг и ни мъчи вечният въпрос: "Къде ще вечеряме?" 

В сградата на А&О хотела има индийски ресторант с високи оценки. Цените също не са ниски. Ама не ни влече тоя път азиатското.. Инак от предния път си знаем и един много добър китайски ресторант, сякаш бях писал за него в темата...

Но не сме чак толкоз прегладнели, че да пропуснем залеза. 

 

 

 

 

Лека-полека вървим по главната, пресичаме реката, стигаме до главния пазарен площад Марктплатц и свиваме вдясно.

 

 

 

На една пряка буквално има малко площадче, наречено Ханс Закс платц. Вероятно сме минавали и при предишните ни идвали, но не сме му обръщали внимание.

Причината да сме тук е... манджата. Когато не сме сигурни, какво ни се вечеря, в Германия по инстинкт провепяваме, къде е най-близката L'Osteria. Веригата италиански ресторанти, където в продължение на 8 години работеше @зВерчето. В Нюрнберг има две л'остерии,  централната е баш на това площадче.

Пиците на пръв поглед са скъпи, но и преди съм писал, че една пица стига за двама, а може и така да си я поръчаш. Двете половинки на птицата да са от различен вид.

Л'Остериите винаги са спасителен вариант за изгладнели хора 🙂

Това, което там НЕ си поръчвате, е сокове. Правят ги свръхразредени, а пък са на цената на хубава бира 😄

Ама то това си важи за повечето заведения в Германия...

 

И сега, за тоя Ханс Закс, на когото е кръстен площадът. Много хора си мислят, че Ханс Закс е измислен герой от Вагнеровата опера "Нюрнбергскиге майстори певци". Само че Ханс Закс си е бил съвсем реална историческа личност и наистина е бил майстор-певец, или май е по-правилно "майсторски певец", нещо много на почит през 16ти век. 

Бил и майстор шивач като баща си, и обущар, но го влечало изкуството. Скитал от град на град и припечелвал както с майсторлъка, така и с песните си. Защото бил един от "фронтмените" на бюргерското певческо изкуство. Римите му бягали, но той не ги и търсел. И доста често вкарвал груб и политнекоректен хумор в творбите си. Станал и "майстор-певец" на обущарската гилдия. Много го тачели по негово време, но след смъртта му бил позабравен, понеже изкуството се развивало, на почит дошли дворцовите бардове и менестрели, които се гнусели от дебелашкия му хумор. Както и да е, Вагнер го изтупал от прахта, като му посветил опера.

След вечеря се разходихме преди лягане. Установихме, че Нюрнберг нощем е все така твърде тъмен, както си беше и по пандемичните времена. Но пък островът в реката е много приятно място вечер, с приглушените светлини на малкото работещи заведения.

 

 

 

 

Все пак не окъснявахме много, защото рано сутринта трябваше да напуснем Нюрнберг, Франкония и Бавария и да се отправим към Тюрингия - провинция, в която досега не бяхме ходили.

[master_of_germs]

Влаковете между Нюрнберг и Ерфурт, както и по-горе писах, не са никак ка често. Така че трябваше рано да станем, да намерим нещо за хапване на гарата и да сме овреме отрано. Че пътуването с влак е почти два часа. Всъщност това си е същата линия през Бамбер и Кобург, за която съм писал по-рано в темата. Интересното е, че след Кобург и Кобург-Норд до Ерфурт влакът не спира никъде в продължение на почти 50 минути, въпреки, че е регионален. Ами то просто почти няма ни гари, нито разми керемидки, където влакът да спре.  По линията има много тунели. Не че е планина, но теренът е доста хълмист и основно през гора. Това е Тюрингенвалд - гората, заради която наричат Тюрингия "зеленото сърце на Германия'. Някога тук е минавала границата между Федералната и Демократичната германски републики. За първи път съм в бившата ГеДермания 😉

Все още нямаме ясен план. Основната ни цел за деня е да стигнем до Айзенах и замъка Вартбург, който е по жп линията на запад от Ерфурт. Обаче в Ерфурт няма A&O хостел, така че нощувките са ни във Ваймар. Който е пак на оная линия, ама на изток от столицата на областта. Влакът за Айзенах за малко не пасва да го хванем, тръгва по разписание малко след като нашият влак (също съвсем по разписание) пристига в Ерфурт. Решаваме да оставим раниците си в багажна клетка на гарата. Цената мисля че беше 2,50 евро за 24 часа. Гарата не е малка и има достатъчно багажни клетки на долния етаж.

И малко да поразгледаме до следващия влак, пък повече, като се приберем обратно по-късно през деня. @mary_shery винаги иска да ходи нейде нависоко за гледки, а в Ерфурт има такова място и то безплатно. Взимаме трамвай и слизаме на голям площад под Катедралата, която е на нисък хълм. Встрани има малко по-високък хълм, където е крепостта. Към крепостта има стълби, но са да не се обикаля много с пешеходния подход, има безплатен асансьор, който  ни качва направо горе на крепостните стени. Георе има църква, някакви музей, и други обществени сгради в които нямаме намерение да влизаме. Още преди качването ми е станало ясно, че сутрин не е доброто време и ще е контражур, но вече сме горе и пари не сме давали.

 

 

 

 

 

 

Снимаме, колкото снимаме, слизаме с асансьора, и отиваме на съседното възвишенийце с катедралата. оказва се, че това, което отдалеч ни е изглеждало като една църква, всъщност са две, непосредствено една до друга. По интересни са отвън, Отвътре не ни впечатлиха.

 

 

 

Слизаме към площада, където постепенно започва да се оформя някакъв пазар. Наоколо има много красиви старинни къщи. От улица на улица се придвижваме към площада с кметството.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Имаме още малко време и поглед върху картата ни показва, че сме съвсем близо до моста Крамербрюке. Рекичката, над която е мостът всъщност е съвсем плитка. Каменният мост реално е улица, минаваш по нея и изобщо не разбираш, че си на мост, защото и от двете ти страни са сгради. Като във Флоренция, само дето наистина няма място, от което да гледаш реката от улицата. Освен ако не се качиш на една църковна кула, за което сега нямаме време. По уличката на крамербрюке е истинско стълпотворение от хора, но туристи почти няма. А щом в германия видите стълпотворение, обичайната причина е... СЛАДОЛЕЕЕЕЕД. Ама и за това нямаме време, влак гоним. От другата страна на моста се завъртаме покрай реката, наснимаме от едната, от другата страна. реално това е и мястото на средновековното еврейско микве, което е част от еврейското наследство в Ерфурт, заради което градът беше включен в списъка на ЮНЕСКО преди две години.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Много е красиво наоколо с рекичката, мостчетата и за малко да се олеем. Отваряме си крачката, връщаме се на кметството, хващаме първия трамвай, слизаме на гарата и със спринт нагоре към пероните си хващеме влака за Айзенах минутка преди да тръгне (пак точно по разписание)...

 

Този един час на тъгъдък изобщо не е достатъчен да ни попият впечатленият от Ерфурт и набързо нащраканите кадри с обедна светлина просто не могат да покажат колко е красив градът. Дотолкова е красив, че щяхме да се върнем още два пъти в рамките на това пътуване ❤️

 

...следва...

[master_of_germs]

В Айзенах на гарата засичаме един грамаден... пингвин 😉

 

 

Взимаме автобус номер 3 до замъка Вартбург.

Описал съм го по подробно в темата ЮНЕСКО: 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На връщане минахме през целия град Айзенах по диагонал. Градът е много поддържан и като че ли дори и обикновените къщи са много пипнати и изглежда да се обитават от заможни хора. 

Най-важните забележителности са къщите на Йохан Себастиан Бах, и неизменният в този регион Мартин Лутер.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Междувременно, отново, както и в Ерфурт, видяхме билбордове, които рекламираха някакъв тридневен фестивал в Гота по случай деня на Тюрингия. Гота беше заложен като незадължителна спирка в програмата ни и не вярвах, че ще ни остане време за този град. Зачетохме се обаче за тоя фест в нета и видяхме нещо, което ни се стори интересно, но чак вечерта. Затова решихме първо да се върнем в Ерфурт да доразгледаме и да хапнем, макар да беше още рано като за стандартна вечеря...

[master_of_germs]

Значи, Ерфурт, втори дубъл за деня 😉

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Колкото да видим отвън и Старата Синагога (ЮНЕСКО), вече беше затворила...

 

И да похапнем мнооого обилно във Wirtshaus Christoffel, макар още да беше доста рано за вечеря. Много добро решение се оказа с оглед на последвалите събития 😉

 

 

 

 

 

 

 

А тоя образ се оказа герой от популярно в миналото немско анимационно филмче: "Хлебчето Бернд" 😄

[master_of_germs]

В Гота пристигаме малко пред свечеряване и се изненадваме, че дори в такъв малък грод има трамваи. Взимаме трамвай примерно за две спирки и сме съвсем близо до дворците на Сакс-Кжбург-Готската династия. А между тях се е ширнал същински панаир, както си му е редът. Бира, верстчета, техно-музика... и селскостопански машини...

 😉

А на добруджанеца гледката на комбайн му действа като на рокера някой мощин мотор 😄

 

постепенно хората почнаха да се ориентират да поседнат и полегнат на една наклонена ливада. Изградено беше метално съоръжение, което с яки стоманенни  въжета беше свързано към 40 метра висока централна мачта. Когато съвсем се стъмни, включиха прожекторите и започна шоу - въздушна акробатика с мотори. Моторите се движеха по тия метални въжета на десетки метри над земята, а момчетата и момичетата правеха циркови номера върху тях. 

но, само след няколко начални изпълнения на хоризонта, а и по-близо затрещяха светкавици. С оглед на безопасността, всички бяха евакуирани долеч от металните конструкции. Щяха да повторят шоуто след два дни, но нас вече нямаше да ни има в Тюрингия. :/ 

имахме време точно да стигнем до гората, когата заплющя якият дъжд. този влак за Ваймар беше единственият, който закъсня в няколко минути; нормолно в такива условия.във Ваймар А&О хостелът е далеч от гарата (към 20 минути пеш) така че си почакахме автобус в дъжда.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

Влакът за Ваймар беше едиственият в пътуването ни, който имаше закъснение, около 20 минути. С оглед на зверската буря навън може би беше оправдано. А бурята наистина беше зверска. Както за кой ли път по време на пътуванията ни из Германия, има по точно една буря с градушка, ама качествена. Точно сварихме да стигнем гарата в Гота и почна да се сипе потоп. И във Ваймар продължаваше. А A&O хостела във Ваймар никак не е централно. Всъщност спрямо гарата е в обратна на центъра посока. 15-20 минути пеш. Има автобус, но вече късно вечерта беше доста нарядко, та доста си го почакахме. Но пък хостелът е точно срещу автобусната спирка. Така че почти не се намокрихме нея вечер. Към хостела забележки никакви.

 

На сутринта ходихме до гарата пеш за да намерим някоя пекарна по път. Имаше едно кафе, нещо не ни хареса и си купихме закуски на гарата. целта за този ден беше градчето Наумбург в провинция Саксония-Анхалт. И най-вече катедралата, която е обект на ЮНЕСКО.  Гарата пак не е близо до центъра, та затова там взехме едно трамвайче, което си се води атракция. Всъщност, до неотдавна и в София имаше много подобни трамваи, ама за германия толкова стари машини са рядкост, та за гостите на града си е атракция. Също така всеки ден следобед (върти ми се в 14:45 ч) има безплатен тур из трамвайното депо.

 

 

От много хора бях слушал, че и до днес има рязка разлика между градовете в Западна Германия и тези от бившата ГДР. В Тюрингия не можах да усетя такава. И Ерфурт, и Гота, и особено Айзенах си имаха съвсем "западно" излъчване. Но в Наумбург вече разлика се усещаше. неокосена трева, излющени мазилки... старите трамваи. Намусени лелки и чичиковци. Купухме си едни сладкиши с репей, щото сме слушали много за тях, но не бяхме ги пробвали. Видяхме в една сладкарничка на центъра, че са на промоция. Оказа се, че промото било само за takeaway и продавачката хубаво ни овика, като седнахме на масите. А бяхме дошли рано и нямаше никакви други клиенти.

 

 

Иначе има остатъци от крепостни стени, кули, музеи, хубави къщи. И Ницше е живял известно време в Наумбург. Клъвдий специално беше дошъл и с него да си побеседва 😉

 

 

 

 

 

 

Качихме се на камбанарията на църквата Занкт Венцел, 200 стъпала, 3 евро вход. Билети не ни дадоха. Не са лоши гледките... 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Обаче. колкото и да се моткахме из града, в Наумбург най-красивото е Катедралата. Тя вече не е действаща, а е само музей. Наистина много стара и запазена и вътре прави впечатление постепенния преход на стила от чисто романски в единия край към чиста готика в другия. понеже като всяка катедрала, е строена и достроявана в продължение на мнооого години. Едно от най-интересните неща са дървеените статуи на ктитори над единия олтар. Нещо крайно нетрадиционно. В същото време, пак нетипично за готическия стил, тези образи са твърде одухотворени, емоциите се четат по лицата им.  Особено един от женските образи е толкова известен, че се смята, за най-красивата статуя на жена за времето си. А релефът с маймуната, която играе щах, е закачка от времето на дрязгите между католици и протестанти, ма това е друга история 😄

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кaтедралата не е запазена в съвсем оригинален вид. Например има едни парапети от ковано желязо, които са сравнително скорошна добавка, но са много интересни, с безброй фигурки, като история, която сама се разказва... Съветвам да си отделите достатъчно време, за да изслушате всичко, което ще ви разкаже аудиогайдът за всяко едно местенце. На мене поне ми беше изключително интересно, а без аудиогид изобщо нямаше да мога да разбера детайлите и защо точно тази катедрала е обект на световното наследство.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След като разгледахме, пак беше почнало леко да пръска, така че ние ускорихме крачка и след 15 минути доста бърз ход стигнахме гарата и си хванахме влака на магия, че не ни се чакаше по-следващ. И, познайте закъде?! Ами, пак към Ерфурт! Много ни беше харесало там предния ден 🙂

 

...следва...

[master_of_germs]

Искахме тоя път да се поразходим из старинните улички на Ерфурт без бързане. А също така, щом съм с @mary_shery трябва да има някъде да се покатерим. А именно, в кулата на евангелистката църква св. Егидий, която е точно в края на моста Крамербрюке.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Време беше най-накрая да се отправим и към Ваймар...

 

[master_of_germs]

Ваймар е град, който иска много време. и то време, прекарано вътре в музеи. Външността на града далеч не е впечатляваща. Което може би е нормално с оглед на историческите събития, случвали се тук, Да, класическият Ваймар е с пълно право обект на ЮНЕСКО, градът е пълен с културно наследство. Като кажеш, Гьоте и Шилер, като кажеш Ваймарска република, и то става ясно. Но, да му се не надяваш, и този ден не вали (през деня) така че няма да се завираме в музеи. @mary_shery изобщо не беше харесала Ваймар и смяташе да го ползваме само като място за нощувки, но аз бях готов с нещо, което да я изненада и задоволи естетически. Макар и леко извън града. Джорецът Белведере и градината му, която може да се посети безплатно, а дотам има и градски транспорт с автобус номер 1 от гарата. Автобусът не е много начесто, но ни пасна на отиване. Беше късен следобед, беше препръскало сутринта, а и беше валяло много предната нощ. Така че всичко наоколо беше много зелено и свежо. Е, джорецът си беше жълт 😄

Небето над града в далечината постепенно стана оловносиво и се получи страхотна комбинация за снимки. Все пак, не се помайвахме много, защото беше ясно, че вечерният дъжд и в тоя ден няма да се размине. 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разписанията на автобуса бяха странни, не всички рейсове ходят до замъка, някои се отклоняват към едно или друго съседно село. Така че тръгнахме в посока Ваймар пеш, около един час е, с лек наклон надолу, а в даден момент маршрутите на различните разклонения на автобусния маршрут се съединяват, така че ако ни завалеше дъжд, щяхме да се скрием под най-близката спирка. То така и стана, защото започна буря със сила като предната вечер. Но вече бяхме близо до града, при градския парк. Пътьом успяхме да видим и още един подобект на ЮНЕСКО (отвън). Къщата Хохе Папелн, проектирана от ван де Велде, която е и негов музей. Не сме я снимали, защото вече бяхме извадили чадърите. С това считам обекта BAUJHAUS модернизъм за отметнат и хич не смятам да гледам грозилищата в Десау.

 

Слязохме от автобуса възможно най-близо до къщата на Гьоте и се шмугнахме за вечеря в заведение, което @mary_shery си беше заплюла. Zum Goethebrunnen. Много добро попадение с традиционни блюда. След вечеря дъджът се беше извалял и си направихме нощна разходка из Ваймар. Градът беше твърде тъмен като за толкова туристическо място. Най ми хареса до къщата, в която е живял Бах, имаше интересна инсталация. Като метална статуя на органови тръби и един педал долу. Като натискаш педала, почваше да свири различни музикални произведения от Бах. 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

За последния ни ден в Германия нямаше да кой знае колко време, понеже полетът беше доста рано следобед, а имахме да се прибираме с влакове. Първо от Ваймар до Ерфурт, и оттам до Нюрнберг. Първоначалният план беше да се пошматкаме още малко из Нюрнберг, ама вече наизуст го знаем. В Бамберг и Кобург по линията също сме били; те ве са градове, които се разглеждат бързо...

Та в движение решихме да слезем във Фюрт, той и без нова е на практика слят с Нюрнберг и си имат общо метро. Също така от Фюрт има и директен градски автобус номер 33, който за половин час стига до летището.

Отидохме без особени очаквания, но всъщност Фюрт се оказа много симпатичен град.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ами, за тази година - толкоз от мене с дойчландтикета ( @mary_shery направи и едно служебно пътуване до Мюнхен по-късно пак през май, та си доизползва билета). Ако ни е писано, догодина пак 🙂

[tch]

От 2026-та билетът ще струва 63 евро.

 

https://www.tagesschau.de/eilmeldung/deutschlandticket-preiserhoehung-102.html

[Дани Магелани]

преди 2 часа, tch каза:

От 2026-та билетът ще струва 63 евро.

 

https://www.tagesschau.de/eilmeldung/deutschlandticket-preiserhoehung-102.html

Пак ще си заслужава. През май бях два пъти в Германия и беше голямо удобство и икономия с него.

[master_of_germs]

 Тая пролет германското ни пътуване беше уикендово и само в района около Щутгарт, така че не ползвахме 63-евровия Deutschland-ticket, а оптимизирахме разходите по друг начин. Но все пак ще го опиша по традиция в тази тема.

Полетът до Щутгарт беше рано сутринта в събота /даже на Терминал 1 се засякохме с @Capitan Morgan, който пътуваше към Сантандер.

 

Летище Щутгарт е много добре свързано с града с S-Bahn и с U-bahn. Във влака до прозореца някой беше ни оставил фигурка оригами...

Нашата основна цел беше Лудвигсбург с огромния си дворец и градини, в които пролетно време се провежда изложението Blühendes Barock  

https://www.blueba.de/de/

 

Входът е 12 евро, бяхме си купили билетите онлайн, понеже тези билети покриват пътуването към и от изложението за съответния ден. Реално за целия ден си имахме безплатен транспорт в рамките на зоните, покривани от локалната транспортна компания VVS за района на Щутгарт. Всъщност, за нашия ден билетите за самото изложение важаха до 14 ч., понеже само в този ден после щеше да има шоу до вечерта с големи надуваеми балони, диджеи и прочие, ама и с цена 20 евро. Предположихме /правилно/, че балоните ще ги надуят и по-рано и ще можем да ги видим. Така и стана.

Нощувките в самия Щутгарт бяха леко цифромански, затова си бяхме резервирали нощувка със закуска за 33 евро на човек в Цуфенхаузен, предградие, което се намира между Щутгарт и Лудвигсбург и е много добре транспортно свързано и с двата града. До Цуфенхаузен има и S-Bahn, и U-bahn.

Първо слязохме там и отидохме до хотелчето, да си оставим багажа. Собственикът се оказа кюрд-поолиглот, който поназнайваше и немалко български. Каза ни да поизчакаме малко, изюрка на руски камериерката и след двадесетина минути стаята ни беше оправена. Оставихме си раниците и отидохме с влака до Лудвигсбург.

Градините пред замъка не бяха нещо невиждано, даже коментарите бяха, че в сравнение с предишни години е доста пошло направено сега. Изглеждаше, че бързо ще разгледаме. Но не се оказах прав. Зад замъка има още градини, а истинската атракция e "Приказната градина" (Marchengarten),където е рай за децата. Има множество изградени къщички с фигури на герои от най-различни детски приказки, които се движат и говорятл На немски, разбира се. Това ми отнемаше доста време да ги слушам, че все пак мноого време мина, откак съм учил и практикувал езика. Най много ми хареса отделението на Макс и Мориц, май имаше цели 4 къщички, посветени само на техните приключения и пакости. 

Има и безплатно возене на лодка, която като детско влакче се движи по определен кръгов маршрут. Има още японска градина, кула на замъче, авиариум, където има птици - ибиси, фламинга и пр. Изобщо, часовете си минаха и даже не съм сигурен, че разгледахме всичко.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

Дворецът в Лудвигсбург е голям. И горе-долу толкоз. Има два тура, само с екскурзовод,цената им май беше по 10 евро. Доста са еднотипни. По съвет на служителя, който проверяваше билети на пропусквателния пункт между двореца и градините _тълпата основно беше в посока КЪМ градините, и имаше защо. Само ние минахме в другата посока... Та тоя човек ни каза да питаме, дали с билета от градинското изложение няма да ни дадат отстъпка за двореца. Въпреки, че двете се стопанисват от различни организации и са си съвсем отделни. Иначе във вътрешния двор на двореца си се влиза безплатно. Та ние отидохме, питахме за отстъпка. Изглежда не ни разбраха там на каситер притесниха се нещо. Накрая решиха да ни издадат безплатни билети 😄 Очевадно стана грешка и чак такава оптимизация на разходите не очаквахме, но пък що да я отказваме. Не е най-впечатляващият дворец, но екскурзоводът ни много сие стараеше и се радваше, като му задавах допълнителни въпроси.

Вътре на доста места е забранено да се снима.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Зад градините, като се пресече по надлез един голям булевард, има огромен парк, в началото на който е малкият дворец Фаворитен. Сега е в реконструкция и не се влиза вътре, но там основната атракция е паркът, из който свободно си щъкат дребни видове елени и муфлони.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Минахме през целия парк, за да стигнем следващата ЖП спирка и да хванем влак за Щутгарт.

Там @mary_shery е ходила и преди, но не беше разглеждала града обстойно. То и сега нямахме много време, но и не мисля, че в Щутгарт има пък някакви особени забележителности. Вечеряхме нещо традиционно, аз сякаш си взех някаква леща с вид швабска паста и вурст, ама по-скоро не останах доволен. Но биричката си я биваше, а на мене това ми стига 🙂 

Има и една "червена църква", ама докато стигнем до нея става съвсем тъмно и ефектът на хубавите отражения се беше загубил.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

В неделята полетът ни към София беше следобеден, така че имахме половин ден за разглеждане. Закусихме обилно в хотела, взехме си багажа и отидохме на спирката на Метрото, която в наше село Цуфенхаузен беше надземна. От машина на спирката си взехме дневна карта за първа и втара зони на транспорта около Щутгарт, която следваще да покрие е Цуфенхаузен, и Еслинген, който си бяхме избрали за разглеждане, и летището. На централната гара на Щутгарт направихме смяна и взехме влакче за Еслингенл Там си аставихме раниците в багажна клетка. Времето беше доста свъсено, но само за кратко ръмеше и не ни заваля истински, а по същото време в Щутгарт е валяло и то мощно.

Еслинген ми хареса много, въпреки че площадът пред кметството беше в тотален ремонт. Има старинни фахверк-къщи, има рекичка с плавателни канали /а следващият уикенд щеше да има парад на гумените патета по реката/, има три /поне/ хубави църкви, има си и замък над хълм с лозя /по това много ни заприлича на Шафхаузен/, до който се стига по дървени стълбища с керемидени покриви, та даже и да валеше, щяхме да сме на сушина.

Изобщо, едни три-четери часа хубаво си ги уплътнихме с ходене и катерене. Има и пешеходни маршрути през лозя към околни градчета, но нямахме време да тръгваме по някой от тях. Има и интересни статуи и стрийт-ярт, както в повечето немски градове.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Оставаш в сърцето ми...

 

 

 

...Бих направил всичко, за да видя още веднъж очите ти...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От гарата в Еслинген взехме автобус направо за летището, нямаше нужда дап се връщаме в Щутгарт. На летището има магазин с напълно нормални цени. Оттам си взехме нещо да хапнем. Иначе Щутгарт ми се стори странно дезорганизирано, като за немско летище.

[jorocontrola]

След получаването на команда от отговорника за темата (ака МатърчЕто) не ми остава, друго освен да почвам да докладвам какъв оптимизатор (ака цинция) съм и аз.

Малко предистория. Имаш закупен ваучер за 2 нощувки за АО хостелите за 19Е, който важеше за няколко места в Германия. Залежаваше от доста време и трябваше да се мисли как да се използва вече. Гледах и доста се чудих и финално се спрях на Хамбург. Отдавна ми се ходеше и явно му беше дошло времето. Полетът с Уиз ми излезе 17Е и трябваше да е първа ротация за деня. Разбира се го смениха на обеден и това ми изяде половин ден, ама това е тъжната действителност. Часовете и дните за връщане от Хамбург не ми харесаха и трябваше да видя какво излиза като опции наоколо, че тъкмо и да може да се пообиколи. Ами няма много опции да си го кажем с директни полети наблизо. Берлин хич не се връзваше и се насочих към Кьолн. Късен полет в неделя пасваше идеално. Половин година го следих, но не падна под 100-120Е 😞 Накрая го взех 82Е в кеш + доплащане с изтичащ ваучер за още 56Е. Толкова скъп билет за една посока май никога не бях плащал до сега, ама това е тъжната действителност.

10.юли.2026:
И така дойде заветният петък. Стегнах си раничката и към летището. Полетът беше полупразен, качих се последен и седнах на празна 3ка в началото. Излитаме на време и след малко над 2ч захождаме за кацане към Хамбург. Едно от първите неща, които се подават под облаците в завода на Еърбъс. Дори се виждат и няколко паркирани самолета на двора:

Бързо излизам от летището и хващам Сбана за гарата в Хамбург. Голяма и относително добре организирана като за третият по големина град в Германия:

След малко се натоварвам и на влака за Любек (има влакове на всеки половин час и се пътува около 50мин). Слизайки от гарата се насочвам към старият град. Първото нещо, което ме посреща е Holstentor:

 

След нея минавайки по моста над реката се насочваме и към самият стар град:

 

Първа спирка е St. Peter's Church и асансьорът на камбанарията. Цената е 5Е, може да се плати с карта. Има гледки във всички посоки към града:

 

След това е време за моткане и из самият град - Hansestadt Lübeck:

St. Jakobi Lübeck и нейният пазач:

 

Площадът пред Hospital of the Holy Spirit беше направен на нещо като лятна градина. Имаше насядали доста местни, които си пиеха коктейлите на спокойствие:

 

 

 

В северният край на старият град (който е на остров) се намира Burgkloster:

После поразцъках из уличките на старият град извън основните забележителности. Спокойно, приятно и лежерно, нетипично за очакванията за Германия, но пък точно като за мен:

 

 

 

 

Седнах набързо за един сайдер:

На южният край на острова се намира Lübeck Cathedral:

 

 

Излизайки югозападно от старият град и си точно на Malerwinkel. Имат си парк с канал и голяма част от местните се припичаха на припек. 

Имаше и ентусиасти с канута или електрически лодки под наем:

 

И разбира се чудна гледка към града:

След това се насочих обратно към гарата, която е на 10мин пеш от старият град и също може да мине за забележителност. Добре уредена и чиста:

И така толкова от мен от Любек. Много приятен и спокоен град, бих добавил и красив. Първо Юнеско за деня и обратно към Хамбург 😁

Еднопосочен билет от Хамбург до Любек е 18,9Е, така че нека допуснем, че имаме дадени вече 37,8Е за билети. Да видим каква ще излезе сметката накрая с месечният билет.
 

Допълнение: Всеки град си има и метален макет да се радват туристите 🙂

Следва вечерен Хамбург...

[jorocontrola]

10-11.юли.2026:
Планът ми беше в Хамбург да съм само вечерите, така че ще ги комбинирам в един пост за Хамбург.

Натоварвам се на влака от Любек, който беше приблизително наполовина пълен. Гледах да сядам на 4ките, така че да имам голям прозорец и да мога да гледам наоколо. Падна ми се кака с куче 🙂 

Още малко ЮНЕСКО съвсем близо до гарата (2:0 за мен) - Sprinkenhof и Chilehaus:

 

 

 

След това се насочваме и към Speicherstadt. Много-много тухли...

 

 

 

И много романтика разбира се:

Близо е и кметството:

St. Nikolai Memorial - някога е била църква (дори най-високата сграда в света за няколко години), но след WW2 е останала камбанарията само. Както от по-голямата част на Германия, така и от Хамбург не е останало почти нищо след бомбардировките на съюзниците. И тук има асансьор до горе, цената на билета е 7Е като включва и малък музей, който може да се разгледа набързо.

 

Гледките са ТОП:

 

Elbphilharmonie Hamburg - абе огромна зала с интересна аххитектура:

Пристанището на Хамбург е най-голямото в Германия и третото по големина в Европа:

Но част от местните имаха съвсем други интереси:

След това покрай реката и към квартала на хостела (точно в парти района на St. Pauli):

 

 

 

Партито е мощно до ранните часове:

 

Имаше и доста каки нощна смяна:

Официално не ме питайте за подробности 😉

Толкова от мен за Хамбург. Личи си, че е град с много пари с всички позитиви и негативи произтичащи от това...

 

Следва продължение...