Интересни летни маршрути с 9-Euro-Ticket на DB

[master_of_germs]

преди 13 минути , iaia_mama каза:

Явно вече си се бил преситил, та Бопард не ти е направил впечатление.  Хубаво градче си е, даже съм спала в едно хотелче там, точно срещу църквата на площада. Хем лежерно и спокойно, хем има и купон, никак не е скучно (юли месец). И не отидохте ли до хълма, на който се качва лифта (за който не му се катери нагоре), да видите от високо големия обратен завой на Рейн? 

Райнфелс работи до 18 ч. Значи ние сме в Бопард вече след работното време на лифта, което също е до 18 ч. Стоим докъм 20 ч. Трябва да се приберем във Франкфурт. Ние не сме  @домосед или @Граф Вронски да бегаме залудо по маршрутите си. Всеки къпинак си ми е спирка на мене. 😄

Обервезел ни отне поне 4 часа. 

Франкфурт не е най-удобното място, защото всеки ден се губи време в път, но e ненадминат като съотношение удобство/цена с тия ваучери.

 

П.П. след купона в Рюдесхайм предната нощ, тоя във Франкфурт тази и в Кобленц на следващата, някак съм скептичен относно купонджийството в Бопард. Видяхме го. Всички си стояха по масите 😉

 

[master_of_germs]

20.08.2023 г.

 

Майнц, бейби!...

Първото, което виждаме, след като автобусът излезе от района на гарата.

А защо точно Майнц. Питах се и преди, и тогава, и сега продължавам.

 

Защото @mary_shery не обича да се отмята от предварително набелязани си места. И защото пак е жега, а багажът, макар и само ръчен, не искаме цял ден да ни е на гърба, а Майнц е достатъчно голям град и на жп гарата има клетки за съхранение на багаж. В една малка клетка влизат и двете ни раници плюс торбичка с маратонките на @mary_shery. Днес и тя ще е по сандали. 

А автобусът го взимаме до градския парк, където ще гледаме за без пари фламинга.  И папагали и тем подобни пернати.  Уж трябва и козички и магарета да има, ама няма. Някъде са ги преместили. За сметка на това подготвят инфраструктура за предстоящ бирфест. 

Има гледка към Рейн и градина с рози. Нама вход.

Приятно е и сенчесто. 

 

 

 

 

 

 

 

Мариела е подготвила да ме изненада с няколко църкви. Не мисля, че идеята много ми допада.

 

Първата е св. Щефан.

Отвън невзрачна. Но отвътре уникална, изпълнена с мека мистична синя светлина. Ситите витражи от Марк Шагал са нещо, което се помни. Неделя е, и църквите са затворени за индивидуални посещения до обяд. Има служби. Но точно след службата внесен се оказва, че има безплатна беседа относно Шагал, християнството и синиге витражи. Попадане в църквата точно тогава, но е само на немски. Всички седят и слушат и някак не е удобно да се разхождаме из църквата.

 

 

 

 

Фестивалният фонтан на Шилерплац. Интересен дизайн, над 200 фигури,пресъздаващи радостта от живота. 

 

 

 

 

Катедралата и пазарния площад с много интересната колона с четирите шапки (епископска тиара, кралска корона, рицарски шлем и шутовска шапка).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Музеят на Гутенберг,"човекът на хилядолетието". Със сигурност най-известният човек от Майнц. Бих се в реално в града само за да посетя музея. Може би трябваше сега. Може би снимките ми нола отделни обекти не са лоши, но иначе цялостно Майнц не ми хареса. 

Инсталация от чадъри в уличката отзад.

 

 

Католическата църква св. Петър. Красива. 🙂По стандартния начин.  

 

 

 

Руините на църквата св. Христофор, спомен он разрушителите бомбардировки през втората световна война. Майнц е бил един от най-тежко поразените от бомбардировки градове.

 

 

И доста мъничката стара част.

 

 

 

 

 

Забавихме се доста, понеже се влачех и мрънках. Болеше ме коремът,  имах периоди на рефлукс и никак не се чувствах добре. Надявам се поне снимките да ви харесват.

Субективното ми и неподправено мнение е, че този град спокойно може да се пропусне.

 

[master_of_germs]

За Кобленц не мисля да пиша почти нищо. @домосед е описал доста добре в юнесковската тема: 

Иначе в Кобленц хората най често взимат комби-билет 3 в 1. Лифт до Крепостта оттатък Рейн (тоест, от "нашия" бряг, защото нощувахме близо до реката в района под крепостта), билет за музея в крепостта и разходка с корабче. Цените не са лоши. 

Но ние само смятаме да се разходим лежерно по променадите до "Deutsches Eck", където Мозел с влива в Рейн, и после нейде за вечеря из старата част на града.

Нямах особени очаквания от Кобленц от това, което бях виждал по снимки, но пък не един и двама магеланци са казвали добри думи, включително и в тая тема, та все трябваше да има защо... Имаше 🙂

Много приятна разходка ни се получи. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Но няма да пропусна да похваля заведението, където вечеряхме:

Weinhaus Hubertus

Тук вече най-накрая пихме и вино; все пак Кобленц е и на Рейн, и на Мозел и предлага най-доброто и от двата региона. Изборът е огромен, но понеже @mary_shery обича само сладко вино, в менюто имаше само две такива и ги поръчахме да ги пробваме и двете. Много ми харесаха дори и на мене, дето уж ни съм по сладкото, ни по бялото вино. Към 6 евро е една чаша, ама замайва така, че от втора няма нужда. 

 

 

 

 

Разходката из стария град ни доведе пред друга заведение с музика на живо, където се вихреше здраво латино-парти, даже си излезе и танцьорка на самба в карнавален костюм. 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

И тъй, в Кобленц приключиха тези наши 4 дни по Рейн, но пък аз за първи път се взирах в Мозел. Реката, която два дни по късно вече щях да наричам "вероятно най-красивата, която някога съм виждал 🙂

 

...следва...

 

[Argentique]

Преди 1 час, master_of_germs каза:

 

Иначе в Кобленц хората най често взимат комби-билет 3 в 1. Лифт до Крепостта оттатък Рейн (тоест, от "нашия" бряг, защото нощувахме близо до реката в района под крепостта), билет за музея в крепостта и разходка с корабче. Цените не са лоши. 

Но ние само смятаме да се разходим лежерно по променадите до "Deutsches Eck", където Мозел с влива в Рейн, и после нейде за вечеря из старата част на града.

Нямах особени очаквания от Кобленц от това, което бях виждал по снимки, но пък не един и двама магеланци са казвали добри думи, включително и в тая тема, та все трябваше да има защо... Имаше 🙂

 

 

Аз съм от „потърпевшите“ с комбо-билета и мога само да го препоръчам, особено ако сте с деца или ви мързи да ходите надалеч в жегата.

Действието се развива през юни 2022 г.

Първо се качваме на корабче, което прави едночасова обиколка по Рейн. Понеже всички присъстващи обичаме кораби и лодки, а по реката в жегата подухва, единодушно му пишем 6+.

 

 

Корабчето стига някъде до пивоварната нагоре по течението и прави обратен завой.

 

 

 

Междувременно всички пият бира, вино и каквото има, а цените в бара са едни от най-ниските, които съм виждала из околията. От спортен интерес в тези дни пия ризлинг и граубургундер – като за лятото стават. Този спортен интерес ме докарва до там, че да пробвам местно бяло вино в Прага. „Прости им, Господи, защото те не знаят що вършат”...

 

Другото „обръщало“ е на триъгълника. 

 

 

Където точно тогава има бирфест.

 

 

Веднага някой се обажда, че е гладен, а негладните избират най-изчанчената бира, предлагана по сергиите – белгийска черешова.

 

 

Следва прекосяване на Рейн с лифт.

 

 

Крепостта не е лоша, но ако не е в комбо билета, няма да има чак толкова желаещи. Не че са много и при нашето посещение.

 

 

Освен разни възстановени стаи, каквито са били едно време, има малък музей на виното и винените дестилати.

 

 

 

 

 

А горе има кафененце и гледка към Триъгълника – Рейн и Мозел.

 

 

[master_of_germs]

@Argentique, само разходка с лодка ни липсваше. Нали писах, че спахме в стара крива къща, строена преди няколко века. Цяла нощ си мислех, че съм на кораб и хич не спах добре. А може и от виното да ми се е виело свят, де да знам...

Hofstraße 274
https://maps.app.goo.gl/8t8mwem2VkHd1bZy9

 

Щеше ми се рано сутринта да се изкатерих към крепостта, защото оттам сутрин старият град щеше да е огрян. Но със само ден и половина, оставащи ни за Мозел, просто нямаше как. Този ден станахме рано и взехме автобус от гара Koblenz-Ehrenbreitstein до централната гара. ОТ една пекарна на автогарата си взехме много вкусни закуски, които изядохме във влака. Целта ни беше възможно най-рано да сме при замъка Елц, който напоследък стана страшно популярен в инстаграм, а @Argentique ни беше уплашила, че е страшна навалица и много се чака. все пак е понеделник и се надявамме да не е права. Всъщност, тоя замък не е по Мозел, а е на 4-5 км от най-близките речни села Мозелкерн и Мюден, от които има пешеходни ммаршрути през гората. Но от предната гара Хатценпорт има автобус и то доста начесто. Спирката му е на обръщало до жп спирката. Има обявено само уикендово разписание, но през сезона върви ежедневно. И то по два пъти на час.  С нас се качва само още един пътник. Една азиатка. Крайната му спирка е всъщност на паркинга на около километър от замъка. Ама тоя километър е стръмно надолу. Има и малко по-обиколна пътека през гората, добре маркирана. Има и няколко паркирани коли. Само няколко.

Който не иска да ходи, може да вземе шатъл-бус от паркинга до замъка (или по-скоро наобратно да не се мори нагоре) за по 2 евро в посока.

 

Но по пътя надолу замъкът се снима най-добре!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отваря в 9:30 ч.

Ние сме там само няколко минути по-късно и няма никакви хора. Билетите са солени - 14 евро за възрастни, 7 евро за студенти и ученици. (За пореден път "студентската" карта на @mary_shery спести доста пари. 

Билетът важи за тур с екскурзовод вътре в замъка, който трае 45 минути, и за оръжейната, където се влиза самостоятелно и може да стоите колкото искате. По време на тура вътре снимките са забранени. Туровете са поотделно за немскоговорящи и за чужденци на английски. Доколкото знам, в определени часове има и на френски. За нашия тур на английски след двадесетина минути се събират 16 души, 3 от тях бебета. Разпоредбите литература са строги с родителите и не им позволяват на носят бебетата в раници на гърбовете си. На места е тясно, а вратите са ниски.

 

Честно @Брани, кога докопахте C-3PO? 😉

 

 

Всъщност този замък, след като е построен, е обитаван съвместно не от една, а от три фамилии, понеже благородникът, който го строи, го оставя в наследство на тримата си сина. Така векове наред. Място малко, челяд много, та през вековете много е дострояван, пристрояван и надграждан и реновиран. Едната фамилия и досега си ползват къщата и затова турът ни води само през покоите на другите две. 

Интересното е, че тоя замък е толкова затънтен, че никой враг не го е счел за достатъчно важен да се мори да го превзема. Никога. Рядко ще намерите такъв замък, запазен от средновековието. Иначе всичко си има и турът е стандартен.

Интересно за мене беше наличието на детска стая, което не мисля,че съм виждал в други средновековни замъци.

По моему, ако човек е зле с времето и/или парите, спокойно може и само отвън да се разгледа. Не че е лош. Но 14 евро са много.

 

 

 

 

 

 

Тоя път не уцелваме добре времето. Тъкмо като излизаме, пред нас тръгва едно шатълче, а пеш няма да успеем да хванем следващия автобус до Хатценпорт. И решаваме, че ще ходим пеш. До Мюден. Що пък не?

 

[master_of_germs]

То всъщност май има две пътеки от Елц до Мюден. Едната е по-пряка, но трябва да де качат стотина метра денивелация, преди да се почне спускане. Другата наглед няма особено качване. Има десетки различни маркировки и в един момент усещане, че сме загубили нашата, но чувството да посока не ни подвежда. Пак има качване, но наклонът е много лек. По черен горски път. Стигаме до място, където се появяват отстрани до пътеката разпятя е се върви покрай тях. Явно някакъв поклоннически път. Тук е леко нанагорнище, но ни извежда на асфалт и по него стигаме до селцето (или махалата) Мюденеберг, където има красив параклис. Точно пладне е и камбаната почва да бие. Никой нито влиза, нито излиза, но тя си бие поне 5 минути. Амамай само видео съм снимал...

 

 

 

Пътеката почва да се спуска покрай дворове, после в гора, където пак се появяват разпятията и накрая стига до лозята над Мюден. Разбираме, че тая пътека е Hungerkreuz (буквално "гладен кръст) и решавам да заситя и моя глад с чепка грозде 😉

 

 

 

 

 

 

 

Има време да пазгледаме и селцето. Мъничко е, но по стените на къщите се вият лози, а са пуснатилозниците и горе над главната улица като гирлянди. 

 

 

 

Пожарната също е интересна. 

И една бабка на рекламата на местния транспортен оператор 😉

Мягеланците съзират знак от @Георги Матеев дори и в това село 😉

Гара няма, влакът спира буквално до къщите.

А влакът ни закара до Булай (пише се странно - Bullay), където пък се прекачване на друго влакче до Трабен-Трарбах, като линията плътно следва течението на Мозел...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

В Трабен-Трарбах имаме точно един час до следващия автобус. Тук обаче @mary_shery знае много точно какво иска да види. Късметлия съм, защото всъщност на нея не й е първо идване в района на Мозел. Но първото беше голям провал. Преди 10 години, докато учеше в Хайделберг по програма ERASMUS,  се организирана от университета еднодневни или уикендови екскурзии. Обаче това съвпаднат с големите наводнения  Германия. Рейн, Майн, Никарагуа, Дунав... всичко преливане. Та точно в деня на екскурзията им преля и Мозел. Успяла да види само Бернкастел и замъка в Кохем, но включена та разходка с корабче до Трабен-Трарбах просто нямало как да се осъществи. 

Та затова тя тук ме повежда с особена настървеност.

Хубавото е, че има широк мост, от който може да се снимат реката и двата бряга.

 

 

 

 

 

 

 

 

Продават и сладолед, ама се възпиране от покупка, че ни чака катерене до един замък. Той е в руини, ама пък има кафене. Малко под него има и военен паметник. Доста стъпала се кочват, но гледката си я бива. С бързо темпо успяваме да се вместим съвсем точно във времето и да си хванем автобуса..., 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Трабен-Трарбах не е най-красивото градче по Мозел. Но още тук гледките надминаха всичко по Рейн. 😉

 

[master_of_germs]

Автобусът от Трабен-Трарбах до Бернкастел-Куес е номер 360, върви веднъж на час и пътува 45 минути, защото обикаля доста паланки.

 

Слиза се на спирка Forum, ама и няма как да се пропусне, то си е автогара. 

Тия градчета по Мозел са с тирета, понеже преди са си били отделни села, ама след като им построили мостове, са ги обединили. Та ние слизаме в Куес, по-големия квартал и трябва по моста да минем към Бернкастел, който е по-малката, но старовремска махала. И естествено, тая със замъка, до който ще се изкатерим. @mary_shery е била и преди в Бернкастел, но много за кратко с оная организирана екскурзия и не се е качвала до замъка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дотук звучи като пълно преповторение на упражнението ни в Трабен и Трарбах. Разликата е, че сега качването е през лозя, не чак толкова стръмно а гледките са още по-страхотни. Ако на някого не му се ходи пеш, има много атрактивен жълт шатъл-бус 😉

Самото градче Бернкастел също е по-кокетно, за нас най-красивото по време на пътуването ни и (все пак се замислям, но) може би е и достоен кандидат за вомер едно сред всички немски селца и градчета, които сме обиколили, а те не са никак малко. Пътьом, над лозето, има и заведение с гледка, както и в самия замък има заведение с панорамна тераса. Но без хотел. Замъкът, като изключим заведението, е в руини, които са добре обезопасени. Има и асансьор.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Не се плаща вход освен по едно евро за качване на кулата. Пускат се монети в машина и се минава през турникет.

По Мозел масово тоалетните са платени, но без турникети. Влизаш, ползваш и те молят да пуснеш 70 цента в пощенска кутия. Но е до вътрешна нагласа дали ще го направиш, никой не стои специално да варди тоалетната.

 

Съветът ми е, ако правите тези градчета в един ден (което е логичното) и искате да се качвате до замъците, да следвате нашата последователност. Не само заради възходящата градация на впечатленията, а и заради светлината. Трарбах е откъм южната страна на Мозел, така че по обяд е идеално, плюс-минус няколко часа, а над Бернкастел е по-добре следобед. Ама те са на завои, все ще си е хубаво.

 

Бернкастел означава "замък на мечките"  и има някаква легенда, свързана с името, но нямах време да разровя, каква. Но пък си има фонтан с мечки 🙂

 

 

 

 

 

 

Всичко ни отнема час и половина, но мястото е толкова хубаво, че и почти цял ден да му се отдели просто за съзерцание, няма да е загуба. 

Ние, обаче, имаме още нещо да отметнем до края на деня. Много се чудих дали да ходим чак до Тиер в това пътуване, като е далеч по-удобно откъм Люксембург, но се радвам, че успяхме сега.

От Куес взимаме автобус номер 300 до Витлих, където имаме двадесетина минути да се прекачим на влак до Триер. Автогарата е до гарата, и за радост има заведение за дюнери. Цените на дюнеррите в Германия са скочили шоково последните години. 7 евро е минимумът. Но пък имаме нужда да хапнем, че не се знае, дали ще ни остане време за вечеря в този най-натоварен ден.

 

...следва... 

[master_of_germs]

Встъплението към Триер пак ще направя с поста на @домосед в юнесковската тема.

Между другото, да се похваля, макар че не е правилната тема. Но по време на това пътуване разгледахме обстойно три обекта на ЮНЕСКО (и пътьом видяхме четвърти, но не го броим). С което вече имам 12 такива посетени обекта в Германия (а @mary_shery ги докара до 20) и България с нашите 10 ми остана на трето място. Убедителен лидер, без изненада, ни е Италия с 30+.

Относно името на града и как се произнася, настъпва смут 😄

От една страна, комбинацията "ie" в немския се чете "ий". От друга страна - краесловието -er се произнася като много отворено -ъ. Което правило е с превес. Така че се произнася "Триъ". На български, за благозвучие може и Триер. Но не Трир. Сричките се чуват ясно и са две. Понеже и аз съм го бъркал преди...

 

Пристигаме по време, когато вече всички обекти са затворени, та няма да настоявам да влизаме в къщата на Карл Маркс. От гарата автобус ни закарва до най-масивната забележителност. Порта нигра. Най-голямата запазена древноримска структура на север от Алпите. 

Или пък всъщност беше Адриановият вал? Ама той за запазен ли се брои?

 

 

 

Но пък точно на спирката е дядо ви Карл Маркс. 

Император Клъндий IV Бух не устоява на изкушението да се въвлече във философско-политически диспут с бронзова статуя, като използва и магеланското Знамето като аргумент.

Дядо ви Маркс го стопира с червена светлина 😉

Паркът пред палата на принц-електора (същият и архиепископ на Триер, като такъв му се полагало правото да е един от седемте души, избиращи император на Свещената Римска империя). 

Изненадата идва от страна на четирима немски фехтовачи в пълно снаряжение, които си спретват як бой с шпага точно пред двореца. Не разбирам от фехтовка, ама съм на 99% сигурен, че бяха шпаги, а не рапири, защото не носеха ламета,  а някои от нападите се целеха и в крайниците, а не само в торса... другата атракция в парковете бяха патиците в езерото. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Иначе обиколихме няколко приятни площада, наснимахме и няколко църкви. Измежду четирите по-големи града, които видяхме в това пътуване, Триер без усилие бие в класациите Франкфурт, Майнц и Кобленц 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решаваме да си вземи само по топка сладолед, а след това влака за Кобленц. 

Пристигаме след 22 ч. и малкото заведения, които работят в понеделник вечер, са вече с приключила кухня. Имаме обаче спасителен вариант.

 

Досега не съм препоръчвал тук веригата италиански ресторанти L'Osteria. Което е пропуск! @зВерчето работи вече 8 години в ресторанта им в Мюнстер.

Има ги поне в дузина немски града и са синоним на качество и количество. Особено що се отнася до пици. На пръв поглед са скъпички примерно 14 евро, но те още на входа си пишат да се поглежда грамажа и че една пица обикновено стига за двама. И си е така, даже малко остана за закуска.

И те затваряха в 23 ч, но нямаше проблем да ни приготвят една огромна пица за вкъщи. 

Така че си легнахме заситени с пица и впечатления от деня 🙂

 

[master_of_germs]

22.08.2023 г. 

 

Оставяме си раниците в багажника клетка на гарата в Кобленц (3 евро за 24 часа. В Майнц беше 3,50 евро, забравих да напиша).

 

За разлика от вчера, днес Мозел ни изненадва с утринни мъгли. Красиво е 🙂

 

 

В Кохем от гарата тръгваме по крайбрежната към моста. До замъка няма да ходим. @mary_shery го е посещавала преди. А той стоели много интересно в мъглата. Спираме се и да снимаме семейство гъски в тревата. Докато се качим на моста, мъглите вече се разсейват и градчето е чудно огряно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Автобус до Байлщайн взимаме от Ендертплац, до моста. Жалко, че не съм снимал разписанието. в интернет нищо не ни излизаше, но знаехме, че не може да няма автобус и проверявахме на  място.

[master_of_germs]

Байлщайн е много малко селце.  Общо взето, три улички на кръст. Ама къщите са до една сладурски, като има качвания до едно манастирче със заведение и после до един... замък! ( Награди за позналите няма) 😉

Но като акостира туристическо корабче, селото се препълни. А и група от 30-40 колоездачи намина 🙂

В замъка Метерних, по подобие на Бернкастел предния ден, също има заведение, но и качване на една кула. Но тук целият замък е с вход. 3 евро. Няма как просто да отидеш до заведението да пиеш кафе с гледка. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Снимките и в този пост станаха доста, но речникът ми не стига да опиша, колко вълшебно красиво е по Мозел. 🙂

 

В Байлщайн качването е много малко в сравнение с другите градчета. И не бързахме като предишния ден.

 

...следва...

[master_of_germs]

И остана още един час, който си бяхме предвидили за разходка из Кохем, без качване до замъка този път. Градчето не е лошо, но като основния транспортен хъб по Мозел, по обяд се напълни с туристи от корабчета, автобуси, влакове. Даже от опашки не можахме да се доредим да си вземем за обяд ни вурстче в хлебче, нито сладолед дори...

Съветът ми е, за гледки към замъка, а и ако искате да го посещавате, да отивате рано сутрин, когато е огрян по-добре и няма тълпи. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Видяхме и къща в процес на изрисуване...

 

 

 

 

И започна едно дълго прибиране.

Влак до Кобленц, откъдето си взехме багажите и се прекачихме на друг влак до Дюселдорф.  Така видяхме и участъка от Рейн между Кобленц и Бон, който ни липсваше в посетените места. В Северен Ррейн-Вестфалия текат яки ремонти на жп инфраструктурата и влаковете повсеместно закъсняват. Даже заради тях нашият влак не влезе съм гарите в ентъра на Кьолн, а заобиколи. Мернахме от влака и двореца в Брюл, който е обект на ЮНЕСКО.

 

В Дюселдорф пристигнахме с 20 минути закъснение, но пък връзката, която чакаме, закъсня с над половин час. Та си взех разни нещата от една пекарна за изпит. Пристигнахме на Холцвикеде достатъчно рано, за да повървим 1,5 км до летище Дортмунд и да минем проверките повече от час преди полета за София. 

Да им се те надяваш на Уиз, бях по разписание, а ние бяхме на предпоследен ред. Излазохме първи от самолета и от паспортния контрол и с един спринт върнахме последното метро, с което можеше и двамата да направим успешни прекачвания в центъра и да се приберем без таксита.

 

Край. Но само на това пътуване 🙂

 

Чакаме в темата серия сводки от @домосед, който от днес почва две септемврийски пътувания из Германия с 49eT 😉

 

[Аzia]

На 16.07.2022 г. в 16:41, master_of_germs каза:

 

Първо пътуване, 1-4 юли. База за нощувки - хотел Premier Inn в Нюрнберг, близо до операта, на една спирка с метро или 10 минути пеш от централната гара. Благодарности на @IvanNavi, който сподели находката в темата. Три нощувки в двойна стая излязоха по 70 евро на човек.

Хотелът е много приятен, мирише на нов и всичко е ориентирано към удобното спане, а не към други изгъзици. Навсякъде има надписи и цитати за промотиране на съня 😉

 

 А как е районът около хотела? И ние снощи го резервирахме за една нощ, но близостта до гарата ме притеснява. Обикновено там се събират хубави хора😆

[master_of_germs]

В Нюрнберг гарата е практиччески почти в идеалния център на града, не виждам от какво се притеснявате. 

Всъщност хотелът не е до гарата, а до операта. Така де! 😉

И от гарата е на една спирка с метрото. Изобщо няма нужда да излизате от гарата навън, като се прибирате от Вюрцбург, ако ви е чак толкова притеснено.

[Аzia]

А, то се оказа, че има друг хотел, който сме резервирали🤣  Centrum. Общо в града са три от тази верига. Сега разледах сайта им.

Аз не се притеснявам, била съм в Нюрнберг, но преди 30 години сигурно. Спомням си, че от гарата до катедралата бяха няколко минутки пешеходция. Беше спокоен и приветлив град.

[Fiordaliso]

преди 4 часа, Аzia каза:

 А как е районът около хотела? И ние снощи го резервирахме за една нощ, но близостта до гарата ме притеснява. Обикновено там се събират хубави хора😆

Байерн е най-сигурния регион в Германия,някак си пришълците придобиват заспалия вид и маниери на местните обитатели,та няма как да им дойде наум да правят пакости....те се случват на север,където гъмжи от третия свят ,дондуркан от поколения на щедри социални помощи.

[tch]

Някой успявал ли е да прекрати месечния абонамент за ноември? След като обновиха приложението, билетът ми не излиза в abo portal и не мога да го прекратя.....