Интересни летни маршрути с 9-Euro-Ticket на DB

[master_of_germs]

преди 10 минути , vorbis каза:

Ако въпросният билет ще се ползва в периода 20-31 юли, значи трябва да бъде купен, примерно, на 5 юли и да бъде канселиран до 10 юли. В такъв случай, билетът ще може да бъде ползван до края на юли и същевременно да не си дръпнат пари за следващия месец. Правилно ли съм разбрал?

Нищо не пречи и отсега да си купиш билета. Има опция в Дойче бан да отбележиш, откога да започва да тече абонаментът. Но отписването от абонамент трябва да го направиш най-късно до 10-ти юли.

[angel tomov]

преди 23 минути , vorbis каза:

Ако въпросният билет ще се ползва в периода 20-31 юли, значи трябва да бъде купен, примерно, на 5 юли и да бъде канселиран до 10 юли. В такъв случай, билетът ще може да бъде ползван до края на юли и същевременно да не си дръпнат пари за следващия месец. Правилно ли съм разбрал?

Точно така. Ако ще се ползва от 20-ти до 31-ви юли, може да се купи примерно на 05.07. или на 30.06., или на друга дата, но ако няма да се ползва през август, трябва да бъде отказан до 10 юли.

[Дани Магелани]

преди 39 минути , vorbis каза:

Ако въпросният билет ще се ползва в периода 20-31 юли, значи трябва да бъде купен, примерно, на 5 юли и да бъде канселиран до 10 юли. В такъв случай, билетът ще може да бъде ползван до края на юли и същевременно да не си дръпнат пари за следващия месец. Правилно ли съм разбрал?

Да.

[Дани Магелани]

Трябваше ми билет от Аахен до Маастрихт. Трябваше да купя дневна регионална карта за съседни райони от Белгия и Нидерландия за 22,90 евро. Включва и градски транспорт. Ако имаше опция, щяха да ми кажат да си ползвам DB картата. Надявам се да не са ме излъгали.

[master_of_germs]

Валидността на Дойчландтикета е както валидността на всички  регионални билети на DB общо. Залцбург, Куфщайн, Ройте, Базел, Шафхаузен са примери за градове извън Германия, където билетът важи. Маастрихт не е такъв.

Ето ги отсечките след границите, където билетът е валиден.

• Dänemark: Süderlügum – Tønder
• Polen: Ahlbeck Grenze – Świnoujście Centrum 
• Polen: Görlitz – Zgorzelec
• Polen: Hirschfelde – Krzewina Zgorzelecka – Hagenwerder
• Tschechien: Zittau – Hradek nad Nisou
• Tschechien: Bärenstein – Vejprty
• Tschechien: Seifhennersdorf – Varnsdorf – Zittau
• Österreich: Pfronten-Steinach – Vils – Reutte (Tirol) – Ehrwald – Griesen (nur im Verkehr von und nach Deutschland, nicht im innerösterreichischen Binnenverkehr)
• Österreich: Freilassing – Salzburg Hbf.
• Österreich: Kiefersfelden – Kufstein
• Schweiz: Zell im Wiesental – Lörrach – Basel SBB 
• Schweiz: Weil am Rhein – Basel Bad. Bf. – Basel SBB
• Schweiz: Erzingen – Trasadingen – Schaffhausen – Thayngen – Bietingen
• Schweiz: Jestetten – Lottstetten – Schaffhausen
• Frankreich: Berg – Lauterbourg
• Frankreich: Schweighofen – Wissembourg
• Luxemburg: Der Nahverkehr im Großherzogtum ist für alle kostenlos.
• Niederlande: Kaldenkirchen – Venlo
• Niederlande: Bad Bentheim – Hengelo
• Niederlande: Gronau – Enschede
• Niederlande: Emmerich – Arnhem

[домосед]

преди 21 часа, master_of_germs каза:

Как трябва да действам, според вас? Просто да отида в банката си и да преведа парите към тая банкова сметка?

@домосед нямаше ли и ти подобен случай преди време? Не помня къде го беше описвал...

Да. Нямам идея как са си представяли, че директен дебит ще им сработи.

Платих с банков превод в отговор на аналогична инструкция с дадената референция. Повече не са ме търсили.

[master_of_germs]

То май месец не е баш за "летни маршрути", ама и 9еТ нече стана 58еТ, така че да си продължавам в тая тема 😉

А ние много си обичаме пътуванията из Германия в началото на май. Та пак спретнахме едно актова с любезното спомоществувателство на Дойчландтикет и ваучерите за А&О.

Полетът ни София-Нюрнберг беше през нощта на 30.04 срещу 01.05.2025 г., десет минути след полунощ. И съответно каца в Нюрнберг по никое време,  но пък от летището има нощен градски автобус до централната гара, който върви веднъж на час. 

За проблемите с настаняването в А&О писах  съответната тема. Хотелът е близо до гарата, само на няколко минути пеш, на главен булевард.

 

Тъй като ваучерите са за две нощувки, щяхме да имаме един цял ден да обиколим нещо из района и да се приберем в Нюрнберг. Ама не е лесно да намерим вече много места из Германия, където @mary_shery не е била. Та до последно нямахме готов план, решихме да си го измислим на място, според разписанията. И според кога ще успеем да се събудим след толкова късното настаняване. 

Всъщност, по време на пътуването прегледахме още туй-онуй. А, да се изфукам, че за тоя полет ни сложиха съответно на първи и на авариен ред та бяхме нашироко, с място за краката, без да сме си доплащали. 😉

 

Имах два града в Бавария, дето не съм бил, а ми се щеше, понеже са юнесковски. Регенсбург и Вюрцбург. Мариела е била и в двата и определено харесва повече Вюрцбург. За Регенсбург би се съгласила, само ако комбинираме с нещо друго. А обектите около Келхайм нещо не ни се напаснаха добре като разписания. Затова буквално в движение измислих друг план, където хем аз да разгледам Вюрцбург, без да преповтаряме нещата, които тя е виждала, хем преди това да минем през две други красиви градчета от "Романтичния път", където и тя не е ходила.

 

Първата ни спирка беше Марктбрайт. Градчето е много малко и кокетно и спокойно се обикаля за един час, така че да си хванете следващия влак.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Част от старовремските кули и до днес са обитаеми

 

 

 

 

Тук Клъвдий IV Бух реши, че не му се занимава с някакви такива долнопробни магеланци като нас, дето даже не му осигуряват достатъчно пиене. Затова по време на пътуването си насрочи доста срещи с бележити немски учени, музиканти и философи (е, умрели отдавна, но за буховното величие на Клъвдий това не представлява проблем). В Марктбрайт серията започна с буховна беседа пред родната къща на "оня немец, дето ни взе акъла", а именно Алоис Алцхаймер 😉

 

 

 

...следва...

[master_of_germs]

Оксенфурт е само на три-четири минути с влака от Марктбрайт и е по-голямо градче, най-голямото в окръг Вюрцбург, като изключим окръжния град.. и изобщо не е известен, колкото английския си адаш (Ochsenfurt (нем.) = Oxford (англ.), т.е. "Волски брод" ).

Волски впрягове да преджапват през река Майн не видяхме, понеже има голям и стар (ама не чак древен) каменен мост. Достатъчно голям, за да може под него да минават корабчета. Та корабче за разходка е нещо, с което може да се разведрите, докато сте в Оксенфурт. И още нещо - Оксенфурт е достатъчно голям, за да има ДВЕ известни пивоварни. А в тоя ден температурите си бяха почти летни, та биричките доста вървяха. На едната пивоварна емблемата й е бухал, за кеф на Клъвдий. 😉

В Оксенфурт той не откри някой твърде известен немец за беседа, така че се отпусна с биричка. Старият град на Оксенфурт е с изцяло запазени крепостни стени с много странна форма. Един правоъгълник, дълъг и тънък, по брега на реката. Една стара жп линия покрай стените е бетонирана и направена на пешеходна алея.  И тук има обитаеми каменни кули по стената, а пространството в едновремешния ров е усвоено с много детски и спортни площадки и, естествено, кръчмици. В центъра на стария град си има много типични фахверк къщи, църкви, манастир, абе по нищо не отстъпва на никое друго градче от "Романтичния път".

За спокойно разглеждане си предвидете поне два часа 🙂

Влаковете за Вюрцбург са веднъж на час.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

Вюрцбург никак не е малък град. @mary_shery ходи там преди 12 години, докато учеше в Хайделберг, и тогава беше много впечатлена...

В оксенфурт пред киното неслучайно питаха: "Какво знае Мариела?" 😉

А когато става въпрос за Германия, тя знае наистина много. И й благодаря, че редовно споделя тези знания с мене и именно благодарение на нейните знания всяко пътуване из Германия ни е много запомнящо се.

За Вюрцбург обаче аз знаех нещо, неизвестно за нея. Университетът във Вюрцбург е легендарен почти колкото този в Хайделберг и във Вюрцбург са направени забележителни научни открития. Поне десетина нобелови лауреати са творили във Вюрцбург. Най-известен сред всички тях несъмнено е първият носител на Нобеловата награда за физика- Вилхелм Конрад Рьонтген. 

Немислимо е да си представим съвременната медицина без образната диагностика, чието начало е откриването на рентгеновите лъчи. Немислимо е и аз да не отида до лабораторията на Рьонтген. Да, на 1-ви май беше затворено и Клъвдий не можа да побеседва с Рьонтген, но все пак се снима при паметника на рентгеновите лъчи.

 

 

Обиколката ни из Вюрцбург продължи с обичайните площади, катедрала, манастири, градини.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В Резиденцията нямаше да имаме време да разгледаме обстойно, а и @mary_shery е влизала преди.

 

 

 

 

 

 

Също и оттатък реката в крепостта Мариенбург, която, както почти винаги отвън е в скелета.

 

Затова решихме да катерим съседния хълм, на който има разкошен бароков параклис. Мене ако питате, си е цяла църква, ама нека си е параклис. Вероятно най-красивият, който съм виждал.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Слязохме и продължихме разходката си покрай реката.

 

 

 

Целта беше да сме възможно най-късно при Стария мост, когато градът щещлше да е идеално огрян, гледан откъм моста.

Вюрцбург е вероятно единственият град в Германия, където бирата е забранена! Шокирах ли ви?! 😮

Не че има официална забрана, но тук никой не пие бира. Неприемливо е. Ако не пиеш вино в стъклена чаша на моста не ти е мястото във Вюрцбург 😄

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

И след час и нещо с влака пак сме в Нюрнберг и ни мъчи вечният въпрос: "Къде ще вечеряме?" 

В сградата на А&О хотела има индийски ресторант с високи оценки. Цените също не са ниски. Ама не ни влече тоя път азиатското.. Инак от предния път си знаем и един много добър китайски ресторант, сякаш бях писал за него в темата...

Но не сме чак толкоз прегладнели, че да пропуснем залеза. 

 

 

 

 

Лека-полека вървим по главната, пресичаме реката, стигаме до главния пазарен площад Марктплатц и свиваме вдясно.

 

 

 

На една пряка буквално има малко площадче, наречено Ханс Закс платц. Вероятно сме минавали и при предишните ни идвали, но не сме му обръщали внимание.

Причината да сме тук е... манджата. Когато не сме сигурни, какво ни се вечеря, в Германия по инстинкт провепяваме, къде е най-близката L'Osteria. Веригата италиански ресторанти, където в продължение на 8 години работеше @зВерчето. В Нюрнберг има две л'остерии,  централната е баш на това площадче.

Пиците на пръв поглед са скъпи, но и преди съм писал, че една пица стига за двама, а може и така да си я поръчаш. Двете половинки на птицата да са от различен вид.

Л'Остериите винаги са спасителен вариант за изгладнели хора 🙂

Това, което там НЕ си поръчвате, е сокове. Правят ги свръхразредени, а пък са на цената на хубава бира 😄

Ама то това си важи за повечето заведения в Германия...

 

И сега, за тоя Ханс Закс, на когото е кръстен площадът. Много хора си мислят, че Ханс Закс е измислен герой от Вагнеровата опера "Нюрнбергскиге майстори певци". Само че Ханс Закс си е бил съвсем реална историческа личност и наистина е бил майстор-певец, или май е по-правилно "майсторски певец", нещо много на почит през 16ти век. 

Бил и майстор шивач като баща си, и обущар, но го влечало изкуството. Скитал от град на град и припечелвал както с майсторлъка, така и с песните си. Защото бил един от "фронтмените" на бюргерското певческо изкуство. Римите му бягали, но той не ги и търсел. И доста често вкарвал груб и политнекоректен хумор в творбите си. Станал и "майстор-певец" на обущарската гилдия. Много го тачели по негово време, но след смъртта му бил позабравен, понеже изкуството се развивало, на почит дошли дворцовите бардове и менестрели, които се гнусели от дебелашкия му хумор. Както и да е, Вагнер го изтупал от прахта, като му посветил опера.

След вечеря се разходихме преди лягане. Установихме, че Нюрнберг нощем е все така твърде тъмен, както си беше и по пандемичните времена. Но пък островът в реката е много приятно място вечер, с приглушените светлини на малкото работещи заведения.

 

 

 

 

Все пак не окъснявахме много, защото рано сутринта трябваше да напуснем Нюрнберг, Франкония и Бавария и да се отправим към Тюрингия - провинция, в която досега не бяхме ходили.

[master_of_germs]

Влаковете между Нюрнберг и Ерфурт, както и по-горе писах, не са никак ка често. Така че трябваше рано да станем, да намерим нещо за хапване на гарата и да сме овреме отрано. Че пътуването с влак е почти два часа. Всъщност това си е същата линия през Бамбер и Кобург, за която съм писал по-рано в темата. Интересното е, че след Кобург и Кобург-Норд до Ерфурт влакът не спира никъде в продължение на почти 50 минути, въпреки, че е регионален. Ами то просто почти няма ни гари, нито разми керемидки, където влакът да спре.  По линията има много тунели. Не че е планина, но теренът е доста хълмист и основно през гора. Това е Тюрингенвалд - гората, заради която наричат Тюрингия "зеленото сърце на Германия'. Някога тук е минавала границата между Федералната и Демократичната германски републики. За първи път съм в бившата ГеДермания 😉

Все още нямаме ясен план. Основната ни цел за деня е да стигнем до Айзенах и замъка Вартбург, който е по жп линията на запад от Ерфурт. Обаче в Ерфурт няма A&O хостел, така че нощувките са ни във Ваймар. Който е пак на оная линия, ама на изток от столицата на областта. Влакът за Айзенах за малко не пасва да го хванем, тръгва по разписание малко след като нашият влак (също съвсем по разписание) пристига в Ерфурт. Решаваме да оставим раниците си в багажна клетка на гарата. Цената мисля че беше 2,50 евро за 24 часа. Гарата не е малка и има достатъчно багажни клетки на долния етаж.

И малко да поразгледаме до следващия влак, пък повече, като се приберем обратно по-късно през деня. @mary_shery винаги иска да ходи нейде нависоко за гледки, а в Ерфурт има такова място и то безплатно. Взимаме трамвай и слизаме на голям площад под Катедралата, която е на нисък хълм. Встрани има малко по-високък хълм, където е крепостта. Към крепостта има стълби, но са да не се обикаля много с пешеходния подход, има безплатен асансьор, който  ни качва направо горе на крепостните стени. Георе има църква, някакви музей, и други обществени сгради в които нямаме намерение да влизаме. Още преди качването ми е станало ясно, че сутрин не е доброто време и ще е контражур, но вече сме горе и пари не сме давали.

 

 

 

 

 

 

Снимаме, колкото снимаме, слизаме с асансьора, и отиваме на съседното възвишенийце с катедралата. оказва се, че това, което отдалеч ни е изглеждало като една църква, всъщност са две, непосредствено една до друга. По интересни са отвън, Отвътре не ни впечатлиха.

 

 

 

Слизаме към площада, където постепенно започва да се оформя някакъв пазар. Наоколо има много красиви старинни къщи. От улица на улица се придвижваме към площада с кметството.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Имаме още малко време и поглед върху картата ни показва, че сме съвсем близо до моста Крамербрюке. Рекичката, над която е мостът всъщност е съвсем плитка. Каменният мост реално е улица, минаваш по нея и изобщо не разбираш, че си на мост, защото и от двете ти страни са сгради. Като във Флоренция, само дето наистина няма място, от което да гледаш реката от улицата. Освен ако не се качиш на една църковна кула, за което сега нямаме време. По уличката на крамербрюке е истинско стълпотворение от хора, но туристи почти няма. А щом в германия видите стълпотворение, обичайната причина е... СЛАДОЛЕЕЕЕЕД. Ама и за това нямаме време, влак гоним. От другата страна на моста се завъртаме покрай реката, наснимаме от едната, от другата страна. реално това е и мястото на средновековното еврейско микве, което е част от еврейското наследство в Ерфурт, заради което градът беше включен в списъка на ЮНЕСКО преди две години.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Много е красиво наоколо с рекичката, мостчетата и за малко да се олеем. Отваряме си крачката, връщаме се на кметството, хващаме първия трамвай, слизаме на гарата и със спринт нагоре към пероните си хващеме влака за Айзенах минутка преди да тръгне (пак точно по разписание)...

 

Този един час на тъгъдък изобщо не е достатъчен да ни попият впечатленият от Ерфурт и набързо нащраканите кадри с обедна светлина просто не могат да покажат колко е красив градът. Дотолкова е красив, че щяхме да се върнем още два пъти в рамките на това пътуване ❤️

 

...следва...

[master_of_germs]

В Айзенах на гарата засичаме един грамаден... пингвин 😉

 

 

Взимаме автобус номер 3 до замъка Вартбург.

Описал съм го по подробно в темата ЮНЕСКО: 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На връщане минахме през целия град Айзенах по диагонал. Градът е много поддържан и като че ли дори и обикновените къщи са много пипнати и изглежда да се обитават от заможни хора. 

Най-важните забележителности са къщите на Йохан Себастиан Бах, и неизменният в този регион Мартин Лутер.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Междувременно, отново, както и в Ерфурт, видяхме билбордове, които рекламираха някакъв тридневен фестивал в Гота по случай деня на Тюрингия. Гота беше заложен като незадължителна спирка в програмата ни и не вярвах, че ще ни остане време за този град. Зачетохме се обаче за тоя фест в нета и видяхме нещо, което ни се стори интересно, но чак вечерта. Затова решихме първо да се върнем в Ерфурт да доразгледаме и да хапнем, макар да беше още рано като за стандартна вечеря...