дневник Галапагоски фотодневник с аромат на морски лъвчета

[Lindt]

Странно място е Галапагос - толкова познат от научнопопулярните филми и все пак е толкова трудно да осъзнаеш, че си там, че това се случва, че наистина е такъв и ти можеш да го наблюдаваш... 

 

Още докато захождахме към Сан Кристобал - едно от двете летища на островите, разбрах, че няма да е както съм си го представяла. От въздуха се виждаха искрящо синя вода, извити заливи с бял пясък, примамливо заобиколени от свежозелена растителност докъдето ти стига погледът. Тук там наистина някоя оголена скала, но нищо, наподобяващо Етна например....

 

Чакайте, поспрете, къде ми отиде полупустинния климат, кафявите клечки и сиви клони, палещото слънце, изгарящо всеки цвят и вулканичния пейзаж? И наистина ли бях уцелила период, който да преобразява хабитата на животинките във великолепен фон, а не компромис?

 

Предстояха ни 13 нощувки, разпределени между 3-те по-големи населени острова - Сан Кристобал, Санта Круз и Изабела. Флореана, островът, който се обитава от хора от най-отдавна, но днес има под 200 души население, остана за друг път. 

 

Днес ние, съвместно с @Carrie, сме способни да направим доста изчерпателен, подробен и практичен пътеводител за програми, базирани на остров, а не круизен кораб. 

За лош късмет аз просто не съм способна да предоставям полезна и сбита информация, така че ще пиша дневник и който има конкретни въпроси, може да ме прекъсва или да отвори следната тема: 

13 дни Галапагос. Подробна логистика, цени и др.

 

 

 

 

 

 

 

Кратки бележки: 

 

Островите, на които може да се настаните, са 4. Два от тях, Санта Круз и Сан Кристобал, са с летище, а другите два, Изабела и Флореана, са достъпни с фери от Санта Круз.

Всеки остров има ограничен брой точки, до които можете да достигнете сами, точно определени места, достъпни с придружаващ ви гид и огромна територия, до която нямате никакъв достъп. Част от архипелага е достъпна с круизни кораби и не може да се види с дневен тур.
Вариантите за турове са достатъчно като брой и разнообразие, за да запълните повече от седмица с тях, ако сте предвидили бюджет от 1000 $.  Ако не сте, ще трябва да избирате, едва ли ще се разочаровате, където и да отидете. 
Свободно достъпните места бяхме проучили предварително и макар и несравними с вижданото на тур, пак са по-впечатляващи от всичките ни досегашни пътувания – заради контакта с животните, красотата на плажовете и абсолютното спокойствие. 
Луксозно настаняване, удобно и организирано плажуване, привлекателна градска среда и изключителна храна на островите няма, така че ако това са основните ви интереси, вероятно няма да съвпаднат впечатленията ни за преживяването Галапагос.  
 

[Lindt]

Сан Кристобал - пристигането 

Най-удобното летище SCY, само на 2 $ за такси или 2 километра пеша от града, предопредели започването на пътуването ни от там. Защото след близо две денонощия път, изобщо не искахме да гоним автобус-лодка-автобус и да пътуваме 2 часа, както е организиран достъпът до града от другото летище Балтра. А главният град на Сан Кристобал е заобиколен от свободни за посещения плажове и ще можем просто да припаднем на първия и там да се аклиматизираме. 
 

Но да започнем от самото начало! Прелетяхме 13 000 км, кацнахме на Сан Кристобал, платихме 100 $ вход и се натоварихме на пикапа-такси, което ни откара до хостела безплатно. Изненадващо чекин и чекаут времето на хотелите в Галапагос е сутрин и всъщност не се чудиш какво да си правиш багажа нито след полет, нито след сутрешно фери. 

 

Задачите ни за деня бяха да напазаруваме преди обяд, за да хванем фермерския пазар и после да отидем на плаж. Главното ни предизвикателство беше да издържим будни след като бяхме пътували 48 часа, така че всички първи впечатления са белязани от натрупаната умора.

На съботния пазар си купихме точно 1 ананас за 5 $, по-голям от главата ми и здравословно розов на цвят, който успешно ароматизираше целия ни апартамент половината престой, но иначе не беше много сладък. После отидохме на закрития пазар, където си купихме скъпи домати без търговски вид, но пък и лишени от доматен вкус и структура, 2 лимончета, 10 банана за 1 $ и 2 резена с дебелина 1 пръст стекове риба тон за около 8 $. Вече се бяхме уморили да пазаруваме без испански и ценоразпис, така че решихме да довършим в магазин. 
Влизайки в първия магазин, усетих, че сме се телепортирали назад във времето или много далеч от най-известната туристическа дестинация, например около Лом, защото се озовахме в нещо като нашите издържали последните 40 години без ремонт кооп, ама с по-непознати консерви по олющените рафтове и без цени. Аз понеже очаквах да имам своя кухня и да приготвям удивително вкусни пикници за престоя на неорганизираните плажове, бях потресена в равни дози от ситуацията с налични стоки и оборудването в кухнята ни. И така си излязохме с йогурт с къпини за пиене  4.5 $ и 4 малки от двата налични вида бири за 2,5 $ всяка + 50 цента за бутилка. 

 

Плая Ман

Бяхме изчерпали наличната енергия докато се докопаме до Плая Ман и макар Кари да ни убеждаваше, че не изглеждаме все едно ще умрем, все пак така си се чувствахме и звучахме, така че разбирахме защо тя доброволно тръгна на панорамна обиколка + мирадор в най-големия пек, вместо да ни търпи и да се излежава на сянка като всички други 40 морски лъва около нас. 

Ние, напук на табелката, че на плажа не се пие алкохол, изпихме по 1 бира на току що освободената от лъвче пейка и се излегнахме под дървото с дарвинови чинки, да слушаме вълните, да гледаме животните и да придремваме. Често се стрясках от това, че докато си спя, около мен се размотават 4 вида животни, така че ставах и тръгвах към скалите на плажа, въоръжена с апарат, но силното слънце бързо стопяваше решимостта ми да документирам всичко наоколо. Въпросното всичко в този следобед бяха морски игуани, лъвове, няколко чапли, лавови гущери и раци във всевъзможни цветове. Имаше прелитащи фрегати, хвърлящи стряскащо огромна сянка и много забавно гмуркащи се птици в далечината, които още не бяхме разгадали какви са. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В 3 следобед хората на плажа вече ни се струваха твърде много, а слънчевите лъчи настоятелно проникващи между листата, така че решихме да си починем вкъщи преди да се отправим към избрания плаж за залез – Пунта Карола.

 

Към Пунта Карола

Пътеката към този плаж е доста зелена, равна и приятна, огласяща се от птичи песни. Някои видове изпращаха свои смели представители на метър от нас да ни разгледат, а така и ние да се запознаем с местната фауна. От опасения да не ни се стопли пак бирата обаче, ние не им позволявахме да ни амбицират за снимки, а неумолимо напредвахме към набелязания залив. 
А плажът беше повече от чудесен – с фар в края, черни камъни, контрастиращи с белия пясък, ярка зеленина, гнездящи игуани и ловуващи птици. Лъвовете на скалите, където се настанихме, не бяха много, но един пеликан ангажира вниманието ни през по-голямата част от пиенето на бира. 
На прибиране към града имахме намерението да ядем шишове с морски дарове около Плая Ман, защото бяхме чели, че по залез там излизат търговци и предлаганата храна е много вкусна, но не намерихме нищо подобно. Нямахме сили да търсим центъра и заведенията в това градче, така че изоставихме Кари да се грижи за своето изхранване, а аз направих на тиган закупените стекове риба тон и май не ни харесаха особено.
 

 

 

 

[Lindt]

Ден 2 

 

Макар и пристигнали заедно, Кари имаше по-малко време на острова и по-сгъстена програма от нашата. Това ни осигуряваше предварителна оценка, снимки и впечатления за всяко място. От един момент нататък се почувствах толкова отменена в репортажите, че не си правех труда да снимам неща, които вече са документирани в пост на Кари и Мари, Жени и Цветето са видели. В общи линии нямамe пукната снимка на улици, градчета, лодки... А в случай, че някъде ни е облачно, а при нея е било ок, нямам снимки и на атракциите   Бях на почивка  

 

Вторият ни ден се оформи с предобедно посещение на San Cristobal Intepretation Center и Tijeretas Hill, където Кари беше ходила предния ден, а следобед с пикап щяхме заедно да отидем в highlands за 4 часа за 40 $. Там пък си забравихме фотоапарата и нищо не снимахме.

 

Към пристанището

 

Ние станахме в 4:30, което осигури време за обиколка по изгрев на пристанището. Не звучи атрактивно, но пристанищата на Галапагос са много специални – в случая на Сан Кристобал имаше 3 поредни плажчета, с нощуващи на тях стотици морски лъвове. Сутрин рибарите споделяха част от улова си с местните животни и по тази причина там бяха първите ни близки срещи със синьокраки бубита и два вида фрегати, някои още дремещи по уличните лампи. 

 

 

 

 

 

 

Приливите и отливите създаваха около брега плитки и спокойни вирчета, където най-малките лъвчета си бяха организирали нещо като детска градина и се учеха да плуват и играят заедно.

 

 

 

Мъниците бяха и най-ранобудни, така че дори в тези часове неуморно сновяха по плажа да си търсят майките. Целият процес е изключително забавен, защото се клатушкат от водата до плажа с викове, разпльоквайки се най-неочаквано на пясъка, за да си отдъхнат и се опитват да сучат от всяка женска, покрай която минат. Тя на свой ред, ако не са си нейни, им кресва да се махат и те набързо минават през нея, устремени към следващата потенциална майка.

 

 

 

Някои от бебетата все пак спят: 

 

 

 

[Lindt]

 

След пристанището продължихме по вчерашната пътека през Плая Ман и Пунта Карола и след като се порадвахме на една мътеща игуана в храстите и полежахме и поръмжахме с един мъжкар - лъв, продължихме по изградените пътеки около интерпретационния център. Маршрутът може да е кръгов и да се пропусне Пунта Карола, но ние повечето пъти предпочитахме да минем и през този плаж и да видим кое животинче какво прави. Ще пусна размесени снимки от района, че го минавахме няколко пъти в различни дни.  

 

В градчетата цъфтят всички цветя, които и на средностатистически средиземноморски остров - от бугенвилии и хибискуси до франджипани и жасмин. Аз много харесвам тези големи фунийки, така че все си взимах някое да го поднасям на лъвчетата. После покрай пътеките най-често се срещат дребни птичета и различни лавови гущери, а на плажа са игуаните, лъвовете, раците.  В морето вълните понякога разкриват костенурка или лъв, а през деня прелитат и се гмуркат за лов синьокраки бубита. Няма място на островите, на което липсва динамика.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Неусетно стигнахме до първото разклонение. В тази посока има 2 мирадора, един залив с по-спокойна вода, заобиколен от скали и един много далечен плаж, който ще посетим в следващ ден. Облачното небе малко дразни когато се прибереш и си погледнеш снимките, но на място е благословия и спасение от жегата. Повечето сутрини бяха намусени, което ни позволяваше лежерна прохладна разходка по 10-15 км, @ven62, в никакъв случай напрягащо и изморително трамбоване по баири 

 

 

 

 

 

 

Кактусова чинка, обикаляща гнездото си: 

 

Може да са малко местата, достъпни за туристи без придружаващ гид, но са перфектно поддържани, маркирани и красиви - от каменните пътеки до дървените закачалки по плажовете. За разлика от тях, градът на острова е построен изключително зле - грозен, паянтов, беден, лишен от естетика. Може би има няколко сгради, които приличат на нещо - интерпретационните центрове, любимата ни кафетерия и 2 хотела. 

 

 

Интерпретационният център е малък, но представя информация за историята на островите - първите заселници, ужасният губернатор, превръщането в парк, бутиковият туризъм спрямо масовия, увеличаване на населението и предизвикателствата от това, превръщането в резерват и уязвимостта на уникалната екосистема, която наблюдаваме там. А заплахите не са за подценяване - преди строго да ги защитят, гигантските костенурки, символ на Галапагос, са били останали едва 3000, а сега са възстановени до 19 000, но някои от подвидовете са изгубени завинаги. 

 

[Lindt]

Следобед в планината

 

На всеки от големите острови има висока част с по-различен климат, зеленина, облачност и дори водоеми през част от годината. Там някога е било владението на гигантските костенурки, които нямат естествен враг на островите. После са дошли хората и са използвали земята и водата за насажденията и пасищата си, а костенурките за храна. Донесли са и коне, крави и достатъчно едри животни, за да стъпчат яйцата на костенурките, снесени на земята. Донесли са растения, които са достатъчно инванзивни, за да превземат района, влагата и задушат естествената за района растителност. На всеки остров голямата заплаха е различна - на един къпините, на друг гуавата. Съдържанието на захар в плодовете причинява репродуктивни проблеми на костенурките, които вече не могат да създадат потомство. За съжаление само за 20 години гуавата е превзела около 80 % от Highlands на Изабела и този процес е необратим.

 

Беше едва втория ни ден от пътуването и още не бяхме намерили енергия да обикаляме и да си търсим оферта за тур, така че сверихме цената от нашите 2 хостела за шофьор за 4 часа преди залез и взехме по-ниската. Времето ни стигаше за сладководната лагуна Ел Джунко, разходка при костенурките и един плаж в другия край на острова. 

Ние си забравихме фотоапарата, така че не знаехме дали да сме тъжни или облекчени, че около Ел Джунко беше такава мъгла, че виждахме само как някоя фрегата се гмурка в нищото. Абсолютно безсрамно открадвам снимки от Кари, напомняйки, че от опити за снимки на птици в мъгла всеки фотоапарат изпада в смут.

 

 

 

 

Сега като се замисля, ако отидете без да бързате и сте хванали хубаво време, може да обиколите цялата лагуна и дори да видите добре двата вида фрегати, макар че е възможно да трябва бинокъл. Но по никакъв начин не може да се сравни с посещение на Норт Сеймор, така че не слагайте тикче за видяно. 

 

Следващата ни спирка беше Cerro Colorado Tortoise Reserve. 

 

Днес вече има Sanctuary на всеки остров, където костенурките да се хранят само с техните отровни плодчета, никой да не им тъпче яйцата и малките да успеят да оцелеят докато корубата им се втвърди и станат неуязвими за кучета и котки. Охраняват се с камери, защото на черния пазар вървели по 50 000 $. Надявам се да отиват в частен зоопарк в Тексас, а не за лечение на малоумен китаец.  

Извън тези места може да срещнете костенурки от внимателно върнатите в природата отраснали екземпляри. Но поне ние не открихме нищо с размерите на кола, около 1-1,5 метра бяха най-големите представители, които имахме честта да видим. 

 

Пътеката около костенурките е приятна и равна, но ни наядоха разни буболечки, а и пред нас се движеше група от круиз, така че не може да се каже, че беше удоволствие. Видяхме общо 3 костенурки среден размер, които хич не се стараеха в позирането. В края на обиколката имаше люпилня, където може да видите различни по размер мънички гигантски костенурки, но беше подтискащо и круизната група ни изгони под претекст ковидни мерки. 

 

 

 

 

В края на тура имахме около 1 час за плаж, като една трета от времето мина в ходене по пътеката от паркинга до него. Определено се чудехме и там за какъв шнорхелинг говорят с тези вълни, но мястото наистина е много красиво. Имаше и смешен зелен пясък, като багрилото му се стичаше на противни зелени капчици по краката ми, така че не е естественият му цвят. Шофьорът ни даже се обиди, че нарекохме плажа зелен, бял бил  

 

 

 

Определено не съм сигурна, че препоръчвам тази обиколка. Може би в сухия сезон, когато долу е много сухо и кафяво, може да се получи контрастно преживяване, но при нас не беше така. А и всичко е толкова набързо, че нямаш време да го харесаш. 

 

 

[Lindt]

Дневните турове на Сан Кристобал

 

Преди да продължим, трябва да дам малко информация за туровете на Галапагос, за да спестя на някой и друг читател нашите грешки 🙂

Представата, че сте на търговска улица, влизате, питате, пазарите се и излизате, е доста несъвпадаща с нашето преживяване. Това не е Тайланд и когато лодките се запълнят, не пускат нови. Влизате в агенция, те ви разказват за туровете, проверяват за места и ако има, ви казват цена. По-често ви казват, че не става за утре и имат 2 места за другиден. Като обиколите 3-4 агенции и сте загубили 1 час. Ако имате цели 2 дни на Сан Кристобал, може да опитате да се пазарите, но те нямат причина да ви дадат отстъпка, защото ще ги продадат и на тази цена. Аз очаквам до есента туровете да са по-скъпи, защото сега се бяха събрали турагентите и решили да продават на цените от 2019, но горивата ще поскъпват, а туристите ще се увеличават. 

 

Точките, отворени за посещение, се регулират строго - 1 ден круиз, 1 ден дневни турове. Всеки круиз има право на тази точка по веднъж месечно. По време на пандемията са оставали места, правили са промоции, намалявали са цените. Ние хванахме друг период, когато туристите са повече от предлаганите места.

На Сан Кристобал Кари си взе най-известният и що годе единствен тур 360 градуса на цена 140 $, но ние искахме в следващите дни и си мислехме, че има време, че има по-добра цена, чела съм в интернет за 110-120 $, а и сигурно ни лъжат, че са напълно резервирани. Така нито на ден 4, нито на ден 5 успяхме да отидем където и да било. В един момент просто честно си влизахме в агенциите и ги питахме за каквото и да било, но след проверка за места, ни изпращаха с извинения.

Освен тур 360, се предлага тур до Пунта Пит, който е 200-220 $ и гнездят 3 вида бубита - наска буби, синьокрако буби и червенокрако буби. Според мен е подходящ за запалени по орнитологиятa, не виждам в интернет и близки снимки на животните, така че е по-скоро с колекционерска стойност да сте ги видели всичките видове. 

Тур до Еспаньола, пак за около 200-220 $, за наблюдение на предбрачни танци на албатроси, но само 2 пъти седмично. 

 

Има също дайвинг и шнорхелинг турове, но поне за вторите нямаше места. Тур само за Кикърс рок, което не искахме особено, защото водата беше мътна в нашия период, пак нямаше места.

 

Покупките онлайн предварително са по-скъпи с поне 30 %, но поне на този остров всички искат да направят този тур и ако държите на него, може да обмислите и такъв вариант.  

 

Ето в този сайт, най-долу на страницата, имаше добри описания на туровете, за да се информирате предварително: 

https://www.choko.tours/galapagos-islands/

[Carrie]

И аз ще си дам петте стотинки по темата с туровете. Най-добре е веднага като пристигне човек да си потърси турове и да не оставя за предишния ден преди желаната дата, защото опциите много намаляват или ги няма никакви. Като ако сте повече хора или кажете, че искате да направите няколко тура, вече може да се пазарите по-успешно. По мои скромни наблюдения най-добра цена даваха тези агенции, където имаше и неопрени на закачалки за даване под наем 🙂

 

Аз имах 3 дни на Сан Кристобал, на първия вечерта си купих билет за фери до Санта Крус (30$) и ми казаха цена за тура 360 около Сан Кристобал - 140$, което ми се стори доста, защото от хотела ми казаха, че можело да се спазари за 120-130$. Но пък уж лодката била по-хубава... Както и да е, на втория ден около обяд обиколих няколко агенции да питам, като на първите 4 ми казаха категорично, че нямат места за следващия ден, а едно момче едва ли не ми се кълнеше, че на никоя лодка няма места. На едно място ми предложиха по-кратък тур само до Kicker Rock и Cerro Brujo за 135$, но това си го оставих като резервен вариант. Аз посърнала все пак реших да мина през агенцията, от която си купих билет за ферито и там за късмет имаха точно 1 място. Цената включваше и wetsuit с късо ръкавче, който си е направо задължителен за този тур (ако не е включен в цената и нямате собствен е най-добре да си наемете, по 5$ на ден са). С изключение на Бартоломе, на Кикър Рок беше най-студена водата. И само на този 360 тур и на тура Los Túneles на остров Исабела даваха неопрени.

 

25.04.2022

San Cristobal 360 tour - 140$ (с включен неопрен), лодка Don Wacho

7:30-16:30 - шнорхелинг на Kicker Rock, спирка за снимки на Cerro Brujo, плаж и/или плуване на Bahía Sardina, минаване покрай Punta Pitt, обяд и шнорхелинг на Bahía Rosa Blanca (морски костенурки, акули - white tip sharks, скатове)

Агенция: Sunnlandtours, тел./whatsapp 0993 874649, 0984 156618, email sunnlandtours@gmail.com

 

 

Островът беше доволно зеленичък по това време на годината:

 

Кикър Рок

 

На Кикър Рок видимостта беше ниска и почти нищо не видяхме, стояли сме във водата макс 20 минути, гидът каза, че ще ни води на по-добро място. Явно много зависи от сезона и времето, а може би и дали се ходи сутрин или следобяд, други хора много го хвалят това място, особено за дайвинг. Туровете се редуват там сутрин и следобяд, за да не се засичат прекалено много лодки по едно и също време.

 

Cerro Brujo

 

Bahía Sardina - много красиво плажче, но с ужасно досадни конски мухи, които боцкаха и през дрехите...

 

Едно Наска буби летеше сума време с нас и явно ползваше въздушния коридор от лодката:

 

Около Пунта Пит имаше ужасни вълни, една бразилка върна поръчката, няколко човека си отказаха обяда, а на мен достатъчно ми се завъртя главата, че да си пропусна последния шнорхелинг после. След тура, първото, което направих е да мина през аптеката и да си взема хапченца срещу морска болест, но за щастие в последствие бяха само за профилактика и никъде нямаше толкова гадно вълнение.

 

Punta Pitt - имаше гнезда на доста птици, включително и червенокраки бубита, но високо на скалите и опитите за зуум на това вълнение бяха доста неуспешни...

 

Bahía Rosa Blanca - Добре че поне и от сушата имаше какво да се види - костенурки, акулки и пасажи със скатчета 🙂 А на скалите имаше и синекраки бубита, които по никакъв начин не се смутиха от моето присъствие. Аз ги виждах за първи път там и бях много впечатлена, още неподозираща в каква друга светлина ще ги видя на други места 🙃

 

 

Имаше едно малко заливче с мини проток към морето, където спокойно си съжителстваха костенурки и акулки:

 

Скатчетата:

 

И няколко откраднати снимки от видеото на шнорхелуващите (много добро място за костенурки, спящи акулки имаше доста и на Исабела):

 

Турът си струва, не пропускайте втория шнорхелинг и за всеки случай хапченце 😉

[Lindt]

Ден 3 Ла Лоберия 

 

Знаете си вече за сутрешната ни рутина, ставаме в 5, пием мляко от къпини, приготвяме си провизии от ананас и банани и се отправяме към пристанището. Пътьом минаваме през кафетерията, машината и кафемелачката им са Rancilio, така че са спечелили доверието и 3-те ни долара за кафе. Обаче латето е по-добро от капучиното, да знаете. 

 

 

Този ден на пристанището няма синьокрако буби, но гледаме как едни фрегати искат да отмъкнат храната на пеликаните, а това едва ли е лесна задача. Лъвовете на трите плажа си ги знаете, правят си лъвските работи, ръмжат, оригват се и много ми напомнят за обноските на братовчед ми. Обаче са сладурчета, така че не бързаме особено и им се радваме поне 30 минути. Хубав начин да започнеш деня си. 

 

В този ден имаме да се разходим до Ла Лоберия и скалите след плажа и да се мотаем колкото си искаме. По прогноза сутринта няма да е слънчево, така че бодро си правим крачките натам, вместо да търсим такси. Тарифата е 3 долара, 1 $ за 1 км е обичайното за острова. Не е велик път, но минаваш през част от града, която не бяхме виждали и когато стигнеш до брега, става много яко. 

 

 

Мислим си, че междувременно Кари ще отиде на тур, ще ни разкаже и ние спокойно ще си запазим тур в по-слънчевия ден, избирайки си даже по посока или обратно на часовниковата стрелка ще обикаляме. Наивници! Още не съм преживяла скатовете. 

 

 

 

 

 

 

Прочела съм, че на плажа няма сянка, а и става малко натоварен с хора, така че се притеснявам, но това се оказва напълно излишно. Освен нас и група сърфисти, на плажа има само животни. И ние се настаняваме в края на плажа в оформена от надвисналите клони много готина хралупа и наместваме кърпите върху мек бял пясък. Забелязала съм, че има дървени закачалки, на които хората могат да си оставят нещата, но ние си ги ползваме да си бележим убежището. Не ни е срам, защото има още поне 5 такива наоколо. Зарязваме цялата раница с храна, неопрени, плавници и тъпотии и с весели подскоци тръгваме за птици и гледки 🙂

 

 

 

 

 

По пътя много се радваме на разбиващите се в камъните вълни, без да се досетя, че после ще се опитваме да плуваме в тях. Решила съм си, че сега има вълни докато дойде прилив и после ще изчезнат, водата ще се утаи, лъвовете ще се събудят и ние цял следобед ще плуваме с тях, но сега засега сме тръгнали за птици. И по-специално за наска бубито на Кари, което вече си смятам за сигурно. 

Намираме купчина игуани, по-големи от всички видени досега и спокойно ги наблюдаваме как изпръскват сол от ноздрите си, как се катерят едно върху друго, а дори и как пишкат до главата на приятелчето си.  Не е много ясно как да заснемеш купчина оплетени влечуги, кой да изрежеш, кой да фокусираш, така че сме най-радостни на трима другари, пoзиращи прегърнати: 

 

 

 

 

 

 

 

[Lindt]

Гледайки картата, бях останала с впечатлението, че можем да стигнем по скалите чак до Puerto Chino ( плажа от предния ден) , ходейки си покрай морето. Е, не е близо, но ако се задържи облачно, защо не? 

Това определено не беше вярно и след сравнително кратка разходка, удължена до почти 2 часа заради снимането на птици и игуани, стигнахме до края на пътеката. Няма да качвам и тук репортажа си за галапагоската чайка, но за нас беше прекрасно да наблюдаваме какво правят птичките, които хич не се впечатляваха от присъствието ни.  Този вид снася и отглежда малки през цялата година, така че в който и период да посетите острова, можете да отидете да видите малки и големи, с различни взаимоотношения. 

 

 

 

 

В края на позволения маршрут има площадка, от която може да се насладите на гледката и звука от мощните вълни, разбиващи се в скалите под и около вас. Виждат се и  почиващи си по камъните синьокраки бубита, а под и около нас прелитаха фрегати. Във водата плуваха поне 10 костенурки. Всъщност ние на никой плаж на Сан Кристобал не сме плували с тях,  но винаги, когато бяхме изкачени на скала или се вглеждахме във вълните около плажа, можехме да видим костенурки. 

 

 

 

 

 

 

На връщане не устояхме на изкушението да отидем отново по-близо до игуаните по скалите. Там пръските от вълните създаваха дъга, както около мощните исландски водопади, и ние с почуда гледахме и дебнахме вълна след вълна. Но някак цветовете на снимка се губят в синьото на морето, не изпъкват както в бял водопад, така че не създадохме кадъра на живота си. Все тая, нали сме си видели солена дъга!  

Мизерният кадър, приложен като доказателство:

 

 

 

След ползотворната разходка, пристигнахме на Ла Лоберия към 11, уверихме се, че вещите ни нито са пречили на прииждащите тълпи от посетители, нито са конфискувани в полза на лъвската колония на плажа, навлякохме неопренчетата и зачакахме морето да се успокои 😄

 

[Lindt]

Макар очакванията ни с прилива водата да се успокои и утаи да не се оправдаха, ние най-накрая успяхме да си пробваме неопрените и определено да се уверя, че без него на такава температура няма да вляза. Всъщност ми беше изненадващо комфортно във водата, но това по никакъв начин не подобряваше тоталната й непрозрачност. Мисля, че нямаше плуващи лъвове, но и да е имало, нямаше как да ги видя, освен ако не ми ухапят плавниците. 

Всъщност до голяма степен на нас не ни пукаше за това. При толкова жовот извън водата нямахме кога да се разочароваме, че очакванията ни за подводен свят и дни, изпълнени с шнорхелинг грам не се оправдават. Само в нашето слънцеубежище с размер 1,5 х 1,5 метра един гущер се бореше с плячката си; чинка, мухоловка и жълт певец си подскачаха и свирукаха по клоните на дървото, а на плажа отпред едно лъвче усърдно и супер шумно сучеше, сменяйки през около 20 секунди зърната на майка си, която често го тупваше с плавник по главата. Раците-пустинници си работеха нещо в пухкавия пясък и ние всъщност изпитвахме затруднение да наблюдаваме всичко това едновременно. Даже бих стигнала по-далеч и бих споделила, че си беше толкова изтощително, че трябваше да подремваме следобед. 

 

 

 

 

 

 

 

По пътя към паркинга и после с таксито до града си поговорихме с английско момиче, учещо морска биология, и каращо стаж в Еквадор. Нашият период на посещение беше съвпаднал с настъпването на зимата и течението Хумболт носеше по-студена, но богата на хранителни вещества и организми вода. Това намаляваше видимостта й, обаче пък беше знак за животните, че ще могат по-лесно да изхранят малките си. 

 

Следобед ние решително отказахме на хостовете ни последните 2 места за тур 360 градуса за 140$ за последния ни ден на острова, сигурни, че ще си намерим за утре, при това по-евтин, след като чуем отзивите на Кари. Тя понеже не е точно писукаща възторжено кокошчица, пръскаща ентусиазъм във всички посоки, така и не ни убеди по телефона, че турът не бива да се пропуска за нищо на света и трябва спешно да приемем офертата. И така тръгнахме към центъра, губейки 1 час от живота си, за да се убедим, че места за утре наистина няма и всъщност вече няма и за другиден. 

Махайки с ръка, че това не може да е сериозно, си купихме ром и отидохме на Пунта Карола да гледаме залеза. Всички по пътя ни през тези 2 седмици не бяха очаровани от този тур и въобще от моментните условия за шнорхелинг около Кикърс рок, но пък имаха доста хубави и разнообразни снимки, а и аз не съм плувала със скатове, така че на следващата вечер отново отделихме 1 час от живота ни и пак не си запазихме тур 😄 Беше особено смешно, че хората в агенциите не можеха да предложат нито едно занимание за следващия ден, независимо от гордите табелки пред вратата, че имат турове за утре.

 

Залезите на Галапагос са много странни. Понякога изцяло чистото и безоблачно небе се оцветява в оранжево почти час след залез, вероятно заради някакви частици във въздуха. Понякога няма отличителни цветове, но близо час наблюдаваш топлия блясък на вълните и гмуркащите се за последно днес пеликани и бубита. В други дни небето сякаш се разделя и оцветява по 3 различни начина. Така ние всеки ден с готовност се отправяхме на 3 км разходка, оживено обсъждащи какво точно е видим днес. 

 

 

 

 

 

 

 

[Lindt]

Ден 4 До далечния плаж

 

От града до Mirador Cerro Tijeretas  са около 45 минути/ 2 км и се виждат  “Shipwreck Bay” и “Kicker Rock”. Нямахме нищо против да повторим, защото се очертаваше този път да е по-слънчево и гледката да е по-добра. От там по маркираната пътека след още 2 км се стига до Baquerizo Beach. Това също ни харесваше като идея, защото можеше пък да става за шнорхелинг. И да не става, резервния вариант беше на връщане да плуваме в по-закътания залив, където със сигурност бяхме видели колония лъвове и костенурки, а можехме да скочим от кея в дълбокото. 

 

 

 

 

 

На едни скали по пътя видяхме по-необичайно оцветено семейство лъвчета: 

 

 

Кактусите са доста странни и вътре си имат истински клон, но на кактусовите чинки това не им пречи: 

 

 

Ама това хубавото време си е голямо наказание на Екватора. Докато се изкачим и вече се бяхме уморили и умрели от жега. А втората част от маршрута ни, макар и с същата дължина, ни отне 1,5 часа, а не предвидените 45 минути. Хич не ни беше ясно как ще се върнем в следобедния пек и бяхме сигурни, че дори да е най-тъпото място на света, ще седим поне 3 часа на плажа, за да оправдаем мъките по стигането си. Че и ще се опитаме да влезем в морето, защото тези плавници не сме ги носили за нищо 😄 Въобще подготовката ни за плажуване беше една пълна раница, изискваща приорити при нискотарифните и колкото и да се опитвахме, не можехме да редуцираме необходимото имущество от първа необходимост. 

 

Това, че този плаж беше крайно непосещаем, беше ясно и по паяжините по пътеката, които Жижо самоотвержено разчистваше с магическата си пръчка. За късмет плажните властелини черните игуани нямаха нищо против да си споделят пространството с нас: 

 

 

 

 

 

И така ние сложихме първите стъпки в този ден по дължината на плажа докато стигнем до края му и единственото дърво с корона, осигуряваща жизненонеобходимата ни сянка. Пясъкът, както се вижда, не е ситен и мек, както е и на другите места на Сан Кристобал, които ние посетихме, но това не пречи да ги нареждаме на челни места в нашата класация за плажове. Заради животните наоколо и абсолютната липса на хора, музика, дронове, лодки и всякакви други досадности. 

След като се посъвзехме от мъчителния преход, отидох до другия край да обсъдим с лъвовете програмата им за деня. Мислеха да си дремят на сянка, да ръмжат, да плуват с подскоци по гребена на вълните, а конкретно алфа мъжкарят плануваше и да пречи на следващите посетители в района да влязат във водата, тичайки с викове срещу тях с цялата си мощ от около 120 кг, стига да не са твърде много и да се умори. 

 

 

 

 

 

 

[Lindt]

 

До обяд останахме единствени на този плаж и даже видяхме делфини, подскачащи в далечината. Мяркаха се костенурки съвсем близо до брега, но Жижо не е голям плувец и хич не му допадаха вълните. В един момент обаче ни се стори, че утихва, навлякохме цялата торба вещи върху себе си и се отправихме към средната част на плажа, откъде планирахме да влезем и най-бързо да пресрещнем костенурките. 

Докато стигнем до там, положението вече изглеждаше съвсем различно и определено не можеше да се нарече спокойна вода. Докато вляза до колене, вече имах две ожулени и кървящи кокалчета на глезените, от запратените от вълните по мен камъни. Зарязахме опитите за шнорхелинг и документирахме условията. 

 

 

 

 

Върнахме се до хавлиите, но още преди да се съблечем, вълните пак изчезнаха, а костенурките подадоха любопитно главички над повърхността. Решено е, влизаме с плавниците и някак ще се измъкнем с всеобщи усилия. Междувременно дойде още една двойка, които сигурно поне щяха да съобщят, ако се удавим пред очите им. 

Отново нагазих до коленете, плътно следвайки Жижо, когато пластината, държаща ластика на маската ми към очилата, изчезна мистериозно, оставяйки ме да гледам тъпо без особен смисъл да продължа напред. 

Разбрахме се да търся подръчни закрепващи средства в раницата, докато Жижо се запознава с костенурките, но вълните се върнаха. Честно казано начинът, по който всяка вълна го дръпваше в 5 метра навътре, а той наваксваше 3 преди следваща, силно ме обезпокои, така че пак нахлузих плавниците, готвейки се да го открия полусляпо и издърпам от водата. На 10-тата вълна обаче той откри кога да плува и кога да седи неподвижно, така че се измъкна съвсем сам 🤗

Междувременно беше пристигнала още една група от трима души, една от тях с големи, заострени нокти, черна кожа и наднормено тегло, която седна точно на нашата хавлия да си прави селфита с нещата ни. Нас доста ни беше страх от ноктите й и изпитвахме силен дискомфорт, че от цял плаж тези странни хора лежат точно върху нашите неща, така че не знаехме дали да си тръгнем, да се преместим на слънце или да се опитваме да не ги забелязваме. Те обаче след безкрайната серия селфита отидоха да се пазарят с алфа мъжкарят да ги пусне във водата, а ние зачакахме да видим и да залагаме какво ще стане. Лъвчо някак успяваше да тича и да пречи на двама души едновременно, макар че щурмуваха през 10 метра разстояние 

 

Докато групата се върне да виси на главата ни, ние вече се бяхме настроили да тръгнем обратно към града. С една водоустойчива лепенка, навита и сложена вместо пластината, успях да закрепя маската си достатъчно стабилно, че да тръгнем към тихия залив на средата на пътя си и да опитам да вляза и там. Пътят обратно най-изненадващо не беше така мъчителен, а и всички птички се бяха наговорили да ни подвигат духа: 

 

 

 

 

 

 

 

 

Точно влязохме във водата, намерихме костенурката и маската ми отново се разпадна, давайки да се разбере, че аз днес няма да плувам. Вълните и в това заливче не бяха много щадящи, така че паднах 2 пъти, опитвайки се да се изкатеря по каменните стълби с плавници, държайки с една ръка безполезната си маска, обаче се разминах без драскотини и рани. 

 

 

 

След всичките мъки бяхме заслужили по един Чоко банана, по мое мнение почти единствената вкусна храна на островите. 

 

 

Освежени от погълната ледена захар, дори успяхме да отидем до пазара, да си купим пресни скариди и зеленчуци и да планираме вечеря без ориз, леща и боб, което си е направо неестествено за района. За малко да си изпуснем залеза, докато обикаляме агенции, добре че бях пийнала чаша ром вкъщи и ми беше много лежерно  Сега като гледам, може настроението ми да не се е дължало само на рома, но и на това, че се е обръснал 😉 

 

Странният залез и огреният Жижо: 

 

 

 

 

[Bellaero]

Е, жестоко!

[Lindt]

преди 2 минути , Bellaero каза:

Е, жестоко!

Маркираш ли? Аз точно мислех, че всички вече знаят всичко за тези тривиални Галапагоски острови и планирах да напиша за Етрополе нещо 

[Marisha]

Пак ми се доходи до Сан Кристобал, Дори покрай промоция на Turkish мислех да взема билети до Колумбия и от там да мръднем за една седмица до Сан Кристобал, но промених планове. Сега Патагония ни чака.

[Lindt]

преди 1 минута , Marisha каза:

Пак ми се доходи до Сан Кристобал, Дори покрай промоция на Turkish мислех да взема билети до Колумбия и от там да мръднем за една седмица до Сан Кристобал, но промених планове. Сега Патагония ни чака.

Сега следя на @Mary снимките от пътуването и всеки ден има на лъвчета по брега на Калифорния. Май и в Намибия има достатъчно, за да поплува човек с тях. Ще измислиш нещо след Патагония. 

[Bellaero]

Който не е отварял форума от месеци, припада! 😁

[Lindt]

Ден 5 Сбогуване с местните 

 

Да, наясно бяхме, че и на другите острови ще има лъвчета. Обаче не можехме да не планираме последния си ден почетна обиколка и снимки с всички наши приятели. И понеже все пак бяхме на активна плажна почивка, пак нарамихме цялото ни оборудване от плавници до обективи и киндели и се отправихме по познатия маршрут - пристанището, Плая Ман, Пунта Карола, Мирадора и залива, почивка и пак Пунта Карола. 

 

Плая Ман е най-близкият до града плаж и следобед се пълни с хора. Обаче сутрин  е сенчест и идеален за четене на книга, игра с животни и съзерцаване на морето. А в този ден много бебета се бяха активизирали и позираха по брега на фона на перленобелите вълни. В един миг олицетворение на морска грация, а в следващия със забит в пясъка нос, така и не можах да се наснимам на тези животинки. 

 

 

 

 

 

По едно време на плажа ни се бяха събрали цяла група дечица, празнуващи рожден ден, тичащи напред-назад и катерещи се по едно дърво с доста хоризонтален ствол. А отдолу на сянка, напълно необезпокояван от какафонията, през цялото време си дремеше един дребосък. Зад нашите кърпи пък си имаше цяло семейство и 3-ма отшелника. В един момент най-скучаещият се активизира и се хвърли на Жижовата хавлия. С невероятно коварство успяхме да му отмъкнем розовото GoPro, което явно беше целта на атаката му. След 2-3 минути си тръгна с разочаровано ръмжене и много неодобрителен поглед, но ние за всеки случай се преместихме малко по-далеч от тяхната група.

 

 

 

След като си поиграхме с лъвчетата, отидохме да проверим днешните условия в залива. Костенурки се мяркаха във водата, вълни имаше доволно големи, а пред нас една непривлекателна инфлуенсърка търчеше по пътеката, окуражавана с викове от професионално изглеждащ оператор. После се метна във водата, за да бъде заснета с дрон, но за късмет бреговата охрана дойде за минутки и сложи край на представлението. 

И тогава ние най-накрая влязохме да си плуваме с банда малки разбойници, което вече 4 дни не успявахме да постигнем, а е един от любимите ми мигове в живота. Е, водата беше мътна и не бих нарекла клипчето си дори прилично, но бях много щастлива там вътре във водата. Надявам се и другаде да имам удоволствието да си поиграя с тези животни.

 

Завършихме деня с чуден залез, бутилка ром, но без пирати. Бяхме готови за следващия остров и нови приключения: 

 

 

 

 

 

[Фил]

преди 42 минути , Lindt каза:

...пред нас една непривлекателна инфлуенсърка търчеше по пътеката, окуражавана с викове от професионално изглеждащ оператор. После се метна във водата, за да бъде заснета с дрон, но за късмет бреговата охрана дойде за минутки и сложи край на представлението. 

Защото са забранени дроновете, защото са забранени инфлуенцърките, или са забранени само непривлекателните такива ?
P.S. нали идва от инфлуенца?  

 

[Lindt]

преди 12 минути , Фил каза:

Защото са забранени дроновете, защото са забранени инфлуенцърките, или са забранени само непривлекателните такива ?
P.S. нали идва от инфлуенца?  

 

Дроновете сами по себе си не са забранени, но не може да ги пускаш да летят  Всъщност този хълм над заливчето се казва "Хълм на фрегатите", те гнездят там и е неприемливо да летиш наоколо и да ги смущаваш. 

 

П.П. А след като така и така сте видели вече 100 снимки на лъвове, припомням и как изглежда един тюлен: 

 

 

 

[Bellaero]

Ха ха, как смешно се почесва по дупето този от последното клипче 😃

[Lindt]

преди 2 минути , Bellaero каза:

Ха ха, как смешно се почесва по дупето този от последното клипче 😃

Аз понеже дни наред не можах да измия този санкристобалски пясък, напълно го разбирам 

[Carrie]

Аз се засилих по-рано от останалите към Санта Крус на ден 4, защото исках да правя повече day trips на други острови, като най-много опции има от Санта Крус.

 

Фери от Сан Кристобал до Санта Крус - 30$, 0.5$ water taxi, 1$ пристанищна такса, около 2ч.

 

След като се настаних, първата ми работа беше да обиколя агенциите за турове. Тактиката искам еди кой си тур за следващия ден не води до много добри резултати и цени. В първата агенция (малка и неугледна) заковаха 230$ за North Seymour и после смъкнаха на 200$. В съседната, голяма с неопрени 😉 , дадоха по-добри цени, но пък не предлагаха South Plaza + Santa Fe, което исках като еднодневен комбиниран трип, много по-лесно се намира само Santa Fe и навсякъде го предлагат. Може би на петата агенция дадоха най-добри цени, като казах че искам 3 конкретни трипа и имам определени дати и успяха да напаснат нещата, защото няма трипове до всеки остров всеки ден за някои от туровете. Едната свободна дата беше на следващия ден, а другите 2 - след като се върна от остров Исабела. Букнах следното:

 

South Plaza + Santa Fe 285$

North Seymour 180$

Bartolome 185$

 

Агенцията е Viajeros en Galapagos, на бул. Балтра, тел./whatsapp +593 99 125 7768, отговарят бързо по whatsapp при въпроси, дават под наем неопрени за 5$, не са включени в цената на туровете, навсякъде дават шнорхели, маски, плавници и жилетки, ако имате нужда

 

27.05.2022 South Plaza + Santa Fe 285$, яхта Windrose цък, 8:00-16:00ч

Маршрут: С автобусче до протока Itabaca (откъдето тръгва и ферито за летището на о-в Балтра), оттам качване на яхтата, спирка за сухоземна разходка на South Plaza, шнорхелинг в заливчето Barrington на Santa Fe, обяд, после сухоземна разходка на Santa Fe (карта на маршрута тук ) и връщане с яхтата до Puerto Ayora

 

Сега знам, че цената ще стресне повечето, но това е бутиково изживяване с луксозна яхта и човек, ако иска да се поглези, не е никак лош вариант 🙂 Плюс това, само този тип яхта е достатъчно бърза, че да могат да се комбинират South Plaza и Santa Fe. Иначе може и по отделно да се направят отстровите за 2 дни, като Santa Fe го предлагаха за около 120$, за South Plaza не съм сигурна. Така че, който както си избере.

 

Започва се с разходката на South Plaza, като яхтата спира между South и North Plaza. South Plazа е доста малък остров, a North Plaza e съвсем пък мъничък и по-зелен. Аз исках да посетя South Plaza заради червените растения sesuvium (най-червени били в студения сезон), които много приятно контрастират с тюркоазената вода, както и заради най-голямата колония на сухоземни игуани. Също така, това е и единственото място, където могат да се видят изобщо хибридни игуани.

 

На брега ни посрещнаха морски лъвчета. Сухоземните игуани бяха наистина много и повечето, приятно жълти 🙂 Похапват всякакви растения, но в сухия сезон наблягат на ендемичните кактуси Opuntia, чиито стебла приличат на дървета.

 

Гледка към Санта Крус

 

В единия край на острова имаше доста кактуси, а в другия бяха посадили малки кактусчета и ги бяха оградили с телени огради, за да игуаните не ги опоскат:

 

Ето ги и калпазанковците:

 

Имаше и морски игуанки, значително по-малки по размер от тези, които видях на населените острови:

 

Тук таме някое гнездо на чайки (Swallow-Tailed Gull), като ни обърнаха внимание на петънцето под очите им, което се вижда само като са затворени и прилича на истинско око отдалеч и изглеждат будни, дори и когато не са:

 

След разходката, следваше шнорхелингът в заливът Barrington на Santa Fe. Видяхме морски лъвчета във водата, различни малки рибки, много морски костенурки и няколко скатчета на точки (Eagle rays). Цветът на водата беше доста приятен 🙂

 

Обядът (имаше още салата и десерт, както и междинна закуска с плодове)

 

Разходката на Santa Fe започна с плаж пълен с морски лъвчета:

 

Сухоземните игуани тук не бяха сякаш толкова много и бяха по-зеленикави, а не толкова жълти, колкото на South Plaza:

 

 

Чинка на Дарвин:

 

 

 

Когато приключвахме разходката имаше стоварена доста техника на брега и нашият гайд веднага разузна, че е на екип на National Geographic и са получили разрешение да снимат извън пътеките, така че чакаме филмче 🙂 

 

 

[Lindt]

Ден 6 - Санта Крус, пазарът и Тортуга бей

 

Взехме под внимание препоръките на @bronco да не се мотаем с билетите за фериботите, че могат да свършат, да гледаме да сме на първата от две или три извозващи лодки и да си избираме места в задната част на лодката, но не накрая, където пръска и пече. Но дори и да си предварително подготвен, организацията е глупава и неудобна, та бих определила феритата като необходимо зло, но в никакъв случай приятно изживяване.

Поплавахме 2 часа рано сутринта и се озовахме на различно място, с различно пристанище и друг цвят на водата. Харесваше ни! Тъй като разполагахме само с 1 нощувка на този остров и още на следващата сутрин искахме да отплаваме за Изабела, помолихме Кари да ни вземе билети за следващото фери, когато отиде да купува и за себе си. 

Макар да ми беше малко писнало от плажове и мотаене, заради мръчкавото време планинската част на острова отпадна от плановете за деня и докато се видим с Кари, обменим клюки и хапнем сладолед, посетим рибния пазар и върнем покупките си в хотелския хладилник, беше останал само половин ден за най-известния плаж Тортуга бей. 

Ние си купихме чудесна прясна риба от пазара и ни я филетираха на място, а около 1 кг филе ни струваше 12 $. Ако можех, всеки ден щях да си пазарувам 🙂 Повечето хостели имат обща и чиста кухня, често изнесена на тераса на покрива, така че създава усещане за простор. Много е удобно за бърза за приготвяне храна като филета, скариди, салати или яйца със зеленчуци.Там е и удобно да изпиете по бира, ако сте късметлии и ви хареса галапагоската бира. Ние я намираме за негодна за консумация. 

Предварително очаквахме заведенията да предлагат основно пица, което звучеше трудно за преглъщане. Аз обичам да готвя и ми действа успокояващо, така че бях подготвена за възможността да се потрудя малко за изхранването ни. По-различна е действителността със заведенията, има съвсем нормална, но малко еднообразна храна от риба/ месо с гарнитура от ориз и боб/ леща в ниския и среден клас заведения за около 6-10 $, а в по-скъпите вероятно има съвсем сносен избор. На Санта Крус има и улична храна, а емпанадите им ни се видяха повече от вкусни.

 

 

 

 

Споменах, че островите не блестят с архитектурата си. Санта Крус им приятна търговска крайбрежна улица с някоя и друга галерия, приятни заведения и велоалеи. Хостелите и декорациите им са по-скоро странни, отколкото привлекателни, но пак по-добре построени от тези в Сан Кристобал, където сградите си бяха откровено грозни, с тънки стени и някак намекващи, че ще се срутят съвсем скоро. Все пак си имат тротоари, осветление, чисти улици и кошчета, табелки, детски площадки, дървета и спирки, осигуряващи сянка и всякакви други недостъпни в София неща. И определено обичат цветя 🙂

 

 

 

 

 

 

Мисля, че така изглеждат всички коли на островите:

 

 

[Lindt]

Тортуга бей

 

Този плаж не е съвсем близо до града. Пътеката е 2 км, а и преди това е нужно ходене из града, ако си настанен около пристанището. Обаче минаваш през хубавия квартал, с много цветя, декоративни дървета и храсти, и даже басейнчета в китните дворчета на хотелите. 

 

Макар и привлекателен, в жегата пътят не може да се опише точно като "няма да го усетите". Направо си отслабнахме докато го минем! 

 

 

 

 

 

Спирахме да си почиваме, да гоним гущерите и да гледаме как нахалстват и писукат малките птичета за храна, нищо, че вече са по-големи от майките си: 

 

 

 

 

Към края вече бяхме напълно каталясали, така че вървейки, тихичко си мърморех как не е трябвало да се туткаме толкова и да ходим сега в най-голямата жега, но тогава изведнъж пътеката се промени. Е, и преди си беше прелестна, с тези вдървени кактуси, птичи песни и ярки гущерчета, но появата на пухкавия бял пясък ме изненада. И мисля, че това е една от най-красивите гледки, които съм виждала в живота си, така че вече трудно сдържах усмивката си. 

 

 

 

 

В самото начало на плажа седят доста сърфисти, има прилични вълни. Те всъщност вълните са си в продължение на още 1 км по плажа, но вероятно ги мързи да си мъкнат по-нататък сърфовете. 

Обаче пък този пясък си продължава още 1 километър! Ние бяхме в абсолютен шок от красотата пред нас и се чудехме да снимаме, да скачаме, да танцуваме, да вървим по вълните или просто да се хилим като зелки.